Вечерта – както обикновено, десетина мъже от блока седнали в беседката отпред да обсъдят актуалните събития от деня. Стигнали до проблема със замърсяването на въздуха. Всички единодушно подкрепили решението на ГЕРБ да се преследват безмилостно замърсителите – тези, които горят гуми и черчевета. Тоест, циганите.
Дали под въздействие на алкохола, но по някое време групата била обладана от патриотичен плам, започнали да пеят „Стани, стани юнак балкански” и се появила идеята да тръгнат към Столипиново и лично да проверят кой гори отпадъци.
Започнали да се оглеждат с какво да се въоръжат, когато от тъмното изникнал странен възрастен човек, който преградил пътя им и повтарял ”Но, но, джипси из гут пийпъл”.
Докато се чудели какво да правят със защитника на циганите, зазвънели джиесемите им – съпругите ги призовавали на вечеря. Така наказателната акция в Столипиново се провалила, а странникът изчезнал в тъмното.
Малко по-късно в апартамент 44 възникнал семеен конфликт. Чичо Генчо още пиел първата си ракия, когато му свършила салатката. Помолил съпругата си да му донесе нова салатка, тя възразила – била уморена, чичо Генчо й обяснил, че няма да допусне разрушаването на традиционния модел на българското семейство и й зашил един шамар. След което стрина Генчовица се разврещяла. След секунди някой започнал да звъни настойчиво, чичо Генчо помислил дали не е комшията, с когото обикновено си допивали вечер,отворил и...какво да види: на прага същият дядка, който започнал да повтаря: „Но, но, уимин из гут пийпъл”.И даже напирал да влезе.
Домакинът реагиръл с”Кой си ти, бе, да ме учиш какво да си правя с жената?”, старецът вероятно се уплашил, защото отново изчезнал яко дим.
Още малко по-късно се случила третата случка.
Гошо и Мичето гледали телевизия след съответиите ракийки и салатки, Гошо започнал да пуска ръка, а Мичето първо се дръпнала и казала, че трябва да провери дали децата са заспали.
Отворила детската и – о,ужас, децата ги нямало. А външната врата зеела отворена.
Гошо веднага хукнал навън и точно пред асансьора видял същият дядка да носи под мишница двете дечица, на които устата били залепени с тиксо. Явно ги отвличал за Норвегия.
Гошо вдигнал ръка и в този момент старецът отново се изпарил....
...На другия ден –събота, мъжете отново се събрали в беседката и започнали да обсъждат нощните произшествия. Сетили се, че на петия етаж живее господин Петров, за когото се говорило, че бил”дансаджия”. Извикали го и му разаказли за тайнствения старец. Господин Петров извадил джиесема си и започнал да им показва разни снимки на подозрителни типове. И изведнъж – показало се лицето на нощния престъпник.
Всички били единодушни, че това е същият човек.
Тогава господин Петров възкликнал:
-Че при нас е бил самият Сорос. Ние обърнахме цяла Българя да го търсим, а той ни дошъл на крака – да защитава циганите, да ни разваля семействата и да ни краде децата. Язък, изпуснахме го. Но ако се появи пак, веднага звънете на 112.
Мъжете от блока заседават в момента и обмислят графика, по който да дежурят и да дебнат дали злодеят отново няма да се появи...