Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
26.06.2017 18:04 - „Дървото на познаване доброто и злото“
Автор: karev Категория: Други   
Прочетен: 3258 Коментари: 0 Гласове:
2

Последна промяна: 21.03 12:32

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg

„ДЪРВОТО НА ПОЗНАВАНЕ ДОБРОТО И ЗЛОТО“
(догадка)

„А змията беше най- хитра от всички зверове на полето, които Яхве Елохим беше създал. И тя рече на жената: - Истина ли каза Елохим да не ядете от всяко дърво в градината? Жената рече на змията: - От плода на градинските дървета можем да ядем. но от плода на дървото, което е всред градината, Елохим каза: - Да не ядете от него, нито да се допрете до него, за да не умрете. А змията рече на жената: - Не е задължително вие да умрете, но знае Елохим, че в деня, когато ядете от него, ще ви се отворят очите и ще бъдете, като Елохим, да познавате доброто и злото. И като видя жената, че дървото беше добро за храна, и че беше приятно за очите, дърво желателно, за да дава знание, взе от плода му та яде, даде и на мъжа си да яде с нея, та и той яде.“ (Бит.3:1-6).

- Какви са били тези две по- специални „дървета“ м/у всички останали „градински дървета“ в Едем? Докато „дървото на живота“ се споменава и в други библейски книги (виж Пр.3:18; 11:30; 13:12; Езек.47:7,12; Откр.2:7; 22:2,14,19), то за „дървото за познаване доброто и злото“ няма и дума (или поне не директно). [Изразът „доброто и злото“ е фигура на речта известна като меризъм – литературен похват, при който двойки противоположни условия са съчетани заедно, за да се създаде всеобщ смисъл. Примери за подобни изрази в Библията, при които две противоположности са съчетани, са: „небето и земята“„север-юг“„алфа и омега“„началото и краят“„първият и последният“ и др. Този похват се вижда в египетския израз „зло-доброто“, който обикновено се използва, за да означи „всичко“. В гръцката литература, Омир също използвал фразата, когато описал как Телемах казва: - „тъй като сега отбелязвам и разбирам всички неща, доброто и злото, докато досега бях само дете.“ (виж „The Odyssey“, Homer, 8th century BC, Book 20, Lines 309-310).] [В т.н. „Pyramid texts“, както и в по- късната погребална литература, древните египтяни споменали, че съществува път на „чистото знание“ - път, възкачващ се на небесата, който път може да отведе човека в небесния дом на боговете. Крайната цел на посветените в това знание (в тази тайна) била някаква форма на безсмъртие на съзнанието - „живот дълъг милиони години“.] Адам и Ева имали достъп до свещените знания за духовно-физическото у-во на Вселената. Господ Бог забранил на Човека да използва онези висши знания за употреба на сила и ясно го предупредил за последиците от това беззаконие (неправомерно използване на законите на Вселената; грях): - „Непременно ще умреш!“ (Бит.2:17). Така човеците имали избор да използват наученото за физиката на Вселената не само като средство за управление и за опазване на Градината на Живота [„да я обработва и да я пази“ (Бит.2:15б)], но - и като разрушителна сила с огромна мощ.

В митологиите на древните народи и в Библията, хора, царе, и царства били сравнявани с различни видове дървета (виж Пс.1:3; 92:12-14; 128:3; Съдии 9:8-15; Исая 61:3; Дан.4:20-23,26; Езек.31:3,16,18; ср. Мат.12:33; Лука 13:6-9); (в персийския епос „Shahnameh“ изразът „дървета“ се употребява като синоним на митичните царе, наречени „Наблюдателите“ или „Стражите“). Но най- често срещаният символ на Космическото, извисяващо се над всичко, дърво, бил храмът - домът на върховното божество (князът-елохим на този народ). Основната функция на храма била да синхронизира и хармонизира трите свята – Земята, Небесата и под Земята; да представлява космическата ос. [В „Епосът за Гилгамеш“, Таблети ІІІ и V, се споменава за някакви „Cedar Forest“ („Кедрова Гора“) и „Cedar mountain“ („Кедрова планина“), които били на юг от Ливан; места, споменати в Стария завет като – хълмът на „къщата Ливански лес (гора)“ (виж 3Царе 7:2) и „долината на кедрите (Кедрон)“ (виж 4Царе 23:4), на „Планината Сион“? В скандинавската митология гигантското дърво Yggdrasil (Игдрасил - гигантски ясен) свързва трите свята – с корените си подземното царство, със стволът и ниските си клони - светът на хората, а с високите си клони и с върхът - небесният свят на боговете.] Вероятно под образността на двете дървета в Градината (виж Бит.2:9) се има предвид два храма - домовете на различни елохими (божества/планети)? Докато Едемската Лоза на живота (ср. Йоан 15:1) синхронизирала Земята с Небесата и нейното вино донасяло радост (веселие), и живот на човеците по света, то Смокинята за познаване на злото (ср. Лука 21:29-32) (в шумерския мит „Inana’s Descent to the Nether World“, Line 348, дървото е ябълка; ср. П.Песн.2:3; 8:5б) можела да използва енергиите на Вселената като могъщо супер оръжие, с необикновено голяма разрушителна мощ. Чрез знанията, които им били поверени хората имали право на избор - да развиват и да опазват или да разрушават, и да унищожават живота (ср. Втор.30:15).

Според законът на Тициус-Боде (свързан със закономерност в отдалечеността на планетите от Слънцето) м/у Марс и Юпитер би трябвало да има планета, но няма; има астероиден пояс. Според древните шумерски, египетски, гръцки, индийски, грузински и др. източни митове, такава планета някога наистина е съществувала, но е била разрушена (заради нейните божествени кристали на Силата?). В различните епоси името и е: - Тиамат, Фаетон, Техом, Талат, Таласа, Астера, Гана, Тетида, Криптон и др. - Но как може да изчезне цяла една планета от Слънчевата с-ма?!?

Догадката: - „дървото за познаване доброто и злото“ било съоръжение (вероятно пирамида), което можело да извлича енергии от Земята, от Слънчевата с-ма (от планети и от Слънцето) и от Галактиката (от определени звезди), и човеците можели да го използват като могъщо оръжие; за разрушение. Чрез фокусирането на тези космически енергии „дървото за познаване доброто и злото“ можело да унищожава малки, големи и още по- големи цели; да разрушава космически обекти. Вероятно, първите описани в Библията човеци, пленени от знанието на Змията (виж Бит.3:6) и посредством мощта на това „дърво за познаване доброто и злото“ или директно са взривили планетата Тиамат, нагрявайки {чрез колосален по мощ лъч-убиец от Земята; могъщото оръжие, дар от Ану, с което Мардук (Марс) разрушил Тиамат, споменато на Таблетка ІV от вавилонския епос за пре-сътворението на света „Enuma Еlish“, било - „IMHULLU“ [„the Evil Wind“ „Злият Вятър (Дъх/Дух)“]} все повече ядрото й. Тиамат се отклонила към Юпитер и зрелищно се пръснала, образувайки астероидния пояс м/у орбитите на Марс, и Юпитер, нанасяйки големи поражения в/у телата в цялата Слънчева с-ма (и най- вече в/у нейния спътник - планетата Марс; експлозията на Тиамат издухала атмосферата и унищожила живота на Марс). Видно е, че в даден момент от своята история и планетата Марс е била съкрушена от някакъв помитащ всичко на нея катаклизъм с почти невъобразим мащаб. Марс бил убит. Северното полукълбо на Марс получило удар и в резултат на това изгубило най- горния, външен пласт от своята кора (северното е ~ 3 км. по- ниско от южното му полукълбо). Марс бил и скалпиран. (За още виж кн. „The Mars Mystery: The Secret Connection Between Earth and the Red Planet“, Graham Hancock, Broadway Books, 1997.) Споменът за случилото се с червения Марс бил религиозно запазен от северно-американските индианци, чрез ритуала на скалпирането. (Подобно сваляне на кората се случило и с едното полукълбо на планетата Меркурий.) Четирите аспекти на символиката на „Окото на Хор“ в древен Египет: - защита, жертвоприношение, разделяне и изцеление – всички те се съгласуват с идеята за взривената от хората (върховният акт на грехопадението) планета Тиамат, някога съществувала м/у Марс и Юпитер. В древен Египет йероглифното изписване на думата „безсмъртен“ се осъществявало, чрез три пет-лъчеви звезди. По форма те приличат на „морска звезда“ с кръг в центъра, откъдето излизат лъчите (вероятно три планети в Слънчевата с-ма са били оборудвани с пирамиди и излъчващи кристали, населени с разумен живот - Тиамат, Марс и Земята?). [„В този, без съмнение, многообещаващ период на развитие на Слънчевата система, в „пояса на живота“ се движели три планети, с живот в своите атмосфери: - Марс - родината на Неферите, Фаетон (Тиамат) и Земята.“ (виж кн. „Пирамиды. Наследие богов“, Валерий М. Уваров, WTAS, Санкт-Петербург, 2013, стр. 26)] За египтяните „концепцията за Рая (Дуат)“ се свеждала до това: - да бъде възстановено изначалното положение на планетите в Слънчевата с-ма, когато те (както в „Изначалното време“) били неподвластни на силата на Хаоса, а затова (а по тази причина) и „безсмъртни“. Есенцията (същността) на всичко написано в египетските: – „Pyramid Texts“ („Текстове от пирамидите“), „Book of What is in the Duat“ („Книга на това, което е в Дуат“), „Book of Caverns“ („Книга на Пещерите“) и „Book of Gates“ („Книга на Портите“), съответства на идеята, заложена в древно-египетската религия, и стремеж, да се съживи „Изначалното време“ - давайки „обратен ход“ на катастрофалните събития, които някога довели до смъртта на планетата Тиамат/Фаетон. Това обновление на всичко (ср. Мат.19:28), както в началото (ср. Мат.19:3-8) - това връщане на безсмъртието на човеците, чрез поправяне на развалините“ (първоначалната конфигурация на Слънчево-Юпитерова бинарна звездна с-ма била разбита, вследствие от „първородния грях“) е в сърцевината и на еврейската религия (ср. Исая 58:11,12), и на християнството (ср. Откр.21:4,5).

- Били ли са първите, описани в Библията (генерация) човеци - Адам и Ева, въвлечени в космическа война? - Очевидно – Да! А дали човеците са унищожили милиарди разумни същества, обитаващи планетата Тиамат/Фаетон (съвместно - от Марс и от Луната/Земята са унищожили планетата Тиамат)?! [Може би най- необичайното потвърждение за древна, междупланетна война идва от Талмуда (виж Talmud, Moed Katan 16a). В обяснението на един твърде любопитен стих от кн. Съдии: - „Прокълнете Мероз, рече ангелът на Яхве, прокълнете горчиво жителите му, защото не дойдоха на помощ на Яхве, на помощ на Яхве против силните.“ (Съдии 5:23), Талмудът най- изненадващо заявява, че Мероз „е името на планета“ (сричката „M*R“, където се среща в име на божество в древните митове, обикновено е във връзка с планетата Марс), която била населена и след това в стиха се призовава за проклятие на нейните жители. (виж кн. „Cydonia: The Secret Chronicles of Mars“, David E. Flynn, End Time Thunder Publishers, Bozeman, Montana, 2002, p. 147)] [Научно доказателство (на NASA през 1999 г.), в полза на някога взривената голяма водна планета Тиамат, е откриването на наличие на солена вода в метеорити от астероидния пояс. (виж също кн. „Dark Matter, Missing Planets, and New Comets: Paradoxes Resolved, Origins Illuminated“, Dr. Tom (Thomas) Van Flandern, North Atlantic Books, 1993; виж още: „A Revision of the Exploded Planet Hypothesis“, 1995; „Summary of the Exploded Planet Hypothesis“, 1997, „The Original Solar System“, 1997; „Dark Matter… 1999, Edition“, 1998; и др. статии от Dr. Тhomas Van Flandern в изданието „Meta Research Bulletin“)] [В Асиро-Вавилонският мит „Enuma Elish“ глината (за човека) е направена от тялото на унищожената (планета) Тиамат. За подобно убийство на един бог (на едно интелигентно божество, на една жива планета, населена с интелигентни същества) се споменава и в Шумеро-Акадския „Епос за Атрахасис“: - „В първия месец, на седмия и петнадесетия ден, Той (Ану) извършил обреда (ритуала) на очистването. „Премъдрият“ (името му на шумерски език е – „Geshtu-e“; а на акадски език - „Ilawela“, „Aw-ilu“ или „We-ilu“) – богът, който има разум (интелигентност), те убили в своето събрание (съюз). От неговото тяло и от (в/у) неговата кръв, омесила богинята Nintu (Нинту) глината (пръстта от земята; т.е. - човеците) за да чуват вечно ударите (биенето) на сърцето. Дух дошъл (изтекъл) от плътта на Бога и тя (Нинту) го прокламирала (обявила) за нейния (за своя) жив знак (печат; белег).“ (виж „The Atrahasis Epic“, Tablet І, Lines 220-229; виж кн. „Myths from Mesopotamia: Creation, the Flood, Gilgamesh and Others“, A new translation by Stephanie Mary Dalley, New York, Oxford University Press, 1991, рр. 15,16)] С взривяването на Тиамат/Фаетон човеците станали причина да бъде унищожена и цивилизацията населявала планетата Марс, понеже Тиамат/Фаетон била взривена в близост до Марс? [Зулусите в Африка, в своите най- древни предания, твърдят, че първоначално техните предци прелетели в корема на огромен дракон (дошли с транспортни средства?) от планетата Марс, след като велика война (планетарна катастрофа във времето на грехопадението) погълнала червената планета и унищожила условията за живот на Марс. Марсианската повърхност е покрита с тънък слой радиоактивни вещества, включително уран, торий и радиоактивен калий - и тези радиоактивни вещества в миналото са били излъчени от някакво много горещо място. Също и концентрацията на газовия изотоп „Ксенон 129“ на Марс е почти три пъти повече отколкото на всяко друго планетно тяло в Слънчевата с-ма. Но „Ксенон 129“ е страничен продукт от ядреното делене и обикновено не възниква при нормалните природни процеси. Близостта на Марс до голяма експлодирала планета може да обясни подобни явления. „Както утвърждават учените, смъртта на планетата Фаетон не би могла да не се отрази на съдбата на най- близкия й съсед - планетата Марс. През 2000 г. в Антарктида бил намерен метеорита „Ямато“ (Yamato 000593), който е долетял от Марс преди 13 000 години… Анализът на тялото на метеорита свидетелства, че той е бил образуван в резултат на някаква грандиозна катастрофа. Не е изключено, че именно тогава, в космически мъки, е загинала прекрасната планета Фаетон, а на Марс животът престанал и Червената планета, за последен път, разпръсвайки във Вселената метеоритни сълзи, се превърнала в ледена пустиня.“ (за още виж кн. „Най- големите тайни на Вселената. От древните цивилизации до наши дни“, Игор Ст. Прокопенко, БАРД, 2015) В/у едното полукълбо на планетата Меркурий са открити множество кратери, което също може да бъде обяснено с експлозията на планетата Тиамат.]

В основите на цялата религия на Шумер, на древен Египет и в частност – религията на евреите, наследена по- късно от християните, се намира идеята за някога взривената планета. – Това ли чудовищно дело е „големият (т.н. „първороден“) грях“ на първите човеци? – Дали присъдата всички хора да умираме е дошла като реципрочна отплата за онези погубени от човеците разумни създания, според принципа: - „живот за живот“ (ср. Изх.21:23-25)? – Вероятно – Да! Бунтът, може би, се зародил на планетата Марс, но големият грях – взривяването (убийството) на планетата Тиамат, бил извършен (със съдействието на човеците) от планетата Земя. Факт е, че с онзи върховен акт на непослушание, нашите пра-пра- родители са въвлекли цялото човечество в твърде тежки последици, като са разбили или счупили първоначалната, работеща конфигурация на цялата Слънчева с-ма. [„Двете джед-колони останали да стоят, въпреки, че разбитият камък (или „счупените стъпки“, по които стъпвала космическата енергия) паднал (се сгромолясал в бездната).“ (виж „Pyramid Texts“, Spell 271, §389b) В този древноегипетски текст „джед-колоните“ са противопоставени на този небесен „камък“ (планета), който бил разчупен и паднал от Небесата (разбитата на парчета планета Тиамат?).] Господ-Бог Яхве ясно предупредил Адам: – „Непременно ще умреш!“ (виж Бит.2:17). От тогава-насетне всички хора умират, „защото грехът е беззаконие“ (1Йоан.3:4в), т.е. – Грехът променил орбитите/заповедите/законите за движение на телата в Слънчевата с-ма; откъснал планетата Земя от връзката й с Енергията/Духа на живота, изтичаща като огнена река (виж Дан.7:10а; ср. Римл.6:23а). В древните митове с експулсирането на Адам от Райската Градина (виж Бит.3:24) се алегоризира случила се голяма астрономическа катастрофа в пределите на нашата бинарна звездна с-ма, която доста разрушила Земята още преди Потопа. Конфигурацията на Слънчево-Юпитеровата с-ма и положението на планетата Земя били изменени… [Според египетските „Pyramid Texts“ астрономическата картина на Слънчевата с-ма преди греха била различна от настоящата: „Тази първа група от общността на невинните била родена преди да е имало гняв; била родена преди да е имало някакъв шум (глас); била родена преди да е имало някаква борба; била родена преди конфликта; била родена преди Окото на Хор (Луната първоначално била спътник на планетата Марс, но Земята я е присвоила?) да е било изтръгнато; преди тестисите на Сет („Фобос“ и „Деймос“ най- напред са били спътници на планетата Меркурий, но Марс му ги е отнел?) да са били откъснати…“ (виж „Pyramid Texts“, Spell 570, §1462d, §1463) „Хор стенеше (плачеше) за своето (изтръгнато) Око; Сет стенеше заради тестисите си (откъснати).“ (виж „Pyramid Texts“, Spell 359, §594a; Spell 386, §679d; Spell 570, §1463e)]

След Потопа, превъплъщенията на двете „дървета“ в Едемската Градина, съответно намерили израз в: – „дървото на живота“ – Домът на Господ-Бог Яхве – храмът в град Ерусалим, Израел, а „дървото за познаване доброто и злото“ намерило израз в Голямата пирамида в Гиза, Египет – или както тази пирамида е обозначена в древните шумерските епоси – Домът на бог Енки. {На шумерски глинени плочки [в/у десетата табличка от шумерския епос „Лугал-е“, в превод: „Голям човек“ или „Голям образ“ (т.е. цар) (ср. Дан.2:31)] са записани думите на бог Енки, относно Голямата пирамида в Гиза, Египет: - „Домът, който се възвишава като гърда (като купчина; като грамада), който аз въздигнах нависоко.“ (виж кн. „Войните на боговете и хората“, 3ахария Амнон Сичин, БАРД, София, 2003, стр. 168). В древните шумерски текстове се говори за Голямата пирамида като за „Великото оръжие“ и „Великото бедствие“, което бог Енки поставил на Земята.} Докато Ерусалимският храм бил „дървото на живота“ за човеците и от плода на Духа всички човеци биха живели вечно, то, в пълна противоположност на него - Голямата пирамида в Гиза била „дървото за познаване доброто и злото“ за човеците, и от „плода“ на нейния дух/вятър всички хора биха срещнали насилствено смъртта. [„Основният фактор на увереност в това, че пирамидата на Хуфу (Хеопс) е била използвана като антена за „общуване с боговете“, са изчисленията, които показват, че пирамидата е проектирана и настроена към основната носеща честота на човешкия мозък.“ (виж кн. „Пирамиды. Наследие богов“, Валерий М. Уваров, WTAS, Санкт-Петербург, 2013, стр. 139)]

- Каква била същността на светилищните служби в храма на Господ-Бог Яхве?

Евангелията съдържат разкази за обладани от демони човеци. Но на четящите прави впечатление, че докато Храмът не бил оставен пуст (виж Лука 13:35), в град Ерусалим няма докладвани случаи на завладени от нечистите духове човеци. Но юдеите отхвърлили Божия Син и божествената защита се отдръпвала от града (ср. Лука 19:41,42). Историкът Йосиф Флавий описал, че при обсадата на град Ерусалим от римляните, през 70-та г.сл.Хр., твърде много евреи в града били обладани от зли духове. Това явление ни дава отговор на въпроса: - Каква е била целта на службата в Ерусалимския храм? - Да предложи умилостивението като противодействие (виж 2Сол.2:7) срещу „оная тайна, сиреч беззаконието“ – смъртоносното действие на греха и черната магия на Злото. Целта на службите и ритуалите в Ерусалимския храм била да осигури умилостивението, което възпира д-то на елохимските сили на Злото (ср. 4Царе 6:15-17), чрез привличането на Божествената Шехина на Земята. Ако след като ГП бъде задействана не последва намеса свише – животът на планетата ни би бил напълно унищожен. Земята би се превърнала в мъртва пустош – като унищоженият Марс.

- Принципно как действа Голямата пирамида в Гиза - това свръх-мощно, страшно, ужасяващо оръжие, способно да унищожи живота по цялата планета Земя?

Изчерпателният отговор на този въпрос е предоставен в трилогията на Оксфордския физик (и доктор по теология) – Joseph P. Farrell – „The Giza Death Star“ (Adventures Unlimited Press, 2001-2005). Накратко: – всеки обект или материална субстанция във Вселената има своя резонансна честота; резонира в такт с определена честота и има собствена серия от хармонични взаимодействия с други подобни системи. Звуковите вълни, резонантни на тази честота, могат да бъдат усилвани. Усилените вълни могат да бъдат изпратени и направлявани към даден обект-цел с помощта на електромагнитни сили (точно както носещата вълна при радиопредаванията, пренася моделирана акустична енергия). Когато носещата електромагнитна вълна достигне обекта-цел, акустичната енергия постъпва в избраната мишена, хармонично резонира с нея и увеличава енергийното натоварване (вътре в целта). При достигане на прага на нестабилност, мишената се разрушава на субатомно ниво, поради разрив м/у връзките на субатомните частици [вероятно точно по такъв начин, посредством действието на „дървото за познаване доброто и злото“, чрез лъч-мазер от Земята, е било неимоверно много загрято ядрото на Тиамат/Фаетон, вследствие от което планетата се е пръснала отвътре и разчупила (и допълнително, отклонената от орбитата си, планета Меркурий, със своя изключително силен електромагнетизъм, подобно на хищен звяр, е разкъсала тялото на Тиамат)?]. Ефективността на въздействието в/у обекта-цел би била най- голяма, ако носещата вълна, също бъде настроена в резонанс с мишената, подобно както и нейната акустическа модулация. Ефирът на Вселената представлява сам по себе си нещо като безшумно натиснат клавиш на клавиатура на пиано [тон „фа-диез-мажор“]. Възпроизвеждайки геометрията на различни въртящи се системи и свързана с такива образи, Голямата пирамида в Гиза, Египет (ГП), може да получи достъп до инерциалната енергия на ефирното пространство на тези системи. Този принцип е заложен на практика в ГП в Гиза. Първичната енергия, към която се открива достъп, чрез Пирамидата, е била не ядрена, не електромагнитна, не акустична, но инерционната енергия на самото пространство-време. Това във физиката се нарича нулева или скаларна енергия (скаларен потенциал на координатната точка). Двете нелокални системи - Слънчевата с-ма и галактиката „Млечен път“ са хармонично синхронизирани по такъв начин, че от тях е възможно да се черпи инерциална енергия. Това предполага мигновен процес на пренос на информация (инерциална енергия) от геометрическата конфигурация на трите с-ми: Земната, Слънчевата и Галактическата. Голямата пирамида в Гиза (ГП) е била конструирана да може да пулсира в такт с множество планетарни и небесни ритми. [ГП получава своите импулси от определени космически тела и звезди. (За повече виж статията „Has the Function of the Great Pyramid of Giza Finally Come to Light?“, Konstantin Borisov, Ancient-Origins, Dublin, Ireland, 2018.)] Конструкцията на ГП в Гиза образува гигантско и извънредно добре фокусирано фазово-хармонизирано огледало, приемащо входните инерциални вибрации на ефира, разцепени на акустични, електромагнитни, ядрени и гравитационни вибрации на Земята, Слънчевата с-ма и Млечният път, и след това моделира изходната енергия на тези вибрации, в смъртоносна носеща вълна, притежаваща нестихващ разрушителен потенциал. Ядрената енергия на водородната плазма във вътрешността на Голямата пирамида била хармонизирана със свръх-светлинната „пилотна вълна“ на Вселената и заедно с акустическата, и електромагнитната енергия, била отправяна към мишената с помощта на хармонична интерференция. В резултат на това, мощни ядрени и термоядрени реакции започвали вътре в самата мишена, независимо от нейния химичен състав. ГП била конструирана като кристал и огледало, и изработвала нажежена, и светеща водородна плазма, черпейки енергия от енергията на Слънцето, от определени планети, и дори от звезди. Конструирана на основата на т.н. „Златно Сечение“ ГП притежава способността, чрез феномена на „хармоничния резонанс“, да се настройва: – от една страна към ядрото на планетата Земя, - а от друга страна, пирамидата е хармонично настроена към човешките същества. Тайната на Великата пирамида - това е тайната на човешката ни същност. Създадени на основата на „Златното Сечение“ - Голямата пирамида в Гиза („тайният човек“) и човека (като биологичен вид) - притежават способността да се настройват едно друго. Ключът е, че ГП може да моделира и да трансформира (да усилва) енергийния поток в обхвата, който се възприема (чрез феномена на „хармоничния резонанс“) от човешката енергийна с-ма. С други думи, който може да управлява ГП (в подходящото време и посредством специалните кристали в нея) той може да владее жизнената енергия, чрез която човеците съществуват...

[Когато данните от измерванията (през 1998 г.) в пирамидата на Хефрен станали известни, малко зашеметен, египтологът д-р Амр Ел Гонейд, от университета Ain-Shams в Кайро, казал следното: - „Резултатите противоречат на всички известни природни закони!“ - Но какво се е случило? Уредите отчели някакъв необичаен енергиен източник, чието действие било подобно на Слънцето, който обаче не се намирал над хоризонта, а под нивото на пирамидата… „От научна гледна точка това е невъзможно... Или досега принципно сме се заблуждавали за геометричната структура на пирамидите, което обърка нашите измервания, или тук има някаква загадка, за която има просто обяснение - наречете я както искате - окултни сили, проклятието на фараоните, вълшебство или магия. В пирамидите има някаква сила, която противоречи на законите на приложните естествени науки.“ (виж кн. „Хилядолетната лъжа“, Ян ван Хелсинг и Щефан Ердман, Дилок, 2012, стр. 48-49) В изследователски доклад на Голямата пирамида (от февруари 1999 г.) д-р Мирослав Вернер разказва: - „В една шахта, чиито диаметър е едва колкото кюнец и отвежда вертикално нагоре, изпратихме един управляван дистанционно и с вградена видеокамера мини-робот. След като измина около 150 метра веригите му забуксуваха в някаква камера. Там ние заснехме планини от пергаментови свитъци с непознати писмени знаци… Надявахме се, че с хващащото си рамо роботът ще успее да извади на бял свят документите. Но се случи нещо непонятно: топлинните му датчици изведнъж показаха нагорещяване над 1000 градуса. Гледайки монитора станахме свидетели как роботът се превърна в буца разтопен метал. Видеовръзката се разпадна!“ И досега не е известно какво би могло да предизвика такава горещина. Но съгласно записки от пътеписи от 10-ти век още преди 1000 години от върха на Хеопсовата пирамида трябва да са „излизали зелени лъчи“... Д-р Вернер също съобщава за налична радиация в Голямата пирамида: - „... в центъра на Хеопсовата пирамида се крие радиоактивна енергия, отговаряща по сила на атомна бомба!“... Гори ли наистина вечен огън в Голямата пирамида?“ (виж кн. „Забранената египтология“, Ердоган Ерчиван, Дилок, 2011, гл. 10-та - „Камерите в пирамидите“)]

Тук е мястото да бъде спомената „тайната на Бога“ (или „мистерията на елохимите“) от древни времена, във връзка с края на света и „огнената пещ“. На полето Дура, във Вавилонската област, цар Навуходоносор ІІ издигнал „златен образ“ - т.е. стъпаловидна пирамида-зикурат-храм; събрал оркестър за „всякакъв вид музика“ и запалил голямата „пламенна огнена пещ“ (виж Дан.3:1-6); заповядал поклонение пред образа и заплашил, че който не се поклони „в същия час ще бъде хвърлен всред пламенната огнена пещ“ (виж Дан.3:6). Царят разиграл „тайната“, за която получил сън от Бога. Индиректно, се разбира, че краят на света (века) е свързан със запалването на огън от небето в някаква голяма пещ - огън, който заплашва да унищожи, тези, които не се покланят на направения образ (ср. Откр.13:14). „Пер-Нетер“ (пирамида) е египетско наименование за „пир-ем-ус“ „огън, който отива нагоре“; съоръжение или форма, предназначена за генериране, преобразуване и предаване на енергии. На гръцки език са две думи „пир“ – „огън“ и „мидас“ – „в средата“, т.е. огън отвътре, в средата. Господ-Бог разкрил на царя на Вавилон Навуходоносор ІІ, че краят на света (века; епохата) е свързан с д-то на Голямата пирамида, в Гиза, Египет, - „голямата тръба“ (виж Исая 27:13) и огнената пещ - „сърцето на Египет“ (виж Исая 19:1); оркестърът, който Навуходоносор ІІ поставил бил илюстрация на вибрациите и силните звуци, подобни на тръбни, които ГП в Гиза издава, когато бъде активирана; пещта, която царят направил, била олицетворение на огъня на Великата пирамида в Гиза. „Тайната на Бога“ е свързана с д-то на Голямата „огнена пещ“ в центъра на света, чиито небесни енергии или огън от небето имат силата да нажежат и да разтопят (да разложат, да разградят, да разпаднат) елементите (стихиите в ядрото) на планетата Земя (виж 2Петр.3:7-13). Великата пирамида в Гиза, Египет, е могъщо супер оръжие, без аналог, което може да унищожи цялата ни планета; следпотопното превъплъщение на „дървото за познаване доброто и злото“ (виж Бит.2:9; 3:1-7). Откровението на Йоан разкрива пред нас Божията тайна, замълчана през вековете, за да не посегне човечеството, в духовната си слепота и безумие, към ГП, и да изяде плода й; да се самоунищожи, с активната „помощ“ на „оная старовременна Змия, която се нарича Дявол и Сатана“ (виж Откр.12:7)! Египетските „Pyramid Texts“ загатват, че, чрез действието на трите големи пирамиди на платото Гиза, фараон имал власт над поведението на планетите Сатурн (и Венера?) (чиято планина е станала Голямата пирамида на Хуфу), Марс (чийто къща е пирамидата на Хафра) и над Меркурий (чийто дом е пирамидата на Менкаура)?!]

- Как (вероятно) е била (само) реконструирана и възстановена, от хората на фараон Хуфу (Хеопс), Великата пирамида в Гиза, Египет?

През ІV хил.пр.Хр. планетата (горещото ядро на взривената Тиамат?) Венера, за пореден път, прелетяла в близост до Земята. По целия свят имало мощни изригвания на вулкани; астероиди от опашката й ударили на различни места земната повърхност. „След това, около 3159 г.пр.Хр., се случила ужасяваща екологична катастрофа, която довела до масова миграция (преселение) на всички народи – протоиндоевропейците и цивилизаторите сред тях. Именно след тази катастрофа започва древен Египет, какъвто ние го познаваме.“ (виж кн. „Mysteries of The Ancient Past“, Edited by Glenn Kreisberg, Bear & Company, Rochester, Vermont, Toronto, Canada, 2012, Ch. 5; „Global Catastrophe: Fourth Millennium BCE“, р. 65) Големи наводнения залели бреговете на континентите. Но, като че ли, най- силно въздействието й било в/у Атлантическия океан. Венера натиснала атлантическата плоча, което довело до голяма тектонична нестабилност на (~ 3000 км.) Азорско-Гибралтарския трансформен разлом и гигантски грабен (хлътване, пропадане на значима  част от земната кора) западно, и южно от дн. Португалия. [Хиляди години преди това, по същия маршрут, Венера натиснала централния остров „Базилея“ („Цитадела“), където била столицата на т.н. „Атлантида“ (виж с Google Earth - 32°00’00"N 28°00’00"W, ~ 1760 км. на запад от бреговете на Мароко), който заедно с група острови, с построени на тях големи пирамиди (около 30 паралел; ~ 240 км. южно от о-в „Базилея“, ~ 1800 км. на запад от края на Атласките планини), се скрили под водите на Атлантическия океан (според описанието на Платон в неговите диалози „Тимей“ и „Критий“) за един ден и една нощ.] „Тапата“ в района на Гибралтар (място наречено от гърците - „Колоните на Херкулес“) също била отпушена, при което милиарди кубически метри и тонове океанска вода (морска трансгресия) нахлули като огромно цунами в Средиземноморската долина. Придошлата приливна вълна помела всичко по пътя си и повишила нивото на Средиземно море с около 150 м., а водите от този втори потоп се излели чак в Черно море (което преди това било сладководно езеро без връзка с големи водни басейни). Споменът за този втори, частичен, но голям, потоп останал в колективната памет на човечеството и бил описан в летописите на различни древни народи (понякога смесван с Големия Потоп). В Египет, в/у платото Гиза [в древността платото Гиза било наричано „Ростау“; също и „земята на Сокар“ („Seker“)] се образувало (близо 40-50 м. дълбоко) езеро/язовир от солено-сладка вода, от прелялото Средиземно море и от разлелите се води на река пра-Нил [река пра-Нил е спомената в Библията като р. „Фисон“ (виж Бит.2:11); във времената на Старото царство р. Нил протичала много по- близо до пирамидите в Гиза]. Египтяните видели в случващите се чудесии [идването на „птицата Бену“ (в гръцката митология - „птицата Феникс“) - Венера, падането на „огненото перо на птицата Бену“ - метеорит, който открил изсред водите на езерото в Гиза, древните руини на Великата пирамида - „първоначалния или високия хълм“ („Het Bennu“ - „храмът на Бену“ или „Het Benben“ - „храмът на Бен-Бен“) и намирането на саркофага с „тайнствения предмет“ („яйцето на птицата Бену“ - светещият камък/кристал „Бен-Бен“ - една от двете „звезди на зората“; другата или втората „звезда на зората“ била таблетите „Божие дело“ в ковчега на завета?) от фараон Хуфу, както съобщава за това Westcar Papyrus] знаци от боговете и златна възможност за реконструирането на големите пирамиди в Гиза. В Хермополските предания се упоменава, че „Първоначалната планина“ била „остров от пламък/огън“ посред езеро (подобно на епифизата в мозъка на човека). „Интересно, че най- древната традиция свързана с Голямата пирамидата на Хуфу (Хеопс) в Египет е, че тя е била издигната, като паметник (като спомен, напомнящ) за огромния катаклизъм в (нашата) планетарна с-ма, която засегнала земното кълбо с огън и наводнение.“ (виж кн. „Dark Matter, Missing Planets, and New Comets: Paradoxes Resolved, Origins Illuminated“, Dr. Tom Van Flandern, Berkely, North Atlantic Books, 1993, p. 342) {Голямата пирамида, присвоена от фараон Khnum Khufu (Хуфу, Хеопс), била реставрирана, вероятно в периода ~ 2589-2569 г.пр.Хр., според Херодот за ~ 20 г.? За реставрацията й „било записано, че Hemon, главният майстор-строител (на фараон Хуфу/Хеопс), отговарящ за проекта, заставил своите работници да използват някакъв инструмент, който не бил от метал и не издавал звук, когато оформял гигантските камъни на пирамидата… Цар Соломон построил своя храм в Ерусалим, отново, без да се допуска контакт на какъвто и да е метал с камъните, въпреки факта, че метали били използвани в региона от петото хилядолетие пр.Хр.“ (виж кн. „Uriel’s Machine: Uncovering the Secrets of Stonehenge, Noah’s Flood and the Dawn of Civilization“, Christopher Knight and Robert Lomas, Barnes and Noble, 2004, Ch. 7, Subtitle „Stone things“)

През 1857 г. в храма на Изис (Изида, Венера) била намерена варовикова инвентарна стела на фараон Хеопс, от френският археолог Франсоа Огюст Фердинанд Мариет (1821г.-1881г.). В текста на стелата „се казва, че царят отишъл на пътешествие, за да види Сфинкса и близкото great sycamore tree, поразено от мълния – същият гръм, който се предполага, че е откъснал част от покривалото-немес от главата на монумента (т.е. от тила му).“ (виж кн. „From the Ashes of Angels - The Forbidden Legacy of a Fallen Race“, Andrew Collins, Bear & Company Rochester, Vermont, 1996, р. 327){„The great sycamore tree“, поразено от мълния, било разрушената „Вавилонска кула“ (виж Бит.11:1-9), т.е. Великата пирамида в Гиза, на което поле/плато [земята, източният край на която е „Sin· ar“ („Сенаар“), т.е. – „ar“„земя“ и „Sin“ („Sinai“ „Синай“); земята кръстена на древното име на бога на Луната – „Sin“] пръв Каин построил град (виж Бит.4:17). Районът около съвременния град Кайро, Египет, някога се наричал „Вавилон“ - от древноегипетското „Папаулон“ - „Дом на небесния Нил“. В древността ритуално разбивали глинени фигурки с форма на лъвска глава и на женско тяло; спомен за съкрушаването на ревящата като лъв по времето на Потопа планета Сатурн и на взривената планета-майка Тиамат? Стотици отломки от такива строшени фигурки били открити през 1922 г. край чешкото селце Dolni Vestonice.} Години по- късно строителите на Нимрод (виж Бит.11:1-4) и още по- късно - на фараон Хуфу, само възстановили тези древни, предпотопни постройки - наследство от създателите [в кн. Битие 1-ва гл. наречени „човека“ – „мъж“ и „жена“ били двете дървета/пирамиди, създадени по образ и подобие на е·ло·хим-ите (виж Бит.1:26,27), т.е. - като земно съответствие или по образа на конкретни небесни планети/звезди]. За размаха на това мащабно реконструиране [по времето на злия фараон Хуфу, понеже се отвърнал от Озирис и станал таен поклонник на злия Сет/Меркурий; в пророчеството си Валаам нарекъл древните египтяни - „Ситови потомци“, потомци на Сит или Сет (виж Числа 24:17)] свидетелства и откритият през 2013 г., в морското пристанище Wadi al-Jarf, дневник на Мерер - ръководител на една от лодките за превоз на строителни материали, и надзирател на една от големите групи строители на Хеопсовата пирамида.} Ударът на водата, от този втори потоп, избутал с огромна сила от дъното на морето, утайки на различни морски обитатели, раковини, миди, черупки, роговидни скелети от морски животни и др. Средиземноморският потоп донесъл в Египет много морски наноси, варовици и чакъл - на практика почти всичкия едрозърнест кварцов материал, необходим за строежа на пирамидите.

[„Единственият в природата материал притежаващ ефекта на лупа (увеличителна леща; обектив) се явява кварцът. Ето отговорът - защо всички пирамиди на древен Египет били построени от съдържащи кварц материали: пясъчници, кварцити, варовици и гранит, който също съдържат кварц... Кристалът на кварца, както и всеки друг минерал, има свой енергиен център - чакра (кристална решетка). Но поради факта, че оста на симетрия на кварца образува спирала - в кристала се появяват няколко проекции на основния енергиен център, т.е. получава енергия един център, а я отдават - няколко... От гореизложеното е очевидно, защо много от древните цивилизации считали кварца за свещен минерал. Най- вече, защото кварцът има способността да предава информация… Но древните са знаели, че водата, в допълнение към това свойство, има способността да предава електрически и енергийни сигнали за гигантски разстояния... Следователно, океаносферата на Земята със средна температура от 3,7°C, с изключение на оскъдните изкривявания на повърхността, е един гигантски течен кристал, течност, в която всички частици са свързани помежду си, чрез колективно взаимодействие. С други думи, водите на океана с всички съседни морета, езера, реки и потоци, които се вливат в него, образуват единна енергопреносима среда, свързваща най- отдалечените части на планетата. Следователно, за да може пирамидата, като резонатор, да бъде в енергийно-информационно взаимодействие с обекти, разположени на голямо разстояние, древните я издигали близо до вода или на място на геоложки разлом, използвайки материали, резонансно свързващи пирамидата с естествени и изкуствени енергийни източници... Кварцът притежава тип (кристална) структура като тази на водата. Сходството на структурите на тези две, на пръв поглед, различни вещества или (на езика на представите на древните) тяхното „съответствие“ определя тяхното резонансно взаимодействие. По тази причина, кварцът бил най- важният използван материал... при изграждането на пирамидите...“ (виж кн. „Пирамиды. Наследие богов“, Валерий М. Уваров, WTAS, Санкт-Петербург, 2013, стр. 186-194)]

Древните строители изнамерили съставките и пропорциите необходими за направата на „мек камък“ или полимерен бетон от 13 компонента (съставки). Фреските, открити на стената на гробницата на Рихмер (приближен на фараон Тутмос III) в „Долината на знанието“ подробно показват как са били изработвани отделните блокове за строителството на пирамидите, чрез смесването на няколко сухи съставки и вода (вид гео-полимерен бетон). Чрез система от шлюзове и канали мицраимите [Египетите (Горен и Долен) на иврит - „Мицраими“ - потомци на Хам (виж Бит.10:6,13; ср. Пс.78:51); възможно е групи от атланти (от района на Атласките планини) също да са взели активно участие във възстановителните строежи на пирамидите в Гиза; Гай Юлий Цезар в „Записки за Галската война“ писал, че жрец-друид му разказал, че предците на галите, дошли в Европа от „Острова на Кристалните кули“] разбрали, че, чрез система от шлюзове и канали, ефективно могат да понижават и да повишават нивото на 40-50 м. язовир, образувал се в/у платото в Гиза [в/у Сфинкса и в/у постройките в Гиза има следи от голяма водна ерозия. Вероятно Сфинксът (Звярът) и Жената, която първоначално е седяла в/у гърба му (танцът на огнено-рижавият Меркурий и червената Луна?; на емисарят на Сатурн/Сатана - Сет/Меркурий и Ева/Луната?), някога са били насред сладководно езеро, което се пълнило по канал при ежегодния прилив на р. Нил, при което статуята се скривала под водата; а при отлив, когато водите са се оттегляли, - Сфинксът с Жената (червеният чакал - Анубис и жената, облечена в пурпур - Нефтис) се появявали от водите, идейно пресъздавайки началото на времето - „Първоначалният хълм“ от преди Потопа? „… през единадесетото хилядолетие преди Христа, ниско разположените райони на изток от платото на Гиза редовно, ако не и постоянно, били наводнявани, създавайки плитко езеро, което може да е обкръжавало малък скалист остров.“ (виж кн. „Gods of Eden: Egypt’s Lost Legacy and the Genesis of Civilization“, Andrew Collins, Bear & Company, 2002, p. 181)]. С помощта на кораби египтяните транспортирали големите гранитни камъни (от кариера край Асуан) до самия ръб на древните фундаменти. Там групи работници разтоварвали крайните (или външни) камъни и необходимите строителни материали. Вътрешните камъни (пълнеж) строителите леели на място в калъпи - като бетон. Строителните блокове, с които са реставрирани пирамидите в Гиза, са от такъв вид гео-полимерен бетон (от 13 съставки), вътре в който, при разтрошаването му, се откриват много частици, черупки, останки от морски обитатели, шупли от раковини, косми от животни, коси от хора, дървени дръжки от инструменти, железни пирони, чукове и др., които няма как да са там, ако това са били естествени варовикови камъни. Дори някъде и гранитът (не всичкия), като се отчупи, се забелязва, че вътре е бетон, а гранитна е само полираната до блясък външна замазка, докато е била още мека, и поддаваща се на обработка. Така, с помощта на това уникално природно явление (и наводнение), египтяните реконструирали предпотопните разрушени пирамиди и възстановили разрушената при Потопа Голяма пирамида в Гиза; надградили над древните основи [ГП била построена в/у остров (водата, около който постъпвала по канал от р. Нил), представляващ естествена двугърба скала, наричана „камилата“ (ср. Марко 10:25); а „ухото на иглата“ - е главния вход „Siq“ (или „the Bab as-Siq“ „Gateway to the Siq“) в края на тесния проход към древния град Петра] на „дървото за познаване доброто и злото“. На картини по стените на египетски храмове са нарисувани големи кораби до пирамидите и великани, които помагали при строежа им. В ями в подножието на южния край на Хеопсовата пирамида, археолозите са открили останките на два ~ 43 метрови кораби от кедрово дърво от Ливан, с приблизителна водоизместимост от по 40 тона всеки (по дървените части на тези големи плавателни съдове били открити значителни следи от износване, което е свидетелство, че това не са били просто „ритуални“ лодки за пътуванията на фараоните в отвъдното). (В района около пирамидата на Хуфу са открити седем големи лодки, две от южната страна, две от източната страна, две между пирамидите на цариците и една, разположена до храма и пътя. Отделно в Египет е открит близо 3800 годишен релеф изобразяващ над 100 кораба или лодки.) С помощта на радиоизотопни датировки (на строителните разтвори) е установено, че горните слоеве на Великата пирамида са по- древни от по- долните слоеве, което има само едно обяснение - долните слоеве са били подложени на интензивно радиационно излъчване, в резултат на което те биват фиксирани като по- млади, отколкото всъщност са (те). Някога в Голямата пирамида са протичали (водородно) ядрени реакции. След години голямото езеро било оставено да се оттече и платото в Гиза пресъхнало. Но златният шанс за реставрирането на пирамидите в Гиза бил уловен и пълноценно използван от древните строители. {За частична левитация на огромните гранитни блокове египтяните използвали твърде загадъчен бял прах, отбелязан в древните им надписи като „Mfkzt“ - моноатомно, т.н. „Orme’s“ злато [същата златна (бяла) прах, т.н. добро“чисто“ или „Офирско (Ефирно)“ злато, което дотрябвало и на цар Соломон за левитация на огромните камъни за строежа на Храма в град Ерусалим (виж 3Царе 9:28; Йов 22:24; Бит.2:7,12; Исая 13:12; ср. Откр.3:18)].}

В експедиция в Синайския полуостров (1904-1905 г.) за да проучи археологически препратки относно Изхода на евреите от Египет, най- големият световен експерт (за времето си) по Голямата пирамида - Sir William Matthew Flinders Petrie (1853-1942г.), открил нещо много необичайно. След като се изкачил на върха на платото, на около 2600 фута над равнината на Паран („the Plain of Paran“), на върха на „Mount Serabit“, в Хорив, на Синай, Петри направил монументално откритие: - руините на един древен египетски храм - „Serabit el-Khadim“, храм на богинята Hathor (планетата Венера), датиращ от времето на ІV династия и фараон Снеферу, който царувал около 2600 г.пр.Хр. Изглежда, че при Изхода, Мойсей не само умишлено довел евреите до точно това място, но ги е водил там с конкретна цел: - той търсел нещо и това „нещо“ са били някои специални предмети в онзи храм на Хорив. Сега е установено, че близо 463 предмети са били официално изнесени от онзи мистериозен планински храм - от големи обелиски и стели, до малки пръчици, и купи - и са били отнесени в частния музей на Рокфелер („Археологическият музей на Палестина“ е разположен в източната или арабската част на град Ерусалим и притежава най- голямата в Израел частна колекция от древни артефакти). Онзи храм на планината Хорив/Петра бил образецът показан на Мойсей, когато стоял там 40 дни и 40 нощи (виж Изх.24:18; 25:40). Имало „маси, табли и чинийки, заедно с алабастрови вази и чаши“, оформени като цветя на лотос, заедно с очакваните скарабеи; и любопитни „пръчици от неидентифициран твърд материал, и два конични камъка с височина приблизително около 6 инча (15 см.), и 9 инча (22,5 см.) съответно“. И, ако членовете на експедицията на Петри били достатъчно объркани от тези загадъчни предмети, то те били напълно удивени от откриването на металургична пещ, и голямо количество чисто бял прах, скрит под внимателно положени каменни плочи. - Но защо е бил този храм, с тайнствената си металургична пещ и няколко тона количество бял прах - очевидно много важен за египтяните, намиращ се на „стотици мили разстояние от фараонските центрове, през залива на Червено море, на върха на запустяла планина?“ (за още виж кн. „Lost Secrets of the Sacred Ark: Amazing Revelations of the Incredible Power of Gold“, Laurence Gardner, Barnes & Noble, 2005, pp. 4-7)]

Около 820 г.сл.Хр. халиф Абдаллах ал-Ма’мун с хората му, отишли в Гиза, Египет. Някак си успели да открият замаскирания камък-вход от северната страна на Голямата пирамида и влезли в т.н. „Камера на царя“. [Страбон записал: „Голямата пирамида, не много високо от едната й страна, има камък, който може да бъде изваден (отстранен), което отвежда до наклонен проход към основите.“ (виж кн. „The Pyramids and Temples of Gizeh“, W.M. Flinders Petrie, Histories & Mysteries of Man Ltd., London, New and Revised Edition, 1990, p. 72)] В помещението открили загадъчния червен гранитен „саркофаг“, плътно затворен с тежък капак. Опитали се да го отворят, но това не им се удало, докато не разбили един от ръбовете му. За съжаление саркофагът бил празен, вътре нямало никакво тяло или съкровища, а само някакъв много странен слой от мистична прахообразна субстанция, оприличена на зърна от фелдшпат и слюда (минерали от алуминиевата силикатна група). За да не се връщат с празни ръце ал-Мамун заповядал да вземат мистериозната плоча-капак на саркофага. Но за да я изнесат се наложило да прокарат нов тунел. Разяждайки с оцет камъните, с кирки, чукове и длета, след доста дни усилен труд, най- накрая (в 823 г.сл.Хр.) успели да пробият отвътре-навън тесен проход, през един от ръбовете на Голямата пирамида, и да изнесат тъмно-червената плоча на гранитния саркофаг. Занесли я в Мека. Изследователи като Ralph Ellis и Mark Foster считат, че това е „The Hajar al-Aswad“ („The Black Stone of Mecca“) [виж кн. „K2, Quest of the Gods: The location of the legendary Hall of Records (Megalithic monuments - Vol. 2)“, Ralph Ellis, CreateSpace Independent Publishing Platform, 2001]. В светлината на откриването на ORME’s веществата, учените са на мнение, че този фин бял прах на много фини гранули, открит в саркофага, бил същият прах, като открития от археолога сър Флиндърс Петри в древния храм на върха на „Mount Serabit“, в Хорив, на Синай.

От 1976 г. учените знаят за необикновените контрабарични (антигравитационни) ефекти на „Orme’s“ („Ultra High Rotation and Spin Polarization: Orbitally Rearranged Monatomic Elements“) или „Ormus“ веществата от историята на Аризонския фермер David Radius Hudson. Дейвид Хъдсън започнал своята опитност със загадъчни малки топченца бял прах в 1975 г., като земеделски производител на памук в щата Аризона, САЩ. За него земеделието в Аризона се оказало трудно занимание, тъй като високото натриевото съдържание на почвата правело повърхността на земеделските му площи хрупкава, черна и почти непроницаема за вода. За да компенсира това, Хъдсън използвал тонове сярна киселина, инжектирани в почвата, посредством специални камиони. След тази процедура на повърхността излизала някаква много странна, разпенена смес. Хъдсън забелязал нещо странно. Един конкретен материал имал твърде необичайно качество. След утаяване, при изсушаване на топлината на жаркото слънце в Аризона, този странен бял прах се изпарявал, отделяйки бяла светлина, докато накрая напълно изчезвал. Изсушено по- бавно на слънчева светлина, веществото било тествано. Когато този бял прах на топченца бил анализиран в лаборатория, уредите регистрирали сместа като съставена от желязо, силициев диоксид и алуминий. Но очевидно нямало как това да било така, понеже в сярна киселина, азотна киселина или хидрохлорна киселина, желязото, силициевият диоксид и алуминия биха били унищожени при подобни процедури. Хъдсън взел загадъчния бял прах и го занесъл за анализ в много по прецизна университетска лаборатория. Резултатът отново бил същият: веществото било желязо, силиций и алуминий. Недоволен, Хъдсън изпратил проби от този прах за неутронно активиране в лаборатория в Oxfordshire, Англия. Но, нищо. Сякаш отново веществото се изплъзвало от тестерите. Тогава от случая на Хъдсън се заинтересували учени от (вече бившия) СССР, които предложили на Хъдсън да му предоставят подробен анализ на спектроскопия от руска научна лаборатория. Хъдсън се съгласил и изпратил мостра от въпросния бял прах в Съветския съюз. В руската лаборатория, както се очаквало, през първите 15 секунди били отчетени: - желязо, силициев двуокис и алуминий, с много малки следи от калций, натрий, и малко титан. Започнали да нагряват пробата: - 20 секунди минали, 25, 30, 35, 40 и до 70 секунди все още нищо. Но след това, внезапно веществото, изумително за всички, се регистрирало като паладий; след още 20 секунди нагряване, отчетните лабораторни уреди регистрирали платина, след това (тъй като всяка последователна температура на кипене била достигана) дало резултати за  рутений, родий, иридий и осмий (на 220 секунди от загряването). Тогава се оказало, че малките бели топченца прах били съставени изцяло от метали от платиновата група, но които по стандарта на западните тествания, преди това, не било регистрирано като нищо такова. Материалът наистина бил същият като благородните метали, но съществувал под форма напълно непозната за науката до този момент. Хъдсън бил посъветван да патентова откритието си като вещество с Ultra High Rotation and Spin Polarization: Orbitally Rearranged Monatomic Elements (ORME; ORME’s или Ormus; Орбитално Пренаредени Моноатомни Елементи). Това било съвсем ново състояние на материята в допълнение към четирите други добре известни състояния: - газ, течност, твърдо вещество и плазма. В последствие било установено, че не само платиновите метали могат да съществуват в това състояние, но, че златото и други елементи и съединения също могат да бъдат ORME’s. Монатомните елементи (ORME’s) са наречени така, защото по същество те са най- чистата форма на материя, която може да съществува. Причината е, че атомът в това състояние представлява цялата молекула; когато свързващите елементи се счупят – елементът се превръща на фини бели прахообразни частици. Това необичайно състояние на нещата е резултат от високото спиново състояние на самия атом. В ORME’s, ултра-високата скорост на въртене въвежда всички електрони на атома в рамките на потенциала, правейки всички електрони се въртят в същата посока или вектор, или със същата поляризация на центрофугирането. След достигането на това състояние обикновено химическото свързване на молекулите на тези атоми се саморазрушава и те се разпадат, оставяйки само отделни атоми, които съдържат цяло ядро: следователно „монатомните елементи“ или „орбитално пренаредените монатомни елементи“, когато това се случи, стават на фин бял прах. (за още виж кн. „The Giza Death Star Destroyed“, Joseph P. Farrell, Adventures Unlimited Press, 2005, Ch. 7, part (E) - „The Mysterious Properties of Monatomic, or Orbitally Rearranged Monatomic Element (ORME), Gold“, pp. 161-169)

Явно „Orme’s“ вещества от платиновата група, включително и бяло моно-атомно злато на прах са били известни на древните като „злато, погълнато в огън“ (виж Изх.32:20). В превода на „Септуагинта“ - Старозаветното издание, преведено на гръцки език, се казва, че Моисей „погълна златото с огън“. Това предполага някакъв по- фрагментиран процес, отколкото просто нагряване и топене. Оксфордският английски речник определя „да се консумира (погълне)“ като - „да се намали до нищо или до малки частици“. Веднъж доведено в моноатомно състояние, ORME’s златото започва да показва някои много загадъчни свойства, най- малкото от които е неговата способност да губи или да измества значителни стойности от нормалната си маса. Чрез загряване и охлаждане, теглото на ORME’s се повишава или спада до стотици пъти над оптималното си тегло, или до абсолютното нищо (нулево тегло). Освен това, оптималното му тегло всъщност е 56% от теглото на метала, от който се измества, но къде отиват другите 44%? Учените установили, че останалото вещество ставало на чисто бяла светлина и преминавало в измерение извън физическата равнина – в измерението на орбитата на светлината, която древните наричали „the Plane of Shar-On“ или „the Field of Mfkzt“. По тази причина, когато древните посветени ядели това бяло моноатомно злато като нафора - „хляб на живота“, за да живеят дълго, без да боледуват от нищо съществено (прието като храна ORME’s златото има способността напълно да ремонтира човешкия ген), телата и лицата им светели, от тях излизала бяла светлина. (За блестящото лице на Ной се споменава в кн. 1Енох 106:6.) Лицето на Мойсей също блестяло (излъчвало светлина), след като бил 40 дни на Хорив, в Господното присъствие, ядейки от такъв, ангелски „бял хляб“ (виж Изх.24:11; 34:29; ср. 3Царе 19:8). Ковчегът на завета, с кристала (плочите) вътре, всъщност левитирал над земята. Левитите, които го носели, свидетелствали, че ковчегът на завета ги носи, а не те него (ср. Изх.19:4). Според юдейските легенди евреите, които ядели манна и златото на прах, което Моисей им дал (виж Изх.32:20), и вървели 40 г. в дълбоките пясъци на пустинята, не потъвали, а ходели с лекота отгоре, като, че по морски вълни, и обувките им не овехтели (виж Втор.29:5).

Достигайки нулево тегло, не само, че самото вещество ставало невидимо и тежало по- малко от нищо, но и съдът, в който се намирало това моноатомно злато, също регистрирал по- малко от началното си тегло. Това много точно отговаряло на древният Александрийски текст, който гласял, че когато е поставен на теглилките, „Райският камък“ може да надвиши теглото си от злато, но когато се преобрази на прах, дори перото ще наклони везните срещу него. (виж кн. „Lost Secrets of the Sacred Ark: Amazing Revelations of the Incredible Power of Gold“, Laurence Gardner, Barnes & Noble, 2005, pp. 113, 114) Загадъчният бял прах подпомагал крайните гранитни блокове за строежа на пирамидата да губят част от теглото си и в комбинация със звук (трептене) с определена честота – напълно да достигат нулево тегло, и да левитират. [„Жреците произнасяли заклинания на определена нота. Камъните губели тегло и се издигнали във въздуха, а след това били безконтактно полагани с най- голяма точност. И така, на стените на храмовете е указано преместването на тежки блокове по въздуха, на научен език – това е използване свойствата на левитацията.“ (виж кн. „Древние пирамиды - ключ к познанию мироздания“, Александр Николаевич Матанцев, Издательско-Торговая Корпорация „Дашков и К“, Москва, 2019, стр. 20-21) Изглежда, че реставраторите на големите пирамиди в Гиза са използвали в археоакустиката звукови вълни (акустични вибрации, излъчвани от някакви камертони и извънземни, жужащи кристали?) за повдигането и преместването на огромните завършващи каменни блокове. „В целия свят съществуват фолклорни (народни) спомени, които записват (регистрират) време в миналото, когато основателите на цивилизацията използвали силата на звука за да издигнат първите градове.“ (виж кн. „Gods of Eden: Egypt’s Lost Legacy and the Genesis of Civilization“, Andrew Collins, Bear & Company, Rochester, Vermont, 2002, Ch.5 „To the Sound of a Trumpet“, p. 58); (ср. Бит.4:17б). (За тайна технология, описана от очевидец - как в ХХ век, в Тибет, будистки монаси повдигали огромни камъни на височина ~ 250 м., за строеж на нов храм, на непристъпна планинска скала, с помощта на звукови вибрации, възпроизведени от голям оркестър, с различни тръби, барабани, голям гонг от три различи метала и др. инструменти, виж кн. „Forsvunden Teknik“, Henry Kjellson, Nihil Press, Copenhagen, 1974.)]

Друго доказателство за този начин на реставрационен строеж на големите пирамиди е изключително голямото водно съдържание в гранита, който е съставна част от пирамидите. А и целта на строителите била космическите лъчи да не могат да проникнат в наситените с вода варовикови блокове на пирамидите. На практика всеки предходен слой (до 40-50 м. височина на ГП) бил потапян във вода (така египтяните използвали проста и ефективна строителна техника, възползваща се от факта, че водата винаги образува хоризонтално ниво), чрез повдигане на нивото на езерото с води от р. пра-Нил (Стикс), за да може корабите да пристигнат съвсем близо до строежа, за да бъдел изграден следващият нов пояс или слой. Горната част на ГП (над 50-я м.) била изградена по наклонена платформа - ляво въртяща се, свиваща се нагоре, по външните страни на пирамидата, спирала и накрая облицована външно с шестоъгълни плочи. Така била наново съградена „Звездата на Смъртта в Гиза“ – Великата пирамида – „Ужасяващото чудовище“ на древността, „Левиатан“ (виж Йов 41-ва гл.). {Централната силова енергия (лъч; незатихващи вибрационни вълни; т.н. мазер?) на това могъщо (скаларно) оръжие била насочвана на изток, - към съзнателно изградения огромен скален рефлектор – постройките в Петра, Йордания [също и лицето на Големият Сфинкс не просто „гледа“ на изток, но - в посока към „планината на елохимите ho·re·bah (Хорив)“ - към специално изградените за целта, на ~ 420 км., по 30 паралел на изток, каменно-резонаторни съоръжения на планината на Исав - в Петра (виж Авдий 1:21)]. Отразена от Петра (по изградения по- късно лъжлив път към огромните мегалитни, рефлекторни стени на древния град Ерихон? – и от там отразена), тази могъща енергия била директно насочвана към мястото на храма в град Ерусалим, Израел... Случайно ли? – В никакъв случай! Още от времето на Сътворението им тези две места - мястото на дървото за познаване доброто и злото“ и мястото на дървото на живота, изначално били в хармонична връзка помежду си [това били двата земно-небесни полюса (-) и (+) на планетата ни, през които течала водата на живота], а по- късно – в яростна, непримирима, космическа война едно с/у друго.}




Гласувай:
2



Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: karev
Категория: Други
Прочетен: 153368
Постинги: 44
Коментари: 0
Гласове: 11
Архив