Най-четени
1. cchery
2. radostinalassa
3. zahariada
4. mt46
5. varg1
6. leonleonovpom2
7. wonder
8. sparotok
9. kvg55
10. planinitenabulgaria
11. rosiela
12. bven
13. apollon
14. getmans1
2. radostinalassa
3. zahariada
4. mt46
5. varg1
6. leonleonovpom2
7. wonder
8. sparotok
9. kvg55
10. planinitenabulgaria
11. rosiela
12. bven
13. apollon
14. getmans1
Най-активни
1. sarang
2. geraltofrivia
3. radostinalassa
4. lamb
5. hadjito
6. simonata
7. metaloobrabotka
8. djani
9. iw69
10. rosiela
2. geraltofrivia
3. radostinalassa
4. lamb
5. hadjito
6. simonata
7. metaloobrabotka
8. djani
9. iw69
10. rosiela
Постинг
12.12.2017 14:32 -
Как порно вестниците заляха България. Интервю с бащата на първия български порно вестник 18+
Автор: varg1
Категория: История
Прочетен: 2140 Коментари: 0 Гласове:
Последна промяна: 12.12.2017 14:32
Прочетен: 2140 Коментари: 0 Гласове:
2
Последна промяна: 12.12.2017 14:32
Ангел Петров е създателя на емблемата на вестникарската порно-индустрия в България вестник „Мираж“. Журналистът и сценарист на няколко телевизионни предавания е роден през 69-та година в София. Женен е, има едно дете. – Ти си автора на първия порно-вестник в България, в-к „Мираж“. Къде и кога започна списването му? – Вестник „Мираж“ беше първия порно-вестник у нас. Когато стартирахме през 91-ва година, на пазара вече имаше няколко еротични издания като вестник ?Аз и ти“, „Адам и Ева“. Но Мираж издуха конкуренцията с по-хард съдържание. Ние първи публикувахме фотоси с полов акт. И за два месеца ударихме рекорден тираж от 300 хил. бройки. Продавахме повече копия от „Демокрация“ и „Дума“, взети заедно. Разпространявахме вестника още в Румъния и Молдова. Сега звучи фантастично. Но в ония години пет еротични издания забиваха космическия тираж от един милион бройки всяка седмица. И почти нямахме брак- изкупуваха ги като топъл хляб.
-Как попадна в тоя бранш? – В този период трудно се намираше работа, пък какво остава за добре платена. А пазара беше жаден за подобни неща. Тогава едно момче- Боян, приятел на брат ми от казармата, ни предложи двамата да списваме секс-вестник. Той беше инженер, но имаше издателска къща. Идеята беше с брата да списваме изданието изцяло с наши, авторски текстове, докато читателите се осмелят и започнат да ни пращат свои снимки и разкази. Редакцията ни се помещаваше в малък апартамент в блока на магазин „Квеле“, до Окръжна болница. Целия редакционен екип бяхме трима човека- аз, брат ми и художествения оформител- Владо.Постепенно започнаха да ни сътрудничат много писатели и журналисти. Дори нашумелия напоследък писател Алек Попов пишеше при нас под псевдоним. – Големи професионалисти ли работеха при вас? – Всички бяхме аматьори в правенето на вестник. Ще ви разкажа един куриозен случай, две години след старта на вестника. Събрахме се колегите в едно заведение на чашка. И по едно време почнахме да си говорим за казармата. Тогава художествения оформител на вестника Владо каза: Аз не съм служил. Защо бе Владо, питаме го ние. А той: Ами, защото съм далтонист. Художествения оформител решава кой материал или заглавие в какъв цвят да са. И като каза, че е далтонист- всички паднахме от коня. Чак тогава си обяснихме защо толкова често във вестника имаше светлосини букви на тъмносин фон и нищо не се чете. А то, художника ни- далтонист! Но понеже беше приятел на издателя, оня го държеше по милост. – А заплащането как беше? – С брат ми взимахме по 200 долара на седмица. На сегашните пари това се равнява на 1000 лв. седмично. Много добри бяха и хонорарите за читателите, които ни пращаха свои фотоси. – Много читатели ли ви сътрудничеха? – Непрекъснато ни пращаха. За три години събрахме пет кашона с порно снимки на български аматьори. Най-активен беше един Генчо Вазов- любител-фотограф от ямболско. Тоя подкокоросваше разни булки и ги снимаше в землището на родното си селото Синапово. Уникални простотии ни пращаше тоя човек. Запомнил съм две от снимките му: Едната представляваше пасторален пейзаж- поле, в далечината се вижда кория от тополи… А на преден план селянин в народна носия, жъне със сърп- надупен, със смъкнати до глезените потури. А отзаде му застанал един бирник, с бомбенце и фрак, и го оножда. Към снимката бай Генчо беше прикрепил уникалния текст: Каквато и власт да дойде, селянина си е винаги ебан. Такова животно- социално ангажирано порно, в други държави не ми е известно да се е пръквало. Друга куриозна снимка от тоя Генчо Вазов представляваше крупен план на женска вагина, чиято притежателка беше с необръснат триъгълник и стрии от скоро раждане. В ъгъла на снимката пък се мъдреше еректирал член, на който е овързано с ръждива тел дървено канарче. А отдолу пак текст-пояснение: Птичето е изкуствено, жената е скоро раждала. Половината снимки на читатели бяха достатъчно вулгарни и стресиращи, че да не ги пуснем. Болшинството бяха на някакви странни жени, ужасни хармоники, които сами са се снимали… и пращат ли пращат! – Вярно ли е, че първата медийна изява на вечния любовник Дядо Стефчо е била на страниците на вашия вестник? – Да. Ние открихме Дядо Стефчо за света, така да се каже. Стареца се свърза с нас още след първия брой на вестника. И за две години ни изпрати над 300 свои порно- снимки с момичета- как ги чипка и лигави. И не е вярно че дядо Стефчо е спал предимно с проститутки. Между девойките от фотосите разпознах поне дузина студентки от София. Да се снима докато прави секс си му беше страст на човека. И много държеше да ги види публикувани във вестника. Но после снимките му взеха да ни дотягат, защото интериора беше един и същ- в една баня, в една вана… и той, как ги гъбка и близка. – А кой беше най-големия папарашки удар на вестника? – Най-сензационната секс-снимка направи един наш колега на нудисткия плаж край Созопол. На нея Филип Димитров и жена му правеха секс дибидюс голи на скалите. Той легнал, а благоверната му го яхнала. Тоя фотос излезе първо в „Мираж“. Но стана популярен чрез вестник „Дума“, който ни брои бала пари за тая снимка. – А за другите вестници от бранша нещо да кажеш? – Издател на вестниците „Чук-чук“, „Супер шанс“ и списание „Табу“ беше един български турчин, чието име в момента не мога да се сетя. Издатели на списание „Петък вечер“ пък бяха сина и снахата на Елка Константинова, по онова време- министър на културата. – Имаше ли мръсни конкурентни войни и удари под кръста между собствениците на отделни порно-издания? – Борби за надмощие и интриги имаше. Но бяха цивилизовани. Не сме нарушавали добрия тон. Може би защото на вестникарския порно-пазар тогава имаше хляб за всички. Даже през 94-та година когато приеха закона за ограничаване на секс индустрията, собствениците на такива издания сформираха профсъюз. – Не са ли ви преследвали за авторско право? – Не. Авторското право защитава определен продукт до десетата година след неговото издаване. Затова ние взимахме снимки от чужди секс- списания, които са излезли преди повече от 10 години. Това обяснява защо през 93-та година да речем пускахме фотоси, на които мъже с бакенбарди чукат жени с пухкави подмишници. Просто снимките бяха от 70-те и 80-те години. Само веднъж са ни притеснявали полицаи. В редакцията пристигна официално предупреждение от полицията. В писмото ченгетата настояваха да спрем публикуването на порно снимки. Тогава нашия издател отишъл в МВР и казал: ОК. От следващия брой вместо голотии почваме да пускаме снимки на мъртъвци и хора с аномалии. Това не е забранено, нали?! А по-красиво ли ще е от снимката на гола блондинка, която се чука с негър?! От тогава не са ни безпокоили. – Свенлив ли беше в ония години българския читател? – В зората на демокрацията обществото ни беше закостеняло и пълно с предразсъдъци. Да си призная, дори мен ме е досрамявало да си купя списвания от мен вестник от сергията. Веднъж пратих баба ми да ми го купи, защото бях зает. Историята беше много идиотска. Жената не предполагаше в какъв вестник пиша. И чак тогава разбра. – Кога започнаха да залязват порно-вестниците в България? – С приемането през 94-та година на закон, който ограничаваше разпространението на порно-вестниците по сергиите. По повод на тоя закон Любо Дилов, с който сме добри приятели, спретна една скрита камера пред парламента. По негова инициатива от студентското предаване „Ку-ку“ сложиха една купчина вестник „Мираж“ на стълбите пред парламента- да се взима безплатно от депутатите, които влизат в кулоарите. И с камера ги снимаха как масово грабят вестника и го тъпчат по чанти и куфарчета. Тоя закон естествено не издържа и година. Но пък тогава се появиха кабеларките с порно-каналите. И хората загубиха интерес към сек-вестниците. – Автор си на сценария на първия български порно-филм, който обаче така и не излиза на екран. – През 94-та г. почти бяхме реализирали проект за порно-филм, който обаче се провали в последния момент. И година след това се появи сочения за първи бг.секс филм „Секс партия бридж“. Какво се случи. През 94-та година си дойде от Америка един приятел на брат ми- як левент и красавец, който отвъд океана учеше за тенисист. Дойде си с амбицията и парите да направи първия български порно-филм. Предложи ми да напиша комичен сценарий, чийто сюжет беше следния: Хайдути в Странджа планина препречват пътя на турски везир и неговия харем. Везира връзват за едно дърво, а какво правят с ханъмите можете сами да се досетите. Така да се каже, порно със социално-исторически подтекст. Наехме двама класни оператори от ВИТИЗ, даже кастинг за актриси направихме. Явиха се 6 момичета и всички бяха одобрени. Дори един свръхпопулярен български шоумен, който тогава не беше чак толкова известен, изяви желание да се снима в порното. Единственото му условие беше да е с маска на лицето. Тенисиста беше решил да заснеме порното почти легално. И тамън сколаса да изкара всички разрешителни и формуляри, когато се намесиха някакви „мутрагени“ с интереси в същия бранш. Изплашиха момчето и то скоростно се изнесе в Щатите, зарязвайки всичко. После същите тия мутри направиха филма „Секс партия бридж“. Защото режисьорчето беше студент от ВИТИЗ, но истинските поръчители и плащачи на тая лента бяха същите тия мутри, които стопираха нашия филм. Тия хора имаха амбицията да развиват солиден порно-бизнес у нас, но плановете им се провалиха, както се видя.
Не-контролируем хаос след теракта в Моск...
Искам да направя дарение / Търся благоро...
Дешифриране на минойската писменост.
Искам да направя дарение / Търся благоро...
Дешифриране на минойската писменост.
Следващ постинг
Предишен постинг
Няма коментари
Вашето мнение
За да оставите коментар, моля влезте с вашето потребителско име и парола.
Търсене
За този блог
Гласове: 71260
Блогрол