Прочетен: 1326 Коментари: 0 Гласове:
Последна промяна: 16.08.2018 14:36
R1b е най-често срещаната хаплогрупа в Западна Европа, достигайки над 80% от населението в Ирландия, Шотландските планини, западния Уелс, френската граница на Атлантическия океан, Баската земя и Каталония. Също така е често срещана в Анадола и около Кавказ, в части на Русия и в Централна и Южна Азия. Освен край-брежието на Атлантическия и Северния бряг на Европа, горещите точки включват долината на река По в Италия (над 70%), Армения (35%), Русия (50%), Туркменистан (над 35% ), хазари в Афганистан (35%), уйгурите от Северозападен Китай (20%).
R1b-V88, подклас, специфичен за Африка на юг от Сахара, се среща в 60 до 95% сред мъжете в Северен Камерун.
Хаплогрупа R * произхожда от Северна Азия точно преди последния ледников максимум (преди 26.500-19.000 години). Идентифицирана е в останките на 24 000-годишно момче от региона Altai, в южно-централен Сибир. Този индивид е прина-длежал на племе на ловци на мамути, които може да са се движили през Сибир и части от Европа по време на палеоли-та. Автозомно тази палеолитна популация из-глежда е допри-несла най-вече за родословието на съвременните европейци и южно-азиатци, двата региона, където HG R също се среща най-често в днешно време (R1b в Западна Европа, R1a в Източна Европа, Централна и Южна Азия и R2 в Южна Азия).
Най-старите клонове на R1b (M343, P25, L389) са разпръснати на много ниски честоти от Западна Европа до Индия - огромен район, където биха могли да обикалят номадските ловци-събирачи през ледниковата епоха.
Трите основни клона на R1b1 (R1b1a, R1b1b, R1b1c) изглежда са произлезли от Близкия изток.
Южният клон, R1b1c (V88), се намира предимно в Леванта и Африка. Северният клон R1b1a (P297) изглежда е произхождал от Кавказ, Източна Анатолия или Северна Месопотамия, след това е прекосил Кавказ, откъдето щял да навлезе в Европа и Централна Азия. R1b1b (M335) е намерен само в Anatolia.
Една от хипотезите гласи, че хората от R1b (може би заедно със съседните пле-мена J2) са първите, които опитомяват добитък в северна Месопотамия преди около 10 500 години. В началото ловували мамути, по-късно бизони и друг дивеч. С увеличаването на човешкото население в плодородния полумесец от началото на нео-лита (преди 12 000 години) селективният лов и умъртвя-ването на стада започва да замества безразборното убиване на диви животни. Увеличеното участие на хората в живота на ста-дата турове, диви свине и кози довежда до тяхното прогресивно опитомяване. Така те започват вероятно да поддържат номадско или полу-номадско съществуване, докато други хора в плодо-родния полумесец (вероятно представени от HG E1b1b, G и T) се заселват, за да обработят земята или да запазят по-малки домаш-ни любимци. Най-ранните доказателства за опитомяването на едър рогат до-битък датират от около 8500 г. пр.н.е. в културите от преди керамичния неолит в планината Тавър. Двата най-стари археологически обекта, показващи признаци на опитомяване на говедата, са селата Зayцnь Tepesi в югоизточна Турция и Dja’de el-Mughara в северен Ирак, на две места, разположени на 250 километра един от друг. Това вероятно е районът, от който се е разширила линията на R1b или с други думи "оригиналната родина" .
Оттук, според хипотезата на авторите на статията, така про-изведените номади се разделят на трите клона, отбелязани по-горе. Един клон (M335) остава в Анадола, но поради изключи-телната си рядкост днес не оцелява успешно, вероятно поради сил-ната конкуренция с други неолитни популации в Анатолия или поради недостига на пасища в тази планинска среда. Втори клон мигрира на юг към Левант, където става клон V88 и от където са търсили нови земи на юг в Африка, първо в Египет, след това колонизират по-голямата част от северната част на Африка, от брега на Средиземно море до Сахел.
Третият клон (P297) прекосява Кавказ в огромната Понтийско-каспийска степ, която осигурява идеални пасища за говеда. Те се разделят на две фракции: R1b1a1 (M73), минават на изток покрай Каспийско море в Централна Азия, а R1b1a2 (M269), първоначално остават в Северен Кавказ и Понтийската степ между Днепър и Волга. Все още не е ясно дали M73 всъщност мигрира през Кавказ и достига Централна Азия през Казахстан или отива на юг през Иран и Туркменистан.
Подобно на своя северен колега (R1b-M269), R1b-V88 се свързва с опитомяването на говеда в северна Месопотамия. И двата клона на R1b вероятно са се разделили скоро, след като добитъкът е опитомен, преди около 10 500 години (8500 г. пр.н.е.).
След като стигнат до Магреб, хората от HG R1b-V88 биха могли да прекосят Гибралтарския проток към Иберия, вероятно придружени от фермери от HG G2, пастири на кози J1 и T1a и от родословия от рода Maghreban E-M81.
Тези магребски неолитни фермери и пастири биха могли да са тези, които са създали културата Almagra Pottery culture в Андалусия през 6-то хил. пр. н. е.
В днешно време малки проценти (1 до 4%) от R1b-V88 се намират в Левант, сред ливанци, друзи и евреи, и почти във всяка страна в Африка на север от екватора. По-висока честота в Египет (5%), сред берберите от египетско-либийската граница (23%), сред суданските копти (15%),Hausa people от Судан (40%), Fulani people of the Sahel от Нигерия и Камерун (54%), чадски племена от Северна Нигерия и северен Камерун от 30% до 95%. R1b-V88 се среща сред местните популации на Руанда, Южна Африка, Намибия, Ангола, Конго, Габон, Екваториална Гвинея, Кот д"Ивоар, Гвинея Бисау.
Най-близкият общ предшественик на клоновете на HG R1b, според авторите, датира от момент на развитието му в Евразия, а не от пристигането му в Западна Евро-па. Barbara Arredi и колегите и бяха първите, които посочиха, че разпространението на вариациите на Р1b в Европа се формира от изток на запад, което е по-съгласувано с влизането в Европа от Западна Азия с разпространението на селското стопан-ство. Предложението за югоизточен произход на R1b беше подкрепено от три подробни проучвания,основани на големи набори от данни,публикувани през 2010 г. Те установиха, че най-ранните подкладове на R1b се намират в западна Азия,а най-новата в Западна Европа. Анализът на древна ДНК от остатъците от популации, получени от ранни неолитни селища като Mediterranean Cardium и селищата от Централна и Северноевропейска територия, не откриха мъжки представители, принадлежащи към хаплогрупа R1b
Източник: https://aratta.wordpress.com/2015/04/11/the-origin-and-development-of-the-african-haplogroup-r1b/
Още статии по генетична генеалогия:
Хаплогрупа R1b Y-DNA
http://syrmaepon.blog.bg/history/2013/07/12/haplogrupa-r1b-y-dna.1129011
Карачаевските и балкарските R1a и R1b
http://syrmaepon.blog.bg/history/2014/07/02/karachaevskite-i-balkarskite-r1a-i-r1b.1277773
Хаплогрупа G Y-DNA
http://syrmaepon.blog.bg/history/2013/06/04/haplogrupa-g-y-dna.1116875
Хаплогрупа R1a Y-DNA
http://syrmaepon.blog.bg/history/2013/06/10/haplogrupa-r1a-y-dna.1118790
Хаплогрупа J2 Y-DNA
http://syrmaepon.blog.bg/history/2013/05/17/haplogrupa-j2-y-dna.1111150
Чеченски генетичен проект
http://syrmaepon.blog.bg/history/2014/08/27/chechenski-genetichen-proekt.1292279
Български имена на селища, местности и в...
Древната Българска цивилизация –същност ...
САЩ провокират война срещу важен съюзник...
По документи за турското робство. Защо т...
2. Тарковско Шамхалство
3. Нартания
4. За странните хора
5. Волфрам фон Ешенбах - Пърсифал
6. Омар Хаям на руски език
7. Принос към историята на Стара Загора
8. Българи от старо време
9. орхоно-енисейская письменность)
10. Генетик
11. Eurogenes Blog
12. Нартиада
13. Форум
14. Елбрус
15. MOLECULAR AND CULTURAL EVOLUTION LAB
16. Shoner Paul