или

Антипропагандата: Експертите на прехода и кучетата-пазители на Статуквото в България

 

Една млада и достойна българка, Достена Лаверн,  президент на Националния Делфийски комитет във Франция, програмен директор на няколко международни програми и фестивали за литература, написа през 2010 г. книгата „Експертите на прехода. Българските think-tanks и глобалните мрежи за влияние“ [1].

Мотото на книгата е: Войната е мир. Свободата е робство. Невежеството е сила.

Всичко написано в тази книга под горните, използвани от авторката клишета, щеше да е само конспиративна теория, ако всичките, около 20 български и безброй чужди мозъчни тръстове не действаха у нас.

А аз бих допълнил, действат и сега.

 

В книгата think-tanks не е преведено и дори е изписано на латиница. Словосъчетанието think-tanks като понятие се смята  за означаване на „мозъчни тръстове”. Можете да го намерите и под името „тинк-танкс” или „тинк-танкове” – просто изписано на кирилица, но у нас не съществува такова понятие. - "мислещи резервоари" (???) или в буквален превод и "мислещи цистерни" (???).      
 

Какво представляват мозъчните тръстове, както ги наричат англоговорящите?

Самите мозъчните тръстове се представят като неправителствени организации, чиято декларирана цел е развитието на демокрацията, свободния пазар, гражданското общество, индивидуалните права и т.н.

 Авторката Достена Лаверн

 

Те претендират да се занимават с научна дейност в областите на политиката, правото, социологията, икономиката и дори културата. Организират срещи и конференции, издават печатни материали, присъстват в медиите, лобират за прокарването на опредени закони и самите те пишат законопроекти. Къде тук е проблема? Проблема е основен и фундаментален - мозъчните тръстове не представляват и не развиват гражданско общество, тъй като нито инициативата за създаването им, нито проблемите с които се занимават са повдигнати отдолу, т.е. от гражданите. Инициативата за създаването им и дейността им се определят изцяло от техните спонсори чрез така наречения „проектен принцип”, т.е. финансират се само угодни на спонсора теми и задачи, които имат малко общо с интересите на гражданите.
 

Кои са „спонсорите” на мозъчните тръстове  

Магнатът и световен валутен спекулант Джордж Сорос, чрез неговата фондация „Отворено общество” е може би най-известния спонсор на мозъчни тръстове. Почти всички български мозъчни тръстове произлизат от „Отворено общество”. Следващата организация главен спонсор е USAID (United States Agency for International Development, Агенция на САЩ за международно развитие). Ако отидете на сайта й [2] ще откриете едно изключително цинично насилие над собствените им (на тръстовете) понятия. Цитирам „USAID е независима агенция на федералното правителство намираща се под цялостното ръководство на Държавния секретар” [2]. Една от основните претенции на мозъчните тръстове е да са независими точно от държавата. USAID хем е независима, хем е правителствена…! Никой от мозъчните тръстове не се смущава от това. Да, те са прави, мозъчните тръстове са независими от правителствата на страните в които оперират, те са зависими от правителството на САЩ. Само частично разбира се. USAID е имала офис в София до 2008 година.
Друга спонсорираща организация е NED  (National Endowment for Democracy, Национална фондация за демокрация). На нейния интернет сайт откриваме същото двусмислие „NED е частна  фондация с идеална цел … Всяка година с финансиране от Конгреса на САЩ NED поддържа повече от 100 проекта на неправителствени организации … в повече от 90 страни.” [3]. NED е споменавана и като параван за операции на ЦРУ [4]. Следват „Джърман Маршъл фонд на САЩ” [5], Фондациите „Форд” [6], „Рокфелер” [7], „Карнеги”, „Фрийдъм Хаус” [7] и т.н. За последните няколко е характерно, че над половината членове на борда на настоятелите принадлежи на частни корпорации, главно банки и консултантски фирми, като, случайно или не, в момента винаги присъства представител на „Голдман Сакс”, „Ситигруп” или „Морган Стенли” (виж бележките в края). 

Финансиращите организации не са само от САЩ. Световната банка, Съвета на Европа, Европейската комисия, Програмата за развитие на ООН, фондации като „Фридрих Науман” и „Конрад Аденауер” и дори фирми като „Тисен-Круп” и скандинавски министерства също се занимават с финансиране на мозъчни тръстове.

Количеството мозъчни тръстове по света наброява няколко хиляди. Сред по-известните са институтите „Кейто” (САТО или "Катон" според ИПИ) и „Хувър”, влизат „Херитидж фондейшън” „Фрейзър Институт” - Канада, Висеншафтсколег - Берлин, ELIAMEP - Гърция, CASE - Полша, RAND Институт, Съвет за чуждестранни отношения (CFR) - САЩ, „Удроу Уилсън център” - Вашингтон. Фондации като „Конрад Аденауер” и „Фридрих Науман” също работят като мозъчни тръстове. Централноевропейският университет в Будапеща също е творение на Сорос и е първообраза на НБУ. В края на 90те Световната банка създава Глобалната мрежа за развитие (Global Development Network), към чието образуване има отношение и Иван Кръстев, основателят на българския мозъчен тръст "Център за либерални стратегии".

Схемата на световната мрежа от мозъчни тръстове има вид на обърнато дърво. Чрез споменатите фондации, правителството на САЩ, корпорациите и фамилии като Рокфелер стоят на върха на финансирането, а Световната банка е на върха на идеологическото и техническото наставничество. От този връх финансирането по сравнително непрозрачен път се спуска надолу по разклоненията на дървовидната структура на принципа на подизпълнителството. Например, NED ще отпусне голяма сума пари за проект на американски мозъчен тръст, например на Института „Хувър” (Hoower Institute) или на „Кейто”. Той от своя страна ще разпредели средствата между други местни мозъчни тръстове, например във Унгария, Франция, Филипините, Русия. Унгарския мозъчен тръст пак финансирайки проект ще даде пари на Български, Албански или Сръбски мозъчен тръст. Българският тръст съответно ще финансира организация или дейност в Пловдив, Варна, Хърватска или Украйна. Директното финансиране от „Отворено общество” и USAID също се ползва, особено през 90те години. Това е периодът на създаване и утвърждаване на българските мозъчни тръстове. В този период, според книгата на Лаверн, преобладава институционалното пред проектното финансиране, т.е. дават се пари на калпак с които се финансират бюджетите на мозъчните тръстове.

Лица и мозъчни тръстове

За мозъчните тръстове е характерно, че не се представят с имената си, а с хората си. Така когато Иван Кръстев говори по телевизията той се представя като политолог, а не като създател и шеф на мозъчния тръст „Център за либерални стратегии” (ЦЛС).

За Иван Кръстев спокойно може да се каже, че е черният кардинал на българския преход. Георги Ганев, Румен Аврамов, Деян Кюранов и Йонко Грозев също са от ЦЛС. Евгени Дайнов, преподавател в Нов български университет (НБУ) е основателя на „Център за социални практики” (ЦСП). От ЦСП е и Васил Гарнизов, също преподавател в НБУ.

Огнян Минчев е основател на мозъчния тръст „Институт за регионални и международни изследвания” (ИРМИ). Един от най-вредните за страната мозъчни тръстове е Института за пазарна икономика (ИПИ). За компетентността на неговата директорка Светла Костадинова вече съм писал. Тук ще намерите още един текст който е пример за връзките между политици, мозъчни тръстове и псевдоикономисти.

Основател на ИПИ е Красен Станчев - изпълнителен директор на ИПИ (1993 - януари 2007); народен представител във Великото народно събрание (1990-1991), председател на Комисията по околната среда, член на икономическата и правната комисии; член на Съвета за икономическа политика към президента (1996 – 2001). Членовете на „Съвета на ИПИ” въобще не са случайни хора: Левон Хампарцумян, Мартин Заимов, Калин Христов, Димитър Вучев.

Други български мозъчни тръстове са „Центъра за изследване на демокрацията” (Огнян Шентов, Георги Прохаски, Владимир Йорданов, Александър Стоянов), „Европейски институт” (Владимир Кисьов, Любов Панайотова), „Международен център за изучаване на малцинствата и междукултурните връзки” [Антонина Желязкова] Фондация „Пайдея” (Георги Казаков, Мартин Заимов), Център за академични изследвания (Александър Кьосев). В групата на мозъчните тръстове попада и споменатият от мен „Институт за изследване на близкото миналото” (Ивайло Знеполски преподавател в СУ, Димитър Паница).

Нека все пак не пропускам и майката на всички мозъчни тръстове - „Институт Отворено общество - София” (Георги Стойчев, Георги Ангелов). Всички споменати до тук мозъчни тръстове са десни, либерални и дори крайно десни. В мрежата се появяват и леви тръстове едва след 2002 година. Такъв е „Института за социална интеграция” (Живко Георгиев ... Сергей Станишев). С това ще спра изброяването на българските мозъчни тръстове. При всички случаи съм пропуснал някои, но целта на този текст не е да им прави пълен списък.

Не бива обаче да се пропуска Нов български университет, който също е на финансиране от Сорос и се преплита изключително тясно с мозъчните тръстове. В тази група аз бих поставил и Американския университет в Благоевград, въпреки че той не фигурира в книгата на Лаверн.
 

Дейности на мозъчните тръстове

Дейностите на мозъчните тръстове обхващат доста обширна област, която най-общо може да се нарече прокарване на чужди корпоративни интереси под маската на създаване на демократично гражданско общество.

На езика на мозъчните тръстове това се нарича „създаване или запазване на либералния консенсус”. Мозъчните тръстове са узурпатор на общественото мнение. Тяхната недекларирана цел е да доминират общественото мнение, така че алтернативна идея да не може да пробие. Мозъчните тръстове постигат това благодарение изцяло на външното финансиране, на фона на вътрешната бедност на страни като България. Апогеи на техните усилия са цветните революции които заляха Източна Европа преди няколко години [9]
 

Формиране на „наши” кадри

Една от декларираните цели на спонсорите на мозъчни тръстове е „развитието”, на политически и икономически кадри [„млади, енергични и иновативни” по терминологията на тръстовете]. Формирането на приятелски настроени елити в чуждите страни е дългогодишна имперска практика на Западните страни и по специално на САЩ. Така започва и историята на неолиберализма в Латинска Америка - с обучаването на голям брой латиноамерикански студенти в Чикагската школа на Милтън Фридмън [10]. Но докато никой в Латинска Америка не взема на сериозно  кадрите на Чикагската школа преди САЩ да устроят преврата на Пиночет, то в България БКП предава идеологическите си позиции и сама поканва [Андрей Луканов] „Отворено общество”. При липсата на финансиране и на здрава идеология западните фондации лесно намират кандидати да получат пари, привилегии, пътувания в чужбина и „модерно” обучение, което всъщност означава индоктриниране и се заплаща с идеологическа вярност. През „Отворено общество” и мозъчните тръстове са минали повече български политици отколкото предполагате. Измежду тях са Александър Божков, Димитър Луджев, споменатия Красен Станчев, Николай Младенов, Сергей Игнатов, Мартин Димитров. Но основната маса политически дейци на мозъчните тръстове не навлизат в политиката, а стоят в сянка. Това се изисква за запазване на имиджа им на „независими експерти”. Като експерти обаче, те реално пишат законите на страната ни по правилата които им спускат финансиращите ги организации. Една от целите на мозъчните тръстове е да монополизират областта на социалната, политическата и икономическата експертиза, така че каквото и да е правителството то да няма алтернатива при търсенето на експертно мнение. Като се има в предвид че лявото правителство на Станишев въведе плосък данък от 10% и ИПИ претендира да го е убедил в това, то можем да кажем, че да, българските мозъчни тръстове успешно са монополизирали политическата социалната и икономическата експертиза. Последният им удар в тази посока е натиска на правителството на ГЕРБ срещу Софийски Университет и БАН осъществяван от човек от Световната банка и от НБУ.
 

Лобиране

Друга основна задача на мозъчните тръстове е лобиране. „Експертите” са в сравнително близки отношения с политиците и политическите партии. Те оказват значителна подкрепа на СДС през 90те. Те са писали дори речите на Иван Костов и Надежда Михайлова. Лобирането им не се изчерпва само с прокарване на законопроектите които са написали по финансирани отвън проекти. Лобира се дори за интересите на частни американски фирми, като един известен случай, споменат в книгата, е подкрепата на Огнян Минчев  за даването на ТЕЦ Марица-Изток 1 на американската AES [11].
 

Роля на Министерство на истината (по Оруел)

Трета много важна задача на мозъчните тръстове е информационния монопол. Контролирането на  "демократично" общество не се изчерпва с контролирането на правителствените решения и законодателството. Необходимо е да се контролира и общественото мнение, мнението на народа, за да има пълна сигурност, че няма да възникне неконтролирана идея отдолу, от народа, така както се очаква да възниква в демократично гражданско общество. Именно затова експертите от мозъчните тръстове непрекъснато се появяват в медиите. Медийната изява е една от целите им, която се отчита пред финансовите донори, пример са отчетите на ИПИ. Симбиозата между медии и мозъчни тръстове е доста тясна. Почти няма голям сериозен ежедневник в който експертите да не публикуват. Изданията на Икономедия (Иво Прокопиев), „Дневник” и „Капитал” са нещо като трибуна на мозъчните тръстове. Предавания като „Неделя 150” на БНР и „Панорама” на БНТ са превзети от „експертите”, а предаване като „Големият избор” по БНТ с жури от Николай Младенов и Мартин Димитров е един тотален, напълно режисиран медиен фарс носещ послание аналогично на едновремешното приемане в комсомола.
Мозъчните тръстове имат свой език и код с който манипулират общественото мнение. На преден план се изтъкват елементарни противопоставяния, които поставят народа пред несъществуващ избор, който в медийното пространство е популярен като „цивилизационен избор”. В езиковия код на манипулаторите от едната страна стоят минало, комунизъм, Изток, Балкани, Русия, православие, тоталитаризъм, предмодерно общество, принуда, неподвижност и т.н, а от друга бъдеще, капитализъм, Запад, САЩ, Европа, просвещение, пазарна демокрация, модерност, свобода, динамичност. Всяко събитие или личност се облепят със съответните етикети и това следва да изчерпи дискусията. Както 500 години са ни потурчвали, сега пак наши еничари ни поевропейчват. Атмосферата на антикомунизъм и национално унижение заради сравнително успешните 45 години социализъм се създава именно от мозъчните тръстове по поръчка на онези които ни бяха врагове през Студената война. Негативната митология около социализма (наричан умишлено комунизъм), както и безалтернативността на капитализма, „същността на човека”, „наследството от комунизма” и други масови лъжи са създадени именно от международната мрежа от мозъчни тръстове. Почти цялото ви мнение за социализма и прехода към капитализъм и пазарната икономика най-вероятно е продукт на мозъчните тръстове.
 

Износ на информация

Друга дейност на мозъчните тръстове е износа на информация. Достена Лаверн нарича мозъчните тръстове медиатори. От една страна те прокарват у нас чужди, най-често нежелани идеи, които не са в наш интерес, а от друга изнасят доклади за състоянието на България. Не, не си мислете, че мозъчните тръстове сами оценяват България. Методологията им се спуска по мрежата отгоре [което значи отвън], те изпълняват инструкциите и връщат резултата. Става дума за такива помпозни параметри като степента на демократизация [параметър измислен и обявяван от фондация „Фрийдъм Хаус”], Индекса за икономическа свобода (обявяван от мозъчния тръст „Фрейзър Институт” и рапортуван за България от ИПИ), индекс на бизнес климата, инвестиционния климат, корупцията и прочее. Мозъчните тръстове изготвят и доклади за частни корпорации и банки които обмислят инвестиции в България. По този начин мозъчните тръстове си докарват и страничен доход, което също е повод да твърдят, че са независими. Факта, че докладите на тези хора представят страната ни навън, включително пред потенциалните инвеститори показва степента от която България зависи от тях.
Как функционира мрежата може да се илюстрира с темата корупция. Тя става актуална по поръчение на Световната банка. Практиките които банката и МВФ налагат през 90те години водят до упадък. Прехода в повечето соц страни е меко казано неуспешен. За да се спаси от критиките и да намери повод да настоява за още по-драстично свиване на държавите Световната банка използва корупцията. Корупцията и престъпността са резултат от мерките на СБ и МВФ, а не причина за провала им. Сега този резултат от идеологически мотивираните мерки на СБ и МВФ се използва за прокарване на още такива мерки. Илюстративно казано - лекарството трови пациента, но толкова по-добре - увеличете дозата. Тази логика също датира от времето на Пиночет, когато в първите години след преврата упадъка е тотален и на помощ се притичва Милтън Фридмън с препоръка за още по-радикални реформи.
 

Скрита дипломация

Мозъчните тръстове се занимават и със скрита дипломация, като канят правителствени лица на своите работни срещи и конференции и така им организират неформални срещи. Прякото лобиране за срещи с държавни лица също се практикува. Още преди кризата от 1997ма Световната Банка и Международния валутен фонд са натискали правителството на Жан Виденов да въведе валутен борд. По този повод Евгени Дайнов е опитвал да организира среща на Джордж Сорос с Жан Виденов, като паралелно се оказвал натиск със заплахи, че чужденците ще си изтеглят капитала и ще предизвикат криза. Жан Виденов не се съгласява на среща със Сорос …

 

Иван Кръстев, черният кардинал на българския преход, основател и ръководител на мозъчния тръст "Център за либерални стратегии"

"Професор" Евгени Дайнов, основател и шеф на мозъчния тръст "Център за социални практики". Всеизвестен специалист по всичко

Политологът Огнян Минчев, създател на мозъчния тръст Институт за регионални и международни изследвания. Всеизвестен специалист по всичко

 Красен Станчев, основател на Института за пазарна икономика

Румен Аврамов

Богдан Богданов

Георги Прохазки

Десислава Гаврилова

 Георги Ганев, преподавател в Стопанския факултет на Софийски университет и програмен директор по икономически изследвания в Център за либерални стратегии  
 

 Огнян Шентов, основател на мозъчния тръст "Център за изследване на демокрацията"
 

 Александър Кьосев, "Център за академични изследвания"

Андрей Райчев, социолог.  Всеизвестен специалист по всичко

 Кънчо Стойчев, социолог. Всеизвестен специалист по всичко

 Кольо Колев, социолог, директор на агенция “Медиана”

 

Георги Ангелов, старши икономист в "Институт Отворено общество - София". Всеизвестен специалист по всичко

 

Контрол дори на културата
От пипалата на мозъчните тръстове не се измъкват дори културните дейци. Отворено общество има свой отдел за култура. „Червената къща” в София също е дело на българските мозъчни тръстове, а редактора на вестник Култура Копринка Червенкова също е близка с мозъчните тръстове и споделя възгледите им. 

Претенции за научност
За да могат да се накичат с наименованието „независими експерти” служителите в мозъчните тръстове претендират да правят наука и именно научният подход им давал право да съветват както правителството, така и народа. В действителност обаче хората от мозъчните тръстове не са нито независими нито експерти. Или казано по друг начин, експерти са, но в областта на манипулацията. Според книгата на Достена Лаверн мозъчните тръстове са в конфликт с академичните среди и у нас и по целия свят. Основата на конфликта са ненаучните методи използвани от мозъчните тръстове следствие на което те не могат да бъдат признати за учени. По тази причина те узурпират академичната легитимност като атакуват истинската наука с аргументи, че е остаряла и закостеняла. У нас този конфликт се изрази силно в атаките срещу СУ и БАН. За същия конфликт във Франция пише Достена Лаверн, а в САЩ - Пол Кругман макар и косвено.

Комунисти?
Няма никакво съмнение, че измежду „експертите” в мозъчните тръстове има хора които разбират, че ако дейността им има нещо общо с демокрацията и гражданското общество то това е тяхното задушаване. Мога да предположа, че в мозъчните тръстове има дотолкова пропаднали хора, че съзнателно и целенасочено да прокарват тук интереса на „силните на деня” с оправданието, че сега такива са времената.
Достена Лаверн описва достатъчно подробно вътрешния конфликт между донори и получатели на финансиране, създаващ терминология и изкуствени отношения, които трябва да замажат иначе очевидния за всички факт, че мозъчните тръстове възникват и оцеляват по инициатива на донорите, а проектите които изпълняват, включая резултатите са предопределени от спонсорите. Затова почти всички мозъчни тръстове политически са ориентирани между дясно и крайно дясно.
На „експертите” от мозъчните тръстове не са им е чужди месианството, арогантността и невежеството. В крайна сметка, човек може да възприеме неолиберализма и безалтернативността на капитализма само поради невежество. Но невежеството е онова, в което те са обучавани на Запад. По-точния термин обаче не е обучение, а индоктриниране. Завладяването на българското политическо, експертно и културно пространство от индоктринирани връзкари означава само едно - обезглавяване на страната и лишаване от интелектуален елит, потъване в невежество до степен да не можем да изберем шепа хора за правителство и народно събрание. Избора е все между некадърни национални предатели. Правителството на ГЕРБ е много добра илюстрация на този факт.
Ако за някои е утеха нека споменем и че основоположниците на българските мозъчни тръстове, Иван Кръстев, Евгени Дайнов, Деян Кюранов и т.н. са деца на членове на ЦК на БКП или техни приближени и имат стаж като преподаватели или изследователи по идеологически дисциплини [например в Института по история на БКП]. Факти от биографиите им които обикновено крият, но книгата ги разкрива. Самата Лаверн е дъщеря на бивши комунисти [В книгата има интервюта с майка й Мария Пиргова], но за разлика от „експертите” не е сменила идеологията си [ако е имала някаква], не е прегърнала проамериканското докртинерство и не прокарва чужди интереси. Сигурно защото е попаднала във Франция, която според "експертите" от мозъчните тръстове е "изостанала социалистическа страна". 

Заключение
В няколко страници се постарах да предам основните моменти в книгата на Достена Лаверн „Експертите на прехода”. Със сигурност има неща които пропускам. Книгата е огромна, 600 страници, и е изпълнена с факти, имена на хора и организации, които човек не може да запомни от единствен прочит.
Онова което несъмнено остава като извод е, че книгата разкрива методологията на осъществяването на имперските стремежи на САЩ. Разкрива технологията на износ на демокрация чрез корумпиране на местни експертни и политически елити.

В книгата България е просто пример чрез който подробно се илюстрира механизма на съвременния империализъм. Следва да отбележим, че доколкото има два синхронно действащи центъра САЩ и Обединена Европа, то не става дума толкова за държавен империализъм, а за класов империализъм. Западните общества са подложени на същата идеологическа обработка каквато и ние. Книгата споменава Франция като пример. Но поради по-високия жизнен стандарт и по-дълбоките идеологически корени корумпирането на експертните елити и политиците е малко по-трудно.
Двадесет години след края на Студената война западните бизнес и политически елити продължават да водят едностранна война срещу народите по света. Това е постоянната война на частния бизнес срещу човечеството! Всичко това е един добър пример защо частната собственост върху средствата за производство и демокрацията са несъвместими.
Ако западното капиталистическо общество трябва да се опише с три лозунга то те са: Войната е мир. Свободата е робство. Невежеството е сила.



[1] Достена Лаверн „Експертите на прехода: Българските think-tanks и глобалните мрежи за влияние”, Изток-Запад [2010].
[2] USAID: This Is USAID „USAID is an independent federal government agency that receives overall foreign policy guidance from the Secretary of State.”
[3] Сайт на NED „The National Endowment for Democracy [NED] is a private, nonprofit foundation dedicated to the growth and strengthening of democratic institutions around the world. Each year, with funding from the US Congress, NED supports more than 1,000 projects of non-governmental groups abroad who are working for democratic goals in more than 90 countries.” 
[4] William Blum, „Killing Hoppe: US millitary and CIA interventions since World War II“ Zed Books, [2003] ISBN 1842773690 Ch. 52 Bulgaria 1990/Albania 1991 p. 314
[5] Сайт на фондацията, Пълни биографии на настоятелите на фонда липсват, но е указано кои от тях принадлежат и към частни корпорации, а това са поне 9 от 18 души, като един е от банката Голдман Сакс, и един от консултанстаката фирма Делойт. Други двама са представители на масмедиите [от Блумберг и Политико], които са също корпорации.
[6] Сайт на фондацията. В биографичните бележки на 14те настоятелите на фондацията „Форд” се вижда, че 9 от тях са бивши или настоящи служители в частни корпорации измежду които, групата „Голдман Сакс” и банка „Морган Стенли”. Президента също идва от частния бизнес и има връзки със Световната банка. Някои от настоятелите са били и на държавна служба, а други са изцяло продукт на израстване в рамките на мрежата от мозъчни тръстове.
[7] Сайт на фондацията. Борда на настоятелите повтаря схемата на фондация „Форд”. Преобладават бивши или настоящи служители на частни корпорации. Натъкваме на бивш служител на „Голдман Сакс” и настоящ председател на борда на Ситигруп. Един от настоятелите е едновременно и регионален [за Африка, южна и централна Азия и Европа] директор на Световната банка. В борда разбира се и Дейвид Рокфелер младши. От групата на създадените в мозъчните тръстове кадри можем да отличим един виетнамец, президент на Университета Тан Тао - първият виетнамски университет в американски стил създаден от частна компания, т.е. университет от рода на Американския в Благоевград. Прави впечатление и наличието на двама души свързани с администрацията на Рейгън. Фондацията „Рокфелер” не изчерпва „филантропската” дейност на фамилията Рокферлер. Съществуват още „Rockfeller Brothers Fund” и „Rockfeller Family Fund“ които не се споменават в книгата на Достена Лаверн. Борда на настоятелите  на „Rockfeller Brothers Fund” http://www.rbf.org/leadership  следва същите принципи като на фондация Рокфелер и разбира се има член който е висш служител на Голдман Сакс. За настоятелите на „Rockfeller Family Fund“ се казва че са само членове на фамилията. „Rockfeller Family Fund“ съдържа също и екологичен и феминистки уклон.
[8] Freedom Haus също следва схемата на частните фондации като повече от половината членове на борда на настоятелите са висши служители в банки и корпорации. Голдман Сакс случайно е пропусната, но пък присъстват Ситигруп и Морган Стенли. Сред останалите членове се срещат повече бивши и настоящи правителствени служители от над средния ешалон. Среща се и името на съпругата на Джон Негропонте - първи директор на Националното разузнаване на САЩ [служба създадена от Буш младши] и заместник държавен секретар след това. Човек с мръсно политическо минало особено с делата му в Централна Америка [Хондурас, Никарагуа] и с връзки с тайните служби.
[9] Mark Berdugo, "REVOLUTION:COM, Etas-Unis: A la conquete de l"est", CAPA, CANAL+, Planete et Tele-Quebec   [2005] гледай в ютубе на френски език или на руски език или в гугъл на руски език
[10] Naomi Klein „The Shock Doctrine“, Penguin Books [2008]
[11] ТЕЦ "Марица-изток 1" - истинската история в-к "Сега" 08.12.2005

по: http://antipropaganda.comxa.com...
 

 

Пределно ясни от миналото!, но не пръкват ли като гноми и сега - при протестите? Мисля, че забелязахте физиономиите им напоследък в медийното пространство - многократно, по списък и периодично, по график. Като какви ли не! - “екперти”, “анализатори”, коментатори и прочее. Освен като кучетата-пазители на “Демокрацията“ – както Достена ги описва, а И като кучетата-пазители на Статуквото в България, Днес и Сега?

 

 

  /плевен онлайн портал
д-р инж. Никола Тодоров, доцент
                                                                                                                                                                            

Достена Лаверн е родена на 18 декември 1974 г. в  Пловдив. Завършва Националната гимназия за древни езици и култури, а след това и американски колеж "Гладстоун" в Портланд, САЩ. Магистър по съвременна история от Академията за социални изследвания в Париж. Доктор по политическа антропология. От дълги  години живее в Страсбург.