Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
25.03.2013 14:50 - Откриха Франческо Гулино, убиеца на Георги Марков
Автор: fascindoo Категория: Политика   
Прочетен: 3290 Коментари: 0 Гласове:
1

Последна промяна: 25.03.2013 15:23


25.03.2013  image пашапорт от ІІ РУ на МВР - София
image Лондонския пашапорт

Заподозреният за убийството на Георги Марков Франческо Гулино живее в Австрия и работи в антикварен магазин, пише британската и австрийската преса. Известният като “Агент Пикадили” днес е на 66 години и живее в западнал апартамент във Велс, пише 24 часа. В българските досиета той е посочен като единствения български агент в Лондон, когато тайните служби на режима с помощта на КГБ “ликвидират” Марков. След падането на режима Гулино е разпитван от парламентарна комисия в Лондон, но отрича да е замесен в атентата.
Австрийските вестници цитират и разследването на журналиста Христо Христов, че Гулино е агент, обучен от тайните служби на София.

 
  1-30.06.2008  - в търсене на Франческо

Е, Франческо Гулино, ако още е жив, е потънал в дълбока нелегалност някъде 
по широкия свят, нали Държавна сигурност му беше дала доста паспорти с
неговата снимка и с различни имена, пък има и други начини да се снабди
с нови...

Само че ако все пак Гулино бъде издирен и намерен?

image
Разпитваният по делото бивш министър на вътрешните работи и генерал
от "бившата" Държавна сигурност Любен Гоцев с присъщата му наглост
заяви: "Зададоха ми всички шаблонни въпроси, известни на целия български
народ".
"Не се тревожете, другари. Следователят Цветанов си има резервен вариант: 
той предупреди вчера, че и тогава пак ще покажем среден пръст на "Скотланд
ярд" и оттам на съюзниците от НАТО и от Европейския съюз: не можело да
се предоставят класифицирани документи, нямало такъв договор или
 споразумение, такъв бил законът." 
И си признава: "отказвали сме да предадем
документи".
  Има да чакат ингилизите резултат от разпитите на около 40 свидетели, които
трябва да бъдат призовани по искане на "Скотланд Ярд"...

Но дочакаха!
Малко ретро?

Ричард Х. Къмингс
УБИЙСТВОТО НА ГЕОРГИ МАРКОВ:
ФАКТИ И ДИМНИ ЗАВЕСИ

© Copyright 1997 by Richard H. Cummings • All Rights Reserved

Уайтчърч
Ако има страна, в която традициите и историята все още са най-свято нещо, това е Англия. Спомените там са живи не само в Уестминстърското абатство, в караула от шотландски гвардейци пред кралския дворец, в средновековните замъци или в парламента, където и днес председателят на Камарата седи върху пълен с вълна чувал -- за да не забравя интересите на овцевъдците. В Англия всяко село тачи, помни и се гордее със своята история.
На около 60 километра югозападно от Лондон се намира Уайтчърч -- “Бяла черква”. Селището носи името си от древната черква “Света Кандида и Светия Кръст” (Кандида е латинизирана форма на “бяла”). Това е единствената английска черква, чиято патронка е погребана вътре в сградата. В двора е и гробът на този, който е вдъхновил Шекспир да напише “Ураганът” -- сър Джордж Съмърс, съратник на Уолтър Рейли, заедно с когото колонизират Вирджиния. Сърцето му е погребано в Бермуда, тялото -- тук. В “Пътеводител из Уайтчърч” четем:
“Мъченицата Света Кандида е загинала при клането в Бокум на 5 юни 755. Според други, тя се е наричала Британската Света Бланш, или била саксонка, загинала по време на нападение на викингите.”
“Съвременният мъченик Георги Марков е погребан в черковния двор. От едната страна на надгробната му плоча текстът е на английски, от другата -- на български. Най-таченият български дисидент бе убит на моста “Ватерло” от комунистически агент с мини-сачма, пълна със смъртоносната отрова рицин. Това престъпление на студената война бе извършено през септември 1978 г.”


По трънливия път на емиграцията
През 1969 г. българският писател и драматург Георги Марков решава да напусне България. Поредната му пиеса е остро осъдена от могъщи партийни вождове. Близки приятели го съветват колкото е възможно по-скоро да изчезне -- да използува получената неотдавна изходна виза за посещение при брат си в Италия, преди да са я анулирали.
Прави го със смесени чувства. По-късно Марков ще напише:
“Опитвах да правя компромиси, доколкото бе възможно и тези компромиси ми дойдоха прекалено много. Не искам да кажа, че съм, да речем, по-смел или по-честен от останалите хора. Може би ако бях по-честен, би трябвало да остана там. Защото ако си честен, трябва да останеш там и да се бориш за това там, а не тук.”

На 16 юни 1969 Марков напуска България през Югославия. Пристига в Италия, където остава при брат си до 1971 г. После получава политическо убежище в Англия. Започва работа в българската редакция на Би-Би-Си. Софийските медии го наричат “изменник”. Осъден е задочно на затвор и конфискация на имуществото. Жени се за Анабел, негова колежка от Би-Би-Си. През 1976 г. се ражда дъщеря им Саша.
Първото му предаване по “Свободна Европа” е излъчено на 8.6.1975 г. То е за съвременната българска литература. През следващите години написва над 130 предавания в серията “Задочни репортажи от България”.
Според едно проучване, в деветмилионна България около пет милиона души слушат предаванията на Марков. Един популярен български виц гласеше: “Защо в неделя вечер членовете на Политбюро не гледат телевизия? Защото слушат по “Свободна Европа” предаванията на Георги Марков”...
През 1977 г. бащата на Марков е смъртно болен от рак. Георги иска софийският режим да му разрешат да го посети, или поне да пуснат баща му до Англия. Отказват. Баща му умира без да се простят. “Задочните репортажи” продължават. Единайсет откъса от тях, излъчени между ноември 1977 и 29 януари 1978, са обединени под общото заглавие: “Срещи с Тодор Живков”. Марков казва на краля, че е гол.
Живков е получавал всеки ден бюлетин за “противобългарската” пропаганда, изготвян от управлението на ДС за борба с идеологическата диверсия. Чете и поверителния бюлетин на БТА с текстовете от предаванията на “Свободна Европа”, “Гласът на Америка”, “Би-Би-Си”, “Дойче Веле” и Ватиканското радио. Живков също знае, че Марков възнамерява да издаде книга, в която да включи излъчени по радиото свои предавания.

На третия етаж в сградата на Лубянка
Съдбата на Георги Марков е решена в началото на 1978 г. в “Центъра” -- на третия етаж в главната сграда на КГБ в Москва. В съвещанието участвуват председателят на КГБ Юрий Андропов, шефът на разузнаването (Първо главно управление на КГБ) Владимир Крючков, първият му заместник адмирал Усатов и началникът на външното контраразузнаване генерал Олег Калугин. Крючков е доверено лице на Андропов, той е служил в посолството в Будапеща, когато Андропов бе посланик там през 1956, по време на народното въстание и потъпкването му чрез съветската военна интервенция.
По-голямата част от информацията ми за тази среща е от дългия разговор, който водих с Калугин през август 1991 г. в Мюнхен.
Крючков получава от София спешна шифрограма и кани Калугин да присъствува на съвещание в кабинета на Андропов. Отначало разискват текущи оперативни въпроси. После Крючков докладва на Андропов, че е получил строго секретна шифрограма от българския министър на вътрешните работи Димитър Стоянов. Стоянов искал КГБ да помогне за ликвидирането на Георги Марков. Крючков казва, че искането идва лично от Живков, а министър Стоянов единствено го препраща на Крючков. Той също докладва, че Живков е одобрил ликвидирането, като се позовавал на секретно решение на Политбюро. (Тъй като искането до КГБ е направено формално от Стоянов, Живков ще може по-късно да отрича, че има нещо общо с убийството.)
През декември 1991 генерал Кацамунски (тогава токущо натоварен да разследва убийството на Марков) съобщава подробности за споменатото решение на Политбюро. Той сочи, че през юни 1977 г. Живков изказва мнение, че “за неутрализиране на вражеската емиграция могат да се употребят всички средства”. Политбюро одобрява тази формулировка. Именно тя, според Кацамунски, развързва ръцете на “органите” да взимат индивидуални решения. През септември 1977 министър Стоянов нарежда да се действува по решението.

Андропов е против, но...
Крючков завършил. Андропов станал, крачил бавно из кабинета. После казал рязко: “Аз съм против политическите екзекуции. Против политическите убийства”. И добавил: “Времето, когато такива неща можеше да се вършат безнаказано, мина. Не можем да върнем часовника назад. Повтарям, аз съм против. Забъркват ни във всякакви каши... Проблемът е техен, да си го решават...”
Крючков го прекъснал: “Юрий Владимирович, моля ви, разберете, че ако откажем, ще поставим министър Стоянов в неудобно положение. Живков ще си помисли, че КГБ вече не цени Стоянов, че ръководството в Москва променя отношението си към българските другари. Това би имало последствия за отношенията ни, особено за Стоянов, който всячески ни помага.”
Последвала напрегната тишина. Андропов седнал и казал: “Добре. Имате съгласието ми да участвувате, но само в техническата част на операцията. Никакво пряко участие от наша страна. Пратете им инструктор, дайте им технически средства и апаратура. Нека сами си решат проблема. Това е всичко, което мога да направя.”

Подготовката
След съвещанието Калугин и Крючков се връщат в сградата на Външното разузнаване. Калугин казва, че влязъл в кабинета си и повикал двама свои подчинени -- генерал Сергей Голубьов, шеф на службата за сигурност и специалист по убийствата, и един друг офицер. След падането на комунизма, в много телевизионни интервюта Калугин повтаря какво е станало после. Обаче по-късно, в издадените в Лондон мемоари, той променя своята версия. Ще разберем защо.
Генерал Голубьов има дълга кариера в чужбина. Действува в Ню Йорк през 1961, във Вашингтон през 1963-1964, в Каиро през 1967-1969. Той бе сред голямата група съветски “дипломати” -- офицери от КГБ, които бяха изгонени от Англия през 1971 г.
Калугин му казал: “Имате задача: влезте във връзка с научно-техническото управление, коеито ще ви снабди с необходимите отрови и оръжия. Ние ще ви инструктираме и ще отидете в София да помогнете на българските другари”.

“Камерата”
Голубьов отива в секретната изследователска лаборатория № 12. Тя е част от управлението на КГБ за техническо обезпечаване на операциите и неофициално е наричана “камерата”. Неин директор тогава е генерал Виктор Чебриков, по-късно станал шеф на КГБ. В тази лаборатория е разработено химическото оръжие, с което през 50-те години в Мюнхен бяха убити украинските емигранти-националисти Иван Ребет и Степан Бандера.
В “Камерата” Голубьов получава инструкции и следващата седмица отлита за София заедно с Иван Суров. Задачата на Суров е да даде на българите практически указания за работа със специални отрови, които не оставят следи след смъртта и тя се приема като последствие от заболяване. Голубьов и Суров обсъждат с български офицери от ДС различни варианти как да бъде убит Марков. Изработват и план за употреба на отрова, която да бъде поставена в чай, кафе или друга напитка.

Първи предупредителни сигнали
През януари 1978 г. службата за сигурност на “Свободна Европа” получава сигнали, че Марков може да бъде убит. Брат му Никола Марков казва, че му се обадил по телефона човек от Политбюро, който бил против убийството. Допълнителна информация щял да даде един българин, живеещ на Запад. Никола не пожелава да разкрие името на човека от Политбюро, за да не му напакости.
Скоро след това Георги Марков съобщава на директора на Българския отдел в “Свободна Европа”, че с брат му в Италия се е свързал емигрант, когото тук ще наречем с псевдонима “Попов”. “Попов” казал на брат му, че ДС ще убие Георги Марков при предстоящото му посещение в Мюнхен в средата на февруари. Георги казва, че предупреждението вероятно не е истина, а само психически тормоз, но все пак отменя идването си в Мюнхен.
В интервю със “Свободна Европа” през 1991 г. Никола Марков каза, че между януари и юли 1978 последвал нов контакт с предупреждението, че “дните на Георги са преброени”. Георги е убеден, че ДС няма да стигне до убийство, което би предизвикало международен скандал. Смятал заплахите за опит да го накарат да изостави книгата за Живков. По-късно “Попов” казал на Никола Марков, че двама български агенти са били в Мюнхен и се опитвали да се доберат до подробности -- къде ще спи Георги, къде ще се храни и т.н. Попов също казал на Н. Марков да не го разпитва за връзките му с ДС, а да приеме тази връзка като факт.

Първият опит се проваля
След като на два пъти отлага пътуването си до Мюнхен, Марков решава да го осъществи през май 1978. Обажда се по телефона на 10 май в редакцията и моли пристигането му в петък, 19 май, да остане в тайна за всички, освен за няколко доверени приятели. В събота възнамерява да посети един от приятелите си, който е в болница, и след това да отлети обратно за Лондон.
Службата за безопасност в радиото предупреждава германските власти. Полицията в Мюнхен решава, че заплахите са твърде мъгляви и не е оправдано Марков да бъде охраняван. Той се връща в Лондон без да е имал някакви проблеми.
А може би не е забелязал опасността?
Генерал Калугин твърди, че по това време в Мюнхен е направен опит да бъде убит Георги Марков. Български агент е трябвало да сипе отрова в питието му. Неизвестно защо, опитът не успява. ДС и КГБ решават да опитат други средства.

Рицин
Голубьов се завръща в София и започва нова разработка за убийството. Търси се безшумно оръжие, маскирано като обикновен предмет, което да може да изстреля от разстояние до метър и половина носителя на отровата. Такива безобидни на вид оръжия в арсенала на КГБ има отдавна. Те са разнообразни -- писалки, запалки, табакери... Решават, че за Лондон удобният масово разпространен предмет е чадърът. Голубьов възлага на хора на КГБ във Вашингтон да купят няколко модела американски чадъри и да ги изпратят в централата. В “Камерата” монтират в металния прът на чадъра устройство, което да изстрелва миниатюрна сачма, по-малка от главата на топлийка. В два канала, пробити в сачмата, се поставя отровната субстанция рицин. Тя е многократно по-силна от цианкалия. Един грам от нея може да прати на оня свят повече от три хиляди души.
Рицинът се извлича от семената на едноименното тропическо растение (научното му име е Ricinus communis), след като от тях е добито рициновото масло, използувано в медицината. Тази протоплазмена отрова действа най-добре, когато се инжектира в кръвоносната система, или през дихателните пътища. Отровната съставка е проучвана в Източна Европа и в Съединените щати.
Голубьов донася в София чадърите с изстрелващ механизъм, за да започне обучението на агента, който ще извърши убийството. Миниатюрната сачма трябва да пробие облеклото и да заседне дълбоко в кожата на обекта, без да влезе в мускулна тъкан. Българските агенти правили експеримент с кон. Изстреляли в него сачма с един милиграм рицин. Конят умрял. След това изпробвали оръжието “в условия близки до реалните” -- върху осъден на смърт затворник. Неизвестно защо обаче той останал жив и здрав.
Докато усъвършенствуват и изпробват рициновата сачма, агентите разработват и резервни варианти с други типове отрови. За да избягнат преждевременно изтичане на отровата при пробиването на дрехите и на повърхностния слой от кожата, сачмата е обвита във вещество, което се разтопява в раната и едва тогава отваря достъп на отровата до кръвта.
Хората на ДС в лондонското посолство на България засилват наблюдението на Марков.

“Ще умреш като от естествена смърт...”
За последен път Георги Марков посещава “Свободна Европа” през август 1978. Съобщава, че преди около четири месеца в Лондон анонимен глас по телефона го предупредил да спре да пише за тази радиостанция, или ще бъде убит. Нова анонимна телефонна заплаха, по остра и по-конкретна, е отправена малко преди заминаването за Мюнхен. Гласът казва: “Няма да е този път, но ще е скоро. Няма да станеш мъченик. Ще умреш като от естествена смърт, от отрова, която Западът нито може да открие, нито да лекува последствията”.
Никола Марков твърди, че преди заминаването си за Мюнхен Георги казал, че заплахите са му дошли до гуша и че “ако са решили да ме убият, ще го направят”. Това е последната среща между двамата братя.
Марков не подозира, че в този момент убиецът или убийците вече са на път.

26.8.1978, Париж, площад “Етоал”
В този ден към 14 часа, Владимир Костов и жена му Наталия са в парижкото метро, на спирката под площад “Етоал”. Тринайсет месеца преди това Костов, дългогодишен опитен офицер от Държавна сигурност и български кореспондент в Париж, поисква и получава заедно със семейството си политическо убежище във Франция. Оттам започва да пише за “Свободна Европа”.
Според разказа на Костов в книгата му “Българският чадър”, малко преди да стъпи на ескалатора към площада, усетил остра болка от убождане в гърба, малко над кръста. Едновременно чул чукане, като от камък паднал върху камък. Първата му мисъл била, че някой го е уцелил с прашка.
Вече горе, на площад “Етоал”, Наталия Костова открива на гърба на съпруга си малка червена точка, като ухапване от насекомо. Към четири и половина следобед Костов отива при дежурния лекар в предградието Нант?р, където живее. Докторът казва: “Не напипвам подутина на мястото, където сте усетили убождане. Може би е от насекомо -- например оса е влязла под ризата и ви е ужилила.” Костов споменава възможността да е бил атакуван от някого. Френският лекар е скептичен: “Явно нито по вас е стреляно, нито сте прободен. Ако е имало отрова, вече са минали повече от два часа -- трябва или да сте покойник, или в критично състояние. Вървете си в къщи. Ако се почувствувате зле, елате пак”.
През следващите две денонощия Костов вдига висока температура, мястото на раничката се подува. На третия ден отива в друга болница. Лекарят казва, че не е ужилване от насекомо, но не може да установи причината. Отокът спада, болката преминава. Случаят минава на заден план, Костов се връща към ежедневието. Ние пък ще продължим историята след малко, когато видим какво се е случило в Лондон 11 дни след парижкия инцидент.

7.9.1978 , Лондон, мостът “Ватерло”
На тази дата Тодор Живков навършва 67 години. Георги Марков трябва да изработи две смени в Би-Би-Си. След сутрешното предаване се връща в къщи за обед. После тръгва, за да застъпи на следобедна смяна в редакцията. Както винаги ще остави колата си на паркинга от южната страна на моста “Ватерло” и ще вземе автобуса за една спирка до Буш Хауз -- сградата на Би-Би-Си. Паркира, изкачва стълбите и стига до автобусната спирка, където чакат доста хора. Когато се приближава към тях, усеща остро убождане в задната част на дясното си бедро. Обръща се, и вижда човек, който вдига от земята паднал чадър и едновременно се обръща гърбом към Марков. Човекът, според Георги, казва с чужд акцент “извинете”, влиза в едно такси и изчезва. Марков го описва като “добре сложен, набит и около 40-годишен”.
По късно “Скотланд ярд” ще разпита всеки един от десетките хиляди таксиметрови шофьори лицензирани в Лондон -- и няма да намери нито един шофьор на такси, който по това време е взел пътник от моста “Ватерло”.
Марков отива на работа. Открива капка кръв по джинсите си, усеща болка на убоденото място, кожата там е зачервена и леко подута.. Разказва случката на колеги. Когато вечерта се връща у дома си, вдига висока температура. Закарват го в болницата, където приемат, че се касае за отравяне на кръвта, но не могат да определят какво е заболяването. Състоянието му се влошава. На другия ден изпада в шоково състояние. Мъките продължават три дни. В неделя, 10 септември 1978 г., когато Марков агонизира в болницата, радио “Свободна Европа” излъчва 11-ия откъс от новата серия “Марков говори”. Предаването е озаглавено “Денят на свободата и Денят на милицията”.
В понеделник, 11.9.78, в 9 ч. и 45 мин. сутринта, 49-годишният Георги Марков умира. Първоначално причината за смъртта е определена от лекарите като “отравяне на кръвта, предизвикано от остра бъбречна недостатъчност”.
Изверги от ДС по-късно ще посетят майката на Марков в София. Ще й кажат, че нейният син е убит като враг на народа -- заради предаванията по “Свободна Европа”.

“Скотланд ярд” разследва
Смъртта на Марков е отразена с едри заглавия на първите страници на лондонските вестници. Колеги на Марков са информирали “Скотланд ярд”, че подозират покушение. Започва разследване.
На следващия ден и направена аутопсия. Сецират и тъканите около мястото на подозрителната раничка с диаметър под 2 милиметра. В тъканта намират миниатюрна сачма с диаметър около 1.3 мм. Тя е толкова малка, че едва не я загубват. Под микроскоп откриват, че в сачмата има два канала, тънки колкото човеши косъм. Информират веднага “Скотланд ярд”.
Детективите взимат сачмата и тъкани от мястото на раничката. Носят ги в Центъра по микробиологически и химически оръжия в Портън Даун. Находката изследват най-добрите британски съдебни медици и патолого-анатоми заедно с американския им колега д-р Кристофър Гриин от ЦРУ на САЩ.
Установява се, че сачмата е изработена с прецизност до частици от микрона. Направена е от платиново-титанова сплав. Взаимно пресечените канали вероятно са пробивани с лазер от най-съвременен модел. При изследването в каналите не намират нищо, т.е. няма данни какво е имало в тях. Говорител на полицията заявява официално, че смъртта на Марков е насилствена. Към екипа на следствието се присъединяват специалисти от звеното за борба с тероризма и тежките организирани престъпления.

Близнакът на сачмата
От Мюнхен в деня на смъртта на Марков съобщават в Париж на Костов за убийството. Костов се обажда на познат офицер от френското вътрешно контраразузнаване DST. Французите го поставят под пълна денонощна охрана и се свързват с лондонските колеги. Джордж Льовей, тогава помощник-директор по сигурността в “Свободна Европа”, пристига в Париж, за да помага при френското разследване. На 26 септември е извършена операция, при която от гърба на Костов заедно с околните тъкани е изрязана миниатюрна сачма. Находката заминава веднага със самолет за Лондон. Там установяват, че двете сачми са абсолютно идентични. Във втората сачма намират следи от някакво вещество, но все още не могат да определят какво е то.
Сачмата и днес може да бъде видяна -- тя се намира под стъклен похлупак в постоянната експозиция на “Скотланд ярд” в Лондон.

Причина за смъртта: предумишлено убийство
След изследвания и експерименти, продължили седмици, през януари 1979 г. е обявено окончателното заключение на патолого-анатомите: Георги Марков е убит, като е използуван рицин. По думите на един от съдебните медици-експерти, “рицинът е два пъти по-смъртоносен от отровата на кобра, а противоотрова не е известна.” При експеримент инжектират на свиня минимално количество рицин. Животното развива абсолютно същите симптоми, като при Марков, и след 24 часа умира.
Защо КГБ е купил американски чадъри в САЩ, за да монтира в тях устройството за изстрелване? Единственото логично обяснение е, че ако полицията стигне до американски чадър, подозренията ще се насочат към САЩ, където на времето при разработка на химически и бактериологически оръжия и на защита срещу тях са правени експерименти и с рицин. Не случайно след смъртта на Марков в българския печат се появиха писания, които твърдят, че Марков бил западен агент. Използували го, станал безполезен и ЦРУ го ликвидирало, за да обвини комунистическите тайни служби. Елементарно!

Досието на Марков
“Свободна Европа” продължи да излъчва посмъртно предаванията, подготвени от Георги Марков. По-късно радиостанцията повтори голяма част от “Задочните репортажи”. Те излязоха и като книги -- пълен текст на български бе издаден в два дебели тома през 1981 г. на Запад, а през 1983 г. лондонското издателство “Уайдънфилд & Никълсън” отпечата в английски превод на Лиляна Бризби съкратен вариант под заглавието “Истината, която уби”.
Последва затишие по случая “Марков”. За английското правосъдие следственото дело срещу неизвестен убиец и до днес не е закрито. То ще остане отворено най-малко още 50 години, ако дотогава не бъде намерен и осъден убиецът.
След свалянето на Тодор Живков през 1989 г. българският посланик в Лондон обяви, че и София започва следствие. Това съобщение бе посрещнато хладно от българското разузнаване. Говорител на МВР (той има 30-годишен стаж в разузнаването) заяви: “Инсинуациите, че български служби били замесени в смъртта на Марков, са много елементарни, както и непрофесионалните реконструкции, правени в британския печат. Това прилича на криминален роман и звучи по-скоро като тайнствен случай, описван от Конан Дойл”.
На 21.10.90 под ръководството на генерал Кацамунски започна официално разследване. Български следователи посетиха Англия, представители на “Скотланд ярд” идваха в София.
През март 1991 г. част от следите бяха заметени: стана известно, че досието на Георги Марков в ДС било унищожено от шефа на разузнаването генерал Владо Тодоров -- общо 17 папки от по около 200 страници всяка. Само осем души са имали достъп до досието. Според Тодоров, то не съдържало “нищо важно”, повечето от материалите били “изрезки от вестници”... Зам.-министърът на вътрешните работи ген. Стоян Савов призна, че е наредил досието да бъде предадено на Тодоров. Скоро след това бившият шеф на Външното разузнаване, който е бил сред малцината пряко свързани с операциите срещу Костов и Марков, загина в автомобилна катастрофа при съмнителни обстоятелства. През май 1991 Тодоров внезапно замина за Москва, където в интервю заяви, че бил унищожил досието на Марков в рамките на “периодично прочистване на архивите”. Генерал Стоян Савов се самоуби на 6.1.1992, два дни преди срещу него и Тодоров да започне процес заради унищожаването на досието. Тодоров бе осъден на 14 месеца затвор през юни 1992. Присъдата му по-късно бе намалена и той излезе на свобода през февруари 1993.

Часът на спекулациите
Първият странен завой бе направен през август 1991, когато журналистът Георги Тамбуев, един от народните представители от левицата, които се занимаваха с досиетата на ДС, пусна инсинуацията, че Марков бил ... агент на ДС. Били го пратили в Лондон като агент. Тамбуев не обясни кой и защо е убил Марков.
През 1991 темата “Марков” стана любима ария на запасния генерал Калугин. В многочислени интервюта той разказа едно и също -- че по искане на Тодор Живков, направено пред КГБ чрез тогавашния вътрешен министър Димитър Стоянов, КГБ помогнал на български агенти да подготвят убийството. В официално комюнике КГБ отхвърли всичко. Димитър Стоянов отрече да е искал някога от Крючков или Андропов съдействие за мероприятия срещу Марков. Агенция ТАСС нарече твърденията на Калугин “чиста измислица”. През август 1991 Калугин посети централата на “Свободна Европа” в Мюнхен, говори пред журналистите и даде интервюта. Тогава се състоя и моят дълъг разговор с него, за който споменах в началото.
На 19 юни 1991 председателят на КГБ Крючков изпрати на бланка на КГБ писмо до “Свободна Европа”, в което изрази желание за взаимно сътрудничество и искрена готовност “за всякакви контакти от взаимен интерес”. Два месеца по-късно той изигра главната роля в заговора и опита за преврат срещу Горбачов.

Агент “Пикадили”
През март 1993 в българския печат се появиха съобщения, че убиецът на Марков бил жив и се намирал в Западна Европа. В английски и датски вестници писаха, че това е италианец придобил датско гражданство, че се нарича Франческо Джулино (или Франциско Гулино в датския вариант на името му), и че неговият псевдоним е “Пикадили”. През 1972 г. Джулино е арестуван в България за контрабанда на наркотик, завербуван е от ДС, подписал е декларация за сътрудничество, даден му е псевдонимът “Пикадили”. Притежавал е четири паспорта с неговата снимка и с различни имена. Получавал редовно пари от ДС, за което имало разписки в досието му.
Датското контраразузнаване разпитва в продължение на 6 часа “Пикадили”. Той признава, че в София е подписал декларация за сътрудничество с ДС, но не бил вършил нищо. Подведен е под отговорност. Установено е, че е бил в Лондон точно по време на убийството на Марков. От същото време е датирана и една негова разписка за получени от ДС две хиляди английски лири. В разпитите в Копенхаген участвуват и английски следователи. Присъствува и български представител, който съобщава подробности за контактите на “Пикадили” с ДС. “Пикадили” обаче не е арестуван и след разпитите изчезва от Дания. Отива в Будапеща. По-късно се оказа, че той използува адрес и телефон в Будапеща само като “пощенска кутия” с телефонен секретар, а всъщност се крие другаде.
Тогавашната началничка на българското следствие Ани Крулева веднага изплака публично, че информациите в западния печат били подплашили “Пикадили”. Крулева изказа инсинуацията, че това не било случайно и че разузнаване на друга държава било “явно” замесено в убийството на Марков. Обаче следователят в отдел “Тежки престъпления” Богдан Карайотов, заяви, че е предал на “Скотланд Ярд” доказателства за сътрудничеството на “Пикадили” с ДС и за това, че “Пикадили” е замесен в случая “Марков”. Радио “Свободна Европа” излъчи на 13.6.1993 г. интервютата -- едно с Крулева и едно с Карайотов, в които двамата си противоречат.
Журналист от “Свободна Европа” успя да намери по телефона “Пикадили” в чешкия град Карлови Вари и да му поиска интервю. “Пикадили” отказа. Журналистът му изпрати по факса предложение за конфиденциален разговор. “Пикадили” поиска време за размисъл -- и изчезна завинаги от полезрението...

Калугин сменя плочата -- и версията си...
Олег Калугин явно искаше да използува промените в Русия и използува това, че е изгонен със скандал от КГБ. След като дълги години съвестно ръководи съветския шпионаж във Вашингтон и в Ню Йорк, след като се издига до върха на кариерата -- началник на външното разузнаване на КГБ, Калугин изведнъж се превръща в демократ и едва ли не в дисидент.
Случаят “Марков” стана отново централна тема на световните медии: на 31.10.1993 Калугин е арестуван на лондонското летище Хиитроу от полицията и разпитван известно време за ролята му в убийството на Марков. В ареста го посети руският генерален консул. По-късно говорител на руското посолство обобщи: “Калугин заяви, че няма нищо общо със случая “Марков”. Калугин се е срещнал с българския президент през 1992 г. и го е запознал с всичко. Българските власти са напълно удовлетворени. Калугин е абсолютно невинен”.
Британската полиция освободи Калугин. В публикуваните си по-късно мемоари той омаловажава своето участие в заговора. Противно на това, което е казвал десетки пъти в интервюта, той отрича да е нареждал на Голубьов да помогне на ДС в подготовката на убийството. Цитат от лицемерните му спомени: “Не съм играл решаваща роля в това убийство и единствената ми вина е, че не се опитах да повлияя на шефовете си да не участвуваме в тази афера.”

Следващата теория: “двоен агент”
Българските (бивши?) служби продължиха кампанията срещу Марков. През септември 1994 г. двама автори отново дадоха повод за спекулации. В издадена в София книга Владимир Береану и Калин Тодоров твърдят, че разследвали в продължение на четири години убийството. Интервюирали български дипломат, който сега живеел в София и който -- според тях -- убил Марков. Тяхната теория е, че Марков изобщо не е бил дисидент, а агент на ДС, убит, защото бил вербуван и от британското разузнаване и действувал като двоен агент.
Кампанията за дискредитиране на Марков не спира. Около година след убийството в Париж бе арестуван и осъден на три години затвор Диньо Динев, за това, че като агент на ДС е следил български емигранти в Париж, специално Владимир Костов. Почти 15 години по-късно, през октомври 1994, в интервю по Българската телевизия Динев каза, че Марков не бил убит, а умрял от сърдечен пристъп. Английското разузнаване измислило историята със сачмата. И Костовата сачма била измислица. В Лондон имало човек, който скоро щял да разкрие в мемоарите си, че е автор на тия легенди. На Динев обаче едва ли може да се вярва. Според една публикация във френския печат той и един руснак са в центъра на операция по изпиране на 2 500 000 долара. Самият Динев пък се оплаква, че бил преследван от “руската мафия”...

“Случайни” съвпадения...
Факт № 1. През януари 1995 г. държавният министър във Форин Офис баронеса Чалкър заяви пред Горната камара на Британския парламент (Камарата на лордовете), че има данни от “Скотланд ярд” за 15 офицери от КГБ, заподозрени в убийства на английска територия.
Факт №2. Притежавам копие от секретен указ от 1979 г., подписан от Тодор Живков, с който са наградени с високи ордени 15 офицери от българската ДС, а един висш офицер от КГБ е награден с орден “9 септември I степен с мечове”. Съветският другар го бил заслужил с “неговия принос и помощ в укрепване на братското сътрудничество между КГБ и българското МВР”. Наградените са отличени за “отлично изпълнение, оперативна готовност и проявяване на висока отговорност при идентифициране, документиране и залавяне на агенти на чуждо разузнаване и за пресичане противодържавната дейност на български граждани”.
Факт №3. На 15.9.1995, седемнадесет години след убийството на Марков, трима пенсионирани висши офицери от КГБ гостуваха в София на Асоциацията на бившите офицери от разузнаването и контраразузнаването. Демонстрирайки цинична солидарност със заподозрените, бившият генерал от КГБ Фьодоров се срещна с бившия генерал от ДС Владо Тодоров, с бившия вътрешен министър ген. Димитър Стоянов, а също се поклони пред гроба на самоубилия се генерал Савов.

Разбира се, всякаква логическа пряка връзка между петнадесетте убийци от КГБ, засечени от англичаните, 15-те ордена, връчени в София, убийството на моста “Ватерло” в Лондон и посещенията на “по-големите братя-чекисти” в България би била съвсем произволна...

В последния ден на официалната си визита във Великобритания през февруари 1991 г. тогавашният български президент д-р Желю Желев посети и Уайтчърч. Той се поклони пред гроба на Георги Марков, положи венец и заяви:

“Надявам се, че българските власти скоро ще намерят отговор на въпроса кой е отговорен за това престъпление. Убийството е срам за България и петно за нейната репутация пред света.”

Тази надежда продължава вече седем години.

© Copyright 1997 by Richard H. Cummings • All Rights Reserved
 



Гласувай:
1


Вълнообразно


Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: fascindoo
Категория: Политика
Прочетен: 6474868
Постинги: 4603
Коментари: 2877
Гласове: 2087
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031
Блогрол
1. Пеласги, Протобългари и Траките. Обетованата земя и еврейската омраза към днешните българи (ч.1)
2. Покушение. Показно. --- България. Свят. Медии. Отново. Ташак. Бойко. Барета. Дали. Баш. Ортак.
3. Пеласги, Протобългари и Траките. Обетованата земя и еврейската омраза към днешните българи (ч.2)
4. Пеласги, Протобългари и Траките. Обетованата земя и еврейската омраза към днешните българи (ч.3)
5. Няма "Шменти-капели" или "Тука има-тука нема", има "Иди ми-доди ми": Б.Б.-Б. водач на две листи на ГЕРБ
6. Шоуто в НДК, или защо турците са идиоти
7. Мистериите около смъртта му или Березовски е инсценирал, съгласувано с Путин, смъртта си!
8. Истината за Sancta Sanctorum* на Дянков:: Глобализацията на бедността: Вътре в Новия Световен Ред
9. Търговия с органи, евгеника, ваксини и общия принос на ГЕРБ в тези престъпления
10. И това ли е "теория на канспирацията", от един "болен мозък", кандидат за поста президент на САЩ през 2000 година
11. Дебългаризирането на България: След юдеизацията защо не и циганизация? Част 1
12. 25 май 2014: Апогей на клиторно-аналното политическо чесане в ГЗ на МПК у нас, съчетано вкупом с медийно фелацио
13. Световните експерименти на 20 век: Източна Европа, Новия Световен Ред и Глобализма Част1
14. Световните империи и Древно-българските държави-империи
15. "Независимост 1908" ли? Един блестящ маньовър на Великите сили за бъдещите 2 нац. катасторофи на България и бастисването на Отоманската империя!
16. Ето го! Пепи Готиното! Или здравната ни еврейска гад!!!
17. Четиво за антибългари по Света и У нас
18. ПРОИЗХОДЪТ НА ТУРЦИТЕ (Част1)
19. Пак дрън-дрън, та пляс! За "вечния въпрос": Ние българите повече траки ли сме или повече славяни? Но хаплогрупите говорят!