Тайното знание на древните евреи. Сатанизмът. Двата Вавилона. Теоретичната част на Каббала. 22-та принципа в демонологията. 

Винаги са ни вълнували следните въпроси: Защо евреите са оцелели през вековете? Защо много наро­ди са изчезнали безследно, а други са проявили такава устойчивост, че съществуват и до днес? Защо например благородният народ на Картаген е потънал безвъзвратно в праха на историята, без да остави следа от себе си след поробването му от страна на Рим?
 След завоюването на Палестина от римляните ев­рейското население е разпръснато по цялото земно кълбо. И въпреки че оттогава са изминали почти 2000 години, евреите никъде не са асимилирани. Те здраво пазят своето национално чувство и единство. Евреи­нът винаги и навсякъде си остава евреин, та дори да е с дръпнати очи като китаец.
В Америка, например, полски или унгарски емигранти се асимилират в про­дължение на 2 — 3 поколения, но евреите никога.
Каква е тайната и какви особености могат да бъдат открити в този сложен, своеобразен процес? На първо място може да се отбележи фактът, че оцеляването често има измерения и същност, различни от целите, и смисъла на нравствените закони, поради което сатанинското начало е било неизменен компонент на всякакъв тип оцеляване в човешкото общество.

Какво нещо е сатанизмът?

Това е един демоничен прин­цип, способен да изкриви (изкористи и обърка) намере­нията на тези, които попадат под това влияние. Той същест­вува още през времето, когато съществува и поверието за сата­нинскою царство на земята. Като видима организация обаче съществува от края на XV столе­тие.

Сатанизмът е бил използван от мистични групи, за да дока­жат, че "просветлението" им е било съобщавано от един източ­ник, по — висш от този на човешкия интелект. Сатанис­тите претендират да притежават фантастична сила за използване на природния свят. В най-общ смисъл сата­низмът е глобализиран ефект на деструктивни човешки отношения, превърнал възникващото от тях озлобление на обикновения човек в система, подчинена на измере­нията на социалната организираност.

Организираната озлобеност в обществото е най-честият фундамент на такива социални образувания като мафиите, тайните обществени организации, масонството и др.

Сатанизмът и неговите мистериозни връзки, кои­то са играли много съществена роля зад кулисите на световната история, идват главно от земите, където са се разиграли най-големите човешки дра­ми — Египет, Вавилон, Сирия и Персия. От една страна — Източният мистицизъм, от друга страна — ориенталската любов към интригата, оформят една цяла нова система, която лесно се възприема и налага на Запад с ужасни резултати. Тази тайна наука обикновено се използва за политически и икономически цели.

Едно от главните предимства на организираното озлобление е умението му да не бърза. Мозъчните центрове на масонството например отдавна са пред­видили трудностите в реализирането на плана им за широкомащабни разрушения в обществото с цел под­готовката му за неговото ефективно управление, съсредоточено в контролиран от тях център.

Тяхната надежда е, че търпението им ще бъде възнаградено чрез подкопаване на цялата система на християнския свят, достижимо чрез удар по най-съкровената идея, определяща нейните устои. Едно от ярките доказател­ства за такава грандиозна цел е например речта на брат Делпеш, произнесена на банкета на масонския конвент през 1902 г. Ще я цитираме дословно: "Триумфът на Галилееца (sic!) продължи двадесет века; днес дойде и неговия ред да умре.

Тайнственият глас, възвестил някога на планината Епир смъртта на великия Пан, сега отново възвестява края на Бога, излъгал своите последователи (Dieu Trompeur). Той бе обещал на вярващите в него царство на справедли­востта и мира; това заблуждение бе поддържано твърде дълго. Но днес този Бог изчезва. Той отива в легендите  на вековете след божествата на Индия, Египет, Гърция и Рим. Франкмасони! Приятно ми е да отбележа, че и ние не сме безучастни към тази гибел на лъжепророците. От деня, когато бе образувано масонското общество, римската църква, основана на галилейския мит, започна бързо да върви към упадък.

От политическа гледна точка масоните често са се променяли, но във всички времена са били верни на своя основен лозунг: "Долу суеверията! Долу фана­тизмът!"

Всяка сериозна, дълбоковградена и отработена във времето структура в обществото е пречка за осъщес­твяването на целите на масоните. Това е така, защото в сложните социални структури възникват механизми на съпротива, които дискредитират усилията на един­ното управление на света, планирано от тях.

Такава структура е световното християнство. Затова тя и насочва стрелите на своята подривна дейност към нея. Но дори и този, толкова дързък акт на световната конспиративна система не представлява нищо в срав­нение с пагубните последици, които би могло да има едно друго тяхно действие: То е свързано с дейността на известния Римски клуб. Именно в псевдонаучната дейност на този клуб, който за никого не е тайна, че е под влиянието на световния конспиративен елит, се формират опасни идеи, прикриващи по особено ефек­тивен начин намеренията за унищожението на много хора.

Целта е чрез насаждането на една принципно неправилна екополитика в световен мащаб да се постигне осезателно влошаване на условията в екос­редата на човечеството, осъществено чрез погрешно нейно управление. Такова действие очевидно е осо­бено ефективно средство за масовото убийство на хора в мащаби, които далеч надхвърлят мащабите на унищожението в социалните революции и тоталитарните форми на управление на обществото.
С този проблем ще се занимаем по-късно.

Ние смятаме, че опровержението на тази лъженау­чна истина, която упорито се разпространява от дейците на Римския клуб, може да започне с анализа на корените на човешкото познание, скрити, в някои древни научни системи, като древноеврейската Каб­бала, тайното учение на което е послужило за образец на организирането и на самите тайни общности от типа на ционистките организации, масонството и мно­го други. Анализирайки този въпрос системно и задълбочено, на нас ни се отдаде да открием и едно ново, ефикасно оръжие за противодействие срещу световната конспиративна система, за което ще раз­кажем с най-големи подробности.

По всичко изглежда, че всяка дълбокосмислена научна или фи­лософска система може да остави трайни следи в живота на хората само, ако в нея се съдържа и информация, водеща до нейното собствено спасение от домогванията на злонамерените гении на човешкия род, използващи нейните собствени достижения за осъществяването на своите зловещи намерения. Това оръжие е насочено и срещу най-важната цел на организираната озлобеност по света, свързана с изг­раждането и задействането  на механизмите на противодействие, които би трябвало да отприщят енергията на неконтролирани стихийни конфронта­ции в обществото.

Това е цел противоположна на целите на морала на християнската добродетел, на любовта, достигаща особена ефективност на нивото на международните отношения. Какъв би бил днес светът, ако любовта, толерантността и желанието за разбирателство тържествуваха още от самото начало на човешката история?
Защото винаги пораждането на условия за човешко разбирателство е придружено от появата на конструктивни отношения и структури, които са неподвластни на модела на управление, възникнал в разбирането на световния елит. Нашето усещане е, че това явление представлява по-скоро резултат на невежество, отколкото на съзнателно отношение. Но възможно е и да се заблуждаваме. Въпреки това наш дълг е да изложим съображенията си. Започваме с историята на тайното еврейско уче­ние.
 
В Библията се говори за два Вавилона. Първи и втори. В момента ще се спрем на първия, а вторият ще разгледаме по-късно. Първият Вавилон е този, в който е била построена прочутата Вавилонска Кула.

Това е първият човешки опит към едно световно управление или един нов световен ред, за какъвто подробно пишем в книгата си "Новият Ред". Сведени­ята за Вавилон са много оскъдни, но това, което научаваме от Библията, е, че след много взаимоизк­лючващи се събития и след продължително време, първият Вавилон става световна сила. Той е бил богат и всемогъщ. Един от неговите царе на име Небушаднезар завладява Юдея и отвежда нейното население във Вавилон.

Трябва да припомним, че по това време Юдея не е била целият Израел, който се е състоял от десетина северни племена. Те са били завладени и изгонени от тяхната земя от асирийците. Тези северни племена днес са обособени най-малко в десет различни държави. Библията описва подробно как всяко едно от племената се загубва с течение на времето.
 
Пак според Библията днес те трябва да бъдат разделени народи, тъй като са забравили своя Бог и своята собствена история.
Повечето евреи остават във Вавилон, защото там те забогатяват и фактически стават господарите на царството, където се разработва и Талмудата.

Модер­ните еврейски писатели ни казват, че Талмудата е изворът на Еврейската религия. Тя е продукт на първия Вавилон, но и днес контролира еврейството като цяло. Не трябва в никакъв случай да се смесва Тората с Талмудата. Тора значи закон или първите 5 книги от Библията. Талмудата представлява много томове с традиции, взети от Първия Вавилон.

Който не е евреин, обикновено не може да притежава Талмудата. Преди няколко години се опитахме да закупим томовете на тази книга, преведена на анг­лийски, но се оказа, че такава притежават само синагогите. След доста трудности срещу 5000 долара едва успяхме да се сдобием с една колекция.

Историята ни казва, че Вавилон е бил един много голям и процъфтяващ град по онова време и стотици години след това. Той е бил културният и религиозен център на еврейския народ. Оттам именно започва и банкерството. Оттам също започват и тайните общес­тва и организации. Оттам започва и окултизмът. Всички злини, чиито корени са от Вавилон, и днес са между нас и се провеждат тайно.

Всички тези тайни довеждат великия Вавилон до разруха и изчезват от историята. Неговите жители се пръскат по различните краища на света и днес той е само руини.
Произходът на древноеврейското учение, известно като Каббала, е също оттам. То е описано в книгите на много забележителни изследователи, като Франк, Папюз, маркиз Сен Ив д"Алвейдър и др., но всички тези писания остават у нас едно трайно усещане за непълнота и стремеж да се прикрие същността му, идентифицирането  на  която  изисква допълнителни усилия и труд.

В най-общи линии, може да се каже, че Каббала представлява системно изложение на теоретични и практически правила на тайното знание, чието ясно и точно формулиране е затруднено от неопределими с логически средства взаимовръзки между текстовете на свещеното и езотеричното пре­дание. Това затруднение възниква предимно поради огромното количество комлилативни, хаотично офор­мени трудове на древноевреиските мъдреци, които са достигнали до нас.

В по-ново време опити за възпроизвеждането на Тайното знание са предприемани от редица учени, като най-разпространеният метод за изучаването му е бил методът на "черната кутия". Идеята е изслед­ване и анализ на информацията, до която имаме достъп чрез непосредственото наблюдение на съби­тия и факти на изхода на "черната кутия", в резултат на което чрез логика, хипотези, компилация и синтез успяваме, макар и частично, да възпроизведем неща­та, които се случват около входа на тази кутия. Именно те съставляват същността на Тайното знание.

Каква е в най-общи линии структурата на изходната информация?
Известно е в науката, че освен Библията същест­вува твърде старо предание, което е предназначено да улесни разбирането и тълкуванието на закона, наречен Тора (Закона). Преданието се е предавало предимно устно и засягало най-различни области. В началото, в основата на това знание е била Библията. Подобно на средновековните християнски ордени, притежаващи точни и строго пазени в тайна статути, така и еврейските документи, събрани в тяхната Биб­лия, се съставяли въз основа на точно определени правила (Устави), които били неотменна част от преданието. Именно в това предание се намирала цялата същност на свещения текст, като тълкуването и разяс­ненията по него се отнасяли до две основни негови части: от една страна — частта, определяща взаимо­отношенията на евреите между самите тях, с техните съседи и с Бога; от друга страна — частта, обхващаща съвкупността от теоретически и. практически правила за общуването с Бога, човека и вселената.
  Структурата на свещения еврейски текст, обхваща­ща неговата законодателна и светогледна част, съдържа три главни раздела, които образуват от това предание единно цяло, състоящо се от тяло,  живот и дух.

В тежки периоди от живота на евреите се прибяг­вало до записването на различни части от това устно предание, от разкъсаната същност на което днес ние се мъчим да възпроизведем целостта му. Така напри­мер всичко, което засягало тялото (композицията) на текста, — правилата относно учението и преписването на Тора (Закона), тълкуването на тайния смисъл на свещените букви и числата — всичко това се включ­вало в Масора (т.е. това, което подлежи на преда­ване).
  Тълкуванията на законодателната част са известни под общото название Мишна (изучаването), а допъл­нителните разяснения, съответстващи на актуали­зираното законодателство, съставляват Гемара (т.е. това, което,, подлежи на усвояване). Тези две части, обединени в една обща законодателна система, об­разуват Талмуда.
Въпросното тайно учение, което евреите ревностно крият и до ден-днешен, се състои от две части; теоретична и практическа. Те от своя страна образу­ват три относително автономни подобласти: историческа, социална и мистична. Целият кръг от знания, включени в тези две части, се нарича Каббала (това, което се получава).
Теоретичната част на Каббала е била написана и напечатана в две основни книги:
1.  Книга за сътворението на света и тайните закони (Берешит), включени в Сефер Йецира.
2.  Книга за божествената същност и начините на нейното проявление, наречена Меркава (Небесна Ко­лесница) или още Зохар.
Интересно е да се отбележи, че вероятно именно практическата част на Каббала е представлявала предмет на най-голяма тайна, тъй като за нея не могат да се открият никакви системни изложения, освен няколко разпокъсани ръкописи.

Първоначална оценка за характера на Тайното учение, което остава скрито от нас, може да се направи въз основа на анализа на цялата световна мрежа на древните знания и мъдрост­та, Каббалата може да се съпоставя с двете други основни направления в световното знание — западно­то (окултизма) и южното (теософията). Те предават знания, които идват от векове. Всички те съсредото­чават вниманието си върху изчисления от философски характер.

В тях е развита т. нар. практическа магия, насочена най-вече да обслужва най-неотложните нужди на хората — лечение от болести, предсказване на бъдещето и др. Както Каббалата, така и теософи­ята почти не се занимават с дивинация (гадателни науки). В Каббалата обаче се отделя известно внима­ние на ономантическата астрология, която има ясновидска насоченост, като твърде голямо внимание се отделя на психургията, широко прилагана и в южното предание под наименованието Йога.

Приоритетно направление в Каббалата е демонологията, която несъмнено е заимствана от Халдея, родината на религиозно-етическия дуализъм. Има съмнение, че Каббала, изгубена от евреите в периода на вавилонския плен, се е съхранила в халдейската академия и е била предадена на Ездра от главата на маговете — пророк Даниил.
  Съществува мнението, че оцеляването на евреите по света се дължи най-вече на умението им да прила­гат знанията от демонологията. Възможно е тези знания да са били и основа на всички тайни органи­зации, появили се през вековете, като тези на масо­ните, на розенкройцерите, на тамплиерите и др., както и на съвременните елитни групи, поставящи си за цел установяването на единно световно управление.
 
От съвременна гледна точка това своеобразно зна­ние може да се формулира така:

Първи принцип: Основна цел във всяко оцеляване е разстройването на жизненоважните устои на вра­жеската система.

Втори принцип: Най-ефективният начин за разст­ройването и побеждаването на нашия враг е проникването в системата на неговото висше управ­ление и налагането на контрол над неговите действия.

Трети принцип: Верен съюзник в борбата за оце­ляване на нашите хора са глупостта, алчността и малодушието. Те могат да се усилят в неимоверни размери, ако се направи така, че във вражеската висша управленска система да попаднат по възмож­ност повече глупаци, алчни за пари и слава хора, малодушни и лесно податливи на внушение личности.

Четвърти принцип: Контролът и победата над врага могат да се постигнат по пътя на упорито и търпеливо създаване на тайни организации, които да се  изграждат въз основа  на строги  и определени правила и закони. Главната цел на тези организации трябва да бъде всестранното и широкомащабно про­никване чрез силата на парите и богатството в структурата на висшето управление. Затова нашите хора по света преди всичко трябва да развиват уме­нията си да трупат пари, злато и други блага, за да могат в подходящ момент да ги използват за дости­гането на нашата най-важна цел.

Пети принцип: Тайното управление над врага мо­же да се осъществи най-добре чрез целенасочено разделяне на управляваното от него тяло на конф­ронтиращи помежду си части.

Шести принцип: Враг номер едно за оцеляването на нашите хора е единството на нациите, изградено върху морала и законите. Силната нация е неподатлива за управление от страна на тайните ни организации.

Седми принцип: Християнският морал и религия са едни от главните устои на моралното единство на най-силните по света нации. Основен враг трябва да бъдат християнското учение и неговите символи.

Осми принцип: Най-добрият начин да се управля­ва света е създаването на широка мрежа от международни организации, културни движения и обединения, които могат да станат лесно прикритие за нашето тайно и постепенно проникване в локалните структури на властта.

Девети принцип: Особено внимание трябва да се отдели на институциите в духовната сфера, защото те имат особена притегателна сила и магическо въздейс­твие над локално управляващите елити. Културата и тенденциите за нейното интернационализиране са най-доброто средство да се влияе върху решенията на правителствата в различните краища на света.

Десети принцип: Изкуственото създаване на нап­режения и раздухването на конфликтите в различни точки на земята улесняват неимоверно задачата за осъществяването на световно господство.

Единадесети принцип: Колкото повече се говори за нас и ни ругаят, толкова по-добре. Нашата мощ веднъж завинаги е установена чрез силата на най-вли­ятелната религия на света — християнството. Всеки християнин по света, бил той православен руснак или американски католик, в своите религиозни ритуали и молитви произнася истини от нашата собствена ев­рейска история. Иисус Христос е евреин. Идеята за Единния Бог е наша, еврейска. Нашето присъствие е трайно в духовната система на света и това е гаранция за успеха на стремежа ни към световно господство, което ще осъществим чрез управлението на народите от единен център, контролиран от нас.

Дванадесети принцип: Ние трябва да изградим наше лоби във всички по-големи парламенти по света. Тези лобита трябва непрекъснато да работят по въп­роса за създаването и на елитни международни групи, организации и клубове, съставени от най-влиятелни и изтъкнати политици, банкери, бизнесмени и военни ръководители по света. Най-важните решения, които ще се вземат от такива групи, трябва да са съгласу­вани или потвърдени от нашите доверени лица в тях.

Тринадесети принцип: Най-удобният модел за управлението на световното общество е социализмът. Засилената държана намеса, потискането с админис­тративни мерки на локалната каста на инициативните личности, които могат само да ни пречат при реали­зацията на нашия план за световно господство, трябва да се осъществи чрез целенасочено насърчаване на левите режими по света. Това може да се постигне лесно чрез макроикономическите механизми на сво­бодните пазарни системи, стимулиращи консумацията и отделящи особено внимание на социалната полити­ка в управлението.
Дясната либерална политика в демократичните държави е опасна, защото създава условия за разви­тието на средната класа. Тази класа е голям враг на идеята за световно управление. Всяко наше действие, предприето от върховете на една грижливо изградена световна елитарна система на управление, може лес­но да се дискредитира от едно усложнено социално устройство, причинено от добре структурирана сред­на прослойка в демократичното общество.

Затова трябва да се използва и традиционната привързаност на голяма част от интелигенцията по света към левите идеи и марксизма.. Контролирани от наши учени, големи университетски центрове (като Харвард) трябва да станат средища с левичарска й социалдемократическа насоченост в изследователс­ката дейност.
Улеснение в тази насока е традиционно засиленият интерес на масите към левите идеи и социалната политика. Подпомогнати от мощната организация на синдикатите, социализмът в световен мащаб ще уве­личава шансовете ни да управляваме успешно и ефективно, световната система съгласно нашите идеи, представи и в крайна сметка съгласно нашите интере­си.

Един друг факт в полза на това твърдение е, че подчертаният интерес на нациите към левите идеоло­гии неизбежно води до тяхното бавно и системно обедняване. Тази политика дава превес на консума­тивната тенденция над тази на производството. Това неизбежно   води  до  увеличение   на   инфлацията  и следователно до усилване на онези явления, които увеличават интереса на мнозинството към левите идеологии. Така се получава един своеобразен затво­рен кръг, в който попадах най-вече незрелите и изостанали в културно отношение народи. Това е един своеобразен свръхсоциален механизъм за естествен отбор на нациите, защото както има умни и глупави хора, така също има умни и глупави народи. Затова нашите хора по света трябва всячески да насърчават левите политически системи, както и авторитарните и тоталитарните режими от типа на комунизма и фашиз­ма.

Четиринадесети принцип: Под наш контрол тряб­ва да бъдат всички глобални процеси на упадък или възход. Социалните революции в отделните държави могат да се управляват (да се провокират или да се избягват с подходяща от наша страна намеса, осъщес­твена чрез контрол над елитите в тези страни). Смяната на елитите е най-дълбоката същност на всяка революция в обществото.
Елитите по света проявяват упорита склонност към самосъхранение, често прерастваща в неподатливост за промяна. И това е напълно естествено. Онези елити, които ни се подчиняват или са удобни за осъществяване на Главната Цел, трябва да бъдат запазени, дори когато в обществото е назряла необ­ходимостта от радикална промяна. Например елитите в бившите комунистически страни са един голям резерв за осъществяване на нашия план за световно господство. Техният статут на професионалисти е спомогнал неимоверно за създаването, и укрепването на комунистическите режими в Източна Европа и бившия СССР. В тях са съсредоточени власт, пари и човешки ресурси в колосални размери, които надхвърлят многократно мащабите на ресурсите, офор­мени в условията на други известни в историята радикални социални изменения. Ние трябваше да обучим техни хора в нашите големи западни универ­ситетски центрове (естествено контролирани от нас) — например Оксфорд в Англия, Харвард в САЩ и др., за да подготвим бъдещите им политолози, социолози, финансисти и мениджъри (управители), за да могат те сами да осъзнаят и да осъществят със собствени усилия мащабния план — сценарий за дестабилизира­нето на комунистическите режими в тази част на света.
За осъществяването на една такава грандиозна цел от особена полза беше установеният от нас контрол над тайните служби по света.

Петнадесети принцип: Големите разузнавателни служби по света трябва да бъдат под наш контрол. В тези организации работят десетки хиляди висококва­лифицирани специалисти, с подходящи физически и психически качества. Това са своеобразни агрегати на огромния потенциал на човешката озлобеност по света. Стремежът да шпионираш себеподобните си е продиктуван от инстинктивния страх, породен от не­имоверната агресивност, която върлува в човешкия вид. Многовековната история на човечеството показ­ва, че разумът покрай другите си качества, ражда и парадоксалното от гледна точка на неговата собстве­на система явление на самоунищожението, на безкомпромисното избиване на хора от други хора, явления, които не се наблюдават в почти никой от останалите животински видове на земята. Тайното управление на света не може да върви срещу този неумолим природен закон. То може само да го изпол­зва за своите цели.
Съвременните тайни служби по света са едно ново явление, което обогатява неимоверно древната наука демонология, развита от нашите деди. Техният огро­мен потенциал може да се превърне в един от най-важните лостове на нашето бъдещо или вече осъществено в известен смисъл световно управление.

Шестнадесети принцип: Големият напредък на човечеството се дължи и на науката. Развитието на тази област от човешката дейност е преди всичко наше дело. Идеята за Единния и Всемогъщ Невидим Бог даде на хората стимули да развиват позитивните науки и математиката. Търсенето на първопринципите на материалната организация, на законите на приро­дата и принципите на нейното устройство произ­тичаше от особено полезната за всички нас идея за Единния Бог. Това постави началото и на едно пра­вилно развитие на европейското научно мислене, което най-добре се приспособи към идеите, изкрис­тализирали в нашите древни устни предания и светите ни писания. По този начин европейците още от самото начало съумяха да разберат дълбоката същност на простите системи в устройството на света, изучавани чрез естествените науки (физика, химия, биология и др.), и след това да пристъпят към изучаването на сложните системи (социални, хуманитарни, екологи­чески и др.). Така те създадоха един от най-важните компоненти на собствената си култура, която е висше достижение на човешкия род. Докато китайците, един мъдър, но отдалечен от нашата култура народ, никога не можаха да достигнат до идеята за Единния Бог и чрез нея да пристъпят към ефективното развитие на науката. Те още от самото начало възприеха, като основна същност сложността в устройството на света И така затънаха в дебрите на едно заблуждение, което направи невъзможно да постигнат онези зашеметява­щи успехи, които европейската наука достигна в своето естествено развитие. По този начин китайците никога не успяха да се въздигнат до нивото на едно ефективно развитие на математичните методи, да развиват ефективно самата наука математика, да открият дори един такъв прост физически закон като закона на Кулон в електромагнетизма и т.н.
Днес ние поставяме и въпроса за управлението на науката като важна тенденция в нашия всеобхватен контрол.

В Русия например процентът на научния потенциал (броят на учените), който е от еврейски произход, далеч надхвърля естествения процент на евреите в съвкупното руско общество. Евреите там са вече под 1%, а броят на учените - евреи остава твърде висок — 40 — 50%. Това не е случаен факт. Едва ли може да се каже, че това е резултат на съзнателна целенасочена дейност. В никакъв случай не! Просто в душевността на всеки евреин е вградена една скрита, тайна програма, формулирана също от нашите прадеди, която събужда в тях спонтанен инстинкт към властта, към духовните ценности, към богатството и значимите дейности в човешката система, които вина­ги могат да послужат за осъществяване на едно тайно, завоалирано управлелие на света. Ние сме активното ядро на всяка земна човешка система, без която човечеството би се превърнало в една сива, безфор­мена, бездуховна маса.
Ако някога на човечеството се отдаде да пътува из просторите на Вселената и ако при това ни се случи да срещнем други цивилизации, то тогава първият въпрос към тях би трябвало да бъде: Кои са тези, които при вас изпълняват ролята на евреите на земя­та?

Най-добрият начин да управляваме науката е наше­то засилено присъствие в методологията (т.е. философията) на различните науки. Методологията е силно подценявана от повечето учени, въпреки че те съзнателно или най-често несъзнателно се ползват от нейните услуги. Някои дори я игнорират и отричат. Това са невежи, които не разбират, че който стои на кормилото на кораба, той управлява и неговия курс. Методологията на науката е не само нейно кормило, но и най-важното и ефективно средство за бързото й овладяване, развитие и следователно контрол. Един учен, който познава добре методологията, би могъл много по — добре да се ориентира в океана от научна информация и да насочи вниманието си към най-важ­ните нейни опорни точки.
Ние не се и съмняваме, че целенасоченото развитие на тази важна област на науката може да се окаже своеобразен резерв за реализацията на нашите глав­ни цели и вярваме, че инстинктът и опитът на нашите многобройни учени по света ще им помогне да заемат правилна позиция по този въпрос.
Пак в същия смисъл трябва да се обърне внимание и на новата наука, наречена глобалистика. Едно це­ленасочено и задълбочено изучаване на глобалните проблеми на земята е от голяма полза за решенията, които ще трябва да вземаме като световна управля­ваща структура. Глобалистиката трябва да служи за осъществяването на главната ни цел.

Седемнадесети принцип: Нас винаги са ни упрек­вали, че си поставяме за цел унищожаването на милиони хора. Това е неморално — твърдят нашите критици. Веднага трябва да отбележим, че отхвърля­нето на това обвинение е просто и логично. Известно е, че много войни са избухвали в името на морала и в тях са загивали милиони. Защо тогава да не допус­нем, че избиването на милиони, хора може да се извършва със средствата на световното конспиратив­но управление. Кое е по-морално: избиването на милиони в името на морала или избиването на мили­они в името на очистването на човечеството от излишната маса, която само ускорява гибелта на всички нас. Нима не е известно, че целите на оцеля­ването невинаги съвпадат с целите на морала. Нещо повече, в името на морала беше унищожено голямо количество ценен човешки материал на земята, дока­то целенасоченото действие унищожава предимно ниското качество в човешката система. По този начин неморалното избиване на хората може да се окаже един твърде ефективен и полезен акт, надхвърлящ значително целите и задачите, поставени в традици­онната схема на морала. Моралът е създаден, за да управлява невежите, които не могат сами да преценят сложността на обкръжаващия ги свят. Но когато те станат, твърде много, никакъв морал не може да ни спаси, защото в морето на хаоса потъват еднакво всички — и тези, които са въвели морала, и тези, за които той е предназначен.

Досега човечеството познаваше само един особено ефективен начин за избиване на много хора — война­та. Съвременната наука предостави по-ефективен начин — екологията. Старата схема на задействане от наша страна на известните механизми на неконтро­лируема конфронтация в обществото може да се окаже детска играчка в сравнение с енергията на хаоса, която би могла да ни даде манипулацията на екологичната система. Чрез ефективно въздействие върху жизнената среда ние ще можем да намалим драстично броя на населението на планетата и да
управляваме света по един изключително ефективен начин.

Влошаването на условията на живот в широки области от земното кълбо ще намали значително отрицателните резултати от демографския взрив и ще създаде благоприятни условия за едно последващо общо подобряване на екологичната обстановка на Земята. По наша преценка световното население трябва да бъде не повече от два милиарда, съставено предимно от доброто качество в човешкия материал.
Такъв тип управление на жизнената среда може да се осъществи с една заблуждаваща екополитика, в каквато посока вече упорито работи подвластният нам Римски Клуб. Основната идея, възникнала в тази елитна група от интелектуалци е, чрез едно засилено, механистично и негъвкаво управление на екологична­та система на Земята да се постигне нейното още по-голямо хаотизиране. Очевидно е, че под благодат­ната фасада на един засилен технократичен контрол ние можем да постигнем поставената от нас Цел, защото невежите по света винаги са вярвали и ще вярват в безграничните възможности на механистич­ния интелект.
Конфронтацията на великите сили по време на студената война доведе до особена форма на изчерп­ване на световните ресурси чрез засиленото им потребление. От своя страна това изчерпва потенциа­ла на развитието на някои амбициозни глобални програми, които често се изплъзваха от нашия конт­рол. Това доведе до изчезване на една от двете участващи в тази гигантска конфронтация сили, което е особено благоприятно за нас. Затихването на изс­ледователската и научната дейност в космическата област е естествена последица от този процес. Сега ние  трябва да обърнем   поглед  към  екологичната проблематика и чрез фалшиви сигнали за приближа­ващата опасност да заострим вниманието на светов­ната общественост върху несъществени страни на екологичния процес. Наши учени трябва да потвър­дят старите и твърде популярни предсказания на европейския мъдрец Нострадамус, че някъде към 2010 година ще настъпят значителни промени в екологич­ната обстановка, които ще имат сериозни послед­ствия. Някои научни съображения потвърждават по твърде убедителен начин този факт.
Всичко това благоприятства прокарването на реше­нията на Римския клуб, които, както е известно, служат на нашите интереси.

Осемнадесети принцип: Ние трябва да поддържаме под "напрежение" и да развиваме всички най-известни и универсални митове, разпространявани сред човешкия род. Вечният интерес на човека към себеподобните, населяващи далечните космически простори, е удобно средство за реализирането на много от нашите намере­ния. Например поддържането на мита за НЛО, за посещението на Земята от извънземни може да се извършва и с целенасочено създавани земни устройства имитиращи тези явления, разбира се под строгия конт­рол от наша страна. Трябва също така да се използват уменията на стотиците хиляди ясновидци, астролози, екстрасенси, гадатели и прочее, за да се обработва психиката, съзнанието и подсъзнанието на огромната част от населението. Това също трябва да се контролира от нас. Идеята за т. нар. психотронно оръжие е излязла от нашите среди. Психотерапевтичните сеанси, успешно популяризирани чрез илюзията за изключителния целе­бен ефект, биоенергетичното програмиране на съзна­нието на хората, зомбирането — всичко това са идеал­ни средства за управлението на големи групи от хора.

Едно убедително доказателство за изключител­ния успех на този род дейност е необичайната еднаквост в показанията на свидетелите, участвали в контакта с такива "извънземни". Нима тези хора не могат да разберат, че извънземните са същества, които идват от съвсем други условия на живеене? Как биха могли те изведнъж да навлязат в нашата земна жизнена среда, веднага да се приспособят към нея и да заговорят на нашите езици? Не сте ли разбрали колко трудно например се учи един чужд език?

Разбира се, това съвсем не означава, че посещения на извънземни са невъзможни. Но в хаоса на тези многобройни имитации могат да възникнат и реални ситуации, които трябва да бъдат контролирани също от нас. Вие дори не можете да си представите какво колосално предимство ще има онзи, който пръв пол­зва информацията, идваща от тези, които населяват далечните космически простори. Затова и тук ние трябва да бъдем първи, а това може да стане само, ако такива случаи веднага се скриват от погледа на останалото човечество.
Психотронното оръжие е особен вид оръжие. То не действа на принципа на залпа и непосредствения от него ефект на разрушението. Психотронното оръ­жие действа бавно, в течение на дълги интервали от време, като неговият заряд е в самата душа на хората. Този, който има решително предимство в духовната организация на човечеството, той има и най-големи шансове да задейства такова оръжие. Психотронното оръжие е важен механизъм в ръцете на световното конспиративно управление. Наивно е да се мисли, че то може да побеждава армии, полиции и държавни организации чрез непосредственото физическо въздействие.

Други наивници, които са под влияние на такива идеи, се стремят да имитират подобни меха­низми, но техните опити са обречени на провал. Това е така, защото те не разбират, че многовековният ни опит в създаването на тайната система на световното управление е оставил трайни следи в общественото съзнание. Това е нашето предимство. Възможно ли е да се изградят системи от психотронно оръжие, въз основа на тайни организационни структури, основа­ващи се на по-нови идеи, като православието и славянството? Невъзможно по принцип! Ако някой се стреми да създаде регионални тайни форми на управ­ление от типа на евро-азиатската система, за която мечтаят някои "добри" познавачи на нашата конспи­ративна организация, то такива хора дълбоко се заблуждават. Те рано или късно ще попаднат в мре­жата на нашата много по-широка и всеобхватна система на световното управление.

От друга страна обаче, стимулирането на правос­лавието в сегашния исторически момент е от полза за нашата кауза. Православието винаги е било една умерена, безобидна, неагресивна духовна система, затова и народите, които са изпитвали влиянието й не са постигнали особени успехи в своята обществена организация. За разлика от тях изключителната в организационно отношение система на католицизма, достигнала една от най-съвършените форми на йерар­хичното устройство, е създала условия за успешното развитие на народите, които са били в сферата на нейното влияние.
Ислямът, подобно на православието, е една разпо­късана, далеч от строгата централизация органи­зационна структура, която със своята разделеност създава необичайни напрежения в плътта на арабски
те и други мюсюлмански народи. Липсата на синхрон в тази сложна и многообразна система е причина за изключителната агресивност на отделни нейни части, много от които изпитват горчивината на неуспеха в острата конфронтация със световните структури.

Ние трябва да работим упорито за възстановяване­то на духовната система на православието, върху която беше нанесен сериозен удар по времето на комунизма. С това ние поставяме началото на възраж­дането на една мощна духовна организационна структура, която лесно ще бъде управлявана от един­ствения, контролиран от нас център, въпреки нейната сегашна враждебност към нас. Така ние ще контро­лираме всички славянски народи, които днес се домогват за членство в световното съобщество на културните народи, а чрез този механизъм ще конт­ролираме и този процес.

Така че православието и славянството не могат да бъдат сериозно основание за създаването на някаква различна от нашата система "регионална" форма на световно управление. "Регионалността" е част от голямата система и затова тя рано или късно ще трябва да ни се подчини. "Новото" психотронно оръ­жие, за което алармират някои наивници от бившите комунистически страни, е мит, който само подпомага нашия устрем към осъществяването на главната ни цел.
Православието винаги е било и ще си остане една своеобразна част от нашата цялостна система и култура.

Деветнадесети принцип: Ние трябва да се стре­мим към развитието и контрола над световния духовен процес. Все още е пресен случаят с добре организирания от нас процес на Възраждането, когато в живота на човечеството възникнаха трайни и продължителни периоди на застой и духовен упадък, какъвто беше през Средновековието. Огромната енергия на стотиците хиляди артисти, художници, музиканти, скулптори и други творци, родени във вихъра на културния поток на Възраждането, вляха всъщност вода в нашата културна мелница. Всички те като единен хор възпяваха проявите на еврейските патриарси, описваха с най-големи подробности ев­рейската история, която беше и постоянен сюжет за картините на най-великите художници от онази вели­ка епоха.

Всяко пробуждане на човечеството има духовен характер. В духовната сфера обаче монопол имаме ние. И в днешната епоха малкият еврейски народ е дал на света голяма част от най-големите музиканти, художници, писатели, учени и др. Винаги там, където има висока култура, има и евреи.
Когато източноевропейските народи затънаха в мрака на комунистическия застой, ние бяхме първите, които им отворихме очите за светлината на нашата култура. Демокрацията, към която те се стремят, е удобният механизъм за прилагането на нашите пла­нове за световното управление.

Тайната на нашата духовна сила е нашата вяра и упоритостта ни при изграждането на собствената духовна система. По света има и други силни духовни системи, но само ние успяхме да съчетаем духовната сила и "лукавството" на стремящия се към власт човек. Преследвайки тази своя цел със средствата на религията, която може би е била поставена дори случайно от Соломон и неговите мъдри съветници, нашата цивилизация е придобила решително предим­ство пред другите народи. Нашите принципи и идеи станаха причина за събития, които бяха отразени в мъдрите книги по света: Талмуда, Библията, в извес­тен смисъл и в Корана. Самият факт на тяхното написване е следствие от огромната енергия, отпри­щена от неземните сили, подкрепящи нашия дух.

Предполагаме, че всички се интересуват от нашата тайна намеса в неизбежния и много важен за нас процес на руската перестройка, в която главна роля изигра личността на Горбачов, както и тесният кръг на елита от хора, съставящи неговото най-близко обкръжение. Когато се взимаха съдбоносни за цялата комунистическа система решения, нашето влияние съвсем не е било по пътя на непосредствения меха­ничен контакт или директната връзка с тези хора. Така например тщеславната Раиса (съпругата на Горбачов) се е възхищавала от високото качество на западните стоки и бижутата, към които имала слабост. Като млади Горбачов и Раиса са пътували на запад и "някой" се е погрижил да им покаже ефектни страни от западния начин на живот. Това се правеше и с ясното съзнание, че Горбачов е един от най-вероят­ните бъдещи ръководители на тогавашната Съветска държава. Затова и всичките ни усилия бяха насочени именно към него. Започнахме с масираното разпрос­траняване на идеи, извършвано чрез влиятелни хора в международния елит, застъпващи се за приятелство между народите, за необходимост от затопляне на международния климат, на загриженост за правата на човека в социалистическите страни. Изтъквахме по всякакъв начин последиците от продължаващата вече дълги години студена война, нейните отрицателни последици върху живота на Народите и специално върху СССР. Ние виждахме прекрасно духовното опустошение в развитието на комунистическата икономическа система. Десетилетията на системно при­лагане на силовия метод на управление бяха довели руското общество до един очевиден за всички уладък.

Всичко това, както и един "малък съвет" от наша страна, е повлияло радикално на Горбачов, за да вземе фаталното (за комунизма), но угодно за светов­ния елит решение. Използваните от нас механизми успяха да породят едно колосално напрежение," усло­вията за което ние целенасочено създавахме с упорит труд в течение на дълги години. Механичното повли­яване е твърде примитивна форма, но понякога е необходима. Това са невидимите пътища на тайнство­то и мистерията на нашата велика идея за световно управление, улеснявано от духовния аспект на нашата система. В името на такава важна цел ние трябва да стимулираме и развитието на нашите философски системи от. типа на Ню Ейдж, както и на различни движения и организации, целящи създаването на единна религия по света. Политическите групи в Ню Ейдж действат вече като лобита на държавно и феде­рално равнище в САЩ и имат за цел да разширят влиянието на тази философия. Например групировка­та, известна като Люсис Тръст, се намира в сградата на ООН в Ню Йорк. Подобни организации често се възприемат от обществото като безвредни групиров­ки, работещи за световния мир.

Всъщност зад фасадата на тези организации се формира нашият грандиозен план за създаването на световно прави­телство, изградено по подобие на тайните общества и организации, които ние създаваме от векове.
Чрез механизмите на единната и унифицирана църква, която ще трябва да обедини трите най-големи религии на света — християнството, исляма и будизма, ние ще поставим под контрол и необичайната за нас духовна система на будизма, която е твърде неясна и объркана от наша гледна точка. Това е най-голямата религиозна система на атеизма, на безбожието и безотговорното отрицание на морала. Такава рели­гия, действаща самостоятелно, не може да обединява масите, за да могат те да се контролират чрез духов­ните сили на благородството и любовта. Затова грубите очертания на тази религия трябва да придо­бият по-смекчени форми в единната същност на една нова система, организирана под решаващото влияние на нашата религиозна философия.

Двадесети принцип: Задавал ли си е някой някога въпроса: "Защо хората винаги говорят само за мир, защо те инстинктивно отхвърлят войната и защо, когато разумът отхвърля войната като средство за решаване на човешките спорове, някаква невидима сила кара хорала отново и отново да се хвърлят в огъня на военния пожар? Коя е тази сила?" Очевидно това е силата, идваща от нас. Ние не можем да управляваме едно мирно, сплотено около идеи, различни от нашите, чове­чество. Най-великата идея е единното управление на света! Най-способните да извършват това сме ние. Човечеството обаче е една сложна и безкрайна сис­тема, в която често възникват конфликти. Тази система има едно лошо свойство — нейните най-нис­кокачествени елементи се възпроизвеждат с много по-голяма бързина, отколкото нейното добро качест­во. Така ниското качество постепенно надделява над доброто и ако такава система се остави на произвола на нейната естествена еволюция, тя бързо ще загуби своята идентичност. Затова е необходимо нашето управление, съсредоточено в единен център. Главната ни цел обаче трябва да бъде избягването на притесня­ващото всички ни настъпление на ниското качество в човешката система. Това ние не трябва да правим с грубите методи на фашизма или на другите човеко­ненавистни теории. Ние видяхме отрицателното отражение на жестокостта по времето на Френската и на Съветската революции. Всяка промяна в социалния строй трябва да стане елегантно, неусетно и скрито от погледа на масата невежи. Ние имаме многовековен опит в това отношение. Знаем добре, че между нас самите е валиден следният принцип. Не се убива евреин, а се оставя той да умре по-бързо. Известен е случаят с философа Спиноза, когото нашите хора умъртвиха, накарвайки го да се занимава с шлифоване на диаманти. Спиноза умира сравнително млад, дишайки стъкления прах.

В по-ново време на наше разположение са такива мощни средства като телепатичното предаване на отрицателна биоенергия, зомби — генераторите, пси­холингвистичното програмиране, психотропното оръ­жие, лекарствата, управляващи мозъчната дейност и др. Масовите терапевтични сеанси, предавани по те­левизията, са отлично средство за ускоряване смъртта на некачествените прослойки на населението по све­та. Чрез други известни механизми за хипнотично, медикаментозно и химично въздействие ние можем да унищожаваме десетки милиони, без да прибягваме до осъдителни от цялото човечество политически доктрини, които в явен вид оповестяват ужаса на унищожението. Именно с такива "мирни"" средства ние трябва да сведем населението на земята най-мно­го до два милиарда, като се погрижим най-вече за оцеляването на доброто качество в човешката систе­ма. Разбира се, известно количество човешки "баласт" трябва да се остави, защото в него също е заложена част от общия смисъл на съществуването на хората като система.

Двадесет и първи принцип: Един важен посту­лат, който ние успяхме да осъзнаем в много­вековния ни стремеж към световното управление, е следният: За да се умножи омразата на един човек, той трябва да бъде въздигнат във висшите сфери на властта.
Многовековната омраза, напластена в нашето соб­ствено общество благодарение на вечната конфрон­тация между родовете — левити, юдеи, галилеи и др., е въздигнала във висините на управлението на света само юдеи. Някога Мойсей е решил да предаде тайното знание на левитите и само част от него на юдеите. Тази крещяща несправедливост е мобилизи­рала юдеите и в многовековна борба те са достигнали целта си — да управляват света. На върха на светов­ната пирамида на управлението стои един юдей, под него са трима равини, също юдеи. Юдеите и тяхното изначално озлобление, породено от пренебрегването им от страна на Великия Патриарх, е довело до това, че днес юдеите са много по-опасни от ционистите. Те управляват света. Хората по света са заблудени, като приемат, че ционистите съставят елита на света. Нищо подобно!

Най-голямата стъпка за установяването на светов­ното управление беше отварянето на системата на евреите към света. Това автоматически означаваше: 1) повече злато да тече към нас, идвайки от безбреж­ния океан на световното богатство, 2) шпионаж и лесно навлизане в другите управления и 3) решително увеличаване влиянието на духовните ценности, създа­дени от нас, предназначени за създаването на онази мощна духовна спойка във всичките човешки общес­тва по света, която трябва да послужи за реализира­нето на нашата главна цел. Известно време част от нашите хора си представяха световното господство, като неуморно и упорито натрупване на пари, злато и богатства, но само някои от тях разбраха, че това е малка част от истината. Истинската наша сила е в духовната ни система. Комунизмът е само една спо­магателна система, родена във въображението на еврейската система, а комунистите са наши жалки "примитивни слуги, споделящи идеи, които те никога не могат да разберат, заслепени от вечната заблуда на социалната справедливост.

Големите научни достижения на човечеството са винаги инициирани от или са израствали около ядрата на нашите духовни ценности, облечени с неизбежните представи на механичния интелект. От това съчетание се получава причудлива комбинация, което хората наричат често "гениални открития на човека".
Ние в крайна сметка направихме така, че всеки който се чувства евреин, да мисли и действа съгласно изброените тук принципи. Всички евреи се подчиняват на нас — на еврейския елит, всички хора на Земята се подчиняват на евреите по силата на наложения от нас духовен закон. Така нашият елит управлява света.

Двадесет и втори принцип: Единственото ни съм­нение остава в това, доколко тези наши идеи и действия са правилни или неправилни от гледна точка на една по-широка философска система, която ще трябва да бъде по-мощна, по-ефективна и следова­телно надхвърляща границите на пространствата на нашите завоевания. Защото напълно естествено е за един такъв мощен интелект, какъвто е еврейският, да се допусне появата и на съмнения, показващи естес­твените граници на нашата система, която засега изглежда безгранична. Дали тези намерения за све­товно управление не провокират дълбока криза, която
може един ден да унищожи и самите нас.

Има ли изобщо такава философия? Дали с нашето намерение за създаването на единно световно управ­ление ние не накърняваме някакъв друг, по-висш закон на природата, който нашите деди не са могли да разберат, или нашите свещенни праотци са знаели това, но тяхното знание е останало скрито за нас? Ние напълно си даваме сметка, че много хора, запоз­навайки се със съвременната интерпретация на нашето тайно учение, могат да ни упрекнат най-вече по отношение на милионите жертви, които ние плани­раме да осъществим. Засега нашето убеждение, че избиването на милиони е едно благородно дело, което може да стане чрез средствата на нашето световно единно Управление, защото изчистването на излишната маса, която застрашава човешкото същес­твуване изобщо, е природен закон, който ние искаме да прилагаме съзнателно. Ние знаем за един такъв враждебен на нашата система механизъм — антицио­низма, който обаче е само част от нашата програма. Това е до болка познатият ни механизъм на изкуст­вено предизвикване на омраза към нас, от което интересът към нашата система само нараства. Хиля­дите глашатаи на антиеврейски настроения по света чудесно обслужват нашите интереси. Нашите успехи в търговията, във висшата финансова дейност, в нау­ката, в културата, в управлението на всички нива предизвикват всеобща завист и озлобление, което се превръща в омраза, която впоследствие се трансфор­мира от механизмите на духовната ни система, превръщайки я в нова енергия на силите, които ние управляваме. Ние умело успяхме да отприщим енер­гията на най-жестокото в историята на човечеството антиеврейско  настроение,   внушено  на един   велик диктатор чрез въздействия, осъществени чрез изхож­дащи от нашите среди инициативи. Неговото примитивно озлобление, превърнало се в жестоко физическо изтребление на милиони евреи, обаче ни донесе само полза, най-вече в две основни направле­ния: 1) Бяха унищожени много некачествени евреи по света, които само пречеха на нашето свещено дело и 2) Предизвикаха към нас всеобщо съчувствие от страна на великите сили — САЩ, Англия и Франция, които ни помогнаха да създадем отново държавата Израел и заставиха Германия да ни даде много пари, Като компенсация за жертвите.

Но в този неспирен поток от успехи, ние бихме могли да бъдем смутени не толкова от голословните упреци и нелепи обиди, отправени към нас чрез рупора на милионите ни критици, чрез нарастващите умения на нашите изобличители, колкото от някой, който би могъл да погледне по-дълбоко в корените на нашето тайно знание, откривайки в него опровер­гаващия сегашните ни убеждения компонент. Новото знание, което би ни донесъл анализът дори на някой скрит в собствената ни духовна система елемент, е това, което истински ни тревожи.
Нашето дълбоко убеждение е, че това би могло да стори само човек, който не е от нашия род. Защото само такъв човек не би могъл да бъде отвътре и следователно да бъде предубеден относно истинност­та на нашия закон, носещ неизбежно в себе си и очертанията на своята ограниченост. Само чуждият на нашата система интелект е в състояние да се освободи от завладяващата атрактивност, от дълбоката и все­обхватна сила на идеята, която винаги ни е ръково­дила през вековете. Но самият факт, че същата тази идея  е  причинила смъртта на милиони  от нашата собствена кръв, е дълбоко смущаващ. Нима от дейс­твието на такъв закон страданието на един бедстващ евреин е по-малко от страданието на който и да е друг човек. Именно еднаквостта на нашето всеобщо човешко страдание е първото нещо, което ни кара да се съмняваме.

Драги читателю, това е и краят на нашето изложе­ние на една въображаема съвременна версия на принципите, залегнали в основата на тайното знание на евреите. По същество всяко древно знание от типа на Каббала съдържа много по-голяма информация. Интерпретациите на различните древни духовни сис­теми твърде много си приличат. Въпросът е дали могат да се открият някои пресечни точки в древните и в по-новите системи на мъдростта, които да ни накарат да погледнем върху еврейската система от една съв­ременна, нова гледна точка. Нашето намерение е да излезем от руслото на обичайната критика и изобли­чаване и да построим нова философия. Ние няма да вървим по традиционния, утъпкан от хилядите критици на еврейската система път, вливайки по този начин нова енергия в тяхната собствена система. Евреите твърдят, че е безцелно критикуването и изобличава­нето на техните тайнства, тайните организации и документите на тайните протоколи за нов световен ред, тъй като това е само от полза за тях. Истинската ни цел е изграждането на система, в която силата на разобличението произтича от по-мощна и по-всеобх­ватна идея. Защото нищо не е вече по-открито и по-достъпно от "тайната" на световното управление. Най-голямата тайна не е тайна за никого.

Броят на изброените тук въображаеми 22 принципа съвпада с броя на буквите в староеврейската азбука. Това  са символите,   върху  които  са  зафиксирани, обособени и дефинирани принципите и законите на тайното знание на евреите, върху които всъщност израсна и мощната конструкция на тяхната духовна система, тържествуваща днес по света.
Нагърбваме се с трудната задача да посочим въз­можността за изграждането на една съвършено нова гледна точка по този важен въпрос. С нея няма да изпадаме под влиянието на примитивни подбуди и нелепи страсти за директна конфронтация, а ще градим устоите на една нова философия, която ще ги обгърне със своята широта.

/За Плевен Онлайн Портал:

редактор: д-р инж. Никола Тодоров, доцент

По книгата:

СВЕТОВНАТА КОНСПИРАЦИЯ - 2

(Черната кутия на световната конспирация)

Nicola M. Nicolov P. 0. Box 784 Portland, OR. 97207 U.S.A.

© Никола М. Николов — автор © Божидар Б. Палюшев — автор ISBN 954 - 90060 - 2 - б,

СОФИЯ, 1996 г. 

"Някога Мойсей е решил да предаде тайното знание на левитите и само част от него на юдеите. Тази крещяща несправедливост е мобилизи­рала юдеите и в многовековна борба те са достигнали целта си — да управляват света. На върха на светов­ната пирамида на управлението стои един юдей, под него са трима равини, също юдеи. Юдеите и тяхното изначално озлобление, породено от пренебрегването им от страна на Великия Патриарх, е довело до това, че днес юдеите са много по-опасни от ционистите. Те управляват света. Хората по света са заблудени, като приемат, че ционистите съставят елита на света. Нищо подобно!" Абе, хазарите си остават хазари, ако ще и 100 пъти да се нарекат юдеи.

Това е знаменитата КНИГА на
Никола М. Николов — академик и Божидар Б. Палюшев — академик