Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
20.05.2013 10:22 - Цар Калоян, Ордена на тамплиерите и разгрома на рицарите от IV Кръстоносен поход (ч.2)
Автор: fascindoo Категория: Политика   
Прочетен: 2174 Коментари: 0 Гласове:
0


Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg


IV. Опустошаване на Тракия и разрушаването на Филипопол от Йоаница
След разбиването на рицарите край Адрианопол оцелелите от тях се прибират в Константинопол на 16 април и съобщават за поражението. На следващия ден братът на Балдуин – Хенрик дьо Ено – е провъзгласен за регент поради неяснотите около съдбата на императора (едни от рицарите казвали че е убит, а други, че е ранен и пленен).

От края на април 1204 г Йоаница започва грабителски походи из Тракия и Беломорието, като превзема редица градове, разрушава ги до основи, а населението избива или отвежда в робство в Бесарабия. Заради невижданите жестокости франките и гърците наричат Калоян (в превод добрия Иван,а не хубавия Иван) с прозвището Злото куче, или Скилойоанис (Кучеиван). И така, Йоаница завзема и разрушава Димотика, Серес, Солун, а през юни решава да превземе и Филипопол.

„И когато Йоанис видя, че не би могъл да стори повече, обърна се назад към своята страна с всичките си хора. И тези от Филипопол, който беше владение на Рение дьо Три, на когото императора го бе дал, чуха, че император Бодуен бе погубен и с него много от бароните и че маркизът бе изгубил Сер; и те видяхя, че роднините на херцога Рение и неговия син и неговия племенник и неговия зет го бяха изоставили и че той имаше малко хора; и те помислиха че франките никога вече няма да имат превъзходство. Една част от хората, които бяха 12 души попеликани, отидоха при Йоанис, предадоха му се и му казаха: Господарю, язди до Филипопол или изпрати армията си; ние ще ти предадем целия град и ни запази.
Когато Рение дьо Три, който беше в града, научи това, той се усъмни да не би да го предадат на Йоанис. Той излезе с толкова хора, колкото имаше, и като мина през едно от предградията на града, където бяха попеликаните, които се бяха предали на Йоанис, и го запали и изгори голяма част от него. И той отиде в замъка Естанемак, който беше на три льо оттам и имаше гарнизон от неговите хора. И той влезе вътре и остана там дълго време обсаден, около тринадесет месеца, в голяма грижа и голяма нищета; и изпаднали в голяма нужда те, неговите хора яли конете си. И той беше на девет дни път от Константинопол без да могат да чуят новини едните за другите.
Тогава Йоанис изпрати своята армия пред Филипопол и не стоя дълго, когато тези от града му се предадоха и той им обеща да им обеспечи живота. И когато го посрещнаха с почит, той нареди да убият най напред архиепископа на града; а от високопоставените люде заповяда някои да одерат живи, други да сварят, а на други да отрежат главите, а всичките останали той нареди да срутят целия град – и кулите и стените, а дворците и богатите високи къщи да разрушат и изгорят. И на другия ден всички бяха оковани във вериги и отведени като роби. Така бе унищожен благородния град Филипопол, които беше един от трите най-красиви градове на Константинополската империя.”

А ето как описва падането на Филипопол византиецът Хониат:

„Отдавна той (Йоаница) беше озлобен на тоя град и тьрсеше само повод да го завладее, като силно се сьрдеше на жителите му, които се отврьщават от него като от „мьж от кьрвища”; и тогава душата му беше силно пламнала от варварска гордост, задето те избрали Алексия Аспиет за градов управител и отбльскваха нападенията му. Градьт бе разрушен до основи, обьрнат в силни развалини, но едно нещо поразяваше зрителите – на висок кол, обесен за краката, висеше одран Аспиет на вьже, прокарано през жилите на петите му...”

Над 40,000 жители на Филипопол са отведени в робство, а избягалите около 10’000 предимно попеликани основават селище на около 30 км югозападно от Филипопол високо в планината, където днес е резерватът Тъмръш. По сьщото време в Тьрново се подготвяло вьзстание срещу Калоян, който след разгрома на Филипопол се заврьща там, „кьдето наказал изменниците сьс страшни казни и новоизнамерени видове смьрт...” За зверската жестокост на Калоян са писали много негови сьвременници:

„... никога окото не е виждало, ухото не е чувало и не е дохождало на хорското сьрце това, което доведе нашествието на Йоаница... письци, викове и плачове заглушаваха всичко, цели многобройни градове потьваха в преизподнята на ада... и тук влекат в плен; на друго место грабят; тук хвьрлени на улицата заклани деца; там закопават изнемощели старци...”


V. Походът на Хенрик и освобождаването на Херцог Рение дьо Три
Повече от година след гореописаните апокалиптични събития, маршалът на франките Жофроа дьо Вилардуен се връща в своите хроники отново към събитията вьв Филипополското херцогство. Тук той в най-голяма степен указва, че замъкът Естанемак не е тогавашния град Станимака, както се смята до сега, а е отделно разположено друго фортификационно съоръжение. Самото име Естанемак идва от грьцкото Ексо Станемак в превод „отвън Станемак”,тьй като замькьт е бил на 1,5 льо извьн града, вследствие неправилните произношения и сливания е станало Естанемак.

„...Тогава регентът на империята Хенрик и бароните, които бяха с него, свикаха съвет; и тяхното решение беше да яздат напред. И те яздиха два дни и се установиха на лагер в една много красива долина близо до един замък, който се наричаше Мониак. Те превзеха замъка и седяха в него пет дни. И решиха, че ще отидат да помогнат на херцог Рение дьо Три, който беше обсаден в замъка Естанемак, и беше затворен там около тринадесет месеца. Хенрик, регентът на империята, както и голяма част от неговите хора, останаха в лагера; другите отидоха да помогнат на Рение дьо Три.

И знайте, че тези, които отиваха там, отиваха към твърде голяма опасност, тъй като малко такива походи са виждани. В този поход за оказване на помощ отидоха рицарите Конон дьо Бетюн, Жофроа дьо Вилардуен, Макер дьо Сент Менеулд, Милон дьо Бребан, Пиер дьо Брашно, Пайен дьо Орлеан, Ансо дьо Кайю, Тиери дьо Лоос, Гийом дьо Першоа и техните сержанти и коняри, както и един венецианнски отряд с командор Андре дьо Валер. И те яздиха така до замъка Естанемак и се приближиха толкова , че го видяха .

Херцог Рение дьо Три бе при палисадите на стената на замъка и забеляза челната охрана, която се командваше от Жофроа, марщала на Романия, и другите части, които идваха след него в боен ред. И Рение не позна какви хора бяха те. И това не беше чудно, защото много време нямаше новини за тях; и помисли, че това са гърци или власи.
Жофроа маршалът взе рицари туркополи и стрелци с арбалет на коне и ги изпрати напред, за да узнаят какво става в замъка, защото не знаеха дали те са живи, тъй като дълго време не бяха чували новини от тях. И когато те пристигнаха пред замъка, херцог Рение и неговите хора ги разпознаха и страшно много се зарадваха. Тогава те излязоха от замъка и посрещнаха своите приятели; и беше голяма радост и за едните и за другите.
И тогава бароните се настаниха в един много хубав и укрепен град, който беше разположен в близост до замъка, и който държеше толкова време замъка в обсада. Тогава бароните казаха, че били чули да се говори, че Император Бодуен бил убит от Йоанис, но че те не го вярват. И Рение дьо Три им каза, че това е истина и те го повярваха. И много плакаха и бяха натъжени, но можеха ли да поправят станалото.
И тогава бароните решиха, че ще отидат в Константинопол и ще коронясат Хенрик за Император на Романия...”

На 20 август 1206 г. Хенрик дьо Фландър и дьо Ено тържествено е коронясан за Император на Латинската империя в храма Света София в Константинопол.

По-ясно от описаното от Вилардуен местоположение на херцогския замьк Естанемак, различно от намиращия се наблизо хубав и добре укрепен град (това всьщност е Станимака) няма. Или доказваме убедително – замькьт Естанемак не е град Станимака, нито Асенова крепост, както твьрди проф. Николай Овчаров (б. р. Н.Т. - Какъв срам за България! - От 2005 г. той е приет в Ордена на тамплиерите в България), тьй като тя е на повече от шест льо от Филипопол,и до края на деветнадесети век се е наричала „крепост Петърч”,а не крепост „Станемахос” и, ако както той казва, че в нея е имало само 15 рицари срещу войските на Калоян, то техният подвиг може да се сравни с този на спартанците срещу армията на Ксеркс.

VI. Филипополското Херцогство след 1206 година
Хронология на събитията:
На 4 февруари 1207 г., император Хенрик се оженва за Агнес –дъщеря на херцог Бонифас дьо Монферат.
На 4 септември херцог дьо Монферат е убит от българите, а месец по-късно – на 8 октомври 1207 г. – край Солун е убит Йоаница – „император на България и Влахия”.

Да се спрем накратко за погребването на Калоян. През 1972 г. при разкопки на цьрквата „Св. 40 мьченици” в Тьрново е разкрит скелет (гроб 39) на мьж с голям златен прьстен с надпис „калоянов прьстен”. Тьй като желанието да се намерят останките на поне един бьлгарски владетел е било много голямо, веднага се решило – това е цар Калоян. Нека сега да приведем малко, но важни и убедителни контрадоводи: едва ли толкова могьщ цар като Калоян ще носи прьстен на велможа, макар и златен, а няма да носи царски прьстен, каквато е била традицията. В скъльпените интерпретации на някои наши историци се изказва мнение за личен характер на прьстена, а не за властови, което е абсурдно даже и като идея. Отбелязва се даже, че Калоян е бил погребан сьс стария си прьстен от младини, преди да стане цар. Големината на скелета (188 см) говори за много едьр мьж за времето си – висок около 195 см. Никьде досега не са открити източници, кьдето да е отбелязан огромния рьст на Йоаница, а ако той е бил с такьв, куманската му войска ще да е била до гьрдите му – при среден рьст от 155 см – което неминуемо щеше да е описано някьде. Така че този скелет едва ли е бил на Калоян.

В лятото на 1208 г. (1 август 1208г.) император Хенрик разбива напьлно нахлулата в Херцогството войска на цар Борил край Филипопол. Ето как описва битката латинския летописец Валансиен:

„.ПредиПетдесетница Хенрик получил известие,че Борил нахлул в земите на Филипополското херцогство и потеглил на помощ кьм Филипопол...Хенрик разделил войската си на две – едната под командването на маршал Жофроа дьо Вилардуен и на херцог дьо Три да нападне в определен момент охраната на бьлгарския цар и да го плени; в другата, рьководена от него самия, са били главните сили на латините и се сьстояла от 18 отреда, като всеки отряд имал по 20 рицари, а прикритието на императора е било от 50....
...Едно истинско крьстоносно настроение обхвана рицарите,... напред с крьст в рька препускал войствения капелан Филип и с викове „Божи гроб” франките с наведени напред копия се спуснали сред неприятеля.И срещнали власите и куманите и всеки много яростно сьбарял своя противник...И за тези които падали,нямало никаква вьзможност да се вдигнат,защото докато едни ги сьбаряли ,други били готови да ги убият... Куманите се опитали сьс своята тактика да се измькнат, но Вилардуен нападнал телохранителите на Борил, които били 1600 души, и само с25 рицари ги прьснал, а Борил позорно избягал. Скоро след това цялата Борилова войска от 33 хиляди души била обьрната в бягство; рицарите се спуснали подире им и ги преследвали, докато те се изгубили в планината.”


След бляскавата победа, Хенрик рькополага барон Жерар дьо Стрьом като наследник на херцог Рение дьо Три за Херцог на Филипополското херцогство (Барон дьо Стрьом е роднина на Рение дьо Три, чийто син , зет и племенник са били убити, както знаем от хрониките на Вилардуен), което той управлява до 1222 г. С установяването си в замъка Естанемак новият херцог дьо Стрьом започва възстановяването на Филипопол, на град Станимака и на един по отдалечен укрепен град северно от Филипопол – предполагаме Диоклецианопол (вьзможно е и да е и град Стрелча, тьй като крепостта Стрелец е била седалище на фиеф). Той кани заселилите се в планината след разрушаването на Филипопол попеликани отново да се вьрнат във Филипопол.
Интересно е едно заключение на херцог Жерар дьо Стрьом, направено в едно писмо до жена си във Фландрия:

„И много ми е чудно как тези мои поданници от всякакви народности – и власи и гърци и попеликани – са научили за такова кратко време да говорят и по франкски и по латински, и даже да четат и пишат, а нашите селяни във Фландрия и за 100 години не са се научили...”

Филипополското херцогство, респективно резиденция Естанемак, става и любимо место за дипломатическите срещи на другия брат на император Хенрик – Йосташ дьо Ено. Тук той успява след смъртта на Агнес да сватоса Хенрик за дъщерята на Калоян – Мария – през 1213 г. Преди това през 1210 г., след разгрома на Борил, херцог дьо Стрьом и братьт на императора Хенрик – Йосташ дьо Ено – сватосват владетелят на Чепинското деспотство, деспот Алексий Слав, с дьщерята на император Хенрик. Деспотството на Слав граничи по линията Кричим – Пазарджик с Филипополското херцогство.
Сватосването става в замька Естанемак и е описано подробно:

„След битката с Борил, Хенрик решил да се разправи и с деспот Алексий Слав. Като разбрал за това Слав се явил веднага в замька Естанемак, кьдето бил отседнал императорьт с бароните, паднал на колене, целунал крака и рьката на Хенрик, и предложил сам да му служи и да му е васал. Тогава дьо Стрьом и Вилардуен предложили на императора да скрепи приятелството с брак между Слав и дьщеря му.
Слав отново паднал на колене и казал:
,,Сир, обьрнаха ми внимание за вашата дьщеря, която много ви моля да ми я дадете за жена. Аз сьм много богат сьс земя и ськровище от сребро и злато и в моята страна ме уважават като благородник. Аз ви моля да ми я дадете.”

Хенрик посрещнал пьрвом тази молба с насмешка, защото било обидно от една страна да повери дьщеря си на един варварин, а от друга, дьщеря му била още дете. Но предвид важността на този брак за империята той приел сьс следните думи:

„Славо, аз Ви давам дьщеря си с условие, щото Бог да допусне да се радвате на това; а аз ви давам и цялото богатство, което ние взехме тук, при условие да си от моите хора и да ми служиш. И после ще подаря заедно с това и цяла Влахия, господар на която ще ви направя ако е угодно Богу, и ако аз искам...”

И наистина след няколко дена сватбата била обявена. Слав за втори пьт отишьл в резиденция Естанемак, кьдето му била сьобщена датата, когато деспота ще отведе младата си невяста, а Хенрик му подарил собствения си боен кон. На указаната дата Слав бил посрещнат в Селеври от самия император и дьщеря му и всички заминали за Константинопол, кьдето сватбата траяла цяла неделя. След сватбата Слав и младата невяста, придружени от Йосташ дьо Ено, се отправили кьм резиденцията на дьо Стрьом, кьдето братьт на императора останал, а младоженците продьлжили кьм Цепина.

Близо три години след тези сватба, по предложение на Йосташ дьо Ено, херцог дьо Стрьом и други барони, с цел избягване на нова конфронтация с Борил, която ще рефлектира най-много вьрху Филипополското херцогство, Хенрик изпратил пратеници-двама от неговите барони, за сродяване с бьлгарския владетел като поискал доведената му дьщеря за своя сьпруга. Цар Борил веднага се сьгласил, тьй като това е била дьшерята на Йоаница и Царицата-куманка. Това предложение на Хенрик се оказало спасителна котва и за Борил, защото съюзьт му с латинския император ставал основа за цялата му по нататьшна вьтрешна и вьншна политика. Той с голяма радост приел пратениците – двамата барони дошли с великолепна свита, и изпратил с тях Калояновата щерка сьс зестра, сьстояща се от шестдесет мулешки товара злато, сребро, скьпоценни камьни и копринени платове и свита.

„Нямаше муле, което да не бьде покрито с червен копринен плат,който се влачеше поне на седем стьпки след всяко животно. Вьпреки лошите пьтища, никой от тези платове не беше скьсан и всичко беше запазено в изящество и благородство”.

Сватбата се състояла в Константинопол с подобаващи пищни многодневни тьржества.

През 1216 г. умира Хенрик – император на Латинската империя.

През 1218 г. Иван Асен се възкачва на българския императорски трон и ослепява цар Борил. Отново е игнориран Венеамин – първородния син на Калоян.

Иван Асен поддържа добри връзки с Филипополското Херцогство, което явно поема васални задължения и към Иван Асен. Това става ясно от участието на филипополските рицари в битката при Клокотница, където сигурният в победата си над българите Теодор Комнин е изненадан, че сред далеч по-малобройната и недобре обучена българска армия има ядро от стотина рицари, които разбиват в битката гърците. Отново наши историци обявяват тежките конници, които се бият за българския цар, за кумански.

През април 1229 г. в Перуджа, в присъствие на папа Григорий
IX, между бароните на Латинската империя и екс-краля на Йерусалим от 1210 до 1225 г. – Джон/Жан/ дьо Бриен, бил подписан договор, според който Филипополското херцогство се дава на Джон дьо Бриен – „най-рицарствения и храбьр воин в целия свят”, и на неговите наследници, с изключение на това, което дьржи българският цар Иван Асен. Това отново категорично доказва васалното статукво на Херцогството кьм Бьлгарската дьржава, а не че е било унищожено или присьединено кьм нея. Тук му е мястото да се отбележи, че Джон дьо Бриен е бил рицар-тамплиер с много висок ранг, защото е бил Регент на Кипьр от 1218 до 1231 г., а Кипьр е владение на Ордена на Храма,продадено още от крал Ричард Львското сьрце.

Джон дьо Бриен е имал трима сина: Йоан дьо Бриен (който става крал на Армения,тук използуваме православното произнасяне на името), Алфонс дьо Акр и Луи дьо Бриен. Между последните двама трябва да се тьрси и следващия Филипополски херцог.

Джон дьо Бриен се среща на бойното поле срещу обединените войски на Иван Асен и Иван Ватаци през 1235г.пред стените на Константинопол ,кьдето напьлно ги разбива и то само сьс 160 рицари и три отряда опьлченци.

Ето как описва битката латинския автор,епископ Филип Муск от град Турие вьв Фландрия;”...с тези три отряда и рицарите си,дьо Бриен излязьл срещу враговете отвьн градските стени;...бьлгарския цар и византийския имали 45 отреда и много кораби в морето,но три отреда надвили на 45 ;...нито Хектор, нито Роланд,нито Ожье, нито дори храбрия Йуда Макавей не са показали по голяма храброст отколкото Джон дьо Бриен в него ден;...от разбития неприятел се спасили само сьщо три отреда,предводителствувани от царете Асеня и Ватаци...”
Трябва да се има в пред вид,че един военен отряд е наброявал около100 души,а охранителните отряди на владетелите са били от около 1000-1500 воини.За указаната битка се сьобщава,че сьвместната бьлгаровизантийска армия е наброявала над 10,000 души,а рицарят дьо Бриен е бил „само” на 87 години (б.а.).

Джон дьо Бриен умира на 23.03.1237г. на 89 годишна вьзраст,надживявайки всички свои врьстници и бойни другари от Йерусалимското кралство, като остава пример в историята за рицар-тамплиер белязан с „Божията благословия и закрилата на Божи гроб”.

През 1241 г. Иван Асен умира в Търново. Византийците постепенно превземат градовете и крепостите на франките. Около 1260 г. византийците превземат Филипопол, Станимака и Естанемак. Тамплиерите се оттеглят от манастирите и крепостите на Филипополското херцогство и това е неговия край.

част 1...

 

/за Плевен Онлайн Портал:

д-р инж. Никола Тодоров, доцент

 



Гласувай:
1


Вълнообразно


Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: fascindoo
Категория: Политика
Прочетен: 6473559
Постинги: 4603
Коментари: 2877
Гласове: 2087
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031
Блогрол
1. Пеласги, Протобългари и Траките. Обетованата земя и еврейската омраза към днешните българи (ч.1)
2. Покушение. Показно. --- България. Свят. Медии. Отново. Ташак. Бойко. Барета. Дали. Баш. Ортак.
3. Пеласги, Протобългари и Траките. Обетованата земя и еврейската омраза към днешните българи (ч.2)
4. Пеласги, Протобългари и Траките. Обетованата земя и еврейската омраза към днешните българи (ч.3)
5. Няма "Шменти-капели" или "Тука има-тука нема", има "Иди ми-доди ми": Б.Б.-Б. водач на две листи на ГЕРБ
6. Шоуто в НДК, или защо турците са идиоти
7. Мистериите около смъртта му или Березовски е инсценирал, съгласувано с Путин, смъртта си!
8. Истината за Sancta Sanctorum* на Дянков:: Глобализацията на бедността: Вътре в Новия Световен Ред
9. Търговия с органи, евгеника, ваксини и общия принос на ГЕРБ в тези престъпления
10. И това ли е "теория на канспирацията", от един "болен мозък", кандидат за поста президент на САЩ през 2000 година
11. Дебългаризирането на България: След юдеизацията защо не и циганизация? Част 1
12. 25 май 2014: Апогей на клиторно-аналното политическо чесане в ГЗ на МПК у нас, съчетано вкупом с медийно фелацио
13. Световните експерименти на 20 век: Източна Европа, Новия Световен Ред и Глобализма Част1
14. Световните империи и Древно-българските държави-империи
15. "Независимост 1908" ли? Един блестящ маньовър на Великите сили за бъдещите 2 нац. катасторофи на България и бастисването на Отоманската империя!
16. Ето го! Пепи Готиното! Или здравната ни еврейска гад!!!
17. Четиво за антибългари по Света и У нас
18. ПРОИЗХОДЪТ НА ТУРЦИТЕ (Част1)
19. Пак дрън-дрън, та пляс! За "вечния въпрос": Ние българите повече траки ли сме или повече славяни? Но хаплогрупите говорят!