Светът - теми, политика, личности - Предателства и превратности в световната история

Ватерло: Една планирана и дълбоко законспирирана загуба на Наполеон          

Вече близо 200 год. тази планирана и дълбоко пазена тайна се третираше манипулативно (с много редки изключения на повдигане на част от завесата) и от историци, и от мемоаристи, и от литератори. Но днес нещата стават вече по-ясни - как съшитата с бели конци и покритита с масонски воал историческа канаваца на тези събития - битката при Ватерло - се разкапва, като вече ясно се виждат, както мотивите, задкулисието в тайствеността на световните кукловоди тогава, така и пионките-изпълнители, макар и маршали

В края на Наполеоновата епоха, което означавало и край на последиците от т.н. Велика френска революция 1789-1794, извършена главно от масони, евреи и лумпени от Париж, и докарани за целта такива от Марсилия, сега, за да се повиши “авторитета “ на правителството и на възстановената монархия, след заточението на Наполеон на о. Елба, е имало необходимост за нов тласък и от нови символи за новия европейски ред.

И те скоро, след като са планирани, били намерени и осъществени.

Било е належащо:

1. Някаква битка срущу Наполеон, като той бъде предизвикан, позволено му да бъде "беглеца от о. Елба", да си поиграе на "любимата игра" и ... да загуби - тя реално се разиграва при Ватерло.
2. Нечия глава на благородник да бъде отсечена - осъденият (иначе справедливо за предателство си) маршал Ней е трябвало да “умре” на 7 декември 1815 година.

Това са двата пункта, от където историци и експерти, започват да се разминават.

Ама, много.

За да разберем  как се е фалшифицирала световната история и как се създавал Нов Световен Ред (като понятие валидно и сега) - вероятно, тогава е бил нов европейски ред - по-добре е да се спрем първо на пункт 2.

Да, от Уикипедия, свободната енциклопедия, четем:

"Мишел Ней, френски военачалник, маршал (на френски Michel Ney, 10 януари 1769 — 7 декември 1815), наречен Le Rougeaud („Червендалестия“) и le Brave des Braves („най-смелият от смелите“) е маршал на френската армия, който се бие във Френската революция и в Наполеоновите войни. Той е единственият маршал, екзекутиран на 7 декември 1815 г. от крал Луи XVII ..."

Идеално ..., така е и в официалната френска историография.

Но ..., има две но.

Първото но. Да, наричан е Le Rougeaud, но не „Червендалестия“, а “Рижавият” – една типична разновидност на евреите, а той е бил германски евреин. Роден е в селце близо до крепостта Саарбрук (Кастелум Саарбрукен). И не е никакъв благородник – син е на бъчваря и колар Петер Ней и съпругата му Маргарете Графин, еврейско семейство от германската провинция Саар – макар, че Наполеон го прави “благородник”, като му дава титлите херцог на Елинген, а след злополучния поход в Русия през 1812 г., и принц на Москва.

Второто но. Не е разстрелян на 7 декември 1815 г., както твърди официалната френска историография, а умира 31 г. по-късно в гр. Кливлънд, САЩ, където той стъпва на 22 декември 1815 г. с фалшивото име Ней Питър Стюарт, подпомаган от френските и британските (???) му братя-масони (бел. Н.Т. - удивлението е мое).

Т.е., както при самата Френска “революция”, необходим е не само терор, но и главата на краля, тъй като именно той, крал Луи ХVІ...

“... чрез своето престъпно поведение и чрез насилието, постоянно практикувано от органите на кралската власт, е предизвикал стихийната насилническа реакция на народа.” [1].

По време на обсъждането в Законодателното събрание на тази аргументация жирондистът П. В. Верньо възкликнал:

“Досега ужасът и терорът са излизали от кралския дворец в името на неговата деспотична власт, и нека сега ние го върнем обратно в двореца в името на законността!”[2].

Така именно словоформите “терор” и “тероризъм” влезли в езиков оборот. За първи път в политическия лексикон на Европа думата “терор” е била влязла още през ХІV век, когато били преведени на френски език съчиненията на Тит Ливий, обаче до употреба на думата от други автори въобще не се е стигнало, и фактически първият европейски автор, употребил тази дума като идеологема и политически термин, е Шарл Монтескьо (1689-1755) [3].

Така, описвайки трите форми на държавността, които считал за основни, Шарл Монтескьо споменава, че спецификата на всяка от тях е обусловена от съответствуващия базов принцип: монархията се гради върху “честта” (honneur), републиката - върху “добродетелта” (vertu); а деспотичността, бидейки проявление на беззаконието, и поради това аномална форма на държавността, се крепи върху “страха” (craite, terreur). При това, за Монтескьо “терорът” е само оказионален синоним на страха, т. е. “удобен за случая”, “случаен”, “рядък”, “рядко срещан” (лат. occasio, occasionis, occasionalis) синоним на страха.

Като същинска идеологема и наименование на “метод или система на управление”, наречена “режим на терора”, думата “терор” е употребена за първи път и е добила особена популярност по време на Френската революция. Френският революционен “режим на терора” е бил въведен и използуван от наскоро утвърдената революционна държава като средство за въдворяване на ред, като инструмент за управление по време на преходния анархистичен период на размирици и резки политически промени [3].

Сега обаче е необходима главата не на крал, а на благородник, а именно на херцога на Елинген, принца на Москва и маршал на Франция, Мишел Ней. 

Но този път бутафорно! Не на ешафода, а чрез "разстрел".

След терора идва "демокрация", нали?

Тълпите искат и чакат! Сред тях лумпените са основната агитка...

Новият Световен Ред – НСР бил от вчера, казват някои. Глупости!

Новият европейски ред е започнал от тогава да се подрежда... Още с екзекутирането през януари 1649 г. на английския крал Чарлз І.

Не, че тогава е нямало “кралска глава за ешафода”, напротив, в този момент крал е Луи XVIII , който през 1814 г., след победата над Наполеон, успява да се възкачи на трона като крал на Франция. (При завръщането на Наполеон от остров Елба, Луи XVIII избягва и се оттегля в Гент. Завръща се в Париж след битката при Ватерло, която слага край на Стоте дни на управлението на Наполеон. – бел. Н.Т.)

Никълъс Хагър в книгата си “Тайната история на Запада” [4] развива тезата за света, революциите и тайните общества.

В продължение на над половин хилядолетие следват революция след революция като последователност от приливни вълни и той разказва за тези революции - от Ренесанса до Руската революция. Той показва как утопични представи за идеални общества свършват с масови кланета и гилотини и следователно апелира и предизвиква едновременно и лявото, и дясното политическо пространство.

На второ ниво той предлага нова и оригинална теория за причините, поради които избухват революциите. Идеалистът има визия, която други формулират в интелектуални термини. След това теорията се опорочава от политическия режим и води до физически репресии.

Всъщност нейните корени обикновено са в идеите и влиянията, които до този момент са били неизразени, "тайни". Всички тези идеи обаче имат една обща нишка. Те могат да се проследят до еретичните секти: гностици, тамплиери, катари и розенкройцери - и тайни секти като мистериозния Сионски приорат. Тяхното влияние привежда в действие Протестантската революция, която на свой ред осигурява идеологическите основи на Английската, Американската, Френската и Руската революция. Фракции във франкмасонството и семейства като Ротшилд ярко изпъкват във всички тези катаклизми.

Всички те водят до прилив в световната революция, който достига кулминационната си точка в наше време, както показва Хагър в съпътстващата този том книга "Синдикатът: Историята на надвисналото световно правителство"  (The Story of the Coming World Govenment).

Тук Хагър твърди, че Ротшилдови режисирали битката при Ватерло.

“Битката при Ватерло през 1815-а спечелили английските войски на херцог Уелингтън и пруските на маршал Блюхер срещу френските на Наполеон, но от битката спечелили банкерите Ротшилд. Натан Ротшилд драматично умножава богатството си - според някои оценки 2500, а според други - 6500 пъти, - като спекулира с резултата от битката при Ватерло. Слухът е, че Наполеон победил и сринал Лондонската фондова борса. Натан имал свой агент на сражението, който първи му донесъл вестта за победата и изкупил обезценените акции. След което съобщил радостната новина на британското правителство и при вдигането на борсовите цени реализирал фантастичната печалба. Нищо случайно няма. Клоновете на семейство Ротшилд финансират и двете страни на конфликта, гарантирайки си, че Наполеон ще загуби, докато разпространяват новината, че е спечелил.

Зад Ротшилд стои сионисткото розенкройцерство.

Зад всички европейски революции от Ренесанса насам стоят тайните общества. Ударът на гилотината върху врата на Луи ХVI е съпътстван от крясъци "Жак дьо Моле, ти си отмъстен!" Дьо Моле е последният велик майстор на тамплиерите, ликвидиран от предходник на Луи (бел. Н.Т. - от Филип IV Хубави - Philippe IV le Bel) преди почти 5 века."

Въпросът кой стои зад Великата френска революция чака отговор, настоява Хагър. Той чака и пред историята на Американската революция, на революциите във Великобритания, Германия, Русия.

„Изглеждащи недосегаеми за почти два века, Тамплиерите се сгромолясали грандиозно след загубата на Светата Земя; през 1307 г., всички Тамплиери във Франция били арестувани с обвинения за ерес, хомосексуализъм, отричане на кръста и дяволско поклонение. Орденът е забранен от Папата през 1312 г. и Жак дю Моле, последният Велик Майстор, е бил изгорен като еретик две години по-късно.”
Шон Мартин – „Рицарите Тамплиери”

Нещо да кажете по въпроса? За "Велика френска революция", де! За главата на крал Луи ХVІ и съдбата на Великият Магистър на ордена Жак дьо Моле.! А може би и за Луцифер, изборът е ваш. Но с архивни податки и документи (във Ватиканската библиотека казват, че нямало архиви за съществуването на Луцифер, обаче).

А сега, да се върнем към нашия маршал. Ето какво пише из енциклопедиите още за него:

"Отличава се в кампаниите от 1794 и 1795, командва армията в Рейн(1799), завзема Елинген(1799) и Тирол(1805). Има решителен принос за победата на Наполеон при Фридланд. Най-доброто постижение на Ней е защитата на неговата част при отстъплението от Москва през 1812 г. Наполеон го прави херцог на Елинген и принц на Москва. По-късно Ней е един от маршалите, накарали Наполеон да абдикира след поражението при Лайпциг (1813). Ней е направен пер от крал Луи XVIII (1814). При връщането на Наполеон от Елба, Ней обещава на краля, че ще спре похода на бившия император към Париж , но вместо това се присъединява към Наполеон и частва в битката при Ватерло. Осъден е на измяна от Камарата на перовете, под давланието на крал Луи XVIII и разстрелян."

Разстрелян, ама не!

От горното се вижда, че след близо два века, нещата стават вече ясни - как се разкапва съшитата с бели конци и покритита с масонски воал историческа канаваца на тези събития и как ясно се виждат мотивите, задкулисието и пионките-изпълнители, макар и маршали.

Питър Брадшоу, американски изследовател, посветил на Ней повече от 10 години, пише:

“Той става масон през 1792 г., ход, който ще се окаже от полза в бъдеще. Той става полковник през 1795 г., бригаден генерал през 1796 г. и дивизионен генерал през 1799. Ней се среща с Наполеон през 1801 г. и става един от най-добрите му командири на бойното поле.”

И какво излиза след масонската "полза в бъдеще" - масонът Ней, накарал Наполеон да абдикира след поражението при Лайпциг – 1813 г. Веднага след това Ней е направен пер на Франция от новия вече крал Луи XVIII – 1814 г. Но при връщането на Наполеон от Елба – март 1815 г, Ней обещава на краля, че ще спре похода на бившия император към Париж , но пък се “разнежва” изведнъж, срещайки повторно Наполеон, “присъединява към него и участва в битката при Ватерло” – юни 1815 г. И не щеш ли, същия тоя нов крал го “разстрелва” (бел. Н.Т. - В Уикипедия  е допусната груба грешка в текста: “Той е единственият маршал, екзекутиран на 7 декември 1815 г. от крал Луи XVII”, като вм . Луи XVIII  пише - Луи XVII. Малолетният крал Луи XVII умира още през 1795 г. в парижкия затвор "Темпл" на 10 годишна възраст. Да не говорим за достоверността на израза “екзекутиран” – по-долу ще стане дума, че вместо маршала е разстреляна ... торба с червена боя!).

Интересни неща и за професионални световни историци!
Фалшиви или автентични извори, няма значение – важното е да са “официални извори”!

Никълъс Хагър в книгата си [4] не споменава кой е тоя “свой агент на сражението”, който докладвал на банкера Натан Ротшилд за Ватерло. Вероятно, като историк не е изследвал въпроса. Но не е трудно за предположение, че това, ако не е Ней, то е негов адютант или офицер от щаба му. Едно и също, между впрочем.

Руският историк Сергей Захаров [5] отбелязва:

"Предателството на  Ней предизвика навсякъде изумление и имаше сокрушителен ефект. Никой не знаеше какво таи в себе си бъдещето. Падането на  Луи XVIII ставаше неизбежно и заедно с това се оказва неизбежно и възобновяване на епохата на войните."

Нова глава за отсичане не трябва по план. Сега времената са други.

А нека сме наясно защо отхфърча главата на Луи ХVІ на ешафода [6]:

"... През юли 1780 френският крал Луи ХVІ изпраща в Америка експедиционен корпус от 6 000 души, предвиждани от граф Жан дьо Рошамбо. Освен това френският флот постоянно напада английските кораби и не допуска една английска флотилия да тръгне от Ню Йорк с подкрепления и провизии за английската армия във Върджиния. През цялото лято и през есента френски и американски сухопътни и морски сили, наброяващи 18 000 души, отблъскват армията на Корнуолис. На 19 октомври 1781, след като е обкръжен при Йорктаун близо до залива Чесапийк, Корнуолис обявява, че армията му от 8 000 английски войници се предава. Макар че разгромът на Корнуолис не означава окончателен край на войната, която се проточва още близо две години, новото английско правителство решава да води мирни преговори в Париж в началото на 1782 с американските представители Бенджамин Франклин, Джон Адамс и Джон Джей. На 15 април 1783 Конгресът одобрява окончателния вариант на договора, който Великобритания и бившите й колонии подписват на 3 септември. Мирното споразумение, известно като Парижки договор, признава свободата и независимостта на 13-те бивши колонии, а сега щати, на които Великобритания отстъпва териториите на запад от река Мисисипи, на север от Канада и територията на юг от Флорида, която е върната на Испания. Младите колонии, за които говори Ричард Хенри Лий седем години по-рано, най-накрая стават “свободни и независими щати”. Но задачата да се създаде една нация все още не е изпълнена. ..."

Да не забравяме, че "американската революция" съвсем за малко предхожда "френската революция", пък била тя и "Велика".  Друг е въпросът защо другата не е велика..., но тук историците татално мълчат.
Как става така в световната история - почти две "революции" наведнъж?
Добре, че не е било три в едно!
Какъв би бил света сега?!

Но, както, много точно, го казва Никълъс Хагър:

"Всички тези идеи (бел. Н.Т. - утопичните представи за идеални общества, завършащи с масови кланета и гилотини) обаче имат една обща нишка."

Маршал Груши -Предател №2

Наполеон успял да отблъсне пруските войски с един удар на 16 юни до гр. Лини в Белгия, след което се установил до Ватерло, малко селище на 20 км от Брюксел. Той знаел, че е ценна всяка минута, през която биха могли да се обединят силите на противника, както и тези на републиканците. Съмнявал се в почтеността на Фуше, когото подозирал, че би могъл да сключи таен съюз с Талейран, за да го предадат по-бързо на чужденците. Затова Бонапарт не се поколебал да напредне със своята 70-хилядна армия към Катр Бла, където бил разположил войските си херцог Уелингтън, главнокомандващ английската армия.

Най-голямата опасност Бонапарт виждал в евентуалното обединение между тях и отблъснатите пруски войски на генерал Блюхер. За да предотврати това, той възложил на маршал Груши преследването на прусите. Именно маршалът изиграл фатална роля в развитието на битката. Несъмнено той бил един от най-верните войници на императора, заслужил постта си не чрез ласкателства, а с многобройни участия във военните походи на императора. Той бил заедно с него в Египет, Италия, Германия, Русия, доказвайки в продължение на 20 години своята храброст.

Груши обаче нямал стратегическото мислене. Неговата педантичност била удачна за водене на военни действия, но не и за тяхното организиране. Не бил способен на далновидна преценка на ситуацията, но Наполеон нямал голям избор, защото повечето от генералите му вече се били изправили срещу него (???(Предател №2)). Затова възложил на Груши най-важната  задача: да следи оттеглянето на пруските войски, за да не могат те да се обединят с англичаните. Едновременно с това, разбира се, той трябвало да подддържа връзка и с Главния щаб на френската армия. Но няколко часа, сторили се на Бонапарт прекалено дълго време, нямало никакви известия от него. Той не знаел дали войските на Уелингтън ще го нападнат, или ще се оттеглят, дали не са влезли в съюз с други европейски сили, или обезсърчени, са поели обратно към Лондон.

Затова

нощта на 17 срещу 18 юни

била изключително напрегната за него.

Той не мигнал нито минута и непрекъснато крачил из стаята, съставяйки планове за бъдещата битка. Изливал се пороен дъжд и калта стигала до коленете. Но това не попречило на императора да се рахожда нервно навън, опитвайки се да види приближаващи се войски иззад хълмовете.

Той знаел, че всяка забавена минута можела да му коства властта, империята и живота. Затова издал заповед в 9 часа сутринта армията да бъде строена и готова за нападение. Но това се оказало трудно осъществимо: земята била размекната от 3-дневния дъжд и конете трудно се задържали в тинестата почва. Битката започнала с твърде променлив успех. Френските полкове атакували отделни села и височини, били отблъсквани от английската армия и на свой ред я отблъсквали.

Успехът зависел само от едно

- кой пръв ще получи подкрепление: Уелингтън от Блюхер или Наполеон от Груши. Но за да се върне при императора, маршалът очаквал отделна заповед (???от Наполеон). Той не бил свикнал на самостоятелни решения и инициативата му се видяла твърде дръзка постъпка. Не знаел дали да продължи да преследва пруските войски, за които не знаел къде точно се намират, или да прояви своеволие и да се върне при Наполеон, престъпвайки заповедта му, но спасявайки го от поражение.

(Но нали Груши:  Несъмнено той бил един от най-верните войници на императора, заслужил постта си не чрез ласкателства, а с многобройни участия във военните походи на императора. Той бил заедно с него в Египет, Италия, Германия, Русия, доказвайки в продължение на 20 години своята храброст ?)

Нали, нали ... и самият Наполеон се е питал: "Къде е Груши ..., къде се бави Груши...", но ... оказва се, че и той е масон!

Историата по-нататък е ясна,  лорд Уелингтън (посветен в Шотландския ритуал масон) се усмихвал, а непосветеното "куче" Блюхер - захапва ...

Джулиан Маккартни от SALISBURY POST твърди още, че Брадшоу е проучил, като историк, че на 7-ми декември, 1815, Ней е взет от затвор в Париж, за да бъде разстрелян сутринта в 8 ч. на 7 дек. 1815 г. след току що произнесена присъда в 7 ч.
Той смята, че изстрелите са халостни и вместо Ней е използвана торба с червена боя.
Тялото му веднага е бил откарано в близкия хоспис, където се смята, че престояло до тъмно.
Ней избягва на юг, а "убийците го следват". Брадшоу смята, че кралските особи са го искали мъртъв, но не искали да признаят, че са позволили да избяга.
Ней и масонските братя  го подпомагат при своето бягство към Америка, където той стъпва на 22-ри декември 1815, според Брадшоу.
Ней след това си промени името на Стюарт Ней Питър, бащиното му име е Петер, а майка му винаги твърдяла за връзка с едно семейство на име Стюарт, според Брадшоу.

Ней е в Чарлстън до 1816 г., но скоро е припознат. А Ложата пак го прекарва тайно до безопасността му в Джорджтаун през 1819 година.
След това е контрабандно е бил около река Ядкин, близо до Браунсвил.

Когато Наполеон умира през 1821 г., Ней осъзнава, че той никога не би отново стъпил на френска земя, имайки надежда на повторно събиране с жена си и четирите деца.

По време на пътуване до окръг SC Колумбия, Ней е открит отново. След това той избяга в Mocksville през декември 1822.
Той преподава в училищата от Солсбъри до Mocksville, в Iredell окръг, Statesville и Lincolnton. Накрая в едно училище до Презвитерианската църква в Кливлънд.

"Мисля, че е безспорно, че хората в района са знаели кой е той",

заявява Брадшоу.

Ней умира през декември 1846 г. и според мнозина той признава пред няколко души, на смъртния си одър, че той всъщност е маршал Ней.

"Няма да умра с лъжа на устата си...",

казва за посладно.

Брадшоу пунктуално дава няколко вида доказателства, че човекът, погребан тук и маршал Ней са едно и също лице.

Военният и учителят, така и така отговарят на същото описание, в много отношения.
Физическо описания от ученици на Питър Стюарт Ней посочват съвпадение с описанията на маршал Ней от френски военни и документи от полицията.

Двамата мъже имат еднакви белези от рани, един на лявия лакът и един на коляното. И двамата говорели същия език.

Когато тайните служби и частна фирма, независимо разгледаха писмени проби от двамата, стигат до извода, че е един и същи човек.

Въпреки че мнозина смятат, че маршал Ней е екзекутиран във Франция през 1815 г., много от жителите в областта, включително Брадшоу, твърдят, че той е погребан в Кливланд.

(бел. Н.Т. - Контакти с  Джилиан Маккартни на тел. 704-797-4253 или
jmccartney@salisburypost.com)

Не случайно на късният ционист и президент на САЩ (бел. Н.Т.- тридесет и третият президент на САЩ (1945–53))., евреинът Хари Соломон Труман, принадлежи прочутата фраза към  неговите доверени и учудени – какво иска да каже - конгресмени през 1932 г., намеквайки за планираната вече бъдеща Втора световна война [7]:

“Единственото ново нещо на този свят е историята, която още не знаете.”

[1] Янков Я., КУТИЯТА НА ПАНДОРА (Една калейдоскопична визия върху тероризма), Изд. "Янус", С., 2007.
[2] Aulard, A., Les orateurs de la Revolution: La Legislstive et la Convention, Paris, 1906, Vol. 1, p. 323.
[3] Генифе, П., Французская революция и террор, Перевод с французского, сб. Французский Ежегодник-2000, М., 2000.
[4] Хагър Н., Тайната история на Запада, Изд. Дилок, C., 2008, ISBN  9789549994766
[5] http://adjudant.ru/fr-march/ney1815-01-6.htm
[6] Short History of America -Държавен департамент на САЩ
[7]. F. Tupper Saussy, “Rules of Evil: Useful Knowledge About Governing Bodies”, Harper Collins, New York, 2001.

Д-р инж. Никола Тодоров, доцент