От една страна, историята на евреите в Карибския басейн е с доста специфичен привкус в сравнение с историята на евреите в Европа и тези от изток.

От друга страна - карибските евреи играят доста важна роля в историята на Американския континент, тъй като те са действителните основатели на Съединените щати.

През 1658 има една малка еврейска общност, състояща се от 15 семейства, пристигнали от Кюрасао и на имигранти от Барбадос, настанили се в Нюпорт, Роуд Айлънд (бел. Н.Т. - в момента Rhode Island е най-малкият по площ щат в САЩ). Кюрасао- общността  спонсорирали строителството на първата синагога в Ню Йорк "Шеарит Исраел" през 1729 г. ("Останалите от Израел"), и историческата синагога "Touro" в Нюпорт (1764), най-старата синагога в САЩ, която през 1790 г. посещава – вече като USA-"баща“ Джордж Вашингтон.

Интересното е, че друг голям от "бащите“  на САЩ, Александър Хамилтън (1755-1804), чийто портрет стои на десетдоларовата банкнота (не като евреин, разбира се) е свързан с сефарадска общност на Карибските острови.

Хамилтън е роден на остров Невис, Вирджинските острови (Virgin Islands), тогава собственост на Дания. Като незаконно дете, той не можел да отиде да учи в килийно училище, и той е изпратен в частно еврейско училище, където "бъдещите" политици на САЩ получавали основното си образование.

Що се отнася до карибите еврейски общности, от само себе си, първото нещо, свързано с тях, което трябва да се разгледа е, че тя е общност от сефаради, т.е., съставена е от потомците на тези евреи, които са били изгонени от Испания през 1492 г., а след това от Португалия през 1497.

За разлика от сефарадите от страните  на Близкия изток, те са говорели ладино (езика на базата на силното влияние на испански, арабски и балкански езици, като са използвали азбуката иврит), бежанците, които са намерили убежище в Холандия са запазили като разговорен испански и португалски език със съответния скрипт.

Благодарение на общите ползи в тогавашна Нидерландия, тези евреи са имали  възможността в Холандия, за да участват в икономическия живот на страната - така че те да участват активно в работата на холандската Източно-индийската компания (West India Company, WIC), коята тогава е главен агент на страната за колонизиранета на Северна и Южна Америка.

В WIC амстердамските юдеи са имали до 20% от капитала, и в допълнение са провеждали активно частно участие в проектите си.

През 1630, WIC придобива контрол над част от бившите португалски колонии в Бразилия, с център на Ресифия. Еврейската общност на колонията е от 1450 човека, т.е. около една трета от бялото население. Това са имигрантите от Холандия, както са върнали вярата на своите предци марани (Marranos) - евреи насилствено или добровално покръстени в  Испания и Португалия. Но през 1654, Португалия отвоюва колонията си назад и евреите я напускат, като се заселват предимно в други колонии на Холандия и Англия - като Кюрасао, Аруба, Суринам и Ямайка, станала през 1655  британска собственост.
Тогава се обособява и холандския New Amsterdam, станал по-късно преа 1905 г. паричен център на света - Ню Йорк, след  т.н. Бредско споразумение през 1667 г., предаващ тази колония на Англия в замяна на признаването на холандски контрол над Суринам,  английско преди това.

По този начин юдейската общност на Ямайка се дължи до голяма степен на усилията на евреина  Кромуел (бел. Н.Т. - екзекутирал английския крал Чарлз Първи през 1654 г.)  за уреждане на тези нови британски владения.
Съгласно т. н. Уиндзорска Прокламация от 1661 г. чужденци, идващи на острова могат да станат британски поданици (denizens). До този момент в  Ямайка са изпращани само престъпници и всякакви други съмнителни елементи. В резултат на това, столицата на Ямайка Порт-Поял започнала да се нарича "Содом на Западното полукълбо", и е придобила много лоша репутация и слава на град на пирати, главорези и проститутки. За всеки десети жител на Порт-Роял имало по една кръчма.

Едва през 1670-те, след назначаването за заместник-губернатор на известния пират Хенри Морган, който преминава на кралска служба, репутацията на града започнала да се променя.

Пиратството е забранено през 1687 г., като Port Royal от убежище на пиратите се преврща в мястото на тяхната вече легализирана дейност, както основен източник на доходи на града са вече свободната търговията с роби и плантаторството.

Както виждаме до тук, историята на евреите в Карибския басейн е с доста специфичен привкус - привкус на пиратство, уседнали после главорези и бандити, плантатори, търговия с роби проституция, плантаторство, изтребление на месните жители и прочее.

В Стария свят - Европа подобни явления - с много редки изключения - непознати или неслучващи се от хилядолетия.