На 19 юли (ст.стил) 2013 г. (31 юли нов) се навършват 136 години от геноцида и опожаряването на Стара Загора от войските на Сюлейман паша по време на Руско-турската освободителна война (1877-1878).

• Сюлейман паша е евреин с истинско име Соломон Леви Явиш, европейски възпитаник, бивш професор по литература от Парижката сорбона, масон, който спада към т.н. дьонмета - ислямизирани евреи. Дьонме (тур. dцnme) е юдейска секта, изповядваща криптоюдаизъм в Османската империя.
• Редовна армия на Сюлейман паша е допълнена с албански башибозук, черкези, командвани от Дай Ахмед.
• Бениамин Дизраели лорд Биконсфилд (евреин и премиер на Великобритания тогава) е заповядал да се прехвърли огромната 45 000 армия на Соломон паша от Албания в Тракия с английска помощ и английски параходи.
• Чирпански цигани са включени по тяхно желание към войската на Соломон паша.
• Чирпанските даалии (кърджалии) и циганите са били подстрекавани от старозагорските евреи, които с радост посрещнали турските войски на Соломон паша и действали като техни шпиони и помагачи в грабежите и убийствата.
• От турските и еврейските къщи стрелят по тръгналата бежанска колона от мъже, жени, деца,
• Актоветете на садизъм са сведени до ужасяващи факти:

- Бременните жени са разпаряни и от коремите им са вадени неродени деца.

- Хора са нанизвани на шиш и печени като човешко чеверме.

- Българи са одирани живи, а кожите им са напълвани със слама и са окачвани по дърветата.

- Много са изгорени живи, някои първо полети с газ.

- Други са горени на жертвеници, имало разпънати на кръст приковани, пален е огън на гърдите на трети и е варено кафе.

- Млади жени са карани голи да играят кърваво хоро, където са озлочестявани и после изклани.

- В църквата „Св. Троица“ са изклани 2500 души, много тела на избитите остават прави, защото няма къде да падат труповете.

- Изклани са и укрилите се в храмовете „Св. Димитър“, „Св. Богородица“ и „Св. Николай“, които са обстрелвани с артилерия и запалени.

- Избити са между 14 000 и 15 000 българи, още към 1200 умират от глад и преживените ужаси.

- Отвлечени са към 10 000 млади момчета, момичета и жени, малко от които се връщат след Освобождението.

• Ритуалните убийства - данни:

- В лагера на Сюлейман паша на Аязмото и на други места са извършвани странни еврейски ритуали и убийства на пленени българи.

- Част от ритуалните убийства било разпъване на кръст и заковаване като Христос с гвоздеи на ръцете и краката.

- В лозята на една круша бил закован един мъж и след Освобождението намерили голите кости.

- Други били горени живи на жертвеници, описани от даскал Петър Иванов.

- Отделени по-лични българи и българки (по-стройни, здрави и красиви) били заколвани на дръвници като животни. Евреите от Стара Загора в медни казани събирали християнската кръв и топели в нея дрехите си. След като изсъхнели, те ги обличали съгласно ритуала – за да се подмладят по мистичен път, придобивайки качествата и красотата на убитите.

- Подобни еврейски ритуали се описват от редица други книги...

• При изтеглянето си от Стара Загора, Сюлейман паша подтикнал евреите да напуснат града с неговите войски. Забогатели от плячката и от добрите кярове (далавери) през време на войната, мнозина от тях са останали в Турция, а други се заселили в Пловдив, Чирпан, София, Татар Пазарджик.“
•  Отмъкнатият от башибозуците едър рогат добитък бил продаден на евреите в Одрин и Цариград за нищожна цена.
• Разорението на тракийските българи през 1913 е извършено не от османска или турска власт, а от еврейската ложа “Младотурци” на солунските дьонмета, която превзема властта с преврат, организиран от английските служби.

Записани са във „Възпоменания от разбърканите времена“ от 1885 г.

Той посещава града след напускането му от евреите и турците, които го оглозгали като лешояди:

 „… Беше късно, като влязох в града. Но какво думам? Град нямаше вече… То беше само един куп от развалини от страшни по-страшни… По улиците само кости и глави, кости и глави… от „героя“ Сюлейман паша. По-страшното беше, че в това време се връщаха робините старозагорски от Одринско, където Сюлейман, след като изклал мъжете им, беше ги изпратил да оплакват дните си немили недраги в одринските кърища. Тези нещастници знаеха местата, където пред очите им бяха изклани мъжете им, синовете им и дъщерите им. Там те с висок глас оплакваха останките им, прегръщаха костите и огнилите им дрехи. Едно баснословно множество кучета, които се бяха настървили от ядене на човешко месо, придаваха още по-голям страх на зрителя със своя див и необикновен вой. Човек не можеше да се приближи към тях – толкова бяха подивели. Тези кучета се избиха до едно.

Току при края на града видяхме жертвеници, дето живи хора са били горени. На клона на едно дърво висеше изсушена една кожа, притежателят й трябва да е бил дран жив. Тази кожа после се тури в спирт и когато един английски кореспондент мина през града ни, дадохме му я да я занесе подарък на Бийкънсфийлда (Бенямин Дизраели).”

 „Аз не съм в състояние да опиша всички ужаси на сцените … Башибозуците, които дойдоха със Сюлейман паша от Албания, върлуваха и беснееха … убиваха без ни най-малка причина всекиго, само и само да наситят своята страст. Офицерите, ако би могло да се употреби такова название за албанските или други такива нередовни войски на падишаха, бяха изгубили всякаква власт над побеснелите…“

Д-р инж. Никола Тодоров, доцент

tempis@operamail.com