Това, което става в България от януари 2013 до днес, 31 юли - ден 48-ми на протестите - има своя генезис от 25 години насам.

Така казано, звучи като - Пак ли "теории на конспирациите", но не е.

"Нема такава държава!",

реди думите (в хип-хоп речетатив) Слави в шоуто си - думи с авторски права на текста Иво Сиромахов и музика на Маестрото.

Нема, нема, ама има.

Държава с премиер пожарникар, мутра, мафиот, престъпник, бабаит, изтупан в "Армани" и прочее, както е описан от ЮЕс посланиците от 2001 до 2008 г. 

Знаем го от техните каблограми - както те ги наричат  сайфърграмс бай кейбъл - или кабелни шифрограми (Cipher Grams by Cable), т.е., строго секретно, екз. единствен до Държавния департамент на САЩ.

Знаем го, знаем…, но го избрахме за премиер през 2009-та.

Законно, със стъкмена (пак от нас) партийка.

А той, взе че се изморили ли, или щото започнаха едни протести ли, така ли му подсказаха ли, уж нямаше, но здаде властта...

И продължиха пак едни протести...

Докога? Никой не знае в държавата вече 7 месеца. Социолози, политолози, анализатори – никой.

Никой, освен Шорош (Джордж Сорос).

   Дьорд Шорош (Шварц) или Джордж Сорос, кукловода на ББ

Но кой е Дйорд Шорош?

Роден на 12 Август 1930 година в Будапеща, в семейството на унгарските евреи Шварц, преименувало се през трийсетте години на миналия век на Шорош, прекарва в безопасност войната, защото се представя за ариец. През цялата Втора Световна война е оцелявал, като е предавал своите (унгарските евреи) пак на своите (евреите, работещи в Gestapo). През 1947-ма емигрира в Англия, където след много митарства успява да завърши престижното Лондонско училище по икономика, социални и политически науки. След това, в търсене на по-добър живот, а и за да избегне разплатата, емигрира пак, като се преселва в САЩ. Комбинативният ум и липсата на всякакви скрупули, както и  помоща на кръговете на илюминатите, му позволяват само за по-малко от десетилетие на натрупа милиони чрез хедж фонда си. През 1979-та г. основава фондацията си „Отворено общество”. В момента този човек оперира с авоарите на Големите - английската корона, американските магнати..., и тези, които са известни като Илюминати - п(р)осветените.

Люба МАНОЛОВА прави през 2011 следния анализ:

"Кои бяха и са основните цели на Сорос  за България и кое спомогна той да ги изпълни? На първо място: поставянето при всички правителства след 10 ноември и то на възлови места в управлението на държавата и медиите - на безкритични апологети на измислен икономически либерализъм.

Другите фактори, с които в един момент стана ясно, че държавата в лицето на изпълнителната си, законодателна и съдебна власт не успя и не е в състояние да се пребори са: катастрофалният брой на аборти на фона на отрицателния прираст и ширещата се демографска криза, увеличаващата се до застрашителни размери наркомания, нахлуването на различни религиозни секти и общества, просперитет на хомосексуализма и насилието в училищата, бумът на детска порнография, наркомания и алкохолизъм - с тези реалности моралният код на християнството и по-точно на православието бе поставен под сериозна заплаха. В същото време "прането на мозъци" набираше и набира трудно възспираема скорост...

Хората на Сорос не се спряха и пред целта да бъде "вербувана" интелигенцията на България. Под различни форми се спонсорираше издаването на творчеството на видни интелектуалци, влияеше се избирателно на журналисти да пишат поръчково и насочено по неслучайни теми. Но най-"вярната" посока, по която работеха хората на Сорос бе тази, по установяването на тотален контрол върху държавата, с цел "правене на история". Това бе другата от основните стратегии на Сорос и подобните му за дестабилизиране на България и държавите от Балканския район. Така през зимата на 1997 година хора на Сорос свършиха "мръсната" работа по дестабилизиране на държавата, като целта им бе да бъде сменено правителството и на власт да дойде това на СДС, в което имаше най-внушително присъствие на доверени на Сорос лица. Защо се бързаше? Предстоеше тотална приватизация, търпението на глобалистите да присъединят България към НАТО бе на изчерпване, моментът Западът да се противопостави на Русия с всички възможни средства и начини бе назрял...

Но да се върна към целта за "пренаписване на историята". Работата в тази насока започва още със свалянето на Живков, когато понятието "етнос" измества, с амбиция да замени, понятия като "националната принадлежност" и "идентичност"?

Получи се така, че в България, държава, в която православното християнство бе изместено на заден план /в продължение на близо пет десетилетия, по причина на идеологическата ни принадлежност към социалистическия лагер и съответната идеология/ се тръгна към отъждествяване на етническа с религиозна принадлежност, вероизповедание. И това започна да се насажда във време, когато в страни като Франция в Европа, САЩ всеки гражданин изповядващ будизъм, мюсюлманство или каквото и да било друго като религия си остава и е единствено и само французин или американец. Необяснимо остана защо спрямо България, същите тези държави застанаха на "демократични" позиции по отношение на така наречения "възродителен процес".

През последните 10 години /1989-1999 г./ чувството за национална принадлежност и идентичност бяха и са обявени от блюстителите на нов световен ред, САЩ, за "национализъм", "шовинизъм", за останки от "тоталитарното минало", останки, отживели, ограничаващи свободата на хората. Реално погледнато, точно силното чувство за национална принадлежност и идентичност на редица държави от Източна Европа и Балканите се оказаха препъни камъка на новите проповедници и сторонници за световен ред, Да вземем съседна Сърбия и провокираните там четири войни или позицията на члена на НАТО Гърция, която категорично отказа да участва в Косовската авантюра...

Държава срещу 25 милиона долара?

Известно е, че за “Сапио” се чака години, докато изтече срокът и престъплението мине под чадъра на давността, за да се покрият над 400 милиона лева, не влезли в бюджета пари, от времето, когато курсът на долара бе 18 лева!

Не е известно обаче как през 1996 г. лидерът на СДС, Иван Костов замина /в деня на предварителните избори за определяне на кандидата за президент на опозицията - СДС/ в Будапеща, /в качеството си на бъдещ премиер на България/, за да договори с Джордж Сорос заем от 25 милиона долара за зърно. Връзката между милиардера и лидера на СДС осъществява Георги Прохаски (или Жорж, бивш активен партиец в Москва преди 10 ноември, човек, който в бъдещия кабинет на СДС ще направи светкавична политико-икономическа кариера). Признанията на Прохаски бяха поместени във в. “24 часа” от 18 април 1997 г.. Заемът е бил безлихвен, едногодишен – и досега не е ясно дали е закупено зърно с тези пари, или дали е върнат. Истината, че срещу милионите за зърно, които както се оказва впоследствие, че не са необходими, Иван Костов е дал гаранция на Сорос, че синьото правителство ще следва икономическите му препоръки!

След това пътуване на Иван Костов и вземането на властта от сините, Джордж Сорос действително упражняваше свое влияние върху развитието на България. Държава срещу 25 милиона долара? За доларите не се чу и дума, но затова пък СДС се замогна, току що правеният луксозен ремонт в централата на “Раковски” 134 бе разбит и повторен с нови, много по-скъпи материали. След ремонта офисите бяха обзаведени с мебели и техника от водещи западни фирми. За изборна агитация в дните на пролетта на 1997 г. не се жалеха средства, както се приемаха и спонсорства в зимата на 97 година. Лидерите на СДС се облякоха в скъпи маркови дрехи, колите, които караха за партийни мероприятия също бяха скъпи.

Та точно такъв “благодетел” на демокрацията като Сорос пое в свои ръце съдбата на България, и точно негов човек се оказва, че е въпросният, срамуващ се от родителя си Николай Младенов!

Той, който бе избран от Надежда Михайлова по препоръка и заради послушанието му, хвърли ловко оставка след изборния крах през 2001 година и тогава бе приютен от Световната банка да се труди. Хвърли оставка не защото бе засегнато достойнството му от слабата политика на сините, нима може да бъде засегнато нещо, което не е ясно дали е в наличност?

Известно време бе евродепутат, но преди изборите 2009 година господарите му подсказаха, че ще трябва да се готви за министър и той се съобрази с това."

Журналистът Валентин Фортунов ни поднася още фрапиращи факти. Той даже твърди аргументирано, че фондация "Отворено общество" на милиардера Джордж Сорос, с участието на местни олигарси, грижливо подготви и постави Бойко Борисов на власт:

"След голямото осиране на Костов и синята агитка на Сорос, запратени с мощен шут от българите в най-отдалечения ъгъл на политическото пространство, откъдето не могат да се измъкнат и до днес, за да се разбърка окончателно българското политическо покер-тесте от нищото се появи царят, който яхна българския политически гняв. Разбира се и той набързо се оака, след което във властта бе монтиран странния политически сурогат „тройна коалиция”. Последното бе ярка манифестация на отчаяната политическа недостатъчност в страната. И двата политически естаблишмента, независимо от вътрешните си характеристики, сложиха прът в колелата на „Отворено общество” и рязко забавиха изпълнението на плановете на Джордж Сорос. Очевидно бе настъпило време за „евристични” действия, защото нито сценарият от януари’97 бе вече възможен, нито напълно дискредитираните субекти от наложената до момента в България фалшива политическа класа имаха потенциал да разчистят оперативен простор за геополитическите планове на Сорос на българска почва. И тогава се роди сюжетът „Бойко Борисов”. Това бе един откровен проект-заговор за извършване на преврат срещу политическата система в Република България. Замисълът на Сорос, който няма нищо общо с класическите схеми за въоръжени ударни групи, мълчалива или активна подкрепа на военните и/или полицеските сили, бе базиран изцяло и единствено на авангардните постижения на социалния инженеринг и политическият маркетинг, а преки извършители станаха медиите с най-активна подкрепа и намеса на САЩ и мълчаливото съгласие на ЕС!…

Христоматиен пример за неоколониализма на ХХІ век в действие

бе разигран най-безсрамно в задния двор на Европа от един международен аферист и неговия български слугинаж.

Дневен ред на заговора в дати:
2002 (ноември) – Учредено е сдружението „Глобална България”
2005 (ноември) – Регистрирана е фондацията „Типинг пойнт”
2008 (май) – Стартира национален телевизионен канал Re:TV
2009 (юли) – Проектът „Бойко Борисов” е осъществен

2002 – „Глобална България”. Всичко започна с наполеоновия комплекс на една странна фигура пръкнала се заедно с царя от нищото. Бойко Борисов – неосъществен таен агент на ДС, осъществен пожарникар, охранител, мутрафон, каратист, бодигард, но с впечатляваща лична харизма и невероятна вродена способност за системно изграждане на собственото си „лице за публиката”, талант, работещ денонощно, вероятно дори и когато спи. И късметлийското съжителство с една жена, за която сп.Тема отбелязва: „Там, където има пари, Цветелина Бориславова винаги има готов проект.” В този смисъл вероятно има значителна доза истина в твърдението на мнозина коментатори, че Бойко Борисов е проект на
Цветелина Бориславова. Шефката на СИбанк, чиято бурна биография предполагам е добре позната на читателите ни, при първи прочит не показва признаци на обвързаност с „Отворено общество”. Но само на пръв прочит. След придобиването на СИбанк от костовия ковчежник Славчо Христов, новата собственичка има за председател на УС на банката прословутия Георги Прохаски, шеф на „Отворено общество”- България през 90-те. Далеч по-съществен е обаче фактът, че личният й съветник и партньор в банката –
Светослав Божилов, е бил член на УС на „Отворено общество”. Ето я връзката между Сорос и „общността от личности”, както е обявено пред медиите създаването на сдружението „Глобална България”. Това е първият етап от разгръщащият се заговор и в него доста еднозначно се идентифицират групите и интересите, които той обслужва. Към банковото лоби, представлявано от хората от СИбанк, трябва да добавим и
Левон Хампарцумян – шеф на Булбанк, едно от най-свежите лица на синята агитка, традиционно поддържана от Сорос. Зам. министър на икономиката при Костов, председател на Агенцията за приватизация. Рядко умерен човек, който признава: „Никога не губя контрол”. Какво прави Хампарцумян в тая дружина? Можем вероятно да се опрем на шеговития афоризъм, че арменците са другото лице на евреите – заради вроденото си умение да се пласират на точното място, по точното време…
Другото лице от банковото лоби липсва:
Франк Бауер – шеф на Българо-американския инвестиционен фонд и доскоро директор на Българо-американската кредитна банка. Ликът му липсва и от нашата диаграма Кой кой е в „Глобална България”. Въпреки че живее в България и заема ключови позиции от над 15 години, не можахме да намерим нито една негова снимка, дори и в интернет, въпреки че е бил обявяван и за банкер на годината! Дали не е така, защото фондът, който ръководи, респективно банката, са създадени със заповед на президента на САЩ, т.е. представляват в България икономическа резидентура на американски държавни служби? И особено на едни, дето не обичат да се снимат, но пък имат вродено влечение към конспирации…
Тези, които не са изненада в сплотената групичка от личности, са байгънестите от масова популярност неприкрити американски лобисти
Иван Кръстев, Красен Станчев и Огнян Шентов – все директори на „центрове”, прехранващи се без всякакво прикритие на соросовите ясли и тичкащи през месец-два във Вашингтон да рапортуват каква са я свършили.
Последната група в „Глобална България” е еднозначно определена – това са четирима представители на най-едрия български бизнес:
Валентин Златев, Сашо Дончев, Красимир Гергов и Иво Прокопиев – които, ако елиминираме конспиративните теории, би могло спокойно да приемем, че са в играта просто заради стратегическите си лични бизнес интереси. Според тиражираните в медиите слухове Златев, който е близък приятел на Цветелина и Бойко, е бил поканен от банкерката да се присъедини, той на свой ред предложил да участва и братовчед му Краси Гергов и приятелят му от газовата индустрия Сашо Дончев. Ами какво пък, склонен съм да го приема това движение по чехли из махалата, поне донякъде и поне отчасти… Колкото до Иво Прокопиев, чиято бизнес кариера е плътно и детайлно свързана със синята агитка на Костов, няма съмнение, че на дневен ред са и други мотивации, а и връзките с „Отворено общество” прозират.
И накрая на списъка, така както е даден за публикуване от общността, е кой мислите! Той е, да, вярно е:
Стефан Попов – актуалният шеф на „Отворено общество” – България. Скромност, какво да се прави. В такива случаи винаги се сещам за един любим ред в една любима поема на един любим поет – „Последните станаха първи!”.
И така, щаб квартирата на заговора е дислоцирана, щатовете запълнени, идва ред на инструментариума.

2005 – „Типинг пойнт”. В края на 2005-та е регистрирано нещо с гъделичкащото заглавие „Типинг пойнт“. Нещото е фондация, а учредителите му са част от нашите герои от „Глобална България” – Цветелина Бориславова, Светослав Божилов, Иван Кръстев плюс Александър Божков, чиято поява в тази компания не е изненадваща, тъй като връзките му с „Отворено общество” са обществена тайна, а и той е съвсем официално член на настоятелството на Нов български университет – създаден и функциониращ с помощта на Джордж Сорос и фондация „Отворено общество”. Типинг пойнт (Tipping point) в превод от английски означава „повратна точка” и е добил гражданственост покрай една много хитроумна книга-бестселър на американския журналист Малкълм Гладуел. Тук няма да се занимаваме в детайли с книгата, поради ограничения обем, но който се интересува за повече подробности, може да ги намери в интернет, където включително на български се изписа маса електронно мастило по въпроса.
Накратко, книгата на Гладуел след пространни разсъждения и много примери дава ясна рецепта за модерното социално инженерство и в частност за манипулацията на общественото мнение, при което с изключително ограничени ресурси се постига огромен ефект – примерно как от един Бойко Борисов да се изработи супергерой на една нация (да кажем – българската), след което въпросната нация да го въздигне за свой министър-председател без за целта да се харчат милиарди за PR, реклама и политически маркетинг…
Въобще няма да си правя труда да ви убеждавам, че рецептата на Гладуел работи…
Тук обаче възниква един страничен въпрос, който би възмутил и най-невъзмутимите. Че заговорниците са имали нужда от организация, която да се възползва от въпросния инструментариум и да проведе нужните последователни стъпки, базирани на трите принципа на Гладуел, за да може без излишно бързане или бавене да изведе проекта си докрай, т.е. да издигне на власт Бойко Борисов е несъмнено. Прямият въпрос е защо трябваше въпросната фондация да бъде наречена „Типинг пойнт”, сиреч да се огласи гръмогласно с каква технология точно ще бъде извършен преврата!? И прямият отговор е, защото на хората от соросовата дружинка не им пука, а още по-неприятният вариант е, че очевидно са изпитвали перверзно удоволствие да се надсмеят над всички нас, демонстрирайки ни, че като стадо добитък сме набутани в капана и мърдане няма…

2008 – Re:TV. През месец май 2008-ма стартира програмата си цитираната телевизия. Нищо особено – още един национален канал, ако не бе една странност. Учредители на фондация „Граждански медии“, която е едноличен собственик на Re:TV, са… Светослав Божилов, Иван Кръстев и Иво Прокопиев. С други думи «Глобална България» и соросовият проект за директно вземане на властта в България вече са на предизборни обороти. Програмата «Типинг пойнт» си действа, но да имаш и една напълно контролирана електронна медия за целта не е излишно. Казвам неслучайно «за целта», защото с Re:TV случаят е точно такъв – употребена за целта (т.е. предизборен проект) и веднага след изборите закрита (още няколко месеца влачи жалко съществуване с намален състав и финансиране). Защото вече е минал юли 2009-та и властта с мнозинство е у хората на Сорос.

2009 – Проектът е осъществен. Цветелининият съжител е министър-председател. Най-безцеремонно са назначени за министри бивши програмни директори и вътрешни хора на „Отворено общество”:
Николай Младенов, министър на външните работи – Програмен директор на фондация „Отворено общество“ – София (1996-1998)
Томислав Дончев, министър за еврофондовете – От 2000 до 2004 г. е главен секретар на Клуб “Отворено общество”- Габрово, Програмен директор на фондация „Отворено общество“ (2004 -2007)
Сергей Игнатов, министър на образованието – Ректор на соросовия Нов български университет.
За връзката Сорос – Световна банка – министри, няма да коментирам, сещайте се, не сте деца.

Знам, че не ви се вярва за тази чудовищна манипулация, на която бяхме подложени всички!

Знаете и че не ви лъжа, защото го преживяхме заедно.

Добре дошли в матрицата!"

Фортунов е пропуснал само двама от видните пазители на Статуквото - Георги Прохаски и Борислав Цеков.

Георги Прохаски (Жорж Прохазка) - също евреин, банкер - бил е председател на УС на СИБанк, бившата банка на Цветелина Бориславова.

Борислав Цеков бе изваден от "нафталина" и показан отново по казионните телевизии през 2011 г. И не случайно! Новата структура в мозъчния think-tanks тръст, наречена Института за модерна политика, е начело с Борислав Цеков, царист, юрист, народен представител (2001-2005), като скрит представител на Шорошкото "Отворено общество".

Та защо сме тъпата държава на Шорош, в която гномите на прехода от 1989 г. превърнаха България?

Ако не ясно до тук,

трябва преди всичко да прочетем книгата на една млада и достойна българка, Достена Лаверн: "Екпертите на прехода. Българските Think-tanks и глобалните мрежи за влияния", Изд-во "Изток-Запад",  София, 2010 (б.а. -  излязла на и френски под загалавието “Невидимата ръка на прехода”, 615 стр., излязла през септември 2010 г.).

Ако не - прочете моите бележки по книгата:

1. Антипропаганда, Мозъчни тръстове и какво представляват те?  

2. Глобалните “Think-tanks” мрежи в България: "Шамани", "експерти" и "кучета-пазители" на демокрацията

– Д-р Достена Лаверн е родена през 1974 г. в Пловдив. Специализирала е в Англия, САЩ и Франция. Живее в Страсбург. Женена е, работи като политолог и журналист. Президент е на Националния делфийски комитет във Франция, програмен директор на няколко международни програми и фестивали за литература. Доктор по политическа антропология, Достена Лаверн, на базата на своя дисертация, защитена в Париж, е написала своята научна книга.