.

Потомственият комунист Емил Аврам Кало

"Той е приближен на лицето Яковлевич Станишев, бившият съветник на вътрешния министър Румен Петков, близкият до „Гоце” Първанов и Петър Стоянов донеотдавнашен председател на Организация на Евреите в България „Шалом”[1], потомственият комунист Емил Аврам Кало.

В новото предаване на единовереца му и правоверен агент на Държавна сигурност с псевдоним Алберт този другар бурно се гневеше от възможността столична улица да получи името на такъв „антисемит” като проф. Филов!

Макар да сме съученици с него, никога не съм чул Кало да се възмути от това, че в любимата му държава Израел е издадена пощенска марка в чест на фашисткия терорист Абрахам Щерн с псевдоним Яир. Същият, който през 1940 г. предложи сътрудничество на Мусолини. А когато след съответните консултации с властелините на света дуче го пренебрегна, се обърна към нацистите с програма за съвместни действия в Палестина. Неговата организация Иргун Цевай Леуми се превърна в... израелска армия. За бившия гаулайтер на „Шалом” и за евреите по света това е нормално! А Богдан Филов е страшен „фашист” и „антисемит”?! Дори професор Милен Семков не е издържал и заявява категорично: „Няма автор, изследвал професионално историята на Европа между двете световни войни, който да твърди, че в България е съществувал фашизъм на власт... С изчезването на мита за български фашизъм задължително изчезва и митът за българския антифашизъм.”[2] И това трябва да се има предвид по-нататък.

Няма как да отминем връзката на Кало със садиста Антон Югов. Не само в общото им членство в компартията, но и по линията на масовите кланета на българи, извършени от нейните членове през годините. В книгата си „Тодор Живков и личната власт” дългогодишния най-близък съветник на правешкия диктатор Тодор Замфиркьов-Живков - Нико Яхиел, разказва за дружбата си с бащата на този Емил – другаря Аврам „Берто” Кало. Оказалият се агент на израелските тайни служби Моссад си спомня: „Берто [Кало], по това време секретар на Георги Чанков,[3] преди Девети ми беше партиен отговорник.[4] Среден на ръст, със сини благи очи, мълчалив и спокоен, с бавна походка, той излъчваше доброта и добродушие.[5] Включил се отрано в антифашистката борба, Кало заедно със своята сестра Лиза и другарката си Естер изпълняваха всеотдайно поръченията на партията. В тежките години на нелегалната борба те бяха верни ятаци и явки на Антов Югов, Георги Чанков, Йорданка Чанкова и други отговорни дейци. По-късно Кало беше интерниран в концлагер в Кръстьо поле, другарката му Естер попадна в затвора след тежки инквизиции, а сестра му Лиза загина като партизанка край село Голец, Ловешко.”[6]

Ето кои винаги, неспирно са действали срещу българите, българщината и човечността изобщо. Садистите от кръга на убиеца Антон Югов се гаврят с нас. Някои ще рекат, че съм краен и мразя. Да разберем мнението на стар ремсист, комунист и активен борец като Радой Ралин. По повод убийството на Райко Алексиев, извършено от бащата на Ирина и Филип Бокови – журналистическия хардлайнер Георги, покойният сатирик се произнесъл: „Естествено, ако бащите отговарят за децата си, то децата не отговарят за бащите си... Но ако някои бащи са причинили смъртта на други бащи, редно е техните синове поне да се извинят на другите синове, поне да се извинят... Такива неща у нас, в България, не стават...

Защо никой не пита: А в какви условия са се формирали като личности тези синове на убийци? Едва 19-годишен, моят приятел Георги Константинов – анархокомунист, попада в преизподнята на комунистическото следствие и оттам в концлагера Белене. Заради „нечуваното престъпление” – гътнал бюста на „бащицата” Сталин в градинката, където днес е срамният за нацията ни паметник на Червената армия. Той си спомня: „Към обяд се чу, че на обекта към шпицкомандата се е присъединил и началникът на плевенската ДС [генерал Аргиров]. Отново строиха всички ни. Бяха извадили и карцираните, които се олюляваха от изтощение.

Генерал Аргиров беше облечен с яке и голф. Приличаше на хипопотам... Той почти изрева:
- Не искате да строите карцери? Тогава се пригответе да изкопаете гробовете си...
И започна да задава един и същ въпрос, сочейки с пръста си случайно попаднали в полезрението му затворници:
- Ти искаш ли да строиш карцери, бе?
Повечето запитани отговаряха утвърдително. Само петима казаха: „Не!”
На всеки от тях Аргиров казваше:
- Излез от строя, мръсна гад, и застани тук, с лице към бригадите... Водете ги в карцера! Следобед ще решим съдбата на гадовете..."

[1] Така е правилно – евреи в България. Няма „български евреи”, както често грешат повечето нашенци. По същия начин, по който е невъзможно да има „дървено желязо”. Защото или си българин, или си евреин. Само преди дни израелският Кнесет прие закон, който задължава всеки, подал документ за гражданство, да полага клетва за вярност на държавата „като еврейска и ционистка”. И да отбива задължителна военна служба. (Вж. “Israeli Arab committee slams “racist, fascist” bills” by Jack Khoury, Haaretz Correspondent, “Haaretz”, Haaretz.com, Tel Aviv, Thursday, May 28, 2009 г. Sivan 5, 5769, online: http://www.haaretz.com/hasen/spages/1088949.html) Представяте ли си как се чувстват арабските граждани на Израел, когато им се наложи, бидейки войници, да стрелят срещу своите сънародници? А у нас?
[2] Проф. Милен Семков – „Митът за антифашизъм у нас рухна с мита за фашизъм: Съединение и разединение”, в. „Труд, София, понеделник, 9 септември 2002 г., стр. 14.
[3] Изявен сталинист, яростен терорист, жесток убиец. От 1944 г. е член на Политбюро на ЦК на БРП (к). После е министър, заместник-председател на Министерския съвет, с една дума, от най-големите комунисти. „На Чанков, оказва се, дължим качването на нашия бивш Първи върху стълбата на властта.” („Георги Чанков се изповяда”, в. „Сега”, София, 13 юни 200 г., online: http://www.segabg.com/online/article.asp?issueid=1812&sectionid=7&id=00001) Пред Народния съд този „герой”, чийто секретар бил Аврам Кало, заявил: „Георги Чанков: Мнението е, че народният съд държи твърде меко с подсъдимите. Не може ли да бъдат съдени едновременно с физическите убийци.” (Протокол, Централен партиен архив, ф. 146, оп. 5, а. е. 191, л. 87-91, в: Поля Мешкова, Диню Шарланов – „Българската гилотина: Тайните механизми на народния съд”, Агенция „Демокрация”, София, 1994 г., Приложение № 5, достъпна от online: http://www.promacedonia.org/pm/pm_pr5.html) За морала на тези другари можем да съдим и по спомените на сина на дългогодишния висш комунистически функционер и председател на Президиума на народното събрание Райко Дамянов: „През 1957 г. Живков, който се отличаваше с неблагодарност и злопаметност, се разправи с Георги Чанков: временно се съюзява с Антон Югов и [двамата] подлагат Чанков на кръстосани обвинения - не бил съгласувал действията си с другарите от Политбюро, действал авторитарно и на своя глава, крил някакво писмо, което така и не се намерило... Накрая решението е за пълно освобождаване на Чанков от Политбюро и от ЦК. Даже се стига до срамни изпълнения - името му да бъде заличено от всички книги, портретите му да бъдат късани, а съпругата му Йорданка Чанкова (известна партизанка) беше преименувана в Йорданка Николова.” (Лазар Ильов – „Дамян Дамянов: Тато уреждал секса на Червенков с Нели Карова!”, в. „Шоу”, Агенция БЛИЦ, София, 28 август 2008 г., online: http://www.bulpress.net/article/6640) Петилетка по-късно Живков смазва и Югов. Но независимо, че двамата му патрони вече ги няма, Берто Кало оцелява... Нико Яхиел бди над главата му като орлица!
[4] Аврам „Берто” Кало бил партиен началник на Яхиел! Значи по-голям терорист и от него.

[5] Да пази Господ!
[6] Нико Яхиел – „Тодор Живков и личната власт: Спомени, документи, анализи”, Издател M-8-M Михаил Мирчев (син на секретаря на ЦК на БКП и партиен идеолог Стоян Мирчев Михайлов – днес „политолог”), София, 1997 г., стр. 27.

Написано от Георги Ифандиев   

 

 

Потомствената комунистка Леа Пепо Коен и дъщеря на съдията-главорез от съставите на Народния съд след 09.09.1944 г. Пепо Менахем Коен

Или Как спасителите на над 50 хил. български евреи* бяха осъдени и избити от други български евреи?

От месец януари т.г. течеше масова медийна кампания за 70 годишнината от спасяването на 49 000 български евреи от нацистките лагери на смъртта. На 10 март бе отдадена и почит на над 11 000 евреи от Вардарска Македония и Беломорска Тракия, които бяха депортирани и намериха смъртта си.

Десетки граждани се събраха следобед на 10 март в градинката до Народното събрание, където беше открит бяло-черен мраморен Мемориален знак на благодарността и в памет на жертвите на Холокоста.

На възпоменанието присъстваха кметът на София Йорданка Фандъкова, посланикът на Израел у нас Шаул Камиса Раз и председателят на Организацията на евреите в България „Шалом" Максим Бенвенисти – наследник на Емил Аврам Кало на поста председател на Организацията на евреите в България „Шалом".
Списъците донякъде говорят, но историците мълчат!          

 

Може би спасителите бяха осъдени и избити от самите спасени ?!?

Един от спасителите на 35 000 евреи Димитър Йосифов Пешев на 8 март 1943 г. научава от делегация на свои съграждани от Кюстендил, че съгласно подписаната тайна спогодба с Третия Райх, близо 50 хиляди евреи от старите предели на България ще бъдат депортирани в лагерите на смъртта в окупираната от германците Полша (Auschwitz).
Въпреки приноса на Димитър Пешев, през 1945 г. Народният съд го осъжда на 15 години затвор „за фашистка дейност и антисемитизъм". След застъпничеството на евреи, имащи влияние в правителството, доминирано от Българската комунистическа партия, той е освободен след 13 месеца.

Друг, изключително допринесъл пред Цар Борис III, като негов Таен съветник за спасяването на евреите, Любомир Лулчев е осъден и разстрелян от Народния съд на 01. февруари 1945г. заедно с регентите и 144 бивши министри и депутати.

Кои ги осъждат чрез т.н. Народен съд?
Много от съдиите и съдебните заседатели в болшинството си бяха евреи.

Например, Съдии - евреи от Народния Съд бяха :

• 1.      Еми Барух - съдия - главорез от съставите на Народния съд след 09.09.1944 г.
• 2.      Исак Данон - главорез от съставите на Народния съд след 09.09.1944 г.
• 3.      Йосиф Кутев - главорез от съставите на Народния съд след 09.09.1944 г.
• 4.      Манчо Рахамимов Мошев (1902-1986 г.) - юрист, партиен деец, член на БКП, участва в нелегалните групи; съдия "народен обвинител" в VII състав на Народния съд след 09.09.1944 г., "палач в тога".
• 5.      Пепо Менахем Коен - юрист, завършил в Софийския университет (1936 г.), съдия - главорез от съставите на Народния съд след 09.09.1944 г.
• 6.      проф. Нисим Меворах (Юридически факултет на СУ); Н. Меворах е член на БКП, дипломат след 1944 г. Участвал е като съдия в т. нар. "Народен съд" !!! Представител на България в ООН и посланик в САЩ ; той и синът му са суперактивни членове на БКП, червени шамани, палачи с писалки, идеолози на тоталитарната власт!

Затова например, една от наследниците им, Леа Коен и до днес се радва на изключително благополучие, поднесено от всички нас, вече близо 70 години.

Еврейката Леа Пепо Коен беше член на СДС, депутат от Великото НС, бивша посланичка на Р. България в Швейцария по времето на Иван Костов, а след това наша посланичка в Белгия, Люксембург и Лихтенщайн. В момента живее в Швейцария и все още изпълнява някакви дипломатически функции. 
Бившата депутатка във Великото народно събрание, когато се връща към миналото си, тя обаче упорито избягва да говори за баща си Пепо Менахем Коен,  - юрист, завършил в Софийския университет (1936 г.), съдия - главорез от съставите на Народния съд, които избиха цвета на българската интелигенция (убити са над 40 000 души и репресирани около 200 000 техни роднини и др.). А после става началник на концентрационния лагер "Росица".

Тя е член на Атлантическия  клуб на Соломон Паси и на Билдербергския клуб, който тайно управлява Света от 1954 г. насам.

В ГРУПАТА на БИЛДЕРБЕРГИТЕ  в България Леа Пепо Коен е заедно с:

1. Николай Камов - бивш член на БСП, активен деятел в евролевици, социалдемократи и пр. Народен представител в 36, 37, 38, 39 и 40-то Народно събрание. 
2. Валентин Златев - шеф на Лукойл в България и милиардер. Най-голямата петролна компания в България притежаваща контролния пакет акции на Нефтохим - Бургас.

* Колко прав е Ифандиев -  Няма „български евреи”, както често грешат повечето нашенци. По същия начин, по който е невъзможно да има „дървено желязо”. Защото или си българин, или си евреин.

 

/

 

За Плевен Онлайн Портал:

Д-р инж. Никола Тодоров, доцент

 

..

Съгласно утвърдените световни критерии,указващи кое всъщност е фашизъм,у нас такъв е имало само в периода септември 1944-юни 1990 г.!

А маймуноподобния евреин-българоид и войнствен член на българската секция на "Бней Брит" Соломон Паси какъв е?

Един типичен криптоФАШИСТ, според мен.

"Бней Брит" ("Синове на Завета - на иврит) е тази тайна секта, в която членуват само евреи, за разлика от масонските ложи, където членуват и гои** (неевреи). В САЩ B'nai B'rith я наричат още - еврейското Гестапо***. Официален сайт: http://www.bnaibrith.org/

Соломон Паси наследява Аврам Юда Алфаса (1879-1971 г.) - роден в Одрин, председател на масонската ложа „Кармел” в София (1928 г.). След като ръководи еврейската масонска ложа „Бней-Брит” няколко години, емигрира в Израел през 1951 г., където умира.
Соломон Паси е възстановител на тази най-агресивна масонска ложа – “Синове на завета” през 1992 г. (нямало фашизъм ???)
Соломон Паси е потомствен масон. Дядо му по бащина линия е бил 33-та степен зидар, а баща му – Исак, познат като съветник на Живков и цензор на академична литература, е считан за агент не само на бившата ДС у нас, дори на ЦРУ и МОСАД.