"Новият световен ред ще се строи против Русия, върху руините на Русия и за сметка на Русия.” – Збигнев Бжежински, 1990 Збѝгнев Кажѝмеж Бжежѝнски е eвреин от полски произход, американски политолог, социолог и съветник на президента Картър по националната сигурност. Сeга е съвтник и член на Центъра за Стратегически и Международни Проучвания (CSIS - Center for Strategic and International Studies) във Washington, DC, САЩ. Един от създателите на Трилатералната Комисия.
Онзи ден написа в статията (Russia, like Ukraine, will become a real democracy), следното: "Русия е слаба и не може насилствено да възстанови империята си

Каквото и да става, събитията в Украйна са исторически необратими и геополитически трансформиращи. По-скоро рано, отколкото късно Украйна действително ще стане част от демократична Европа; по-скоро късно, отколкото рано Русия ще я последва, освен ако не се изолира и не се превърне в полустагнираща империалистическа останка.

Спонтанното изригване на отчетлив украински патриотизъм – възпламенен от лъжите на едно корумпирано и работещо за собственото си забогатяване държавно ръководство, готово да търси защита от Москва – сигнализира, че привързаността към националната независимост се превръща в доминираща политическа реалност.

...

Тази нагласа не възприема антируската идеология, а утвърждава собствената историческа идентичност на Украйна като културно автентична част от голяма Европа.

Тъкмо затова по един или друг начин Украйна неминуемо ще се сближи с Европа. Прави впечатление, че дори в съседна Беларус, управлявана от авторитарния режим на Лукашенко, започва да се забелязва подобна западна ориентация.

Нито една от двете страни не е мотивирана от враждебност към Русия, но всяка от тях чувства, че независимостта й, както и културната й идентичност сочат все повече в западна посока.

През следващите месеци все още би могло да бъде договорено някакъв вид споразумение между ЕС и Украйна. За да го подготви, ЕС трябва да бъде по-възприемчив към нуждата на Киев от икономическа и финансова подкрепа.

Украинците трябва да разберат, че европейските данъкоплатци не са очаровани от перспективата да плащат за престъпленията и корупцията на сегашния киевски елит.

Затягането на коланите ще бъде необходимо предварително условие за споразумение, както и тест за решимостта на Украйна в утвърждаването на европейските й стремежи. Киев освен това ще трябва да покаже, че резултатът от изборите не зависи от изпращането на политически съперници в затвора.

Влиянието на всичко това върху Русия ще се усети след време. Сегашната геополитическа цел на Москва, зададена от носталгичната обсебеност на президента Владимир Путин с имперското минало на страната, е предназначена да изгради нов облик, сроден с този на старата руска империя или на по-скорошния Съветски съюз.

Путин, изглежда, храни наивната надежда, че лидерите на постсъветските държави искрено ще приемат подчинена роля във водено от Кремъл образувание.

Някои от лидерите от време на време подкрепят на думи тази формула - но заради необходимост, а не по убеждение. Всички предпочитат независимост: по-приятно е да бъдеш президент, премиер, генерал, посланик или икономически магнат у дома, отколкото да си техен провинциален еквивалент в една голяма руска империя. Исторически доказан факт е, че националната държавност, веднъж придобита, е прилепчива и е почти невъзможно да бъде отнета, освен чрез намесата на голяма външна сила. Днешна Русия не е в позиция да постигне насилствено възстановяване на старата си империя. Тя е прекалено слаба, прекалено изостанала и прекалено бедна. Демографската й криза влошава нещата. 

Фактът, че наскоро придобилите независимост централноазиатски държави предпочитат все по-обхватни споразумения с Китай е друга грижа на Русия, която връща към живот отдавна надвиснали териториални кошмари. 

Единствено въпрос на време е да стане очевидно за социалните
елити на Русия, че налаганите с тежка ръка амбиции на Путин имат много малки шансове за успех.

Рано или късно той вече няма да е президент. И не много след това Русия - и по-специално зараждащата се средна класа - ще установи, че единственият смислен път е да стане истински модерна, демократична и може би водеща европейска държава."

И така: дотук - Путин, Украйна, демократична Европа; Русия, Китай и прочее...

А Бжежински през 1996  год. написа  книжката си
"Голямата шахматна игра",
в която пророкуваше скорошен разпад на Руската федерация на 10-12 държавици, на които САЩ ще станат нещо като опекун, които ще воюват помежду си, и т.н.Тогава в Русия управляваше пияницата Елцин и по-скоро дъщеря му Татяна. Семейството, както ги наричаха тогава и олигарсите, които се въртяха около тях и просперираха забогатявайки, грабейки от съветската промишленост чрез т.н. приватизация, т.е. разграбване почти без пари на предприятия за милиарди...Тези схеми на ограбване се приложиха и в БГ, чрез РМД-тата и т.н. касова приватизация...Но сметките на полския евреин не излезнаха верни...Дойде времето на Путин, който смаза кавказкия сепаратизъм, овладя процесите на децентрализация и разпад на Русия, изплати наследения от СССР външен дълг и натрупа резерв от над 600 милиарда долара. Сега се извършва модернизация и превъоръжаване с последно дума на техниката на армията, нейната професионализация и високо заплащане на армейския състав.Русия е най-големият пазар за своите съседи, с най-високо заплащане на труда и затова е силен емигрантския наплив към нея, още повече, че те не са желани в ЕС, нито техните стоки, освен газ и нефт. Збигнев Бжежински е вече на края на жизнения си път (р. 1928) и е изпълнен със съжаление, че няма да се осъществи неговата мечта да види краят на Русия като силна държава.

Но си работи евреинът– както винаги подмолно – за исконната мечта на съплеменникът му Путин – Евразийски съюз. Чрез представяне на всичко това като илюзии.

Илюзиите:

Илюзиия №1: Кой може да спре американците?

Събитията от последните 20-15 години показват, че светът е на прага на окончателното установяване хегемонията на една, единствена свръхдържава - САЩ. И ако не се появят регионални сили, способни да балансират тази хегемония, т.е. ако не бъде ограничено американското господство на планетата, съществува реална опасност много развити или развиващи се икономики да се окажат в трудно положение, а човечеството, като цяло, да се сблъска с още по-голяма трагедия, от тази която днес преживява Ирак. В същото време държави с огромен потенциал, като Русия, Китай, Турция и Иран засега не демонстрират способност да формират сила, способна да промени развоя на събитията. Нито Китай, който мнозина напоследък определят като втората, от икономическа и политическа гледна точка, “свръхдържава” в света, нито Русия, продължаваща да счита немалка част от региона за своя сфера на влияние, все още показват особено желание за активно сътрудничество с регионалните сили, каквито са Турция и Иран. Макар че Русия и Китай, заедно с Казахстан, Киргизстан, Таджикистан и Узбекистан, направиха много за гарантиране на сигурността, тяхната активност би следвало да се разшири в икономическата и политическа сфери, като особено важно е изграждането на достатъчно мощен силов център, способен активно да противостои на американската хегемония.

Всъщност, САЩ и Великобритания не просто се стремят да завладеят, или поне да поставят под контрол, енергийните ресурси и транспортните коридори в евразийския регион. Плашейки Русия с претенциите на бурно развиващият се Китай в Евразия, те съзнателно се опитва да разединят и противопоставят тези две големи континентални сили.

Илюзиия №2: Необходимостта от взаимно доверие в Евразия

Днес Европа, независимо от сътрудничеството си със САЩ в рамките на НАТО, от време на време се опитва да се противопостави и възпрепятства налагането на американската хегемония над света. Все по-малко обаче са надеждите, че тези усилия ще се окажат достъточно ефективни. Защото, за да се случи подобно нещо, трябва не само Европа, но и водищите държави от евразийския регион да формират някаква обща структура, следвайки примера на ЕС. Само изграждането на евразийска ос за сътрудничество между Турция, Русия, Китай и Иран ще може реално да попречи на външните сили, стремящи се да наложат господството си в региона, а също да съдейства за мирното разрешаване на споровете и противоречията, потенциално водещи до въоржени конфликти и тероризъм. Освено това, безспорно е, че подобно сътрудничество би допринесло значително за развитието на страните от Евразия, включително и за повишаването на тяхното благосъстояние.

Гарантирането на икономическото развитие на държавите от региона, а също удовлетворяване потребностите на промишлено развитите страни от енергоресурсите, които той притежава, е възможно само при съвместни действия.

За създаването на механизъм за подобно сътрудничество държавите от Евразия следва, преди всичко, да разгледат и бързо да разрешат проблемите, препятстващи установяването на доверие помежду им. Известно е, че националните интереси, както и тези на държавата, са над всичко. Но ясно е също, че тези интереси не се защитават и не се завоюват, сами по себе си. В тази връзка, възниква необходимостта от създаването на организации, способни да защитават (в един по-широк смисъл) националните интереси на своите страни-членки, гарантирайки по-голяма сигурност както за тях, така и за техните народи.

Илюзиия №3: Единственият изход

Единственият логичен път за разрешаването на етническите, религиозни и цивилизационни противоречия в региона, които са в основата и на терористичния феномен, а също за възпрепятстване на потенциално вредно влияние на едни или други външни сили, е сътрудничеството, основано на запазване независимостта на държавите-участнички и ненамесата във вътрешните им работи. Значението на това сътрудничество за запазването на мира в региона и на планетата е безспорно.

Именно на базата на подобно сътрудничество би могъл да се реши проблемът за Карабах между Армения и Азербайджан, или да се постигне позитивна промяна в традиционно враждебните отношения между Армения и Турция, спиране на кървавите сблъсъци в Северен Кавказ и т.н.

Подобно сътрудничество в региона ще възпрепятства не само експанзията на САЩ, но и на всяка друга враждебно настроена сила, способна да генерира напрежение в Евразия. Безспорно е, че и културното сътрудничество и, особено, развитието на икономическите отношения ще способстват за оживлението и формирането на подходяща и сигурна среда за мирно взаимодействие между нациите. Ако не във всички области, то поне в сферите на историята и културата, много държави от региона са достатъчно близки и дори родствени една на друга. В някои от тях се говори на един език, други изповядван една и съща религия, трети пък имат сходен начин на живот. В името на мира на планетата и ефективната защита на националните интереси на държавите от евразийския регион, те трябва да установят тясно сътрудничество помежду си във всички жизнени сфери, формирайки по този начин и нов мощен силов център (полюс). Начело с Русия, Китай, Турция и Иран, в тази организация (наред със страните от Черноморския басейн и Централна Азия) би било полезно да участват и такива държави със значителен собствен потенциал като Индия и Пакистан. Но, ако не ускорим процесите на евразийската интеграция, твърде е вероятно следваща жертва на “войната с терора” да се окаже Иран, което би довело до катастрофа с почти планетарни размери. В противен случай всички държави от евразийския регион, рано или късно, са обречени да се сблъскат с крайно опасните последици от собствената си нерешителност.

Т.е., след ЕС и Евразийски съюз, Светът напълно да стане Еврейски свят... all in full!

 

 

 

За Плевен онлайн портал:

Д-р инж. Никола Тодоров, доцент

не е познал.Евразийският съюз вече е факт и всякакви напъни на САЩ и Израел са напразни!

от
http://www.imadrugpat.org/protocoli.html
ПРОТОКОЛИ НА ЦИОНСКИТЕ МЪДРЕЦИ
(Протоколи от световния ционистки конгрес в Базел, Швейцария 1897 г.)