Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
18.02.2014 13:11 - Спорът за гроба на Дякона - потънал в пипалата на глобализма
Автор: fascindoo Категория: Политика   
Прочетен: 1755 Коментари: 2 Гласове:
1

Последна промяна: 18.02.2014 13:18

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg
Автор : Ивайло Христов
Защо бе отложен спорът за гроба на Васил Левски  image Превръщането на  един храм в духовен паметник на Апостола било в разрез с интернационализма. Пречка е и догматичното отношение на част от партийния елит към националните символи   В началото нищо не предвещава подобен резултат. В края на април 1986 г. ръководството на Българската академия на науките (БАН) приема, че има достатъчно сериозни аргументи и доказателства за препогребването на Левски в „Св. Петка Самарджийска” и изпраща предложение до БТА и вестниците „Отечествен фронт”, „Литературен фронт”, „Пулс”, „Антени”, „Народна култура” да  публикуват нейното решение. То е прието от Бюрото на Президиума на БАН и може да бъде отменено единствено от него.

Два месеца по-късно Президиумът и Научният секретариат на БАН отправят предложение, подписано от акад. Ангел Балевски, под номер 0308-53 (запазено в Архива на БАН), до председателя на Комитета за духовно развитие при Министерския съвет Георги Йорданов за поставяне на паметна плоча пред църквата „Св. Петка Самарджийска”.  „Уважаеми другарю Йорданов – се казва в него, – въз основа на последните проучвания на научните факти, свързани с проведените през 1956 г. разкопки на църквата „Св. Петка Самарджийска”, Българска академия на науките предлага пред църквата да бъде поставена паметна плоча с надпис: „Според редица данни тук през 1873 г. е бил препогребан Апостола на свободата Васил Левски“.

Историята на това писмо е преинтересна, доказателство за манипулативния характер на последвалите решения. В началото на 1987 г., когато започва подготовката относно отбелязването рождената дата на Левски, Министерство на културата запитва БАН дали поддържа решението си за поставяне на надпис пред църквата „Св. Петка Самарджийска”. Отговорът на Академията  е утвърдителен. Скулпторът Михаил Бенчев изработва надписа.
На 27 април 1987 г. на съвещание в кабинета на члена на Политбюро на ЦК на БКП Йордан Йотов (на което присъстват и Ангел Балевски, Георги Йорданов, Стоян Михайлов, Пантелей Зарев и Илчо Димитров)  предложението е одобрено, като е предвидено слагането на паметната плоча да влезе в програмата за честването на 150-годишнината от рождението на Апостола през 1987 г. 

На следващия ден обаче по нареждане на проф. Никола Стефанов (началник на кабинета на Тодор Живков) това решение се отменя (признава го Йордан Йотов в частен разговор с Николай Хайтов) като отдел „Идеологическа политика” при ЦК на БКП нарежда споровете за гроба на Левски да се ограничат по възможност само в специализираните издания: сп. „Археология”, „Исторически преглед”, „Музеи и паметници на културата”, „Векове”.
Официалното съобщение  до средствата за масова информация също не вижда бял свят нито в „Работническо дело“, нито в „Литературен фронт“, нито в „Отечествен фронт“. Явно е, че апаратът на ЦК на БКП не е го е подкрепил, а тогава  това е единствената институция, която има право да казва кое в печата да се публикува и кое не.  
И така, по какви причини предложеният от БАН надпис бива „замразен“ и отменен в последна сметка от ЦК на БКП – решение, което връща въпроса за гроба на Васил Левски отново в изходна позиция? 

Няколко са възможните отговори на този въпрос.
Вън от всякакъв коментар са нарушенията, направени в хода на злополучните разкопки в „Св. Петка Самарджийска“ през лятото на 1956 г. Ако намерените кости бяха съхранени, със сегашните възможности на научния анализ еднозначно може да се докаже дали това е скелетът на Левски, или не. Още повече, че археолозите са били наясно с публикацията във в. „Мир“ от 1937 г. за препогребването му  в „Св. Петка Самарджийска“, както и със статията във в. „Труд“, появила се няколко дни преди започване на разкопките, където се напомня, че вероятно в черквата е препогребан Апостола.

Оттук и усилията да се прикрие истината за съдбата на костите, да се ликвидират и заметат следите, както и да не се отговори на главния въпрос: как и защо са изчезнали костите на скелет № 95 (на Левски), разкрити в олтара, и дали е организирано тяхното  „изчезване“ и по всяка вероятност – унищожение.

Следваща причина за мълчанието е догматичното отношение на част от партийния елит към националните символи. Неслучайно Владимир Топенчаров  публикува в броя от 1 март 1988 г. на вестник „Отечествен фронт“ статията „Идея, а не гроб и кости“. В нея един от водещите партийни ментори и „патриарх” на комунистическата публицистика формулира въпроса за гроба на Апостола като „дълбоко политически въпрос”, с който се „прави волно или неволно опит да се отклонява вниманието на българската демократична общественост от нетленните идеи на Левски и да се насочва към тленните останки, които спокойно си лежат някъде, макар и неизвестно къде, в българската земя”.  Тоест, налице е доминиране на идеологическите, а не на научните съображения.

Не са без значение и опасенията, че православната църква ще спечели „незаслужен авторитет“, ако се признае, че сетният дом на Апостола се намира в един от нейните храмове. Чисто и просто превръщането на „Св. Петка Самарджийска” в духовен паметник и светилище на Левски е в разрез с провеждания  курс към интернационализация на страната – чрез деформиране на историята, заличаването на националните традиции и обединяващите исторически имена и символи.

Идеологическата доктрина на 50-те години, пък и през следващите десетилетия в България, трудно би позволила да се обвърже трайно църквата като институция с личността и делото на Васил Левски. 
И не на последно място, историческата колегия, казано най-общо, е обидена и силно смутена от вмешателството на Николай Хайтов (чрез книгите „Последните мигове и гробът на Васил Левски“ и „Гробът на Васил Левски“) в нейната сфера. В последна сметка Хайтов осъществява пробив в една специализирана и охранявана от масовия читател научна област.

Неслучайно той е наричан многократно от историците и археолозите „дилетант” и „лаик”, позволил си да се „вмъкне” в тяхната професионална територия. Нека да не забравяме, че в периода 1944-1989 г. идеологическите дисциплини (към които без съмнение принадлежат историята и археологията) са много важна част от политическия живот на държавата. Неслучайно полемиката за гроба на Левски се премества от БАН в коридорите на ЦК на БКП.

Този спор, както обикновено става, надхвърля своите очертания и се превръща в междуличностен сблъсък на две равнища. Първо – между Хайтов и неговите опоненти. И второ, което е по важно – между различните крила (едното на Йордан Йотов, а другото на Георги Атанасов) в ЦК на БКП и техните привърженици.

Става дума за „тежестта” на различните историци и влиянието им пред Тодор Живков. Явно е, че групата на Георги Атанасов (към нея принадлежи и началникът на кабинета на Тодор Живков Никола Стефанов) взема превес пред Първия и успява да наклони везните в полза на  противниците на тезата, че Левски е препогребан в „Св. Петка Самарджийска”.
След „нежната революция“ през 1989 г. спорът за гроба на Левски навлиза в друг контекст – този на „голямата промяна”, който определя и новите посоки в развитието на дискусията. Те ще покажат, колкото й странно да звучи, че установяването на мястото, където лежат тленните останки на Апостола, е еднакво неудобно както за комунистическата власт, така и за новоизлюпената демокрация.

Абсурдно, но е факт – сега спорът за местопогребването на Васил Левски е почти забравен и е вън от интересите на обществото, потъващо все повече в пипалата на глобализма.


Дякона Левски в предсмъртното си писмо до нас:

"И не забравяйте – Аз неведнъж съм ви казвал: Тоз който ни освободи, той ще да ни и пороби. Времето е в нас и ние сме във времето, то нас обръща и ние него обръщаме.”

Колко гениално Великият син на България е уловил замисъла на "търговците"  и юдейската геополитика на масонството, глобализма и геостратегията на Балканите тогава?


.
/плевен онлайн портал
Автор: д-р инж.
Никола Тодоров, доцент  



Гласувай:
3
2


Вълнообразно


1. pvdaskalov - Уважаеми колега,
18.02.2014 23:14
публикувате стар материал на Ивайло Христов, който реши, че може да защитава позициите на Хайтов само като ги тиражира, т.е. без да има необходимата подготовка за решаването на главния въпрос: Откога скелети 79 и 95 лежат в основите на черквата "Св. П. С." - отпреди или след построяването й. И с основание всеки, който не разбира археологическата ситуация в олтара, разкрита през 1956 година, бива и ще бъде наричан, меко казано, лаик. Хайтов бе излъган умишлено или по негово собствено желание с грешни експертизи и лъжесвидетелства. Прибавете към тях и параноичните състояния, в които той изпадаше, талантливото събиране на противоречията, забележете, в спомените отпреди 25-30 години и ще разберете, че спорът, домогването до ИСТИНАТА се изроди. Сложете на пиедестал само запазената документация и ще разберете, че решението е изключително просто. Казвам ПРОСТО, а не лесно. Тъкмо простите неща, поради това че не ги очакваме, се откриват най-трудно.
Експертизата за ръста на скелета е грешна. По снимка в централна проекция дължината на раменната кост (с трудно определими контури) не може да се изчисли, състоянието на скелета без стереонаблюдение на архивните снимки също не може да се прецени, отричането, че долната челюст не е запазена, също е спънка, експертният доклад на криминалистите е престъпно сгрешен, чертежите и макетът на Бенчев са наситени с недоказани елементи, при това разномащабни. Достатъчно е да сравните изтегления скелет на запад в макета и в многократно поправяните скици на арх. Бобчев със снимковия материал и ще разберете целта на това изопачаване на ситуацията. Минимум 10 детайлни наблюдения на архивните снимки водят до един и същи извод: дупка в апсидната стена няма, подколенните кости са отрязани при прокопаването на траншеята за темела, скелетът е изпомачкан до неузнаваемост, тъй като е бил твърде плитко от повърхността на строителната площадка, черепът и дясна раменна кост са изпочупени при поставянето на олтарния камък и т.н., и т. н. (продължение)
цитирай
2. pvdaskalov - Колега,
18.02.2014 23:43
тъй като се уморих, няма да продължавам да изброявам фактите.
Какъв смисъл има да се дискутира защо навремето спорът е бил прекратен, след като братя Хайтови изнахалстваха и поставиха не плоча на стената на черквата и изписаха не препоръчания и приет текст от Общинския съвет, а изградиха гроб с 5-6 фактологически грешки в текста?! Гроб на незнаен византиец, който може и да е бил престъпник, тъй като на снимките се виждат дупчици от пирони малко над китките. И все пак ще ви кажа, че благодарение на разрушената горна част на лява раменна кост и зарасналите алвеоли на долната челюст, възрастта на индивида е определена между 60 и 69 години. Това не го казвам аз, а трима известни експерти -- един от Пловдивския университет, един от Ортопедичната болница в Горна баня и един директор на клиника в Германия...
Какво друго? Срамен спор, в който надделяват връзките, а не преклонението пред истината, омаскарена от хора, неразбиращи от археология и какво представляват истинските исторически свидетелства...
Бъдете здрав!
Ако намерите книгата "Науката срещу агресивното невежество", може би ще разберете защо Ивайло Христов е аутсайдер.
Инж. Петър Вълев, бивш контролен специалист на АИМ при БАН, сега - блаженстващ пенсионер
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: fascindoo
Категория: Политика
Прочетен: 4313352
Постинги: 4603
Коментари: 2879
Гласове: 2065
Календар
«  Април, 2018  
ПВСЧПСН
1
2345678
9101112131415
16171819202122
23242526272829
30
Блогрол
1. Пеласги, Протобългари и Траките. Обетованата земя и еврейската омраза към днешните българи (ч.1)
2. Покушение. Показно. --- България. Свят. Медии. Отново. Ташак. Бойко. Барета. Дали. Баш. Ортак.
3. Пеласги, Протобългари и Траките. Обетованата земя и еврейската омраза към днешните българи (ч.2)
4. Пеласги, Протобългари и Траките. Обетованата земя и еврейската омраза към днешните българи (ч.3)
5. Няма "Шменти-капели" или "Тука има-тука нема", има "Иди ми-доди ми": Б.Б.-Б. водач на две листи на ГЕРБ
6. Шоуто в НДК, или защо турците са идиоти
7. Мистериите около смъртта му или Березовски е инсценирал, съгласувано с Путин, смъртта си!
8. Истината за Sancta Sanctorum* на Дянков:: Глобализацията на бедността: Вътре в Новия Световен Ред
9. Търговия с органи, евгеника, ваксини и общия принос на ГЕРБ в тези престъпления
10. И това ли е "теория на канспирацията", от един "болен мозък", кандидат за поста президент на САЩ през 2000 година
11. Дебългаризирането на България: След юдеизацията защо не и циганизация? Част 1
12. 25 май 2014: Апогей на клиторно-аналното политическо чесане в ГЗ на МПК у нас, съчетано вкупом с медийно фелацио
13. Световните експерименти на 20 век: Източна Европа, Новия Световен Ред и Глобализма Част1
14. Световните империи и Древно-българските държави-империи
15. "Независимост 1908" ли? Един блестящ маньовър на Великите сили за бъдещите 2 нац. катасторофи на България и бастисването на Отоманската империя!
16. Ето го! Пепи Готиното! Или здравната ни еврейска гад!!!
17. Четиво за антибългари по Света и У нас
18. ПРОИЗХОДЪТ НА ТУРЦИТЕ (Част1)
19. Пак дрън-дрън, та пляс! За "вечния въпрос": Ние българите повече траки ли сме или повече славяни? Но хаплогрупите говорят!