Кан Крум (канас юбиги Крум е истинската му титла), умира на 13 април 814 г.. в последния момент в разгара на грандиозните приготовления за превземането на столицата на света тогава - Константинопол, приготовления, заповядани от него...

Били сме свидетели на края на всички империи в Света, ние, българите - от протобългарите до съвременните!

            В своето изследване “Писмените знаци на Старите Българи и връзката им с древните цивилизации- графичен анализ”, Боно Шкодров стига до заключението, че не може писмените знаци да се разглеждат откъснато от историческата истина на тeхните носители във времето - Българите.

            Анализирал фактите, той прави заключението, че няма друг народ на който така системно и задълбочено да му е фалшифицирана историята!

            Главният противник на Римската империя в експанзията на североизток е държавата на сарматите = българите. След разпадането на империята на Александър Македонски и Гърко-Бактрийското царство, в Средна Азия възникват две нови империи: Парфия/Партия/ на митридатите и Кушанската империя на сарматите = българите. В "Българските летописи - Джагфар тарахи” за основателя на Кушанската империя, кан Кашан е казано следното:

“...Кашан е син на Канджал и е потомък на Албуга Сигеркан. Неговата майка е масагетска принцеса... извършил походи на изток...до река Хин (Инд)... на запад подчинил улагците (даките). На юг извършил победоносни походи в Кавказ и Мала Азия...” (том. ІІІ, стр. 87, 88) [1].

            Държавната стратегия на тези две империи е контрол и монопол на търговския обмен между Изтока и Запада. Парфия контролира южните търговски магистрали на бившата Персийска империя в посоки Египет, Мала Азия, Балканите и Рим. Кушан контролира северните търговски магистрали от северозападна Индия, през Каспийско море, северното Причерноморие и поречието на реките Волга, Дон, Днепър и Дунав, в посока Скандинавия, средна Европа и Рим.

            В друго изследване на Боно Шкодров: “Римската империя и Сарматите = Българите в периода І в.пр.н.е.– V в.от н.е.”, са представени исторически факти и археологически доказателства, че след повече от четири века упорити сражения между двете империи, във втората половина на ІV в.от.н.е., резултатите са в полза на Сарматите=Българите.

            Военното противопоставяне между Великата Римска Империя и Старата Велика България=Сарматия в периода І в.пр.н.е. – ІV в. от н.е. е регистрирано с огромен брой исторически сведения и археологически доказателства. Особенно важни археологически доказателства за тази епоха са монетите  на римски императори в чест на победите им в сражения със Сарматите.

            България и залезът на двете Римски империи

            Тук особено внимателно е укривана и системно фалшифицирана дейността на Кан Баламбер, изиграл важна роля в историята на европейските народи.

Четиривековният системен и агресивен натиск на Римската империя наложил на Сарматите (Българите) да разработят и осъществят нова  военно-стратегическа тактика, съгласувано с “Кинешът”^* – Народният събор.

            Тя  е осъществена чрез дългогодишно планиране, подготовка и организация,  проведени от Кан Баламбер (Шек Алп) от род Дуло (363-378). Освен Масагетите (Урусите) и кавказките Котраги, Баламбер подбрал и довел от средна Азия  нови военни подкрепления от хунските родове. Те дошли и били настанени на териториите на Сарматия (Старата Велика България) заедно със своите жени, деца и родова организация, а Готите като ненадеждни съюзници, са изгонени от териториите на Сарматия. Това е така нареченото от древните историографи “Велико преселение на народите”.

            Синът на Кан Баламбер с реорганизирана и комплектована армия, Алп-Бий е главнокомандващият и  победителят на Император Валент. Битката е в 378 г. при Адрианопол, където е напълно разбита и унищожена 80 000 хилядната елитна армия на  Императора на Великата Римска Империя – Валент. Неговата императорска корона Кан Алп-Бий отнася като трофеен подарък на своя бъща Баламбер в столицата Кан Балин (Киев - или построената още от протобългарите - древната Бащу).

            След тази катастрофална за Римската империя битка, настъпва прелом в отношенията между двете държави на основание сключен договор. В 388 г. Кан Алп-Бий (378-402) сключва договор и дава подкрепа на Император Теодосий І (379-395) срещу претендента за престола Максим. В 395 г. След смъртта на Теодосий І, Великата Римска Империя е разделена от неговите двама синове – Хонорий (395-425) със столица Рим и Аркадий (395-408) със столица Константинопол.

От исторически и архиологически извори, Боно Шкодров прави следните изводи:

“В изпълнение на съюзническият договор, сключен с техният баща Теодосиий І, Кан Алп-Бий в 400 г. оказал ефективна военна помощ  на Аркадий за изгонването на Готите от неговата столица Константинопол и неговата част от империята – Византия.

            Съгласно договора, който уреждал опазването на границите, търговските взаимоотношения, военна подкрепа и др. Кан Алп-Бий ежегодно получавал от Теодосий І и неговия син Аркадий по 350 фута злато. Заради победата му в сражението срещу Император Валент, той бил наричан и с други имена: Кан Дере (така българите наричали Адрианопол, дн. Одрин) и близкиата планина Кан Арбат (така българите наричали Родопите) до която станало сражението. Той разпоредил териториите между долното течение на река Дунав, планинския масив на Карпатите и река Днепър да бъдат държавно охраняем регион - “Онгъла”, за пасища на бойни коне.

            В съвременната историография неговото име и родова принадлежност са фалшифицирани, Кан Алп-Бий е преименован в “Улдийн”...”Вожд на Хуните”!? Други «изследователи» го представят под името «ДОНАТ», а не Кан Арбат, и той бил вожд на някакво неясно племе подчинено на Харатон, т.е. на своя син Каратон.(???)

След неговата смърт, тленните му останки са поставени с тържествен ритуал до тленните останки на неговите баща и майка, Кан Баламбер=Щчек-Алп и българската принцеса Туран-Бика. Над погребалния комплекс (в местността Щековица до Киев) е изграден  величествен паметник със знака на рода Дуло. 

            Кан Алп-Бий и неговата съпруга Урус-Ружа оставили в наследие трима синове: Каратон, Урус-Ружа Бургас и Муенчак.

            Кан Каратон (402-414), най-големият син на Алп-Бий се отличавал с огромна физическа сила и често в столицата организирал състезания по борба ([1], том ІІІ, стр. 91). От негово време и до сега в практиката на различните племена и народи се установява коректност  при двубой между мъже «КАРАТЕ» (за разлика от практиката в Римската империя-мъже, най-силните мъже, пленници на противниците на империята да бъдат предоставени за обществено зрелище като храна на лъвове).

            Съгласно Законът “ТОРЕ”^* на Старите Българи=Сарматите:  “...ВОЕННОПЛЕНИЦИТЕ НЕ ПОДЛЕЖАТ НА УБИЙСТВО И РОБСТВО...ТЕ, КАКТО И ТЯХНИТЕ ЖЕНИ И ДЕЦА МОГАТ ДА СЕ ЗАВЪРНАТ В СВОЯТА РОДИНА СРЕЩУ ОТКУП...ИЛИ ЗАМЯНА НА ВОЕННОПЛЕНИЦИ НА САРМАТИЯ=СТАРИТЕ БЪЛГАРИ...КАТО ОТКУП И В ЗАМЯНА БИХА МОГЛИ ДА БЪДАТ И ЛИЦА (БЕГЪЛЦИ) ИЗВЪРШИЛИ ПРЕСТЪПЛЕНИЯ НА ТЕРИТОРИЯТА НА ДЪРЖАВАТА НА САРМАТИТЕ=СТАРИТЕ БЪЛГАРИ...

            По времето на КАН КАРАТОН, урус (велик) тархан (глава на правителството) е бил неговият брат Муенчак, бащата на Атила. В съвременната историография кан Каратон е представен като хунски вожд под името Харатон. Военна подкрепа от кан Каратон срещу готите в 409 г., за защитата на Рим, получил и Император Хонорий.

Има данни, че след смъртта на кан Каратон, неговият брат, по-малкият син на Алп-Бий, кан Урус Ружа Бургас (413-434) е получавал от Византия по времето на Теодосий ІІ (408-451) ежегоден данък в размер на 350 фута злато.

            В съвременната историография кан Урус Ружа Бургас е представен като едноличен управител на хуните, сключил договор с Византия и е назоваван под името Роас. Той е роден по време на похода на баща му кан Алп-Бий срещу император Валент т.е. в 378 г. Майка му е масагетска княгиня от рода Урус-Ружа (росомони). По негово време, третият брат Муенчак, бащата на Бледа и Атила, е продължил да заема поста Урус-Тархан т.е. глава на правителството. След смъртта на Муенчак, той е погребан до дядо им кан Баламбер. Кан Урус Ружа Бургас е умрял в 434 г. край река Дунав и там селището е наименовано на негово име (днешния град Русе) ([1], том ІІІ, стр. 91).

            В сключените договори с Византия и Западната империя отново се потвърждава, че Панония принадлежи на сарматите = българите. След смъртта на кан Урус Ружа Бургас, двамата синове на Муенчак и внуци на Алп-Бий, кан Бледа (434-445) и кан Атила (434-453), стават съуправители и сключват с Византия подновен договор, с който сумата на ежегодния данък се променя на 700 фута злато, както и клаузи, определящи границите и тяхната охрана, търговските отношения и др.”

 

България и окончателния залез на Великата Римска империя

Също така, oсобено внимателно е укривана и системно e фалшифицирана и ролята на Кан Атила

 

Кан Атила Изображение на кан Атила от Нюрнбергската хроника 1493 г.

«АЗ СЪМ БИЧ БОЖИЙ» ("flagellum dei"),

казва кан Атила при отмъщението за отровената си сестра, дадена за жена на франкски крал (от племената на вестготите), по времето, когато Франция още не съществувала и прославеният град Париж още не бил построен.

            В Константинопол кан Атила получава звание magister militum. В 441 г. поради неспазване на договора кан Бледа и кан Атила предприемат военни действия срещу Византия и войските им стигнали до Константинопол. В 443 г. император Теодосий ІІ бил принуден да сключи нов договор при утежнени условия.

            За смъртта на Кан Бледа, съвременната историография има неоснователни и абсурдни твърдения, че отговорност носи Кан Атила. Ако, обаче, бъдат взети под внимание фактите, че Бледа, Атила и сестра им Лебед са деца на Урус-Тархан т.е. глава на правителството Муенчак (Мундзук), би следвало по внимателно фалшификаторите да детайлират тези си твърдения.

            Бащата е най-коректният и морален държавник дори и спрямо враговете си. За сестра си Лебед, братята Бледа и Атила в региона на сегашния град Харков изграждат специална резиденция, а след като я дават за жена на франкски вожд-негодник, който я отравя, Атила почти незабавно със своята войска пристига в неговия укрепен град на брега на река Лоара, за да изисква отговорност и произнася общоизвестната фраза : «АЗ СЪМ БИЧ БОЖИЙ» ("flagellum dei").

            След смъртта на Кан Бледа, за която носи отговорност Теодосий ІІ, съпругата на Кан Бледа, продължава да изпълнява съвладетелските функции за българската=сарматската империя. Приск Панийски, които е в състава на Византийското дипломатическо посолство прави описание на резиденцията на съпругата на Кан Бледа и на нейната благотворителна помощ за разпиляните от внезапна буря посланици на които тя им дава любезен подслон, храна и чисти дрехи. Те, посланниците на Император Теодосий ІІ са включени в кортежа на Кан Атила при пътуването му до Столицата, където тържествено го посрещат с хляб и сол, поднесената му чаша с вино, Той излива в памет на своя брат Бледа.

            Приск е удостоен с честта два пъти да бъде приет от съпругата на Кан Атила, името на която е КЕРКА.

 

  Керка. Фрагмент от картината на Мор Таун

 

            Тя му е родила трима синове : Елак, Дизингих-Хурса и Ирник. Керка удостоява с внимание и любезно гостоприемство дипломатът Приск, който описва интериора на нейната резиденция: скъпи килими и общество от насядали млади жени, които везат шевици върху бяло платно и тихо пеят «варварски» песни. Според описанията на Приск наблизо е главната държавна резиденция на Кан Атила, където Той приема посланници и разглежда жалби.             Там Приск също описва свойте посещения. Там Кан Атила е облечен в бяло и е седнал на трон от дърво със сложна високохудожествена резба. За разлика от свойте генерали и членовете на държавния съвет, Той се храни в съдове от дърво и пие от чаша от дърво. Всички други използват златни или сребърни прибори. Той винаги е особенно внимателен, наблюдателен и има респектиращо сериозен, а в някой моменти и строг израз. Яде и пие умерено и не се поддава на емоционални внушения на околната среда. Само писмото на Теодосий ІІ предизвиква у него по- висока степен на строгост и ярост.

            Тук обаче трябва да се вземе под внимание, че именно това посолство, в което участва Приск има всъщност за главна цел убийството на Кан Атила. Заговорът на Теодосий ІІ и неговата организация са разкрити от Кан Атила. Независимо от това коварство, Той не само, че не прилага санкции спрямо упълномощените от Теодосий ІІ изпълнители на заговора, но ги освобождава, дава им дарове и ги връща на Теодосий, заедно с голяма част от византийските военнопленици без да настоява за тях да платят дължимия данък съгласно договора между двете страни.

            Чл.52 от Законът»ТОРЕ»^* на Сарматите=Българите:

«Ако някой чуждоземен владетел откаже да плати на Българската държава дължимият по договора данък...Канът има право да употреби военна сила.».

В договорите сключени от Кан Атила е предвидена и клауза за предаване на военноплениците. Съгласно Чл.37 от Законът «ТОРЕ»^*:

«Пленените не подлежат на убийство». Те могат да бъдат върнати на съответната страна срещу заплащане, но онези от тях, които избягат през границата без заплатен откуп, трябва под стража да бъдат върнати. Също под стража трябва да бъдат върнати и бегълците, които в територията Държавата на Кан Атила са извършили държавни, криминални и терористични деяния, независимо от тяхният ранг, расова и родова принадлежност. Те подлежат на съд съгласно закона «ТОРЕ»^*.

            В договорите сключени от Кан Атила е предвидена и клауза за свободна взаимноизгодна търговия. Определени са зоните за взаимен търговски обмен на стоки и двустранната охранителна система между договарящите се страни за предотвратяване на лъжовни сделки и нежелателни сбивания между търговци и други лица. Виновните лица при такива нежелателни и рецидивни ситуации се предават на отговорност в съвместен съдебен състав на договорилите се страни.

            Недостатъчно изяснени са обстоятелствата за войната на Атила срещу Западната империя. Вече отбелязахме военната помощ на кан Алп Бий дадена на император Теодосий І срещу готите окупирали и безчинстващи и мародерстващи в неговата столица Константинопол. Кан Каратон, синът на Алп Бий, по подобен начин спасява свещения град Рим чрез военна помощ дадена на император Хонорий срещу готите (409г.). В 423 г. Кан Урус Ружа Бургас отново оказва военна помощ на император Хонорий срещу узурпатора Йоан, който прави опит да му отнеме властта. След смъртта на император Хонорий в 425 г. неговият малолетен наследник, император Валентиан ІІІ (425-455), отново получава помощ от кан Урус Ружа Бургас за утвърждаването на властта си. Взаимоотношенията на двете държави са регулирани от договори, включващи границите и охраната им, търговските връзки и др., включително и военна помощ. В 435 г. командващият римските войски Аеций, получил военна помощ от Бледа и Атила срещу бургундския крал Гундахар. В 437 г. римският военноначалник Литорий получил военна помощ в Арморика ([2], стр.113/. Тези исторически факти показват, че не случайно планинският масив в централна Европа носи обобщаващото наименование на Българските=Сарматските Богове «АЛПИ».

            Приск, който пребивавал известно време в столицата на Атила в Панония, го определя като :”...крупен държавен деятел извършил велики дела...”. Приск и съвременниците му констатират, че в държавата на кан Атила няма робство и тежки данъчни задължения и че чужденците могат да живеят спокойно, а различните вероизповедания не са подложени на преследване. Културното, моралното, търговското и военното превъзходство на Българите=Сарматите, не само, че не е изследвано, а е фалшифицирано от няколко века насам.

            Някои изследователи отбелязват намесата на Атила в муждуособици на франките, свързани с престолонаследието (447г.). Най-вероятно тук става проблем все още непълнолетният племенник на Кан Атила, синът на неговата сестра Лебед.

 

 Кан Атила и Държавният Съвет в присъствието на византийският посланик Приск, както и в присъствието на тримата синове на Атила: Илак, Дизингих (Хурса) и Ернах - Живописна творба от Мор Таун

 

            В българските летописи е отбелязано следното:

“Кан Атила (Тохол) от рода Дуло е роден в годината на коня 406 ([1],том ІІІ, стр. 92)...той тръгнал срещу алманите и франките, защото техният цар отровил своята жена – сестрата на кана (Лебед)...Разбил най-силните алмански племена, така че част от тях избягали по морето Кук-Дингиз на осторовите Садум и Галидж...” ([1], том. І, стр. 14).

            Тук следва да се допълни и това, че когато сестрата на император Валентиан ІІІ, Хонория, отправила молба за помощ от Атила и му изпратила венчален пръстен (450 г.), той поискал съгласието на равенското правителство за неговия брак с Хонория. При това положение той следвало да получи половината от Западната империя, а именно Галия. Равенското правителство, обаче в тази фаза от времето е подложено на масова терористична инфилтрация от Готите и лишено от възможност да вземе самостоятелно държавническо решение. Може би това е ключът за изяснявяне на променените отношения между Атила и Аеций, който първоначално намерил приют и помощ от Атила, а после използвал германите, франките и готите на Теодорих кривогледия във война срещу Атила - Каталунската битка.

            Не считаме за достоверно, че кан Атила е претърпял поражение при Каталунската битка, при положение, че почти веднага след това той изпратил част от войските си срещу Византия, а с другата част от войските си се отзовал под стените на укрепения град Рим.

 

 Рафаело: Срещата и преговорите Кан Атила с Папа Лъв І

 

            Непубликувани и до ден днешен са преговорите на кан Атила с папа Лъв І.

            (Бел. Н.Т. - Защо?

            Явно са неизгодни за «богоизбания» народ, заради успехите на «варварина» кан Атила от рода Дуло!)

 

            В резултат на тези преговори кан Атила изтегля своите войски от териториите на Западната империя. Едва ли кан Атила би оттеглил войските си, ако при тези преговори не е постигнато взаимноприемливо и стратегически полезно решение, отразено в писмен договор между двете страни. Най-вероятно в този договор е отразено и решението за бракът между Кан Атила и Хонория.

 

 Кан Атила идва в Рим за Хонория

 

            След завръщането си в своята столица и отчет пред Великия събор, войските и народа, по време на ликуващи празненства...той умира при неизяснени обстоятелства.

            Може да се допусне хипотезата, че е отровен от агент на Византия. Показателно в полза на такава хипотеза е писмото на кан Атила до император Теодосий ІІ където се казва :

“...Теодосий е син на един почтен баща. Атила произхожда също от един благороден род и той е успял при всички свои дела да запази унаследените от своя баща Муенчак чест и достойнство. Теодосий обаче посрами честта на баща си и се унижи до положението на един роб, тъй че се видя принуден да плаща данък. От това следваше, че той дължи почитание на мъжа, когото щастието и заслугите му го бяха поставили над него. Вместо това, той се опитва като недобросъвестен роб да устройва ЗАГОВОРИ против своя господар”. (Уелс. Световна история. Том 2. стр.126-127)

 Кан Атила и синът му Ирник. Автор Мор Таун.

            Причината за смъртта на кан Атила би могло да се изясни преди всичко и от текста на непубликувания договор между кан Атила и император Валентиан ІІІ, предаден на папа Лъв. Причината за смъртта на кан Атила би могло да се изясни преди всичко и от текста на непубликувания договор между кан Атила и император Валентиан ІІІ, предаден на папа Лъв І. Допускаме, че смъртта е причинена чрез отравяне с бром или някаква растителна отрова. Приск отбелязва, че за разлика от своите генерали, които пиели със златни и сребърни съдове, единствено Атила пиел от дървен съд. Тленните останки и погребалните дарове на Атила са поставени в три саркофага: най- вътрешния-златен, поставен във втория-сребърен, а външния- железен. Погребалният церемониал е траел три дни. В нашето изследване на сарматски погребален комплекс (http://balgarite.interbgc.com/ приложение ІІІ-1), изразихме нашата хипотеза за евентуално археологическо издирване на погребалния комплекс на Кан Атила.

            Смъртта на Кан Атила  в съвременната историография се представя като край на “...жестокото хунско нашествие в Европа...”, а всъщност това е краят на взаимнополезните културни, търговски и държавнически отношения между държавата на Сарматите=Българите и Римската империя. Това е и краят на Западната римска империя и на епохата на робовладелчеството.

            В последните няколко века историографията има злостно отношение към най-великия държавник в историята на човечеството, Кан Атила = Тохол и за това преднамерено се използват всякакви средства и фалшификации. Като пример в това отношение би следвало да посочим и т.н. «Именник на българските ханове», както и тиражираните твърдения, че Атила имал многобройни наследници, които се скарали за върховната власт! Особенно недостойно, родопредателско и греховно в това отношение е «изследователската» историография на Русия, Украйна и България.

            По- горе посочихме, че най-върховният орган на държавната власт в сарматската = българската държава е «Кинешът»^*, Народният събор състоящ се от 500 родови и военни представители. Наследници на кан Атила са тримата негови синове: Илак, Дизингих (Хурса) и Ирник и след неговата смърт държавната отговорност поема най-големият му син КАН ИЛАК 453-454.

            Преждевременната и неестествена смърт на най-великия държавник, уважаван дори и от враговете, уважаван и обичан от своите народи и войска, както и резултатите от следствието за причините за неговата смърт, породило разногласия. Разногласията в Кинешът^*- Народният събор се пренесли и в обществото на армията и народа. Като едно ехо...са останали легенди всред Европейските Народи от уважението им към Великия Кан Атила. В резултат на противоречията в Кинешът^*- Народният събор настъпило РАЗЦЕПЛЕНИЕ. Част от военноначалниците били за незабавна атака към град Рим. Друга част от военноначалници, на основание следствието, били привърженици за атака и наказателна операция спрямо Константинопол. Трета част, с предимно стари сарматски родове и хунски военноначалници възприели тактиката за оттегляне на Изток. Трите посоки на разногласия прерастнали във вълнения всред народа и войската.  Усилията на Кан Илак за помирение и единодействие завършили с неуспех.

 Кан Илак. Автор Мор Таун

            Той бил убит при “междуособици и бунтове край река Недау”, както се твърди в съвременната историография! Поради заличени, скрити или унищожени оригинални източници за убийството на Кан Илак, в съвременната историография е останало поне едно достойнство “...при сражение...”!?

            След убийството на Кан Илак, държавната отговорност поема вторият син на Атила. Генералите отцепници, които отказали да се подчинят на заповедите на Кан Илак и били твърдо убедени, че  отговорността и възмездието за смъртта на Атила следва да понесе Рим, се организирали и го опустошили. Това е т.н. нашествие на “вандалите”.

            КАН ДЕЗИНГИХ= ХУРСА 454-469. Яростен отмъстител за смъртта на своя баща кан Атила и на своя брат кан Илак, който бил убеден, че отговорността и възмездието следва да понесе Константинопол, вдъхновил своята част от войските за нападение срещу Византия.

            Основният и най-верен контингент от неговите войски са малка част от сарматите=българите и техните съюзници хуните. В региона на Дакия двамата братя Хурса и Ирник в 463г., разделят войските си. При това второ разделение в Кинешът^*, преобладаваща подкрепа имал Ирник. В процеса на подготовка за наказателна операция срещу Константинопол за смъртта на Атила и Илак и на  атака срещу Византия, малобройните войски на Кан Дезингих – Хурса са нападнати в засада от готите. От засада Кан Хурса е убит от гота Теодорих “Велики”! Дори и в най-меките и хвалебствени характеристики на това лице, той е определен от съвременните му хронисти като достатъчно специализиран неморален убиец в засади на множество лица! Тук, обаче искаме да цитираме похвалното слово на епископ Енодий към Теодорих за личната му победа над Буса, Княз на Българите :”...които не знаят що е поражение...”(Буса=Хурса) т.е. Енодий съвсем точно определя Атила и неговите синове като Българи а не Хуни. Тази особено важна подробност все още “убягва” от фокуса на българската историография!

            В заключение Боно Шкодров предупреждава:

НЕОБХОДИМИ СА МНОГО ТРУД, ВНИМАНИЕ И УСИЛИЯ ЗА ДА СЕ СВАЛИ МАСКАТА НА СЪВРЕМЕННАТА ЛЪЖЕИСТОРИЯ В ОНЕЗИ НЕЙНИ ЧАСТИ, КОИТО НЕ ОТГОВАРЯТ НА ИСТИНАТА.

САМО ТАКА ТЯ ЩЕ ИЗПЪЛНЯВА РОЛЯТА НА НАУКА, КАКТО ЗА СЪВРЕМЕНИТЕ, ТАКА И ЗА БЪДЕЩИТЕ ПОКОЛЕНИЯ НА ЧОВЕЧЕСТВОТО.

Източници:

• [1]. Джагфар Тарихы, Свод булгарских летописей, том І, 1993; ІІ, 1994 и ІІІ, 1997. Оренбург.
• [2]. Упадок и гибел западной римской империи и возникновения германских королевств, А. Р. Корсунский, Р. Гюнтер. М. 1984.

 

България и началото на залеза на Източната Римска империя

            Тук няма как нагпо да се фалшифицира... Историческите податки са много и недвусмислени, за разлика от епохите през хилядолетията пр. Хр.

Кан Крум и битката при Върбишки проход

Конфликт: Българо-византийските войни

Войската на кан Крум преследва и ранява Никифоровия син и приемник Ставракий (миниатюра от Манасиевата летопис)

Дата:

26 юли 811

Място:

Върбишки проход, България

Резултат:

Съкрушителна българска победа

Воюващи страни:

България - Византия

Командири:

Крум - Никифор I Геник†

Сили:

50,000-65,000 - 60,000-80,000^[1]

Загуби:

Малки - голяма част избити

Битката при Върбишкия проход се състояла на 26 юли 811 между българските войски, водени от кан Крум и Византийската империя.

Предистория

            През периода 808-809 г. хан Крум подкрепя бунта на българите в долината на р. Струма, които са там 30-40 години преди Аспарух и впоследствие ги присъединява към своята държава. През 809 г. ханските войски завземат ключовата византийска крепост Сердика. Отговорът на Константинопол не закъснява и в началото на 811 г. византийския император Никифор I Геник организира поход срещу Плиска, столицата на българските ханове.

Никифор разграбва Плиска

            Крум предприема дипломатически мерки, целящи мир, но Никифор отхвърля предложението му „поради собствените си злонамерения и по внушенията на едномислените си съветници“^[2]. Императорът лично^[3] повежда тагмите през проходите на Стара планина и навлиза в българска територия на 20 юли. За следващите три дни Никифор достига и обсажда Плиска.

            Византийският император придружава кампанията си с невиждани жестокости и произволи над местното население, което е подложено на клане без разлика на пол и възраст^[4].

            Крум повторно се обърнал към него със следните думи: „Ето, ти победи. И тъй, вземи, каквото ти е угодно, и си иди с миром“, като искал по тоя начин да отклони по-нататъшното разорение. Но императорът, главозамаян от успехите си, не искал и да чува за мир.

Кан Крум се готви за възмездие

            Никифор, след като ограбил и разрушил Крумовата резиденция, потеглил обратно за Константинопол като победител. Докато византийският император бил зает с разорението и опустошението на Плиска, Крум мобилизирал всички налични сили и се подготвил за справедливо възмездие. Той бил разгневен както от отказа на императора да сключи мир така и от невижданите жестокости, грабежи и произвол в държавата му. Българите заградили входовете и изходите на планинските проходи с дървени укрепления и направили засеки в тесните места.

            Когато Никифор научил, че пътят за отстъпление е отрязан и виждайки зъберите на Върбишкия проход, започнал да се отчайва. На свитата си казал: „Дори да бяхме крилати, никой да не се надява, че ще избегне гибелта.“ Крум събрал войската си и през нощта срещу събота, 26 юли 811, нападнал изплашените византийски войници.

Ход на битката

            В теснините на Върбишкия проход станало страшно клане. На разсъмване българите се нахвърлили върху палатката на Никифор, където той бил убит. В нощния бой освен императорът загинали много видни велможи и военачалници, a именно патриций Теодосий Саливара, стратегът на източните войски патриций Роман и стратегът на Тракия. Много офицери и безбройно много войници намират гибелта си в планинските теснини. Летописецът Теофан отбелязва „цялата християнска красота загина!“. Ставракий, синът на Никифор, тежко ранен в гърба едвам сполучил да избяга жив и в големи страдания достигнал до Одрин. След няколко седмици умира в Константинопол.

            Поражението на император Никифор във Върбишкия проход на 26 юли 811 г. избавило България от страшна опасност. Българите закрепили всичките завоевания на запад заедно със Сердика и се осигурили от бъдещи нападения от страна на Византия.

Славната победа на кан Крум

Пирът на кан Крум след победата над Никифор (миниатюра от Манасиевата летопис)

            Българският кан се прославил като победител над ромейския император. Битката била грандиозна военна и политическа победа, тъй като това е вторият византийски император, след Валент 400 години по-рано, в цялата хилядолетна история на Византия, който пада в битка. Последният император Константин XI също загива от вражеско оръжие, но това става при падането на Константинопол през 1453, когато съдбата на някогашната империя е вече решена.

            Гордостта на Крум от великата победа най-ясно изпъква в разказа за Никифоровата глава. „Като отрязал главата на Никифора, пише летописецът, Крум очистил черепа и го обковал отвън със сребро, с гордост карал князе да пият.“

            Славната победа окуражила Крум, който почнал да се приготвя за възвръщане предишното положение на България като първа сила в европейския югоизток.

 

Източници:

1. The Address of a Victory, journal „Bulgarian Soldier“, volume 6, June 2007, Ivo Ivanov, Online Edition (in Bulgarian)
2. Цитат на хронистът Теофан.
3. Един от редките такива случаи, според византолога Мутафчиев, 1935 г.
4. Неизвесте източник: Той (Императорът) наложил печати на Крумовите съкровищници и ги пазил като собствени. В същото време отрязвал ушите и други части на тялото на войници, които се докосвали до неговата плячка. Най-сетне заповядал да опожарят палатите на Крум.

http://bg.wikipedia.org/wiki/Битка_при_Върбишки_проход

ПЛЕВЕН ОНЛАЙН ПОРТАЛ/
Автор: д-р инж. Никола Тодоров, доцент

много история и много истина!Наистина си заслужаваш поздравленията!Лично аз отдавна съм изхвърлил от употреба хановете и кановете,което е едно и също.В Именика пише за КНЯЗЕ С ОСТРИГАНИ ГЛАВИ! Канасубиги на колоната не е нищо друго освен КНЯЗ У БОГА,ОТ БОГА /В ИМЕТО НА / БОГА,КНЯЗ. КНЯЗ В ИМЕТО НА БОГА! Но е прекрасно четиво!Поздрави!

nikikm, благодаря ти приятелю, но
22:35
Кан е по-правдиво от юдео-хазарското - хан...
Естествено е, че е КНЯЗ У БОГА!
... може би Канас юбиги е ТОЧНО ТОВА!
И както пише Боно Шкодров и тук фалшифицираната история МЪЛЧИ!