Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
30.05.2014 13:44 - По повод 2 юни! Българи, запомнете! Масони убиха Ботев, а четирима българи пратиха Левски на обесване. Съвременни уроди хулят и Ботев и Дякона
Автор: fascindoo Категория: Политика   
Прочетен: 2732 Коментари: 2 Гласове:
5

Последна промяна: 30.05.2014 15:22

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg

И в Деня на Ботев, и в Деня на величавата смърт на най-прославения син на България – Апостола на свободата Васил Левски, когато цялата нация свежда глава пред тяхнато величаво дело, не мога да не отбележа известните от историята техни предатели и убийци българи, както и съвременните уроди, дегероизиращи Дякона и неговото свещено дело, а Ботев изхвърлят от учебниците

Нов анализ за смъртта на Ботев, от какъвто казионните ни историци са бягали или бягат като дявол от тамян

image

Три хипотези за смъртта на Христо Ботев           

138 години ВЕЛИЧИЕ

Автор: Илия Стоилов, юрист

Христо Ботев, войвода на 172 млади мъже, заложили главите си пред олтара на поробената си родина, води с тях в Балкана три люти боя срещу турския аскер и башибозук и изведнъж… изчезва. Няма го! Дезертирал? Заблудил се в гората? Ранен и изоставен?

И в турско, и след турско смъртта на великия революционер и гениален поет е била загадка. Много са и предположенията. Убит на Вола! Не, убит на Околчица! Не, убит на Милин камък! Не, другаде; защото ако беше убит по тези височини, поне трупът му щеше да бъде намерен.

Ботев е това — най-горещият бунтар против турската империя! Знаен добре от нейните управници и от нейните шпиони. От многото заловени в плен четници би могъл да бъде разпознат.

Българското правителство назначава комисия… една, две, три; или нищо положително не се открива за неговото убийство, или убиецът или следите водят към българин. Спонтанна реакция на всеки от нас: „Ужасно! Изключено! Това не е възможно! Ами ако все пак това е истина?!…“

Първата хипотеза е тази на назначената от Министерството на просветата комисия, в която като член е участвал литературоведът Леонид Спасов, чието заключение е било, че Ботев е убит от неизвестен българин или българи, за да бъде ограбен.

„Спомени по българските въстания“ на Никола Обретенов вероятно не са били напечатани още. Затова въз основа на тях комисията не е могла да направи другия извод, а именно, че Ботев е „ограбен“ от Обретенов и приятели така, както той самият го описва.

Втората хипотеза е тази на Българската академия на науките, възприета като официална и от българската историческа наука, че войводата Христо Ботев е убит от вражески турски куршум.

Третата хипотеза е тази на въстаника Никола Обретенов, според която Ботев е бил лишен от живот от „неприятелски“ куршум, изстрелян от неизвестен стрелец.

На първата хипотеза няма да се спираме, а само я отбелязваме като съществуваща, защото не разполагаме с никакви доказателства за нея — писмени или гласни. Комисията може и сигурно е събрала такива, но ние не можахме да се доберем до тях. Затова тази хипотеза я изоставяме или отхвърляме.

Втората хипотеза е изградена въз основа на разказа на Захари Стоянов и неговата биография за Христо Ботев, а в тази биография, в пункта за смъртта на войводата, авторът е вмъкнал показанията на Никола Обретенов.

Разликата между втората и третата хипотеза е само в това, че докато във втората хипотеза се говори определено за „вражески турски“ куршум, то в третата се говори за „неприятелски“ куршум.

Под „неприятелски“ Н. Обретенов е имал предвид неприятеля в този момент от турски аскер и башибозук; но ако не е бил много сигурен, може под неприятел да е имал предвид и някой четник или друг българин, който по една или друга причина е бил враг на Ботев, макар че няма абсолютно никакви данни Ботев да е имал такъв неприятел; и понеже разликата е минимална и без значение за третирания въпрос, изоставяме да разглеждаме и втората хипотеза.

Още повече че от статията на Стоянова ни е известно по какъв неубедителен начин тя е стигнала до извода, че куршумът е „турски“ — от „предположението“ на Захари Стоянов, допълнено и от нея.

И така стигаме до третата хипотеза — тази на Н. Обретенов. Поначало трябва да приемем, че тя е най-достоверната, защото той е присъстващ и очевидец на Ботевата смърт.

Но все пак така ли е? Няма ли и четвърта хипотеза? Ето върху това искаме да дискутираме.

С една предварителна уговорка: ще третираме Никола Обретенов само като един обикновен свидетел. И към неговите показания трябва да бъдем при преценката им прецизни, строги, критични, абсолютно обективни, па ако щете и подозрителни. Защото уликите са много, доказателствата са крайно ограничени, а показанията му се отнасят до смъртта на един човек; и защото той е свидетел и като всеки човек може да има лично отношение и лична окраска.

Още повече, когато може да бъде уличен като евентуален убиец или най-малкото — като участник в групата, която е убила Ботев.

И още нещо. Още в началото не трябва да му признаваме нито смекчаващи, нито утежняващи евентуалната му вина обстоятелства. Трябва само да знаем, че той е един от четниците на войводата.

Трябва да забравим, че той е син на най-голямата и храбра наша революционерка баба Тонка, че брат му Ангел е убит като участник в четата на Хаджи Димитър и Стефан Караджата, че брат му Петър е бил пленен от турците и заточен завинаги в азиатската крепост Сен Жан д’Акр заради революционна дейност; самият той е един от членовете на Гюргевския революционен комитет и апостол на Софийски окръг.

При разглеждания процес за инцидента той трябва да остане само един обикновен свидетел.

Свидетелят Обретенов дава показания

В „Спомени по българските въстания“ ето как Никола Обретенов описва смъртта на Ботев: „Най-сетне, когато стана здрач, гърмежите почнаха да се слушат по-нарядко. По едно време изсвири тръбата на войската и гърмежите престанаха съвършено. Някои от нашите момчета, които бяха служили в Казашкия алай при Чайковски, разбираха сигналите и казаха, че това означава спиране на боя. По заповед на Ботев, изсвири и нашата тръба — също за спиране.

Момчетата, които заемаха върха на Камарата, слезоха и съобщиха, че неприятелят се е оттеглил надолу към местото, откъдето се бяха изкачили. Слезохме и ние с Ботйова, като подкрепяхме ранения Перо, раната на когото се беше влошила и почнала да го боли. Ботйов разреши на четниците да отидат на извора, който бил наблизо, да пият вода.

Когато цялата чета слезе от Камарата и се отправи към извора, Ботйов, Апостолов и аз бяхме изостанали по-назад по причина на Перо, който не можеше да върви. По покана на Ботйова приседнахме край една малка скаличка. С нас бяха Сава Пенев от Търново и Димитър Тодоров (Димитрото) от Габрово, жив и досега.

Ботйов беше много загрижен. Понеже от щаба му бяхме останали само Апостолов, Перо и аз, той се обърна към нас и запита: «Какво мислите да правим, когато в тия две сражения патроните ни се свършиха? Помощ отникъде нямаме, хляб също няма. Да продължаваме ли или да се отправим за Сърбия?»

Докато ние отговорим, Перо каза: «Ботйов! Ако ти направиш това нещо, знай, че всичкото обаяние, което спечели с подвига си ще го загубиш!»

Ботйов нищо не каза, но се изправи в цял ръст да види накъде отидоха момчетата и няма ли някоя опасност за четата. Тогава моментално изгърмя пушка и Ботйов политна да падне на гърба си. Аз и Апостолов го поехме от двете страни и докато го сложихме на земята, той издъхна, пронизан в сърцето. Сразен беше от неприятелски куршум, без да каже нито дума — само изхърка…

Останахме поразени като от гръм. След няколко минути се окопитихме. По съвета на Перо, прибрахме всичко от Ботйова, което можеше да покаже, че е войвода, за да не се гаврят с него неприятелите. Аз взех картата от пазвата му под мундира, която беше окървавена и продупчена от куршума; взех и часовника, бинокъла, компаса и портмонето с пет наполеона; а Апостолов взе калпака му с лъва, шашката, револвера и мундира.

Всички плачехме, но аз и Апостолов бяхме неутешими. Наведохме се и го целунахме по челото. Оставихме скъпите му останки на произвола на съдбата, за да се изпълнят собствените му думи: «В редовете на борбата да си найда и аз гроба!»

Простихме се така с войводата, тръгнахме с момчетата към извора. Съгласихме се да не казваме никому за смъртта на войводата, макар че мнозина от четниците питаха: «Къде е войводата?»

— Отиде напред и ние вървим след него — отговаряхме ние.

Всеки, който пиеше вода от извора, заминаваше нагоре в гората над извора, която беше от дебели дървета и гъста. Тук превързахме раната на Перо в коляното, получена на Милин камък и почнала много да го боли.

Понеже нощта бе настъпила и ние бяхме много изморени, заспали сме. Рано на разсъмване сутринта чухме конски тропот и глъчка и се събудихме. Като дойдохме вечерта последни, бяхме останали на първа линия срещу потерята, която идваше по същия път, по който бяхме дошли ние вечерта. Този, който вървеше най-напред, ни съзря, когато вземахме позиция зад дърветата, изгърмя и Перо падна по очите си, ударен в сърцето. Георги Апостолов насочи към оня, който гръмна, и го свали от коня. Черкезите, като видяха, че главатарят им се катурна от коня мъртъв, хукнаха да бягат назад и ние, възползвани от тяхната паника, поехме гората нагоре“.

Загадката за смъртта на Ботев съществува от самата му смърт. Много усилия са правени, за да бъде тя разбулена. Натрупани са много съмнения, подозрения, колебания и накрая… буржоазните историци заключиха, че Ботев е убит от турски куршум. Мотивировката не е от фактическо, нито от правно естество, а от етично, социално и патриотично естество, за да се опази доброто име на българина.

Вероятно по същото съображение след 9 септември БАН утвърди тази истина.

Доводите „за“ и „против“ тази истина

Като доказателствен материал ще имаме само „Спомените“ на Никола Обретенов и кратките показания на приятеля му, „все още жив“, Димитрото, макар че не допринася нещо съществено.

Нека първом издирим и изчистим фактите, а след това да правим изводите.

Първият факт е, че Ботев е бил убит, а не е безследно изчезнал. Вторият факт е, че Ботев е убит от куршум; и третият факт е, че куршумът е неприятелски.

Впрочем третият факт не е факт, а преценка или един извод на свидетеля; защото, като е бил убит от куршум, не ни казва защо приема, че този куршум е „неприятелски“. Под неприятелски трябва да се разбира „турски“ куршум: защото когато описва сраженията, той определя турците като неприятели. А щом е въпрос до преценка, то нека ни бъде позволено и ние да направим своята преценка.

Води се сражение между четниците и много турци — башибозук от черкези и редовна войска. Надвечер то бива прекратено. Турският тръбач свири отбой, българският — и той същото. Турците, а след тях и четниците, се отдалечават от бойната линия. Турците отиват в селата да нощуват. Те не водят никога нощен бой. А и защо да рискуват, когато вече знаят силата на противника и че този противник няма да им избяга от ръцете. Четниците се спущат към гората и дола, за да се посъберат след сражението и да си починат.

Местността, в която се отправят българите, е чиста от турци, спокойна и безопасна. Четниците са в „свободен строй“ и се спущат в дола да пият вода. Ботев изостава с хората от щаба си назад. Сядат край една скала и разискват.

Макар че не е обичайно водачът на един военен отряд да се движи в ариергарда на колоната, може да се приеме, че изоставането е причинено от по-бавното придвижване на ранения в крака Петър Симеонов, наричан Перо Македонеца и Перо Херцеговинът (той е участвал във въстанието на Херцеговина).

Но – за „сядането“. За да се спрат и да седнат, предложение е могъл да направи най-вероятно раненият, който имал нужда да си почине. Но не той, а предложението се прави от Ботев. Войводата запитал:

— Какво мислите да правим?

Налага се и неизбежно трябва да се приеме, че изоставането от четата и „сядането“ е осъществено, за да се проведе заседание на членовете на щаба. Съвещанието е могло да се проведе и без Войновски, който е един младеж от Юнкерското училище в Одеса и в момента е бил встрани с група четници. Трябвало е щабът да вземе важно решение: „По-нататък… из кой път?…“ Спасяване на живите четници, като преминат в близката Сърбия, или да продължат на изток по Балкана към Ловеч, Търново, Сливен?

От предадения разговор в „Спомени“ се вижда, че щабът не е бил единодушен по разисквания въпрос. Като войвода, Ботев е знаел каква е неговата роля и отговорност пред историята и пред онези, които той води… Затова той е категоричен за преминаване в Сърбия:

— Патроните ни се свършиха, помощ отникъде нямаме, хляб също няма.

Ако в Румъния Ботев е бил подведен от погрешната информация, че народът е готов или вече е въстанал, че трябва да му се помогне с чета и оръжие, то в момента той е имал вече пълна и ясна представа за бойната обстановка. Местното население не оказва никаква помощ, апостолът Стоян Заимов не отговаря на двата призива и, преоблечен в женски дрехи, се крие във врачанските лозя, турски аскер и башибозук е залял околните села и градове, а през нощта все още се виждала червената заря на догарящите пожарища на изток.

Бурно съвещание в щаба

В отдиха след последното сражение щабът е трябвало да реши по-нататъшния маршрут на четата. Съвещанието не е било спокойно; дори трябва да приемем, че то е било бурно, защото са се били очертали две непримирими становища. Когато се прави революция, обикновено становищата са непримирими!

До споразумение не се е стигнало, защото Ботев става прав, за да отиде при четниците. Иначе ставането би станало вкупом и едновременно. Той отива при тях, за да им съобщи решението си. Останалите трима от щаба — Обретенов, Апостолов и Перо — са на противно становище. Трябва да продължат да го поддържат и пред четниците. Обаче каква е вероятността, че те ще приемат становището им за продължаване на борбата или и без това твърде много разколебани и обезкуражени, четниците ще тръгнат след Ботев? Това не трябва да стане; а за да не стане, ще трябва на Ботев да се попречи да отиде при тях!

Едва Ботев станал, гръмва се и той полита на земята.

За „ставането“ на Ботев Обретенов има свое обяснение — „да види накъде отидоха момчетата и няма ли някаква опасност за четата“. Това му обяснение е съвсем наивно, неприемливо и трябва да се отхвърли:

    1. Всички те знаят къде са момчетата — в дола за вода.

    2. Обстановката е спокойна — няма турци и затова са седнали на разговор.

    3. Няма никакъв нов факт, който да говори за някаква опасност за четата.

    4. За движението на четата и нейната безопасност се грижи военният ръководител Войновски и неговите помощници.

Тогава? Остава да се изясни кой е стрелял и защо.

Куршумът не е турски

В спомените на Обретенов четем, че куршумът, с който е бил убит Ботев, бил „неприятелски“. Това ще е така, защото не може да се очаква куршумът да е отправен от приятел. Прави впечатление, че сам Обретенов е избегнал да окачестви куршума като „турски“. Съзнателно или не, той никога и никъде и в другите си писания не споменава тази дума.

Тогава кой е неприятелят на Ботев? Или понеже той е неизвестен, да поставим въпроса другояче: Кой е възможният неприятел?

Никола Обретенов, Георги Апостолов, Димитър Тодоров и Иван Пенев решават да не съобщават за смъртта на Ботев. Ние трябва да решим да не се съмняваме в онова, което те са извършили.

За историята са необходими истини, за да бъде тя поучителна и полезна за поколенията. Тя не се интересува толкова от физическия убиец, колкото от самото убийство като обществено, социално и политическо явление на обществото.

Кой е убил Ботев? Според нас най-вероятната от всички вероятни хипотези е, че е бил човек от групата на четиримата. Тя не е образувана случайно. Тя е група на Обретенов, тя не е група на Ботев!

По сп. "Факел" - fakel.bg

 

Историците и обществениците 141 години спорят дали на 18 или на 19 февруари е обесен Дякона Васил Левски. Спорят и къде е гробът му.

image

Но Левски отдавна е престанал да бъде материален образ за българина и вече има силата на Светия дух. Спорим и дали поп Кръстьо е истинският му предател.

Със сигурност обаче се знаят имената на четирима българи, които са участвали в съдебната комисия и са  пратили хладнокръвно на обесване Апостола.

Обществото е дало присъдата си към тях,

но имената им никога не трябва да се забравят

въпреки, че са скрити за учебниците по история, и през годините останаха непознати.

Това са :

1.      Хаджи Иванчо Хадживеличков Пенчович, член на държавния съвет към империята. По-късно след освобождението той се оказва и един от първите дарители, които дават пари, за да се издигне в София паметник на Левски

А в съдебната комисия са включени и първеницте на София:

2.      Мито Панов Каймакчийски, член на ръководството на българската църковно-училищна община,

3.      Хаджи Мануил (Мано) Стоянов, член на софийския меджилис и

4.      Петър (Пешо) Тодоров – Желявеца, член на софийския меджилис.

Да бъдем предавани от свои е част от българската народопсихология. Сигурно затова, минути преди да увисне на въжето със страшна сила Апостолът е плакал.

Източник: Избор на редактора! -  faktor.bg

 

Но да  помним и съвременните изроди, хулещи Дякона и Ботев! Като:

някакъв изрод, вероятно от небългарски произход, Христо Стоянов, набеден за писател, пред проституираща журналистка, риторично твърди:

"С какво Левски е по-добър от Карамански?!"

Изродът надминава себе си и се превръща в добре платен урод с новия си роман “Другият Левски”.

В него той сваля ореола от Апостола и го нарича “детеубиец”.

Книгата му представя Васил Иванов Кунчев през очите на майка му Гина, която не може да спре да мисли за това как синът й убил 14-годишно момче от страх да не бъде предаден.

Скандалният роман развива тезата, че основната причина за обесването на Левски е фактът, че той убива дете, а не заради подготовката на въстание и създаването на комитети - за това той трябвало да получи най-много 15 години заточение в Диарбекир.

Ето част от интервюто на “ШОУ” с новопоявилия се "писател"-изрод:

"...
- Книгата ви “Другият Левски” третира един сюжет, за който се говори вече повече от 20 години. Какво ви накара да се обърнете към него и смятате ли, че е достоверен?
- Влезте в интернет и препишете писмото на Левски до Каравелов. Вътре той казва, че ще си изплати борчовете, когато опита силата на оръжието. При това той отишъл да обере ловешки чорбаджия, защото не му е дал 20 турски лири на хората, които са искали от него. Левски сам казва, че цяла нощ е мислил над план, че е разпитвал за навиците на чорбаджията. Тоест, става въпрос за предумишлено убийство. За нещастие, 14-годишното чираче на чорбаджията пристига преди него и Левски убива момчето.

- Как се казва момчето?
- Според ловчанлии се казва Иванчо. Има различни версии, назовават се различни имена – че се казва Димитър, Митко, Никола, Колю, Стойчо. Левски излъгва, че това е 24-годишно момче. В тогавашните представи 24-годишните не са калфи, нито момчета. Те са сериозни зрели хора, които са станали майстори още на 17-18-годишна възраст.

- Това променя ли нещо?
- Всъщност аз написах книга за майката на Левски. Това е изповед на майката. Тя се самоубива на 27 януари 1878 година. Умират й четири деца от шест, а тя знае, че Петър е някъде в опълчението и са му отрязали крака. При онази патриархална България представяте ли си какво означава това да изгубиш пет от шестте си деца? И всички онези, които ме плюят и твърдят, че пиша срещу България и мита на Левски, да си зададат въпроса как ще се чувстват и какво ще кажат онези родители, които знаят, че тяхното дете е убито от Левски? Дали тези родители ще поднасят всяка година цветя пред паметника му, всяка година на 19 февруари? Не можем да извиняваме детеубийството с революцията. Достоевски нали казва, че цялото щастие на света не си заслужава, ако заради него е пролята една-единствена детска сълза. Извинете, след като са революционни времена, това означава, че трябва да извиним Карамански и цялата плеяда мутри ли? Те също могат да кажат, че в името на родината са трепали, внасяли са наркотици и т.н.

- Можем ли да сравняваме Левски с Карамански?
- Тъй ли? Защо да не го сравняваме? Публикувайте писмото на Левски до Каварелов, моля. И тогава ще видим за какво става дума. Извинете, Карамански колко деца уби? Говорим тук за морален постамент.

- Нали целта ви не е била все пак да развенчаете Левски?
- А да покажа каква невероятна българка е майка му.

- Но, показвайки майка му, вие не развенчавате ли Левски?
- Ако някой развенчава някого, то това е самият Левски, който се развенчава с това убийство.

- В този смисъл османската държава била ли е в правото си да го издирва, да го арестува и да го осъди на смърт? Не я ли оправдавате? И не оправдавате ли българския народ за това, че не му е помогнал да избяга?
- Кой би помогнал на детеубиец? Аз разбирам българите, които не са се надигнали да освобождават Левски от Търново до София, когато са го конвоирали четири-пет заптиета. Хората вече са знаели кого водят. Хората са знаели, че Левски е убил дете. Още повече, че той не е бил съден сам, а заедно с Димитър Общи и още 60 души заради Арабаконашкия обир. Цялата работа е в това, че българинът в един момент се осъзнава и си казва: “Абе, чакай, тези хора уж ще ни освобождават, а те всъщност какво правят? Всяка нощ са по механите, а през деня мислят как да причакат някого, за да го батардисат”. Този народ не е толкова глупав, той си задава напълно нормални въпроси.

- Значи вие оспорвате това, че българският народ не е дорасъл за своята свобода и заради това не е помогнал на Левски да избяга?
- Именно. Българинът е на много по-високо морално ниво, отколкото Левски.
..."

С това този урод се доближава плътно до друг - уродът-сатанист Андрей Райчев!

Преценете сами.

А изродът Андрей Райчев. Докъде стигна неговата чифутска уродливост!

"Еми-и-и..., той е конекрадец. Конфликтът в неговото семейство довел до това, че той взел коня на вуйчо си, това е все едно мерцедес в наше време. " -

изръси изродът и еврейски урод Андрей Райчев в предаване по юдейската bTV.

image

Комунистът-ционист, самообявил се за гурото на българската социология, нарече Левски и Ботев

“момчета с отклоняващо се поведение”,

които при други обстоятелства можело да станат престъпници.

На 21 февруари, 2010, бездарният социолог и отявлен българофоб Андрей Райчев гостува в предаването “Денят е прекрасен” по БТВ.

Вече неведнъж съм писал за този професионален лъжец, който при всеки удобен случай не пропуска възможността да се изгаври с България.

Напомням, че неговата дъщеря – Ана Райчева е една от известните анархистки, член и спонсор на анархо-болшевишката структура ФАБ.

Райчев този път успя да надмине себе си, като в деня на официалните национални чествания на паметта на Апостола на Свободата успя да го нарече конекрадец и проблемно момче. Според него конят на вуйчото на Левски можел да се сравни с мерцедес в днешно време, следователно сигурно Апостола може да се сравни с автоджамбазин. Вероятно според извратената му логика Христо Ботев, който отвлича парахода “Радецки”, може да бъде сравнен със сомалийски пират.

Разбира се, единствената реакция от страна на не особено интелигентните водещи беше бездушното кимане и съгласяване с „интересната гледна точка” на псевдо-социологът, който явно се изживява и като психолог.

Предоставям ви точен цитат на някои от репликите на Райчев:

„Мен ако питате и неговото, и на Ботев, и на всички тия момчета, величието им е, че те са обикновени момчета. Това е, Левски е сина на баба Гина от Карлово, оня другия е на Петко учителя момчето. Просто ….хлапета с отклоняващо се поведение. Това е нещо, което е много важно. Значи, революционерът по принцип е момче с отклоняващо се поведение. В други времена това може да стане и престъпник.”

„Лошото момче, обезателно, еми той иначе няма да чупи. Той цяла империя е тръгнал да чупи. Той е тръгнал да чупи цяла империя – Султанат. Сериозно е намислил да го запали и така, общо взето се е опитал. Значи, общо взето е успял в крайна сметка, макар не той, а неговите последователи. Еми той е конекрадец. Конфликтът в неговото семейство довел до това, че той взел коня на вуйчо си, това е все едно мерцедес в наше време. Избягъл е с него и го е продал, и е отишъл в чужбина. Това не е революционно действие, това просто е действие на протест. Това е бунтарско действие. По късно, под въздействието на Раковски и на други там идеолози, това отклоняващо се поведение се осмисля по този начин, по който ще го направи велик в историята….Забележете не е първо идеята, а после бунта, а първо бунта, после идеята. И това е много важно, което се крие от децата.”

Цялото предаване може да изгледате от страницата на телевизия БТВ. Но ако не го направите няма да изгубите много, защото само човек с железни нерви би могъл да изтърпи глупостите на този субект, който съвсем умишлено през цялото предаване криеше етническия си произход и се представяше за Българин. От какво ли се срамува г-н Райчев?
Ще завърша с една култова реплика (на уродът Райчев естествено) от края на предаването:

“Съвремения българин трябва да знае, че за разлика от всичките си предшественици, той е свободен. Ние от 20 години сме своо-боо-дни. Може да решим да пра’им квот си искаме. Свободата съдържа в себе си и произвол, и в това няма лошо.”

Разбира се, че няма лошо, особено ако си измамник, който благодарение на болшевишкото си минало, корумпираната система и “свободата”, чрез машинации е успял да натрупа милиони.
(Е, драги читателю, видяхме кои са "сина на баба Гина от Карлово" и на "Петко учителя момчето", но видяхте ли сина на еврейката Кира Андрейчина и на българофоба Венцел Райчев?

image Такъв изрод българка не може да роди и след 5000 години!!!

Цялото предаване може да изгледате от страницата на чифутско-Мърдоковата телевизия БТВ. Но ако не го направите няма да изгубите много, защото само човек с железни нерви би могъл да изтърпи глупостите на този субект-полуидиот, който съвсем умишлено през цялото предаване криеше етническия си произход и се представяше за Българин, и който нарече Левски и Ботев “момчета с отклоняващо се поведение”.
От какво ли се срамува г-н уродът-субект-полуидиотът-"българин" Райчев?

Смрад и продажност струи от подобни потомствени български предатели, като горните двама - урод-"социолог" и "писател"-изрод!

И най-важното- докога ще търпим зловонните им уродливи уригвания на подобни изроди (които вече се множат) по повод България и българската идентичност, и най вече святостта на Дякона Левски и Ботев!!!
Още за този урод...
Какво конщунство от тези сатани-уроди!!! И двама намесват майките на Левски и Ботев. Светите Майки, родили тези велики българи.

 

_за Плевен онлайн портал/

д-р инж. Никола Тодоров, доцент

Пояснения:

1- Хаджи Иванчо Хадживеличков Пенчович е бил масон. Бил е член (брат), който заедно с масонския си брат Мидхад паша са членували заедно в ложата "Али Коч", създадена в Русе през 1867/8 г.

2- Никола Тихов Обретенов, също масон ... В сайта на българските фриимасони пише:

"През 1880 г. Ведър има задачата да уреди в Русе първата явна масонска ложа в България - Etoile des Balkans (Балканска звезда), номер 134. До 1882 г. ложата наброява 27 членове, между които Захари Стоянов, (масон от Великият изток на Португалия), Никола Обретенов, генерал Върбан Винаров, Йосиф Клайн и др. В тази ложа инкогнито членувал и княз Александър Батенберг. Най-висока е, разбира се, степента на Иван Ведър."

Самият факт, че 2 г. след Освобождението става явен масон, говори много!

3- Юдейската генеалогия на  сатаниста - българофоб Андрей Райчев:
Дядото на изрода-"социолог", Георги Илиев Андрейчин, известен и като Джордж Балканец, е американски, съветски и български профсъюзен деец- комунист. Андрейчин е роден в 1894 година в разложкото село Белица. Андрейчин е женен за руската еврейка Илза Карловна Рихтер. Хулителят на Левски и Ботев ("...
сина на баба Гина от Карлово, оня другия е на Петко учителя момчето. Просто ….хлапета с отклоняващо се поведение”), изродът-"социолог" и българофоб Андрей Райчев, е син на дъщерята на Андрейчин – еврейката Кира Андрейчина, омъжена за Венцел Райчев!!!




Гласувай:
5
0


Вълнообразно


1. andrei - Още през годините на комунизма се интересувах от
30.05.2014 15:19
истинската причина за смъртта на Христо Ботев.Чичото на моята съпруга бе главен редактор на един вестник.В разговор с него по този въпрос научих,че в Народната Библиотека се пазят документи,в които се казва ясно,кой е убиеца на Ботев и които няма да видят бял свят никога,за да не се омаскари името на Баба Тонка,майката на Никола Обретенов.В прав текст ми се каза,че убиеца на Ботев е Никола Обретенов!!!
цитирай
2. fascindoo - Естествено, че е така, както пише Андрей...
31.05.2014 15:19
Никола Тихов Обретенова, син на Баба Тонка е също масон като х.Иванчо х.Пенчович от "Али Коч", създадената от валията на Русчук и бъдещ велик везир Митхад паша ЛОЖА!!!

Даже в сайта на нашите - явни вече - фриимасони пише:

"През 1880 г. Ведър има задачата да уреди в Русе първата явна масонска ложа в България - Etoile des Balkans (Балканска звезда), номер 134. До 1882 г. ложата наброява 27 членове, между които Захари Стоянов, (масон от Великият изток на Португалия), Никола Обретенов, генерал Върбан Винаров, Йосиф Клайн и др. В тази ложа инкогнито членувал и княз Александър Батенберг. Най-висока е, разбира се, степента на Иван Ведър."

Самият факт, че 2 г. след Освобождението става явен масон,
КАКВО ви говори ?

И това "академиците", като скрития евреин Георги Марков от "Историческия" институт на БАН,
ще ви го признаят ли?
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: fascindoo
Категория: Политика
Прочетен: 4301934
Постинги: 4603
Коментари: 2879
Гласове: 2064
Календар
«  Април, 2018  
ПВСЧПСН
1
2345678
9101112131415
16171819202122
23242526272829
30
Блогрол
1. Пеласги, Протобългари и Траките. Обетованата земя и еврейската омраза към днешните българи (ч.1)
2. Покушение. Показно. --- България. Свят. Медии. Отново. Ташак. Бойко. Барета. Дали. Баш. Ортак.
3. Пеласги, Протобългари и Траките. Обетованата земя и еврейската омраза към днешните българи (ч.2)
4. Пеласги, Протобългари и Траките. Обетованата земя и еврейската омраза към днешните българи (ч.3)
5. Няма "Шменти-капели" или "Тука има-тука нема", има "Иди ми-доди ми": Б.Б.-Б. водач на две листи на ГЕРБ
6. Шоуто в НДК, или защо турците са идиоти
7. Мистериите около смъртта му или Березовски е инсценирал, съгласувано с Путин, смъртта си!
8. Истината за Sancta Sanctorum* на Дянков:: Глобализацията на бедността: Вътре в Новия Световен Ред
9. Търговия с органи, евгеника, ваксини и общия принос на ГЕРБ в тези престъпления
10. И това ли е "теория на канспирацията", от един "болен мозък", кандидат за поста президент на САЩ през 2000 година
11. Дебългаризирането на България: След юдеизацията защо не и циганизация? Част 1
12. 25 май 2014: Апогей на клиторно-аналното политическо чесане в ГЗ на МПК у нас, съчетано вкупом с медийно фелацио
13. Световните експерименти на 20 век: Източна Европа, Новия Световен Ред и Глобализма Част1
14. Световните империи и Древно-българските държави-империи
15. "Независимост 1908" ли? Един блестящ маньовър на Великите сили за бъдещите 2 нац. катасторофи на България и бастисването на Отоманската империя!
16. Ето го! Пепи Готиното! Или здравната ни еврейска гад!!!
17. Четиво за антибългари по Света и У нас
18. ПРОИЗХОДЪТ НА ТУРЦИТЕ (Част1)
19. Пак дрън-дрън, та пляс! За "вечния въпрос": Ние българите повече траки ли сме или повече славяни? Но хаплогрупите говорят!