Проф. Д-р Асен Чилингиров

Преди няколко дни в една от залите на Хумболтовия университет в Берлин беше изнесен публичен доклад на българската историчка на изкуството Мартина Балева. Госпожицата се прочу, след като попадна в центъра на вниманието и на българската, и на германската общественост – нейният  научен проект за клането в Батак през 1876 г. като обществен мит стана обект на остра критика в България. В германските медии българската реакция беше описана като проява на нетолерантен национализъм и на анахронизъм в рамките на днешна Европа. Лекцията на Мартина Балева ми даде възможност да взема пряко отношение пред германска научна аудитория по темата, която повече от година занимава българската общественост.

Ако досега тази тема беше разглеждана от българската и германската преса предимно от нейните  политически или по-точно „културно-политически“ аспекти, представянето й в един от най-известните европейски културни институти наложи тя да бъде разгледана именно от нейната научна страна. Причината и  аз да се изкажа по този въпрос е не само, че от 55 години се занимавам активно и непрекъснато в тези области, като значителна част от тези години съм бил свързан със същия университет. Засегнати са и други области – съвременната наука и култура, към които също имам отношение и които определят съдържанието и целта на повечето мои публикации, между които е и единствената излязла досега на немски език „Културна история на България“ – каквато досега не е излизала дори на български език.

Пред берлинската аудитория разгледах главно въпросите от историята на изкуството, поставени от Мартина Балева в нейния доклад. За разлика от публикуваните досега нейни статии, в които тя запознава българската общественост с общия проект, разработен колективно от нея и д-р Улф Брунбауер със заглавие “История и съвремие на национални стереотипи в България в светлината на мита за Батак”, доклада си в Берлин тя беше озаглавила „Митът Батак. Деконструкцията на една картина и последствията”. С други думи, тя разграничава своя дял от темата по такъв начин, че да може да бъде представена за защита като докторска дисертация в съответен факултет, какъвто в Берлин има както при Хумболтовия, така и при Свободния университет. След тази успешна защита тя би трябвало да носи титлата „доктор по изкуствознание“.

Без да се разграничи от формулирания от д-р  Брунбауер модел на проекта, отнасящ се до визуализирането на представите за минали исторически събития и неговата роля при създаването на определени фалшиви образи, г-ца Балева взима един – според нея и според д-р Брунбаер – „типичен случай“. А именно „формирането на Мита за Батак въз основа на едно произведение на живописта – картината на полския художник Пьотровски. При това тя се спира на няколко инсценирани фотографски снимки, изработени според нейните проучвания като нагледен материал при работата на художника върху картината. След като картината била завършена, била изложена на Първото българско изложение в Пловдив през 1892 година.

Тъй като според Балева споменът за случилите се 16 години по-рано събития бил вече напълно  заличен от съзнанието на съвременниците, именно картината на полския художник създала интерес към тези събития и послужила за възникването на „Мита за Батак“, но и за редица произведения на българската белетристика. На това място има вече известни несъответствия между нейния доклад и отпечатаната във вестник Култура на 3 май 2006 година нейна статия „Кой (по)каза истината за Батак“. В по-ранния доклад тя дотолкова подценява значението и същността на кървавите събития, че смята за възможно пълното им заличаване от паметта на съвременниците.

В новия доклад в Берлин тя неколкократно подчертава, че е имало клане, макар  броят на жертвите да е бил значително преувеличен. Балева продължава да поддържа обаче твърдението си, че причината за създаването на „Мита за Батак“ е картината на Пьотровски. И то въпреки че състоятелността на това нейно твърдение беше изцяло опровергана при продължителните дискусии в българските медии, включително и в няколко сериозни форуми в интернет. Смятам за излишно тук да давам примерите, посочени от многобройните участници в дискусията и включващи както публикации на чужди кореспонденти от онова време, така и творбите на художествената и мемориална литература, между които стихотворенията на най-популярния български поет Иван Вазов и Записките по българските въстания на Захари Стоянов. Едва ли днес, както и преди сто години, може да се намери българин, който да не ги е прочел. А кой е видял картината на Пьотровски, която след изложението си в Пловдив е била забравена по складовете на Националната галерия? Това го признава самата Балева в отговор на едно запитване.

На запитване от една студентка защо българската общественост е била толкова зле настроена против нея Балева отговори, че тази българска общественост не може да й прости, задето доказала, че изложените в музея на Батак фотографии били инсценировки, направени по поръчка на художника, а не оригинали. Аз съм от тези българи, които никога не са имали възможност да посетят музея в Батак, затова не мога да взема отношение по въпроса дали фотографиите са били изложени като документи, тоест като автентични доказателства. Посещавал съм обаче стотици музеи по цял свят, в които често фалшификати се представят за оригинали, на които се предава още по-голяма и дори едва ли не фундаментална стойност. Ако Мартина Балева преди да напише своята дисертация, беше изучила както трябва историята на изкуството, щеше да знае, че за авторите на исторически картини от края на ХІХ и целия ХХ век е било в реда на нещата, вместо да плащат на модели за дълги и уморителни сесии, да си изготвят с помощта на фотографи инсценировки с възможно най-автентични реквизити.

Доколкото ми е известно, в цялата история на историческата живопис са известни само два случая, при които прочутите и високо декорирани участници в събитието, изобразено на картината, са позирали на художниците в продължение на много дни и седмици. Това са картината на Антон фон Вернер „Берлинският конгрес“, която сега е в тържествената зала на Берлинското кметство, и „Заседанието на Държавния съвет“ от Иля Репин, която е в Руския музей в Санкт Петербург. Всички останали исторически картини са повече или по-малко плод на фантазията на художника. Но понякога – при това много по-често, отколкото хората си представят – фотографски се инсценират и важни събития, като снимките след това не само се смятат за документални, но се предлагат като исторически изворни документи. Това важи дори за двата „най-важни фотодокумента“ на ХХ век – поставянето на съветското знаме над Райхстага в Берлин през последния ден на Втората световна война от фотографа Евгений Халдей и Забиването на американското знаме на луната от Нийл Армстронг.

Същото се отнася и за безбройните „визуализации“, които ни се показват на кино или по телевизията едва ли не за всички „исторически“ събития от „Големия взрив“ на Вселената, през „Живота на динозаврите“ и „Прохождането на маймуните“, до съвременните ни събития. Най-често се „визуализират“ войните, от Троянската до Иракската. Въпреки това най-важните събития сякаш остават незабелязани от съвременните фоторепортери – достатъчно е да си припомним изтребването на Донските казаци в Съветска Русия, разстрелите в Катин или Сребреница.

На това място читателят ще се запита: „Но какво общо може да имат тези визуализации с Батак?“. Същия въпрос смятам да задам и на д-р Улф Брунбауер, на неговия адвокат г-н Александър Везенков, но и на професор Хорст Бредекамп, завеждащ Катедрата по история на изкуството в Хумболтовия университет в Берлин, при когото предполагам ще бъде защитавана дисертацията на г-ца Балева.

д-р Асен Чилингиров
8.5.2008 г., Берлин
 

---

Проф. д-р Асен Чилингиров е роден през 1932 г. в София. Завършва история, музика и история на изкуствата в България. От 1964 г. живее и работи в Берлин, Германия. Там завършва история на изкуствата и в Хумболтовия университет. Автор е на над 400 научни труда. Между тях са “Голяма история на християнското изкуство в България” и “Културна история на България”, издадени на немски език във ФРГ и ГДР. Професор, преподава в Берлинския и Лайпцигския университети. Главен консултант е за Балканското изкуство в Енциклопедията за средновековно изкуство в Рим в периода 1984 – 1995 г.

---

/за Плевен онлайн портал:
д-р инж. Никола Тодоров, доцент

Може да се изследва и митът за Левски, за Георги Димитров, за ДС и за холокоста. Обаче трябва коректно да се изследва и историческата истина. Дори да не изследва връзката, трябва да представи истината за да може да даде диференциално определение на мита. В т. см. не е коректна, след. дисертацията й е недопустима.