Кръстоносния поход на хазарите ANONYMOUS BULGARIA 

Марксизмът, глобализмът, новият световен ред, либерализма… всичко това са евфемизми на един феномен въплътен в невидимата империя на хазарското семейство Ротшилд.

Не си мислете, че и те ще умрат, не, Ротшилд не умират, те просто се отклоняват в историята и на тяхно място незабележимо е предавано всичко на техните синове и внуци. Става дума затова, че старият майстор Яков е напуснал сцената, и че на мястото му е поставен неговия син Нейтън (Натаниел) Филип Ротшилд, който носи името на основателя на английските Ротшилд. Тежкия товар е паднал върху крехките рамене на младия наследник, но Нейтън не е сам. В управлението на империята той е подпомаган от чичовците си Евелин и Едмунд, както и от останалите членове на английския клон на семейството (Катрин, Ема, Леополд), но също така и от френските му братовчеди (Дейвид, Едуард …).

Яков Ротшилд

Семейство Ротшилд е произвело управители, премиери, министри, ръководители, които осигуряват всичко да върви по течението на големия план. Европейският съюз е създаден от Ротшилд (вижте Шуман, хазар). ЕС е експлоататор на Русия, която трябва да бъде освободена от сибирската и тежест. С цел завършване на тази работа Ротшилд са назначили Сорос, Березовски, Ходорковски, Каспаров … Днес този курс се промени, но с този материал автора набляга на едно близко минало, за да може читателят да си направи сметка докъде се простират пипалата на октопода и къде са залепнали и смучат. Гореизброените 4-ма са премахнати от сегашната власт на Русия, а тези които са живи продължават борбата си за свалянето на Путин от власт (макар и някои от тях, като споменатия Березовски, вече не е сред живите, да са спомогнали за качването на днешния лидер на Руската федерация.

Ако искаме да разкрием задният план и причините за тези събития трябва да се разровим в тъмната история на Хазарската династия Ротшилд, да идентифицираме агентите, сивите кардинали, алчните политици, както и механизмите на техните действия. По този начин ще може интелигентния читател да вникне в сходността и да си даде сметка за събитията в България.

Нека да започнем с Ротшилд, главните герои. Те са тези, които седят на върха на пирамидата.

Натаниел (Нейтън) Ротшилд по време на посещения в своите колонии

Кои са днешните Ротшилд?

Въпреки че още от Втората световна война отделите за създаването на общественото мнение на Ротшилд уверяват хората, че силата на днешните Ротшилд е незначителна, и че те ще бъдат запомнени заради техните винарници във Франция или градините и филантропията във Великобритания, реалността прожектира напълно различна картина. Позовавайки се на основи, които са положени от техните бащи и дядовци, днешните потомци са завършили една мисия, която е продължила няколко века. Днес Ротшилд са начело на парната машина на Хазарския влак пътуващ за Русия и обширната територия на Сибир. Този същият влак, който минава през Балканите, там където се качват армиите на новоназначените членове на НАТО, които след това ще се борят за империята Ротшилд. Тук можете да прочетете повече за Ротшилд!

Червеният щит от Франкфурт

За да се запознаем по-добре, нека погледнем към приемствеността и хронологията на тази династия. Всичко започва в края на 18-ти век с Амшел (или Мойсей Бауер) Ротшилд.

Гербът на град Франкфурт

Ротшилд (Rothschild) се превежда като „червен щит“, те излизат от Франкфурт. Не е случайно, че това е най-големия финансов център в Европейския съюз (ЕС). Също е много показателно, че Франкфурт е седалището на Централната европейска банка и всички големи европейски и американски банки, които се контролират основно от въпросното семейство.

Фондовата борса във Франкфурт (един от най-важните фондовите пазари в света) е приведен в съответствие с „Deutsche Borse“, собственост на Ротшилд чрез своите „Childrens Investment Trust“ и „Atticus Capital“ от една страна, и техните клонове „Merrill Lynch“ и „Fidelity Investments“ от другата. Освен това на герба на град Франкфурт има червен щит! Този символ датира от периода на хазарската империя.

Писателят Деян Лучич казва за хазарите:

90% от днешните евреи са хазари по произход. Те са от турско-монголско племе, което приема юдаизма в средата на 8-ми век. Когато тяхната империя се разпадна през 10 век те се заселили в цяла Русия и Европа и по-късно на американския континент. Те нямат никакъв семитски произход. Евреите семити идват от Палестина и са между 7 и 10%.

 

Амшел има петима синове, които той разположил из цяла Европа. Соломон отива във Виена, Карл в Неапол, Нейтън в Лондон, Джеймс в Париж и петия син на Амшел останал във Франкфурт. За по-малко от двеста години синовете и техните потомци напълно покоряват Западa. По този начин са били положени основите на „Pax Judaica“. Главата на семейството е отборът на англо-френските Ротшилд, водени от Нейтън, син на Яков Ротшилд. Английският отбор е воден от възрастният Едмунд и Евелин, и младият Нейтън, а френският отбор от Дейвид и Едуард.

Английските Ротшилд

Едмунд Ротшилд

Едмунд Ротшилд

Той създаде кариерата си като натисна британско-хазарските интереси в следвоенна Япония. В сътрудничество с Уинстън Чърчил той основава корпорацията BRINCO (British Newfoundland Development Corporation) в Канада.

Дъщерята на Едмунд Катрин е женена за Маркус Егиус, президентът на световната финансова група „Баркли“ (след придобиването на ABN-AMRO, холандска банкова група, тези две Ротшилд групи се превърнаха в една). Маркус е и начело и на корпорацията BBC.

Евелин Ротшилд

След обединението на финансовите и банковите групи, и след слизането от водещите позиции в тях, той застава начело на огромната инвестиционна банка в Лондон „NM Rothschild & Sons“.

Евелин също контролира и печата (the Economist, the Daliy Telegraph… и др.)

Евелин Ротшилд

Той създаде асоциация за изследване на историята на банковото дело и финансите, която има седалище във Франкфурт.

Той е собственик на международната корпорация „De Biers“, един от лидерите в областта на експлоатацията, финеса и разпространението на диаманти.

Заедно със съпругата си Лин Форестер, той контролира „FirstMark Communications International LLC“ и „FieldFresh Foods“ с индийската фамилия Митал, която всъщност действа като представител на Ротшилд за интересите и капиталите им (великата „Bharti“ група).

Основните агенти на Евелин в областта на политиката са Джордж Сорос (хазар), Норман Ламонт, Питър Манделсън (хазар), Оливър Летвин (хазар) и Върнън Джордан. Ламонт има влияние върху Консервативната партия и потенциалния премиер Майкъл Хауърд (хазар). Хауърд беше министър на финансите, когато Маргарет Тачър беше в офиса, сега е лидер на опозицията. Той взе участие в регионални конференции заедно със Степан Месич (Хърватия) и Борис Тадич (Сърбия). Питър Манделсън беше комисар на Великобритания в ЕС и в близост до Лейбъристката партия и Тони Блеър.

От друга страна, Върнън Джордан (Лазард Банк) е много влиятелен в партия в САЩ (той е бил съветник на Бил Клинтън и поведе кампанията на Джон Кери през 2004 г.). Съпругата на Евелин Лин финансира президентските предизборни кампании на Бил Клинтън и също е близка приятелка на Хилъри Клинтън.

от ляво на дясно: Хилари, Евелин, Бил и Лин

Евелин е също много близо и до Херцога от Йорк, принц Едуард (син на кралица Елизабет), което разкрива само част от дългогодишната връзка между британската кралска династия и семейството Ротшилд.

Нейтън Филип Ротшилд

Младият Нейтън е син на Яков Ротшилд, от когото той наследи безброй мениджъри, агенти и влияние върху жизнените политически, икономически, медийни и военни институции по целия свят, включително дори и археологическият обект Бутринт в Албания …

Нейтън Ротшилд

Фирмите и корпорациите „RIT Capital“, „Atticus Capital“, „JNR Limited“, „NM Rothschild“, „Vanco“, „Trigranit“, „British Petroleum“, „Rio Tinto“ са само част от средствата, които са на разположение на новия цар в кръстоносният му поход за Изтока. За да се постигне това той използва не само услугите на западната номенклатура в ЕС, НАТО (САЩ), Великобритания, но също така и на множество финансови и политически оперативни работници в цяла Европа и Азия (Сорос, Березовски, Джуканович, Митал …).

Френските Ротшилд

Френската династия на Ротшилд, която е основана от Джеймс Майер, е фланг охрана на британските. Френските Ротшилд са представени от Дейвид Рене и Едуард, синове на Гай Ротшилд (1909-2007).

Дейвид Рене Ротшилд

Дейвид (Давид) е ръководител на групата „NM Rothschild“, която е разделена между английските и френските Ротшилд. Той е и ръководител на „Rothschild & Cie Banque“, влиятелна инвестиционна банка в Западна Европа.

Дейвид Рене Ротшилд

Едуард Ротшилд

Полу-братa на Дейвид също така е член на инвестиционната банка. В допълнение към това той контролира известния френски вестник „Liberation“. Той е начело и на „Imerys“, Металургична компания, която е собственост на Ротшилд от 1880 г.

Едуард Ротшилд

Ротшилд в Сърбия

В Сърбия новият цар прогресира на няколко фронта, като по този начин се опитва да поеме минните басейни, производството на енергия, хранително-вкусовата промишленост, медиите … първия фронт от известно време насам е зает от Джордж Сорос, който представлява важния лост за разширяването на Ротшилд на Изток и е пратеника на Нейтън Ротшилд в Сърбия.

Джордж Сорос

Джордж Сорос и връзката му с династията Ротшилд

Сорос е унгарски евреин (хазар), роден в Будапеща през 1930 г. под името Дьорд Шварц (през 1936 г. родителите му са променили фамилията си на Сорош). Получава образованието си в Лондон и през 1950 г. заминава за САЩ. Важна роля в развитието му се играе от известния хазар Карл Попър, който одобрява проектите на Сорос, той е и негов гуру.

Карл Попър

Навсякъде по света, този сив кардинал е представен като „Робин Худ на компютърната епоха“, защото привидно взема парите от богатите страни и чрез своите фондации щедро ги „влага“ на Изток в Европа и Азия, както и по цял свят. По този начин той си инсталира „демокрация“ и „гражданско общество“ в страни, които пострадаха и бяха отслабени по времето на комунизма, на огромния комунизъм, който е бил инсталиран в тези страни от същите тези Ротшилд.

Сорос изгради кариерата си чрез финансови спекулации по целия свят, най-вече благодарение на инвестиционните фондове „Quantum Fund“, чиито мениджъри, и в същото време негови агенти, са италиански и швейцарски финансисти.

Връзката между Сорос и Ротшилд се постига чрез мрежа от поверителни хора, които седят в административните комитети на средства, тръстове, дружества, банки … Един от тези хора е известния Ричард Катц (също хазар), член на комитета в „Quantum Fund“. В същото време той е бил и шеф на „Rothschild Italia S.p.A.“ и член на Комитета на търговската банка „NM Rothschild & Sons““ в Лондон. Друг важен играч е Нилс O. Тоб, също член на „Quantum Fund“ и партньор на инвестиционната група „St James Place Capital“, която сега принадлежи на Натаниел (Нейтън) Ротшилд.

Връзката се осъществява също чрез „Societe Generale Bank“ и нейния мениджър Мишел Сикурел, който е председател на управлението на Едмунд Ротшилд и член на борда на „Rothschild & Cie Banque“. Друг чест партньор на Сорос беше Джеймс Голдсмит (хазар), свързан с династията Ротшилд.

Мрежата на Сорос в Сърбия

В Сърбия, този сив кардинал подготвя почвата за Нейтън Ротшилд и е важен създател на политическият, правен, икономически, културен и медиен образ на сръбското общество. По пътя си към постигане на целите си търси да изгони Сръбската православна църква, да унищожи сръбският език, кирилицата, сръбската история, национализма … Той се завъртя в тази мрежа още през 1990-те години чрез  „Фондация Отворено общество“, „Фонд за хуманитарни права“, „Хелзинкски комитет“, „Кръгът Белград“, „Европейското движение“, „Центъра за борба срещу войната“, „NUNS“, „АНЕМ“, „ОТПОР“…

Днес, всички водещи НПО са клонове на Ротшилд и са натоварени не само с постигането на възможно най-голямо политическо влияние, но също така и с психологическото оформяне на нацията. Чрез постоянното възлагане на обвинения за геноцид извършен от сръбския народ, криминален манталитет и колективна вина с тези фантомни организации, които са насочени към създаване на чувството за страх и вина в хората. Тези чувства се очаква да се материализират като безразличие към земята, да изгони сърбите от земята им, или с други думи – колонизация. Това също се прави под формата на либерализма, който трябвало да достигне метастази в държавните институции, в семейството, нацията, традицията, културата, и по този начин да се гарантира безпрепятствен достъп за империята Ротшилд.

В допълнение към посочените по-горе организации, много активни участници в тази офанзива са „Yucom“, „Белградския център за човешки права“, „Гражданската инициатива на Центъра за културно обеззаразяване“, „Жени в черно“, „Младежката инициатива“ … Привържениците на тази анти-сръбска истерия са Соня Бисерко, Наташа Кандич, Вуко, Борка Павичевич (съпругата на адвоката Никола Барович), Миленко Дерета, Воин Димитриевич, Серджа Попович, Мирко Джорджевич, Биляна Сребрянович, Зоран Остоич, и журналистите Петър Лукович, Теофил Панчич, както и всички други скандални стражи на Сорос. Сорос също настоява и за антисемитизма, който след това се приписва на „ксенофобското сръбско общество“. Тези, които са отговорни за това са Филип Давид, Йован Бифорд, Ласло Секел… Различни „инциденти“, заплашителни писма, осквернители на паметници, графити – са всички части от този план. Не трябва да пренебрегваме факта, че фондът „Отворено общество“ подкрепя (както финансово, така и идеологически) организациите защитаващи правата на гейовете (Labris, Queeria, Gay Serbia…).

Маркетингът и медиите, както и логистичната подкрепа на този подривен проект са осигурени чрез „независимите“ медии, като например B92, Студио Б, TV Pink, TV Panonija, ANEM (телевизиите Devic, RTV Глобус, RTV M +, RTV Кралево, RTV Нишава , RTV Панчево, RTV Спектър, RTV Trstenik, радиостанциите Радио 021, Bum 93, Radio Sombor, Радио Индекс, Радио Суботица, Радио Пирот, Радио Озон …), както и радио „Свободна Европа“ … кабелната телевизионна мрежа SBB и сателитната телевизия Тотал ТВ, която се разширява постоянно, също са собственост на Сорос. Производствените компании VIN и PG Network допринасят за единството на информацията. Медийният център предоставя допълнителна публичност на т.нар. НПО сектор.

В допълнение към електронните медии, списъка на Сорос включва вестниците и списанията Данас, ВРЕМЕ, Evropa, Република, Асоциацията на независимите местни медии „местната преса“ (вестниците Pancevac, Kikindske, Vranjske novine, Nasa rec…), издателствата, Samizdat, Dan graf, Stubovi culture, Fabrika knjiga, Klio, Aleksandrija pres; книготърговците Bookbridge, Beopolis … Той също така контролира и Информационната агенция на двете водещи информационни агенции в Сърбия – Beta и Fonet. В същото време тези агенции са клонове на AP (Associated Press) и Reuters, които са собственост на Ротшилд още от 19-ти век. Сорос също е проникнал и в културните и образователни институции, театри, Националната библиотека, историческите архиви, САНУ (Сръбската академия на науките и изкуствата) … Той е събрал около себе си голяма група от актьори, режисьори, драматурзи, музиканти, писатели, учени, анализатори, бивши дипломати, които го подпомагат в „зарибяването“ на все повече последователи.

Тво Горанс – Маркович (чийто наставник е Бернар Леви, голям приятел на Бернар Кушнер) и Паскалевич, „сатанизират“ сърбите на кино фестивалите. Също трябва да споменем следните образователни организации на Сорос: Union University, Alternative Academic Education Network (AAOM), Belgrade Open School, Centre for Women Studies (които израснаха от феминистката група „Жената и общество“) .. . Те събират бъдещите наемници на Сорос. Центърът за усъвършенстване на правните изследвания – Хюман Райтс Уоч (HRW) също присъства. CESID и всички други избирателни организации са в един лагер.

Сорос в България

За читателите на ANONYMOUS BULGARIA е пределно ясно, какво точно се показа по-горе в текста благодарение на автора Деян Лучич, но искаме да наблегнем на темата от интерес и за заобикалящото критично сиво положение „налазило“ българските граждани и по-точно тези незапознатите с деликатността на материята на гореописаното.

Както сме писали и преди, сега пак ще повторим, че Институт „Отворено общество“ на Джордж Сорос се установява в България почти веднага след началото на прехода. Той се намира на върха на една огромна пирамида от стотици, дори хиляди НПО (неправителствени организации), които в голямата си част се раждат благодарение на него. Всички тези НПО работят за донорите си по точно определени програми (дори така са наричани от тях), чрез които променят минало, култура, възпитание и бит, политика и развитие. Тук ще включим препратки към публикации направени от нас в миналото, защото вече сме писали много за пипалата на този октопод в България.

В тази публикация „Превъзпитанието“ на българите, или как се изобретяват американизирани антикомунисти ще разберете, че някои публични личности, актьори, режисьори, кино продуценти прокарват анти-комунистически настроения сред българите с цел да се заклеймяват възможните противници на интересите на Ротшилд и Сорос. Не забравяйте кой е създал комунизма!

Бюджетът на „Отворено общество“, който през 1997 г. достига 15 милиона долара (финансиране на повече от 1000 проекта за една година), заедно с международната му легитимност в „демократичния бизнес“ му позволява да ръководи и да разпределя сред НПО европейски фондове по програмата PHARE. През 1997 г. фондацията подписва договор с делегацията на Европейския съюз в София. Тя му прехвърля администрирането на програмата PHARE-Democracy, по която „Отворено общество“ оценява 311 български проекта. След официалната покана за присъединяване на България към Европейския съюз „Отворено общество“ е натоварено с контрола и провеждането на множество програми по PHARE за България, в това число общи проекти на Европейския съюз и на Световната банка за адаптирането на българската администрация към европейските норми. Повече по темата прочетете в Децата на „Сорос“.

Българският хелзинкски комитет (БХК) има тесни връзки с Институт „Отворено общество“ на Джордж Сорос и свързани с него организации. А какво е Отворено общество? Има многобройни национални и интернационални версии на института „Отворено общество”. Те са изключително гъвкав стратегически инструмент за мощни геополитически влияния в отделните национални държави в Централна и Източна Европа и развиващия се свят. Тук без излишно суетене следва да отметнем завесата на тотални медийни манипулации и да го кажем направо — става дума за разлагащи влияния, разрушаване на традиционната национална културна, образователна и демографска инфраструктура, провеждане на системни и педантични глобализационни „активни мероприятия”, водещи логично до национален разпад и вкарване на съответните нации в мрежата на неоколониалистите на западните метрополии. Повече за този хелзинкски комитет на Сорос и Ротшилд в България можете да прочетете в Антибългарски хелзинкски комитет.

На българска почва има създадени агенции за фалшиви проучвания , чрез които си трупат точки поставяните от т.нар. Мрежа политици, закони и др. В „Проучвания“ по поръчка – Алфа рисърч можете да видите една от тези агенции.

В МРЕЖАТА – соросоиди, „експерти“ и think tanks (листа) можете да разгледате голям списък с агенти, икономисти и всякакъв друг вид професионалисти, които обхващат всеки сектор в българското общество с цел да се деградира същото, да се изтръгне национализма, да се прокудят българите от родината им, да се пробутва вина и страх, да се прокарва отчаяние, чувство за безизходица. Тези хора са изпълнителите на множество програми, по които работят. Резултатите ги виждаме всички нормални хора – работници и безработни, майки и бащи, дядовци и баби, хора живеещи в отчаяние и хора живеещи ден за ден …. Някои от изпълнителите на плана на Ротшилд за България са Георги Ангелов, Огнян Шентов, Иван Кръстев, Румен Аврамов (евреин), Георги Ганев, Йонко Грозев, Евгений Дайнов, Васил Гарнизов, Соломон Паси, Гергана Паси, Мая Костова, Максим Бехар, Николай Младенов, Юлиана Николова, Светлана Костадинова, Красен Станчев, Левон Хампарцумян, Мартин Заимов и още много известни ви и неизвестни за вас пионки.

Както по сценарият в други страни по света, така и в България присъстват и активистите на същата мрежа на Сорос. Някои от тях не са изобщо познати на българската публика други са станали такива през последните години благодарение на протести и активности изпълнявани по команда. Един от тях е Асен Генов, за когото можете да прочетете повече в Под-платена демокрация. Други много активни и в социалните мрежи и интернет като цяло, където се и организират много от тях, са: Антоанета Цонева, Виктор Димчев, Константин Павлов, Ивет Добромирова,  Жюстин Томс, Николай Стайков, Стоян Павлов, Деси Николова, Атанас Чобанов (Биволъ), Тома Белев (ПП Зелените), Найо Тицин (филмов продуцент и режисьор), Емил Коен (евреин), Самуил Петканов, Бебо Халваджиян, Иво Божков, Владо Йончев (OffNews), Цветозар Вълков, Владо Руменов, Полина Паунова, Христо Иванов, Михаил Самарджиев, Роберт Леви (евреин), Юрий Йорданов, Манол Глишев, Тихомира Методиева, Радослав Стоянов, Ивайло Динев, Делян Делчев, Мария Кавлакова, Лъчезар Косев, Йордан Златев, Ася Стоянова, Асен Йорданов (Биволъ), Йордан Цалов, Борис Луканов, Сергей Антонов, Димитър Симеонов, Валентин Димитров, Владимир Марев, Леа Коен (еврейка), Евгени Димитров, Иван Атанасов, Марина Попова, Антония Апостолова, Момчил Миков, Елена Димитрова ….. тази малка част от активистите са в политиката, изкуството, фотографията, медиите, уеб сайтове, чат канали, форуми, социални мрежи, литературата …. обхващащи и насочващи гражданското мнение към желаната от господарите им посока.

Някои от соросоидите в България.

Нека не забравяме и хомосексуалната пропаганда, която цели разбиването на традиционното семейство и унищожението на морала. В Американски танц може да прочетете малко по темата.

Какво представляват определен вид протестиращи граждани по света и какво са в същност самите протести? Нека надникнем по-задълбочено.

С думата „соросоиди“ се определят в днешно време хората в България, които получават пари чрез директни организации на мултимилиардера от унгарски произход, евреина Джордж Сорос, или не директни организации свързани с негови организации. От фамилното му име произлиза и самата дума. Думата е вкарана в употреба от покойния вече Валентин Фъртунов преди повече от 5 години, но нашумява най-много по време на протеста ДАНСwithme организиран от активистите на тинк танковете свързани със Сорос. Във  Какво са активистите соросоиди? ще можете да се запознаете по-отблизо с някои аспекти на тази мрежа.

Медии като тези на олигарха Иво Прокопиев (Капитал, Дневник), както и много други уеб сайтове като е-vestnik, OffNews, mediapool, webcafe и много други, осигуряват медийна платформа, която да достави съобщенията, анализите, политиките на НПО, прехранващи се от нестабилност и очерняне на страната. В Порочна система можете да прочетете и за корумпираните банкери, политици, олигарси и др. на тази мрежа.

Политическото придобиване на Ротшилд

Връщаме се на Сърбия тъй като е много показателно това, което се случва там за да си направим ние българите реална равносметка за почвата, върху която стоим.

В допълнение към „неправителствения“ сектор, Сорос е сложил ръце върху финансите и ги контролира чрез различни „експерти“ (G17 +), който се финансира от „Отворено общество“. Освен това трябва да посочим, че Сорос има запаси в „Societe Generale Bank“, която заема важна част от финансовия пазар. Трибунала в Хага се финансира със средства на Сорос. Сещате ли се, къде се водят делата срещу неудобните?

Най-активните от експоната на Сорос в политическия живот в Сърбия (разбира се, с изключение на „неправителствената“ система и G17 +) е коалицията около LDP и Чедомир Йованович, който е най-скъпата от инвестициите на Ротшилд в последните парламентарни избори. Заедно с гостите на радио шоуто Pescanik (B92 Radio), тази антисръбска група изразява най-брутално и шумно идеите на Нейтън Ротшилд. Латинка Перович от Spiritus, в която работи тази вирулентна група е основател на модерния либерализъм в Сърбия.

Трябва да отбележим, че Сорос разпространява влиянието си чрез Демократическата партия. Той винаги стои пъчещ се на открито зад „демокрацията“, „свободата“ и „прозрачността“. Между другото, знаете ли, къде най-добре можете да скриете нещо огромно? Като го покажете пред всички и кажете „ето, всичко е публично, легално е и е демократично прозрачно“. Най-добрият пример за това е избирането на Оливер Дулич, един от персонала на Соня Лихт, като председател на сръбския парламент.

Какви са интересите на Ротшилд в Косово?

Важните фирми в тази област са „Carlyle Group“ и „Международната кризисна група“, които са водени от Сорос, която водеше кампания за „независимо“ Косово в продължение на години. В допълнение към Сорос, групата е финансирана и от Рупърт Мърдок (Sky, българските bTV до 2010 г.), „Goldman Sachs“, „JP Morgan“ … Членовете на тази група са или са били Марти Ахтисари, Джеймс Лайън, Мортън Абрамович, Луиз Арбър, Збигнев Бжежински, Уесли Кларк, Михаил Ходорковски, Торвалд Столтенберг … Персоналът се е променил, но не и антисръбската политика.

„Независимото Косово“ е в интерес на Ротшилд, защото това е един вид „сръбски Кувейт“ с огромни запаси от олово, цинк, злато, въглища … От окупацията на Косово и Метохия (Kosmet) Сорос е инвестирал много пари и усилия в овладяването на Трепча за Ротшилд. Важен елемент от веригата е Агрон Дида, заместник-министър на енергетиката и минното дело в правителството на Косово, който бе избран за тази длъжност, след като член на KFOS (една от организациите на Сорос). Независимостта е от решаващо значение за интересите на Ротшилдовите минни и металургични компании, тъй като ще им осигури безпрепятствен достъп за захващащи минерални богатства и енергийни ресурси, които са в недостиг по света.

В същото време компанията „Alferon“ е купила металургичния комбинат „Feronikl“, който притежава няколко открити рудници. „Alferon“ е собственост на трима бизнесмени от Казахстан (магнати, т.е. Ротшилд, един от тях е Александър Машкевич, също хазар) и е част от мрежа от референтни центрове на „ENRC“ (Корпорацията за Евразийски природни ресурси).

Ръководител на „ENRC“ и „Alferon“ е Йоханес Ситард, един от Ротшилдовите агенти, и доскоро от дясната страна на Лакшми Митал (също един от инвеститорите на Ротшилд). Митал инвестира 100 милиона долара в развитието на компанията. Освен „Alferon“, корпорацията „Global Steel“ (собственост на Прамод Митал) също присъства в Косово, чрез своя български клон „Кремиковци“, която придобива през 2005 г. Тази компания купи завода „Lamkos“ (за поцинкована стомана) във Вучитрън. Трябва да се спомене, че това дружество е купило също и леярната „Lemind“ в Лесковац и „Zastava Smithy“ в Крагуевац.

Лакшми Митал

В същото време, Сорос разширява влиянието си в Косово чрез фонда на „Отворено общество“ (KFOS) и други филиали, чрез финансиране на медии (Koha ditore), политици (Ветон Сурой) … Част от същата верига е Екрем Лука, който е завладял пивоварната в Печ. Той координира работата на другите неправителствени клонове през „Балканската мрежа за човешки права“. Също така е осигурил привилегии за „Алкател“, телефонната мобилна компания в Косово, които той косвено контролира чрез „Globalstar LP“.

В допълнение към предана му работа по открадването на Косово и Метохия, Сорос и „Международната кризисна група“ започват да насочат вниманието си към Войводина. В сътрудничество с правителството на тази провинция, те се опитват да направят Войводина да седне на една маса с Хърватия, Унгария и Румъния, като всички те са пълномощници на Ротшилд. За тази цел те създават „проекта Дунав“, подкрепен от Германия и Австрия. Според тази идея, Войводина трябва да се избута в конфедерация от държави в басейна на река Дунав като „европейски регион“. Не много отдавна германския посланик Цобел (хазар) обърна внимание на това, без съмнение – умишлено. Проектът се осъществява чрез придобиване на земеделски комбайни, захарни рафинерии, мандри, петролни рафинерии, банки … и т.н. Земеделските имоти все повече се закупуват от хървати, които вече са закупили няколко важни хранителни компании „Agrokor“ пое „Dijamant“ от „Zrenjanin“, „Frikom“ … „Nekse Group“ е закупила „Polet IGK“, „Strazilovo“, и има запаси във фирма на Тоза Маркович за производство на строителни материали (тя също така е собственик на завода „Jelen Do“ за производство на вар и камък) , „Somboled“ също е закупен.

От друга страна, и Австрия и Германия позиционират фирми в провинцията. Немската компания „Nordzucker“ е купила захарни рафинерии в цяла Войводина. С „MG Commerce“ е създадена компанията „Sunoko“ и по този начин той е дошъл във владение на десетки хиляди акра земя. „STADA“ е купил „Хемофарм“. „VAC“ е закупил „Дневник“ от Нови Сад. Австрийската „Ерсте банк“ избра Нови Сад.. „OTC banking group and Metals bank“ направили същото. Тези неща съвпадат с по-голямо и по-интензивно проникване на унгарските фирми в Сърбия и региона, както и увеличаване на влиянието на унгарското правителство. И двете неща са подкрепени от Натаниел (Нейтън) Ротшилд.

Трябва да се спомене, че сърбите в Австрия също са получили статут на национално малцинство. Следователно това ще е статутът на сърбите в бъдещата конфедерация, която ще представлява реализация на проекта за „Alpe-Adria“ – въплъщение на провинцията на Хабсбургите.

Да ви изглежда всичко това познато?

Инвестиционни фондове

Втората линия от напредъка на Натаниел Ротшилд в Сърбия е заета от инвестиционните фондове от Вирджинските и други такива екзотични острови, които на пръв поглед са собственост на „руските евреи“ (в действителност са хазари). Най-важният от тях е „Salford“, от Вирджинските острови, зад която стоят Борис Березовски (хазар, напомняме: той беше назначен агент със седалище в Англия, за свалянето на Путин от власт) и капитал на Ротшилд. Фондът е създаден в Лондон през 2001 г. и днес той притежава почти целия млечен сектор в Сърбия (Imlek, Novi Sad Dairy, Subotica Dairy, Impaz, Zemun), на концерна „Bambi“, Княз Милош …

Борис Березовски

Един от членовете в комисията в Салфорд е лорд Тим Бел, бивш съветник на Маргарет Тачър, който е много близък до Березовски, Рупърт Мърдок, Виктор Юшченко, и е бил в добри отношения с Елцин. Президентът на този фонд е Клаус Мангел, който беше партньор на Борис Березовски в продажбата на Мерцедес в Русия.

В допълнение към Салфорд, инвестиционния фонд Ашмор също укрепва своите позиции. Неотдавна той пое „Carnex“ от „Midland Resources“. Ашмор се контролира от „Atticus“ (Ротшилд). А именно, Ашмор е собственост на Майкъл Бенсън, който е бивш член на „Amvescap“, компанията, където се поставя капитала на „Atticus“.

„Midland Resources“ е третият важен инвестиционен фонд, управляван от Александър Шнайдер и Едуард Сифрин (и двамата са хазари!). Групата „Midland“ е собственик на хотелите „Park and Kasina“ (най-старият хотел в Белград) и Панчево порт.

Появата

Третата линия от колонизацията е заета от компании в областта на строителството, минното дело, металургията, финансите, банковото дело и издателската дейност, повечето от които са пряко свързани с младия Ротшилд. Една от тях е и в същото време най-активната компания в региона – „Тригранит“, която има седалище в Будапеща, и която през последните няколко години е регионален гигант и лидер в големите инвестиционни проекти.

„Тригранит“ конструира редица бизнес и финансови центрове в Полша, Словакия, Унгария, Словения, Румъния, България … В Хърватия е на път да се построи спортна зала с 20 000 места и офис площи. В Сърбия „Тригранит“ изгражда железопътни линии на станция „Прокоп“.

Разделът на „Riotinto“ (една от най-големите минни компании в света) му е била предоставена концесията да се възползва от рудите бор (които все още могат да бъдат намерени само в Китай и Турция) в околностите на Балевац близо до река Ибър. Присъстват и други минни компании – „Glenkor“, които са контролирани от Ротшилд чрез своя представител Марк Рич (хазар, който има връзки с българските ТИМ) и Фелпс Додж. Тези две дружества пускат оферти за останалите минни басейни. Компанията „Magnohrom“ от Кралево е купена през индийската компания на Митал. Между другото, семейство Митал е било представител на династията Ротшилд от дълго време. Уилбър Рос, а Ротшилдов банкер в продължение на много години, заема ръководна длъжност в Митал. В допълнение към Митал, Ротшилд и Митал са и в контрола на „FieldFresh Foods“, дружество, което произвежда и изнася храна от Индия.

Финансовия банков сектор също е доминиран от династията. Водещите банки, като „Banca Intesa“, „Credit Agricole“, „UniCredit Group“, „Societe General“ са контролирани от Ротшилд.

Лостът, който осигурява контрол е Антоан Бернхайм (хазар), ръководител на групата „Delta Generali“. Гръцките банки „Piraeus“ и „Laiki“ са под контрола на финансовата група „Marfin“, в която Ротшилд поставя капитала си. Хазарът Шандор Чаний, един от съсобствениците на „Тригранит“, позволява Ротшилд да разшири дейността си в областта на банкиране чрез неговата група „OTP“. „OTP“ са купили три банки в Сърбия: Кула, Ниш и Зептер. „Metals Bank“ от Нови Сад е купена от „JNR Limited (Яков и Нейтън Ротшилд) investment fund“. Младият Ротшилд също контролира унгарската петролна компания „MOL“, също и чрез Чаний.

Шандор Чаний

„MOL“ присъства на сръбския пазар от 2005 г. насам и е сериозен кандидат за участие в приватизацията на петролната индустрия.

Също трябва да споменем, че „NM Rothschild“ е финансов съветник на „NLB Continental“, една банкова група от Словения.

Шандор Чаний

Ротшилд са участвали също и в приватизацията на Мобтел. Те са били в издателската индустрия през словенските „Mladinska knjiga“, която е част от „Reader’s digest“, американска компания, чиято част е закупена от Ротшилд.

Montenegro, terra Rothschildiana

Пристигането на делегацията Ротшилд „веднага след референдума (който беше извършен от същите), означаваше слагането на етикет на една от най-старите сръбски страни. Яков и Натаниел Ротшилд така получиха поредната си колония. Днес Черна гора е изцяло собственост на хазарските фирми, управлявани от Ротшилд. Моделът е същият. Както и другаде в региона, колонизацията се извършва от Ротшилд. До тях са „руски“ бизнесмени и Сорос …

Бащата на Нейтън Яков и принцеса Дияна

Има пристанища, които трябва да бъдат усвоени, и природните ресурси, металургични заводи, туристически капацитет … да ви напомня на нещо тази „картинка“? Сега ще ви се изясни!

Точно като в Сърбия и други страни в региона, Сорос преди това си е развъртял мрежата от неправителствени организации. „CEDEM“, „Хелзинкския комитет за правата на човека“, „Human Rights Action“ и „Hominem querum“ са само някои от тях. Към това можем да добавим медиите, контролирани (ANEM), чрез които той извършва всичко успешно.. В сътрудничество с европейските организации и Венецианската комисия (един от членовете на която е Воин Димитриевич) той активно подкрепя проекта за „независимост“.

Питър Мунк (един от мениджърите на Натаниел, хазар) пое (чрез „OTP“) ремонта на компанията Арсенал в Тиват, където Тригранит изгради голямо яхтено пристанище. Същата компания планира изграждането на бизнес-финансови центрове в Подгорица, Улцин, Будва …

Управителят на главата, Чаний (банкова група „OTP“), заета в областта на банковото дело, като закупите на черногорския „Commercial Bank“, която обхваща повече от половината от пазара в Черна гора. Неговият съюзник е „Societe Generale“, която пое „Podgorica Bank“. „NLV group“ купи „Montenegro Bank“.

В допълнение към това, Ротшилд и MOL на Чаний ще се превърне в стратегически партньор на държавната петролна компания „Montenegro Bonus“. Мило Джуканович, който даде на Ротшилд празен чек, бе възнаграден с ръководна длъжност в „Тригранит“, което говори много за колко много изигра в процеса на колонизацията.

„Monet“, компания за мобилни телефони, която е част от „Deutsche Telekom“, е косвено контролирана от Ротшилд!

Важна роля в колонизацията на Черна гора бе изиграна от Олег Дерипаска, хазар мултимилионер от Русия. Натаниел се е похвалил с отличните си отношения с него. Като един от клоновете на Ротшилд, „Дерипаска Русал“ купи „KAP“ (Alluminium Plant Podgorica). Чрез своята дъщерна „Саламон“, тя пое мината за боксит в Никшич. Трябва да се спомене, че „Русал“ и „Glenkor“ често действат заедно. Австрийската компания „Strabag“, в която Дерипаска има голяма част, е закупил дружеството „Crnagoraput“. Туристическите обекти са изкупени, както и атрактивните части на морската земя, земя за строеж …

Олег Дерипаска

С цел да осигури позицията си в тази колония, Ротшилд е създал организация за дългосрочно предоставяне на стипендии на студенти от Черна гора. Типично по сценарий на други страни от региона па на изток.

Питер Мунк, Олег Дрипаска, Нейтън Ротшилд

Република Сръбска

Република Сръбска, която е под постоянен натиск (подобен на този в България, само където нашата държава беше разкъсана преди доста повече години) с цел пълното и унищожение, бе пробита от Ротшилд чрез фондациите на Сорос, и корпорацията на Митал „Salford“.

В съответствие с трайно установеният си обичай, Сорос основава редица неправителствени организации с една и съща цел, както в Сърбия и България (Хелзинкския комитет, „Lex International“ …). Медиите на Сорос се събраха около международната организация „Press Now“ и медийния център на Сорос в Сараево. Сред тези медии са Nezavisne novine, Alternative Television Banja Luka, Net novinar…

В областта на промишлеността, „Salford“ изкупи мандрата Баня Лука, най-големита в Република Сръбска. Компанията „Stabag“ (Дерипаска) бе предоставена на концесия за изграждане на мрежа от автомагистрали (познато?).

Компанията „Mittal Steel Zenica“ закупи „RZR Ljubija“, комплекс от мини с големи запаси от желязна руда. Трябва да се спомене, че руските държавни компании „Juzural zoloto“ и „Zarubeznjev“ също присъстват. Първият се превърна в стратегически партньор на минното крило „Sase“ в Сребреница, а последната е купила през петролни рафинерии (Модрица, Petrol). По този начин всяко по-нататъшно проникване на „MOL“ и „Митал“ е бил възпрепятстван.

Хартли Ричардсън, Питер Мунк, Джордж Сорос, Джим Балсили, Дейвид Додж

Босна и Херцеговина

В мюсюлманско-хърватската част на Босна, „Mittal Group“ е лидер в областта на минната индустрия и металургия. Тази група е завладяла стоманодобивния завод в Зеница, един от най-големите стоманодобивни заводи на Балканите. Рудничния комплекс „Ljubija“ в Република Сръбска е станал също част от Митал.

Областта на енергетиката е запазена за „MOL“, която е купила държавната петролна компания „Energopetrol“. Инвестиционният фонд на Борис Березовски, „Salford“, пое млечната промишленост (Mlekoprodukt – K.Dubica, Campomil – Сараево).

Секторът на банковото дело и финансите е доминиран от Ротшилдовите банки „Unicredit“, „Intesa“ …

Още от 1993 г. Сорос е бил там чрез своята мрежа от вредни неправителствени организации, същото като в другите страни. Тази мрежа е изключително антисръбски ориентирана. Някои от по-известните членове на „Отворено общество“ на Сорос е бил Яков Финци и Иван Щраус (хазари). В допълнение към „Отворено общество“, можем да говорим за “ Obrazovanje gradi“, „Media Centre – Сараево“, „Хелзинкския комитет“, „Жените на Босна“ и други неправителствени организации. Той също така контролира следните среди – в-к Oslobodjenje, списание Start, телевизията HTV Hajat, новинарската агенция ONASA …

Хърватия

За разлика от другите балкански държави, Хърватия е окупирана от Ротшилдови предимно чрез Унгария, което е основа за разширяването на хазарската династия.

В Хърватия Сорос присъства по-малко, отколкото в другите страни. На Картата от неправителствения сектор е Жарко Пуховски.

В допълнение към „MOL“, която пое петролна компания „ИНА“ е друга важна компания в хърватската индустрия – Тригранит. Консорциума „Ингра-Тригранит“ е основан (начело на Ингра е Игор Опенхайм, хазар). Консорциумът е за изграждане на спортна арена в Загреб, с капацитет от 20 000 седящи места. Тригранит също има амбициозни планове по отношение на хърватското море.

„T-Mobile“ е в областта на телекомуникациите.

Македония

След разпадането на Югославия, тази бивша република сподели съдбата на другите колонии в региона. С други думи, суверенитета и независимостта се отнесе към територията, докато икономиката и ресурсите са подложени на тиха окупация, а на хората са обещали „по-добро бъдеще“ в ЕС. В същото време про-албанските елементи са насърчавани с цел завършване по проекта на Албания.

Централната част на Македония е окупирана от „Mittal Steel – Скопие“, а част от корпорация Mittal е изкупила централата металургия в Скопие, като по този начин си гарантира господството в региона. В областта на банковото дело са „Societe Generale“, които поех Охрид Банк.

От друга страна, Сорос открито подкрепя албанските интереси. За тази цел той използва множество организации – Хелзинския комитет, Центъра за между културно разбирателство, Асоциацията за демократични инициативи, всички те са контролирани от албанци. Същото важи и за медиите. Сорос контролира телевизията „Shutel“, радиостанциите„Vati and Life“ …

Сорос също кредитира правителството на Македония през 1994 г. с 25 милиона долара. През същия този период той постига голямо влияние върху тогавашния премиер, и на президента на Македония, Бранко Цървенковски. Бранко Цървенковски открито подкрепи плана на Марти Ахтисаари за Косово.

Сорос участва в македонската компания за мобилни телефони „МТ“ чрез „Stonebridge Communications“, в която той има акции. Между другото „MT“ е косвено контролирано от Ротшилд чрез „Blackstone Group“, която е основна финансова-инвестиционна група, която е основана през 1985 г. от техните агенти Питър Джордж Питърсън и Стефан Шварцман (хазари). И двамата са направили кариерата си в Ротшилдовите офиси на “Lehman Brothers” и „Kuhn Loeb Inc.“. „Blackstone Group“ е водещ акционер на „Deutsche Telekom“ (T-Mobile), което включва и унгарската компания за мобилни телефони „Matav“ – собственик на македонската компания за мобилни телефони „MT“. „T-Mobile“ е втората по големина компания за мобилни телефони в Македония.

По пътя към целта си Ротшилд пуска в действие реформи, преходи, шокови терапии, избори, референдуми, разделяния, революции, граждански войни, военни намеси …

На нациите се предлагат „свобода“, „демокрация“ и доброволно робство в замяна на тяхната независимост и ресурси!

Алтернативата е санкции, изолация и бомбардировки!

Бивша Югославия бе въвлечена в кръстоносния поход на Ротшилтската империя на Изток. Геополитическите комбинации за пореден път не бяха съюзник на сърбите.

За съжаление, Сърбия застана на пътя на този звяр с вид на човешко лице.

По книгата на Деян Лучич „Хазарското кралство“

Деян Лучич