На 24 дек 1940 г. в България е приет Закон за защита на нацията, с който се забраняват обществените организации и се поставя началото на антисемитизма като държавна политика.

Законът за защита на нацията е изключителен български закон от комплексен тип, приет е от 25 Обикновено Народно събрание.

Законът за защита на нацията урежда обществените отношения, свързани със статута на тайните организации, лицата от еврейски произход, тяхното имущество, „противонационалните и съмнителни прояви“ по време на Втората световна война. Законът следва примера на Нюрнбергските закони и е част от тенденцията за сходни разрешения на еврейския въпрос, като тези в Нацистка Германия на расистка и фашистка основа.

Законът не се позовава на действащата в момента Търновска конституция.
Има общо четири раздела:

За тайните и международни организации,

За лицата от еврейски произход,

За противонационалните и съмнителните прояви и

Особени разпоредби.

Законът въвежда редица ограничителни мерки и срещу масонството и подобни нему тайни организации, срещу евреите-български граждани. С чл. 5 от Закона за защита на нацията са разтурени и забранени към 20 организации — масонските ложи, ротарианците, ционистките организации, пен-клуб и т.н...

А
кой го уби, Хитлер-Митлер, Сталин-Малин, има ли значение?