От седмица насам:

БАН и СУ: Не е било робство, нито съжителство. А владичество!

"Робство" и "съжителство" не са правилните термини за 5-те века османско иго. Единственият правилен е "владичество". Това отсякоха учени от БАН, които изпратиха отворено писмо до МОН и парламентарната образователна комисия.

Поводът е избухналата дискусия за точния термин на османското присъствие у нас и последвалото напрежение, свалило от поста просветния министър Тодор Танев.

Учените разясняват в 6 точки аргументите си. Писмото започва с тезата, че "Днес легитимно право на историята да бъде наука се изземва с удивителна лекота. От нея се изисква по-скоро да бъде слугиня на политиката, а не и равноправна научна дисциплина и учебен предмет, който култивира способности за аналитично мислене", пише ”Стандарт”.

Учените са категорични, че от десетилетия се е наложил международно утвърден термина "османско владичество". С него най-добре могат да бъдат обяснени както съдбата на българите през първите векове след османското завоевание, така и последвалите промени в положението им и опитите им за политическо самоопределение в периода на реформите в османската държава и по време на Българското възраждане, пишат учените от БАН.

По думите им терминът "съжителство", така както е използван от изследователите, а вероятно и от авторите на учебната програма за шести клас, засяга само един аспект от социалната и културна история на различните етнически групи, населявали нашите земи през различните исторически епохи.

"Съжителството" е емпиричен факт, а не оценъчно понятие. То обаче представлява само един елемент от пъстрата мозайка на живота по време на османското владичество. Следователно, терминът "съжителство" не може да замени термина "владичество" и на никой сериозен изследовател досега не е хрумвало да го налага като алтернатива", категорични са учените.

Те обясняват, че терминът робство в Османската империя се отнася за т.нар. домашни роби, набирани от военнопленничество, търговия и др. "Като се изключи вълната от заробвания по време на османското завоевание, българското население в империята никога не е имало робски статут. Българите били данъкоплатци и се ползвали от право на собственост, наследяване, придвижване и пр. - все права, от които робът по презумпция бил лишен", пишат учените.

Те обясняват, че еничарите са имали статуса на лични роби на султана, но терминът не може да се отнася към огромното население на империята

Експертите от БАН казват, че изразът "турско робство" е създаден от идеолозите на българското национално движение през ХIХ век и е бил част от инструментариума за мобилизиране на българите в борбата им за политическо самоопределение и еманципация от османска власт. Той е използван и чак до края на 70-те години на 20 век.

"Български историк не е използвал през последните 25 г. "османско присъствие", пишат още учените.

Използването на историята по манипулативен начин, на което за жалост ставаме свидетели не за първи път, възмущава. И то не само защото така се неглижират достиженията на академичното знание, но и защото историята се превръща в инструмент за прокарване на изкуствени разделения в българското общество", пишат проф. дин. Надя Данова, проф. дфн Николай Аретов, доц. д-р Олга Тодорова, доц. д-р Стефка Първева, доц. д-р Росица Градева, доц. д-р Пламен Божинов от БАН, доц. д-р Светлана Иванова от СУ и историкът на свободна практика Кета Мирчева.

А от вчера:

Иго, робство, съжителсво... Историята според истината! 

Османска колонизация - така историкът и писател Ибрахим Карахасан-Чънар, учредител на "Турски културен център XXI век“, определи периода 1396 - 1878 година от българската история.

"Това е историческа терминология, която е най-обективна за ситуацията. Всъщност какво е колонизацията, колонизацията е поставяне под икономическа и политическа зависимост на друга държава. Това е станало и тогава", обясни той пред телевизия Bulgarian ON AIR. 

Според него това не е прецедент, защото отдавна съществуват термини като английска и френска колонизация.

Историкът Петко Колев пък обори колегата си Карахасан. "Искам да кажа, че най-накрая трябва да припознаем бедите, които са ни са се случили и от едната и от другата страна. Кланетата от едната страна, след това е имало кланета и от другата", обясни Колев.

Според двамата историци, повдигането на този въпрос има за цел да разедини обществото.

"Терминологично за Балканите за онзи период, завоевание, владичество е приетият от науката термин. Що се отнася до тези кланета или робство - много често изкарваме негативното от историята, а има много хубави моменти. Да се върнем на епохата на Възраждането, а и преди това - когато стане въпрос за използване на термина робство определен кръг от хора са по-чувствителни, най-вече националистите", коментира още Карахасан.

По думите му в този период не е имало само кланета и въстания, имало е и мирно съжителство.

Историкът Колев обаче му опонира и припомни, че по време на турското робство, когато е имало съдебни спорове думата на трима българи е можело да се оспори от думата на един мюсюлманин.

"В това ежедневно съжителство на битово равнище, когато опре до критичен момент във взаимоотношения е имало едно неравноправие. Но днешните поколения - турци и българи, не трябва да носим вината на онези поколения. Днес трябва да имаме разбиране за историята на основата на истината", допълни Колев.

Целият разговор чуйте във видеото на Bulgarian ON AIR

Идиотско бе БАН, СУ, му и МОН! Много идиотско!!!