"...
Тука е гласният, отчаяният и мъжественият седеммилионен български народ, който в продължение на цели пет столетия е носил на плещите си най-безчовечното робство в Европа и който днес въстава и иска от света едно от тия две неща: или свобода, или смърт! Тука е неумолимата логика на историята, на която сентенцията е унищожение на старото, на гнилото и на несъвременното, и живот на новото, на здравото и на човеческото.

Ще може ли някой да отстрани тая сентенца и да накара природата да влезе в друг път? Ще поиска ли общочовешкият деспотизъм да се турне още веднаж против стремленията на нещастната турска рая? Ние знаем твърде добре, че в Европа, която се гордее с всякакви „богоугодни“ и „человеколюбиви“ учреждения и в която има съставени общества даже за състрадание към животните, – в тая съща Европа е съществувал и съществува заговор против освобождението на южните славяни и въобще против свободата на всичкото човечество; ние знаем така също, че тоя заговор е олицетворен в така наречената европейска дипломация, на която проводник в настоящето време е благородният татарски граф Андраши; знаем най-после, че всичките дипломатически доброжелания на Европа да се облекчи чрез някакви си административни реформи животът на турската рая, не са нищо друго, освен желания да се отстрани за време окончателната смърт на Турция и да се задържи с това причината на една кървава общеевропейска война, в която една или две държави да могат безпрепятствено да хвърлят жребии връз ризите на Турция — една Босна и Херцеговина, а друга на Цариград и на всичките черноморски богати страни.

... "

Част от публикацията на Христо Ботев за в-к "Нова България", Букурещ, 3 май 1876 г.

(курсивът в червено - мой)