ПАМИРO-KAВКАЗКИТЕ БЪЛГАРИ, КОИТО ОСВОБОДИХА МАКЕДОНИЯ ОТ РИМСКО ИГО*

Римското иго в родината на Александър Велики е окончателно наложено през 148-147 г. пр.Хр. и продължава около шест века и половина. През това време там са извършени огромен брой престъпления,избивания,погърчвания и прогонвания,целящи да пречупят духа на местното население и да наложат романизма (респ.елинизма) в земите,носещи името "Провинция Македония".

Тази провинция носи името на Тракийското племе Мигдони,клон от което се наричал Македони,но ако разгледаме подробната карта на Тракийските племена ще видим,че римляните са кръстили тази провинция по името на най-славното и най-известното автохтонно племе,което обитавало част от нейните предели преди тяхното неканено пристигане,а не защото цялата й територия е била заета от древни Македони. Истинските основни обиталища на оригиналните Тракийски Мигдони и на техния гърчеещ се клон Македони,както се вижда от картите обхващат само около 18% от територията на римската провинция "Македония"- останалото не са земи на Македоните (Мигдоните),а на други Тракийски и Трако-Илирийски племена като Пеони, Меди, Синти, Дардани, Пелагони, Албани и пр.,които съвсем не са били Македони и никога не са ставали такива:

Основно историческo землище на племето Македони

Македонска колонизация през IV в. пр. Хр.

Най-старата римска "Провинция Македония" (ІІ в.пр. Хр.)

"Провинция Македония" в разцвета на Римската империя (ІІ-ІІІ в.сл. Хр.)- както виждаме,тя включва землищата и на други Тракоилирийски племена

В земите на бъдещата римска "Провинция Македония" станали значителни междуплеменни размествания още по времето на Александър Велики. Той отвел голяма част от истинските Македони на изток,от където малко хора се върнали. Някои загинали по пътя или в битките,други си намерили дом на хиляди километри далеч от родината и се установили в Бактрия,Согдиана или Персия за постоянно,трети се смесили с други племена или народи и променили Балканската си етническа принадлежност,а четвърти се поддали на елинизма и направо се погърчили. При Александровите наследници този процес продължил- много Македони се преселили на изток към Анатолия и Сирия а също на юг към Египет,търсейки своите шансове за по-добър живот. Броят на истинските чисти Македони в крайна сметка дотолкова намалял,че се наложило македонските царе Филип V и Персей да заселват в обезлюдената си държава контингенти от други Тракийски племена.

След римското нашествие започнала голямата елинизация на македонските земи. Римляните избили голяма част от остатъчното население на Македония,за да принудят непокорните Тракоилирийски племена да се подчинят на властта им,а на останалите живи разрешили да използват само гръцкия език. Техният роден Тракийски (древно-Български) език бил забранен,а гръцкия разрешен успоредно с латинския по три основни причини:

1. Македоните и съюзените с тях Тракийски (древно-Български) племена оказали силна съпротива на римляните,водили много битки с тях и постоянно ги застрашавали,поради което се налагало да бъдат наказани.
2. Гърците в огромното си мнозинство оказали голямо съдействие на римляните при тяхното нашествие на Балканите. Те постоянно предавали македонските планове и позиции на врага,не оказвали съпротива на римляните и се държали приятелски с тях,считайки ги за освободители от македонско потисничество,затова трябвало да бъдат наградени от новия си поробител.
3. Гръцкият език бил обявен за официален в повечето земи,завладени от Александър,а римляните твърде много се прекланяли пред него и го уважавали заради невероятните му подвизи. Самият Александър не бил грък разбира се,но се държал с гърците и с всички останали народи така,както се държал със своя собствен народ.

Това са: Ваюнити,Берзити,Сагудати,Ринхини,Драговити (Друговити),Велегезити и Куберити (на тази карта ги няма,но са споменати в печата на Българския княз Тарас):

Тези Български племена образували някога македонските "Славинии" (Склавинии),за които се говори в изворите от VI- VIII в. Те са македонски в географски а не в етнически смисъл а както ще видим по-долу,Памирските Българи са имали стара връзка с населението на антична Македония. Останалите "славянски" (Склавински) племена няма да разискваме в тази статия,макар и при тях нещата да са много подобни на онези,които ще кажем за македонските Склавини (Склави,Сакалави,Сакалиби,Сакалови). Ранносредновековните Склавинии несъмнено са образувани от Българите на Кубер и на князете преди него,а изследователите много често забравят за тях,когато пишат за "Славиниите". Сега дори можем да твърдим,че жителите на тези "Славинии" са се наричали още Куберити- това е видно от следния древно-Български владетелски печат:



Бидейки архонт,споменатият в печата загадъчен Тарасий (Тарас,Терес- виж украинското име Тарас Булба) несъмнено е бил княз на Куберовите Българи- наследник на Мавър и Кубер. Така става ясно,че Куберовите българи са наричали себе си Куберити (Хора на Кубер) за да се отличават от онова Българско население,което е доведено в Македония от князете Крис,Волег и Драгон 150-200 години преди тях. Затова към "славянските" (Българските) племена,участвали в освобождението на Македония от римско иго ще добавим и Куберитите- тяхна е основната (макар и не цялата) заслуга за освобождението на тази област от римско потисничество. Така племенните имена,които ще обсъдим в тази статия стават седем:

1. Берзити (Березити,Бърсяци)
2. Ваюнити
3. Велегезити
4. Драговити (Драгувити)
5. Куберити
6. Ринхини
7. Сагудати

  Дори беглото разглеждане на тези имена обаче може да ни информира за три важни показателни неща:

1. Племенното име "Куберити" окончава на суфикса -ТИ (-Т),който го има в пет от другите имена.

2. Суфиксът -ТИ (-Т) се съдържа в множество стари и дори архаични племенни названия,познати в античността и далеч преди нея: Сармати, Скити (Сколоти), Бхарати, Бизалти, Венети, Дантелети, Койлалети, Синти, Меоти, Гети (Готи), Анти, Ободрити, Ести, Келти, Хървати, Парти, Скоти, Хети, Юти, Хионити (Хиони,Хони), Гараманти и пр. Затова той не е гръкоримски,а общ индоевропейски (т.е. архаичен Български) суфикс за принадлежност,който е фонетична разновидност на суфиксите -В (-ОВ, -ЕВ), -Ч (-ИЧ, -АЧ) и -Н (-ИН, -ЕН).

Че суфикса -Т (-ИТ,-ТИ) не е гръкоримски а е древно-Български суфикс за принадлежност личи от осетинските фамилни имена. Между тях,както виждаме от изследванията на д-р Живко Войников,има стотици ако не и хиляди примери,но от тях ще посоча само няколко:

Осетинска форма   Руска форма            Бълг.форма
Ацете                         Ацееви                        Ацеви
Байте                         Байеви                        Байови,Баеви
Бимболте                  Бимболовы                Бимбалови,Бимболови
Бобате                       Бобаеви                      Бобеви
Бокоте                        Боковы                        Бокови
Боренте                     Боранови                    Борянови,Бореви
Гайте                          Гайтови                       Гайдови
Ганите                        Ганиеви,Ганаеви      Ганеви,Ганьови
Гигате                         Гигаеви                       Гигови
Гогате                         Гогаеви,Гогиеви        Гогови
Гоциайте                    Гоциеви,Гоцоеви      Гоцеви
Гугалте                       Гугаловы                     Гугалови
Декоте                        Декоевы,Декоеви     Декови
Джеджите                  Джеджиеви                 Джеджеви
Дулате,Дулите          Дулаеви,Дулиеви      Дулови,Дулеви

3. Племенното име Ринхини съдържа едно добавено "Х"- точно като знаковите "пра"-Български имена и думи Тутхон, Сандилх, Хумсхи, Дохс, Етх, Бехтим (Бехти), Шехтем и пр.

След тези допълващи уточнения пристъпваме към разтълкуване на седемте племенни названия,които довеждат до поразяващи резултати:

1. Берзити= Берсити (виж формата Бърсяци) т.е. Берсили (получено чрез проста смяна на суфикса). Берсилите са вид прикавказки Българи- жители на Берсилия и са наричани още Верили (т.е. Вилири,Илири),а името им значи Берс-Ари (Перси ора,Берзи хора) и Берг-ари (Белгари). Според това,формата Бърсяци означава Берсяци (Берсичи- с нова смяна на суфикса) и Бърсилци (Берсилци). Берсилите без съмнение са някогашни Илири,избягали при Кавказ и Каспийско море след римските нашествия и участвали в "етногенезата" на античните Македонци,в чиито корени все пак се крие Тракийското племе Мигдони,а Траките и Илирите са роднини помежду си.

2. Ваюнити= Вахунити (с прех. Й-Х от формата Вайунити),Ваханити (Ваханци)! Това е един феноменален резултат,понеже Ваханците,наричани още Вахи и Уахи са малко Памирско племе,живеещо в "Коридора Вахан" (земя в източен Афганистан,намираща се между Пакистан,Китай и Таджикистан),както и в близките му райони от споменатите три държави,граничещи с Афганистан. Не случайно съм нарекъл този резултат "феноменален"- не Хунзите,не Калашите а ИМЕННО Ваханците наричат себе си "Децата на Александър" и считат себе си за потомци на Александър Велики,а генетиката и историята не могат да опровергаят това!

Ваханците са един от любимите на великия Петър Добрев Памирски народи,в чиито езици той открива паралели с езика на древните Българи. Те обаче са нещо много повече от това,понеже са част от споменатото в древните извори Българско племе Вахандури,което днес живее край памирската река Вахан даря и в околните й земи. Името Вахани (Ваханци) означава още Валхани (Валхони,Вархони: с прех. Л-Р)- прочутото Хунско племе,което преди 1500 години живеело в Памир и от което произлизат известните Авари (Бавари,Ивери). Валхоните са също така Вел-Хони (Великите Хуни) и Бел Хони (Белите Хуни),а тяхното величие идва от родството им с Александър Велики. Хуните както знаем са Царско племе на Българите (Царски Скити),Преславските князе носели корони с образа на Александър Велики,а владетелите на Волжка България счители себе си за потомци на Александър което значи,че те произхождат директно от Ваханите (Ваханците,Вахандурите) т.е. от Вахан-гурите (Вахан хората).

Племето Вахани (Ваханити,Вахунити,Вайунити),което някога принадлежало към Българската народност заслужава да му се обърне специално внимание от България,понеже е дало на земята ни такива великани като Атила,Ирник,Крис (Барис),Кубрат,Кубер и Аспарух. За неговата несъмнена връзка с племето на Аспарух и Кубер говорят дори древните извори:

а) В първата космография на персийски език "Сътворени чудеса" персийският автор от XII в. Наджиб Хамадани дава следното сведение за Волжките Българи:

"В град Болгар е техният падишах,който се явява един от потомците на Александър Велики,наричан още Зул Карнайн (Двурогият)."

б) В епическото произведение "Искендер наме" световноизвестният азербайджански поет Низами Гянджеви (1141-1203г.) пише:

"Цялата тази земя (Волжка България- пояснението мое) се нарича Болгар. Шаховете на тази земя са потомци на воините на румската държава (означава "римската държава" т.е. "византийската",с която е свързвана гръкоговорящата империя на Александър- пояснението мое). Искендер (Александър) създал град Болгар,който преживял небивал разцвет." (за тези две сведения виж http://kvantov-prehod.org/article/472/сиявуш-бог-сияен-конник-3 и моята статия "Бог Александър в древната Българска митология" от 31.08.2014 г.

Оцелелите до днес Вахани (Вахи,Валхони) са малко: само 60-70 000 д. но това е лесно обяснимо с факта,че не е нормално членовете на Царското племе в един народ да са повече от обикновените негови племена. В Памир всеки знае,че превъзнасяните в Македония Хунзи (Хунци,Хуни) живеят в съседство с Ваханците но езикът им за разлика от Ваханския не е индоевропейски и е родствен на Бурушаския,а в генното им изследване показва известна близост с ромите (циганите),която явно е придобита по-късно. Съответно на това,Хунзите са потомци не на Бели Хуни (Белхони,Валхони),а на Черни Хуни- хора от бялата раса,но по-примитивни от белите си събратя и частично смесени с дравиди и монголи.

От двата вида Хуни изглежда само Валхоните (Вел Хоните,Великите Хуни,Вахандурите) са истински потомци на Александър. Другите техни имена са Ефталити (хора на цар Ефталан,по сведение на "византийския" летописец Теофан) и Хиони (Хони,Пеони). Те вероятно считали себе си за потомци на старите Тракийски Пеони а Балканите- за своя прародина,и за тях Прокопий пише интересни неща:

"Макар Ефталитите да са Хунски народ... ,те не се смесват и не общуват с онези Хуни,които ние знаем,така както нямат с тях погранични области и не живеят близо до тях.... ,те не са номади като другите Хунски народи,но отдавна са се установили на плодородна земя. Те са едни от Хуните с бели тела и не са с безобразен вид.... ,и не живеят някакъв животински живот като другите,но се управляват от един цар и имат закони и държавност,съблюдавайки между себе си и съседите справедливост,не по-малка и не по-лоша от онази на ромеите и персите."

 Прокопий пише и за командира във "византийската" конница "Еган (виж нашето Паган- б.м.) от народа на Масагетите (=Визиготите),които по-късно се нарекли Уни (=Хуни)." Интересни неща за Ефталитите намираме и в китайските извори:

"Те... използват варварски писмена,заменяйки овнешки кожи за хартия..." ("Лян шу,VI в.) а също "Езикът на ефталитите не е тюркски" и "Техният език не е еднакъв с езика на жужаните и гаоче,а е като този на останалите варвари (скити- доб.моя)."

Всичко това говори,че Хуните и в частност Ваханите-Вахандури са били народ,който няма нищо общо с изгражданата досега представа за Хуните,а е бил един високоцивилизован и културен народ,чието Балканско минало се потвърждава от една македонска легенда,записана от римския писател Квинт Курций Руф (І в. сл. н.е.) в неговата книга "История на Александър Велики Македонски". Той пише,че когато Александър се озовал в една планинска долина на източен Памир,се приготвил да обсади крепостта на малкото племе,което заварил там,но спрял войниците си и обявил жителите за потомци на неговия герой Дионис,а после станал техен съюзник и се сродил с тях. Това означава,че Ваханите,наричани понякога Вакхани,са едно и също с митичните Вакханки и техните мъжки придружители,наричани от митологията Сатири и представляващи част от обкръжението на Дионис,който бил Тракийски цар поне 1000 години преди походите на Александър.

3. Велегезити= Волеге-жити (Волегови жители,Хората на Волег). Волег както знаем е един от двамата Български архонти (князе),които нападнали Византия през 538 г.,а името му значи още Олег и Велек (Велик) и е епитет на Великия бог.

4. Драговити= Драгонвити (с носовка) т.е. Драгон жити (Драгонови жители,Хората на Драгон). Драгон е вторият Български княз,който нападнал балканските провинции на Империята през 538 г. заедно с Волег и макар двамата да загинали по сведението на Теофан,хората водени от тях останали и се присъединили към своите сънародници,доведени в Македония от Българския княз Крис (Барис) през 498-499 г. Името му означава Драган,Дракон и Тракон (Тракин,Тракийски) за да покаже,че в представите на нашите деди името Трак (Драг) е едно и също с името Блъг (Балг,Благ).

5. Куберити= Куберичи (Хора на Кубер). Името Кубер означава Кавар и Ковар (Бога-Ковач)- епитет на Сатурн,който бил добре познат на древните Тракийски Македони под формата Кабир.

6. Ринхини= Рихини (без добавеното "Х"),Ригини (с прех. Х-Г) т.е. Бригини (Потомци на македонските Бриги) и Ригини (Княжеските,Кралските т.е. Хунските). Европейските Бриги в Мала Азия се нарекли Фриги,край Дунава- Фраки (Траки),в Индия станали известни като Бригус а в нашето съвремие носят името Блъги (Блъгари,Българи). Тяхното съкратено име "Риги" по-късно станало кралска титла- Теофилакт Симоката пише,че Мусокий (името му е Иранско т.е. Арианско [Арийско,Тракоилирско] бил наречен "рига" на езика на "варварите" (Българите). От тази наша титла Рига (Ригъ,Рихъ) произлизат западноевропейските кралски титли Рикс,Рекс,Рой,Реал (Роял,Регал) и пр.,понеже нашите деди преди 1500 години никакви граници освен сложените от Бога не признавали.

Част от древните Бриги били отведени от Дионис в Памир,но никога всичките. Остатък от тях днес са хората от памирското племе Рушани (Рохшани,Роксани,Рухани,Русани,Русини),чиито други имена са Рихен (Ринхен,Ринхин- с носовка) и Рухни (Ринхни,Ринхини- с носовка),а името им означава освен всичко друго и Брикини (Врикини,Влъкини)- Хора на Вълка т.е. на Хермес-Дионис,понеже обичали да живеят по високи планински върхове като Сатрите,а древно-Българският Хермес бил преди всичко Бог на гърма и на секса точно като Дионис,който заради това носел и името Хромий (Бромий,Громий). Потомци на това племе днес са "славянският" етнос Русини,както и самите Руснаци (Руси,Пруси,Роши,Раши),които нашите князе довели от Памир преди близо 1500 г.:



7. Сагудати= Согдати (Согд-дати,от Согдия дадени) или просто Согди (Согдийци) с добавен суфикс (окончание) "-Т". Согдите както знаем са средноазиатско иранско племе,чието име означава Сагуди (Сакути,Секати,Сечати),което ще рече Саки (Секи) или Скити (Секити)- Хора на Марс-Арей (Бромий,Дионис),преки роднини на Трако-Илирите.

Племената на Волег и Драгон несъмнено са били водени от Памирски Хуни (Вахани,Вархони),но в състава им несъмнено влизали и други техни роднини от Прикавказието и от Украйна. Първи освободители на Македония от римско иго обаче станали Българите на Крис (Барис) около 498-499 г.,за които се говори в "Дуклянския летопис",както и в някои "византийски" извори. През 538 г. им се притекли на помощ Българите на Волег (Олег,Велик) и Драгон (Драган,Дракон),но постигнатата от тях свобода била временна и вероятно била заличена при походите на Константин Погонат повече от век по-късно,които добели до намесата на Кубер и Аспарух.

Всички племена по чисто религиозно причина искали да се върнат в земята на дедите си,но много от тях останали излъгани- те вече били така безнадеждно умножени,че малката земя на предците вече не можела да приюти всички,затова повечето от тях останали да живеят в близки до Балканите страни. Това обаче не могло да заличи стремежа на Българите към добруване и към сливане с духовността на прадедите,както и с техните стремежи и идеали. Веднъж възвърнали старите си земи,древните Българи веднага влезли в теден контакт с местното македонско население,сиреч със своите оцелели от гръкоримската месомелачница сънародници. Колко и да били малко оцелелите,те се превърнали в здрава основа за връщащите се към своите древни устои,храмове и светилища Български племена,решени да поемат сами властта над прадядовските си земи и да ги облагородят отново със своята ненадмината материална и духовна култура,която станала основа за възраждането на Европа и света.

*Понятието "Кавказки Българи" е до голяма степен условно,понеже се отнася не само за Българските племена,които обитавали земите около Кавказ,но също за онези,обитавали земите на днешните Украйна и южна Русия.