За половин век Monsanto се превърна от символ на прогреса в една от най-мразените компании в света. Заслужено ли е това?

 Сн.: Ройтерс

Принципно монополът е нещо опасно, дори когато засяга безобидни неща като дъвките или връзките за обувки. Но я си представете монопол, който контролира една четвърт от прехраната на света - и с тенденция този дял да нараства.

Тъкмо такъв свръхгигант се роди, след като бе потвърдено поглъщането на Monsanto от Bayer - глобалните лидери съответно в производството на семена и на пестициди. Германската компания излезе с открита оферта за Monsanto през още май, като предложи по 122 долара на акция, или общо над 62 млрд. долара. Американците я отхвърлиха, но не можаха да кажат не на следващото, ревизирано предложение - вече на стойност 66 млрд. долара.

Това е само последният плясък от вълната консолидации в този сектор. Селскостопанските поделения на Dow Chemical и DuPont са в процес на сливане (на стойност 130 млрд. долара), а ChemChina купува швейцарската Syngenta за 43 милиарда долара (след като преди това швейцарците отхвърлиха оферта на Monsanto). Съвсем близък изглежда моментът, в който всички ключови решения за изхранването ни ще се вземат в три корпоративни заседателни зали. Само Bayer и Monsanto помежду си контролират целия процес от засяването до прибирането на реколтата на 280 земеделски продукта – от соя и царевица до свински пържоли. 

Все пак, преди суперсделката да се случи, германците ще трябва не само да задоволят алчността на американците, но и да убедят някак собствените си акционери, много от които реагираха остро на новината. Причина за недоволството им отчасти са опасенията, че концернът рискува твърде много с толкова мащабно придобиване; но най-вече фактът, че обект на това придобиване е компанията с най-зловеща репутация в света.

Monsanto измина дълъг път от 50-те години, когато бе един от водещите производители на пластмаси в Америка и печелеше симпатии с опитите да проектира "домовете на бъдещето", до днес, когато има съмнителната чест да е една от трите компании с най-лоша репутация на планетата.

Според т. нар. “reputation quotient”, изчисляван от социологическата агенция Harris Poll,  Monsanto се нарежда на трите последни места заедно с BP (виновник за колосалния петролен разрив в Мексиканския залив) и Bank of America, и зад замесената в колосални скандали в Близкия изток Halliburton.

Защо се случи това? Как така някогашният символ на прогреса и иновациите днес има славата на безскрупулна, алчна до безразсъдство корпорация? Обяснението е отчасти в някои маркетингови грешки на Monsanto и отчасти - в твърде фанатичния тон, с който се водят споровете около новите технологии в селското стопанство (начело с генното модифициране).

Голямата промяна при Monsanto настъпи през 1982, когато компанията закри своите подразделения за химикали и пластмаси и купи две фирми за семена, след което инвестира мащабно в биологични и генетични изследвания. Вече никой няма да ни подиграва като Plastic Men, "пластмасовите хора", пошегува се тогава шефът на компанията Ричард Махони. Вече ще ни знаят като Grainmen, "зърнените хора".

„Зърнените хора“ обаче съвсем не са се отказали от иновациите. Всъщност, като изключим NASA, Monsanto e може би най-напредничавата компания в света, с над 2200 научни работници по цял свят, които неуморно работят по създаване на нови продукти и подобряване на старите. Един нов сорт семе за посев се разработва средно за 10-12 години и струва не по-малко от 300 милиона долара. Затова и компанията толкова яростно брани патентите си и си търси правата не само върху реколтата, но и върху създадените от нея продукти - като хляб или бира.

Немалко от тези патенти са за генномодифицирани продукти (първият бе специален сорт соя, устойчив на хербицида Roundup, патентован през 1994). Но по света има още стотици биотехнологични компании, които разработват ГМО, без да имат проблемите с публичността на Monsanto. Откъде идва разликата?

Според мнозина в основата на днешните неприятности е прибързаната експанзия в Европа през 90-те, пришпорена от тогавашния президент на компанията Робърт Шапиро. Monsanto се опита да залее Европа с генното си инженерство без никаква предварителна кампания, без разяснителна информация, без медийна подкрепа. И после реши да заличи надигналото се недоволство от природозащитници чрез щедро финансирана негативна кампания (един от шефовете на компанията дори отдаде съпротивата срещу продуктите й във Великобритания на факта, че англичаните били "нещастниците на Европа", sad sacks of Europe).

Естествено, това даде точно обратния резултат. За нула време бяха изровени всички кирливи ризи от миналото на Monsanto - производството на доказано опасния DDT, участието в създаването на използвания във Виетнамската война Agent Orange, пазарното пласиране на продукти като рекомбинантния говежди хормон на растежа (rBGH) или подсладителя аспартам... Името на Monsanto взе да се споменава дори покрай епидемията на "луда крава". Започнаха да се появяват изследвания, заклеймяващи генномодифицираните храни като опасни и канцерогенни. Някой измисли термина Frankenfood - храната на Франкенщайн, и тъкмо Monsanto бе най-често цитираният пример за нея. Даже принц Чарлс се намеси в дискусията и заклейми биотехнологичните компании, че се намесвали в "царството, което принадлежи само и единствено на Господ" ("realms that belong to God and God alone"). Накрая американците се усетиха, че агресивният подход не им помага, и смениха концепцията, а Шапиро дори се извини за "високомерието и надменността" в едно видеообръщение до Greenpeace. Но вече бе твърде късно.

Има и още една причина Monsanto да е толкова мразена е енергията, с която брани патентните си права.

Когато инвестираш милиарди в създаването на нови сортове семена, главният въпрос е как да накараш фермерите да си ги купуват всяка година, вместо просто да отделят семена за посев от първата си реколта. Компанията Delta Pine and Land смяташе, че е намерила решението със своя „Терминатор”: проект за създаване на семена, които дават реколта само веднъж. Monsanto се опита да я откупи, не успя и трябваше да се задоволи само със създаването на специална „семенна полиция" - Seed Police - която неуморно обикаля по нивите и следи какво засяват фермерите.

Една от първите ѝ жертви бе фермерът от Индиана Трой Рауш. Monsanto заведе дело срещу него, защото Рауш засадил част от реколтата си от соя за втори път, вместо да си купи пак семената от производителя. Това бе само първото от десетки такива дела, които дооформиха образа на алчния корпоративен гигант, изправил се срещу едва свързващите двата края фермери (филмът "Давид срещу Monsanto" от 2009 разказва друга подобна история, на която ще се спрем след малко).

В интерес на истината невинаги нещата стоят, както ги представят медиите. Много от "едва свързващите двата края" фермери всъщност са едри земеделци, обработващи стотици хектари и стискащи се за таксата от 40 долара на хектар, искана от компанията. Monsanto се отнася към своите патенти за генномодифицираните семена като към интелектуална собственост - така, както софтуерните компании се отнасят към своите програмни продукти. Да си купиш семена от Monsanto е като да си купиш Windows или софтуер на Adobe. Или поне така иска да внуши компанията.

Опонентите възразяват, че „технологията“ на Monsanto все пак си остава само семена. А отношението на човека към семената, към природата, към земеделието са белязани от вековни културни и духовни традиции. Исторически и цивилизационно семената - като дар от природата - не принадлежат на никого, така както не принадлежат на никого въздухът, океаните, моретата, земята. В The Daily Show на Comedy Central се появи даже скеч, в който се разказваше как „алчните фермери крадат зърното на трудолюбивите адвокати на Monsanto“.

Друго много нашумяло дело бе това, което компанията заведе през 1998 г. срещу канадския фермер Пърси Шмайзер. Според обвинението той отказал да плаща лицензионна такса, след като засадил модифицирана рапица. Шмайзер възрази, че не е сял съзнателно семена на Monsanto, а въпросната рапица попаднала в земята му случайно, довяна от вятъра. След десетилетие на съдебни битки победи Шмайзер. Но Monsanto не желае да признае поражението, както отбеляза Лесли Андерсън в една скорошна статия по темата за Modern Farmer. На страницата на компанията ще прочетете: „Истината е, че Пърси Шмайзер не е герой. Той е просто нарушител на патент, който знае как да разкаже добра история". Андерсън цитира и антрополога от Вашингтонския университет Глен Стоун, според когото цялата дискусия за ГМО e станала твърде поляризирана. Колкото повече аналитичното мислене отстъпва на емоционалните доводи, толкова повече анти-ГМО движението се нуждае от „злодеи“ като Monsanto, които да предизвикват гняв и възмущение у публиката, подчертава Стоун.

Напук на „злодейската репутация“ обаче, печалбите на Monsanto остават на стабилно равнище, както и акциите на компанията. Обяснението е, че черният PR всъщност често е печеливш в бизнеса - и е добра застраховка срещу всякакви нови удари. Когато репутацията ти е на дъното, няма какво да губиш.

Но Monsanto все пак има. Само че този път атаката вероятно ще дойде не от неосведомената, емоционална публика, а от другия полюс - от университетите и лабораториите. Досега генното инженерство бе сложен и баснословно скъп процес, достъпен само за големи компании. Сега обаче нови технологии като CRISPR/Cas обещават да го направят не само по-прецизно и по-ефикасно, но и много по-евтино. Вече има стартъпи, предлагащи комплектни за "домашно" боравене с генома на стойност 150 долара. Какво ще се случи с милиардните патенти на Monsanto, ако генното модифициране се превърне в гаражен бизнес? За момента можем само да гадаем.

---

* Статията е отпечатана в Bulgaria ON AIR THE INFLIGHT MAGAZINE, брой 72 / 2016