Една виртуална разходка из интернет пространството може да ни даде отговор на въпроса защо изчезват доброто, човечността, взаимопомощта, милосърдието, справедливостта, честността, сърдечността, достойнството. Причините аз виждам в това, че тия добротетели живеят събрани заедно само у Човека и са характерни единствено за него в цялата си гама. Но в днешно време този вид се среща все по-рядко, изместен от нова порода човекоподобни, на които споменатите качества са чужди и непривични. Вторите приличат само външно на хора, но отвътре им липсва човешкото съдържание. Ето защо човешки достойнства у тях няма да намерим така, както няма да ги намерим и у останалите твари. Защото човекът е човек не заради това как изглежда, а заради духовните черти, които обладава, заради това, което наричаме съвест, чест, благородство. Без тях той е една празна коруба, едно животно с човешки черти, но без онова, което прави човека – човешкия дух.

И сега, стоейки пред огледалото, се питам дали у този, който ме гледа отсреща, я има онази искра, която поддържа човешкия огън, или тя е изгаснала безвъзвратно. Това, обаче, може да бъде видяно и потвърдено само от другите, защото човешкото си проличава само в отношенията с околните, то не е самоцел и не е нещо, което можем да пазим в себе си и да не го показваме, а да твърдим, че го имаме. Човекът е човек само когато постъпва човешки с останалите, т.е. когато е добър с тях, когато им помага в нужда, когато е честен с тях, когато страда заради техните нещастия, когато постъпва отговорно, когато е толерантен спрямо тях (при положение, че и те са толерантни с него), когато зачита техните права, чувства, убеждения и достойнство. Ето в това се състои човекът, а не в материалните придобивки – маркови дрехи, скъпи коли, бижута, най-нови телефони, имоти, пари, ценни метали и прочие. Някой може да има от всичко това по много, но пак да не бъде човек, ако му липсват човешките атрибути, които изброихме. Защото не материалните, а духовните ценности разграничават човека от животното и ако не следваме тези ценности, ние сме просто зверове в човешки образ и нищо повече. 

        Сходството с  физическите особености на вида хомо сапиенс не е достатъчно условие да бъдем човеци. Днес има роботи, които поразително приличат на хора. Но те никога няма да бъдат такива, защото им липсват характерните само за Човека чувствителност, съпричастност, емпатия, състрадание, безкористност, алтруизъм, жертвоготовност. При някои животни също могат да се наблюдават отделни прояви, които можем да оприличим на някои от горните качества. Но те са инстинктивни, а не осъзнати, те са само рефлексия, те са инцидентни случаи, а не модел на поведение, основано на разбирането, че да бъдеш добър е задължение на всеки, който иска да се нарече човек. Това обаче е категория, към която не можем сами да се причислим, която не можем сами да си припишем, а зависи изцяло от нашето поведение и от отношението ни към другите. Следователно, за да бъдем истински хора, трябва да се държим като такива, а именно да бъдем добри!

Точно така, ако сме хомо сапиенси... , и от тогава, и сега !!!