Манипулацията на българската история по БНТ и истинската история на цар Ивайло Публикувано на 17.01.2017 в България

На 16 януари 2017 г. от 21 ч., БНТ в рубриката си ИСТОРИЯ BG, поднесе темата под заглавието „Плебеят който стана цар Ивайло“ с водещ д-р Андрей Захариев. За българското общество темата за Ивайло е известна от това, което е писано от гръцките източници, предимно от Георги Пахимер, византийски историограф от ХІІІ век. Пахимер представя Ивайло така, преведено от М. Войнов в ГИБИ, том 10, стр. 171 : „Там имаше селянин, по име Бърдоква, който пасеше свине срещу заплащане. Гръцкият език сближава това име със зеленчук, затова той се наричал и Лахана. Той се грижеше за свинете, но към себе си нехаеше – не се грижеше нито за храната си, нито за облеклото си. Хранейки се само с хляб и диви зеленчуци, той живееше скромно и бедно. Често разговарял с другарите си, които бяха също като него, и беше явно, че той си въобразява много нещо за себе си. Те по-скоро му се подсмиваха, отколкото да му вярваха. После той бе обхванат от толкова големи, не зная откъде появили се надежди, стана внимателен към себе си и отправяше, както можеше, молитви към бога. Та откъде той би знаел и то по памет, божествените молитви, като постоянно живееше бедно и почти на полето сред пасените от него свине? Прочее той прекарваше повечето време замислен и смяташе, че лесно ще вземе някаква валст. Често разправяше на ония селяни и свинепаси, като им разказваше за някакви явления на светии, които го подбуждали да се разбунтува и да вземе властта над народа. И понеже разказваше често тия неща, хората му повярваха и вече се отнасяха с него по-иначе, отколкото преди. Той съобщаваше, че е близо определеното за бунт време. И така един ден каза, че е получил знак за действие и веднага ги привлича за свои помощници. И те го следват, като се надяват, че ще извършат нещо велико. Разпръсват се из страната и разгласяват името на свинепаса, казвайки, че му бил даден знак от бога да управлява. И както говореха, веднага убеждаваха хората и към него всеки ден се присъединяваха повече пирвърженици. Той започна да се облича по-добре, наметна връхна дреха, препаса меч, възседна кон и смело се впусна в дела, съвсем не по силите му…“

                  Въведението на предаването спомена съкратено този пасаж, а след това се включиха експертите, наши историци, двама професори от СУ, ВТУ, един доцент от ВТУ и гл. асистент от СУ. Подходът на предаването си проличава от самото заглавие на темата. „Плебеят … цар“. Чудя се кой ретрограден мозък го е измислил, дали нашите казионни историци В. Златарски, или неговите последователи?! С такова заглавие в Българската национална телевизия и отношение към нашата история и царе от научната ни общност, какво самочувствие би могло да обземе нашият народ?! Участниците в предаването в ниска степен защитиха някои положителни елементи от живота на Ивайло и неговите съвременници, а доцентът от ВТУ с преобладаващи черти на криптоевреин, охарактеризира с чувство на национална гордост, „Ивайло Лахана като гений на злото, разрушител на българската държавност в края на 13 век“…

                  Критичното ми отношение към всичко това започва от превода на Г. Пахимер (Γεώργιος Παχυμέρης, „Συγγραφικαί Ιστορίαι“) от Михаил Войнов и появата на името „Бърдоква“. В текста е записано името Кордокувас (Κορδόκουβας), което в гръцки няма обяснение. Откъде идва тая „Бърдоква“ (която в някои български говори означавала салата)? На гръцки на Пахимер му звучало като „лахана“ – сурова салата или маруля. И ето ти едно унизително сравнение и принизяване на българите: селянин – свинар – марула! Та какъв цар може да е тоя!?

                  Откъде идва прозвището на цар Константин „Тих“? Той не е никак тих, така е писан на латински в заглавията на отделинте глави в историята на Пахимер. Няма отговор в гръцкия извор. Но в българските летописи името му е Кущан Тиган, второто име с хонски (хунски) произход, където „-ган“ навярно е „кан“, „хан“, а Кущан е Константин.

                  В текста на Г. Пахимер отчетливо се забелязва чувството за превъзходство на византийщината и всяческото принизяване на българщината. От описаните истории е видно намесата на византийския императорски двор във вътрешните работа на българската държава. Императорът (1259-1282 г.) Михаил VІІІ Палеолог е амбициозен, енергичен, лукав, заел се с всякакви средства, дипломатически и военни, да възстанови величието на империята. С помощта на гръцката църква, приета като официална в България, той нагло манипулира българския двор и царските бракосъчетания, които се одобряват от византийския патриарх по предложение на императора. Михаил VІІІ Палеолог жени всички български велможи с царско потекло за свои първородни или незаконни дъщери, както и монголо-татарския кан Ногай, обитаващ Влахия, по който способ им влияе  в управлението, както и преди това ги заклева във вярност към Ромейската държава и императора. И понеже българската държава е приела гръцката религия, впоследствие наречена християнска и православна, тя в повечето случаи се подчинява безропотно и безкритично и фактически се поставя във васална зависимост от Константинопол. Този факт не се отчита в нашата историография никак, още повече, като вреден и разлагащ българските традиции за почитане на Бога и обществото ни по гръцки образец и подобие. С вековете здравите тенгриански нрави и обичаи, безкомпромисните законите Торе, на които се е крепяла българската държавност, законност и ред през хилядолетията назад, отпадат и идейно подпомагат впоследствие за срива на българщината. След приемането на христианството от княз Борис за официална религия, никога вече не се е стигнало до възстановяване на Старата Велика България. Михаил VІІІ Палеолог, благодарение че успява да запази съкровищата на империята, едно от големите по чудо оцеляло да не попадне в ръцете на българския цар Константин, който не знаел че се намира в Енос и не проявил умения и настойчивост да го превземе, имал на разположение много средства за подкупване и купуване на свои приятели и съюзници. Най-значимото му постижение е подкупването на кан (в текста) Ногай, който убива Ивайло.

                  Между другото трябва да се спомене, че Пахимер изписва татарите „тохари“. Тази „грешка“ може да се изтълкува по два начина и да е вярна. Вероятната етимология е, че „татари“ е преиначеното име на силното монголско племе „тахтари“, което Чингизхан унищожил до крак около 1200 г. Тахтарите са били българско племе в Монголия и Алтайския край, говорещо на български тюрки, назовано по името на великия хон-българския император Атила от рода Дуло, чието родно име е Туки, Тукай, оттам в монголски Тахта. По-малко вероятната етимология би могла да бъде, че това е точно познатото българското племе „тохари“, или „тугари“, т.н. масагети, българи-авари, алани, а от китайските източници като юечжи?! Като се има предвид, че в завоевателните си походи Чингизхан и неговите наследници са наричали всички приобщени към тях и наемани войски „татари“, и това название остава активно употребявано в историята, съвсем уместно е да се предположи, че основните армии на Чингизидите, състоящи се от итбашите (българи в Монголия), тюркмените, киргизите и кипчаците (от Казасхстан), са обитавали територии, които всички са принадлежали в миналото на известните тохари, и са изписвани от Пахимер точно както трябва.

                  Да подчертая, че както не е известно на българското общество, гръцките и византийски хронографи винаги са изкривявали и принизявали българския народ и неговата история. В тази светлина не се изненадах, че никой от участниците наши учени в предаването, експерти по средновековна история на България, не се спря на каквито и да е истински български източници, а то защото и не им е позната българската история по българските летописи, останали цели във Волжска България. Българската казионна историография продължава да се плъзга по линията на псевдопознанието, заложена от световната еврейска „научност“, зачената и у нас от евреина Константин Иречек, имаща за цел всячески да принизява, фалшифицира и унищожава българската слава и славна история и да се лансират единствено подходящите и удобните на тях гръцки и римски извори. В тази вечерната тема нашите експерти историци, иначе добре познаващи писаната от византийците история, но папагалски повтаряйки я, се изгавриха с историческата личност на Ивайло. По българските летописи Ивайло не е никакъв селянини и свинар, а потомък на най-големия син на хан Аспарух, Абай. И от неговото име, само че на български тюрки (или трек-български език) идва неговото име Абайлъ (от там Ивайло, на български-агилски, т.е. славянобългарски език). И защото името „Ивайло“ няма етимологическо обяснение на славяно-български език.

                  Угнетяващо впечатление остави историкът доцент от ВТУ, който акцентира всячески върху унизяващите слова на Пахимер за личността на Ивайло и в приповдигнатия му тон отчетливо прозираше наклонноста да осмива цар Ивайло, сякаш изпитваше садистичното удовлетворание, като ритуално кръвопускане от дете християнче в чест на Пасха: „Ивайло идва на власт с убийства и терор, задържа се за известно време на власт с убийства и терор, и затова нашата история и народната памет го деперсонализират, като неговото име е заличено в историческите извори и в митофолклорната култура на българския народ.“ – Зловещо, ретроградно и ужасяващо, революционно по юдейско-болшевишки! Сякаш слушаме това от устата на талмудистки проповедник, или болшевишки оратор троцкист, настанил се удобно в националния ефир и всяка негова втора дума е любимата „терор“! И тоя човек учи българските студенти на лъжеистория. Те съответно ще учат малките българчета на лъжеистория. Любознателните българи може да проверят настроенията, които се носят от това предаване в интернет страницата на БНТ и рубриката ИСТОРИЯ BG от 16.01.2017 г. А трябва да се подчертае, че Ивайло е бил отличен пълководец и е победил във всички битки с византийците и татарите, които са му се случили за няколкото години активна военна и политическа дейност. Не е почтено този пълководец да бъде смехотворно унизяван, като свинар и селянин. От изявите му е видно, че е бил получил подобаващо образование и отлично военно обучение, според неговия сан на български болярин, управител на средновековната Варненска област.

                  В българските летописи истината за Ивайло е съвсем друга и името на Ивайло трябва да се измие от помията, с която го заляха тая вечер, съвсем не на място, по Българската Национална телевизия!!? Българският зрител даже не би могъл да си зададе въпроса, това полага ли му се, след като цялата ни историография е фалшифицирана и принизена и така се популяризира по БНТ! Нека отново си спомним отчаяния вопъл на Паисий „О, неразумний юроде, поради що се срамиш да се наречеш болгарин!?“ А как българинът да се гордее, когато нашите силно казано „български учени“ не знаят и нарочно тъпчат българската история и издигат в единствена и свята истина вражеските византийски интерпретации на българската история и то не къде другаде а по Българската Национална телевизия, издържана от бюджета на българските данъкоплатци. Всеки честен и просветен българин би трябвало да иска обяснения за това кощунство върху българската история в ефира!

                   Ето защо смятам да запозная българския читател с истинската българска история, писана от български летописци, истории оцелели по чудо от талмудистките и византийски клади.

                  Тук си позволих да копирам почти изцяло и с някои допълнителни бележки извадка за Ивайло от „Непознатата история на българите“, нещо непознато и неизвестно. Терминологията е изключително автентична на трек-български език (български тюрки), откъдето по-ясно личат етимологиите и произхода на някои имена, етноними, топоними днес в България. Интересуващите се може да погледнат и други публикации за непозната българската история във фейсбук в поста на Валентин Вутов.

                  „Когато върху Кара-Бурджан (Дунавска България) започнали да се стоварват чести татарски нападения, Кущан (Константин Тих) разделил страната на военни окръзи – илеци, за чиито началници поставял илек-канове или илек-башии. Будимският (Видинският) илек бил управляван от бек (боляр) Шушма (рода Шишман), Илемския (Лом) – бек Ашал, син на Микаил (Яков-Святослав), Билбанският (Плевенският) – бек Астабан, Баръйнският (Варненският) – бек Абайлъ (Ивайло), син на Сарбул…Когато Марям (царица Мария) отровила Ашлу, на негово място за цар бил издигнат Джурги Тертер (Георги Тертер)… Абайлъ бил потомък на големия син на Аспаръйк, Абай [Царят на Кара-Бурджан Атилле-Аспаръйк (Аспарух), който управлявал 30 години (672-701) и умрял през първия месец („алем“) в годината Баръйн, имал трима известни сина – най-големият Агай или Абай („Угай“), средният Айяр или Авар Угил („Вакил“, „Укил“) и най-малкия Тарвил (Тервел). Тарвил царувал при баща си в качеството на съвладетел и после, като самостоятелен владетел 21 години (698-718). Той умрял в седмия месец („читем“)… Негов син бил цар Кермес, царувал 28 години (711-735) и умрял в осмия месец („шехтем“) в годината Джуанъйш, т.е. на „Заека“.], но в началото не страдал от болезнено самочувствие и честно изпълнявал своя дълг. Много пъти той разбивал отряди на татари и урумци (ромеите). Татарите донесли със себе си в Кара-Бурджан чума и изплашеният от мора народ на Самантурайския (Шуменския) окръг се разбунтувал и запътил към столицата за хляб. Кущан заповядал да дадат на хората половината от продоволствените запаси и лично ръководил раздаването на хляб. В това време един от татарските отреди се доближил до Торна-Уба („Жеравно светилище“, Търново ) и устроил побой над гладните хора. За нещастие преди това Мариям оскърбила Астабан, укорявайки го в това, че той изпълнил царската заповед за ненападение на гладните тълпи. Гордият Астабан поискал от царя да го предпази от нападките на жена му, но Марям съвсем пред Кущан отново укорила илекбашията и царят не могъл, както следва, да я постави на място. Като вижда нерешителността на Кущан, оскърбеният Астабан от ярост заминал със своята армия в Билбан (Плевен) и около царя в столицата останал само неголям отряд. На Кущан му се наложило сам да отблъсва татарите от Торна-Уба и при това той се заразил от чума и си счупил крака при падане от коня. Това се случило в 1277 година. Като видял своята безпомощност Кущан не пожелал да предаде юздите на управление на неуравновесената си жена, а назначил сардарбек (главнокомандващ) и му заповядал да прогони от столицата тълпите мародерстващи татари и селяни.

                  Абайлъ, след като присъединил към своята армия остатъците от войската на убития от татарите бурджански (добруджански) илекбаши Джуреш (или „Риш“ или „Урош„), започнал да си пробива път към Торна-Уба. При това неговите воини унищожили всичките тълпи татари и селяни, без да вземат пленници. Кущан за да облекчи своята задача, заповядал на своя немногочислен отряд да излезе с него от столицата и да посрещне Абайлъ. Царските воини, като положили умиращия от чума цар в каруца, потеглили от столицата на обединение с армията на Абайлъ. По пътя целият отряд на Кущан загива в стълкновенията с бунтовниците и татарите, а самият цар умира от болестта. Добротата и мъжеството на Кущан Тиган го направили свят в очите на народа. По пътя за Торна-Уба Абайлъ срещнал вече мъртвия цар… В същото време и Иджим Бургас, който успял да издигне в илек (окръга) Барадж (Преслав) непреодолими укрепления, се придвижил за съединяване с царя, но по пътя заболял и умрял. Неговата армия се присъединила към Джурги Тертер (Георги Тертер, 1280-1292 г. ) и това доста усилило илекбашията на Илем (Лом). А в същото време към Торна-Уба тръгнал с урумска армия и един от потомците на Улуг-Азан (Иван-Асен ІІ), Джан или Къзъйл-Джан („Красивият Иван“, Иван Асен ІІІ), син на Миджи (Мичо Асен) и зет на кан-урума (Михаил VІІІ Палеолог).

                  Докато Абайлъ не претендирал за трона, той се ползвал с подръжката на повечето илекбашии. Поради това сардарбекът съвсем спокойно обсадил столицата Торна-Уба, в която се затворила Марям, ненавистната на всички илекбашии. Коварната царица, в желанието да скара илекбашиите, предложила своята ръка и трона на Абайлъ и той пресметливо приел нейното предложение. Това простодушие породило легенда за неговия произход от семейство на свинегледачи, но в това време „свиневъди“ наричали всички баринци (варненци), който развъждали свине за урумците. Когато съседите на баринците искали да ги подиграят, те им говорили например следното: „Вие така угоихте урумците,че от тях няма покой!“ Марям ловко запалила честолюбие в Абайлъ, което го тласнало към гибелна постъпка.

                  През пролетта на 1278 година Марям открила портите на града за Абайлъ и той станал цар на Кара-Бурджан (Дунавска България). Почти всички илекбашии тутакси осъдили сговора на Абайлъ с Марям и му отказали подръжка. Сред тези илекбашци били и Астабан и Джугри Тертер. На Абайлъ му се наложило сам да отбива нашествията на татарите и урумците, които започнали от същата пролет. След като разбил урумците, тръгнал срещу татарите, но по пътя се скарал със своите войници заради това, че им забранил да грабят крайпътните градове и аули (села). Вбесено от тези забрани, повечето хора от войската внезапно го напуснали и той с неголям отряд бил обсаден от татарите в Тарас-Джолта (Доростол, Силистра). Не желаейки да загине позорно, Абайлъ сключил мир с татарите, заради което се задължил да им плаща данък. За това вождът на татарите Чак, син на хакана на Улаг (Влахия), Нугай (Ногай), започнал да помага на Абайлъ в неговите войни.

                  Но докато Абайлъ стоял в Тарас-Джолта, бекът Исмай (Смилец), потомък на Айар, средният син на Аспаръйк (Аспарух), оставен в столицата като цар, арестувал Марям и я предал на пристигналия с урумската армия Къзъйл-Джан („Красивият Иван“, Иван Асен ІІІ). Къзъйл-Джан влязал в Торна-Уба и станал новия цар на Кара-Бурджан. Абайлъ не се примирил с това и заедно с татарите обсадил столицата. Когато урумците решили да снемат обсадата й (през лятото на 1279 г.), Абайлъ заедно с Чак ги разбил. Цяла година Къзъйл-Джан, иначе достоен човек, изкарал под обсадата на Абайлъ. Накрая тази обсада му омръзнала и той помолил Исмай да му помогне да си отиде в Урум (Византия), където дотогава той служил и владеел град Атряч-Българ (древния български град Троя на река Скамандър, при Дарданелите). Исмай се промъкнал от столицата в Илем (Лом) при Джугри Тертер и му казал: „Къзъл-Джан обещава да ти отстъпи трона, ако ти му помогнеш да се върне в Урум.“

                  Зарадван Джугри Тертер, в когото също се пробудило честолюбието, се отправил със своята силна армия към столицата и предал на Чак: „Ако преминеш на моя страна и ми помогнеш да стана цар на Кара-Бурджан, то аз ще ти дам за жена своята дъщеря и щедро ще възнаграда теб и твоите воини.“ Чак не мислил дълго и арестувал Абайлъ, като преминал на страната на Джугри Тертер. Джугри Тертер с помощта на Исмай влязал в столицата и станал цар, а на Къзъл-Джан Атрячски (Троянски) позволил да си замине в Урум. Чак получил от Джугри Тертер богати дарове и заминал с арестувания Абайлъ в столицата на баща си. Там скоро пристигнали и посланици на кан-урума, които платили на Нугай и го уговорили да екзекутира Абайлъ… „

Автор: Валентин Вътов             

Валентин Вътов е роден през 1953 г. Завършил е класическа филология в СУ „Св. Климент Охридски“, ВСШ – Симеоново, публична администрация във ВТУ „Св. св. Кирил и Методий“, работил е в Дирекция „Културно-историческо наследство“ при ОСК – Пловдив, преподава старогръцки език в ПУ „П. Хилендарски“. Впоследствие преминава на работа в специалните служби, ОР в НРС, направление Гърция и Балканските страни. След пенсионирането се отдава на първоначалното си увлечение – историята на древните народи, и от патриотични подбуди събира малко познати сведения за историята и живота на българите от най-дълбока древност. Автор е на Непознатата история на българите .

Благодаря Nikikm за статията. Гледах предаването,и ми стана неприятно как телевизионните историци без никакво чувство за принадлежност към Българите си разказват приказки. Под маската на историческа наука
си личеше една безродност. Те имаха чувство че са по-велики от Ивайло(Абайл)
Споменавайки Абайл, означава че са знаели и други неща за Ивайло, но не ги излагат защото това ще противоречи на възприетата от Европа теза че Гърция е носител на цивилизацията.Те може би се срамуват че са Българи.
Подобно чувство имах след прочитане на книгата на Стефан Цанев за средновековна българия.

Точно така е! Безродните ни историци и до днес не могат да докажат,че траките са българи,въпреки че,в хрониките от онова време византийците с омраза наричат Цар Симеон-"оня мизиец". Ами това преобръща световната история. Гърците присвояват тракийската,българска история в цялото и величие и влиянието и върху световната цивилизация е фалшиво представяно,като гръцко.Добър мотив,да ни мразят гърците-данайци-евреи! От там и всички пречки и неволи на българите и България!