Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
23.01.2017 18:28 - Сблъсъкът на двама милиардери. Президентските избори в САЩ. Post mоrtem.
Автор: 1997 Категория: Политика   
Прочетен: 586 Коментари: 0 Гласове:
2

Последна промяна: 23.01.2017 19:44

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg
Дума 24. Януари 2017 , брой: 16 Проф. Ивайло Груев, преподавател по политология в Университета в Отава, Канада
Победата на Тръмп бе онтологически несправедлива - според мултиплицираното ехо, идващо от настоящата политическа върхушка, тя бе противоречаща на всчки познати и непознати закони на диалектиката, както и на здравия разум, да не говорим за дълбоко набитите в съзнанието на американското общество либерални социално-политически клишета. Или просто казано, тази победа бе несправедлива, нещо като абсурден холивудски сценарий, в който драматургът необяснимо допуска непростимата грешка да убие още в самото начало на филма легендарния герой, като по този начин елиминира следващите широко рекламирани епизоди.
Победата на Тръмп беше напълно невъзможна, като се има предвид, че срещу него бе изправена армия от най-мощните сили на американската върхушка: Демократическата партия, Уолстрийт, всемогъщият военнопромишлен комплекс Пентагонът (с почти 1 трилион долара годишен бюджет), ЦРУ, NSA, (Агенцията за национална сигурност), както и 17-те други разузнавателните служби, каймакът на хай-тех индустриятa, Холивуд, практически всички основни медии на Америка - ABC, CBS NBC, MSNBC, и, разбира се, CNN, "Вашингтон пост" и "Ню Йорк Таймс". Последните три де факто се превърнаха в говорител на изборния лагер на Хилари Клинтън. Да не забравяме парадоксалния факт, че най-яростните врагове на Тръмп дойдоха от редиците на същата Републиканската партия, чийто кандидат бе самият Тръмп. Както се казва, това бе една перфектна буря. Нещо повече, Доналд Тръмп

успя да си създаде много силни опоненти

в чужбина, особено в Брюксел, където някои от европейския политически елит (ЕС, както и т.нар. Тройка (Великобритания, Германия, Франция) използваха един почти безпрецедентен недипломатичен език. Единственият държавен глава, който бе благосклонен към Тръмп, бе Владимир Путин.
Победата на Тръмп бе наистина абсурдна, толкова абсурдна, че последвалият публичен ступор, бе не само предвидим, но и разбираем. Поради изключителен стрес на студентите от най-престижните университети като Харвард, бе предложено те да отложат изпитите си. Бяха раздавани и плюшени играчи, както и живи кученца за галене с цел успокояване на депресираните студенти. За съжаление, тези психотерапевтични стратегии се оказаха неефективни, тък като телефонните обаждания на Горещата линия за самоубийство след победата на Тръмп се увеличиха с 240%. Недопустимо е да се отрече очевидният факт, че реториката на Тръмп далеч не е политически коректна. Естествено, най-яростно протестиращите бяха студенти, не защото те са част от "несретниците" - нито са латиноамериканци, нито нелегално пребиваващи имигранти, напротив, те са основните облагодетелствани от глобализацията, предимно бели, заможни, с добри, ако не отлични перспективи за кариера. Това, което предизвика такава яростна реакция, бе простият факт, че реториката на Тръмп постави под съмнение основата на днешния постмодерен либерализъм - който някои отбелязаха като "мълчаливо приемане на политиката на идентичност, политическа коректност" и "запазено място". Победата на Тръмп създаде една огромна пукнатина в монолитна конструкция, чийто основен етически фундамент на неолибералния балон проповядваше универсално равенство, претендирайки, че елиминира различия между пол, раса, език, религия, социална класа или статут.
Какво е наистина

уникалното в изборите през 2016 г.

Нищо подобно не се случи след загубата на последните демократични кандидати: Ал Гор и Джон Кери, загубили срещу Дж. Буш. Учудващото е, че причини за подобна, ако не и по-остра публична реакция бяха налице особено сред втората победа на Буш. Да си припомним факта, че Буш започна две опустошителни войни, които струват над половин милион живота само в Ирак и близо 5000 загинали американски войници. Освен това заслуга на Буш е и удвояването на националния дълг на САЩ, който след 8 години управление на Обама достигна необхватната величина от 20 трилиона долара - финансова Джомолунгма, с която Тръмп ще трябва да се справи. Непосилна задача, като се има предвид, че ако федералното правителство започне да изплаща държавния дълг на САЩ в размер "един долар в секунда", това ще отнеме... 480 000 години.
Освен това цената на непрестанните войни на Буш и Обама е не само в кръв и пари, но и в престиж - според едно скорошно проучване на Галъп, в 65 страни САЩ вече не се определят като символ на демокрацията, а като най-голямата опасност за световния мир. Обяснението защо Тръмп породи такава безпрецедентна реакция? Oбещанието да започне следващата голяма война? Или да удвои американския държавен дълг до примерно 40 трилиона долара? Той обеща да направи точно обратното. Тогава защо обществената реакция бе толкова безпрецедентна?

Няколко възможни обяснения.

Това, което Тръмп обеща, е да депортира до 3 милиона нелегални имигранти, както и да се дистанцира от финансовия Wall Street-style, казино капитализъм. Той също така обеща да накаже американските компании, изнасящи работни места, довело до "непонятния" сегашен годишен търговски дефицит от 500 млрд. долара. Той също така обеща да предоговари NAFTA (North Atlantic Trade Agreement), който според много икономисти създаде, т.нар. ръждясъл пояс и "ефекта на доминото - Детройт" на призрачните градове в цяла Америка.
Той също така намекна, че ще намали военното присъствие на САЩ в чужбина (някои читатели може би не знаят, че САЩ е единствената страна в света с близо 1000 бази в чужбина, т.е. средно поне 4 военни бази на всяка страна на планетата.
Той също така използва едно негласно табу, слагайки една след друга думите радикал и ислям в едно изречение.
За мен лично най-значимото изявление на Тръмп бе обещанието за де-ескалация на напрежението с ядрена Русия след период на безпрецедентна антируска истерия, несъизмерима дори с кубинската криза от 1962 г. Това изявление заслужава специално внимание. Изключително симптоматичен бе краят на третия телевизионен дебат между Клинтън и Тръмп за използването на ядрени оръжия. Модераторът от Fox News Крис Уолъс попита директно: "Смятате ли да използвате превантивен ядрен удар?" На което Тръмп отговори също толкова директно: "Аз със сигурност не бих направил това." И уточни: "Аз ще направя всичко по силите ми никога да не бъда в положение да използвам ядрено оръжие. Това е много важно за мен."
Отговорът на Клинтън бе доста различен, но предсказуем. Тя каза следното: "Въпросът е в това: Когато президентът даде заповед за използване на ядрени оръжия, тя трябва да бъде изпълнена."
За телевизионните зрители навсякъде по света, които не обмислят незабавно самоубийство, това заявление би трябвало да предизвика ледени тръпки. Съвсем разбираемо е, че средствата за масова информация предпочетоха напълно да игнорират това изявление, заемайки се да разискват в детайли нецензурни изрази на Тръмп по адрес на женския пол.
Бих казал, че "смъртният грях" на Тръмп бе обещанието му за радикална промяна, излизането от зоната на комфорта на неолибералния балон, опитът да възстанови останките на националната държава, отказвайки се да поддържа една Pax Америка с 5 милиарда долара финансова инжекция на ден, от не толкова щедри напоследък чуждестранни инвеститори, най-вече от Китай. Тръмп многократно обяви, че текущата фискална ситуация е невъзможна.
Въпреки това за политическия, финансов, военносилов елит и интелигенция това се възприема като кощунство. Беше ясно, че единственият възможен вариант бе запазване на статуквото, ефективно поддържано по време на 8-те години на президентство на Обама - т.нар. промяна. Тези сили се превърнаха в една монолитна сила, сравнима с енергията на цунами. Медийната кампания срещу Тръмп бе сравнена със "серийните бомби" и "унищожение без оцелели", нищо не бе пощадено, включително отказът му от президентската заплата от $ 400 000, описан от водещи медии като дълбоко антиамериканско антиконституционно решение, което е срещу интересите на обикновените хора в Америка ...
Интересното е, че въпреки някои спорадични опити да се включи в една "пост мортем" критична дискусия въпросът защо всъщност Клинтън загуби, основният акцент на медиите, единственото логично обяснение бе, че това е по вина на... Путин.
Тръмп бе превърнат в марионетка на Кремъл. Край на разговора.

Защо Хилъри загуби?

Бих искал да споделя някои възгледи защо Хилъри Клинтън не успя да генерира достатъчно енергия не само в традиционните силни щати, изгубвайки по този начин изборите. Беше очевидно, че традиционната Демократическата партия, на синдикатите, на средната класа, на мощното преди време антивоенно движение, покровителката на гражданските права и свободи, на независимите медии е в кома.
Сегашната Демократическа партия, прегърнала изцяло етиката на неолибералната идеология, вече не крие факта, че тя представлява Уолстрийт, а не обикновения американец. Цената? Отчужденa избирателна база. Да си припомним факта, че не Хилъри, а съпругът й Бил Клинтън, бе онзи, който през 1999 г. прекоси Рубикон, като отмени закона от 1933 г. за забрана на участието на търговски банки в рискови инвестиционни сделки. И тази бомба със закъснител се взриви през 2007 г. с гръм и трясък. Причината, поради която този закон бе приет, бе да не се допусне крахът от 1929 г. довел до банкрутирането на 5000 банки, до колапса на американската икономика, до Голямата депресия.
Следващият демократичен президент - Обама, чието ключово избирателно обещание бе да озапти корупцията на Уолстрийт, не промени нищо - нито един банкер не бе осъден. Напротив, една година след предизвиканата от тях световна рецесия през 2009 г. техните бонуси се увеличиха с 34%, те си раздадоха 140 млрд. долара.
"Промяната", която американският електорат получи, бе същото статукво. Днес американската икономика е в незавидно положение. Според американското Бюро по труда, през декември 2016 г. 95 милиона американци нямат работа (всеки трети американец). Тази армията на "неудачниците" (цитирам Х. Клинтън) не е особено ентусиазирана за запазване на статуквото.
През последните десетилетия Демократическата партия, единствен гарант за по-справедливо общество, предаде интересите на американската средна класа и изостави най-уязвимите социални групи. Следните статистики илюстрират нарастващия социален проблем на САЩ - галопиращата бедност.
- Според Централното статистическо бюро, 47 милиона американци живеят в бедност.
- 46 милиона американци използват хранителни пунктове всяка година.
- Повече от половината ученици в държавните училища са толкова бедни, че би им се полагала безплатна храна.
- Според Бюрото за преброяване на населението, 65% от децата в САЩ са от семейства, които получават някаква форма на помощ от федералното правителство.
- Според УНИЦЕФ САЩ се нареждат на 36-о място сред 41 "богати нации" в класацията за детска бедност.
- 0,1% от американските семейства притежават толкова богатство, колкото останалите 90 процента, взети заедно.

Антируската истерия

Към пропастта между облагодетелстваните от глобализацията и потърпевшите от нея, трябва да се добави и един друг фактор - бъдещата траектория на Pax Америка в случай, че оцелее в триумфалния "американски век", обявен преди около 25 години. Вярно е, че след две десетилетия на военни кампании в Азия и Близкия изток много американци са уморени от спонсорирането на американската изключителност ("American exceptionalism"), чиято цена възлезе на астрономическите 5 трилиона долара.
Тръмп предлага една интровертна Pax Америка, концентрирайки се върху реиндустриализацията на американската икономика. Хилъри Клинтън е за една по-активна, агресивна външна политика на базата на "Пълен спектър на господство", започваща със "забранено за полети небе" над Сирия, което би могло да доведе до военна конфронтация с Русия. Лагерът на Клинтън открито подкрепяше и допълнително разпалваше антируската истерия.
Този момент заслужава особено внимание, тъй като това не бе изолирана стратегия, а по-скоро серия от изявления, ескалиращи до кулминацията: "Ние трябва да спрем Путин-Хитлер". Ако тази политика бе продължена, би превърнала европейския континент и останалата част от света в едно изключително тихо и спокойно място за следващите 15 000 години...
Външната политика на Клинтън като държавен секретар, където "военната намеса е за предпочитане пред дипломацията", не бе достатъчно, още по-малко критично обсъдена по време на предизборната кампания. Не трябва да забравяме, че Х. Клинтън е единственият предизборен кандидат, поддържан финансово от девет от десетте водещи оръжейни производители в света. Само два примера: Клинтън бе отговорна за две катастрофални военни кампании в Близкия изток и Африка. Клинтън бе тази, която агресивно лобира за президента Обама, настоявайки за ограничена военна кампания в Либия (забранено за полети небе), където от бомбите на НАТО загинаха над 10 хиляди либийски граждани - неволни адресанти на натовската "хуманитарна интервенция". Крайно симптоматична бе нейната реакция в момента на съобщението за смъртта на Кадафи: "Ние дойдохме, видяхме, той умря, ха-ха". Преди "войната на Клинтън" според класацията на ООН, Либия бе класирана като номер 1 по стандарт на живот в целия африкански континент. След "освобождението" й Либия е по-скоро провалена държава, където вместо процъфтяваща демокрация, единственото, което процъфтява, е трафикът на хора.
Бих предпочел да не се спирам върху конфликта в Сирия, достатъчно е да се отбележи, че в резултат на агресивната външна политика на Клинтън, "смяната на режима" доведе до сегашната човешка катастрофа на 470 000 сирийци, загубили живота си. Днес Сирия е благодатна почва за наемници на "Ислямска държава", както и за други "борци за свобода".
Да обобщим: Клинтън обеща повече от същата Pax Америка, но на стероиди. Тръмп предложи свиване на глобалното й военното присъствие, ако не и изолационизъм, и най-важното - диалог и сближаване с Русия.
В заключение - парадоксален е фактът, че двама милиардери се състезаваха за бъдещата визия за Америка през XXI век. Първият милиардер - Хилъри Клинтън, представяше интересите на световния финансов елит. т.е. интересите на диамантения 0.001% процент. Вторият милиардер - Доналд Тръмп, представяше интересите на големия индустриален капитал с цел реванш срещу финансовия елит, доминиращ в последните 40 години. Тези две визии са радикално различни.
В първия случай е ясно желанието за детериторизиране (в световен мащаб), където политиката на традиционната национална държава с нейните държавни граници, социална и етнополитика, както и с остарелите традиционните ценности, като например национализъм, представляват досадни спънки пред световния финансов елит, решил, веднаж завинаги да развърже нормативната усмирителната риза на държавните регулации. Финансовите пазари постепенно се превърнаха в реална виртуална реалност, отделена от териториите на производство. Един изцяло дигитален пазар, работещ 24 часа нон-стоп, преминавайки всички часови пояси. В този случай държавата нация и нейните субекти, т.е. населението и неговите конституционни стремления за щастие, вече нямат своето традиционно значение.
Според втората визия - индустриалният капитал изисква "старовремски" инструментариум, нуждаещ се от реална земя, сгради, фабрики, работници, които също са данъкоплатци и граждани, които биха могли да влияят на някои, ако не и на всички аспекти на социалната политика. Във втория случай националната държава все още е значима, важна с всичките й атрибути, включително с "обществен договор" а ла Русо, позволяващ обсъждането на чувствителни теми (разпределение на националното богатство, външна политика, политика на националната идентичност и равенство на половете.
Това е кардиналната разлика във визиите на Доналд Тръмп и Хилъри Клинтън. Останалото е просто не толкова интелигентен PR. 



Гласувай:
3



Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: 1997
Категория: Политика
Прочетен: 3032815
Постинги: 3517
Коментари: 2405
Гласове: 1311
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031