Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
11.02 12:34 - Путин в настъпление: След Сирия на ред е Либия (Drang nach Libien!)
Автор: fascindoo Категория: Политика   
Прочетен: 2463 Коментари: 2 Гласове:
3


Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg Постингът е бил сред най-популярни в Blog.bg

"Стратегическото настъпление на Русия в Близкия изток излезе далеч по-мащабно, отколкото се очертаваше. Всички отдавна сме свикнали с мисълта, че страната ни е сред главните участници в голямата международна игра в Сирия. Но Москва явно се вглежда напрегнато и в друга важна арабска държава, където бушува гражданска война – Либия.",

пише Михаил Ростовски, "Московский комсомолец".

Според емоционални изявления на западни политици, цитирани в британския "Гардиън", подкрепяният от Русия генерал Халифа Хафтар може скоро да завоюва върховната власт в някогашното владение на ексцентричния диктатор полковник Муамар Кадафи.

Сред основните руски политически събития от пролетта на 2011 г. бе публичната словесна престрелка между Владимир Путин, тогава премиер на федерацията, и тогавашния президент Дмитрий Медведев по повод събитията в Либия. Навремето Русия не използва шанса да наложи вето върху резолюцията на Съвета за сигурност на ООН, позволила на Запада да предостави военна помощ на въстаналите срещу режима на Кадафи. Путин оцени събитието като провал за нашата дипломация: "Резолюцията е непълноценна и недъгава. Напомня ми средновековен зов за кръстоносен поход".

В Русия традиционно се смята, че президентът има изключителна компетентност във външната политика. И Дмитрий Анатолиевич сметна за необходимо да скастри своя премиер, без да споменава имена: "Трябва всички да са максимално прецизни в оценките. Недопустима е употребата на изрази, водещи всъщност до сблъсък между цивилизациите, от рода на кръстоносни походи. Не смятам за неправилна тази резолюция. Нещо повече, според мен резолюцията като цяло отразява и нашето разбиране за събитията в Либия".

Преди шест години тази размяна на реплики бе възприета съвсем еднозначно: Дмитрий Анатолиевич и Владимир Владимирович се карат заради различни виждания по ситуацията в Либия. Мнозина очакваха конфликтът в тандема да се задълбочи. Но щом чу изявлението на Медведев, Путин бързо отправи сигнал, че признава правото на президента да движи външната политика. А през есента същата година Медведев доброволно склони да напусне президентския пост. И всички забравиха пререканията му с ВВП по повод Либия - всички освен самия Владимир Владимирович.

В неофициални разговори с близък съратник на днешния президент често съм чувал от него следната теза: събитията показаха, че Путин е бил абсолютно прав за Либия. Благодарение на западната намеса въстаниците успяха да свалят Кадафи. Но това не доведе до нищо добро. Вместо работеща държава светът получи зона, в която цари анархия.

И тази оценка напълно отговаря на фактите. Днес Либия фактически не съществува като единна страна. Официално впрочем тя има правителство - но в няколко екземпляра. Понякога делегати от конкурентните власти пристигат на международни прояви и стъписват организаторите. Неориентирани в либийските реалности, чужденците не са наясно кое точно "единствено законно правителство" да признаят.

Друго обаче се споменава по-неохотно в путинското обкръжение: интересът на ВВП към Либия не е изчерпан, нито пък се ограничава с историческия аспект. Естествено не е тайна, че официална Москва поддържа тесни връзки с един от днешните видни либийски политически играчи - командващия войските на правителството със седалище в Тобрук генерал Хафтар.

Миналата година Хафтар няколко пъти се отби в Москва, имаше срещи с водещи руски министри и бе сниман на вратата на руското Външно с модна ушанка на главата. Но честно си признавам: статията в "Гардиън" от авторитетния дипломатически редактор на вестника Патрик Уинтур ме хвърли в изненада.

Ето накратко съдържанието й: получил масирана подкрепа от Русия, генерал Хафтар е на път да смаже с военна сила своите конкуренти и да заграби властта в страната. Това никак не радва Евросъюза, който разчита да убеди Москва, че превръщането на Хафтар в едноличен управник на Либия ще е опасно и контрапродуктивно. Всички тези тезиси от "Гардиън" намират потвърждение в конкретни официални изявления на външните министри на Великобритания и Италия, а и на други европейски официални лица.

Не се смятам за дълбок познавач на ситуацията в Либия, затова ще бъда засега крайно предпазлив в оценките. Либия е стратегически много важна страна от Близкия изток с големи запаси от петрол и газ. И успее ли Русия да се закрепи там, за нас ще има изгоди и в икономически, и в политически план. Затова интересът на Путин към Либия сам по себе си, мисля, е съвсем оправдан.

Оправдано е и желанието на Русия да сложи край на анархията, обхванала Либия. Зоните, неконтролирани от никого, са мощен източник на терористични заплахи и нестабилност. Единственият начин да се премахнат тези черни дупки е в страната да бъде установен авторитарен светски режим.

Каквото и да говори Западът, в Либия не може да става и дума за демократично държавно устройство от европейски тип.

Тук обаче започват големите въпроси. Нашето сътрудничество с Либия през епохата на Кадафи носеше ползи предимно на ексцентричния полковник. Кадафи гледаше да взема максималното, но да връща възможно най-малко. Няма ли риск да стане нещо подобно и този път? Какъв е размерът на руската помощ за генерал Хафтар? Какво представлява всъщност тази помощ? Дали е по силите на днешна Русия да води толкова мащабна и нападателна политика в Близкия изток?

Не съм толкова наивен, че да очаквам бързи отговори на всички тези въпроси. Те обаче със сигурност няма да се изпарят и с времето ще стават все по-актуални. Засега само ще констатираме: в Близкия изток Русия играе на едро не само в Сирия. Политическо-икономически бойни действия се развиват и на друг много важен фронт - либийския.

Какво знаем за фаворита на Москва в Либия

Халифа Хафтар е роден в Либия на 7 ноември 1943 г. Следва във висши военни заведения в Съветския съюз и Египет. Участва в държавния преврат от 1969 г., който сваля режима на крал Идрис и довежда на власт Муамар Кадафи. По време на войната със съседен Чад е сред командирите на либийските войски. Попада в плен заедно с голяма група свои подчинени и Кадафи се отрича от всички тях.

После Хафтар минава в опозиция и през 1990 г. се изселва в САЩ като бежанец. След свалянето на режима на Кадафи отпърво не успява да се впише в либийската политика, но през 2015 г. става върховен военен командир на правителството в град Тобрук.



oт БТА
и по
Елка Василева



Гласувай:
3
0


Вълнообразно


1. fascindoo - Ау-у-у, публична словесна престрелка "Медведев-Путин"! [;-)
11.02 12:49
През 2011 г. е публичната словесна престрелка между Владимир Путин, тогава премиер на федерацията, и тогавашния президент Дмитрий Медведев по повод събитията в Либия.
[;-)))
цитирай
2. germantiger - малкия мъж владимир путкин хаха
12.02 10:19
Защо каПУТИН е джудже и има цици?!
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: fascindoo
Категория: Политика
Прочетен: 2985812
Постинги: 4387
Коментари: 2711
Гласове: 1922
Календар
«  Февруари, 2017  
ПВСЧПСН
12345
6789101112
13141516171819
20212223242526
2728
Блогрол
1. Пеласги, Протобългари и Траките. Обетованата земя и еврейската омраза към днешните българи (ч.1)
2. Покушение. Показно. --- България. Свят. Медии. Отново. Ташак. Бойко. Барета. Дали. Баш. Ортак.
3. Пеласги, Протобългари и Траките. Обетованата земя и еврейската омраза към днешните българи (ч.2)
4. Пеласги, Протобългари и Траките. Обетованата земя и еврейската омраза към днешните българи (ч.3)
5. Няма "Шменти-капели" или "Тука има-тука нема", има "Иди ми-доди ми": Б.Б.-Б. водач на две листи на ГЕРБ
6. Шоуто в НДК, или защо турците са идиоти
7. Мистериите около смъртта му или Березовски е инсценирал, съгласувано с Путин, смъртта си!
8. Истината за Sancta Sanctorum* на Дянков:: Глобализацията на бедността: Вътре в Новия Световен Ред
9. Търговия с органи, евгеника, ваксини и общия принос на ГЕРБ в тези престъпления
10. И това ли е "теория на канспирацията", от един "болен мозък", кандидат за поста президент на САЩ през 2000 година
11. Дебългаризирането на България: След юдеизацията защо не и циганизация? Част 1
12. 25 май 2014: Апогей на клиторно-аналното политическо чесане в ГЗ на МПК у нас, съчетано вкупом с медийно фелацио
13. Световните експерименти на 20 век: Източна Европа, Новия Световен Ред и Глобализма Част1
14. Световните империи и Древно-българските държави-империи
15. "Независимост 1908" ли? Един блестящ маньовър на Великите сили за бъдещите 2 нац. катасторофи на България и бастисването на Отоманската империя!
16. Ето го! Пепи Готиното! Или здравната ни еврейска гад!!!
17. Четиво за антибългари по Света и У нас
18. ПРОИЗХОДЪТ НА ТУРЦИТЕ (Част1)
19. Пак дрън-дрън, та пляс! За "вечния въпрос": Ние българите повече траки ли сме или повече славяни? Но хаплогрупите говорят!