Дали светът наистина е на прага на евентуална война и къде ще започне тя, коментира редакторът на The Daily Reckoning Браян Мейхър

"Светът днес зловещо напомня за времето преди Първата световна война".Това мрачно заглавие се появи неотдавна в The Washington Post. Но дали е истина? Дали светът наистина е на прага на евентуална война? И къде ще започне тя?

Голямата война – другото название, с което е известна Първата световна война в чест на нейното продължение – затръшва вратата към това, което мнозина смятат за първата ера на глобализацията, пише управляващият редактор на The Daily Reckoning Браян Мейхър.

The Post пише: „От средата на 19-ти век до 1914 г. постижения като параходите, телеграфът, телефонът и Суецкият и Панамският канал драматично скъсиха разстоянията и засилиха комуникацията, а светът премина през период на бърза глобализация“.

Но в тази първа ера на глобализацията имаше недоволства, точно както и днес. И до август 1914 г. вече бе ясно, че германците в крайна сметка не са наистина граждани на света, а граждани на Германия, французите са граждани на Франция, а англичаните – на Англия.

Джош Файнман е главен глобален икономист на Deutsche Asset Management. Наскоро той публикува доклад, озаглавен Against Globalization: Dйjа Vu?, в който казва:

"Първата голяма вълна на глобализацията, през периода от около половин век преди Първата световна война, предизвика и популистка ответна реакция и в крайна сметка приключи с катаклизмите от 1914-15 г. Историята явно се движи на цикли. Не изцяло – не можеш да влезеш два пъти в една и съща река, казва Хераклит – но достатъчно близо, за да се очертаят значими паралели ".

.Файнман казва още:

"Модерната глобализация е била подтиквана от някои от същите сили, които действаха в епохата преди Първата световна война: нови технологии, нова свободна търговия, както и базирана на правила световна икономическа система, подкрепяна от водещата сила на деня, и период на общ мир сред големите страни. Но дали втората ера на глобализацията приближава края на силите си. Втората световна война бе последната тежка битка на света – отминала преди 70 години. Елементите на глобализацията, която последва – масивно разширяване на международната търговия, икономическата интеграция, комуникациите – сега изглеждат като постоянна характеристика на международния живот.Но същите тези глобалистични сили изглеждаха като постоянни характеристики на международния живот и преди август 1914 г. В навечерието на Първата световна война един водещ експерт дори злорадства, че заради съществуването на подобна икономическа взаимозависимост "никога няма да има друга война между европейските сили".Както през 1914 г., откриваме, че силите на глобализма се отдръпват, коментира Мейхър. Британците гласуваха да излязат от Европейския съюз. Американците гласуваха Доналд Тръмп да стане президент. Националистически, анти-глобалистични движения са във възход във Франция, Италия, тук-там, навсякъде.Много европейци отново заключават, че не са граждани на света или дори граждани на Европа, а просто французи, англичани, италианци... германци. Може би национализмът не е точно мъртъв, както предполагат вярващите в мирно сътрудничество между всички страни.Това все пак означава ли, че в крайна сметка утре ще избухне Трета световна война?

Не. Но Първата световна война започна случайно. В Сараево е убита кралска особа. Поставени са ултиматуми, избрани са страни. Войските са мобилизирани. И без да се усетят кога се е случило, германците вече маршируват в Белгия, четири години по-късно вече има над 17 млн. убити, а войната, с която да се сложи край на всички войни, отстъпи място на мира, който да сложи край на всички помирения. Или поне така нарича френският министър-председател Жорж Клемансо катастрофалния Версайски договор, който води до Втората световна война.Малцина наистина искат война през 1914 г. Но все пак я получават, казва Мейхър.А кой може да твърди със сигурност, че подобен инцидент днес не може да доведе до друга голяма война на силите?Русия отново е голямото страшилище. САЩ разположиха 4000 войници в Полша, точно до руската граница. Руските части, позиционирани в Прибалтика, са на един хвърлей разстояние от Санкт Петербург.Може би някой ще го засърбят пръстите и ще дръпне спусъка един ден, сваляйки руски самолет по погрешка. Дали Русия ще отговори? Как? И дали САЩ ще отговори на този отговор?Не е трудно да си представим спиралата на събитията след това. Никой не иска да мигне пръв.Освен това напрежението в морето около Китай се засилва всеки ден. Териториалните спорове между Китай и съседите му, включително съюзници на САЩ, могат потенциално да доведат до инцидент с престрелка, който ще накара Чичо Сам да решава – дали да дойде и да помогне на съюзник, или да се отдръпне назад и да изгуби доверието на света.А ако американските и китайските сили не започнат свой конфликт? Как ще реагира Тръмп? А китайският президент?
Любовта е като войната, казва американският публицист Хенри Луис Менкен – лесно е да започнеш... но е много трудно да спреш.

Това бе големият урок на Първата световна война. Можем само да се надяваме, че това е урок, който няма да има нужда да учим отново",

завършва Мейхър.

Но Мейхър не споменава или не знае, че

Бъдещата Първа световна война е била планирана 20 г. по-рано.

ОЩЕ на състоялия се Таен Световен Еврейски конгрес (на англ. WJC, World Jewish Congress) на тайно заседание на ционисткия конгрес в Базел в 1897 г. се планира Бъдещата Първа световна война!

Тогава се вземат две важни за Световната история решения:

·         преместване през 1904 г. на световния паричен център от Лондонското Сити в Ню Йорк, улица Уолстрийт в Манхатън (5-то поредно през вековете и последно!);

·         подготовка на бъдеща война за разпределение на току-що откритите и функциониращи петролни полета в света.

За целта първо трябва да се принуди Османската империя да освободи земите в Близкия изток, богати на петролни залежи, дори и с цената на нейното унищожение. Както и става с помощта на  младотурците през 1923 г., но подготовката е започнала в периода 1908-1913 гг.

И второ - Балканския регион да бъде дестабилизиран и да стане прелюдия за бъдещата планирана война, останала в историята като Първа световна война.

Много неангажирани и честни историци, главно руски и американски, както и разумни еврейски исторически анализатори, като  Дейвид Айк, напр., са описали тази важна историческа епоха съвсем обективно, лишени в своите трудове от ционистки окраски и умишлени заблуди.

“The World Today Looks Ominously Like It Did Before World War I.”

Thus ran a po-faced headline in The Washington Post, of recent vintage. But is it true? Is the world really on the verge of a possible war? And where would it start?

So we buckle on our armor… mount our steed… and prepare to confront these questions today…

The Great War — re-christened World War I in honor of its sequel — slammed the hatch on what many consider the first era of globalization. The Post:

From the mid-19th century to 1914, advances like steamships, the telegraph, the telephone and the Suez and Panama canals dramatically shrunk distances and increased communication, and the world underwent a period of rapid globalization.

But that first era of globalization had its discontents, much like today’s has its discontents. And by August 1914 it was clear that Germans weren’t really citizens of the world after all but citizens of Germany… the French, citizens of France… and the English of England.

Josh Feinman is chief global economist for Deutsche Asset Management. He produced a recent report called Backlash Against Globalization: Dйjа Vu? From which:

“The first great globalization wave, in the half-century or so before WWI, sparked a populist backlash too, and ultimately came crashing down in the cataclysms of 1914–1945.”

History seems to run in cycles then. Not perfectly — you can never step in the same river twice said Heraclitus — but close enough to sketch meaningful parallels.

Feinman again: “Modern globalization has been spurred by some of the same forces that powered the pre-WWI epoch: New technologies, an open, free-trade, rules-based world economic system underpinned by the leading power of the day, and a period of general peace among major countries.”

But is this second era of globalization nearing the end of the tether?

World War II was the world’s last great heavyweight fight — over 70 years ago. The globalization that followed — massive expansions in international trade, economic integration, communications — now seem permanent features of international life.

But those same globalist forces seemed permanent features of international life before August 1914. On the eve of WWI one leading expert of the day even gloated that because of such extensive economic interdependence, “There will never be another war between European powers.”

Go ahead and laugh. This time’s different, you might chortle. Of course it is. It always is…

As in 1914, we find the forces of globalism in swift retreat. The British people have voted themselves out of the EU. The American people have voted Donald J. Trump into the White House. Nationalist, anti-globalization movements surge in France, Italy, here, there, everywhere.

Many Europeans are concluding once again that they’re not citizens of the world or even citizens of Europe — but Frenchmen, Englishmen, Italians… Germans. Maybe nationalism isn’t quite as dead as the one-worlders assumed.

Does that mean World War III breaks out tomorrow, if at all?

No, it doesn’t. But WWI started by accident. Some moonbat knocked off a couple royals in Sarajevo one day. Ultimatums were issued, sides were drawn. Armies mobilized. Next thing they knew Germany was marching on Belgium and four years later over 17 million were dead and the war to end all wars gave way to the peace to end all peace. That’s what French PM Georges Clemenceau called the disastrous Treaty of Versailles that led to WWII.

Few actually wanted war in 1914. But they got it anyway.

And who’s to say a similar accident today couldn’t trigger another great power war?

We wrote about it last week. Russia’s the great bugbear again. The U.S. just deployed 4,000 troops to Poland, right up to the Russian frontier. U.S. troops stationed in the Baltic are within shouting distance of St. Petersburg.

Maybe someone gets an itchy trigger finger one day and shoots down a Russian plane by mistake. Does Russia respond? How? And does the U.S. respond to that response?

It’s not difficult to imagine events spiraling quickly. No one wants to blink first.

And it seems tensions in the seas off China mount by the day. Territorial disputes between China and its neighbors, including treaty allies of the United States, can potentially result in a shooting incident that puts Uncle Sam in a real fix — come to the aid of an ally — or back down and lose all credibility in the world.

Or what if U.S. and Chinese forces stumble their way into an incident of their own? How does Trump respond? The Chinese president?

War is much like love, said the great H.L. Mencken — easy to start… but very hard to stop.

That was the great lesson of WWI. We only hope it’s a lesson that doesn’t have to be learned all over again…

Regards,

Brian Maher
Managing editor, The Daily Reckoning