Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
15.07.2017 22:10 - 180 г. от рождението и 144 г. от обесването на най-великият син на 1800 годишна майка България
Автор: fascindoo Категория: Политика   
Прочетен: 1120 Коментари: 0 Гласове:
0

Последна промяна: 15.07.2017 22:13

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg
 Казионните ни историци няма скоро да кажат ИСТИНАТА, че Величка Хашнова, Марин Поплуканов и Димитър Пъшков са ПРЕДАТЕЛИТЕ НА АПОСТОЛА! ИСТИНАТА ПО ПРЕДАТЕЛСТВОТО НА АПОСТОЛА СПОРЕД ДАНАИЛ КАЦЕВ-БУРСКИ* , родственик на Васил Иванов Кунчев Прадядото на  Данаил Кацев (със псевдоним Бурски) е Видул Кацата от Кочмаларе (дн. село Отец Паисиево, Карловско) и Кунчо Иванов - дядото на Апостола, са братя. Майката на писателя е дъщеря на поп Данаил от Кочмаларе, който през есента на 1871 г. е прочел клетвата пред членовете на революционния комитет, основан от Левски. През 1925 г. Данаил Кацев-Бурски провежда анкета в Ловеч.

А Светла Караянева  задава въпроса:

Защо изпратените от поп Кръстю Никифоров документи след Освобождението не бяха публикувани във в-к “Марица” През 1881 г. одата "Левски" от Иван Вазов е публикувана в стихосбирката "Гусла". Всеки грамотен българин си спомня патоса, с който народният поет заклеймява нарочения за предател поп, чието име обаче не се споменава “от страх мойта песен да не оскверня”. Унищожителната стихия на мерената реч струпва същинска каменна грамада: “мръсен червяк”, "низък роб", “позор за Бога”, “петно за храма”, “издайник грозен”. Разбира се, художественият образ не винаги се покрива с реалния прототип, но в случая черното расо и черното име на едно предполагаемо предателство заемат трайно място в редица литературни творби. Същата година поп Кръстю умира от туберкулоза, без да успее за изчисти името си от подозренията. Така един от най-сериозните и учени свещеници преди Освобождението и голям патриот десетилетия наред е популярен като синоним на издайничество, и то на особено тачения и обичан от българите Васил Ив. Кунчев, безспорен водач на националноосвободителното движение. И всичко започва с личностни интриги и слухове за злоупотреби с комитетски средства:

”След Освобождението се пуснаха слухове за някакви спорове за пари - сметки още от стария комитет. Види се, причина е била писмото на Анастас Попов. Някои граждани повдигнаха въпрос, че са давали пари - помощи по насилствен начин и негодуваха. Касиер по това време бил поп Кръстю и те викаха против него. Следствие на тия разправии той ми казваше: “Вместо магарето да реве, реве самаря. И за всичко това аз ще изоблича всекиго и ще се срамуват, щом се обнародват моите документи във в. “Марица”.

Дълго време охка той, защото вестника не печата документите, между които имало тефтер с имената на вносителите, заверен при последната среща от Левски. Той много се кахъреше. Еднаж в негова дом пред мен той писа писмо до редакцията: “Или напечатайте документите, за да се разбули всичко, или ми ги повърнете”, но нищо не биде напечатано.

Даже вестника не му се изпращаше и той сам отиваше на пощата да пита за него. През Велики пости през 1880 г. ми каза, че щом се освободи Балкана, ще отиде сам в Пловдив да вземе документите, изчезването на които почна да го безпокои твърде много. Ала не можа да отиде. Разболя се от туберкулоза и се премести в моята енория, понеже неговата къща беше на влажно и усойничаво място. Той беше беден, но честолюбив.”

Това заявява протойерей Евстати поп Стефанов пред изследователя Данаил Кацев - Бурски* в провежданата от него анкета през 1925 г. в Ловеч.

Но кой е анкетиращият?

Данаил Кацев, със псевдоним Бурски, забравен днес писател, историограф, журналист (1888 – 1956), е родственик на Васил Иванов Кунчев. Неговият прадядо - Видул Кацата от Кочмаларе (дн. Отец Паисиево, Карловско) и Кунчо Иванов - дядото на Апостола, са братя. Майката на писателя е дъщеря на поп Данаил от Кочмаларе, който през есента на 1871 г. е прочел клетвата пред членовете на революционния комитет, основан от Левски. Мотивите на Данаил Кацев, който е бил и председател на Народния комитет “Васил Левски”, основан през 1923 г., са изразени от самия него в предговора на тази малка по обем, но значителна като принос книга: “И като предприехме нашата анкета, ние се помъчихме да се освободим от тия исторически напътственици /подкрепящите тезата за предателството на поп Кръстю / и тяхното влияние; да проверим изнесените до сега факти, да вникнем в носящата се мълва и да разберем причините, които заставяха дейците от онова време да се делят на два лагера, не като хора, свързани в името на една идея, а като непримирими врагове.”

VERITAS VINCIT OMNIA - Истината побеждава всичко - е епиграфът на този честен, доблестен и безкористен изследователски труд.

И така, воден и от обичта си към Апостола, и от любовта си към истината, през 1925 г. Данаил Кацев - Бурски се озовава в Ловеч, за да тръгне по изнурителния път на срещи и разговори с останалите живи участници и свидетели на случилата се трагедия през декември 1972 г. - залавянето на Дякона в Къкринското ханче.

След като изнася пред ловчанската общественост беседа на тема “Васил Левски - живот и дела”, самите ловчанлии настояват да се разсее този черен облак, надвиснал над града. Участниците в събитията, от които са минали 53 години, са вече на преклонна възраст, но и те, както и техните наследници, не могат да скрият истината, която “коги да е излиза налице”, според очакванията на многострадалния поп Кръстю.

Разпитвани са в присъствието на свидетели Димитър Пъшков, бивш член на Ловчанския комитет, поп Георги Антипов - жълтишкият войвода от Априлското въстание, изповядал поп Кръстю в предсмъртния му час, синът на Яким Шишков, заможен българин и патриот, подпомагал Левски, Анастас Стипцов, племенник на Величка Хашнова, сестра на Марин поп Луканов и съратничка на Левски, Стоян Куюмджият, личност със съмнително минало, обирал турските къщи по време на Руско-турската освободителна война и предавал съгражданите си на същите турци при отстъплението на руския отряд…

Имената са много, светли и тъмни личности от трагичната, кървава епопея на българското националноосвободително движение. Мрежата на клеветата, целенасочено и безсъвестно плетена с години, постепенно се разкъсва. Съпоставката на събитията и мотивите на личностите в тях категорично доказва, че всичко започва от злополучния обир на орханийската поща в Арабаконак, против който категорично са били В. Левски и поп Кръстю.

Своеволията и недалновидността на Димитър Общи, за които Апостолът неколкократно е уведомявал БРЦК в Букурещ, водят до бързи разкрития на конспирацията от турската власт и масови арести. Пред следствието в София Д. Общи прави пълни признания с цел да изтъкне, че деянието не е криминално, а политическо. Търпеливо и внимателно съгражданите от В. Левски комитети в този регион са разбити за кратко време. Арестувани са и ловешките революционни дейци Марин поп Луканов (председател на комитета) и Димитър Пъшков, негов член.

Впоследствие са заточени в Диарбекир, където обаче са били оставени да се движат свободно и избягват. Поп Кръстю Никифоров, касиер на комитета, е викан в ловешкия конак, бит и разпитван, след което е освободен на другия ден. Не било установено нищо.

Това поражда съмнение у Величка Хашнова, също участничка в комитета, която започва със злословията и подозренията, и успява да обедини в интригите си и другите заинтересувани да отърсят от себе си вината за провала.

Така се потулва съмнителното поведение на Добри кръчмаря от Дръстени, засегнат от опита за обир на дома му, Хаджи Мичо, туркофил, вуйчо на Гено Хашната, Пано Петков (Бонжора) - пияница, развратник и турско ухо - всички забелязани да контактуват с турските заптиета.

Слуховете за издайническата роля на свещеника категорично се отхвърлят и от епископ Максим, пловдивски митрополит, и от ловчанския владика и бъдещ български екзарх Йосиф І, който назначава поп Кръстю за архиерейски наместник в Орхание със звание свещеноиконом.

Самият брат на Апостола - Петър Кунчев, участвал в опълчението на Шипка, след Освобождението отива в Ловеч, за да отмъсти за Левски. Но не изпълнява заканата си да убие попа, защото установява, че той “няма кабахат /вина/, а предателите били сега чорбаджии на Ловеч”.

Клеветническата кампания срещу поп Кръстю се развихря след руско-турската освободителна война. Свещеникът, нарочен за предател на Апостола, и обвинен, че е присвоил комитетски пари, за да си построи къща, е искал да се реабилитира на всяка цена. Затова провожда по пощата изобличителната документация и трескаво очаква публикуването й, но напразно…

Истината ще излезе наяве десетилетия след смъртта му през 1881г., по време на обширната и обективно извършена анкета от Д. Кацев. Притиснат от въпросите на изследователя, споменатият вече с мародерските си и противобългарски прояви Стоян Куюмджията се оказва причината, поради която пратката с автентичните документи на поп Кръстю не е получена във в.”Марица”.

По заповед на Марин поп Луканов, тогавашният окръжен управител, като комисар към общината той взема от пощенския чиновник, уж за малко, обемистия пакет с книжа. А по това време, след Освобождението, пловдивският в. “Марица” има особен авторитет като първия български следосвобожденски вестник с национално значение.

Не случайно засегнатият дълбоко от клеветите свещеник се е надявал, че с обнародването на кореспонденцията общественото доверие към него ще се възстанови. Не успяла да стигне до страниците на в. “Марица”, истината на поп Кръстю все пак вижда бял свят в издавания от Петко Р.Славейков в. “Целокупна България” през 1879 г. - публикуван е “Паметникът на свещенодякона Игнатия Левски”.

В своя памфлет свещеникът изобличава яростно противниците си, герои на новото време, които от бивши народни поборници, провалили със своеволията си великото дело на Апостола, се превръщат в съвременни управници, угнетяващи и ограбващи “освободеното” българско население.

“Ако тези народодвигатели се наемаха да събудят народа на въстание, то с обиране на къща и хазни, и с убиване невинни хора ли трябваше да биде?

Разумный человек може да нарече народно движение само ония дързновени юнаци, като Х. Димитра, Ботя, Панайота и др.,които ги последваха и излизаха да се бият с тиранското правителство и изгаснаха за отечеството си, както и толкова братя в Тракия, а не такивато съмнителни потайности, които ся вършеха по явна посока към съсипителни следствия… Хей, господиновци! Вие на времето с голи ръце се канехте да се биете с неприятеля, като ся обещавахте да пожертвате всичко, а в последно време шарлатанията ви излезе налице, защото когато велика Русия кръв проливаше зарад нас, вие след гърбът й тичахте по плячки, по грабежи и спекулации, като продавахте едно парче хляб за 1-2 франка и то на оногова отруденого рускаго солдатина, който върви напред с пушка в ръка и тегли най-големи трудности, за да ни освобождава!…

Вие тикнахте други (българчета) да отидат да се бият, да страдат и да гинат; от които днес живи останалите презирате да се скитат голи и боси, а вие, като се бояхте да не би новоосвободеното ни отечество да остане без управители, държахте се за такива и, още ся не освободило едно място или град, вие се събирахте на тумби зад гърбът на освободителите руси и правехте съвещание за кой какъв пост ще замести в управлението, като ся превземе това или онова място.

Кой е този, който ще отрече, че днешните училища и черкви са в много по-лошо състояние, отколкото в миналото? Наместо да поддържате читалищата и дружествата, де ви читалища и дружества на днешно време?”

До същите изводи достига по собствен път десетилетия по-късно добросъвестният историограф Данаил Кацев - Бурски. Без да има явен, пряк предател, Васил Левски е бил провален от користното поведение на цяла общност дейци на Ловчанския комитет, както и маргинали с ниско народностно съзнание. Марин поп Луканов, Величка Хашнова, Димитър Пъшков, Хаджи Мичо, Добри Механджията, Пано Петков…

Разбира се, Димитър Общия с авантюристичния обир на орханийската поща в Арабаконашкия проход. Недостойно обкръжение на най-достойния ни български ревоюционер, което дава основание на турския съд да го попита с такива ли се е събрал.

Впрочем, всичко това си струва да се прочете във фототипното издание на “Истината по предаването на дякон Игнатий - Васил Левски” от 1991 г. И да погледнем с други очи на страдалеца поп Кръстю, превърнал се в нарицателно име на предател. А всъщност един от най-сериозните и образовани свещеници преди Освобождението, патриот, съратник на Раковски и Левски.

Или както гласи паметната плоча на храма “Успение Богородично” в Ловеч: “В този храм служи поп Кръстю Тотев Никифоров, живял 1838 - 1881 г. Борец за църковни, национални и социални свободи. Светлата му памет бе помрачавана 120 години.”

image паметната плоча, Ловеч, 2003 г.

 

А е известно от сайт на български масони, че масони са:

:  image

Раковски,

Иван Вазов,

Стефан Стамболов,

Любен Каравелов,

Захари Стоянов. 

Или

ПРЕДАТЕЛИТЕ НА АПОСТОЛА:

image Величка Хашнова (сестра на Марин Поплуканов)

 

 

image

Димитър Пъшков (вляво) и Марин Поплуканов (като заточеници в Диарбекир)

—————————–

заб.:

* Данаил Кацев - Бурски, “Истината по предаването на дякон Игнатий Васил Левски”, 1926 г., печатница “Бял кръст”, Курилски манастир



Тагове:   Дякон Левски,


Гласувай:
0


Вълнообразно


Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: fascindoo
Категория: Политика
Прочетен: 6473924
Постинги: 4603
Коментари: 2877
Гласове: 2087
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031
Блогрол
1. Пеласги, Протобългари и Траките. Обетованата земя и еврейската омраза към днешните българи (ч.1)
2. Покушение. Показно. --- България. Свят. Медии. Отново. Ташак. Бойко. Барета. Дали. Баш. Ортак.
3. Пеласги, Протобългари и Траките. Обетованата земя и еврейската омраза към днешните българи (ч.2)
4. Пеласги, Протобългари и Траките. Обетованата земя и еврейската омраза към днешните българи (ч.3)
5. Няма "Шменти-капели" или "Тука има-тука нема", има "Иди ми-доди ми": Б.Б.-Б. водач на две листи на ГЕРБ
6. Шоуто в НДК, или защо турците са идиоти
7. Мистериите около смъртта му или Березовски е инсценирал, съгласувано с Путин, смъртта си!
8. Истината за Sancta Sanctorum* на Дянков:: Глобализацията на бедността: Вътре в Новия Световен Ред
9. Търговия с органи, евгеника, ваксини и общия принос на ГЕРБ в тези престъпления
10. И това ли е "теория на канспирацията", от един "болен мозък", кандидат за поста президент на САЩ през 2000 година
11. Дебългаризирането на България: След юдеизацията защо не и циганизация? Част 1
12. 25 май 2014: Апогей на клиторно-аналното политическо чесане в ГЗ на МПК у нас, съчетано вкупом с медийно фелацио
13. Световните експерименти на 20 век: Източна Европа, Новия Световен Ред и Глобализма Част1
14. Световните империи и Древно-българските държави-империи
15. "Независимост 1908" ли? Един блестящ маньовър на Великите сили за бъдещите 2 нац. катасторофи на България и бастисването на Отоманската империя!
16. Ето го! Пепи Готиното! Или здравната ни еврейска гад!!!
17. Четиво за антибългари по Света и У нас
18. ПРОИЗХОДЪТ НА ТУРЦИТЕ (Част1)
19. Пак дрън-дрън, та пляс! За "вечния въпрос": Ние българите повече траки ли сме или повече славяни? Но хаплогрупите говорят!