Меденият месец на Макрон свърши три месеца след изборите

Силви Корбе, Асошиейтед прес

08 авг 

© Wolfgang Rattay, Reuters 

Меденият месец на Еманюел Макрон не трая дълго. По-малко от три месеца след като беше избран, енергичният и загрижен за образа си френски президент вижда как популярността му намалява, след като обяви бюджетни съкращения, предприе оспорвана трудова реформа и влезе в спор в армията.

Редица социологически проучвания миналата седмица показаха, че делът на френските граждани, които са доволни от политиките на Макрон и му вярват, рязко намалява. Тази промяна може да не засегне международния образ, който той си изгражда, откакто встъпи в длъжност, но да навреди на осъществяването на амбициозните му вътрешни планове.

Френският институт за проучване на общественото мнение (ФИПОМ) заяви направо: "Популярността на никой друг новоизбран президент, с изключение на Жак Ширак през юли 1995 г., не е намалявала толкова бързо през лятото след изборите."

Четири проучвания през последната седмица показаха, че подкрепата за Макрон рязко е спаднала в сравнение с предишни анкети, въпреки че всяко от тях представи различни данни за популярността му. Допитванията на ФИПОМ, "Харис интерактив", "Югав" и "Елаб" показаха, че между 36 и 54% от анкетираните се отнасят положително към президентството на Макрон - спад в сравнение с предишни проучвания на общественото мнение, които също бяха показали, че одобрението за него е намаляло, откакто спечели 66% от гласовете на изборите през май.

Спадът е смайващ, като се има предвид, че преди два месеца Макрон беше хвален, че засилва увереността на Франция, така необходима след години на опасения за сигурността и икономически застой. Вместо това той все повече е представян като жаден за власт и неопитен.

Френските медии започват да наричат Макрон "Юпитер", имайки предвид митологичния цар на римските богове и усещането, че президентът изпитва чувство за превъзходство, след като разтърси политическата система във Франция и се изстреля от положение на сравнителна неизвестност до най-висшия пост в страната на 39-годишна възраст.

Макар да изпитва трудности у дома, Макрон успява да издигне дипломатическия образ на Франция, като беше домакин на срещи с руския президент Владимир Путин и американския президент Доналд Тръмп и на мирни преговори за Либия в Париж.

© Philippe Wojazer, Reuters

Директорът на отдела по политика и изследване на мненията към социологическия институт "Харис интерактив" Жан-Даниел Леви свързва спадането на популярността на президента с плановете на правителството да намали жилищната помощ за студентите и да предприеме данъчна реформа. Реформата има за цел да помогне на работниците с по-ниски доходи, но може да натовари пенсионерите.

Образът на Макрон бе засегнат и от конфронтацията му с началника на генералния щаб на френската армия заради бюджетните съкращения. Генерал Пиер дьо Вилие подаде оставка и беше набързо заменен, но някои видяха спора миналия месец като доказателство за авторитарните наклонности на президента.

Макрон обещава да увеличи разходите за отбрана на 2% от брутния вътрешен продукт до 2025 г. като част от ангажиментите на Франция към НАТО, но правителството обяви намаляване на военния бюджет за тази година с 870 милиона евро.

Кабинетът също така предприе трудовите реформи, които бяха основен елемент от предизборното обещание на Макрон да подсили изоставащата икономика на Франция чрез ориентирани към свободния пазар политики. Предвижда се промените да включват таван за възможните финансови наказания за компании, съдени за уволняване на работници, и по-голяма свобода на действие на фирмите да определят правилата на работното място, вместо да разчитат на колективни трудови договори.

Профсъюзите и крайнолевите партии във Франция се борят срещу реформите, като казват, че те ще отслабят трудно извоюваните права за работниците. Критиците също така недоволстват от начина, по който Макрон се опитва да ускори тяхното одобрение. Правителството разчита на специална процедура, с която да избегне продължително обсъждане в парламента.

Депутатът от консервативната партия "Републиканците" Даниел Фаскел порица Макрон заради "волята да отслаби всяка съпротива" и за това, че отказва да дава интервюта. С изключение на внимателно режисирани фотосесии, президентът се дистанцира от медиите.

Той отмени традиционното интервю за Деня на превземането на Бастилията. "Това са изхвърляния, които французите съдят по-сурово - и са прави", каза Фаскел по радио "Франс енфо". "Това просто означава, че президентът не е подготвен за тази задача... Той си плаща за липсата на опит. Може би твърде бързо, твърде скоро пое отговорности, с които не може да се справи."

Макрон многократно предупреди, че обещаните от него съкращения на разходите и трудови реформи ще бъдат трудни в началото, и намекна, че критиците просто се страхуват от промяната. Президентските сътрудници отказаха да коментират социологическите данни от миналата седмица, както правеха по време на предизборната кампания на Макрон.

Правителственият говорител Кристоф Кастанер призна, че Макрон е в безизходица с медиите, но предложи друго обяснение, което не е свързано с липса на опит или неспособност за справяне.

"Никой не може да го обвинява за това, че рядко говори", каза Кастанер пред репортери. "Разбирам, че това може да е малко дразнещо. Разбирам, че може да бъде поставяно под въпрос. Но мисля, че вие и аз би трябвало да свикнем с това, защото президентът е решил да бъде действащо лице, а не коментатор (на новините)."

Очаква се, че след като се върне от почивката си през август, Макрон ще има тежък септември - профсъюзите и крайнолевите партии призовават за улични протести срещу предложените от него трудови реформи.