СЕМЕТО
Мнозина, в някакъв момент от живота си, се питат какъв е смисълът на съществуването. Но малцина считат този въпрос за достатъчно важен или отговора за достатъчно достижим, за да посветят етап от живота си на него. Или целия остатък от живота си... А истината е, че не може да постигнем много в тази насока, ако не ни бъде открито. Но само този, който жадува - получава, и само този, който търси - намира, и само пред този, който хлопа - се отварят вратата на знанието. На всеки, запознат с текста, който току-що цитирах или по-скоро перефразирах, ще му направи впечатление, че замених думата "иска" с "жадува", за да се схване истинското значение на "иска". Защото "иска" може да означава просто "прииска", "прищява","пожелава", "няма нищо против" и т.н. по скалата на понижаване на вибрациите, но този който получава, е онзи който "копнее" с цяло сърце, за когото отговорът е като водата за жадния. Затова "жадува" е справедливо уточнение.

Увереността ми, че отговорът е "достатъчно" достижим, се корени в самия факт, че сме "направени" така, че да можем да си зададем въпроса за смисъла на съществуването. Ако беше недостижим - изобщо нямаше да мине тази мисъл през главата ни. А човечеството неведнъж е доказвало, че всяка мисъл, която му минава през главата, може да се реализира, независимо колко фантастична е в момента на нейната поява.

И така, нека продължим с приказаката...
ЦЯЛОТО решило да опознае СЕБЕ СИ, да умножи СЕБЕ СИ, за да СЕ погледне "отстрани". Може ли да се създаде в безкрайното много безкрайности? Абсолютно. Математиците няма да имат проблем с тази конструкция. Дори, ако просто разделим 3-измерното пространство на тънки равнини, които са безкраен брой - всяка от тях отново е безкрайна в две измерения. А ЦЯЛОТО е безкрайно в безкрайно много измерения. Никакъв проблем няма да си остане САМО ТО, включващо в СЕБЕ СИ своите многообразни проявления, на свой ред безкрайни до безкрайност...

И така, как ЦЯЛОТО умножава СЕБЕ СИ? Вместо да зацикляме, опитвайки се да си представим непредставимото, нека се огледаме наоколо, защото "Небесата разказват славата Божия и просторът известява делото на ръцете му". Всичко, което ни е достъпно за изследване, може да ни изяви Божествената мисъл. За да пожънеш урожай - трябва да посадиш семе. Така семето ще стане растение, което ще цъфне, ще върже, ще донесе плодове, в които ще има повече семена от първоначалното едно семенце. Такъв е естествения ход на нещата и няма защо да си мислим, че умножението на Божеството се случва по някакъв друг "магичен", фантасмагоричен, неестествен начин. (Поставих думата "магичен" в кавички, защото истинският Маг знае, че действията Му само могат да следват естествените закони, не да ги нарушават. А видимата "чудотворна" част за масите се дължи просто на невежеството й относно по-висшите закони, които Магът използва).

Какви са етапите, през които преминава едно семе, за даде плод. 

1) Посяване
2) Покълнване
3) Поникване
4) Растеж
5) Цъфтеж
6) Плододаване
7) Почивка

Ще разгледаме под лупа всеки етап, за да изградим представа по аналогия за процеса на умножение на ЦЯЛОТО.


ПОСЯВАНЕ

Великият Син Човешки някога каза: "Истина, истина ви казавам, ако житното зърно не падне в земята и не умре, то си остава самотно, но ако умре - дава много плод". Сега, пак ще уточня думата "умре", както направих преди с думата "иска". Не става въпрос за смърт, а за трансформация. Ако едно житно зърно мине през фризера или фурната и  действително бъде лишено от ЖИВОТА, от него никога няма да поникне нищо. Окончателно то ще се разпадне до елементите и материала от него, ще се използва за нещо друго.

Искаме ли умножение - трябва да има ЖИВОТ, трябва да има развитие и трансформация. 

Така че, ако ще очакваме плод, трябва да посеем ЖИВО зърно. Къде? - в земята, на тъмно. И тук започваме да разбираме, защо Вселената е толкова тъмно място. Как сме от  Светлината и деца на Светлината, а сме "захвърлени в тъмнина"? Защото сме в утробата, в мястото на покълване, затова трябва да е тъмно и влажно - това са условията за качествено покълване.  Астралния флуид или ВОДАТА, която ни отделя от Светлинния свят, ни осигурява и тъмнината, бидейки воал между нас и Централното Слънце, и влагата - средата за ретранслиране на необходимите напътствия и откровения, за да покълнем и да прорастем.

Значи, тъмнината, сама по себе си, НЕ е ЗЛО. Тъмнината е необходима за покълването. Такъв е естествения ход на нещата. 

Демонизирането на тъмнината е неправилно. Тя е част от процеса, част от пътя на развитието. Това обаче не означава, че тъмнината е безопасно място, което не гъмжи от твари, които искат да се нахранят с нашето семенце. Има всевъзможни твари - от гъбички и бактерии до червеи и къртици - всички те не мислят да улеснят процеса на покълване или да защитят семето, за да произведе то, по силата на живота в него, повече семена, от които да се нахранят повече къртици или червеи. Напротив - искат просто да го погълнат - тук и сега. Но това не трябва да става причина да мразим тъмнината или да мразим глупавите твари, които само искат да се захранят с енергия. 

Омразата е вътрешно, неизречено проклятие, което първо рефлектира върху най-близко стоящия, т.е проклинащия. Да прокълнеш тъмнината е все едно да прокълнеш майчината утроба или земята, която храни всички ни. Да прокълнеш гадинките, които се хранят със семената също не е опция, защото те извършват много полезна работа за екосистемата, като червеите и къртиците разрохват и обогатяват почвата, а бактериите и гъбичките помагат при гнилостните процеси при покълването. Нека благославяме всичко и всички и енергията на това благословение ще е щит около нашето семенце. Така изядени биват само семената със слаба енергийна защита, повредени и болни, а здравите преумножават вида си...

Истинна е думата, че "който има, на него ще се даде и ще има изобилие, а от този, който няма, ще се отнеме и това, което има". Никой няма да го направи нарочно или защото има някаква лична вражда с погиващото семенце, такъв е естествения ход на нещата. Такъв е ЗАКОНЪТ на ЖИВОТА. Умножава се здравото. Болното умира.

Така че - БЪДИ ЗДРАВ!


ПОКЪЛНВАНЕ

След известно време външната обвивка на семенцето омеква от влагата, малко крехко стъбълце се показва и започва да си пробива път към Светлината. То е още на тъмно, но по-разликата в температурата се ориентира към Светлината. По-топлото е неговата посока. А към по-студеното пуска корени. 

Сега има хора, които по незнайни причини, може би, за да са по-интересни, по-нестандартни или каквото и да е там, стават поклонници на Тъмнината, развращавайки се с всякаква нечистота - вътрешна и външна. Те обръщат кълна си надолу, а корените нагоре. Насилвайки се да се стремят към студеното и тъмното (защото определено това не може да се постигне без преднамерено усилие, тъй като е неестествено), те ще растат за известно време, докато корените им не се покажат на повърхостта и не изсъхнат, а едва разлистващото се листче не изгние в земята, неуспяло да стигне до светлината и да изпълни предназначението си. 

Всяка част от появилото се растение си има предназначение - една част - за вкореняване в тъмнината и влагата, друга - за прорастване към светлината и за даване плод. Ако само една част не е на мястото си, цялото растение загива, т.е. енергията, която го е съставлявала, се трансформира в друго творение. Защото ЕНЕРГИЯТА, т.е. ЖИВОТЪТ на ЦЯЛОТО не може да се изгуби и на НЕЯ не може да се прибави - ТО е СЪВЪРШЕНО. ТО е ЦЯЛОТО.
Остави нещата да се развиват естествено. Няма нужда да се насилваш да се стремиш към Светлината, ти си "направен" да се стремиш към Светлината. Насилието само може да обърка посоката ти. Яхни вълната на ЖИВОТА на младия кълн и той, рано или късно, ще те изведе от тъмнината. Защото "бездната призовава бездна", а "светлината се стреми към СВЕТЛИНАТА" и "животът се стреми към ЖИВОТА".

Това по различни начини е транслирано към хората през различните епохи и в различните култури. Следвай БОГА! Следвай ДАО! Следвай ВЕЛИКИЯ ДУХ!
Следвай ЕСТЕСТВЕНИЯ ХОД на нещата! Не се бой, че ще объркаш. Ти си СЛЪНЧОГЛЕД по природа!  

Има основен дефект в "благовестието" на Новия Завет, такова, каквото го познаваме. То постулира, че ти НЕ си дете на Бога, докато не пожелаеш от цяло сърце и не предприемеш някои стъпки. Но ако се покаеш от греховете си чрез вяра в жертвата на Исус на Кръста, ще се новородиш, ще се появи този зачатък на Духа в тебе, зародиша на святост, който ще расте и ще се развива оттам нататък... Един вид, Бог като е посял семенцето ти е пропуснал да сложи живот вътре, но нали е Бог Всемогъщ, сега, ако издекламираш молитвата на покаяние,  ще направи чудо и ще постави живота Си вътре в теб. Това ми прилича на "чудото", което вършат молитвите на жреците, които срещу 24-ти декември вечерта се молят на Слънцето денят да не се смалява повече, за да не изчезне... И хоп, на 25-ти, втория ден след като денят започва да се увеличава (втори ден след зимното слънцестоене), се регистрира "чудотворно" удължаване на деня - значи Слънцето е чуло молитвите, че е и отговорило бързо...

Освен, че е Всемогъщ, Бог е и Всезнаещ и не би посял семе без живот в него като очаква от него плод.  Противоестествено е! Защото естествения път на семето без живот е да изгние и изграждащите го елементи да се  преобразуват в нещо друго. Освен това всичко е проникнато от Неговата Жива Субстанция, чрез която е Всеприсъстващ.

Но каква е благата вест тогава?

Новият Завет се състои от Евангелията за живота и делото на Исус и от посланията на различни апостоли след разпятието и възкресението. Нека забравим за момент "благовестието" от посланията и да видим благата вест на Евангелията, такава, каквато беше в устата на Йоан Кръстител и Исус Христос: "Покайте се, защото Божието Царство наближи". Насочете вниманието си от земното към горното, от материалното към духовното.

За да имаш възможност да се насочиш към един от противоположните полюси, трябва да си някъде между тях. Трябва да си на оста земя-небе, материя-дух. Трябва да има какво да насочваш в положителна посока. Трябва да има малък, макар и тлеещ живот в тебе. Писано е за Исус, че "замъждял фитил няма да угаси и смазана тръстика няма да пречупи". Не е писано, че угаснал фитил ще запали и пречупена тръстика ще залепи. И в Псалми е писано: "Духът на човека ще го подпира в немощта му. Кой може да подигне унилия дух?". Ето, Човешкият Син повдигаше унилите духом чрез светлината, която им даваше. Но имаше какво да повдига все пак. Даже великите Магове знаят, че те могат да действат само в рамките на ЗАКОНА, не извън НЕГО.

Исус дойде да ни покаже Бог, но Исус дойде да ни покаже и нас - как Бог живее в Човека и как Човек живее в Бога. И това е била "благата вест" на всички времена - че ние живеем в Бога и че Бог живее в Човека, в най-вътрешното на сърцето ни, в скришната ни стая. Той не е нито далече, нито високо. Както го е казал Ботев:

О, мой боже, правий боже! 
Не ти, що си в небесата, 
а ти, що си в мене, боже - 
мен в сърцето и в душата...

               *** 
....не ти, който си направил 
от кал мъжът и жената, 
а човекът си оставил 
роб да бъде на земята...

              *** 
...А ти, боже, на разума,
защитниче на робите, 
на когото щат празнуват 
денят скоро народите!...

Самото съзнание за това, че сме Божии Деца, е Животът (чиято символика е Кръвта на Исус). 

Когато Исус говореше за Кръвта и Плътта Си, беше очевидно, че не говори някой да заръфа тялото Му и да пие червената Му телесна течност. Но Исус говореше не за човешките Си плът и кръв, а  за "Плътта" и "Кръвта" на Божеството - Субстанцията и Животът - двете страни на Живата Субстанция, която пронизва всичко и която държи всичко. 

Нашите плът и кръв са изградени от същата Жива Субстанция. Така че, съзнавайки произхода и състава си, ние ядем Плътта Му и пием Кръвта Му. Всичко е до осъзнаването, до разбирането, до проумяването. Схванеш ли нещо в дълбочина, вече никога не си същият. Защото е вярно, че за незнаещия винаги има надежда, че може знанието да му бъде открито, но за знаещия, никога няма да дойде време, когато да не знае откритото му. Това е истинското "новорождение". Това е "Богът на разума".

Имаше едно време един български филм за една нова учителка, която влиза за пръв път в клас и пише на всички ученици шестици, дори и на двойкаджиите. И те трябваше да защитят тази оценка през останалата част от срока. Много сполучливо се оказа това решение, защото и най-мързеливите и неученолюбивите, получили за първи път в живота си шестица, се бореха да задържат полученото даром. 

Но ако някой беше закъснял за час или беше отсъствал първия ден и не знаеше за написаната шестица и беше останал в неведение за радостното събитие от първия ден или пък някой му беше казал, но го беше приел за тъпа шега - той ще си остане воден от старото правило "да заслужиш оценката" и при него нямаше да има съществена промяна в резултата му, защото не би знаел, че има да защитава нещо. Такова е и положението на всеки, който не знае, че е дете на Бога. Още повече, че му натрапват идеята, че човек трябва да направи нещо, за да стане дете на Бога. Уау! Колко противоестествено! Какво направиха твоите деца, за да станат твои деца?...

И така, истинското благовестие гласи: "Отвърни се от материята, обърни се към Неродения Дух, от Който произлиза всичко. Ти си Дете на Бога, затова обърни се към Него. Ти си СЛЪНЧОГЛЕД по природа".