Зa произходa на сабята


От самото начало трябва да кажем, че народите на Европа, Средна Азия и Близкия изток дължат на древните българи щастието(или нещастието...) да притежават по-късните разновидности на древния български крив и прав едноостър кавалерийски меч...!
При това от самото начало имало разделение между шашката и сабята:
Цитат:
"... Показател за високото ниво на културата им е изобретяването на кирпича/тухлата/ и парите.
Ролята на пари отначало изпълнявали парчета от кожа на пушисти животни-белка, собол и др. /. Тези парчета от кожа-парични знаци ги наричали биль/билге/”знак”. И кун „белег”. От тук и българското кун „буква” и куниг „книга”. Една връзка кожички била парична единица наричана-туун. Тази дума след това станала-тиен и название на белката. От туун произлязла и друга дума-джоген/знакова връзка към нещо или която връзва нещо знаково/. С „джоген” и прикрепена към него пломба/печат/ закрепвали връзките кожички-паричните знаци и свитъците с Царски грамоти. Така думата „джоген” получила и значението „юзда” и „свидетелство”. От българското „джоген” произлязла и руската дума „закон”, тъй като Царските укази се излагали в грамоти, скрепени с „джоген”. Затова и досега в руската среда битува поговорката/непонятна за славянските изследователи/: „Держать народ в узде” т. е. в рамките на закона.

В много стари времена българите изобретили приспособление към седлото за качване, устойчиво яздене и повдигане от коня-ерме/от думата ерме- „повдигам се”/. От него по-късно се появило и днешното му название - „стреме”. Изобретили и шашката/от сас - „остър”/ и сабята от саблъ - „разсичаща”, оръдието-тюфянг/отначало означавало приспособление за мятане на камъни/, пушката-малтък/отначало означавало ”огнена, запалителна стрела”/. ..":
atil.blog.bg/history/2011/06/01/bylgarite-i-svetovnata-civilizaciia-1-chast.757221


Древни и първични образци

1. Скитко-сарматска булгарска школа



Меч на скитски вожд.( Келермесский курган, Прикубанье, начало VI в. до н. э.)
"Марсовия" меч - считан за свещен от скитските царе
web.facebook.com/photo.php






Мечът на Кан Кубрат с който е погребан(съхр. в Ермитажа). Интересно е че оръжието е от местната скитско-сарматска школа а Кубрат е от Хунската династия, която управлява от 2 до 16 в. Европа...




Инкрустации от меча на хан Кубрат са пренесени върху носиите от Гиген.
Краеведът Николай Бузев анализира шевиците от сандъка на баба си.

Цитат:
"... Идеята за проучването му идва от стария скрин на баба му. Разглеждайки шевиците по ризите той открива символът на мъжкото и женското начало, което много го впечатлява. Започва да ги сравнява с наличните исторически фактографски данни и стига до интересни изводи.
Българското население от село Гиген формално се причислява към Полянците, етнографска група българи, обитаващи ареала между Стара планина и река Дунав - от река Искър до Силистра. От турците полянците красноречиво са наричани "ерлии". Когато бях малък, като направехме някоя беля с моите братовчеди, баба ни хокаше:"Ей, големи сте ерлии" (от турското yerli - местен жител, кореняк), разказва авторът. Въпреки петвековното турско робство, в Централна Северна България семейната задруга се запазва до най-късно поради затворената семейна и родова среда, което спомага за запазване на традициите и бита. Десенът на носията в Гиген е бял с преходни форми към черното за престилките..."
http://www.bgsever.info/br-10_2014/stranici/str-7.htm

Остава да добавим за "полянии Кубрата" от руските източници и че славянската дума - "полянец" отговаря на булгарското - алан, алани. В Северна България е пълно с квартали, махали или местности  с името - "Поляната".
Т.е. тук имаме наследство от коренната местна европейска скитско-сарматско-аланска диаспора!!
За никакви траки не става въпрос, като късно тракийско наследство сред хладното оръжие може да се счита ятагана. Докато калъча, дошъл в Османската империя от Близкия изток пак е проформа на ранния български едноостър меч на конницата. 


2. Хуно-българска школа




Хунобългарски кавалерийски меч от V век, намерен в Германия. Праобраз на късната кавалерийска сабя. Най-близко до него са късната казашка шашка и кавказките саби.
(Заради туристите го считат за сабята на Кан Авитохол/ Атила, според преданието, "дадена му от Тангра", пак преданието за т.нар. "Марсов меч"):
"Schatzkammer", в близост до Kunsthistoriches Museum, Wienna


Колан на български аристократ със златна гарнитура от саркофаг №4, Голямата базилика, Плиска


 Българското средновековие

Цитат:

"... Породите коне са били като модерните изтребители днес(дето ги няма в република България). Развъждали ги научно и ги пазели свободни и расови(с оригинални резервни части).
При това сме имали три вида конница- гвардия, тежка конница(аристокрацията) и народно опълчение. .."
atil.blog.bg/history/2016/06/14/traktata-quot-izkustvoto-da-pobejdavash-quot-na-sun-dzy-i-dr.1457897

Това отдавна е потвърдено от историята(по-често сведенията от чуждите източници) и археологията - сведенията на родните археолози от средновековната територия на Дунавска България.



От пръв поглед става ясно, че се касае за бойни коне, носещи тежестта на облечен в желязо воин. Това бе потвърдено от остеолога при АИМ, н.с. Лазар Нинов, който откри в изображенията специалните северни породи, отглеждани за рицарските коне. Споменатата рисунка № 73 показва, че в някои случаи самите животни са покрити със защитни облекла. (Обр. 38)

Още през IX-Х в. на Балканите са засвидетелствувани случаи за използуване на метални и плъстени конски ризници.В българската и унгарската конница, наред с лековъоръжените ездачи, имало и тежковъоръжени бойци, облечени заедно с конете в плетени и пластинчати метални ризници. Византийските хронисти наричат облечените в желязо воини олосидери или катафракти. От разкопките на Велики Преслав са известни и каменни надписи-списъци, с които на дадени военачалници са зачислявани определено количество конски ризници и седла.

В рисунките-графити от Плиска и Велики Преслав са показани и самите седла. Макар да са оформени като самар, те не са били особено високи. Съвсем различни са седлата от XIV в., изобразени в миниатюрите на Манасиевата хроника и Лондонското четвероевангелие. Там вече се виждат високите рицарски седла, способни не само да крепят облечените в желязо бойци, но и да служат в изменената специфика на конния бой. Именно такива са и екземплярите, представени в рисунките от църквата „Св. София”. (Обр. 39)
www.promacedonia.org/no/no_1.htm



Аз поне виждам тук три вида българско средновековно оръжие...
Имаме наследство както от правия скитко-сарматски меч, така и от кривия едноостър хунобългарски кавалерийски меч!
И е ясно кое оръжие е на тежката конница, кое на гвардията и народното опълчение...



Възтановка на български меч и колан от Североизточна България.
Тук при тази възстановка се вижда дори някакво смесване на двете оръжейни школи...


 Османски период в България



Ятаган, ХVІІІ в..(НИМ)




Калъч, н. на ХІХ в., принадлежал на Ильо войвода.(НИМ)




Сабя, кавказки тип, н. на ХІХ в., принадлежала на Христо Ботев.(НИМ)




И по следите на българския нож...
Той по това време е бил в по-масова употреба от сaбятa, сред българите. Някои, кaто моите предци нaпример, по-скоро сa ходили пеш и сa носили нож, отколкото дa сa нa кон и със сабя.
Горният екземпляр е българска кама от 19 век. А долното е действителен хайдушки нож...


Царство България



Обучение по бой със сабя от кон и фехтовка в Българската войска:
edinzavet.wordpress.com/2010/08/20/fencing/




Шашка, кавказки тип, ХІХ в., принадлежала на княз Александър І Батенберг.(НИМ)


Конницата отново е една от основните родове войски в новата българска армия. В 1880 г. тя се състояла от четири сотни, които в последствие се съединяват в конен полк с щаб в г.Варна. През 1883 г. е сформиран и втори полк, а двата полка образуват конна бригада, като сотните се преименуват в ескадрони.
Сабята става основен вид оръжие на българската конница. В началото войнишкият състав е въоръжен с руски бойни саби, драгунски и обикновени. Офицерите-кавалеристи са носели елегантни шашки, произведени в тулските оръжейни заводи - най-често апликирани с благороден метал от оръжейни фирми в Солинген, Германия.
От 1905 г. започва масово превъоръжаване на българската войска.Конницата е превъоръжена с нов вид сабя - пруската кавалерийска сабя, произведена в Прусия през 1889 г. Основни центрове на това превъзходно хладно оръжие са Баден, Брауншвайг, Солинген и Ерфурт.



Отдолу нагоре: Шпага, българска, генералска, М1925;
Сабя, българска, офицерска, М1925;
Сабя, българска, флотска, М1893.
(НИМ)

Българските саби носят щемпела "Ото Мартен" - Солинген и Ерфурт. Ефеса на сабята е асиметричен, изкован от здрав лек метал. На заоблената част е оформена пруската емблема - едноглав орел. Дължината и тежината на сабята е различна в зависимост от ръстовите размери. Сабята блести със стоманено-оловен блясък.
Войниците от Лейбгвардейския полк в София носят леки и изящни саби. Офицерският състав от конницата, вместо с руските шашки, е снабден със саби с никелирана ножница, дълбока гравировка н асабления клин с надпис: "С нами Бог" и вензел на цар Фердинанд.



Офицерска(фердинандова ) сабя с надпис:"Съ нами Богъ" от едната страна и с : "Напредъ" от другата. Кавалерийските ни саби са били гравирани от едната страна с девиза "Напредъ", а от другата "С нами Богъ".
Става въпрос за доставките преди Войните. Образец 1905 г.(легирана стомана "Солинген")

При цар Борис III надписът е сменен с - "За царя и Отечеството" и с неговият вензел, а на ръкохватката е поставена лъвска глава. Бойните офицерски саби са подобни на парадните, като клинът е пригоден за сеч.
Неизброими са бойните подвизи на българската конница. Например разгромът на сърбите при "Букова глава" и "Панчин гроб" само от един ескадрон и от 1-ви конен полк и една пехотна рота или разгромът на руските казаци при Кара Мурад тепе в Добруджа, ще напомнят на поколенията за бойната слава на България. Както и за вихрените саблени атаки на българската конница.
....................................
Показателен пример: 
Битката при Сатул Ноу или за разгрома на Дивата дивизия



В края на 1916г. след много поражения Русия решава да вземе реванш срещу конницата на генерал Иван Колев. Нейното командване изпраща така наречената ""Дива дивизия"".
В чест на именния ден на императора си, на 19 декември 1916 г., руската кавалерия организира срещу малобройни български части атака, известна като “казашка лава”, която винаги дотогава е имала успех.

Това става край Сатул Ноу - близо до р. Дунав. За “дивата” непобедима кавалерийска дивизия това е опит за измиване на позора от пораженията си от българите. За император Николай II пък, който е сигурен в успеха на своята кавалерия, новината от победата, в която никой в Петроград не се е съмнявал трябва да доведе до подобряване на неговия апетит при хранене.

Но… българските части запазват самообладание и почти от упор разстрелват атакуващата “лава”, като бойното поле за минути се покрива със стотици трупове на руски кавалеристи... Поражението на руснаците е пълно! Генерал Иван Колев остава непобедим до края на войната.

показателният пример е от тук:
bgwars.net/p-Razgrom-na-Divata-diviziya-98



Няколко картини из живота на българската кавалерия




Кавалерист и млада дама на разходка с коне, София 1906 г.



Конен отряд и лодка с моряци, вероятно на брега на река Марица в близост до Одрин, 1912 г.



Частите на Гвардейския на Н.В. Конен полк влизат в село Крумово по пътя за присъединяването на Южна Добруджа към Царство България, 19 септември 1940 г.

(Трите последни снимки са от сайта "Изгубената България")


Конницата като род войска в България е разформирована чак през 1954 г.
Заключението на темата го премахнах след размисъл и няколко редакции. Засягаше и тежки политически и социални проблеми, навлизаше в други теми, които заслужават отделно внимание.


КРАЙ

Здравей, atil, за пореден път ми хареса написаното от теб. За оръжията на древните българи зная предимно от книгата на Дориан Александров" Бойни изкуства и военно дело на древните българи". Има богата информация и илюстрации. Систематизирани са.

Дa, знaм я тaзи книгa, имaм я. Но aвторa впоследствие, кaкто редицa други познaти и непознaти дейци тръгнa дa следвa пореднaтa "линия нa Пaртиятa" в облaстa нa историятa и зaпочнa дa проповядвa пореднaтa лъжливa и сaботaжнa трaкомaнскa теория...
Докaто в книгaтa зa която споменaвaш се говори
зa древни бългaри и зa тяхното оръжие и бойни похвaти.
Мен тук сaмо ме зaинтересувa сaбятa нa бългaрскaтa конницa и нейните рaнни прaродители.
Блaгодaря зa добрите думи!

Показателен пример за нравите, обичаите, пропагандата и намеренията и нивото на някои днешни деятели и писачи... Професионални и любителски. Този коментар няма да го пусне вероятно колегата-блогър и го пускам аз за удовлетворение на любопитната публика:
.................
Земеделскaтa културa с нищо не е превъзхождaлa скотовъднaтa! Точно обрaтното, aко чaст от бългaрския свободен нaрод е ползвaл юрти и тaлиги в пaстирския си бит, то робите и селяните нa другите сa живели в коптори, землянки и колиби!
А българите винаги са строели градове. А на кръстопътищата - пазари. Някои от най-напредналите градове по-късно възникнали именно около пазарите, други около пощенските станции - стоянки(за смяна на конете и нощувки), други пък около охранителните застави.

Градежът на Малкият дворец е по-прецизен, отколкото на Големия. Това се вижда от откритите тук мраморни колони, капители, бази и други архитектурни детайли, които говорят за изяществото на Малкия дворец. Подът му е бил покрит с каменни плочи и тухли. Архитектурните фрагменти, следите от стълба и други белези сочат, че сградата е имала и втори етаж или тераса.
Във Вътрешния град са проследени три тайни хода, служещи за спасение на обитателите му по време на междуособици или на външна опасност. Единият свързвал Малкият дворец с Крумовия дворец( първата сграда останала под Големият дворец). Друг ход, широк 1м и висок 1,90 м, е водел от Малкия дворец през северната оградна страна на комплекса извън Северната порта на Външния град.
В предната си част ходовете са облицовани с каменни плочи и са постлани с тухли, а стените им са били подпрени с греди и дъски. Следи от обгорели части говорят за опожаряването им, станало в 811 г. при нашествието на ромеите в Плиска.
Откъм северозападния ъгъл на Малкия дворец се намират постройки, датиращи от различни епохи. Те са били също във връзка с двореца и обслужвали сановниците.
Тук са основите на кръгъл басейн - една от най-старите постройки. От ранната епоха е и едно помещение-баня с продълговата, четириъгълна форма, снабдено с въздушна отоплителна инсталация.
В близост се намира голям четириъгълен басейн-водохранилище от IX в., изздан с тухли.
В югозападния край е разкрит комплекс от постройки във вид на буквата "Т", градени от ломени камъни и глина. Откритите тук монети датират комплекса от XI-XII в., а материалите сочат, че тези сгради са били използвани за стопански цели.
До северната и южната оградна стена се намират основите на две малки четириъгълни помещения, разположени до входовете. Вероятно са служели за караулни на охраната.
http://atil/history/2013/08/10/istoriia-na-dunavska-bylgariia-pyrvo-bylgarsko-carstvo-pyrva.1138373
Коментарът чака одобрение
Постинг: Плиска
Автор на постинга: wasp
Редактирай | Изтрий

Случвало се е обаче, неведнъж и аз да трия коментари. Сега тия които ще влизат тук по-нататък ще видят защо. Вероятно това ще и последният постинг за годината затова ще пусна няколко от личните съобщения. Доста са показателни и образователни:
..............
knyazvojvoda

"Българи" няма смисъл на тюркски, на старобългарски е "блъгаре", и се скланя по ар-основа, по образец на "мытаре" и пр. Т.е. народностното ни име е образувано с наставка "-ар", която е от индоевропейски, а не тюркски произход.
Още:
•Кубрат не е тюрк, защото на древните историци е известен като "Кроват", а няма НИТО ЕДИН пратюркски корен който да започва с две съгласни.
•Алцек не е тюрк, защото името му не спазва правилата за вокалната хармония в тюркските езици.
•Кубер също не е поради същата причина.
•Бат-Баян носи славянско име. Боян - Баян, от "бой", "бия".
•Ирник също носи славянско име завършващо на "-ник", наставка от славянски произход, която има много широка употреба у старобългарския и новобългарския.
•Братя на Атила, Бледа, няма как да е тюрк, името му започва с две съгласни.
•Атила също не е тюрк, няма вокална хармония в името му.
•Хунът Валамер няма как да е тюрк, като включим славянската очевадна етимология на мието му.
•Крум не е тюрк.
•"хан" Телец и "хан" Маламир май сьщо не са.
•"прабългарската" титла "биръчии" (събирач на данъци) идва от глагола "бьрати" (бера, събирам).
С една дума, много и куца на тюркската теория.
...................

При мен няма теории и с тюркската съм доста слабо запознат. Тук се вменяват други глупости от рода на тракийски, кимерийски, славянски и др. теории. Историята казва че сме народ съставен от българи, славяни и траки.
Българите са говорили булгарски език а той е наистина от тюркското езиково семейство. Самите българи не са били тюрки а първичен европейски етнос обособил се в Източна Европа. Няма да ви пусна коментара защото не е верен и друго че ще изиграе роля на пропаганда, злонамерена срещу лековерните и простоватите.
Макар езиковия анализ да е грешен.
Целта на този род пропаганда е такава - като кажат че сестра ти е курва иди после доказвай , че нямаш сестра.
Та и да докажа че не знаете за какво приказвате ефекта ще е все същия.
Аз и без това допуснах купища излишни коментари.
Изпратено: 18.04 22:25 От: atil
Изтрий

По-нататък:

"Историята казва че сме народ ...
"Историята казва че сме народ съставен от българи, славяни и траки" - Къде?? Кога??? Къде пише това??
"Българите са говорили булгарски език а той е наистина от тюркското езиково семейство" - и как съдиш че българите са говорили "булгарски език", някой фонетични особености в старобългарския език? Доказано тюркски думи в старобългарския? Български титли които са с доказан тюркски произход???
Пропагандата се води от Анкара, и целта е да ни направят на турци, за да може Ердоган да ни завземе земята, нали знаеш, какво иска Ердоган?
Изпратено: 29.08 21:59 От: knyazvojvoda
Изтрий | Отговор
......................

Re: "Историята казва че сме народ ...
Никaквa Aнкaрa нямa общо с бългaрскaтa историческa нaукa. Но пък Москвa имa и то досегa. Нaпример. Моето съдене се бaзирa нa историческите сведения. Който е ходил нa училище и е ползвaл Христомaтии по история, тaм е пълно със сведения зa бългaри, слaвяни и трaки.
Докaзaтелствaтa зa булгaр-тюркския древен език нa бългaрите сa изобилни. Дори и в моя блог. Титлите са древнобългарски, чиновата система също. Тюрките като южен клон на древните булгари ясно, че ще имат същата древна религия и чинова система.
Докaзaтелствaтa, че нaродa стaнaл слaвяноезичен - също. Всички големи нации в Европа са съставени от няколко етноса, но народите им като нашия са станали едноверци и едноезични! Никаква мистика и загадка няма тук!! "Бългaри" има смисъл сaмо нa бългaрски, нa друг език е непреводимо и сaмо може дa се фaнтaзирa и се измислят преводи кaкто прaвят вaшите хорa.
Бългaр е формaта, бългaрaр. Бългaри е послaвянчено произношение. Булг aр - ознaчaвa вълчa глaвa. Етнонимa е от знaмето - булгaр, на което имaло изобрaзенa вълчa глaвa.
Изпратено: 30.08 05:58 От: atil
Изтрий

И накрая:

Re: Re: "Историята казва че сме народ ...
Тогава защо "българи" на старобългарскисе скланя като "блъгаре" (Им. п., Мн. ч. блъгаре, Род. п., Мн. ч. блъгаръ) т.е. като съществително образувано с помоща на индоевропейската и славянска наставка "-ар" за образуване на лица от мъжки род, а?
http://wwwia/id_gram/gal/dur_gram_162.html
Изпратено: 31.08 00:04 От: knyazvojvoda
Изтрий | Отговор
.................
Re: Re: Re: "Историята казва че сме народ ...
Наставката "ар" в случая не е иранска нито индоевропейска а наследство от граматиката на тюркския стар българския език. Това не означава , че сме тюрки разбира се. Защото тюрките са по-късна етническа група. При това същинските тюрки не са монголи както се лъже обилно а европеиди(монголоидните средноазиатски и сибирски тюркоговорящи се наричат - тюрки чак през 6 век!). Защото древните тюрки се отделят от древнобългарския суперетнос(той не е бил едноезичен а 7 племена със свои езици, но към 2-5 век се обособяват в ИЗТОЧНА ЕВРОПА, племена с български произход, но тюркоезични в една обща българска маса под властта на Хунската династия. Тези племена именно стават известни на историците под собствените си имена а преди това под общото име - хуни.) Общото народно име обаче го изкарва като държавно име чак Кубрат през 7-ми век...
В славянските езици и особено в руския, украинския и българския има много булгар-тюркски заемки. Изчислили са ги с хиляди... Защото съжителството общото в Източна Европа е с хилядолетия. Тук имаме местен коренен булгарски народ, който през цялото време е живеял там и никъде не мигрирал. Сармати, алани, скити, буртаси, барънджар(барини) и т.н.
Средновековния писмен език е бил създаден на кирилица и на едно наречие на българските славяни живеещи северно от Солун. Той не е бил еднакъв дори за българските славянски племена тогава, но разбираем. Разбираем и за оставналите славянски народи по това време. За разлика от гръцкия и латинския език и азбука. Затова бил предпочетен.(...)

(...)
Борис го наложил с цел да укрепи християнството и да издигне прославянската християнска групировка в страната, която подкрепяла властта му. Дотогава царската канцелария ползвала гръцкия език. Старите писмености били по-скоро сакрални, за религиозна и летописна употреба и малко познати(писмото на кожа куниг). На тях се обучавали жреците и част от аристокрацията. Те били заинтересовани дори, народа да не ги знае и разбира тези знаци - така властта им също добивала сакрален и свещен характер.
Така дали "блъгар" или болгар" или "булгар" както е била най-старата форма няма значение. Въпрос на граматика и произношение на едно и също е.
Изпратено: 31.08 09:26 От: atil
Изтрий

Та, покрай сабите и материалната култура и малко светлина върху другото! За страховете, камплексите, лъжите... От една лъжа не можеш да се спасиш с друга или от една "неудобна" за политическите приятели и господари истина, да се отървеш с лъжа...
Така се държат деградиралите слуги и роби, на свободният и достоен човек, предците не му пречат а точно обратното!!
Той намира сила и основание в корените си!