Постинг
19.09.2021 04:05 -
ТОВА НЕ Е ГРУПА за ПОЕЗИЯ, А НА ЕДИН ДВАМА САМОЗВАНЕЦА
"Събличай се...
В очите ми се стичат
от плещите ти луди светлини.
Не дишай, мила...
Всеки дъх обрича на незабрава.
Хиляди вини със дрехите ти
в пода се разбиват вместо признание
и вместо думи. Не говори, любима,
всеки звук убива
неказаната нежност помежду ни.
Не зная милост!
Въглени пръсни и после
върху тях ще коленича.
От плещите ти луди светлини
неистово в очите ще се стичат!"
Това е пуезията на една доста нашумяла"пуетична звезда",която не спира да плюе И по sekirata!
ВСИЧКО ПО КАДЪРНО ВИ ПРЕЧИ! СПРЕТЕ СЕ !
"Не замърсявай душата си !
Не се рови в мръсотията , клюките и нечистоплътието !
Не съди и няма да бъдеш осъждана. Давай добро и ще получиш добро!
Баща ми казваше : " В лайно не стъпвай, защото ще се нацапаш!"
Познавам много хора ,които си траят и пак са мачкани .... съжалявани! Не искам да ме съжаляват и не мога да се МОЛЯ!
И ето едно друго творение-
Животът е...
"Целувам лодките на очите ти.
Изпивам сълзите-пързалка.
Погалваш житото на косите ми
и чувствам се малка.
Ветрища ръцете ти, кършат ме.
Брегът под краката се рони.
Животът е вечно завръщане
по улея от ирония."
Елате намерете моите .....лодки и ги целунете! Улей от ирония?! Точно улей ли?
Жито накоси и сълзи пързалка?!
Абе пуетесо, как нямаш срама от големите наши поети и писатели,особено мъртвите,как си позволяваш тази гавра,коя си ти ,госпожо самозванке?
И коментар към това велико произведение,най вероятно от от приятел или същото лице, но с друг ник-
"Веднъж ли сме умирали от жажда,
докато сме се давели на плитко?
Животът ражда първите миражи
в мъглицата над детското корито…"
Искам да ме заведете при това детско корито и... "мъглицата" му?!
Ясно е защо умирате от жажда.
Защото Ви е малко водата-плитко! Хи,хи!
СРАМ, БЪЛГАРКИ, Нямате нищо българско!!!
"Бодеш, като камък в обувка прокъсана -
ти го вадиш, а той се намъква обратно.
Идваш тук, поставяш маска навъсена
и се чудиш защо с мен не ти е приятно.
Затъмняваш стъклата на моето време
подновяваш на лакти старите кръпки.
Над сто ризи уших ти… и вече боли ме
бод до бод е в сърцето - кървави капки.
Да не беше замръквал тогава в нощта,
да не бях ти давала подслон… и снага!
Да не бях осветявала и път със свещта,
онзи път, който стига навътре в душа.
Не чу „Моминството ми остави” дори,
нахълта в миг в сърцето… и в онзи кът.
Навярно по друго би било, да бях в зори
бележка аз открила „Вече съм на път”.
Но ти остана, продума ”Тук ми е добре”
сам леглото си постла, с платно от лен.
И от тогава в обувката прокъсана боде…
Боде, ала не искам нова… тази е за мен!"
2011
Олга Николова Скобелева- СВЯТИЦАТА, спор...
Домашен хляб с газирана вода...уникално ...
„Аз просто не искам да съм родител”. Тов...
Домашен хляб с газирана вода...уникално ...
„Аз просто не искам да съм родител”. Тов...
Няма коментари
Търсене