Марин Райков 

 Юлиян Попов

Основните съмнения, че кабинетът, назначен от президента Росен Плевнелиев може да е в разрез с Конституцията, дойдоха от факта, че премиерът Марин Райков е роден във Вашингтон, а според американското законодателство това му дава право на гражданство.

А Юлиян Попов, който е женен за британска гражданка, живее дълги години в Лондон е член дори на Консервативната партия в Англия.
 

Вече пети ден нито човечето-президент Росен Плевнелиев, нито администрацията на "Дондуков 2" дават отговор незаконно ли е служебното правителство или ДА.
 

Пресслужбата на МС също не дава официална информация по въпроса.

А:
В член 110 от Конституцията на Република България е записано, че за член на Министерския съвет може да бъде избиран български гражданин, който няма друго гражданство.

Чл. 110.

      Членове на Министерския съвет могат да бъдат само български граждани, които отговарят на условията за избиране на народни представители.

Чл. 65.

(1)     За народен представител може да бъде избиран български гражданин, който няма друго гражданство, навършил е 21 години, не е поставен под запрещение и не изтърпява наказание лишаване от свобода.

Министърът на околната среда в служебния кабинет Юлиян Попов написа във Facebook (само там засега), че назначението му правителството не противоречи на Конституцията.

Попов заявява, че до 7 март тази година е имал и британско, но на тази дата то е било прекратено по негова молба (как става това в консервативна Англия, не обяснява, разбира се) .

Служебният министър-председател Марин Райков не дава обяснения има ли двойно гражданство, което е несъвместимо с поста му.

Чака се реакция от човечето-президент Росен Плевнелиев и новата марионетка Марин Райков!

Чака се и двуглавият Юлиян Попов да обясни присъствието си като член на политическа партия на друга страна, т.е. на торите в Англия!

Твърде много въпроси се натрупаха за краткото време, откакто съществува този кабинет.

Назначеният преди няколко дни служебен премиер Марин Райков също има зависимости. Не към Държавна сигурност, а към РУМНО. РУМНО или РУ-ГЩ - най-непрозрачната и най-сервилната на някогашното ГРУ на СССР - българска тоталитарна служба на комунистическа България.

Марин Райков е вербуван в средата на 80-те години от военното разузнаване на комунистическа България, която беше най-верния сателит на Съветите, а РУМНО-директна креатура на съветското военно разузнаване ГРУ. Тук е мястото да кажем малко истинска информация за неговия баща, известният национален предател и служител на българските и съветските тайни служби Райко Николов.

Баща му, Райко Николов е агент на същите просъветски комунистически служби с псевдоним „Виноградов“.

Като пресаташе в Париж на 13 май 1953 г. вербува бъдещия френски военен министър Шарл Ерню и курира връзката с него до края на 1956 г. като заплаща за предателството му между 250 и 500 нови франка в зависимост от информацията, която предава. След като Шарл Ерню е избран за депутат сумата скача до 1000-1500 франка. След като Райко Николов напуска Париж, Шарл Ерню преминава под пряката и непосредствена опека на  КГБ. Знаете ли  какво означава това? Означава, че Райко Николов е бил сътрудник и на съветските служби, в това нали няма никакво съмнение? Френското списание "Експрес" направи мащабно и много задълбочено разследване, което беше публикувано в края на октомври 1996 г. Публикацията предизвика шумен скандал във Франция. В тази публикация беше доказано, че Шарл Ерню през периода 1953-1963 г. е работил като информатор срещу възнаграждение за българските, румънските и съветските тайни служби-двадесет години преди да стане министър на отбраната в правителството на Митеран. Стои на този пост в периода 1981-1985 г., когато е принуден да си подаде оставката заради скандала, предизвикан от взривяването от френски агенти на кораб на международната екологическа организация „Грийнпийс“. Нека разкрия и малко детайли как досието на Шарл Ерню попада в ръцете на разследващите журналисти от "Експрес: то е донесено в Париж през 1992 г. от бившия шеф на румънското разузнаване Михаил Караман, който емигрира след падането на режима на Чаушеску. В досието на Шарл Ерню са се съдържали негови донесения и информации, които е давал на румънското разузнаване, с което започва контакти през 1962 г. Тогава Ерню е депутат-радикал близък до Пиер Мендес-Франс, но започва процес на разграничаване и на сближаване с Франсоа Митеран.

Шарл Ерню - близък приятел на френския президент и министър на отбраната от 1981 до 1985 година, е бил сътрудник на българските, румънските и съветските тайни служби през 50-те и 60-те години. Ерню е бил вербуван от „дипломата” Райко Николов, по това време също посланик във Франция. След разкритията всички заинтересовани страни, включително и България, опровергават така нареченото "досие Ерню", публикувано от „Експрес”. Ексшефът на френското контраразузнаване Жак Фурне твърди, че разобличаващите Ерню материали са били получени през 1991-1992 г. от бивш румънски таен агент.

Според тях през 1953 г. Шарл Ерню е бил вербуван от българската Държавна сигурност и е започнал срещу не особено високо заплащане да предлага това, което французите наричат "анализи и информации от хора с влияние".

"Експрес" твърди, че успешното вербуване е дело на българския дипломат Райко Николов, който от 1953 до 1957 г. е бил пресаташе в българското посолство в Париж.

Райко Николов предизвика изненада във Франция, като призна, че е познавал Ерню, но категорично отрече да е изпълнявал каквито и да е било задачи на българските тайни служби.

"Аз познавах много дори по-високопоставени от Ерню французи. Някои главни редактори останаха в историята на Франция, но не искам да цитирам имена, за да не предизвиквам интриги",
 

казва тогава за "Капитал" Райко Николов.

Ерню публично се е обявявал за независима френска външна политика, за разбирателство между Изтока и Запада и е смятал, че врагът на Франция не се намира на Изток.

След като българинът напуска Париж, според "Експрес" Ерню е "поет" от КГБ, след това от Секуритате, а от 1963 г. окончателно минава "под крилото" на руснаците.

Никой поне публично до този момент не е съобщил докога е продължило сътрудничеството на известния парижки бонвиван, достигнал до върховете на властта в една от великите ядрени държави.

Според Жак Фурне, когато той е докладвал през 1992 г. на Митеран ужасяващите разкрития, свързани с вече починалия Ерню, държавният глава е предпочел да запази случая в дълбока тайна.

Райко Николов е обявен за персона нон грата, а личността му създава проблем, когато за сина му Марин Райков е поискан агреман за посланик във Франция.

Друго горещо назначение на Райко Николов е посолството ни в Рим по времето на процеса „Антонов” .

Николов е работил и в САЩ, където е роден Марин Райков, в Югославия, Кувейт, Йемен и Швейцария.

В досието Шарл Ерню е описан като общителен, винаги с парични задължения и масон-все „качества“, които го правят изключително перспективен за комунистическите тайни служби. Няколко месеца по-късно, през 1963 г. румънците прекратяват контактите с него, защото това е наредено от Москва. В Букурещ получават писмено указание за това, в което има справка за Ерню, с описание на цялата му кариера, контактите му с българските и съветските тайни служби, как е извършена вербовката от бащата на Марин Райков през 1953 г., както и сумите, които Шарл Ерню е получавал. Това е сагата около бъдещия френски военен министър и бащата на днешния служебен премиер, Райко Николов, за който проф. Михаил Константинов безразсъдно говори като за някакъв топ разузнавач. Според мен е обикновено съветско мекере, такива който отровиха живота на българите 45 години, че и 23 г. след това. Марин Райков е обикалял света, ползвайки всички благини и предимства от номенклатурния и ченгеджийски статут на своя баща, а днес по най-нахален начин ни се представя като „десен“, „антикомунист“ и т.н. Стигна се дотам, бившата седесарска външна министърка Надежда Нейнски (бивша Михайлова)  да ни чете преди два дни от екрана на bTV панегирик какъв демократ бил Марин Райков. Същата Нейнски, която заедно със своя шеф Иван Костов и тогавашния президент Петър Стоянов запазиха и преназначиха през 1997-2001 над 70 дипломати със зависимости.

Още малко за тайното минало на Марин Райков.
 

През 1988-89 г. Марин Райков е в посолството ни в Белград като секретен сътрудник на РУМНО – негов колега от тези времена, само че кадрови офицер от ПГУ-ДС ми разказа, че ще изчака само една дума от новия премиер по темата „ченгета“ и ще излезе с името и лицето си, за да разкаже, за румнаджийското минало на Райков и съвместната им работа – той в ПГУ-ДС, а Райков – от РУМНО. През 1992 г. Марин Райков започва да се ослушва и да се прави на „десен“, да заиграва със СДС и настоява пред началниците в РУ-ГЩ, че иска да се еманципира. Не знае, че от „сектата на зелените чорапи“ се излиза само през комина. Справка: Виктор Суворов.
 

Поставя условие да ес унищожи делото му.
 

Обещават му.

През октомври 1997 г. първата комисия по досиетата на Богомил Бонев обаче открива, че досието в РУМНО на Марин Райков е съхранено напълно.
 

Днешният премиер научава за това и изпада в потрес, среща се с тогавашния шеф на РУ-ГЩ ген. Ангел Кацаров (вече покойник) и настоява да бъде покрит. Кацаров лично отива при тогавашния „десен“ премиер Иван Костов, обяснява му казуса, колко е деликатна ситуацията и Костов с еднолично решение заповядва делото да бъде скрито. Марин Райков не е обявен. Това е, другарки и другари сагата Райкова в РУМНО. Днес още е скрит, защото е сложен под защитата на чл. 32 „особено ценен за националната сигурност“. Според чл. 32 от Закона за досиетата не се разкриват документи, т.е. досиетата на хората, които са били военни разузнавачи преди 1991 г.За целта шефовете на службата трябва да внесат предложение в комисията, която да прецени как да постъпи.

Документите, които не се разкриват, се съхраняват в специален архивен фонд.
 

Толкова за Марин Райков.
 

Не мисля, че ще успее да се покрие и този път, няма да позволим „сектата на зелените чорапи“ да продължава да контролира съдбите и бъдещето ни. И още – ето това е причината поради, която от поне година водя свирепа война със съветника по националната сигурност на президента Росен Плевнелиев, който е бил зам.-шеф на РУ-ГЩ цели 11 години и е бил началник там на най-важната комисия – „Кадри“.
 

Бас ловя, че костеливата му ръка има пръст в кастинга и лобирането за назначаването на Марин Райков като служебен премиер.

А сега внимание – за министър на околната среда и водите е назначен Юлиан Попов.
 

Първото, което драска в биографията му е образованието – завършил е българска филология, писач на дописки дълго време в издание на Иво Прокопиев и Икономедия. Имам въпрос – как един филолог ще управлява в този много сгъстен откъм време период едно изключително трудно и сложно като дейност министерство. Юлиан Попов е брат на дългогодишния шеф на „Отворено общество“ в България Стефан Попов, който получаваше удължаване на мандатите си като такъв с лично решение на Джордж Сорос, което показва тънка червена нишка в кариерата на този човек. Сега обаче следва другия скандал – Юлиан Попов е британски гражданин. Твърдя го, защото два пъти се е явявал на избори там, като представител на Консервативната партия на Великобритания. Последният път е през май 2010 г.
 

Ето линк за участието му и скромните гласове, които е взел (Election Results for Brunswick Park Ward, http://www.southwark.gov.uk/site/custom_scripts/viewelection.php?pollid=2).
 

Естествено, не е избран.
 

Там такива не ги избират за съветници, но тук – воала, ставате веднага министри.

/плевен онлайн портал:

Д-р инж. Никола Тодоров, доцент

tempis@operamail.com