По цял свят, 100-те дни на всяко правителство (или президент) с 4 г. функционален мандат, отчитат, както профила, така и тенденциите в намеренията за целенасочена за в бъдеще дейност.

Политолозите у нас, за първите 100 дни на президента Росен Плевнелиев (22 ян. - 30 апр. 2012), отчетоха намерения, изпълнени със старание и желание да се наложи публично като активен, широко скроен и не робуващ на идеологически догми президент. Същевременно, прекаленото  старание на новопрохождащ политик, съчетано  с  неясния профил на президентската институция, произвеждаше и не дотам желани ефекти. Стремежът към активност водеше до безкритичен подбор на част от изявите му, към по-широка скроеност - до  разпиляност, а  идеологическата разкрепостеност - до неумение да очертае собствен фокус, различен от този на Регионалното министерство, на което беше министър до интронизацията си.

“100 дни” на  Марин Райков предстои да свършат днес на 19-ти март.

Какво може да се каже?

 “Ако иска да получи доверието на хората и то не само в една партия,а тъкмо в справедливостта, премиерът Райков може да го направи с един подпис: като изтегли парите на големите държавни предприятия от Корпоративна търговска банка, която финансира с парите на българските граждани тяхното облъчване с пропаганда, допринесла в много голяма степен за кризата в България- именно криза на доверието, предизвикала невиждани бунтове от 16 години насам. Не го ли направи, Райков ще потвърди съмненията, че се готви да продължи в общи линии линията на Борисов: и монополът да е сит и хората да бъдат правени на овце, за да се превърнат отново в жертвени агнета някъде около Гергьовден.”,

Иво Инджев  --- Марин Райков да върне парите на държавата от КТБ, за да върне и доверието на хората

И още:

15 март, петък, при Ани Цолова:

Беше ли необходимо Марин Райков да стори поклон на избягалия от отговорността за управлението Бойко Борисов?

Райков заяви на всеослушание, че Борисов с напускането си (а то си е чисто бягството, както се разбра в цял свят) бил доказал, че е силен, а не силов политик. 

Намирам това за неуместно и много глупаво тълкуване на един егоистичен акт на Нарциса Б.Б., което Райков можеше да спести (но той с това започна), като явно не пожела да каже нещо друго, или не му беше позволено.
И е много лош политически атестат за неговата предполагаема служебна дистанцираност от политическите пристрастия.

Ако Марин Райков действително иска да направи възможното за връщане на доверието на хората, както заяви, първо трябваше да посочи как и в какво ще го върне. Недоизказаното му пожелание, дошло след реверанса към Борисов, по скоро остави усещането за доверието в ГЕРБ и лично към Б.Б. 

Райков можеше да употреби някои от стандартните речеви инструменти за такива случаи, които владее прекрасно, като обучен дипломат.
И не да  плещи глупости за силни, но несилови политици.
Това не звучи дори за клише!

В съботния ден ---16 март--- обобщение на изминалата първа седмица от управлението на служебния кабинет обаче беше даден косвен отговор поне на един от висящите въпроси около наследството на Борисов.

Поради това, че сме се нагледали на какви ли не лицемерия от страна на Борисовите слуги в медиите, беше трудно да повярваме, че и този път не ни мамят нещо с демонстративния обрат на ТВ7, от чиито екран главният ласкател на властта Бареков смени маската и си сложи ореола на критик на същата власт със задна дата, защо (лично той и) поверената му телевизия отдавна били посочвали кривиците й, но не го послушали и затова ГЕРБ паднали от власт. Сами преценете дали тази претенция е повече нахална, или комична…

После скъпо платената компания на Бареков поде люта кампания срещу президента Плевнелиев, който даде признаци за еманципиране от Борисов. Скъпата компания на ТВ7 буквално направи ялов опит да пренасочи февруарската революция срещу него, който със своя пълен провал само показа доколко се е самозабравил скъпият Бареков, вярващ, че като изкрещи нещо от екрана, то се превръща в тон за песен за ухажвания от него субект- в случая това беше народният гняв.

Имахме всички основания да си помислим, че това е поредният театър за заблуда в посока на „повечко критичност” с цел поне малко връщане на доверието- същото, за което намеква и Марин Райков. Днес обаче се оказа,че служебният кабинет съвсем истински бойкотира ТВ7. Нито един министър не се яви на екрана на един от шефове на телевизията Емил Кошлуков, който се конкурираше с Бареков в ръмженето срещу Плевнелиев. Съответно Кошлуков изнесе от екрана жална тирада на пренебрегнат водещ и бутафорно заплаши властта с последици, ако го бойкотира и следващата събота.

За сведение пояснявам, че в останалите публицистични телевизионни предавания в конкурентите телевизии се изсипа половината служебно правителство, от което стана ясно, че новите министри ни най-малко не се крият от публиката, а не желаят да се появяват именно в ТВ7, където доскоро се редеше на опашката за похвали т.н. елит на ГЕРБ.Така беше изпратен първи по рода си сигнал към медийния монопол, който направи твърде лоша услуга на ГЕРБ и Борисов да го хвали до степен, че сега да трябва някой друг да се бори за връщане на доверието в него.

Пред публиката днес се представиха ключови фигури от новата изпълнителна власт и то не от шегаджийския миманс, като актьорът Пенев в превъплъщението му на министър на културата, а натоварените да държат финансовите и икономическите юзди на държавата.

Очакваме обаче и втория, далеч, далеч по-важен жест на разграничаване от метастазите на уродливото Борисово наследство по отношение на медийния монопол, наследен от него от тройната коалиция и доразвит до посмешището, в какво се превърна българската журналистика, кастрирана от основната й функция да контролира властта и по този начин да помага в превенцията срещу февруарски революции. 

"Ако иска да получи доверието на хората и то не само в една партия, а тъкмо в справедливостта, премиерът Райков може да го направи с един подпис: като изтегли парите на големите държавни предприятия от Корпоративна търговска банка, която финансира с парите на българските граждани тяхното облъчване с пропаганда, допринесла в много голяма степен за кризата в България- именно криза на доверието, предизвикала невиждани бунтове от 16 години насам. Не го ли направи, Райков ще потвърди съмненията, че се готви да продължи в общи линии линията на Борисов: и монополът да е сит и хората да бъдат правени на овце, за да се превърнат отново в жертвени агнета някъде около Гергьовден."

Ако някому се стори, че критиката към тази власт е твърде нетолерантна поради нейната младост, предлагам всекиму да изчисли колко дни толеранс се полагат на това правителство по формулата за 100-те безкритични дни, които обикновено се дават на нови управляващи в рамките на цял управленски мандат. Може да се окаже, че съм закъснял дори…

Е, какво да очакваме да края на поста му ?

Пост на един пазител на Статуквото!

Досущ като поста на интрониралият го – човечето Президент!

/плевен онлайн портал
д-р инж. Никола Тодоров, доцент