ПОЛИТИКАТА, МОРАЛЪТ И РЕЛИГИЯТА КАТО ФОРМИ НА УПРАВЛЕНИЕТО В НОВИЯ СВЕТОВЕН РЕД. КУЛТУРНИТЕ ИЗМЕРЕНИЯ НА СЪВРЕМЕННОТО МАСОНСТВО. ИСТОРИЧЕСКИ ИЗВОДИ
 

Резюме: Планът за завладяване на целия свят от евреите е една стара тяхна мечта, която в условията на съвременния свят придобива нов, конкретен смисъл. Възниква въпроса: Има ли идеи и теории, които се стремят да обосноват този план от гледна точка на всеизвестни истини, произтичащи от философската наука и морала. Отговорът на този интересен въпрос се търси въз основа на анализа на един интересен случай от живота на българското масонство и на някои факти от историята.

Съществуват твърдения, че планът за световно управление на евреите започваме с овладяването на 1/6 част от света, която е обхваната от православната славянска държава Русия. Популярно е схващането, че руската октомврийска революция от 1917 г. е била организирана и разиграна по предначертан от войнстващото международно масонство план.

Според някои източници пътят на Символичната Змия, която поробва народите на Европа под егидата на евреите трябва да мине следните етапи:

I — Преди Рождество Христово в Гърция, в епохата на Перикъл.

II — Последните години преди Рождество Христово в Рим, през; епохата на управлението на Август.

IІІ — 1552 г. Мадрид, в епохата на Карл V.

IV — 1770 г. Париж, в епохата на Людвиг XIV.

V — 1814 г. Лондон, след падането на Наполеон I.

VI — 1871 г. Берлин, след пруската победа над французите.

VII — 1881 г. Петербург, след убийството на импе ратор Александър II от евреомасоните.

VIII — Последно десетилетие на победоносно връ щане на Змията в Цион.

Ще направим кратък коментар на тази периодизация. В известен смисъл някои автори са склонни да приемат, че IV и V етапи могат да се сменят с други данни и места:

IV — Това е 1648 г. и Лондон. По това време Кромуел, който е ръководел английската революция е бил използван от масоните, като с еврейски пари той се подготвил за събитията. В резултат на това масоните получават признание и равноправие в Анг лия.

V — Френската революция от 1789 г., място Париж. 

 

Евреите-масони са начело на организацията, съборила монархията

Революцията разори Франция, но масоните получиха равноправие, бла годарение на което те и до ден днешен действат на територията на тази страна.

Масоните от Франция създадоха традиция, която е пример за масонството от цял свят. Може да се каже, че убийството на император Александър II отваря пътя за проникването на масонството и в Русия. 

Делото им там се увенчава с една от най-големите техни победи — Руската Октомврийска революция. След това събитие обаче масонското движение в Русия започва да излиза извън рамките на организационно конспиративната си същност и да търси нови измерения в своята дейност.

Вниманието на руските масони е насочено към културата, най-вече лод влияние на факта, че руската интелигенция можеше да се обедини под тяхна егида само, ако се използваха руските културни традиции, а отдръпването от организационно-конспиративната дейност беше наложено от преследването на масоните от страна на комунистическата власт, която ги олределяше като "тъмна буржоазна сила", призвана да подрони устоите на руската комунистическа държава.

Известен последовател на руското масонство е В Ф. Иванов живял и творил в гр. Харбин в Далечния Изток. Издал е книги на тази тема: "В търсене на държавния идеал", "От Петър I до наши дни (руската интелигенция и масонството)", "Тайната дипломация", "Под светия кръст на двуглавия орел", "Император Николай II", "А. С. Пушкин и масонството", "Масонството и православният свят" и др. Този автор може би най-системно и последователно е изложил своеобразна културна доктрина, която много последователи характеризират като нов етап в развитието на масонството.

Особено в книгата си "Масонството и православният свят" Иванов е успял да разкрие с вещина основните идеологически и естетически разбирания, цели и възгледи, на масонските ложи, движения и организации, като в своите откровения той обръща внимание на творчеството на руския художник и известен масон Николай Рьорих.

Под влияние на такива идеи поклониците на масонството в Русия като напр. Т. Соколовска.и Лангинов представят дейността на масоните като висш порив към светлина, добродетели, истина. Новите масони от втората половина на XX век използват интереса към културата, за да създадат една особено ефективна форма за прокарване на своите идеи. Културата беше пътят на проникването на масонството и в България.

Историята започва с дейността на руската писателка Елена Блаватска, която се е вдъхновя вада от древната индийска философия. Тя създава през 1875 г. в Ню Йорк първото Теософско общество, което става център за разпространение на масонството по света.

В следващите няколко години се създават множество секции и организации по цеди» свят. Една от тях е създадена и е България.

Това е "Теософски семинар", организиран от български интелектуалци на 14 февруари 1903 г. в София. През 1881 г. в Париж се основава Орден на всемирното смесено зидарство, наречено комасонство, което има за задача да въвлече в масонското движение и жените, въпреки че в чл. 3 на Масонската конституция от 1723 г, е отбелязано:

"Лицата, които се приемат за членове на ложите, трябва да бъдат честни и искрени, да не бъдат незаконородени, да бъдат в зряла възраст и със здрав разум... Робите, жените, неморалните и безчестните хора не могат да се приемат, приемат се само ония, които се ползват с добро име". 

Българското теософско дружество се провъзгласява за ложа (клон) на френската секция на Теософското общество по този начин се отваря пътя за проникването на френското влияние у нас. В своята програма българските масони-теософи си поставят за цел да образуват център за изучаване на теософски доктрини и науките, свързани с тях, да работят за осъществяването на всемирното братство на хората независимо от тяхната раса, религия, социално положение, пол, образование и националност.

По-късно възникват и други теософски ложи, които се обединяват в Теософско общество, представящо се като част от Всемирното теософско общество, основано през 1875 г. в град Адигар (Индия).

Видни представители на тази масонска ложа са: Ал. Протогеров, Николай Райнов, Благой Мавров, М. Цончева и др. През 1924—1925 г. Теософската масонска общност в България издава списание "Теософия", което е продължение на едно друго списание, излязло за първи път през 1920 г. 

През 1933 г. излиза сп. "Теософски вести", а от 1927 г. до 1940 г. орган на това общество е сп. "Орфей". Според видната масонка Ани Безант (жените наистина вливат нова свежа струя в редиците на масонството), всеки човек е потенциален "Бог".

Също така представителката на женския пол в това движение Е. Блаватска, основателка на Световната Теософска (масонска) общност, е издигната в ранг на "посланица на Учителя", като в специално създадения теософски храм в Адигар нейната статуя е поставена редом с тези на Заратустра, Буда, Христос и Мохамед. 

С идеите, проникнали чрез "теософската мадона" Е. Блаватска и други видни жени-масони става възможно обожествяването на обикновените простосмъртни, което е особено привлекателно тъкмо за онези личности, които са се устремили към върховете на световната власт. Изглежда, че практичният ум на жената е било важна предпоставка за преодоляването на психологическата бариера за изграждането на план и за духовно господство над света, което мъжкият масонски ум през вековете е възприемал само през призмата на конкретността на светските организационни структури. След 9.IX.1944 г. настъпват тежки времена и за българското масонско движение. Много видни представители на това движение са изпратени в лагери, други са убити или преследвани от властите, трети напускат страната.

Всичко това продължава до момента, до който на политическия хоризонт на страната се появява също една жена — Людмила Живкова, дъщеря на комунистическия диктатор Тодор Живков. Много партийни деятели от обкръжението на партийния лидер бяха шокирани от "странното" увлечение на Людмила Живкова да пропагандира и да използва учението и творчеството на Николай Рьорих, поставяйки си за цел да положи в България "началото на програмата за издигане ролята на изкуството и културата за всестранно и хармонично развитие на личността". Но защо именно Н. Рьорих? Та нали той е виден масон от 30-те години на нашия век, имащ последователи по цял свят. 

Защо неговата странна живопис, която очевидно не отговаряше на каноните на комунистическата партия, бе така ентусиазирано пропагандирана и възвеличавана от тогавашния интелектуален елит у нас.

Силата на властта, с която е облечена по това време Л. Живкова й позволява да проведе успешно пропаганда на творчеството на художника, да обяви 1978 г. за "година на Н. Рьорих", да превърне личността му в своеобразен мит и единствен критерий за интелигентност в културата на България по това време. Всичко това е било дълбока заблуда! В основата на инициативите на Л. Живкова са стояли съвсем други подбуди, основана на масонските възгледи за световно господство, които целят чрез културните дейности и контрола над тях да се осъществи обединяване на цялото човечество, без разлика на националност, раса, религия, класа и култура. 

В такава общност се установява принципът на всеобщ морал, еднакво приемлив за всички народи и при всички условия. Особено внимание се обръща на младите и децата. В рамките на идеите на теософите, извиращи от глъбините на индийската философия, се проповядва, че в далечното минало божествата са били обикновени хора и че този процес продължава и до ден днешен. Такъв характер беше придобила и неочакваната атака на световното масонство, насочена към българското общество.

Но дали с тези си действия Л. Живкова е изпълнявала масонска мисия, целяща да застраши абсолютното господство на комунистическата идеология, или тя е превъплъщавала като божество простосмъртния брат Рьорих, представяйки го като новото превъплъщение на Иисус Христос?

Това никой не знае!

За ролята на масоните в събитията, свързани с двете големи социални революции — френската и руската, са изписани хиляди страници, Днес малко са все още наивниците, които считат, че идеалите и обеднелите маси са били движещата сила на тези два гигантски социални катаклизма. Никой обаче не се е наел да изясни ролята на масонството в процеса на разпадането на комунистическата система от Източна Европа и бившия СССР, в края на 80-те и началото на 90-те години на този век. Това ново широкомащабно катастрофално явление не може да се обясни с тайните организации и масонски ложи, внедрени вътре в плътта на тези общества, където масоните се преследваха с особено ожесточение.

Как тогава този нов социален катаклизъм е протекъл, без участието на световното масонско движение?

Мнозина днес приемат, че събитията от 1989 г. са били замислени и организирани от вътрешни сили, действащи в самите комунистически общества. Това са били хора произхождащи от редиците на елита, свързани с националните компартии. Те осъществявали cвоите цели чрез конспирацията на създадени от тях организации. Процесът е бил улеснен от солидарността на външните сили с новозараждащата се реформаторска класа, която се. формирала най-вече измежду редиците на комунистическата стопанска, финансова, политическа и административна номенклатура. Голяма помощ на това движение оказват и възникналите дисидентски движения в тези страни, които имат второстепенно значение. 

Важна рола изиграла и постепенното разведряване на международния климат, вследствие на което двете основни велики сили в света — САЩ и СССР, разбират, че единствено правилно решение за тяхното собствено съществуване е взаимното добронамерено и приятелско отношение. Може ли някой от нас да предположи, че в международните отношения, елитните конспиративни системи биха допуснали доброволно едно такова неестествено за -тяхния стил на действие разведряване? Кога ние сме били свидетели на едно толкова широкомащабно и всеобхватно помиряване между смъртни врагове, от които са зависели съдбите на милиарди хора.

Това е абсурд!

Мнозинството обаче възприема идеята, че това е било победа на човешкия разум над силите на злото и противопоставянето. Ето в този случай, твърдят привържениците на тази идея може да се потвърди една стара колкото света истина, че силите на доброто и разума винаги триумфират над силите на злото.

Случаят с Л. Живкова и действията на Горбачов обаче могат да се определят като нова насока в методите прилагани от международния таен елит, които са по-гъвкави, деликатни и балансирани. Целта обаче е същата: Да се управлява света чрез унищожаване на националните различия и локалната мощ на властта, чрез премахване на религиозните системи, достигайки една висока степен на хомогенност и уеднаквяване на световната обществена структура. На тяхно разположение е едно силно съвременно оръжие, което в науката се нарича психолингвистично програмиране. Именно с негова помощ поведението на Горбачов учуди света, а помирението на двете световни сили изненада дори и найголемите оптимисти.

Това разведряване не беше само резултат на спонтанна реакция на ръководните кръгове на държавите, а по — скоро един целенасочено управляван. процес, който обслужваше главната цел: Развихрянето на социалната стихия в Източна Европа и бившия СССР, и отваряне пътя на деструктивната конфликтност чрез разпадането на комунистическия .режим в тези страни.

Много изследователи на международната конспиративна система считат, че Горбачов е бил директно завербуван в някоя от елитните масонски организации по света, където просто са му заповядали да извърши това дело. И наистина има данни за такива директни контакти, при все че въздействие върху Горбачов са могли да окажат и по линията на КГБ, която е в тясна връзка" с мощната световна конспирация. Въпреки това те не са си позволили да преминат определената от благоприличието граница на приближаването си към личността на Горбачов, а са му въздействали с модерните методи на психолингвистичното програмиране.
 

В края на 70-те години много радиостанции на Запад THERE IS A GOD BUT GORBACHOV IS NOT HIM съобщиха за почивката на най - младия член на Политбюро на КПСС Горбачов и неговата съпруга Раиса в един италиански санаториум.

Изненадващо беше това, че се отбелязваха подробности за техните реакции към блясъка и лукса в западната социална система. 

В някои жълти масмедии дори беше съобщено, че към Горбачов и Раиса са били насочени най-съвременни електронно-оптически уреди за следене на всякаква тяхна реакция, след което информацията е била обработена на компютър.

Съвременната наука позволявала от такива данни да се извадят заключения за структурата на техните подсъзнателни подбуди, което било от изключителна важност, за да се контролира тяхното поведение чрез подходящ подбор на външните въздействия. Тогава широката общественост не обърна сериозно внимание на този факт и го отдаде на естествената предразположеност на журналистите към сензации, прерастваща често в безпринципното смесване на въображаемите образи на мисълта с реалността.

Научните заключения от такива специални наблюдения обаче бяха следните: Характерът на Горбачов е благ и податлив на външни внушения. Той не е чужд на лукса и красивите неща в живота и бита. Същевременно от него се излъчва необичайна жизнена енергия. Той може да убеждава хората около себе си. Раиса, неговата съпруга, е силна и властна натура. Благоприятен факт е, че тя насърчава Горбачов към "велики" дела (т. нар. синдром на властващата императрица налагаща своята воля чрез лоста на властта на нейния мъж). Раиса силно се е влияела от лукса и добрата обстановка в бита, ценяла добрите обноски и е била критично настроена към "фанатиците" в управлението на страната. Нейната умереност и същевременно сила на волята влияели положително върху Горбачов. Най-важният факт обаче е, че самият Горбачов е силно обладан от желанието за самоутвърждаване, от желанието да направи нещо полезно за хората, за нацията, за света. Идеята за разведряването витае в душата му и той чувства, че от това може да излезе нещо велико. Краят на студената война е реална възможност, която би увенчала неговата кариера с едно от най-великите достижения в историята на руската държавност. В началото обаче той вое още смътно си е представял как това би могло да се осъществи. Трябваше да му се помогне с подходящ отвън импулс. Интересното е обаче, че точно по това време започва една масирана, необичайна по своята интензивност и мащабност кампания от страна на световния политически елит в полза на разведряването.

Четат се лекции, произнасят се речи, използва се трибуната на ООН, разработват се научни програми, имащи една единствена цел- да се популяризира идеята за разведряването. Налице са сериозни, убедителни аргументи: нарастване опасността от глобален ядрен конфликт, в който победител няма да бъде излъчен, а ще има само победени и омаломощени противници; нараства опасността от неконтролируемо разпространение на ядреното оръжие и попадането му в ръцете на безотговорни и авантюристични групировки, правителства и мафии; изключителни перспективи да се решат важни социални проблеми в световен мащаб чрез отклоняването за тази цел на финансовите средства, предназначени за въоръжаване и т.н.

Идеята е чудесна, но разведряването е вид компромис, а в компромиса всеки участник плаща определена цена. Всеки отстъпва доброволно заета отнапред позиция, за да може да се осъществи поставената цел. Известно е обаче, че в компромиса [обикновено по-силният печели, а по-слабият губи.

Същевременно можеше да се поставят и редица въпроси от типа: Едно такова затопляне на международния климат не Можеше да не катализира и нови процеси (подобно на растежа на растенията и дърветата през периода на пролетното затопляне на времето), някои от които могат да доведат до неконтролируеми, стихийни процеси, отприщени от потенциални сили и енергии, заложени в обществото като цяло. Къде може да се прояват такива сили и биха ли могли те да бъдат удържани, неутрализирани, или отпускани постепенно в ритъма на едно стабилно и управляемо движение?

За да се даде отговор на този въпрос би трябвало да се разполага с твърде задълбочени знания за обществените явления и процеси.
 

Разполагаше ли човечеството в края на 70те и началото на 80-те години с такива знания?

Очевидно тези, които взеха от руска страна решение да поемат отговорността за такъв един колосален компромис не разполагаха с такива знания.

Дали обаче световният конспиративен елит или интелектуалните кръгове на Запад разполагаха с такова знание? 

Никой не може да каже нищо определено по този въпрос. Съдейки по реакциите на европейските и американските учени на по-късните събития може да се заключи, че такова знание не е съществувало и при тях.

Какво представлява обаче това знание? 

На този въпрос ще се опитаме да отговорим в следващата глава.

А сега да продължим с анализа на проблема "Горбачов". Очевидно руското ръководство не е разбирало, че огромната негативна потенциална енергия натрупана от комунистическата организация на обществото можеше да бъде отприщена по един толкова неочакван начин, в противоположност на планирания процес на минимални промени, които налагаше отстъпката по въпроса на международното разведряване.

В този смисъл хората по върховете на властта в Русия и Източна Европа вярваха, че случаят дава възможност да се отстранят някои нередности, спъващи развитието на самата система (имаше се предвид най-вече застойните явления, в комунистическите икономики, сериозните проблеми с човешките права, така както те се възприемаха в демократичния свят, очевидното изоставане от световните стандарти на технологията и жизненото равнище, ниското качество на живота и бита на хората, дефицита на стоки и безотговорното отношение на населението към държавната, колхозната й кооперативната собственост, скритата икономика в социалистическото стопанство, което придобиваше, все поголеми и застрашителни размери, недоволството от зарастващата корупция във висшата сфера на властта и т.н.).

Същността на системата, можеше да се запази, въпреки някои отстъпки по радикални въпроси от типа: абсолютната доминация на КПСС в политическата сфера на властта и правата на човека. Именно такава вяра битуваше в съзнанието на тогавашното съветско ръководство начело с Горбачов.

Факт, потвърждаващ прекомерната увереност на съветските ръководители в успеха на една такава по-скоро "козметична" промяна в социалния строй, наречена от Горбачов "перестройка", се потвърждава и от голямата и както се оказа по-късно необоснована самоувереност в преговорите по цената на компромиса със Запад. 

Тази безпочвена самоувереност доведе до това, че западните сили заплатиха нищожна сума за колосалните придобивки, които те получиха от това разведряване, а руснаците обратно — загубиха много. Изразено в пари те можеха да получат десетки и дори стотици пъти повече финансови средства от парите, които всъщност получиха за това, че доброволно отстъпиха от позициите си. 

Конфронтацията по времето на студената война струваше много скъпо на Запада. Разведряването им позволи да икономисат огромни средства, голяма част от които спокойно можеха да предоставят на и без това бедните източни народи. Но това не стана. Западните страни, най-вече Америка и Германия, заплатиха много малко за своите придобивки от разведряването, защото руската самоувереност, основаваща се на незнание и невежество, беше използвано по особено ефективен начин от тъмните елитни сили.

Те ръководеха, стаени в своя невидим кръг, такива крупномащабни кампании като международните движения за разведряване, за разоръжаване и мир, разпространяваха чрез интернационални организации високохуманни идеи, като Единство, Творчество и Красота, като Световна Асамблея на децата "Знаме на мира" и т.н. 

Никога световният елит не се е грижил така сериозно за международното разведряване и разбирателството. Определено може да се каже, че краят на Студената война бе до голяма степен тяхна "заслуга. Но нали разведряването и международното разбирателство пречи на главната им цел за отслабване на местното управление на държавите, защото това допринася за укрепване на силите, които биха се противопоставили на идеята за световно господство?

В случая обаче международното разбирателство послужи като спусък за отприщването на една колосална социална енергия, натрупвана и задържана в течение на десетки години в огромния обществен агрегат на световната комунистическа система. Беше направена една крачка назад, за да се направят две напред. Местните сили и политическите кръгове в бившите социалистически страни отчитат, че процесът на демократични реформи в Източна Европа и бившия СССР е протекъл мирно, без кървави сблъсъци, с изключение на ограничения кървав конфликт в Румъния. Никой обаче не може да схване, че неконтролираният спад на производството в тези страни, бързото и зашеметяващо обедняване на широки слоеве от населението, поражда нови енергии и вихри в плътта на тези изстрадали от комунизма общества, нещо което има не по-малки последици за световното равновесие, отколкото ако тези явления биха били предизвикани от горещи кървави сблъсъци. Това беше мощен механизъм с огромна сила, помитаща националните структури на властта, отслабващ неимоверно държавното управление в една огромна част от световната система, поставяйки я на колене пред световната конспиративна мафия.

В общия баланс на компромиса между двете велики сили могат да се причислят следните възприети и осъществени в общи линии отстъпки от страна на бившия СССР:

1)Ликвидиране на Източния военен и икономически блок и комунистическата система в него.

2)Изтегляне на руските войски от Германия, Афганистан и Монголия.

3)Връщане на Курилските острови на Япония (този пункт единствено все още не е осъществен).  

4)Намаляване ядрения и конвенционалния потенциал на бившия СССР и страните от Източния блок.

5) Отваряне на границите и либерализиране на търговските връзки със западния свят. Такива сериозни отстъпки не могат да се направят на ниска цена. Още повече, че ние сме свикнали да наблюдаваме една традиционна неотстъпчивост от страна на управляващия комунистически елит в Русия, на КГБ и висшите военни кръгове на руската армия. Въпреки това тези отстъпки бяха факт.

Много изследователи на този сложен проблем считат, че обратното "разплащане" е обхващало следните по-главни точки:

1)Отпадане на въпроса за Курилските острови. 

2)Безнаказаност за съветското въоръжение в Афганистан.

3) Финансова и политическа подкрепа за "перест ройката" в бившия СССР и Източна Европа.

4) Оставяне в сферата на руското влияние на Източна Европа.

5) Никакво любопитство по отношение на милиардите тайни влогове в западни банки, в които са скрити прословутите "мръсни червени пари".

Видно е, че получената цена е нищожна в сравнение с направените отстъпки. Възниква, въпроса: Защо Западът не предлага някаква нова програма от типа на плана "Маршал", за съживяването на изпадналата в беда източноевропейска икономическа система, имайки предвид, че когато този план беше предложен и осъществен с цел да се избегне разрухата на западноевропейските държави след Втората световна война, по същия начин и сега такъв план би могъл да се яви като единствена алтернатива за противодействие на печелещите силни позиции леви социалистически партии и движения.

Причината е, че западният свят не беше подготвен за една такава широкомащабна промяна, осъществена чрез доброволна отстъпка. Западните правителства може би и до днес приемат, че един нов план "Маршал-2" би означавало хвърляне на милиарди долара в бездънна яма, наричана "нискоефективна икономическа система на бившия комунистически Източен блок". Единственият предвидим резултат от такава акция може би ще е само връщането на една голяма част от тези пари отново в западните банки, но вече в специални секретни сметки. Но ако на Запад никой не е искал и не е очаквал тези промени, защо все пак това се случи?

Отговорът е — тайната на успеха се крие в новите, изтънчени и гъвкави методи на световната конспиративна система, която чрез руската "перестройка" постигна своя най-голям исторически успех в нанася нето на удар срещу националния суверенитет, държавното управление и конституционното устройство на държавите по света. Съвършено наивни са онези, които възприемат идеята, че това е план, съставен от вътрешни опозиционни кръгове действащи в бившите социалистически страни, съгласували своите действия с автономната система на КГБ и малката елитна група на Горбачов. Всички сценарии, планове, клинове и тем подобни са само дребни детайли в колосалния замисъл, осъществен по блестящ начин от преустроената на нови релси световна конспиративна елитна система.

Тайната, както знаем, стои в самата сърцевина на тази форма на властта. Единствено междинният момент на проблясването й под формата на такива причудливи и поразяващи въображението действия, като това на решението взето политическия кръг на Горбачов, осветяват нейната активна плът. Световната конспиративна мафия знае какво да дебне, ако иска да постигне главната си цел, знае кого и как да привлече, да му въздейства или да задвижи тайната си система от помощници. Този дълбоко законспириран елит крие много тайни и знание, тъй като иска много, и тези тайни той свързва в система, с помощта на която се разпространяват нейните невидими нишки на влияние. И все пак за да разберем по-добре аспекта на тайнството във философията на властта на масоните ще трябва да се обърнем към историята.

Преди повече от хиляда години по долините на поречието на река Волга съществувала богата и силна държава известна като Хазарско ханство.

Произходът на народа билтюркско-татарски. Основният поминък на хората бил търговията със съседите. Техните обичаи на степен народ постепенно еволюирали в заседнал живот, протичащ в сравнително големи за тогавашното време селищни структури. Хазарите търгували много с роби, затова често нападали съседните славянски племена, за да попълват запасите си с "жива стока".

През VII и VIII в. в Хазарската държава започва да прониква юдеизма. Това ставало благодарение активността на константинополските равини, които започнали разпространението на тази религия отначало сред висшата класа на хазарите, а след това и сред хазарския народ.

В историографските описания на събитията свързани с борбите на руското славянство с хазарите се споменава за бойни схватки с "великий жидовин", които не са били палестински юдеи - семити, а хазари, възприели юдеизма.

В динамиката на горещите битки, които са водели с променлив успех между славяни и хазари, възникват моменти, когато големи и решаващи победи на славянски племена ставали причина за заробването на големи групи от хазари. Това станало например по времето на управлението на киевския княз Святослав, който през 965 г. след н.е. успява с помощта на Византия да разбие хазарите и да ограби най - главните техни градове.

Пленените хазари обаче принадлежали на юдейската вяра и именно те и техните потомци по-късно се обособили в известната юдейска група на "ашкеназите", т.е. на източните юдеи, които по своя характер и етнически произход нямали почти нищо общо с коренните юдеи от Палестина.

Общото е било религията.

Съществуват редица факти от историята, които показват, че потомците на хазарите - юдеи са били разпръснати различни войни, давайки началото на повечето от еврейските малцинствени групи в Източна Европа. Много сериозни учени-историци са склонни да приемат хазарския произход на компактните групи от евреи в тази част на света. Аргументът е, че бидейки скитнически народ, хазарите по- късно просто са се придвижили на запад под натиска на монголите. Тук те са се слели с вече установените насила още по времето на Святослав потомци на хазарските роби, които изповядвали юдеизма и образували по този начин етническата група на евреитe - ашкенази. Тюркско -татарската кръв обаче придавала своеобразен характер на тези евреи, които по - късно започнал и да се смесват и със западната еврейска група на "сафардите", имащи съвсем друг етнически произход.

Хазарската система на управление имала Двойнствен характер.

От една страна, начело на държавата стоял Каган, които бил представител на религиозната и духовната власт и от друга страна, начело стоял Бек, който упражнявал изпълнителната светска власт.

Историкът Кестлер твърди, че Каганът представлявал всъщност висшата власт в Хазарското ханство, но той бил недостъпен, невидим за очите на простосмъртните и непосветените. Бекът бил само негов помощник, изпълняващ организационните и административни функции, подчиняващ се на заповедите и разпорежданията на Великия духовен водач "Каганът".

Много автори сочат, че този модел на управление е бил прилаган винаги когато на кормилото на властта в източните страни са заставали евреи - юдеи от групата "ашкенази" . 

Това било дори указание, че управлението на държавите е под техен контрол. 

Типичен е случаят със Сталин.

По време на управлението на този диктатор Велик Каган на властта бил един типичен потомък на хазарските ханове — Лазар Моисеевич Каганович (дори фамилното му име идва от прозвището Каган).

Той бил скритият, но Всесилен духовен водач на държавата, докато Сталин бил Бекът, т.е. изпълнителят, който отговарял само за изпълнителната власт.

Могъществото на руския "Каган" Каганович идвало и от факта, че той бил секретар на ЦК на комунистическата партия, а "ключът към властта* — репресивният апарат на милицията, бил в ръцете на неговия братовчед Лаврентий Берия, също юдей.

Историкът Кестлер посочва, че при хазарите съществувал обичая на ритуалното убийство, което понякога включвало и самата личност на управляващия Хан.

Убийството на царете при тях се извършвало в края на тяхното царуване.

Прави впечатление, че през целия период на управлението на Сталин едни от малкото оцелели личности от сталинските репресии, извършени над негови приближени съратници, били именно Каганович и Берия.

Те стояли в дъното на цялата репресивна система, на прословутите процеси над негови съратници, обявени за изменници на Родината.

Това силно напомня и за старите хазарски обичаи на ритуалното убийство.

Интересното е да се отбележи, че подобен модел на управление, но под друга форма, може да се открие и в някои западни еврейски културни системи.

Великите еврейски учени като Айнщайн, Хилберт, Борн и др. са упражнявали своето влияние над своите "Бекове" в науката, бидейки духовни наставници и поръчители на научни програми, подлежащи на стриктно изпълнение.

Така Айнщайн е поръчал на своя "Бек" М. Гросман разработването на математическия тензорно - геометричен апарат, който помогнал на великия учен през 1915 г. да създаде общоковариантната теория на гравитацията, известна още като обща теория на относителността.

Борн от своя страна е успял да внуши на своя научен "Бек" Хайзенберг непонятните за тогавашното поколение физици идеи на матричното смятане. Впоследствие тези идеи залягат в основата на едно от най-революционните квантови теории — матричната квантова механика, разработена блестящо от Хайзенберг.

Интересно е да се отбележи, че в системата на тайните масонски организации, възникнали в дейности, свързани със западните еврейски малцинствени групи, се наблюдават подобни елементи на управление.

Някои автори отбелязват, че подобен характер има и магьосническата школа на Баварския илюминизъм, който се проявява като своеобразна система на окултизъм и демонични принципи, позволяваща висока степен на прилагане на тайнството като форма на властта. Това е разновидност на черното "просветление", което създава идея за съвършенството на скритите сили, използващи влиятелни лидери и управници в обществото, с цел да се осъществява зловещата програма за световен хаос и унищожаване на човечеството. 

В Британската енциклопедия се посочва, че терминът Илюминизъм е използван най-често от организирани тайни общности и групи, които са претендирали за директно изпращана към тях светлина от източник, който стои над човешкия ум.

Главен идеолог на това . зловещо тайно общество е евреинът Адам Вайшоп, зад гърба на който стои големия и Велик "Каган" Ротшилд.

Моделът на окултните сили, възприет от Илюминатите, е заимстван от стари вавилонски поверия, залегнали в основата на вавилоно - шумерския мистицизъм. Сведения за първите организационни структури, използващи този тип мистицизъм са от края на XV век.

Вайшоп внася нов елемент в тази система, успявайки да внуши на хората около себе си, че те са единствените, притежаващи умствени способности и необходимите знания, за да управляват света.

Така постепенно първоначално безобидните училища и групи, изучаващи вавилонския мистицизъм, се превърнали в зловещ инструмент на тайната власт, обединяващ хора, които, от една страна, се стремяли да проникват в тайната на още неоткритите невидими човешки сетива (например третото око, разположено малко над средата между веждите на човека), и от друга — били убедени, че са в състояние по мистичен път да достигнат до всички тайни на природата.

Още през I в. от н.е. евреинът Симон Магус разпространявал подобни идеи, известни като сатанински вариант на философската школа на агностицизма. Това учение използвала агностичния спиритизъм, за да открие природните закони.

Логиката е следната: Природните закони за нас са тайна, а всяка тайна е достъпна чрез друга тайна. От всяка тайна обаче скрита в човешкото общество, произтича енергия и власт, които могат да се овладеят с целенасочени действия на хора посветени в това дело.

За достигането на тази цел е необходима организация.

Йезуитската упоритост на Вайшоп се увенчава с превръщането на тези стари учения в една нова сатанинска доктрина за завладяването на света, която се нарича Илюминизъм и това става във втората половина на XVIII век. 

От този момент нататък всяка тайна власт, всяка тайна организация в човешкото общество неизменно се свързва с идеята за разрушението и гибелта. Няма по света тайно общество, което да си поставя за цел всеобщото благоденствие.

Световното управление веднъж завинаги оттук нататък е скрепено здраво за тайнството, примесено с мистицизма на вавилонската цивилизация. Неизвестно е обаче, защо човек винаги свързва спонтанно тайната сила с управлението и властта, обременявайки интуицията си със страха, провокиращ представите за смъртта и разрушението? След навлизането на Илюминатите в масонските ложи в Европа основната цел, която тези организации започват да си поставят, е световната революция, чрез която единствено може да се постигне и крайната цел — управлението на човечеството.

Интересно е да се отбележи, че в такава влиятелна философия като марксизма, тази идея е заимствана почти напълно.

ук също властта се разглежда като следствие от всеобщата и повсеместна пролетарска революция, която щяла да унищожи класите, богатите и частната собственост навсякъде по света. И тогава щели да настъпят мира и благоденствието.

Един от пъклените планове на зловещия гений Вайшоп е унищожението на християнството и ликвидирането на държавните управления.

Отново се налага впечатлението, че атеизмът, възприет като основна идеология в марксизма, е също заимствана от философията на Илюминизма идея.

Теорията за постепенното отмиране на държавата при социализма и комунизма, която е заслуга до голяма степен на руските марксисти, несъмнено е аналог на зловещата идея за унищожението на държавните управления по света. Известната историчка Н. Вебстер твърди, че всички прийоми възприети от Вайшоп и неговите съратници, произхождат от персийските и египетските религиозни ритуали, примесени с целите на разрушението на съществуващото общество.

Новото в програмата на Вайшоп е постепенното и търпеливо проникване по етажите на държавната власт и организация и нейното постепенно превземане отвътре, чрез заговор и съгласие между тези, които му се подчиняват.

Така под негово ръководство се превзема властта в хилядите ложи на масоните по цял свят и чрез силата на тяхната организация се започва разчистване на сметките с неудобните за "Великия Каган" Ротшилд правителства, които пречат за умножаването на неговото богатство.

Програмата на Вайшоп била следната:

1.Унищожаване на държавните управления по света.

2.Премахване на наследствеността и принципите на родството.

3.Премахване на частната собственост.

4.Премахване на националното чувство и патриотизма.

5.Унищожаването на семейството.

6.Премахване на религията.

7.Създаване на единно световно управление, упражняващо властта си по каноните на тоталитарния модел.

Свирепостта и жестокостта на членовете на организацията на "Илюминати" се умножавала от подходящия избор на хората, които били обединявани в малки действени групи, наброяващи не повече от пет-шест души.

Първият крупен резултат от дейността на такава конспиративна система била Френската революция от 1789 г.

Тя откри ерата на всички по-значителни световни революции и социални катаклизми, възникнали покъсно по света. Съвсем естествено е да се предположи, че идейната и духовна близост с учението на Илюминатите поставя редом в една система с тях и известни личности, като създателите на социалното учение на марксизма: Маркс, Енгелс, Ласал и др.

Те са нова генерация в поколението на световното масонство, съчетали идеите на Илюминизма с идеологическата рамка на идеите за равенство и социална справедливост.

Марсизмът в този смисъл представлява умело съчетание на искрения стремеж на хората към социална справедливост с идеите, изникващи зад примамливата мистична фасада на учението за световно управление, проповядвано от школата на Илюминатите на Вайшоп.

В по-ново време движения организирани под егидата на световни масонски организации от типа на "Световната Асамблея на децата "Знаме на мира""", в която една от действащите фигури беше българката Людмила Живкова, бележи напредък чрез стремежа за съчетаване на културата с все същата и неизменна идея за световно управление. Дали чрез еволюцията си към по-атрактивната същност на идеи, заимствани от човешката култура, световната конспирация не придобива очертанията на една светла хуманност, с поприемлив за световното съобщество на народите образи?

Ще направим един обстоен анализ вечните човешки ценности: политика, морал и религия, за да покажем, че отговорът на този въпрос е: Категорично не!

Съществуват философи, които приемат, че човешката природа е неизменна и че по силата на това обстоятелство ние би трябвало винаги да уважаваме старите, веднъж създадени ценности. Затова постиженията на делата на древните трябва винаги да са пред очите ни, за да ни респектират и учат на полезни неща. Верният усет към реалността е присъщ на старогръцката, египетската, древноримската и др. древни култури, главната заслуга на които е осъзнаването на такива велики истини като морал, право, религия, политика, наука и др. Тези понятия имат своя дълбок смисъл в самостоятелния и независим кръг на идеите, действията и знанието, произтичащи от тяхната същност.

Всички големи недоразумения в историята на цивилизацията са възникнали в резултат на неправомерното смесване на истините съдържащи се в тези понятия. Такъв проблем за първи път е поставил и изяснил на примера за съотношението между морала и политиката големият флорентински мислител Николо Макиавели. Според Макиавели още в най-дълбока древност хората са започнали да се защищават и да устояват на трудностите, които ни поднасял живота, обединявайки се със себеподобните.

Природен закон е, че еднаквата биологическа същност на видовете е най-надеждна основа за обединението им в групи. Множеството винаги има по-голям шанс да оцелее отколкото отделния индивид. Но в множеството възникват специфичните проблеми на взаимоотношенията между участниците и именно тук се открояват ясно представите за полезни, достойни или вредни, престъпни дела.

Индивидите са различни.

Някои от тях дърпат нещата към себе си, проявявайки прекомерно своя егоизъм, което пречи на живота на другите. И обратно, има участници, които подпомагат живота на останалите, като отдават много повече от себе си, отколкото вземат.

И едните и другите проявяват своите действия в определените норми на разбираемите за всички ни качества на човешката психика като ненавист, състрадание, чувства за порицание и почитание и т.н.

Източникът на морала, според Макиавели, е възникнал от общия интерес на оцеляването. Наблюдавайки и систематизирайки своя опит хората постепенно стигнали до установяване на определени норми, правила и закони за избягване на злото, което символизира съвкупността от опасностите за техния живот.

Така възникнала и идеята за наказание на нарушителите.

Моралът, следователно; е понятие, сумиращо в абстрактна форма човешкия опит свързан с оцеляването на групата като цяло. Някои от нещата в системата на морала остават неизменни, други обаче се добавяли или изменяли в зависимост от променящите се условия на живота.

Така възникнала и представата за нравите, т.е. онази част от морала, която можела да се променя.

Моралът се отнасял до спонтанно установяващите се връзки между хората вътре в групата.

Постепенно обаче необходимостта да се налагат наказания за нарушителите издигнала ролята на лидерите на групата.

Понятието справедливост наложило нова форма на взаимоотношения вътре в самата група. Това обособило статута на висшия съдник на закона за морала, което поставяло новия проблем за ръководството на групата като цяло. Моралните норми от своя страна не притежавали материалната сила на естествения закон.

Те нямали непосредствено физическо действие, което да обединява хората в абсолютен смисъл, затова отделните различия от системата на общия интерес станали повод за своеобразната конкуренция за поста висш съдник на морала в групата. Не всеки имал качествата на висш съдник.

Имало по-неблагоазумни и по-слаби индивиди, които лесно отстъпвали на натиска на останалите или изпадали под влияние на естествено вродения в тях егоизъм.

Такива хора не били подходящи за поста на висшия съдник. Така възникнал проблема за лидерството в групата.

В староеврейското общество например първите лидери или водачи на групата са били съдии, т.е., тези които отсъждали кое е право, и кое не е.

Най-често те установявали и самия закон. На този етап на развитието на статута на лидерството в групата проблемите на лидера съвпадали с целите на Морала.

По-късно обаче към задачите на лидерите се добавят и общите цели, свързани с живота и оцеляването на групата.

Самата дума "оцеляване" в българския език съдържа корена "цел", което показва идентичността на двете действия — управлявам и поставям обща цел пред групата. 

Така постепенно резултатите от човешката дейност и най-вече дейността на лидера започнали да се оценяват чрез степента на достигнатата цел. Целта станала висше мерило за успешността на постъпките на участниците в групата, включвайки и морала. Така възникнала политиката. Висшият съдник в групата постепенно разширявал кръга на своята дейност, включвайки целите, които поставял пред групата.

Тази нова дейност се нарича вече власт.

Новите задачи изисквали и едно по-грижливо изучаване на самата система на морала. С това се заели особен тип хора, които впоследствие образуват кастата на жреците (т.е. това са мъдреците, които разбирали, че моралът и проблемите на властта, които вече наричаме политика, са от особена важност за човешките общности). Наблюденията над природата и природните сили породили обаче един друг специфичен кръг от усещания, които твърде бързо се смесили с прагматично в насочените категории на оцеляването — моралът и политиката.

Така възникнала религията.

Религиозните възгледи, еволюцията на идеята за Бога, за онази неизвестна сила, която създавала изумителния порядък и хармонията в обкръжаващия ни свят, започнали постепенно да моделират и представите за властта, морала и политиката. Тези понятия обаче само частично се покриват.

Цялата сложност на тази структура налагало необходимостта от систематизация и внасяне на яснота по въпроса за разграничителните критерии помежду им. Така възникнало знанието за тях, което било и начало на това, което днес наричаме хуманитарна наука.

Първоначално обаче знанието свързано с тези изключително важни за живота на хората категории, ce съхранявало и усъвършенствало в системата на религиозната организация на обществото, затова в древността съществувало изкушението проблемите тук да се свързват с мистерията на неизвестната сила, наречена Бог.

Именно по тази причина идеите, възникнали в относително независимата област на властта, породили и неадекватния образ на тайната, който обаче изиграл ролята на един твърде ефективен механизъм за утвърждаването на морала чрез религиозния образ на Единствения и Всемогъщ Бог, представен в съзнанието на хората с помощта на близки до човешката същност модели като пророчесвата, свещените писания, тайните знания, религиозните закони, живота на светците, образът на човешкия Бог, олицетворяващ не физическо съвършенство, а духовно такова, леченията на болестите и т.н.

Традицията на тайнството и мистерията се охранявала най-добре чрез пророчествата, чрез предсказването на бъдещето, чрез идеята за надгробия живот и изцеляването. Цялата история на древното човешко знание е история на усъвършенстването на тази система.

Нейни подсистеми са ясновидството, астрологията, окултните науки, вавилонският мистицизъм, египетската система на ритуалните тайнства и т.н.

Такава схема на еволюцията в идеите за морала, политиката и религията не може обаче да обясни някои интересни факти и явления, известни от историята:

Защо например най-голям успех в обществената организация и в развитието на различните сфери на живота отбелязаха именно онези общества, които упорито се придържаха към знанието, произтичащо от идеята за Единния и Всемогъщ Бог, от идеята за Човешкия образ на Бога, олицетворен в сина божий Иисус Христос? 

Защо аспектът на тайнството и мистерията във властта придоби такива уродливи форми като съвременното масонство, световната конспирация, Илюминизма и др.?

Има ли знания в съвременната наука, които биха могли да изяснят тези важни проблеми?

Може ли съвременното знание да внесе прояснение в разбирането ни за нещата, които винаги са били досега монопол на тайното знание на древните, особено що се касае за тайната форма на управление на света?

Опит за намирането на отговор на тези важни въпроси ще направим в следващата трета глава.

 

/За Плевен Онлайн Портал:

редактор: д-р инж. Никола Тодоров, доцент

По книгата:
 

СВЕТОВНАТА КОНСПИРАЦИЯ - 2

(Черната кутия на световната конспирация)

Nicola M. Nicolov P. 0. Box 784 Portland, OR. 97207 U.S.A.

© Никола М. Николов — автор © Божидар Б. Палюшев — автор ISBN 954 - 90060 - 2 - б,

СОФИЯ, 1996 г.

 

б.р. - Заглавието на публикацията е мое.