"Искане от българското посолство площад във Вашингтон да бъде наречен на виден българин, известен с това, че е помогнал за спасяване на българските евреи от депортиране по време на Втората световна война, прерасна в по-широк дебат за това дали тази страна представя точно действията на лидерите си по време на Холокоста. Докато Съветът на Окръг Колумбия подготвя становище по въпроса дали да почете Димитър Пешев, зад кулисите се води напрегната полемика между посолството и американския Мемориален музей на Холокоста. В спора отново изпъква не само сложната история на Холокоста, но и трудностите, с които могат да се сблъскат държавите, опитвайки се да намерят баланс между героичните дела на един човек по време на Втората световна война и цялостните действия на страната. Дебатът се води в момент, когато историци и еврейски организации продължават да насърчават страните да оценят честно действия си по време на нацизма в Европа. ",

пише Асошиейтед прес.

"Трябва да се каже и на двете страни, а и хората трябва да разберат, да се опитат да разберат в какво се състои сложността на въпроса. Ето защо това е много важно.",

заявява Фредерик Чеъри, преподавател по българска история в Северозападния университет на Индиана.
 

Въпросът възникна през декември, когато българското посолство поиска от Съвета на Окръг Колумбия да нарече площад на името на Пешев в писмо, което представя в благоприятна светлина начина, по който България се е отнесла към евреите по време на Втората световна война. Музеят на Холокоста, помолен от Съвета да прецени дали фактите от писмото са точни, заяви, че формулировката на писмото - както и неотдавнашната декларация на българския парламент - прикриват история, в която нещата не са само черно-бели.
 

Историята за спасяването спечели на България признанието, че е една от малкото европейски страни, които са отхвърлили нацистките искания, и Пешев е признат от израелския "Яд Вашем" за "праведник сред народите". 

Музеят на Холокоста твърди, че не оспорва заслугите на Пешев, нито поставя под съмнение историческото му значение, но допълва, че всяко отдаване на почит трябва да бъде поставено в по-широк контекст. Той възразява по-специално срещу формулировката, че България е "окупирана от нацистите страна" и срещу твърдението, че нито един български евреин не е бил депортиран в лагерите на смъртта.
 

Музеят и други историци казват, че в писмото се замъглява фактът, че България е била съюзник на нацистка Германия и че 11 343 евреи са депортирани от Македония и Северна Гърция - територии, които по онова време са били под български контрол.

"Грубите и непочтени опити да се изопачи историята на българското еврейство са обида за жертвите на Холокоста и вредят на имиджа на България, която доскоро беше възприемана като страна с правилен подход към тъмните страни от миналото си ",

казва Раду Йоанид, директор на отдел в музея, в писмо от април до председателя на българския парламент и до българския посланик в САЩ Елена Поптодорова.
 

Нийл Глик, агент по недвижими имоти във Вашингтон, който е повдигнал въпроса пред посолството за отдаване на почит на Пешев след пътуване до България през 90-те години и който проучва неговата история, казва, че е изиграл главна роля във формулирането на искането и поема отговорността за всякакви неточности в него. Според него музеят греши, като позволява съдържанието на писмото да засенчи действията на Пешев.

"Недейте да упреквате Пешев за лошите дела на другите. Нека да отдадем почит на Пешев за великите дела, които е извършил. Само това искам, защото той е бил катализаторът",

казва Глик.
 

Тонът на писмото на музея до посолството е бил предизвикан от церемония през март, на която българският парламент, отбелязвайки 70-ата годишнина от протестите, спрели депортациите, изрази съжаление, но не пое отговорност, признавайки за първи път, че над 11 000 евреи от райони под български контрол са били депортирани в нацистки лагери на смъртта. Парламентът също така заяви, че правителството е било безсилно да спре тези депортации, но не пое цялата отговорност, както се надяваха музеят и други организации.
 

Представители на музея казват, че са обезпокоени, защото писмото на посолството съдържа някои непълни и заблуждаващи твърдения.

"Ако отчасти целта на тези усилия е била действително да се каже истината за случилото се в България, музеят напълно би подкрепил това.",

казва Пол Шапиро, директор на Центъра за съвременни проучвания на Холокоста към музея. Според него тревогите идват от възможността кръщаването на улица на един заслужил човек да бъде използвана за изопачаване на историята.

"Няма спор, че българската история е сложна. Собствената партия на Пешев въвежда дискриминационен закон, налагащ специален данък на евреите, които освен това е трябвало да носят жълти звезди. Конференцията за еврейските претенции към Германия, която иска да бъдат компенсирани жертвите на Холокоста, през 2004 г. публикува доклад, в който се казва, че много български евреи са били изпратени в трудови лагери, където са строили железопътни линии при тежки физически условия. Българите са били едновременно героични спасители, жестоки преследвачи и брутални убийци.",

казва Майкъл Беренбаум, преподавател по въпросите на еврейството в Американския еврейски университет в Лос Анджелис.
 

Съветът на Окръг Колумбия планира да обсъди на 28 май искането площад край посолството да носи името на Димитър Пешев.

"За мен важното е дали Пешев трябва да бъде почетен с кръщаване на улица на негово име, а не формулировките, с които може би си е послужило българското посолство или пък риториката на музея на Холокоста.",

казва председателят на Съвета на Окръг Колумбия Фил Менделсън.
 

Източник:  dnes.bg/7 май 2013

Кои са тези американски евреи, които продължават да плюят България - кои евреи сме спасили и кои не сме...?

Непредубеденият читател вероятно прави разлика между евреите-ционисти и ортодоксалното еврейство, както и между фарисеите и библейските евреи.

Разтърсващи разкрития в ново изследване на ген. Виктор Филатов* за еврейските кланове в диаспората им по света и даващо ужасяваща светлина за ролята на ционистите за т.н. Холокост.

Ето какво публикува той:

"Сефарадските евреи (ционистите) срещу Ашкенази (хазарите)
 

Още от края на 19 век изследователите съобщават за нееврейския произход на ашкеназите.
 

Подобно предположение е изразил в Русия и М. Гумплович в есето си "Началото на еврейската вяра в Полша".
 

След това, същото нещо се опитва да докаже професорът от Университета в Тел Авив, A. Полак, в научния си труд "Хазарите", публикуван през 1951 г. (1. 1-23).
 

През 1976 г. в Ню Йорк излиза сензационната книга "Тринадесетото коляно" на писателят А. Кьостлер. В тази книга той твърди, че сегашните ашкенази нямат никаква връзка със "синовете на Авраам", а са наследници на хазарите, които са разпръснати в цяла Европа след падането на хаганата през 10 век.
 

Според Кьостлер, ашкеназите не идват от Йордания, а от Волга, не от Ханаан, а от Кавказ, а това означава, че те са много по-близо до такива народи, като хуните, уйгурите или унгарите.
 

Хазарите, според учените, се отнасят до бялата раса. Възможно е в Северен Кавказ да са дошли от Иранското плато, най-малко, че все още живеят в Афганистан хазари, които наричат ​​себе си - хазара. Думата "хазарин" вероятно е станала в резултат на сливането на думите "хазари" и "арийци". Най-ранните жители на Иранското плато наричали себе си арийци ".
 

Шабтай (Саббатай) Бейт Цви, стар руски евреин, който е работил през целия си живот в архивите на Еврейската агенция в Тел Авив, а в пенсионна възраст през 1977 г., самостоятелно публикува  "От автора ", том с дебелина в обем от 500 страници и с неясно заглавие: "Кризата на пост-Угандийския ционизъм в дните на Катастрофите 1938-1945 г.г."
 

Тази книга остана незабелязана от масовия читател, била е ужасяваща за отваряне относно заключенията за ролята на ционисткото движение в трагедията на ашкеназите и има ефект от бомба, само след шест години.
 

През декември 1942 г., когато мащаба на унищожаването на европейските евреи (ашкенази) стана ясен, - пише Бейт Цви - бъдещият втори президент на Израел ШАЗАР зададе риторичен въпрос: “Защо ние (ционисткото движение) не знаехме защо нацистите ни изненадаха?”, а другият участник в същато заседание на ционистките лидери, Моше Арам отговори: "Ние бяхме неволни съучастници в убийството!".
 

Ционистката (сефарадската) организация е успяла да "не знае" за катастрофата до есента на 1942 г., и че това е само, защото не е искала да знае  - заключава Бейт Цви.
 

По-нататък Бейт Цви определя кога сефардскитe нацисти решават да продължат с унищожаването на ашкенази: очевидно, през лятото на 1941 г., защото първият документ за това е с дата 31 юли 1941 г.
 

Унищожаването е било секретно, и ако страните противници на Германия са знаели за него, те биха могли да спрат или забававят или да нарушат изпълнението на неписаната заповед на Хитлер.
 

Но ционисткатата организация не била заинтересувана от разгласяване, дори се проявила безотговорно: още преди избухването на Втората световна война през 1939 г. на XXI конгрес на ционисткото движение в Женева,  главата на ционистите, бъдещият първи президент на Израел Хаим Вайцман, обявява война на Германия от името на цялия еврейски народ.
 

На 21 август 1939 г. това заявлиние е публикувано, и това дава право на сефардскитe нацисти да заявяват, че "евреите започнаха войната" (ето как войната е обявена от ашкеназите).
 

Проционистката (просефарадската) преса се подчиняваше на инструкциите на техните лидери, и дори, когато на16 мар 1942 г. се появиха в пресата (въз основа на писмо на Народнят Комисар на Външните Работи на СССР Молотов) първите доказателства за масово унищожение на евреи ашкенази в Бабьом Ярe и на други места, на следващия ден, 17 март 1942 г. в проционистките вестници се публикува официално опровержение: "Разговорите за сто хиляди мъртви ашкенази - фантастика и преувеличение".
 

Въпреки че Молотов пише за 52 000 евреи ашкенази убити в Киев, ционисткия вестник "Давар" отпечата думите му по следния начин и  данни на вестника - по-голямата част от жертвите в Киев не са евреи.
 

Бейт Цви цитира десетки ционистки вестници и всички с една идея - няма масово унищожение, не се е провело, всичко това са глупости.

"Цяла армия от писатели, коментатори, журналисти напомпва читателите с успокояващи описания и фалшиви обяснения.”

На 18 януари 1943 г. новините за гибелта на евреите ашкенази са станали толкова разпространени, че да се крият вече не е било възможно, изисквало е се да бъдат обсъждани.
 

По време на срещите на ционистките лидери основната позиция е била на Ицхак Гринбойм: да не се дава и копейка за спасението на ашкеназите и да не се дава разрешение за събиране на средства за тяхното спасение.

"Това е опасно за ционизма, ние не можем да дадем пари от ционистките фондове (Керен Га-есод), за спасение на ашкеназите; парите ще бъдат достатъчни, но ние ще пазим парите за нашата борба. Ционизма над всичко друго."

На същото заседание Ицхак Гринбойм беше избран за "министър за спасяване на евреите на Европа"

 ...

 Генерал Виктор Филатов

02.06.2010"

* Генерал Виктор Филатов:

From Wikipedia, the free encyclopedia

Viktor Filatov (Russian: Виктор Филатов) is a Russian politician. In his military career he reached a rank of major-general. He was press-secretary of Vladimir Zhirinovsky and the editor-in-chief of the newspaper LDPR of the nationalist Liberal Democratic Party of Russia. General Filatov hosts an antisemitic web-site "Klitch" (www.klich.ru) which he calls "The call from the Battlegrounds of the Jewish Empire".

/ за плевен онлайн портал,