Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
20.05.2013 10:15 - Цар Калоян, Ордена на тамплиерите и разгрома на рицарите от IV Кръстоносен поход (ч.1)
Автор: fascindoo Категория: Политика   
Прочетен: 3883 Коментари: 0 Гласове:
2

Последна промяна: 20.05.2013 10:24


«"Европа е ходела права под масата", когато България е била империя (царство) още през X век.»

 "Около 1265-та година понятия като Англия, Франция, Германия, Испания и много други са доста далеч от днешния им смисъл"

(Проф. Норман Дейвис в книгата си „Европа. История”, изд. на англ. 1996 и 1998, на бълг. 2005)

 

Професорът има предвид 3-те империи:

1. Западната Римска империя на Фридрих I Барбароса,

2. Източната римска империя с император Алексий III Ангел и

3. Българската империя с великия ни Цар Калоян!

Защото знаем и от други точни извори, че:

  • През 1187 г. Йерусалим е превзет от сарацините и през следващата 1188 г. Фридрих I Барбароса, Филип II Аугуст и Ричард I (Ричард Лъвското сърце) вземат кръста и започват Третия Кръстоносен поход.
  • В същата година Асен и Петър сключват договор с Византия и дават брат си Йоаница (Калоян), който бил пленен от византийците край Ловеч и е в двора на Императора в Константинопол.
  • През юли 1189г. Фридрих I Барбароса завзема Филипопол, Берое и Станимака. През 1196 и 1197г. са убити българските владетели Асен и Петър, и Йоаница се връща в Търново, където се възкачва на трона като Калоян, но му е отказано признаването му за цар от Византийската империя.
  • На 8 януари 1198г. е избран новия папа – Инокентий III, който ще играе основна роля в историята както на България, така и на кръстоносците и на Ордена на Храма.
  • Пръв Папа Инокентий III пише писмо на Цар Калоян. Кореспонденцията продължава от 1199 до 1204 г.
  • Първоначално Калоян не обръща внимание на Папата, но после преценява, че от това може да има изгода за България пред вид задаващата се опасност и му отговаря.
  • Калоян заявява на Папата, че той е император, както и всички негови предшественици са били императори, а не крале.
  • Калоян призовава Папата да признае императорското му достойнство и да признае българския патриарх.
  • Калоян заявява на папата, че няма претенции за чужди земи, освен за древните български земи. Той отхвърля смехотворните претенции на латинците върху тези земи въз основа на твърдението им, че били наследници на тракиеца Еней, син на Цар Приям, преселил се след Троянската война в Италия, като му заявява, че е чел старите книги и много добре познава историята, т.е много добре знае какъв е по произход Еней.
  • Папата не може да му прати на Калоан императорска корона, т.к. можело да има само двама императори и затова му праща на 8 ноември 1204 г. чрез кардинал Лъв кралска корона.
  • Калоян обаче, му отговаря с писмо, „благодаря за императорската корона”, а Папата повече не смее да засегне тоя въпрос, т.е. мълчаливо го приема за император.
  • В основанието си за коронясването на Калоян Папата изрично отбелязва „Римския произход на Калоян”.

Сегашните български историци, робувайки още на каноните на руско-болшевишката историография смятат, че Калоян от „дипломатичност” не му бил възразил, а приел това определение. Това говори само ЕДНО, че те - казионните - още не могат да разберат, че българските Царе са се считали за законни наследници на Римската империя!!!


Великият Калоян спира нашествениците, прекратява създаването на Латинската Империя
и Филипополското (пловдивското) херцогство по българските земи
I. Въведение
Не познавам  български историк – от казионните – да е направил опит да освети това бяло петно - в един отдалечен с разстоянието на осем века период - от историята на българските земи, а именно предисторията и историята на рицарската държава – Херцогството на Филипопол, както и възможното участие в създаването и дейността й на рицарите от Ордена на Храма (тамплиерите), неговото унищожение като срам на неговите създатели от Великият ни Цар (император) Калоян.

II. Хронология на предисторията.
Бедните рицари на Христа от Соломоновия Храм е названието на монашеският военен орден, възникнал в Светите земи през 1118 или 1119 г. Създаден от бургундския рицар Хюго дьо Пайен и 8 други рицари, чиито имена са Жуфроа дьо Сент Омер, Андре дьо Момбар, Пайен дьо Мондедьо, Аршамбо дьо Сент Аманд, Жофруа дьо Бизо, Гундомар, Ролан. (“
Historia rerum in partibus transmarinis gestarum” Гийом дьо Тир). На 14 януари 1128 г. в Троа бил свикан събор, на който папа Хонорий II. официално утвърдил Ордена на Храма, неговия устав (латинския) и определил Хюго дьо Пайен за Велик Магистър. Уставът на Ордена и Правилата са били подготвени с участието на св. Бернар дьо Клерво. В чест на Ордена св. Бернар написал и трактат „Възхвала на новото рицарство” (De lande novae militae), с който призовавал благородниците да попълват редиците на новия Орден.

В скоро време Тамплиерите се превърнали във водеща сила в периода на Кръстоносните походи. Орденът бил осигурен с редица папски були, които му давали изключителни права и възможности. От 1139 г. Орденът е подчинен пряко на папата. През това време с помощта на Ордена започва строителството на големи катедрали във Франция, Германия, Испания и Италия – нещо, за което няма и до сега логическо обяснение за революционния скок във архитектурата и строителството. Отделно от това Орденът развил и други важни практически задачи, като банкерството, системата за изпращане на пари и ценности от франкските земи до Светите земи, а в последствие и от Константинопол и за Константинопол.

Орд
eнът имал строго изградена йерархия, състояща се от рицари, сержанти, имотни икономи и капелани.

Глава на
Oрдена бил Великият Магистър, който се избирал от Генералния Kапитул или в някои случаи направо от папата. Действал и т. н. Парламент на тамплиерите, който бивал генерален или обикновен и в зависимост от това се състоял от ръководния състав или от повечето братя на Ордена.
Орденът получил правото да строи свои църкви, катедрали и манастири. Тамплиерите не можели да бъдат отлъчвани от Църквата, както и били освободени от църковни и други данъци. В изпълнение на Уставът на Ордена, рицарите са имали своя полиция и Трибунал. Рицарите имали също флот и структура, координираща финансите на ордена в различните страни, провинции и окръзи. Много изследователи на Ордена допускат, че при разкопките в подземията на Соломоновия Храм (или сега мястото където е джамията Ал Акса) са открили древни документи и свидетелства, които са помогнали на братята да достигнат небивалата финансова, политическа и техническа мощ в Европа и Близкия Изток. През 1192 г. те получават от крал Ричард
I Лъвското сърце остров Кипър за 100 000 хиперпирона – сума, равна на около милиард евро в днешно изражение.

През 1187 г. Йерусалим е превзет от сарацините и през следващата 1188 г. Фридрих
I Барбароса, Филип II Аугуст и Ричард I вземат кръста и започват Третия Кръстоносен поход. В същата година Асен и Петър сключват договор с Византия и дават брат си Калоян (Йоаница),който бил пленен от византийците край Ловеч в двора на Императора в Константинопол. През юли 1189г. Фридрих I Барбароса завзема Филипопол, Берое и Станимака. През 1196 и 1197г. са убити българските владетели Асен и Петър, и Йоаница се връща в Търново, където се възкачва на трона, но му е отказано признаването му за цар от Византийската империя. На 8 януари 1198г. е избран новия папа – Инокентий III, който ще играе основна роля в историята както на България, така и на кръстоносците и на Ордена на Храма.

Още същата година, през август, папа Инокентий приканва християните на кръстоносен поход за освобождаване на Светите места. Подтикнат от това, Фулк дьо Ньой проповядва за нов кръстоносен поход и убеждава някои франкски графове и херцози да участват в него.

През ноември 1199 г. на турнира в Екри, барон Луи дьо Блоа и Тибо
III – граф на Шампания вземат кръста. На 23 февруари 1200 година Бодуен дьо Фландър и дьо Ено, както и братята му Хенрик и Йосташ и близкият им барон Рение дьо Три – кастелан на Валансиен – вземат кръста в Брюге. Същата година папа Инокентий III изпраща първото си писмо до българския владетел Йоаница.

През 1201 г. тече трескавата подготовка за
IV Кръстоносен поход. Маркиз Бонифас дьо Монферат взема кръста през месец септември. По същото време българския владетел Йоаница с неговата помощна (основна - б.а.) армия от кумани, идващи от Велика Волжска България, превзема Одесос (Варна). Относно произхода на тримата братя Асен, Петър и Йоаница все още се водят спорове, като идеологическото обременяване на българските учени историци не им позволява да посочат логически правилните отговори – че това са велможи, дошли от другата Велика Волжска България, които може да са от смесен българокумански произход, и че те категорично не са родени в пределите на българските земи южно от Дунава, най-малкото в Търново. Относно това, че обяваването на новата държава става в Търново през 1188г., а не в Преслав или Плиска – старите столици на първата българска държава, това се дължи на факта, че през XI и XII век византийците построяват един силно укрепен град, който няма равен на себе си като фортификация по тези земи. Този Търновград не е строен от българите, както се опитват да прокарват легенди за факти някои наши историци, а е основна крепост срещу нападенията от Север против Византия.

През 1202 г. Йоаница сключва договор с Византия за мир, но отново не получва признаване за цар и самодържец на България. Тогава той отговаря на първото писмо на Инкоентий
III, че е готов да приеме папските условия, за да получи императорската корона.

Условията се свеждат главно до две основни:

  • - Преминаване на българското християнско паство под опеката на папата, като се прави извесна компилация между католицизма и православието, признаване на върховенството на папата и назначаването на католически архиепископ за глава на българската църква (примас).
  • - Предаването на първородния син (престолонаследника) на Йоаница във Ватикана в свитата на папата, като гаранция за изпълнение на първото условие. Първородния син на Йоаница се казва Ветлеамин /Венеамин/ и е бил малолетен по това време.


През 1202 г. започва
IV Кръстоносен поход, като кръстоносците тръгват през април и май от Венеция. Основни материали за изучаването на Четвъртия кръстоносен поход, отклонението му от първоначалната цел и създаването в крайна сметка, след завземането на Константинопол, на Латинската империя, черпим от трите хроники на очевидци и участници в похода, а именно маршала на франките Жофроа дьо Вилардуен, пикардийския рицар Робер дьо Клери и византийския велможа Никита Хониат. Важна информация за този период, както за похода, така и за действията на Българската империя и Ордена на Храма, са и булите и писмата на папа Инокентии III и хрониките на латинина Хенри Валансиен.

Участието на Ордена в завземането по време на Четвъртия кръстоносен поход на градовете Зара (в Хърватия) и Констанитнопол не е регистрирано и априори се отхвърля предвид клетвата, която се дава от всеки член на Ордена да не се бие, да не убива и даже да не присъства в схватка с християни. При завземането на гр. Зара в близост до околностите му се е намирал тамплиерският манастир св. Григорий (Врана, Далмация). даден на тамплиерите от папа Александър
III, но Орденът не е участвал в битката за Зара.

Повечето учени смятат, че Орденът не е участвал и в превземането и разграбването на Константинопол, но известни учени смятат, че всички Свети реликви, свързани с Исус Христос и намиращи се в храма Света София, след превземането са били взети и опазени от рицари – членове на Ордена. Тук се включват плащеницата, с която е бил увит Исус, копието с което е прободен, както и донесените от императрица Елена парчета от Христовия кръст, и главата на св. Йоан Кръстител и други свети мощи.

В писмото на Алексий Ангел до Бодуен Фландьрски от края на 1203 г. се описва подробно какво от Светите ськровища от катедралата Св. София се дават на крьстоносците, ако го вьстановят на престола, а именно: трьнения венец на Христос, копието с което е бил прободен,ковчеже с крьвта Му, плащеницата с която е бил увит, гвоздеите с които е бил закован, фрагменти от крьста на който е разпнат, мумифицираната глава на св. Йоан, костите на св.Йоан Крьстител, рьката на св. Йаков и много други реликви. Това изглежда е основната причина за отклоняването на
VI Кръстоносен поход от крайната му цел и за решението на кръстоносците да се установят в Константинопол след получаването на най-важните реликви на християнството.

И така на 12 април 1204 г. Константинопол е превзет и влиза в действие договорът от месец март за разпределението на Византийската империя между кръстоносците, венецианците и Ордена на Храма, за избор на император, разпределение на плячката и т.н.

На 9 май 1204 г се обявява създаването на Латинската Империя (
Partitio terrarium imperii Romaniae), като за император е избран Бодуен дьо Фландър и дьо Ено (известен в българската история още като Балдуин). На следващия ден маркиз Бонифас дьо Монферат се оженва за вдовицата на император Исак II Ангел. На 16 май се извършва коронацията на Бодуен I и той издава първите укази за разпределение на империята. Създават се три основни Херцогства извън земите на Императора, които са около Константинопол.

Маркиз дьо Монферат, който губи в надпреварата за императорската корона, получава Солунското Херцогство, което обявяват за кралство в 1209 г. Рицарят кастелан Рение дьо Три получава Филипополскто Херцогство с център Филипопол и граници около него с радиус 1 ден път (около 50 км).

На граф Луи дьо Блоа и дьо Шартрен се дава херцогството в Никея. В изпълнение на тази заповед на императора, барон Рение дьо Три се отправя към Филипопол с армия от 120 рицари, както и с обслужващите ги сержанти и коняри, и на 11.11.1204 г. влиза във Филипопол.

„...и той язди така бързо, на етапи, че отмина Адрианипол и пристигна във Филипопол и хората от страната го посрещнаха и го признаха за свой сеньор, и му устроиха твърде добър прием, а те имаха твърде голяма нужда от помощ, защото Йоаница, краля на Влахия и България беше водил с тях тежка война. И рицарят ги подпомогна твърде добре и овладя голяма част от страната и една голяма част от тези, които държаха страната на Йоанис се обърнаха към него. И на това място войната бе голяма между тях и той успя. И започна да строи резиденция извън Филипопол както подобава здрава и голяма.”

От други латински извори от онова време се разбира, че Херцог Рение дьо Три изгражда Филипополското херцогство с дванадесет фиефства (баронства) и построява в кратки срокове (за пет-шест месеца) херцогския замък-цитадела Естанемак, който е oтстоял на три льо южно от Пловдив (на 11,5 км).

При превода на книгата на маршала на франките Жофроа дьо Вилардуен нашите учени вписват в преводите без да сравняват разстоянията, че резиденцията на Филипополския херцог е гр. Станимака (днешен Асеновград), който се намира на пет льо от Пловдив и не е бил замък, а сравнително голям укрепен град, който кръстоносците са обсаждали три месеца преди да го превземат, което са направили с помощта на предател – българин. Това е описано много подробно в едно писмо на рицар – кръстоносец, което се намери в Кукленския манастир, и в което се подчертава основната вече осем века характеристика на българите – завистта. След завземане на Станимака предателят е бил екзекутиран от рицарите. По същото време (15 октомври 1204 г.) папския легат кардинал Лъв пристига в Търново и на 7 ноември помазва и посвещава за примас (ранг близьк до патриарх) българския архиепископ Василий.

На следващият ден – 8 ноември 1204 г. – кардинал Лъв коронясва и благославя Калоян (Йоаница) за Император и господар на всички българи и власи, поставя му императорската корона и му връчва скиптър. От 8-ми ноември всички българи по балканските земи и Влахия изповядват върховенството на папата и в течение на близо четири десетилетия униатството е доминиращата християнска религия по нашите земи, като в Македония то се е запазило и до днес. Кардинал Лъв взема със себе си за Ватикана българския престолонаследник Ветлеамин (Венеамин) и го предава на папа Инкоентий
III за обучение и послушание. Папата се радва на престолонаследника на Йоаница и изпраща друго писмо до Калоян, с което възлага големи надежди за обучението и израстването на Венеамин като бъдещ владетел. И до сега българските историци, подвластни на идеологията и религиозната православна догма, не се интересуват какво е станало с българския престолонаследник – първородния син на Калоян, който не се връща в България след смъртта на баща си, а на престола сяда племенник на Йоаница. В световната история няма прецедент, където императорски наследник се отказва от престола. В западни кралства това е ставало в един или два случая, когато престолонаследникът е получавал много висш духовен сан – кардинал или папа. Ако се докаже, че Венеамин е получил такъв сан (например кардинал), то той не ще да е със същото име, защото в такива случаи се сменят светските с духовни имена, и тогава твърде вероятно е връзките ни със западното християнство да се окажат значително по-добри отколкото са сега.

III. Същинска история на Филипополското (пловдивското) херцогство.
След разпределянето на Византия между император Бодуен
I, маркиз Бонифас дьо Монферат, барон Рение дьо Три и граф Луи дьо Блоа, започва строителството на резиденциите на нововьздигнатите Херцози, които са големи замъци на стратегичеси височини в близост до главните градове, както и строежа на по-малки крепости – замъците на бароните в съставните фиефства на херцогствата. Поради тоталното отричане на съществуването на Филипополското херцогство от нашите, гръцките, сръбските и руски историци, в сегашните карти за Латинската империя се обозначават само земите на Императора около Константинопол, Никейското херцогство, Солунското херцогство, което в 1209 г. се обявява за кралство, и Атинското херцогство, обявено за такова от Бонифас дьо Монферат. Целта на тази студия е да поправи тази грешка и да възстанови пред съвременниците ни поне част от историята на Филипополското херцогство – първата рицарска държава по нашите земи. След влизането си във Филипопол през ноември 1204 г. херцог Рение дьо Три с помощта на явно добри майстори изгражда величествена резиденция-цитадела на три льо от града – в района на сегашния град Куклен, която той нарича Естанемак (по-надолу даваме по-пьлни сведения за самия замьк).

За изграждането са били необходими 6 месеца, но в края на май 1206 г. замъкът на херцога е бил напълно готов – непристъпен, водоснабден, с възможност да издържа на дълга обсада и да държи зад стените си над 200 души – рицари, сержанти, селяни, жени, добитък и коне. Паралелно с това до замъка Естанемак, рицарите започват да строят два манастира Кукленският и Горноводенският (св. св. Козма и Дамян и св. Кирик), както и да довършват Бачковският манастир, който с папски вердикт е предаден на рицарите на Ордена на Храма (13 ноември 1204).

Още след превземането на Константинопол император Бодуен
I изпратил с рицарят-тамплиер Бароц (Barozz) писмо (от 7 ноември 1204 г.) и дарове за папа Инокентий, а също така и дарове за Ордена на Храма – парче от Христовия кръст и две кутии от сребро, пълни със скъпоценни камъни. Генуезски пирати обаче превзели венецианския кораб, с който пътувал командора на тамплиерите в Ломбардия Бароц и поради това Орденът се обърнал към папата да обуздае пиратите, да ги отлъчи от църквата и да върнат на Светия престол и Ордена отнетите скъпоценности и Свети реликви.

На 13-ти ноември папата поздравил рицарите тамплиери, които са съпровождали
IV Кръстоносен поход, с превземането на Константинопол и предал с папска вулла всички манастири на византийската църква на Ордена. Това показва, че и Бачковският манастир е бил даден на Ордена, а другите два манастира – св. св. Козма и Дамян и св. Кирик са строени вероятно от сaмия Орден. В доказателство на това, в запазената до сега старинна църква в манастира в Куклен в ранните стенописи от началото на XIII век са изографисани слонове, крокодили, делфини (китове), които български иконописци по това време (българските историци казват, че манастирите са строени от българските царе Иван Асен II или Иван Александър) не са могли да знаят как изглеждат (вж.снимата на предната страница). В подкрепа за построяването на Кукленския манастир от рицарите кръстоносци е и факта, че писмото на един oт рицарите, обсаждащи Станимака, е намерено под плочите на покрива на църквата.

Още нещо много интересно – според един от филибелийските хроникьори от 1846 г. при строежа на ново крило за библиотека на манастира в Куклен в началото на века, гръцкият игумен е наредил в темелите на строежа да бъде зазидан голям кован сандък с много старинни не гръцки свещенни книги, предполага се латински. До сега не са правени опити да се потърси това национално съкровище, като се има в пред вид,че през 1926 г.библиотеката на манастира е горяла, а през 1928г.по време на голямото земетресение останките на сградата са се срутили и сега си личат само основите им, което би улеснило тьрсенето.

На около два километра източно от манастира (по-малко от 1 льо) се намира и височината, на която е бил изграден и замъкът-цитадела Естанемак. Територията на Естанемак е огромна – над 24 декара. Стените на крепостта са високи около 5-6 м, и образуват формата на паралелепипед с размери 220 на 120 м. В средата на крепостта има водохранилище, градено с тухли и варов разтвор, което е с обем 8-10 кубометра. Водоснабдяването е ставало с изворна вода чрез подземен трьбопровод от около 600 м. В подножието на крепостта и южно от нея има градени рицарски гробове, в които се намират изключителни артефакти, като например тамплиерски сребърен кръст с инкрустации (18 х 19 см), който може да се пришива към плащ или занитва към броня (съхранява се в Пловдивския музей, предаден лично от мен). Подобни кръстове, но не така изящни, се съхраняват в град Дъмбъртън Оукс (Англия), които са донесени от кръстоносци от Константинопол и се датират от
XI и XII век.
Непосредствено до стените на самата резиденция Естанемак е намерен невероятен златен кръст с релефни картини от Раждането на Исус до Неговото Разпятие (9,8 х 6 см х 4,5мм, над 167 гр.24 карата) барелефно изваяни от двете му страни. Този кръст вероятно е принадлежал на някой от херцозите на Филипополскто херцогство или на командор на Ордена. В гробовете и наоколо са намерени и много оръжия – мечове, дръжки от мечове, стрели, токи, стрели от арбалет (орьжие, характерно само за рицарите), слитьци от желязна руда. Последните показват,че в замъка е имало и леярна за леене на желязо от което са правили вероятно и орьжията си и броните си. Намерени са и много печати.

За съжаление сега музеите нямат бюджет за разкопки на замъка, а иманярите безжалостно копаят и рушат всичко там. Отделно от това, незаконна кариера вече достига подножието на стените на замъка и той може да бъде разрушен. Както беше отбелязано по-горе, Херцогството включва 12 фиефства на територия обхващаща около 3000 кв. километра. Руините от замъците на бароните са останали на 9 – 10 места,които са известни сред населението като калета или градища. Интересно е, че едно от фиефствата югоизточно от Пловдив след гр. Станимака се е наричало Боа дьо Кроа. То е било дадено не на рицар-християнин, а на туркопол (рицар-мюсулманин), който е имал мощехранилница с парченце от Христовия кръст. Може лесно да се предположи, че цар Борис
III знаейки от латински източници за това фиефство, е поставил голям метален кръст през 1935 г. на предполагаемото място на баронския замък – градището край село Мостово, Асеновградско. Сега за това място се носят всякакви легенди, като никой не обръща внимание на историческия факт, че името на фиефството Боа дьо Кроа през XII век в превод означава Гората на Кръста (кръстова гора).

Да се върнем на събитията от началото на
XIII век. Латинската империя Романия вече влиза в конфликти със съседите си: българите и гърците. Победените гърци тайно изпращат пратеници от различни краища на империята до Йоанис – императора на България – който винаги е воювал с тях, с обещанието да го обявят за свой Император и да вдигнат възстание срещу кръстоносците.

Като научават това, Император Бодуен
I, доджът на Венеция Дандоло и херцог Луи дьо Блоа решават да съберат рицарската армия и да се подготвят за война срещу Калоян. Изпратените вестоносци до Солунското и Филипополското херцогства стигат с императорската депеша, която предизвиква различни реакции. Така например във Филипопол след като научават, че императорът ги вика, синът на херцога Рение, с брат му Жил, племеникът му Жак дьо Боуди и зетът на херцога Ахар дьо Вердюн, с около 30 свои рицари, както и придружители сержанти и оръженосци, тръгнали към Константинопол, но гърците с измама ги заловили всичките близо до днешния Дебър и ги предали на Калоян, който веднага наредил да им отрежат главите. Така Филипополският херцог остава само с около 95 рицари, като от тях само 15 са били оставени във Филипопол. Останалите се затворили в замъка Естанемак и се подготвили за обсада.

По същото време пред Адрианопол се събират останалите рицари и войска на франките – около триста рицари и хиляда сержанта. На празника Връбница пред стените на Адрианопол пристига и армията на Калоян, която се състои от 2-3 хиляди българи и власи и около 14 хиляди кумани. На Велики четвъртък сутринта куманите предизвикват рицарите, които са били на утринна служба и невъздържаният граф Луи дьо Блоа тръгва с отряда си рицари да ги преследва, и то на разстояние от лагера повече от две льо (8 км). Като вижда това, император Бодуен
I тръгва на помощ на граф Луи, но куманите контраатакуват, кaтo успяват да прережат жилите на краката на много от рицарските коне и да убият падналите рицари. Така вероятно е убит и самият император, който в края на деня,по заповед на Калоян е бил с отрязана глава, която набучена на копие е била разнасяна от куманите в по нататъшните му походи.

По-нови изследвания на западни историци дават и допълнителни данни за разгрома на рицарите – по това време на годината са валели много пролетни проливни дьждове и околността около Адрианопол е била силно подгизнала и кална от разливите на реката, както става и досега. Бронираните рицари и техните тежки коне след устрема, с който се втурнали да преследват куманите, се озовали в капан – затьвали в калта и ставали лесна плячка за леката куманска конница, а падналите от конете си рицари изобщо не са могли да се изправят, камо ли да се бият.

Алберик, абат на манастира
Trium Fontium, описва сьбитията така:

„...Императорьт повел войската си, но уви, понеже не се предпазвал от засади, бил пленен от врага с хитрост в изобилстващите с вода блата, от които можели да излязат само куманите...”

Крьстоносци оплакват загиналия им барон (гравюра на Густав Доре)

 

следва ч.2

/за Плевен Онлайн Портал:

д-р инж. Никола Тодоров, доцент

 



Гласувай:
4


Вълнообразно


Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: fascindoo
Категория: Политика
Прочетен: 5924235
Постинги: 4603
Коментари: 2877
Гласове: 2087
Календар
«  Септември, 2022  
ПВСЧПСН
1234
567891011
12131415161718
19202122232425
2627282930
Блогрол
1. Пеласги, Протобългари и Траките. Обетованата земя и еврейската омраза към днешните българи (ч.1)
2. Покушение. Показно. --- България. Свят. Медии. Отново. Ташак. Бойко. Барета. Дали. Баш. Ортак.
3. Пеласги, Протобългари и Траките. Обетованата земя и еврейската омраза към днешните българи (ч.2)
4. Пеласги, Протобългари и Траките. Обетованата земя и еврейската омраза към днешните българи (ч.3)
5. Няма "Шменти-капели" или "Тука има-тука нема", има "Иди ми-доди ми": Б.Б.-Б. водач на две листи на ГЕРБ
6. Шоуто в НДК, или защо турците са идиоти
7. Мистериите около смъртта му или Березовски е инсценирал, съгласувано с Путин, смъртта си!
8. Истината за Sancta Sanctorum* на Дянков:: Глобализацията на бедността: Вътре в Новия Световен Ред
9. Търговия с органи, евгеника, ваксини и общия принос на ГЕРБ в тези престъпления
10. И това ли е "теория на канспирацията", от един "болен мозък", кандидат за поста президент на САЩ през 2000 година
11. Дебългаризирането на България: След юдеизацията защо не и циганизация? Част 1
12. 25 май 2014: Апогей на клиторно-аналното политическо чесане в ГЗ на МПК у нас, съчетано вкупом с медийно фелацио
13. Световните експерименти на 20 век: Източна Европа, Новия Световен Ред и Глобализма Част1
14. Световните империи и Древно-българските държави-империи
15. "Независимост 1908" ли? Един блестящ маньовър на Великите сили за бъдещите 2 нац. катасторофи на България и бастисването на Отоманската империя!
16. Ето го! Пепи Готиното! Или здравната ни еврейска гад!!!
17. Четиво за антибългари по Света и У нас
18. ПРОИЗХОДЪТ НА ТУРЦИТЕ (Част1)
19. Пак дрън-дрън, та пляс! За "вечния въпрос": Ние българите повече траки ли сме или повече славяни? Но хаплогрупите говорят!