Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
03.07.2013 22:30 - 237 години от създаването на САЩ като империя на Злото
Автор: fascindoo Категория: Политика   
Прочетен: 3330 Коментари: 0 Гласове:
4


Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg

Присъединявайки се напълно към обобщенията, изложени в няколко книги на  руския професор Олег Платонов за историческите аспекти при възникването на САЩ, използвам горното заглавие

Ето какво пише той в "Почему погибнет Америка":

 "Америка не е държава и не е нация. Това е просто една голяма територия, в която временно са настанени имигранти от различни страни.

...

Възникване на  САЩ като империя на Злото

Съединените американски щати възникват като епицентър на еврейско -масонската цивилизация. Страната се развива главно под влияние на еврейски елементи и е, според В. Зомбарт, “еманация на еврейския дух”. Всички сили на злото, като жестокостта, покварата, корупцията и пр., присъщи на юдео-масонската цивилизация, са въплътени в историята САЩ, като най-пълно и последователно явление в жялата история на Човечеството. През 1905 г., президентът Рузвелт се обръща към евреите в САЩ с приветствено писмо по повод на 250-годишнината от създаването на първото еврейско селище в Съединените щати. Като описва заслугите на евреите за САЩ, той заявява без заобикалки:

“Евреите са помогнали за създаване на държавата ни”. 

Бившият президент на САЩ, Гроувър Кливлънд, по същия повод казва:

“Малко хора - или дори изобщо никакви – от съставляващите американския народ националности не е оказал по-голямо, пряко или косвено, влияние върху развитието на съвременния американизъм, от еврейския народ”.

САЩ като държава са били закърмени с робството и бруталната експлоатация на негрите.  Американската нация се основава на кръвта, костите, земите и имуществото на повече от 100 милиона убити и измъчвани индианци, законните собственици на тази страна. Юдео-масонският печат, до ден днешен, внушава на всички идеята, че Америка е била усвоена от ръцете на белите колонизатори. В действителност, повечето от земите преди пристигането на бялите са били култивирани от индианците. Белите, всъщност, са били завоеватели, крадци и разбойници, които са построили просперитета си на базата на смъртта и страданията на десетки милиони индианци и роби-негри.

Началото на търговията с роби в Америка е поставил самия  Христофор Колумб. Петима от неговите еврейски съратници (маранос), начело с Дж. Санчес, му предложили да улови 500 индианци и да ги продадат като роби в Севиля.  Начинанието на пионерите в търговията с роби была успешно осуществлена, но самия  Колумб от сделката не е получил пари, но се възползвали мараносите, с което се открива ерата на търговията с роби в Новия Свят. Първите евреи, които са започнали да “търгуват” с индианци са Х. Леви и H. Ето, които са построили спиртоварна фабрика в Нюпорт, и започнли упояването на местнито индианско население, непознаващо алкохола дотогава. В рамките на кратък период от време, в района на Нюпорт, са построени още 22 предприятия за производство на алкохол.  Всички те принадлежали на евреи. С помоща на “огнената вода” започнало прякото убийство (унищожаването на цели села) в радиус от повече от 100 мили от Нюпорт, като коренните жители – американските индианци -  били премахнати. Еврейската търговия  с “огнената вода” продължавала да се расширява. В края на XVII и XVIII век, голяма част от мощностите на евреиските фабрики за алкохол са работили за роботърговците. Не случайно Нюпорт се е превърнал в център на търговията с роби. Съвременниците ни така го и наричат – “Еврейския Нюпорт - Международен център на търговията с роби”. 

В Нюпорт, собственост на евреи са били 300 кораба за транспортиране на роби. В архивните документи от Институт “Карнеги” в Вашингтон, три-четвърти от търговците на роби са били евреи, които живеели предимно в Нюпорт. Най-известният от всички еврейски търговци на роби, занимаващ се с тази престъпна дейност почти половин век (от 1726 до1774 г.г.), е бил Аарон Лопес, който само от свое име е контролирал половината от търговията с роби. Нюпорт, в епохата на Аарон Лопес, е било мястото, където възниква една от първите масонски ложи на територията на Съединените щати, която се състояла на 90 на сто от евреи, а след 20 години по-късно се оформя друга - “Цар Давид”, състояща се изцяло от евреи. Друг център на еврейската търговия с роби в САЩ е в Чарлстън, Южна Каролина.  Тук съшо еврейски предприемачи построили голям брой малки фабрики за алкохол, продукцията на които се отправяла натам, за Африка, за размяна срещу роби. Впрояем, робите от тази “размяна”, били изпратени не само в САЩ, но също така и в еврейските робски плантации на Антилските острови. Двама еврейски бизнесмена Ейргър и Сейлър (Ayrger и Seyller), тясно свързани с Ротшилдови, образували рабовладелческата агенция “Асиенто”.

За евреите, като Аарон Лопес, африканците са нещо като диви животни или скотове.

Системата на еврейската търговия с негри, например през 18-ти век, е изградена по следния начин (технология):

1.    На територията на Африка, от търговците с роби, били създавани предварително звена от дилъри, които по всякакъв вид начин (насилие, упойване, измама) хващали негрите и ги оковавали в пранги или вериги.

2.    От САЩ идвали кораби, пълни с алкохол, на които, след изпълнението на операция “огнена вода” нещастните роби се търкаляли из трюмовете, затворени като животни, при това, оковани. Храната и водата се подавали през тесни процепи, чрез които човек не може да пропълзи. Преди заминаването на кораба за Америка, капитанът-робовладелец се разплащал с дилърите-робосъбирачи. За всеки негър давали или 400 литра разреден алкохол (обикновено под формата на ром), или 40 кг. прах, или дори до $ 18-20 кеш. (бел.Н.Т. - Дали бартерът, като понятие, не датира от тогава?)

3.    Корабите с роби, пристигали в САЩ, и тук, чрез мрежи от различни форми на разпродажби, негрите са продавани на територията на страната. Цената на един роб достигала $ 2000. Вече в средата на18-ти век, всеки шести жител на източните Съединени щати е бил роб-негър."

© Олег А. Платонов

image 

Олег Платонов.  Почему погибнет Америка

© Олег А. Платонов, 1997

ISBN 5 85346 029 3 LR 030411

Олег ПЛАТОНОВ - “Защо ще загине Америка”


Моята задача тук е да покажа как се стигна до 4 юли...

Официалната история

През 1606 г. две търговски компании получават от крал Джеймз I да използват земите на Вирджиния и именно тези компании основават град Джеймстаун и така се поставя английското преселение по източното крайбрежие на Северна Америка. Изпитанията на непознатата и сурова природа и враждебното отношение на месното население правят колконизирането бавно и мъчително. Е след създаването на тютюниеви плантации интересът към Америка нараства. Но обработването на големи земи със малко хора става бавно, затова тези преселници от Англия, които не могат да си позволят да платят пътя до Америка, работят поне 7 г. на плантациите, след което вече са свободни и могат да си закупят земя. Тези англичани се наричат серванти. Да, но и това не решава проблемите с малкото работници и започва търговията с роби, които са карани от холандски и английски кораби от Африка.

Въпреки всичките трудности на все още неопознатата изцяло Америка, притока на англичани нараства и се създават нови градове като Масачузетс, Ню Йорк и Кънектикът. Управлението е в ръцете на губернатори и администрация, която е избирана лично от краля. Заселниците си остават привърженици на краля. Но в Англия следва революция (1642-1649) и колниите не губят време и разширяват своите права при управлението на "новите земи". В последствие на това отношенията им с Англия се изострят и възникват редица конфликти. Колониите увеличават своята икономическа мощ, но наред със селското стопанство се развива и промишленото производство, например Филаделфия, Бостан се превръщат в занаятчийски центрове, откриват се находища на въглища и желязна руда и преселниците не губят много време в обработването им.

Естественно, Англия се облагодетелства от това и става един навигационен акт Англия-Северна Америка и обратното, което пречи на Северна Америка да търгува с др. страни и всичко което се внася в С.А (Северна Америка) минава през пристанищата в Англия и се слагат отделни данъци и така стоката става прекалено скъпа за преселниците. Следва забрана от английският крал Джордж III да се заселват земи западно от Алеганските планини, което не се одобрява много от американците, следва още един тежък удар за американците - всеки документ, който се създава, да се облага с данък. В отговор на това американците слагат бойкот за английските стоки. И ето тук се появяват трима умни мъже - Бенджамин Франклин, Томас Джеферсън и Томас Пейн издигат своята идея за обединение (политически и икономически) на 13-те колонии, естественно тези идея следва голямо удобрение. Следва така нареченото “Бостънското пиене на чай”. Последствията не закъсняват - пристанището Бостън е блокирано, а Масачузест вече няма самоуправление. Останалите райони явно са били по някакъв начин солидарни на Масачузест и във Филаделфия се образува континентален Конгрес и на него се слага край на търговията с Англия. 

Естествено има икономическа зависимост между колониите и Лондон това прави войната неизбежна и ето че през 1775 г. за първи път английски и американски войски се срещат, но на 4 юли 1776 г конгреса приема “Декларация за независимостта на САЩ “ и в тази декларация американците заявяват, че отхвърлят власта на Англия и че това как САЩ ще се оправлява ще се определи от гражданите й. Е разбира се икономически Англия е по силна и по този начин взимат надмощие да не забравяме, че войската на САЩ е от доброволци. И ето тък идва наистина един велик човек от Вирджиния, а именно Джордж Вашинктон и той “стяга” американската армия. Стига се до предаването на английските войски в град Саратога поради точе е останала без запаси и че не познава месността след тази победа старата и мъдра Франция най-накрая вижда възможност да отслаби малко своя противник. И господин Бенджамин Франклин който е пратеник в Париж сключва договор с Франция и така тя обявавя война на Англия в последствие към САЩ и Франция се присъединява и Испания. Е горките англичани те водят война не срещу един, а срещу трима съперника и не в един океан, а в два Атлантически и Индийски. Стига се до 1781г в град Йоркталн англичаните са обсадени и капитолират и Лондон прекратява конфликта и на 3 септември 1783г забележете във Версай е подписан договор и Англия признава независимостта на САЩ. -  (http://www.bg-history.info/?p=statia&statiaid=855)

Възникване на първите колонии
Възникване на първите колонии. На фона на Южна Америка колонизирането на Северна Америка станало много по-бавно, а и по-късно. Испанците класифицирали тези територии като недоходоносни и това за дълго време отслабило интереса към Северна Америка.

Във втората четвърт на XVI в. по времето на крал Франсоа I Франция открила за себе си тези земи в района около съвременните градове Квебек и Монреал, наричайки ги Нова Франция. По времето на Ришельо бил даден тасък в колонизирането на Северна Америка и в края на XVII в. била основана френската колония Луизиана в чест на Луи XIV. Преселилите се французи се отдали на търговска дейност.

В края на XVI в. започнала и английската колонизация в Северна Америка със създаването на колонията Вирджиния в 1587 г., по времето на кралица Елизабет I. От нейно име в 1824 г. бил назначен губернатор, който трябвало да управлява колонията, подпомаган от представително събрание. Това означавало, че колонията получила известна автономия при решаването на редица въпроси от вътрешната политика. Такъв статут получили и по-късно основаните английски колонии в Северна Америка. До XVIII в. били създадени общо тринадесет колонии в района на атлантическото крайбрежие: Ню Йорк, Пенсилвания, Кънектикът, Масачузетс и др.
Когато основната вълна от заселници тръгнала от Англия за Северна Америка, на борда на кораба "Мейфпауър" (Майско цвете) през 1620 г. преселниците се договорили да създадат "единен граждански и политически организъм", като по този начин се споразумели да изработват съвместно законите, валидни за всички колонисти. Основното в споразумението било, че всички преселници в новооснованите колонии имали свобода на вероизповеданието, както и правата да си избират и определят ръководни институции и длъжностни лица, да създават опълчение и да носят оръжие.

Външната политика на колониите, обаче, била ръководена от Англия, която същевременно си запазвала правото да подписва договорите за политически съюзи от името на колониите.
Принципно колониите се управлявали по законите на Англия, но не трябва да се забравя, че подписаният конвент на кораба между преселниците, наречени по-късно "Бащите поклонници", изравнявал политическите права на всички, без каквито и да било привилегировани или аристократични кръгове. На тази основа били създадени известни демократични тенденции в развитието на колониите.

При колонизирането на територията на Северна Америка било налице известно географско-професионално обособяване в смисъл, че аристократите, тези с потекло и финансови възможности, се заселвали на юг от река Потомак, докато селяните и занаятчиите заели северните райони отвъд нея. Предвид произхода и възможностите на заселниците, в южните части се оформили големи плантации. Мащабността на земеделските стопанства изисквала многобройна работна ръка и в тези случаи собствениците прибегнали до възможно най-евтината - робите. За целта се развила и значително процъфтяла търговията с роби-негри, внасяни от Африка.
В северните райони, отвъд Потомак, заселниците били професионално изявени в областта на занаятите, търговията, предприемачеството и фермерството. В своя бизнес те използвали труда на членовете на семействата си или наемали допълнителна работна ръка.
Основното занятие на заселниците станало определящо и по отношение на въведените порядки в държавното устройство и управление на отделните , колонии. В южните колонии господствали повече елементи от феодализма и имало силен монархически дух. Управлението било в ръцете на генерал- , губернатори, назначавани от краля. В северните колонии били налице повече
I демократични елементи в управлението и се чувствал силен републикански . дух. Тук ръководната институция била Парламентът, в който влизали излъчени представители от всички селища.
Образуване на Съединените американски щати. В средата на
XVIII в. Вече имало нагласа за оформяне на обединение на тринадесетте английски колонии, което можело да реши положително и успешно различни въпроси, свързани с търговията и взаимоотношенията между тях. Обединителна роля играела и нуждата от защита срещу общия враг - Франция с нейните местни колонии.

В 1748 г. Бенджамин Франклин изработил проект за обединение на колониите, който съвсем не бил по вкуса на Англия. Именно поради това тя отхвърлила проекта. Тази реакция възбудила недоволството на колонистите, още повече, че Англия репресирала колониите икономически, като изисквала от тях суровини и им изпращала срещу това вече произведени готови стоки, задължавайки ги да не развиват промишлено производство. За да запълни празнотите в хазната си, Англия често изисквала допълнителни налози, увеличавайки постоянно техния брой и размери.

Така положението станало неудържимо и през 1775 г. задълбочаващият се конфликт между колониите и тяхната метрополия придобил характера на война за независимост. Още на следващата година във Филаделфия едно представителство на всичките 13 колонии, под председателството на Томас Джеферсън съставили и подписали прочутата Декларация за независимостта на Съединените щати. Именно този ден 4. VII. 1776 г. - става и национален празник на новата държава. В Декларацията се казвало, че всички хора са родени равни и тям са присъщи неизменно някои права като "Живот, свобода и стремление към щастие". Подчертано било и това, че всеки народ има право сам да определя по какъв начин да живее, както и сам да избира или смъква правителствата си.

Фактически с Декларацията тринадесетте колонии отхвърляли зависимостта си от Великобритания. Представителството на колониите, наричано Конгрес, излъчило за командир на армията си Джорд Вашингтон.

Започналата война, наричана от някои членове на Конгреса американска революция, давала израз на недоволството на колониите от взаимоотношенията с метрополията, а и представлявала защита на обявената независимост. Заедно с това на практика войната ликвидирала остатъците от феодализма по отношение на земевладението, формите на управление, закона за майората и още редица наследства на средновековието.
Войната, успешна за колониите, завършила с подписването на мир в 1783 г. в Париж, който слагал не само край на войната, но и давал зелена улица за развитието на една нова държава - Съединените американски щати.

Според създадената първа конституция, приета на 15. XI. 1787 г., ратифицирана от всички щати, и наречена "Параграфи на конфедерацията", всеки щат запазвал независимостта си, свободата, властта, юрисдикцията и правото си на парламент, правителство и конституция. Освен това действал и общ за всички щати парламент, в който всеки щат имал право на един глас. В него се решавали въпроси, свързани с военни ситуации, бюджет, монетосечене, както и въпроси, касаещи международни договори. Решенията се вземали с квалифицирано болшинство, което значело не по-малко от девет гласа (общо 13).

След успешното завършване на войната срещу Англия ръководните кръгове в САЩ побързали да разпуснат и разоръжат армията и по възможност с по-голяма скорост да увеличат продукцията, значително намалено по време на войната. Във връзка с лошите условия на работа в производството и засилената експлоатация възникнали вълнения и въстания като това на Даниел Шейс в Масачузетс от 1786-1787 г.

През 1787 г във Филаделфия бил организиран таен Учредителен конвент с 55 участници, предимно от средите на банкери, търговци, индустриалци и плантатори, които изработили конституция. Един от най-активните в тази дейност бил Александър Хамилтън. Конституцията запазвала автономията на отделните щати, но в същото време съдействала за оформянето на сипна централна власт. Така обединението на щатите се превърнало от конфедерация във федерация.

Конституцията разграничавала строго трите власти: законодателна, изпълнителна и съдебна. Първата била поверена на конгреса, по същество двупалатен. В първата папата влизали представители, избирани и до днес от цялото население, докато във втората папата, наричана сенат, депутатите били избирани от представителите на парламентите в отделните щати. Тази папата имала по-големи права от първата.
Изпълнителната власт била поверена в ръцете на президента и ръководеното от него правителство. Било решено" президентът да бъде избиран от населението по отделните щати с мандат от четири години, без да бъде ограничаван за участие в следващи избори. Първият американски президент -Джордж Вашингтон издигнал кандидатурата си за президент и за втори мандат, след което се оттеглил от властта. По този начин се създал прецедент една и съща кандидатура за президентския пост да се издига за не повече от два последователни мандата. На Вашингтон принадлежи мисълта, че един президент, който е загрижен да се хареса на народа, за да бъде избран и в следващите избори, "се ръководи не от интересите на страната си, а от желанието да бъде популярен".
Президентът на САЩ се явявал не само глава на правителството и държавата, но и върховен главнокомандващ армията на страната.
По конституция съдебната власт била поверена на висшата съдебна институция - Върховния федерален съд, пред който стояли за решаване депа, свързани с конфликтни отношения между отделните щати, както и съдебната защита на Съединените щати като цяло. Всеки щат също имал свои съдебни институции, законодателства, полиция, правителства, както и армия и въоръжение.
Въпросът за избирателното право бил твърде консервативно решен на основата на определен имуществен ценз. По този начин избирателно право придобивали около 4% от населението на страната - не повече от 120 хиляди граждани.
В първоначалния вариант на конституцията било казано, че робството се осъжда като "жестока война срещу самата човешка природа". Впоследствие, обаче с намесата на представителите на южните щати този параграф бил отменен.
В 1791 г. всички щати ратифицирали създадената две години по-рано Декларация за правата. Нейните десет члена забранявали прокарването на закони, ограничаващи свободата на словото, печата, събранията и религията. Била обявена неприкосновеността на жилището и кореспонденцията, свободата да се носи оръжие за самозащита и защита на жилището и друг вид собственост.

Приетият в 1789 г. закон третирал въпроса за паралелното структуриране на съдебната система в Съединените американски щати. Успоредно с федералната съдебна система, състояща се от 30 -районни и З окръжни съдилища, си функционирали и отделните щатски съдилища. Единствен само Върховният федерален съд, обаче, имал право на нулификация на всеки закон, който е в разрез с конституцията на страната. В това отношение съвсем явно било, че за Върховния федерален съд било запазено истинско върховенство не само над останалите съдилища, но и дори над конгреса и президента.

След време постепенно броят на щатите се увеличил. Това ставало с увеличението на населеността в някои райони, които при определени условия били признавани за щати и добивали правото да си изработят собствена конституция и да си излъчат самостоятелни управителни органи.

Успоредно с гова вървял и един друг процес, който имал също за цел увеличението броя на щатите, а именно закупуване на нова земя. Така в 1803 г. бил купен от Франция щата Луизияна, в 1819 г. от Испания - щата Флорида, от Русия -Аляска и т. н.

Войната между Севера и Юга. Още със създаването на колониите се установила известна разлика между северните и южните щати. Докато на север имало значително промишлено производство, тъй като основните поминъци тук били свързани със занаятчийско-промишленото производство и търговията, то в юга се развивали преди всичко селскостопански дейности, свързани в значителна степен с памукопроизводството. Именно поради това вероятно в южните щати било развито в значителна степен и робовладението, т.е. широко използване на робска ръка в плантациите, но заедно с това и активна роботьрговия. В резултат на това за кратко време твърде много се увеличил броят на внесените негри, които били продавани като роби. И докато в 1790 г. техният брой бил около 700 хиляди, то в 1860 г. те вече наброявали около 4 милиона.
Още със създаването на конституцията било предвидено напълно да се отхвърли робството, но представителите на южните щати, където били съсредоточени внесените роби-негри, не позволили това да стане. Очевидно споровете между Севера и Юга продължили и в следващите години все във връзка с въпроса за робството. В 1854 г. с цел да се защитят интересите на крупните плантатори от южните щати бил прокаран закона "Канзас-Небраска". Според него всеки щат добивал правото сам да определи дали да бъде робовладелски или не. Така приет, законът застрашавал много щати да предпочетат робовладението. Този закон изправил Севера срещу Юга, като противопоставял ефективността на свободния труд на тази на робския. Непрекъснатите спорове между "свободните" и робовладелските щати се задълбочавали и изостряли. Чашата преляла след делото на роба Дред Скот, който заедно с господаря си живеел в щата Мисури. След преместването на последния в "свободния" щат Уисконсин по местното законодателство негьрът-роб получил свободата си. По-късно, свободният вече Дред Скот при завръщането си в щата Мисури имал редица проблеми, при което бил организиран сложен съдебен процес.

Когато в 1860 г. за президент на Съединените щати бил избран представителят на Републиканската партия Ейбрахам Линкъпн, настъпило . истинско разцепление на страната. Тъй като президентът бил отявпен противник на робовладението, Южна Каролина, последвана от още няколко южни щати, се отцепили от федерацията на Съединените щати. През следващата година обявилите независимост южни щати учредили в Мемфис Конфедерация на американските щати като отделна държава с отделен президент и със законодателство, в което е казано, че "робството... е | естествено и нормално състояние на негрите". Така отношенията между Севера и Юга се изострилили още повече. Съотношението на силите било разпределено, както следва - две трети в северните щати и една трета - в южните. Последните поели инициативата в свои ръце и започнали първи • военните действия срещу отхвърлящите робството северни щати. Така през месец април 1861 г. започнала истинска гражданска война.
Законодателни промени. Били необходими четири години на промишления север, за да доведе войната до успешен край. На 14.
IV. 1865 г. войната приключила като военното превъзходство на северните щати довело до унищажаването и на робството в страната. Било необходимо доста време за южните щати, докато свикнат с тази мисъл. Идеята за непълноценността на негрите била трудно преодоляна. Именно затова в местните законодателства на южните щати били въведени закони, носещи името "черни кодекси" и целящи репресирането на негърското население. Черните кодекси постановявали:
Негрите нямали право да се занимават с търговия и занаяти; Непълнолетните негри (под 18 годишна възраст) да бъдат давани като "ученици" на бели господари.
Тези въведения в южнощатските законодателства предизвикали възмущението на Севера. Именно затова била въведена т. Нар.
XIII поправка на конституцията на САЩ в 1865 г., която отменяла действието на "черните кодекси". Били предприети и по-радикални мерки за отдалечаването на .най-върлите привърженици на робовладението в южните щати от местните парламенти.

През същата 1865 г. била внесена и XIV поправка на конституцията, според която "лица, родени или натурализирани в Съединените щати, се считат за граждани на Съединените щати и онези щати, където живеят", което на практика приравнявало негрите на останалото население на страната, давайки им граждански права.
С течение на времето били приети и други поправки към конституцията. Така например петнадесетата поправка предоставяла на негрите избирателни права. Разбира се, южните щати предприемали свои мерки. Така например, в техните законодателства се появили закони, които в отговор на петнадесетата поправка в общата конституция, въвели образователен ценз за негрите при ползването на избирателното им право. Именно по това време се организирали и наказателните отряди Ку-клукс-клан и съдилищата за саморазправа с цветнокожите, известни като съдилищата на Линч. Постепенно се наложила и политиката на "Джимкроуизма", чиято същност се заключавала в определени законодателни ограничения за цветнокожите в южните щати. Така се появили магазини, вагони, училища, квартали и т.н. Само за цветнокожо население и бил установен принципът "равни, но разделени".
След приключването на гражданската война отцепилите се щати влезли отново в американския съюз. С цел да се предотвратят в бъдеще подобни сътресения, през 1868 г. Върховният съд на САЩ постановил, че федерацията е едно неразривно цяло и никой щат няма право на сецесия от съюза.

В периода 1874-1890 г. Парламентът на САЩ гласувал редица закони, с които се ограничавало вмешателството на държавната администрация в промишлеността и търговията.
В политическия живот на Съединените американски щати се утвърдили двете политически сипи - Демократическата и Републиканската партия. Така на практика тук се утвърдила двупартийна система. С течение на времето приеманите закони разширявали демокритизирането на обществото. Така например от 1870 г. се увеличил значително броят на гражданите с избирателни права. Реформата от 1872 г. въвела тайното гласуване. От 1913 г. било постановено и сенаторите да се избират с общо гласуване.


Превод и редакция за Плевен Онлайн Портал:

Д-р инж. Никола Тодоров, доцент

 

Вж. още:
Олег ПЛАТОНОВ: ""Великата масонска свръхдържава""...
Олег ПЛАТОНОВ: “Новата интегрирана глобална цивилизация” и Световния форум (Фондация "Горбачов”)...

Олег ПЛАТОНОВ: Възникване на САЩ като империя на Злото...

Масонските ложи в България и Списък на по-известните евреи в България през периода 1900-2000 г. ...

4 юли 1786: 237 години от възникване на САЩ като империя на Злото

 

 



Гласувай:
4



Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: fascindoo
Категория: Политика
Прочетен: 6474848
Постинги: 4603
Коментари: 2877
Гласове: 2087
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031
Блогрол
1. Пеласги, Протобългари и Траките. Обетованата земя и еврейската омраза към днешните българи (ч.1)
2. Покушение. Показно. --- България. Свят. Медии. Отново. Ташак. Бойко. Барета. Дали. Баш. Ортак.
3. Пеласги, Протобългари и Траките. Обетованата земя и еврейската омраза към днешните българи (ч.2)
4. Пеласги, Протобългари и Траките. Обетованата земя и еврейската омраза към днешните българи (ч.3)
5. Няма "Шменти-капели" или "Тука има-тука нема", има "Иди ми-доди ми": Б.Б.-Б. водач на две листи на ГЕРБ
6. Шоуто в НДК, или защо турците са идиоти
7. Мистериите около смъртта му или Березовски е инсценирал, съгласувано с Путин, смъртта си!
8. Истината за Sancta Sanctorum* на Дянков:: Глобализацията на бедността: Вътре в Новия Световен Ред
9. Търговия с органи, евгеника, ваксини и общия принос на ГЕРБ в тези престъпления
10. И това ли е "теория на канспирацията", от един "болен мозък", кандидат за поста президент на САЩ през 2000 година
11. Дебългаризирането на България: След юдеизацията защо не и циганизация? Част 1
12. 25 май 2014: Апогей на клиторно-аналното политическо чесане в ГЗ на МПК у нас, съчетано вкупом с медийно фелацио
13. Световните експерименти на 20 век: Източна Европа, Новия Световен Ред и Глобализма Част1
14. Световните империи и Древно-българските държави-империи
15. "Независимост 1908" ли? Един блестящ маньовър на Великите сили за бъдещите 2 нац. катасторофи на България и бастисването на Отоманската империя!
16. Ето го! Пепи Готиното! Или здравната ни еврейска гад!!!
17. Четиво за антибългари по Света и У нас
18. ПРОИЗХОДЪТ НА ТУРЦИТЕ (Част1)
19. Пак дрън-дрън, та пляс! За "вечния въпрос": Ние българите повече траки ли сме или повече славяни? Но хаплогрупите говорят!