Вече три седмици в страната има нова вълна на протести. Те получиха различни оценки от политическите сили. Направени бяха опити да се разграничат някои социално-икономически искания от февруарските протести, от исканията на протестиращите днес. Направени бяха опити да се противопоставят българските граждани – едните бедни, а другите по-богати със заявка за класова борба между тях, едните били от София, а в страната е друго и т.н.

Не веднъж сме били свидетели на опити за противопоставяне на българските граждани, за разделяне на българското общество. Винаги те са се обръщали срещу тези, които са ги предизвиквали. Най-притеснителното е, че изкуствено се провокира дори етническо противопоставяне. Това е не просто опасно и деструктивно, а е игра с огъня, последиците от която могат да са катастрофални за страната ни. На нищо ли не се научихме от новата история на съседите ни? На всички подобни опити за разделение аз се противопоставям най-категорично!

Това, което гражданите не получиха през изминалите месеци на протести е ясен отговор на техните очаквания, защото те далеч не се изчерпват с искане на оставки.

Гражданското общество в България задава и ще задава все повече въпроси. Наред със социалните искания се поставят и ще се поставят все повече искания, насочени към самата структура на политическата ни система, към морала на политиците, към ценностите, които те защитават.

Това е ясен знак, че между тези искания на хората няма противоречие. Това, което се случва през последните пет месеца доказва, че българското гражданско общество е извървяло своя преход към демокрация и политиците ще го разберат – рано или късно, по един или по друг начин. Протестите днес са мирни. Това показва зрелостта на обществото - да можеш да поставиш въпросите и претенциите си така, че дори и начинът, по който го правиш да показва към какво се стремиш и какви ценности изповядваш! 

Българските граждани вече разпознават безпогрешно всичко, което влиза в противоречие с правовата държава. Политиката на тежки зависимости и паралелна власт, упражнявана в годините на прехода няма да бъде толерирана от гражданите повече и който не го е разбрал ще плати висока политическа цена за това.

Вече 22 дни в България има непрекъснати протести, а  аз продължавам да не виждам политиците да поемат ясен ангажимент, да видят какво се случва в страната и с прости думи да обяснят на нацията какво ще предприемат.  Категорично не мога да приема твърдението, че едни хора били пред парламента, а други били гласували за управляващите и те затова дължат обяснение само на тях. Това е линия, която води към разединение на българската нация.

Аз знам какво мога и какво не мога като президент и със сигурност не мога да приема една част от обществото да протестира, а друга да се прави, че не ги вижда. Не мога да приема да се работи за национално разединение – Конституцията не ми дава право на това, тя казва, че "Президентът е държавен глава. Той  олицетворява единството на нацията...". Това ме задължава да търся решения, това ми дава и правото да изисквам отговори от политическите сили. 

Знам, че на страната е нужна стабилност, нужна е на икономиката, нужна е на институциите – само в обстановка на стабилност ние можем да се развиваме. Затова нека всеки един от българските политици да си отговори на въпроса, как той работи за стабилност – като задълбочава проблемите, като решава проблемите или като ги чака да заглъхнат от само себе си.

Гражданите няма да приемат безропотно всеки акт на политическо безсрамие, само защото държавата изпълнява друго свое задължение – например, да се грижи за социално слабите или да осигури повече пари за майките или да строи магистрали. Тези неща не си противоречат и никой няма право да ги противопоставя. Добре е, че правителството предложи пакет от социални мерки, правят се усилия да се намали цената на електричеството, Народното събрание реши, че спешно ще работи по промени в Изборния кодекс.

Но хората протестират! По българските улици и площади и през февруари и сега се скандира "мафия" и аз питам, как управляващите, а и опозицията разчитат това послание и какво конкретно предлагат в отговор на гражданите. Призовавам парламентарните сили и правителството да предприемат действия, които по недвусмислен начин да покажат, че политиците имат волята държавата да скъса безвъзвратно със съмненията за задкулисни зависимости.

Големият въпрос е в тумора, който е заразил българската демокрация. Хората протестират и казват: "мафия", "монополи", "да си върнем обратно държавата на гражданите". Най-важната национална цел е да се освободим, да се оперира този тумор, да се оздрави българската демокрация. Липсата на дебат по тази тема е чудовищна. Разминаването между думи и дела на политиците – също.

Усещам, че кредитът на доверие на гражданите е изчерпан.  Новината за политиците е, че България вече има своето активно гражданско общество, което настоява за справедливост и истинска, а не фасадна демокрация. Ще стартирам дебати в президентството за тези полезни стъпки, които могат да променят българската демокрация към по-добро. За тяхната реализация ще бъдат необходими политическа воля и граждански контрол.

Аз подкрепям всяка една гражданска проява, която иска повече демокрация, справедливост, правова държава и европейско бъдеще! Подкрепих февруарските протести – тогава тези, които бяха в опозиция,  а днес управляват, не видяха нищо нередно в това. Сега също подкрепих и исканията на протестиращите, и правото им мирно да изразят позицията си – сега вече, същите хора, които мълчаха през февруари, смятат че съм пристрастен! И аз наистина съм пристрастен и докато съм президент ще работя пристрастно за повече демокрация, за повече граждански контрол върху политиците, за справедливост, за правова държава!

Знаете, че през последните седмици направих усилия да потърся решение. Свиках Консултативен съвет по национална сигурност – видяхте резултата. Проведох неформални консултации и разговори с парламентарно представени и непредставени политически сили, с интелектуалци, политолози, социолози, писатели, блогъри и други. Аз не веднъж съм заявявал, че не вярвам на месии и не вярвам, че в тежка ситуация една нация трябва да чака някой друг да я спасява. Заедно ще намерим верния път и сами ще изстрадаме и построим своята европейска демокрация. 

За всички вече е ясно едно – така не може да продължава! Необходими са ясни и приети с консенсус стъпки, които да показват в каква посока ще вървим. Не думи, не голи декларации, а реални действия.

Първото, на което дължат отговор политическите сили, които влязоха в парламента е каква ценностна ориентация за България ще следват – ще бъдем ли част от обединена Европа или считаме, че европейските инвеститори са колонизатори. От тук започват отговорите, защото това показва цивилизационния ни избор. И пак ще кажа, не думи а действия, видими, ясни и пред очите на нацията. Очаквам да видя по какъв начин партиите ще се противопоставят на всичко и всеки, който отклонява България от нейния европейски път и постигната финансова и етнорелигиозна стабилност, с които толкова се гордеем, но които са толкова крехки и чупливи днес!

Като президент, аз съм загрижен и обезпокоен за България. Една България, в която политиката е изпаднала очевидно в криза на ценностите и в която цитирам писмото на български интелектуалци до мен "По улиците се появиха шпицкоманди, които претендират да налагат ред в държавата, като провеждат "граждански арести". Техният водач влезе в сградата на парламента с пистолет на кръста и полицейска палка в ръка и никой не му попречи да държи речи, в които нарича гражданския протест "преврат срещу държавността" и да заплашва с гражданска война." – край на цитата.

Хиляди граждани, много медии и политически субекти сезираха прокуратурата за действията на лидера на "Атака". Нека припомня, че Европейският парламент преди дни отне имунитета на лидера на френската Националистическа партия – Марин Льо Пен за подобни изказвания и действия. Надявам се институциите, в това число прокуратурата и парламента, включително политическите партии в него да се позиционират ясно.

Нямаме голям избор: или ще заживеем в европейска държава, в която гражданските права на всеки са защитени, а сеенето на омраза, расизъм и дискриминация не се толерират и се наказват по закон, или хората масово ще се насочат към терминал 2, а тези които останат да се пазят от налагащите в държавата ред щпицкоманди и да не си и помислят да участват в граждански протести, защото ще бъдат заклеймени като терористи и вкарани в затвора за 3 години. Ако сега замълчим и не реагираме, махнем удобно с ръка и си кажем – какво толкова – след време ще бъде късно. Апелирам за ясно разграничаване. Непукизмът ни докара дотук! За да се оттласнем от дъното трябва ясна позиция, ценности и тяхното ежедневно отстояване. 

Трябва кауза, ако щете и червени линии – граници, които не бива да се прекрачват. Не безпринципни договорки, а ясно позициониране. Който е за това България да е достоен член на Европейския съюз - от едната страна, който нарича европейските компании колонизатори и не уважава европейския химн – от другата страна. Който е за прозрачност в институциите и назначенията на висши държавни постове – от едната страна, който е за задкулисие и безпринципни назначения – от другата страна. А народът ще съди само по делата, а не по декларациите. 

Протестите на гражданите са и за ценности, и за промяна. Всеки политик днес решава как да се позиционира – като част от промяната или като част от статуквото. Това ще се познае само по делата, а резултатите идват на следващите избори, когато и да са те. 

Има голяма опасност политическите субекти да нагнетят допълнително напрежението, чрез протести, контрапротести, негативни предизборни кампании с жестоко противопоставяне, на каквато станахме свидетели през месец май. Притеснен съм от сигналите, които България излъчва навън, рушейки своята репутация. Какво се чу и на проведените преди дни дебати в Европейския парламент за България? Констатациите бяха: фалшифицирани избори, манипулации, групировки, корупция, мафия, ултранационалисти, незаконно подслушване, олигарси, популизъм. Това не е България! А ако имиджът на една държава не е добър – няма инвестиции, няма доходи, няма работни места. 

Конституцията не ми позволява да заема страната на една или друга партия, както и кога да има избори и кога да се подават оставки, но освен изборите е много важно и какво ще стане след тях.

Никой не може да ме убеди, че изборите са нещо лошо. Че този най-демократичен инструмент на правовата държава може да бъде "вреден". Не, не може – това е единственият способ за разрешаване на нерешими конфликти, за развързване и на най-сложния възел. Когато нищо друго не помага, когато няма дори и опити за постигане на съгласие, тогава единственият демократичен изход остават изборите. Да плашим хората с избори означава да кажем, че правовата държава може да бъде опасна, че демокрацията не е добра форма на организация на обществените отношения. Аз не вярвам в това, затова и не вярвам, че изборите могат да навредят на държавата, на гражданите, на когото и да е.

В тежката ситуация от февруари на най-масови протести от 15 години насам всички се съгласиха, че има един възможен изход - избори. Не приемам фалшивата теза, че тези които се позовават на този най-демократичен инструмент, нарушават Конституцията! Да, промени в изборния закон са необходими, трябва да се направят само най-наложителните и безспорните. Едва ли българското общество се намира в това стабилно състояние, което да позволи дълга изследователска дейност, научен подход и изработване на изцяло нов Изборен кодекс, което да отнеме години. 

Днес гражданите вливат своята енергия в политическата система на България. Те, не политиците, отварят нова страница в демократичната история на страната, в която слагат край на безразличието и оцеляването поединично. Гражданите се върнаха на политическата сцена, сега прожекторите са насочени към политиците. Гражданите повече няма да си затварят очите, сега е време политиците да ги отворят.