Преводът е направен по изданието:

Dostena Lavergne

La main invisible de la transiton

Достена Лаверн*

доктор на политическите

и антропологическите науки

Достена Лаверн -  Експертите на прехода. Българските think-tanks и глобалните мрежи за влияние

Шеста глава ◊ Медиатори и акушери на новото българско общество

454 стр. | Достена Лаверн ◊ Експертите на прехода

Агенти на неформалната дипломация

Опитът и формирането на българските think tanks – като медиатори на идеи и на политически технологии, и като притежатели на капитал от лични мрежи на български, централноевропейски

и международни политически лидери – им помагат да играят роля не само в областта на националната политика, но и в източноевро пейската, и в регионалната балканска дипломация. Развивам тази тема с помощта на няколко примера от проведените от мен разговори (Минчев, Кръстев, Кюранов и Станчев).

Трябва да уточня още от самото начало, че лидерите на think tanks открито претендират за ролята на дипломати-совалка (shuttle diplomates) и на неформални посланици. Според тях тези компетенции правят уникална позицията им на национални, регионални и международни back stage (задкулисни) актьори. Те с лекота и гордост разкриват част от това, което някои считат за дипломация в сянка, асоциирайки го с идеята за „заговор“, защото залагат на тази карта голяма част от легитимността си на медиатори. Макар и да се възпротивяват на стилистиката на заговора, тъй като тя е знак за интелектуален мързел и популистки начин да се мисли политиката, те все пак си служат с някои нейни мотиви, за да подчертаят голямата важност на дейността си, големите рискове, които поемат, и вложения ентусиазъм.

В разговорите ни Иван Кръстев на няколко пъти споменава за приятелските си връзки с влиятелни експерти на международни think tanks и дори с държавни глави, които му позволяват да урежда срещи на върха, извън официалните канали:

Успях да уредя съдбоносна дипломатическа среща между Симеон и Папандреу. Това стана по време на официалната визита на Соломон Паси [министър на външните работи] и на Симеон във Вашингтон през зимата на 2003 г. Тогава Папандреу беше също на посещение в Съединените щати. Срещата, която нашата дипломация беше пропуснала в Европа, беше уредена по неофициални канали от моите приятели от think tanks във Вашингтон...

Често се използват връзки извън официалните държавни канали... Понякога е много по-ефикасно и по-бързо[1].

Според Кръстев инициативата му е следствие на слабостта на официалната българска дипломация, която е пропуснала първата възможност за среща между двамата лидери. Така директорът на ЦЛС се явява един вид дипломатическа линейка. През годините [1] той превръща тази дейност в постоянна практика за уреждане на неформални срещи между политици, шефове на фондации и представители на големи мултинационални фирми в България, в Източ-

на Европа и на Балканите. Не е случайно, че по време на разговор с една от сътрудничките на ЦЛС, тя нарече think tank-а „малкото посолство“, задължителна спирка за всички важни чужденци, които се приземяват в София. Въпросът е как в началото експертите на българските think tanks са влезли в подобни мрежи и са успели да натрупат капитал от връзки, който им позволява да упражняват тази неформална дипломация. В повечето случаи за кръстници им служат техните колеги от американските и международните think tanks.

Един пример: политологът Януш Бугайски, директор на проекта за новите европейски демокрации в мощния американски think tank Center for Strategic and International Studies (CSIS), базиран във Вашингтон, е един от хората, помогнали на Иван Кръстев[1 да влезе в средите на експертите и на политиците в Централна и Източна Европа. Той е от полски произход и е много влиятелен чрез директните си контакти с лидерите на прехода в Източна Европа.

Бугайски е един от тези, които представят Кръстев пред държавни ръководители като Лех Валенса или пред важни фигури на процеса на либерализация като бащата на шоковата терапия, бивш министър на финансите и директор на Полската народна банка Лешек Балцерович. Всъщност връзките на Януш Бугайски с политическите среди в Източна Европа са още от периода на Студената война, когато се запознава с някои лидери от дисидентските среди[2]. Той изпълнява една след друга функциите на съветник по полските въпроси на BBC (1982–1983) и на анализатор в радио „Свободна Европа“ в Мюнхен в средата на осемдесетте. Те му позволяват да има привилегирован достъп до дисидентските среди на Изток и да натрупа голям капитал от връзки, от който се възползва при създаването на отдела „Източна Европа“ в CSIS през 1986 г. Той е заемал също и постовете: консултант на USAID за Източна Европа; член на отдела за отбрана на IRI (International Republican Institute), както и други постове в стратегически think tanks. През 1998 г. получава Наградата на обществените служби на американския държавен департамент. В момента е председател на програмата за Балканите като US Foreign Service Officer във „Foreign Service Institute“ на Съединените щати. Продължава да поддържа тесни връзки с България и е член на управителния съвет на Училището за политика към НБУ. Иван Кръстев е станал негов личен приятел. В едно интервю той споменава, че е бил кум на сватбата на Бугайски в Унгария, т.е. може да се каже, че става въпрос за роднинска връзка.

[1] Иван Кръстев е станал негов личен приятел. В едно интервю той споменава, че е бил кум на сватбата на Бугайски в Унгария, т.е. може да се каже, че става въпрос за роднинска връзка.

[2] Впрочем той е автор на книгата Czechoslovakia: Charter 77’s Decade of Dissent, CSIS, 1987.

През май 2002 г. в столицата е представена неговата книга Студеният мир: новият руски империализъм, публикувана на български в общо издание на в-к „Капитал“, сп. „Разум“ и Училището за политика при НБУ. Често можем да прочетем статиите на Бугайски редом с тези на Иван Кръстев в сп. „The Analyst Central European Review“, което публикува предимно текстове на експерти на европейски и американски think tanks относно процеса на прехода в Централна Европа.

Спрях се на биографията на Януш Бугайски не защото той е единственият помогнал на Иван Кръстев и на други лидери на българските think tanks да навлязат в източноевропейските политико-експертни мрежи, а защото е един от многото примери за типа лица (заемани функции, биография и т.н.), които отварят пред българските think tanks достъпа до политически контакти на високо ниво. Този тип връзки се установяват или чрез лични посещения, или в рамките на конференции и семинари като този, организиран на остров Халки от гръцкия think tank ELIAMEP през август 2002 г., на която аз лично бях поканена в качеството си на кореспондент на в-к „Капитал“. Там се събират, дискутират и разменят визитните си картички министри от Балканите или от бившите съветски републики, експерти на think tanks, на НПО и на международни организации – без събитието да е обявено или описано в пресата.

Примерът със семинарите в Халки, превърнали се в ежегодна среща, също е подходящ за илюстрирането на двойната природа на този тип международни срещи: афиширана част (заглавие на проекта, официални партньори и списък с участниците) и част off, която използва терена на официалната среща за неофициални политически преговори, както и за набиране на кандидати за евентуални стратегически постове от политически и икономически характер на Балканите.

За същата двойна функция на проектите говори и разказът на директора на фондация „Пайдея“ Г. Казаков. Като обяснява как едно пътуване в Сърбия за заснемането на филм за учебниците по история на Балканите се използва от Иван Кръстев, за да проведе в Белград тайни преговори с Вук Драшкович и Зоран Джинджич с цел формирането на коалиция срещу Милошевич. По същия начин действат О. Минчев (ИРМИ), Д. Кюранов (ЦЛС), К. Станчев (ИПИ) и много други при посещения в Македония (особено по време на кризите на българо-македонските отношения или по време на напреженията с албанците), Украйна, Беларус, Киргизстан и на други „политически горещи“места. Периметърът на тяхната „дипломация-совалка“ и на тяхната „дипломатическа линейка“ се простира в целия регион на Балканите, в бившите съветски републики и понякога дори в Централна Европа.

ИРМИ, който е специализиран в стратегическото лобиране на терена на Югоизточна Европа (междуетнически конфликти, стратегически и инфраструктурни залози и т.н.), претендира дори за бащинството на една „специфична политическа технология“ за разрешаване и за предотвратяване на кризи в региона.

Огнян Минчев, директор на ИРМИ:

Една от съвсем конкретните политически технологии, за чието въвеждане ние допринесохме, е технологията на „пакетите“ от неформални връзки между високопоставени лидери. Сменяме ролите и играчите... Контактът вече не минава през обичайните институции. Например набираме участници от България и от Македония, произлизащи от официалните инстанции в двете страни, понякога това може да са и премиерите, и ги поставяме в ситуация на неформален диалог, паралелно с обявените срещи.

Те могат да си позволят просто да следват логиката и да не защитават смешни официални позиции. Понякога тези срещи са предхождани от fact finding (установяване на фактите) мисия, която трае една седмица, десет дни: събираме целия спектър от съществуващи мнения. Така например действахме при разрешаването на една голяма дипломатическа криза в областта на енергетиката на Балканите, отнасяща се до регионалното равновесие на енергетичните структури. Гърците бяха недоволни.

Искаха да продължат проекта за „Виа Егнатия“ като алтернатива на стратегическия коридор номер 8 по инициативата SECI. Режисирахме неформален диалог между експерти, изнесмени, действащи и бивши политици, журналисти... Просто променяме правилата на играта. Позволяваме да се чуят повече неща. Медиите впрочем не публикуват имената на участниците и това, което са казали. Остават в тайна. В противен случай не става. Разрешихме кризата. Същите резултати постигнахме, когато успяхме да размразим отношенията между българските и македонските телевизии, а също и между българските и македонските митници.

Д-р инж. Никола Тодоров, доцент

Пояснения:

* Достена Лаверн е родена на 18 декември 1974 г. в  Пловдив. Завършва Националната гимназия за древни езици и култури, а след това и американски колеж "Гладстоун" в Портланд, САЩ. Магистър по съвременна история от Академията за социални изследвания в Париж. Доктор по политическа антропология. От дълги  години живее в Страсбург. Журналист в списанието за култура на френския всекидневник "Ле Дерниер Нувел д’Алзас". Президент е на Националния Делфийски комитет във Франция, програмен директор на няколко международни програми и фестивали за литература. Автор на книгата: „Експертите на прехода. Българските think-tanks и глобалните мрежи за влияние".

Тази форма на експертиза и лобиране се появява за първи път в САЩ в края на ХIХ век и получава силен тласък на разпространение в света след неоконсервативната революция през осемдесетте. От падането на Берлинската стена насам eкспертния модел на намеса на think tanks в политическите процеси, извън процедурите на представителната демокрация, се явява нещо като износен продукт на САЩ за Европа и света.