продължение от Ч. 1

Д"Амико отдава специално внимание на столицата на Алцек: Канталупо ди Бояно, отбелязвайки строго древно българският произход на думата. Той самия излага хипотеза че Канталупо е вариант на "Кан-телепед" или "резиденция на Кана". Сред личните имена на Алцековите Българи се откроява името Забан(вариянт на Заберган), документирано през571г. в град Тичино.

• Д"Амико изрежда редица селища и фамилий произхождащи както директно от българският етноним, така и от други древнобългарски думи "Болгер (в околия Тренто), Булчаго, Булчагетто, Булгаро грасо, Булгаро и Булгарело (окол. Комо), Болгаре (ок. Бергамо), Болджано (ок. Милано), Булгериа (ок. Чезена), и река Булгано, планина Монти Булгерия и община Челле ди Булгерия - в южна Италия
• С корен "булг" и "болг" има и днес много италянски фамилни имена като: Булгари, Булгарелли, Булгарини, Булгерини, Булгарони, Булгаро, Болгери, Болгарини, Болгарони, Бугарини и т.н., носителите на които са все далечни наследници на прабългарите.
• С корен "кара" са известни следните населени места: Караско (в околията Генуа), Караманя, Карасоне и Каральо (ок. Кунео), Караня (ок.Калицано Завена), Каранца (Лигурия), Карате (Милано), Каранеро (Комо), Карата (Новара), Караваджо (Бергамо), Каравате (Варезе), Каравоника (Империя) и т.н.
• Има също и много имена днес с корен "кара", като: Карадона, Карадонио, Карапелле, Караунко и т.н., особено между населението на областите Молизе.
•  С корен "кан" има също доста имена на населени места, като: Кансула, Санталиче, Канзано, Кантано и др "

Друг обект, който заслужава поне частица внимание е катедралата от Ларино построена през 1318 година в провинция Campobasso, област Molise. . Без да се осмелим да даваме оценка дали тя е плод на древнобългарска стилистика, трябва да отбележим че около нея се вдигна доста шум, но без реално изследване и преценяване на това дали тази Катедрала е плод на българска ръка, и дали наистина там е стилистично вписан знакът IYI...

Ето няколко снимки от катедралата:

Без придобиването на още снимков материал, отвън и отвътре на катедралата, и без оценка на съответни  специалисти по средновековна архитектура, не бихме могли да се наемем с оценка отностно това дали шумът около тази катедрала е случаен или не. Въпреки това, е редно да се отбележи, че освен IYI с просто око се забелязват поне още няколко възможни препратки към древнобългарски мотиви.

       Карта с разпространението на Българският топоним. Дава добра представа къде е имало заселване на компактни български маси.

А историкът Иво Андровски пише:  

"... Баварският историк Авентиус (XVI век) твърди, че българи и баварци имат общ произход и между V – I в. пр. Хр. са живели заедно в Кавказ. Такива сведения има и в хрониката на манастира Мелк.

В Кавказ и северното Черноморие са открити останки от множество български градове: Булкар – Балк, Анзи, Химар, Кумух, Салтов, Маяки и деснобрежното Цимлянско градище, както и съвременните селища Балхар и Кубачи в Дагестан. За създател на Стара Велика България се смята Авитохол, а неин последен владетел е Кубрат.

Още през IV век българи се заселват в Панония. По-късно, част от тях заедно с хуните на Атила достигат до Апенините и територията на днешна Франция. След смъртта на Атила в 453 г., българите започват системни нападения на земите на юг от Дунав, а от началото на VI век датират и първите трайни поселения на Балканския полуостров.

В края на VI век част от българските земи попадат под зависимост от западните тюрки. Тази зависимост е отхвърлена от Кубрат в началото на VII век. Братът на Кубрат Шамбат се отделя от Велика България и през периода 623 г. - 658г. създава държавата Дулоба със столица Киев. Разбит от франките, той се присъединява отново към брат си. След смъртта на Кубрат, в резултат на вътрешни междуособици, както и под натиска на хазарите, Стара Велика България се разпада. Аспарух създава Дунавска България, а брат му Боян (до 690г.) Черна България със столица Киев. Един от неговите потомци Джилки през 858г. премества столицата във Велики Болгар и става основоположник на Волжка България (до XVI в.).

Българските държави оставят дълбока следа в историческия процес с високоразвитата си организация и стройна уредба от норми, овладявайки пространството с добродетели като лоялност, търпимост, справедливост. Българската идея за държавност се оказва изключително жизнена. Въпреки преселенията и дори когато българските държави губят за дълго своята независимост, те отново възкръсват. В Европа българите създават втората след Римската империя държава, но като държавно устройство тя е коренно различна от гръко-римския модел - не е била робовладелска. България е най-старата европейска държава, просъществувала повече от осемнадесет века под едно и също име.

Тя е съхранена и до днес от българския народ.

През 2003 г. се навършват 1838 (1848 г. - бел. Н.Т.) години от създаването на Стара Велика България и 1323 (1333 г. - бел. Н.Т.) години от основаването на Дунавска България."

Обобщенията са по:

хаплогрупите в Bulgarian DNA Project

и

хаплогрупите в Европа

Изводи:

·                     Ние сме европейци, а не азиатци, kakто твърдяха целенасочено и антинаучно съветски и западни историци, да не говорим за догмите на Иречек и Златарски. Ние обособяваме още през 2-4 век европейската цивилизация;

·                     Не сме смес от народи и раси, а в основата сме траки и от предтракийско население на Балканите – пелагсите, наричани от елините още "пелагри" или "пелгари", а от римляните – "пеласки" (пелазги, белазги);

·                     Категорично е опровергана вече теорията за тюркския произход на българите. Типични за турците са майчините хаплогрупи HV, H4, H20, U1, U3, U6 и X, които при българите или въобще не се срещат, или са в пренебрежимо малък процент. Друга азиатската хаплогрупа М при тях се открива в 10%, а при нас е 50 пъти по-малка - тя е под 0.2%;

·                     Близки сме до украинците, поляците и хърватите, както и до жителите на Северна Италия и донякъде до гърците.

д-р инж. Никола Тодоров, доцент