• Румен Овчаров № 1 в родната енергийна мафия
• Цветелина Бориславова № 1 в родната банкова мафия
  
• Иво Прокопиев № 1 в родната медийна мафия

 
Строители на капитализма: Румен Овчаров- братът-масон, който отговаря за енергетиката

 

автор: frognews.bg

 

|

снимка: худ. Тони Ганчев 

Дългият инкасатор, както го нарече един от бившите шефове на „Булгаргаз”, братът, който отговаря за енергетиката ,както го определи виден масон, е ярък представител на енергийната мафия в направлението „ядрена енергетика”. Той е “Мистър Втора атомна”, споделят под сурдинка негови бойни съратници, изпаднали от схемите му в различни периоди от време, визирайки обвързаността му с изграждането на АЕЦ

 

Пътят на Овчаров към върха на ядрената мафия обаче не е гладък, както някои може би си мислят. Той минава през сериозни перипетии и започва да се изкачва към върха едва когато от хоризонта на родната икономическа реалност изчезва Андрей Луканов, човекът, който създаде моделът на обвързаността на държавата с енергийната мафия, но не успя да го наложи.

 

За Румен Овчаров трябва да се каже, че

всичко в неговия професионален път започва като по учебник

през 1979 година, когато е утвърден да учи в в Московския институт по енергетика, специалност „Атомни електроцентрали и установки“ . По онова време малцина и то само избрани бяха допускани до съветските ВУЗ-ове, така че дори приемът там вече е гаранция, че в България на Тодор Живков  те чака светло номенклатурно бъдеще.

 

За дете на активни борци срещу фашизма и капитализма обаче пречки да замине за Москва няма. Именно тук, младият Румен намира и приятели, с които по-късно, през годините на прехода, ще прави сериозни удари и пари. Но за тях – по-късно.

 

След завръщането си в България, новоизпеченият инженер-физик е лапнат като топъл хляб от мощното държавно дружество “Енергопроект”, където става направо секретар на партийната организация. Следва бърза партийна кариера – завеждащ отдел в Благоевски районен комитет на БКП и оттам- скок в креслото на зам. главен директор на “Енергопроект”.

 

Впечатляваща кариера, дори и за привилегировани членове на соцелита от времената на Живков- за две години трудно се минава пътя от млад специалист до зам. директор на голямо държавно предприятие. Но Румен Овчаров прави това и

промените го заварват на стратегическо място,

което дава шансове да влезе в клуба на назначените милионери.

 

Първите му стъпки обаче след навлизането на страната в епохата на пазарната икономика не са в посока пари и власт, сравенни с бързото му издигане след завръщането му от Москва, което би трябвало да му гарантира възход в условията на пазарната икономика от български тип. Едно от възможните обяснения на буксуването през 90-те години е факта, че за един партиен секретар да излезе веднага на първа позиция не е много здравословно през онзи период.  Вероятно това е едната причина през 1990-1995 г. Овчаров да приеме максимата на Тодор Живков от времето на Горбачовата перестройка- да се сниши и изчака бурята да отмине. Това той прави в  Комитета по използване на атомна енергия за мирни цели, като главен експерт по ядрена безопасност и началник управление в „Ядрени инсталации“.

На пръв поглед това е  падение – от зам.шеф в „Енергопроект” да слезе до главен експерт. Но няма как, някои страници от неговата професионална биография просто трабва да се забравят, да се изтикат на задно място.Тази мимикрия продължава до 1995 година.

 

Но за неговото изтласкване в миманса през периода 1990-1995 година има и друга причина- и  тя е присъстивето на най-голямата фигура в енергетиката на България, тясно свързана със Съветския съюз и Русия след 1990 година – Андрей Луканов. При неговото присъствие Овчаров изглежда не само незначителен като експерт, но и ненужен като човек обвързан тясно с интересите на Москва в България и нейната енергетика.

 

Луканов представлява интересите на онези среди от бившия Съветски съюз, които приватизират енергетиката и стават определящ фактор за инвазия в направление „Европа”, но в чисто икономически смисъл.

 

Голямата разлика между Луканов и Овчаров

е в секторите, където те двамата смятат, че трябва да се развива енергийния бизнес. За бившия член на политбюро, премиер и един от главните организатори на промените през 1989 година най-важен е природния газ. Причините са ясни – в началото ан 90-те години почти цялата икономика на страната работи с тази енергийна суровина. Луканов смята ,че доставката на природен газ, която прави България на 100% зависима от „Газпром”, е стратегическата насока за влияние. И това тогава е наистина така-който държи кранчето с газ, той на практика управлява икономиката ни. Затова неговите усилия са насочени в тази посока – игрите около „Топ енерджи”, близките контакти с Рем Вяхирев, всемогъщия шеф на руската компания и идеята чрез доставките на газ да се държи страната в зависимост са правилни стратегии.

 

Овчаров в същото време защитава същите руски интереси, но в атомната енергетика. През 90-те години обаче потреблението на ток от промишлеността е в пъти по-голямо от потреблението на домакинствата, а предприятията са далеч по-зависими от доставката на природен газ, отколкото на ток. Така че секторът на дългия инкасатор още не е решаващ за контрола върху страната и затова той стои, по-скоро държат го настрана от големите игри.

 

Но страната се променя, реалностите в икономиката – също и през 1996 година избухва с пълна сила скандалът между Андрей Луканов и Жан Виденов, соцлидерът, който за първи път след 1989 година става премиер. За този скандал е писано много, някои смятат именно това за основна причина Луканов да бъде премахнат физически, но по това няма нищо доказано и отсъдено. За нашия герой обаче именно Виденов става човекът, на когото залага – в най-смутните и икономически трагични времена на държавата ни от началоло на прехода 1996-1997 Овчаров става министър на енергетиката и енергийните ресурси в парвителството на Виденов. Самото издигане на зам.шефа на Комитета по енергетика до министерското кресло вече говори за промяна в идеите на енергийната мафия- постепенно електричеството става много по-важно и решаващо за реализирането на огромни спекулативни пари от природния газ. Така Овчаров излиза на полето като коз срещу Лукановите идеи и смъртта на последния дава отговор на въпроса накъде ще се развива срастването между държавата и мафията в енергетиката-в производството на ток.

 

Бързият колапс на банките и слизането на Виденов   от политическата сцена обаче прекъсват, но не прекратяват този процес. Овчаров за втори път предприема познатия маньовър – снишава се и

изчаква да мине управлението на Иван Костов,

когато в енергетиката се решава въпроса за собствеността върху най-големия нефтопреработвателен завод на Балканите – „Нефтохим” Бургас. Времето на втората АЕЦ все още не е дошло, конюктурата не е благоприятна за това, но че наближава,  е ясно както на посветените, така и на обикновените хора у нас, тъй като икономиката ни преживява втората вълна на приватизация, след Виденовата, а резултатът е един и същ – масово фалиране на предприятия, приватизирани от прословутите РМД-та. Това свежда потреблението на енергоресурси от обезкръвената и намаляваща икономика на страната до нива, по-малки от потреблението на домакинствата и бита. Времето на Румен Овчаров и неговата втора АЕЦ идва.

 

Началото на възхода на Румен Овчаров

като безспорен лидер на енергийните далавери започва с идването на власт на Симеон Сакскобурготски. Как става така ,че именно тогава се събужда за нов живот проектът „Белене” е неизвестно на широката публика. Но е факт – ще строим централата, казва премиерът-цар и дава зелена светлина на проект, който вероятно е основната задача и мечта на Румен Овчаров. Той вече е готов за ролята си – издига се до заместник партиен шеф в БСП, несменяем депутат е в Народното събрание, където работи в направление икономика и енергетика. Че дърпа конците зад кулисите на правителството в тази сфера е повече от ясно. Идеите му за проекта „Белене” постепенно се прокарват в общественото пространство на фона на заклинания и пропагандни твърдения от типа „ ако нямаме втора АЕЦ, токът през 2020 година ще е в пъти по-скъп” или „ с втората АЕЦ България ще стане енергиен център на Балканите”.В ПР акцията си Овчаров разчита и на президента Първанов, който защитава интересите, къоито защитава и Овчаров- ядреното лоби в Русия иска да влезе в една страна, която се очаква да стане член на евроструктурите.

 

Апогеят на развитието на Румен Овчаров в енергетиката

е периода, в окйто той е министър в браншовото ведомство при премиер Сергей Станишев – 2005-2007 година. В тези години той прави най-важната и решаваща крачка – еднолично определя кой ще строи бъдещата атомна мощност. Обявеният търг за това е спечелен от „Атомстройекспорт”. В официално съобщение от 2006 г. се казва:

На 1 февруари 2006 година в 14 часа се състоя предаването на тръжната документация на ЗАО „Атомстройекспорт” на тръжния комитет на Националната електрическа компания на България за проектиране, строителство, пуско-наладка и въвеждане в експлоатация на атомна централа „Белене”.

 Документите се оказват толкова убедителни за тръжната комисия, че руската компания печели в битка срещу европейски енергийни компани. Ето и стъпките, които предхождат и осигуряват решението на Овчаров за втората атомна централа накратко:

 

2005 г. :

Февруари - НЕК избира консорциум между "Делойт Сентръл Юръп

Лимитед" и "Нортън Роуз" за финансов консултант6

.Април - прието второ

решение No260 за изграждане на АЕЦ с 2000 MW7

Май - НЕК обявява търг за

два леководни реактора, но само от типа ВВЕР8

.

2006 г.:

Февруари - получени предложения на руски и чешки консорциума.

Октомври - НЕК обявява, че “Атомстройекспорт” е победител. Ще се изграждат

два реактора от нов тип AES-92 с ВВЕР-1000/B466 и обща мощност 2120 MW,

“Стандард енд Пуърс" понижaва кредитния рейтинг на НЕК.

Ноември - НЕК  обявява, че търси партньори за износ на електроенергия от АЕЦ

“Белене”, кандидати не се появяват.

Декември - НЕК ще има 49 % в бъдещото дружество, а за останалите ще се търси стратегически инвеститор.

 

2007 г.:

Януари - НЕК обявява търг за заем от 250 млн евро.

Февруари -България уведомява ЕК за намерението си да изгражда АЕЦ “Белене”.

Май –НЕК обявява търг за стратегически инвеститор.

Октомври – в бюджета за 2008 г. се залагат 600 млн евро.

Декември - ЕК  обявява положително становище за строежа на централата.

 

И голямото харчене започва. Парите потичат като река към участниците в поректа, 100% от които са или доверени на Румен Овчаров родни компании, или представители на онези среди в руската енергетика, които очевидно много държат на българския енергиен бос, научен от тях в Москва през вече далечните 1979-1985 година какво е това АЕЦ и кой са хората, на които трябва да държи.

 

От този период има много интересни истории за овчарови намерения, мисли и идеи. Повечето обаче се разпространяват апокрифно- да се опълчиш срещу всемогъщия в този период министър е равно на политическа смърт. Все пак изтичат някои нещица, които говорят какви са идеите на поректа „Белене” и лично на неговия ментор. Така например се разказва, как в тесен кръг сътрудници и съмишленици, някъде в периода си на министър, Румен Овчаров е обсъждал вариантите за евентуално понижаване цените на тока на фона на намаляващо потребление и достатъчно евтина енергия, произвеждана от „Козлодуй”. Тогава се промъква плахото предложение да се свалят, наистина с малко цените и това да се използва като политически ефект за увеличаване популярността на соцуправлението. Овчаров обаче е категоричен-тъкмо научихме българите, че токът може само да поскъпва и те трябва чинно да си плащат сметките и вие сега искате да им показваме нещо друго-не става. Токът само ще поскъпва, защото в сметката на потребителите, които вече преобладаващо са домакинствата и бита, вече влиза и сметката за „Белене”, а тя никак не е малка.

 

През 2007 година работата на енергийния министър на Станишев и човек номер едно на руските интереси в сектора у нас става обект на радиограма на американското посолство, която имаме благодарение на

теча от Уйкилийкс.

В нея дословно се казва:

"Овчаров е загадъчна и противоречива фигура - свързана с корупцията и руските енергийни интереси, но също е и за по-либерална икономическа политика, за разлика от много от неговите колеги социалисти. Той има политическите и умствени сподобности да подбира най-добрите играчи на масата, но е предпазлив и потаен. В лични срещи, лице в лице, той може да бъде едновременно и очарователeн и отблъскващ. Притесненията ни за тъмната страна на Овчаров са достатъчно основателни, за да сме против провеждането на срещи с неговите колеги на същото ниво в кабинета.

"Конфликт на интереси " ще бъде най-мекия начин да се опишат отношенията му с частния сектор - и руския и българския,.

Въпреки това, за разлика от някои други министри в това правителство, ние нямаме доклади за участието на Овчаров в корупция, пряко засягаща американски компании. В определена степен той е облагодетелстван лично от позицията си в правителството и изглежда, че това е най-вече заради топлите му отношения с различни руски енергийни интереси и български посредници, участващи заедно в сключването на големи сделки”.

Тогава обаче срещу Р.Овч. се надига вълна от засегнати, политици, икономически структури, вероятно и чужди икономически интереси. За някои, отворената широко уста на енергийния министър, с която той иска да налапа най-апетитното парче от баницата в енергетиката не е приемливо. Следват бъзи действия.

 

През 2006 г. Овчаров е замесен в аферата с "Топлофикация-София"

за източване на дружеството, първо защото като министър има свои представители в управлението, и второ, след като в медиите е публикувано писмо от обвиняемия бивш директор на "Топлофикация" Валентин Димитров, в което той търси помощ от „Р. Овч.“

В началото на май 2007 г. директорът на Националната следствена служба (НСлС) Ангел Александров обявява пред медиите, че Овчаров го заплашва чрез посредници заради разследване на опит за скрита приватизация на "Булгартабак холдинг". Александров пък е обвинен, че е лобирал за частни интереси в „Булгартабак“, Държавния резерв и хазарта. В последствие министър-председателят Сергей Станишев уволнява двамата заместник-министри, замесени в скандала - на икономиката Корнелия Нинова и на бедствията и авариите Делян Пеевски.

 

Заради скандалните обвинения в корупция на 5 май 2007 г.

Румен Овчаров подава оставка

и излиза в отпуск. Премиерът Сергей Станишев приема оставката на 2 юни.

След това Овчаров отново е депутат в 40-то НС. Председател е на Комисията по бюджет и финанси, член е на Комисията по енергетика.

 

Овчаров е изпълнил това, за което е бил отгледан като политик и държавник, втора атомна централа има, поне на хартия и договор, неговите приятели и крепители временно го изоставят. Но както се вижда, дават му време да се съвземе в Народното събрание и да продължи да дърпа конците в енергетиката, макар и вече извън светлината на прожекторите.

 

Кариерата на братът масон, който отговаря за енергетиката обаче тръгва надолу. Дали е сбъркал нещо при изпълнение на указанията и при защита интересите на силните хора в руската енергетика или у нас друго лоби взема връх, не е ясно. Вижда се само как

на мястото на доскорошния любимец на Русия в енергетиката се появяват други

– вероятно под натиска на Сергей Станишев, новия лидер на БСП, който не иска да има нищо общо с компрометирани и изиграли ролята си политици. Овчаров постепенно е изтикан в миманса, за ад се стигне и до отпадането му от листите на столетницата на последните избори. Бързо отминава световната слава ,както казват римляните.

 

Но това не е причина да жалим за дългия инкасатор, той успя доста добре, още от първите години на своята кариера в енергетиката да осребри услугите си и сега няма причина да изпитва  никакви финансови проблеми. Неговите връзки с друг възпитаник на московския ВУЗ- Красимир Герогиев- са подплатили добре банковите сметки на Р.Овч., дори да приемем, че не е имал никакви изгоди от аферите с цената на природния газ, докато е бил министър или с „топлофикация” и нейния шеф по негово време Вальо Топлото.

 

Едно от станалите модерни през последните години СРС-та показва

част от айсберга, наречен „Фронтиер”,

както и тясното взаимодействие на Овчаров с тази фирма. Данните, огласени от Яне Янев преди година, са от справката на записите, направени от службите:

Предмет на обсъжданията е възможността още преди началото на 2007 г. паралелно с прекия договор за строителство на АЕЦ „Белене” да бъде сключен и договор за доставка на горива за атомната електроцентрала. Целта е доставката да бъде поверена на руска фирма. От разговорите е ясно, че тези въпроси са обсъждани и съгласувани с Румен Овчаров. В разговор с Виталий (не се уточнява кой е този човек) Красимир Георгиев му казва да изчака датата 20 октомври, последната среща на върха на ЕС, след което той ще активира министъра по някакъв начин да предприеме действия, които да допринесат за одобрението”. 
В друг разговор с Виталий от 26 октомври 2006 г. Георгиев уточнява, че предния ден е имал срещи с Овчаров, който е помолил да съгласуват предварително проект за меморандум, тъй като му предстои среща с премиера, на която би искал да уточни коя позиция отпада и коя е договорена. Георгиев уточнява – по принцип двама души ще решават – Станишев и Овчаров. Георгиев споделя информация, която е държавна тайна – прието е решение, на 31-и обявяват "Атомстройекспорт" за победител в търга за АЕЦ „Белене”. 

Според бизнесмените от бранша енергетика, фирмата „Фронтиер” е навсякъде, където играят големи пари - имоти, петролопроводи, магистрали, печатане на винетки, офсетни сделки за армията, приватизацията на „Булгартабак”.

Красимир Георгиев и  Румен Овчаров са завършили заедно Московския институт по енергетика и приятелството им датира отдавна.

 

Когато Георгиев е бил на партийна работа в Енергопроект, там е работил и Овчаров.

Преди да стане министър, жената на Овчаров е била бизнес партньор на Красимир Георгиев и не е изключено, това партньорство чрез някоя „офшорка” още да продължава. 

 

Очевидно, Овчаров се чувства много обвързан и задължен на Геогиев, защото той жертва дори и министерския си пост, за да спаси олигарха от прокурори и съд.

 “Фронтиер” е консултант по много сделки между държавата и частни фирми. Договорите са сключвани при различни правителства, но най-вече при това на „тройната коалиция” начело с БСП, където лобитата на трите партии нерядко са влизали в конфликт.

„Фронтиер” почти внаги е от страната на частния интерес, а компанията се е специализирала в разработване на проекти, без да се занимава с управлението на активи.

 

Второстепенната дейност възлагали на други фирми

подбирани от Георгиев. Това  е една от най-големите и най-мощни икономически групировки в България, с клонове и в чужбина.

Красимир Георгиев е съдружник с Георги Сотиров управител на “Металконсулт БГ”, регистрирана на Бахамските острови. Техен партньор е и българския ерменец Едуард Манукян – канадски гражданин, който е съдружник и в дъщерни фирми като, Frontier Enterprises – компания с клон в Мюнхен. Тя координира преноса на технологии от Изток към Запад на широк фронт – от телекомуникации до заводи.

 

Към групата принадлежи и Frontier Recycling Limited, съдружие на Simplified Solutions и Inolion – фонд за инвестиции, управляван от Credit Lyonnais.

В групировката участва  и SIPI Metals – корпорация в Чикаго, преработваща ценни метали.Офшорните фирми на Фронтиер са малко познати, но една част от тях се разкриха при аферата с Топлофикация София. Красимир Георгиев, състудента на Овчаров е не само учредител, основен акционер, но и неоспорим ръководител на групировката.

Какъв е интересът на бившия енергиен министър в гурпировката не е трудно да се отгатне, само приблизително разбира се.

 

Това се вижда от най-значимите проекти на „Фронтиер”-   комплекса“Марица – изток”; доставяне на ядреното гориво за “Козлодуй”; строеж на ски комплекс в Тетевенския Балкан;  ВЕЦ “Цанков камък”; каскадата “Долна Арда”; както и язовир “Яденица” – част от ПАВЕЦ ”Чаира”.

 

Фирмата е консултант и по сделките с “Ентърджи” и “Енел” в “Марица -    Изток 3″. Двете компании са собственици на централата, срещу поети ангажименти за рехабилитация на блоковете за 600 млн. евро и с договор за дългосрочно изкупуване на електроенергията от НЕК на високи цени.

 

Както се вижда от тези факти,

много пари минават през близката до Овчаров фирма.

 

Но това, което не се вижда с просто око, е продължаващото влияние на бившия енергиен бос върху правителствата, вероятно вече опряно единствено на парите. Как иначе да си обясним и избора на една от създадените от Красимир Герогиев компании за разработване на терена Силистар в търсенето на нефт и газ. Медиите писаха през 2011 година, че решението за това е одобрено от Министерския съвет. Спечелилата компания е съсобственост на сочения в медиите като близък приятел на бившия енергиен министър Румен Овчаров и шеф на консултантската фирма "Фронтиер" Красимир Георгиев. Към момента Георгиев не фигурира в ръководството на "Фронтиер", а единствено в "Фронтиер адвайзърс", показва справка в ДАКСИ.

Някои дори свързаха падането на правителството на ГЕРБ с намерението му да отнеме лиценза на същата тази фирма „Ледербел”. Не че енергийната мафия няма пари и възможности да свали всяко правителство на България, ако не и играе по свирката, но това така  остана недоказано. Фактите обаче са красноречиви – протестите тръгнаха от едни неочаквано високи сметки за ток, които врзивиха общественото недоволство. Ако държиш някои лостове в ЕРП-тата, какво пречи да ги задействащ в удобния момент, се питат хора ,запознати със ситуацията.

 

Но и без да му приписваме толкова сила и мощ,

Румен Овчаров си остава номер едно в родната енергийна мафия.

Рано или късно той ще се върне на бял кон в управлението, твърдят негови приближени. Освен ако конюктурата не пормени отново приоритетите на неговите покровители или не се появи нов кандидат да ги представлява у нас. Така ,както на времето Луканов бе ликвидиран физически, за да може друго лоби да вземе юздите на енергетиката и да ни тласне към други проекти и задължения. Кой знае. Бъдещето ще покаже. Сигурно е само едно – бивш масон няма, а който е служил на силните на деня, пак ще им служи. Важното е грешките му да не са фагални, защото тогава изходът е само един – както при Луканов.

към Част2...

към Част3...