Вижте какво пише този идиот-евреин-историк за Симеон І Велики: 

Превратът от 20 авг 917 л. с/у 40 -ия василевс Симеон I Мизиец ( 912-927 л.)

Автор: marknatan

Категория: История   

"Мястото на действието е известно, описаната с градовете и от Ал Идриси р. Ахелой, днешна Марица. Действуващите лица също. Симеон печели битката, но губи войната, за да не се завърне никога в Царския си град. Както е известно от същите византийски източници, които са описали битката и в които също недвусмислено е посочено, къде е проведена тя, край р. Марица, но по интересното за нас е да проучиме откъде е довъл за нея с войкста си 40 -тия ромейски василевс, цар на майчин език, СимеонI Мизиец ( 912-927) умрял в парадната си, построена по-персийкия образец на втора столица там Пазарграда, у нас Мегали Преслава, в резултат на успешна християнска магия !? наричана от човекоюбците пророчество и любим исторически метод за доказ в кирометовщинаата и агиографията на де що има гладували и жадни за познания св.св. светулковци. Не знам, колко от зритетлите на блога ми, ако има са жени, затова ще се въздържа да разкривам тайни за жените и няма да използвам пророчества, като исторически метод в хисторито.I Мизиец, като всеки император е отишъл да размазва бунтовиците. та колко са само същите слуяаи описани от самите ромеи, разбира се свързани до едно с пророяества, но да не издавам тайни и за жените."

 

Идиот отвсякъде!

Оставям настрана "... р. Ахелой, днешна Марица"!

И още:

ЦРЬ СIMЕWN САМОГО ЦРИГРАДА ПЛЪNН " Научно известие

Автор: marknatan

Категория: История   

"Пленяването на Цариград

https://picasaweb.google.com/lh/photo/HrnHnqVXTRSdqKdUPJdmY3NTTxUp3TrwjpK1-DHba4I?feat=directlink

записаното на български от българин за българи в манасиевата

В следващия параграф ист анарх пуказвъ надписа от Мнасиевата разделено по изречения (5 бр.) и думи, като изнесените отгоре букви са отново вкарани за пълнота на думите, поради факта,че нета таван нема :

I .

, град в измислената в 17 в Бизантия от цар Симеон I Мизиец (912-927), е записано с "чуждицата" ПЛЕНИ в българският текст добавка в Манасиевата хроника( цар Александров препис Ватикана б.а.) Уйчовека кво превежда убедете се сами, научени работници и техните учени сътрудници, маймуняци и вся осталная сволоюь.х ПРН СЕМ ЦРН РОМАNЪ БЛГАРСКЬIН ЦРЬ СIMЕWN МNOГАЖД НДО

II. САМОГО ЦРИГРАДА ПЛЪNН .

III.

IIII.

V.

Ето как е пък по редове

(3 бр.) записаното .

1.

ПАYEЖЕ Н ЦРСКЬIH ДВОРЪ ПОЖЕЖЕ .Н ОДРНN ПРЪЖТЪ .Н ПРН СЕМЬ ЦРН ОYМРЕТЪ .х ПРН СЕМ ЦРН РОМАNЪ БЛГАРСКЬIН ЦРЬ СIMЕWN МNOГАЖД НДО/ СА

2. МОГО ЦРИГРАДА ПЛЪNН . ПАYEЖЕ Н ЦРСКЬIH ДВОРЪ ПОЖЕЖЕ .

3.

И свързано, слято , както е в оригинала :

х ПРНСЕМЦРНРОМАNЪБЛГАРСКЬIНЦРЬСIMЕWNМNOГАЖДНДОСА

МОГОЦРИГРАДАПЛЪNН.ПАYEЖЕНЦРСКЬIHДВОРЪПОЖЕЖЕ .

НОДРНNПРЪЖТЪ.НПРНСЕМЬЦРНОYМРЕТЪ .

Не мисля,че ист анарх ще трябва да превежда този текст на който и да е БЪЛГАРИН .

"х ПРН СЕМ ЦРН РОМАNЪ БЛГАРСКЬIН ЦРЬ СIMЕWN МNOГАЖД НДО "

При този цар Роман българският цар Симеон многажди идо(ходи,отиде) многажидоша/ При този цар Роман българският цар Симеон многах путих отърча/ шнеле шнеле

Многократните отивания на Симеон при Роман и срещите им са описани многократно

"САМОГО ЦРИГРАДА ПЛЪNН "

Самият Цариград плени - Трудната "чуждица" тук за Ибан Уйчев е ПЛЕНИ, както се илюстрира от превода му по долу на БЪЛГАРСКИ от къф язиком незнаком от Т/У/РАКСкИ !?

"ПАYEЖЕ Н ЦРСКЬIH ДВОРЪ ПОЖЕЖЕ "

И най-паче и царския двор опожари - Трудната "чуждица" тук за Уйчев е "Двор" , както се илюстрира от превода му по долу на БЪЛГАРСКИ от къф от ТУРАКСИ или жежко хеле па да не е и най-паче (пачеже)

"Н ОДРНN ПРЪЖТЪ ."

https://picasaweb.google.com/lh/photo/jbwOF0LKgD0HK780amDagXNTTxUp3TrwjpK1-DHba4I?feat=directlink

Н ОДРНN ПРЪЖТЪ

И Одрин прие - с хляб и сол , което си е илюстрирано приемане тук за Уйчев Трудната "чуждица" е "Приет" , както се илюстрира от превода му по долу на БЪЛГАРСКИ от къф от ТУРАКСИ , налична и в Хилендарския препис. "приеть" / или има ибан уйчо и патриотичен избор, като с "двор" и то обоснован виж по долу/ , и сведенията атестирано и от сведенията, като това"Когато българинът Симеон отново опостушавал Тракия". "През м. септ. трети индикт, арменецът Панкратука предал Адрианопол на Симеон". За научените работници и техните научени сътрудници е важното каквото те кажат защото за това са научени

"Н ПРН СЕМЬ ЦРН ОYМРЕТЪ "

И при този цар умря- Превода на Уйчото е "превзе Одрин и умря през управлението на същия цар. " незачитащ дори ТОЧКИТЕ в хисторито за да преведе нещо като пръднах срах и умрях щот Одрин опожарих е в същия стил като предишните нищо общо с написаното. Немало да се родят боцкани психопати превели чуждото съществително бургарии като собствено име охрана на долини

" П

Ето как е посочен записа на българската бележка в Хилендарският препис на Манасиевата Хроника от академик Йордан Иванов

https://picasaweb.google.com/lh/photo/zsXxgEfr_5AD7haQHUb2tXNTTxUp3TrwjpK1-DHba4I?feat=directlink

самого Црградд плЪни, паче же и црскьi дворь пожеже, i Wдрin приеть. и при сем цри оумре. "

Куето си е тоже:

При сем цри Романъ, блъгарскьi црь Сiмеоn многаждь iдо

самого Црградд плЪни,

 паче же и црскьi дворь пожеже,

 i Wдрin приеть.

 и при сем цри оумре

Проблемът на И Йорданов, обаче е, че слага текст от Ватиканския препис и го предава за такъв от Хилендарският, като внушава предпоставената историографска тъпня възприета от бг лайнометите за ПРОЧИТ и доказ на Хисторито им каго сказали на атлантика или в питера . Вместо записаното "М Н W Ж (Д ) Ь I Д О" или " "М Н W Ж (Д ) И Д О" в Хилендарския , той посочва транскрипцията на това от Ватиканския препис " М N O Г А Ж Д Ь I" с цел да прикрие различното изписване при което става очевидно,че думата която е използвана от цар Александър е многаж идва дадена във хилендарския препис "М Н W Ж (Д ) И Д О"

https://picasaweb.google.com/lh/photo/egu4YuOSuxrn59zejJ46UHNTTxUp3TrwjpK1-DHba4I?feat=directlink

оригинала на записа в хилендарския препис

https://picasaweb.google.com/lh/photo/fejgVepm3GQQvTPhF2CVmHNTTxUp3TrwjpK1-DHba4I?feat=directlink

М НW Ж (Д ) И Д О" в Хилендарския

Много или множ в по късния език, много пъти неколкократно, оди. иде, идо многажди идо мнужди идо

Одрин е Приет в Хилендарския . Дали записаното "пръжт" за Одрин на цар Александър е превзе или е прие е без съществено значение, ако изключиме патриотичното и един български родолюбец би превел прие. Йорданов го посочва коректно в Хилендарския.

Защо все пак и другият "академик" прави такива " грешки "?

Допустимо ли е да имаш титлата академик и да направиш подобни подмяни при предаването на автентични документи, които ще почнат да циркулират и с тях да се учат маймуняците на балканите на хисторито им защото те си помнели топонимо балкан даден им от европата куяту ги гу пукрепяла в пудобно преписването на собствените им документи за доказ на европските и тъпни от местни балкански академички величави ливади с цел придаване на научност на маймунщците с пудменнениот индентитет балканци ут тея дето га чели вергилий овидий и дедо геро хеле па прокопа тракийски или йурданеа алански нигде не видели планината балкан ма полуострова им бил балкански

В заключение ист анрх може да заключи с ключа заключението че и тексъта на цар Александър и този на хилендарския препис се читают както се читают подрепено и от илюстрацията текста . Всеки текст си има илюстрация и тук илюстрараният горячий двор е нарисуван, като Блахернската църква на фона на Блахернския дворец , като е указано и името на целия този царски комплекс ПИГИЯ както е изветсно ут време Уно, подпален от цар Симеон Велики засвидетслтвувано в текста и илюстрирано с рисунка:

хПРН СЕМ ЦРН РОМАNЪ БЛГАРСКМН ЦРЬ СIMЕWN МNOГАЖД НДО

САМОГО ЦРИГРАДА ПЛЪNН .

ри сем цри Романъ, блъгарскьi црь Сiмеоn многаждьi до- с хляб и сол , което си е илюстрирано Н ОДРНN ПРЪЖТЪ . Н ПРН СЕМЬ ЦРН ОYМРЕТЪ .

ПА

Н ОДРН N ПРЪЖТЪ .

Н ПРН СЕМЬ ЦРН ОYМРЕТЪ

Лексикална справка

Маймуняшки турашки словар речник на непознатите служебни понятия от непознат но турски язиком Епа ако бешко с дупе тешко доказа че са ховорели патурски от време оно какво остава за цар александро га турците са му на служба у долинната охранан гъза си с рози закичи стражари клисурци а гърците само стражари

х

ПРН

СЕМ

ЦРН/

РОМАNЪ

БЛГАРСКЬIН

СIMЕWN

МNOГАЖД

САМОГО

ПЛЪNН

YEЖЕ Н ЦРСКЬIH ДВОРЪ ПОЖЕЖЕ .ЦРЬ/НДО многаждойдо

О

ПАYEЖЕ

Н

ЦРСКЬIH

ДВОРЪ

ПОЖЕЖЕ

ОДРНN

ПРЪЖТЪ

ЦРИГРАДА

https://picasaweb.google.com/lh/photo/qpU7ga1RGMUzui5Yx60cXHNTTxUp3TrwjpK1-DHba4I?feat=directlink

Зуумирайте и наслаждайтеся

За тея маймуняци, които не са си купили и зуумер в добавка на принтер, ето го и превода на Ибан Уйчев,пуради куето е направен академик Дуйчев.

YМРЕТЪ ПАYEЖЕ Н ЦРСКЬIH ДВОРЪ ПОЖЕЖЕ .

Ви

е доказал, че "Бъл-гар-и (бъл-гар-ци): Стражи на върховете, долините или стражи на проходите и клисурите (клисурци), Гър-и (гър-ци): Само стражи. " ?

Само коментари на отговорилите правилно ще бъдат допускани за публикация.”

 

 

Идиот отвсякъде, нали ви казах!
Един идиот-евреин, който вековното кръвосмешение така го е увредил, че и световни психоаналитици не биха му помогнали, в т.ч. и евреина Зигмунд Фройд, ако го възкресим!

 

А на 20 август се навършиха1096 години от Битката при Ахелой и бляскавата победа на Симеон І Велики!!!

Битката при Ахело̀й се е състояла на на 20 август 917 г. край река Ахелой, между българските войски, водени от цар Симеон I Велики и войските на Византия, водени от магистър Лъв Фока.
 

България печели решителна победа.

Това сражение е сред най-грандиозните битки за цялото европейско Средновековие. 

В него вземат участие над 120 000 души.

Място: Поморие, България

Воюващи страни: Дунавска България - Източна Римска империя (Ромейска империя, Византия)

Командири: Симеон I Велики - Лъв Фока

Сили: 60,000 - 62,000

Жертви и загуби: Неизвестни - изключително тежки

 

Ход на битката [1]

Началото на битката се характеризира с крайно ожесточен сблъсък в центъра. И от двете страни пленници не са взимани. Постепенно ромеите започват да надделяват, и макар българският център да се огъва, започва да отстъпва организирано. Заблуждавайки се, че битката на практика е спечелена, великият доместик магистър Лъв Фока решава да нанесе главния удар с дясното си крило, и с това да довърши българите. За целта дори вкарва резервите в боя. Непосилно да отстои на силния натиск, българското ляво крило също започва да отстъпва. Заради преследването, което ромейската армия предприема в посока река Ахелой, голяма част от нея - центърът и дясното й крило губят бойно построение.

В този критичен момент, българският цар Симеон със своята тежка конница и скрити резерви зад хълма до днешното село Каблешково, подкрепен от дясното българско крило изненадващо атакува във фланг лявото ромейско крило. Отхвърлени към морето, ромейските войници се паникьосват и започват да бягат. Същевременно българския център и ляво крило контраатакуват. Загубила боен ред и вече изцяло притисната към морето и река Ахелой, разтегнатата армия на ромеите не е в състояние да окаже голяма съпротива. Възползвайки се от дезориентацията на ромеите и бягството им от бойното поле, българите предприемат невиждана масова сеч. Деморализацията и безредното отстъпление костват живота на десетки хиляди ромейски войници. Голяма част са избити, а друга голяма част се издавят в морето, опитващи се да избягат на юг към Анхиало. Същата участ сполетява и тези издавили се в река Ахелой, с мисъл да пробият към Месемврия.

Българската конница се врязва в живото тяло на византийската войска Отстъпващите също се нахвърлят срещу нея. Ромеите бързо се престрояват, за да окажат отпор. Конят на Симеон е ранен, но той не напуска полесражението. Уморени от тежкия продължителен бой, зашеметени от неочаквания съкрушителен удар, византийците нямат повече сили, за да устоят. Настъпва суматоха и те побягват към крепостта Месемврия. Там е единственото им спасение, защото пътят им към Анхиало вече е прекъснат.

Пред ужасената тълпа се изпречва малката, но тинеста река Ахелой, която тук е дълбока. Ромеите се струпват на брега и търсят брод. Българите ги застягат.
Започва страшна сеч.

  

Българската победа при Ахелой, илюстрация към хрониката на Йоан Скилица - Рисунка от Х в., изобразяваща една от победите на Симеон. Над рисунката вляво е написано името “българи” с ударение върху първата сричка. (проф. Ат.Божков. Миниатюри от Мадридския ръкопис на Йоан Скилица. С., 1972, рис.31)

 

Цар Симео̀н I Велѝки, управлявал България от 893 до 927 г. по време на Първата българска държава

Ромейската армия е почти напълно разпиляна и унищожена от българите. От разгромът се спасяват непокътнати само 2 000 ромейски конника, от невлязъл в действие отряд. Те успяват да се изтеглят на юг по пясъчната ивица, намираща се в непосредствения тил на византийската армия, и да достигнат до контролирания от византйците укрепен град Анхиало. Самият Лъв Фока успява да пробие в северна посока и да се спаси в Месемврия, намиращ се само на 8 километра от река Ахелой. Но почти всички висши ромейски офицери са покосени на бойното поле.

Продължителят на Теофан Изповедник, Йоан Скилица*, пише:

„Ромеите с цялата си войска били обърнали гръб и настъпило всеобщо бягство и страшно ридание. Тъпчели се един други, други пък били избивани от враговете. Настанало кръвопролитие, каквото от векове не било ставало."

Лъв Фока едва успял да избяга в Месемврия, но и оттам трябвало да се спасява с кораб, тъй като българите преследвали остатъците от разбитата ромейска войска и овладели крепостта. Според Масуди, който дава числеността на двете войски, ромейските загуби били огромни. Спасили се само две хиляди души. Това известие е в съгласие със съобщението на Лъв Дякон, който посетил полесражението след половин век:

„И сега още могат да се видят купища кости при Анхиало, гдето тогава позорно била посечена бягащата войска на ромеите."

Българската страна също дава доста жертви - предимно пехотинци от централната част на бойния строй, които поемат върху себе си първоначалния ромейски натиск.

 

Източници и бележки:

 

[1] Борис Чолпанов, "Битката при р. Ахелой (20. VIII. 917) (с карта на разположението на войските) " - http://nauka.bg/a/битката-при-р-ахелой

 

 

*Йоан Скилица (гръцки:Ιωάννης Σκυλίτζης) е византийски летописец от края на 11 век. Във Византийската администрация той заемал високия пост kouropalates, а преди това бил megas droungarios tes viglas (вид старша юридическа длъжност).

 

Неговата главна творба е "Исторически обзор" (Σύνοψις Ἱστοριῶν, Synopsis Istorion), която обхваща периода 811 - 1057 г., т.е. от смъртта на император Никифор I до детронирането на Михаил VI.

 

Тя се явява продължение на хрониката на Теофан Изповедник.

Съществува и продължение на хрониката на Скилица вероятно от същия автор, обхващащо периода 1057-1079 г.; то е известно като "Skylitzes Continuatus" (Продължението на Скилица).

 

 

/
За Плевен Онлайн Портал:

д-р инж. Никола Тодоров, доцент

Avtora na tozi blog e balgarin idiot,koito doro ne znae adjaba balgarin li e.Tolkova plemena sa minali po zeite kadeto e,che nemoje da se nareche i balgarin.

Avtora na tozi blog e balgarin idiot,koito dori ne znae adjaba balgarin li e.Tolkova plemena sa minali po zemite kadeto e,che nemoje da se nareche i balgarin.

честно казано не можах да разбера много то това.Реших да питам и се оказа,че съм хвърлил камък в рядко лайно,станах пишман!Гледам тук два коментара пак от подобен българомразец! Какво да ти кажа за хора,чиито живот е построен върху това да мразиш и да рушиш!

Не се ядосвайте. Откакто има среща с бога Анхиал,Който само той познава, а Анхиал само него, той мрази всичко свързано с Анхиало и го праща другаде.
Тази дребна рекичка получава името си от Анхиалската битка-Ахело, дотогава е била безименна.
Точно там е битката, в равнината зад хълма при Каблешко-в района на село Медово.Ходил съм на мястото с приятел, даже от разположението на войските, стана ясно и къде е бил царя
Земеделците са намирали части от оръжия и снаряжение. Хиляди ромеи са избити там са оставени полупогребани, близо век след това по времето на Василий, костите им се белеели из равнината
Оцелелите избягали в Месамбрия,защото пътят към Анхиало бил отрязян.
Отворили им вратите, но ги натоварили на кораби и изпратили в Анхиало, от ужас, да не се стовари върху тях гнева на Симеон
Поздрави за материала!
П.П. Някои, нямащи си представа от военно дело, пращат битката в Балкана, без да си дават сметка, как ще се разгърнат за бой тези огромни армии и,че от Анхиало дотам трябва да извървят около 50 километра, което е абсурдно за един ден

не си губи времето ,драги,да удариш с юмрук в фекалия си е чист автогол.

"О, господи
кажи защо българските страели се оказаха по-силни от ромейските копя?"

Не знам какво е отговорил господ, но съм сигурен, че си е мислил :" Защото са ТАРКИИСКИ."

Всъщност, т.нар. маркнатан е автор пародист, той успешно пародира простотиите на възприемащите се за историци тракедонисти и т.нар. представители на "ромската теза" на небезизвестният омовец боцман...

А какво е отношението на този герой към считащите се за историци летописци, чийто основен принос е да измислят нескопосани и необосновани термини, като тракедонист например, показващи и неграмотност при това? Това да преписват и да тълкуват меко казано наивно, подминавам
Колко успешно воюва с мен например си личи по много неща
Все пак нещо възприе от мен - поизчисти цинизмите, за който специално му подчертавах, че освен творческо безсилие не демонстрират нищо друго
За да си писател, трябва да ти идва отвътре.Не става с назначение или с внушение. Това не е по адрес на него, ако донякъде писанията му са пародийни, то попадат в групата на вулгарните. Но едно е да си мислиш, друго е да е така в действителност
Отдавна не чакам Летописецо да напишеш, както обеща с посвещение защо Аспарух не отиде в Луизитания например.
Просто защото тази тематика я няма в писанията на никой дякон.
А без тях си безсипен.
Много просто е.
По лесно е да се биеш с най-силната в момента армия , но подкрепян от сродни племена, отколкото да се движиш в море от враждебни племена