Из едно интервю на Татяна Шишова

- Да, но как нашата власт може да започне да унищожава олигарсите?

- Линдън Ларуш: Зависи от това, какво се разбира под власт. В моята представа властта е държавата и народът. Проблемът на Русия е в това, че в последните години от управлението на Горбачов тя се превърна в колония и политиката й сега определят чужди държави. Много ваши новоизпечени либерали бяха по най-тривиален начин подкупени от американското правителство. Главно чрез такава структура като Международния републикански институт. Това беше своеобразно чуждестранно нахлуване, формиране на своя агентура. За да се разбере как стана това, трябва да се зададе въпросът, кои са те – новите руски либерали. По-голямата част от тях произхожда от елитарни семейства, от партийната номенклатура. Младостта им съвпада с 80-те години. Тоест, това са деца на така наречените шестдесетници (шестидесятники), възпитани в атмосфера на безверие и цинизъм. Техни идеали станаха парите, вносните коли, красивият задграничен живот. По тази причина, да се подкупят такива хора не представляваше трудност. В епохата на Горбачов те изведнъж придобиха огромно богатство. Но за сметка на какво? – За сметка на разрушението на съветската промишленост, на съветската страна. Цялата им власт се гради на поддръжка зад граница. Защо Березовски и до сега е жив? – Ами просто заради това, че ако с него нещо се случи, някой в Ню-Йорк и Лондон ще бъде много недоволен и ще предприеме мерки. Така че властта на вашите олигарси се определя съвсем не от техните пари.

Ще ви разкажа една забавна история. Внимателно следях Горбачов, когато той беше на власт. В един момент му паднаха пари. Беше му съдействал за това Хенри Кисинджър, който тогава беше президент на Фонда на Хюго Хъмфри. Фондът се намира в Минесота. И аз, в онзи момент, за който става въпрос, също се намирах в Минесота – в затвора, където по обвинение в подготовка на заговор ме тикна мойто „приятелче” Джордж Буш-старши, той беше тогава американски президент. И така. Седя си, значи, в затвора, и изведнъж във Фонда Хъмфри – а той е само през няколко квартала от затвора – пристига Борис Елцин. А финансова подкрепа на него му оказва… пак същата структура на Хенри Кисинджър, същият Фонд Хъмфри! Пред публика Горбачов и Елцин се държаха като политически противници, а в действителност и двамата бяха поддържани от Америка, при това от едно и също финансово учреждение.

И олигарсите бяха създадени от задграничните кукловоди специално, защото беше решено в Русия да се сформира управляваща компрадорска класа. Когато Русия престане да се чувства колония или полуколония, когато руската власт престане да се озърта към англо-американската империя, а започне да се опира на своя народ, и местата на олигарсите ще изстинат.

06. 04. 2006 г.

Разговора води ТАТЯНА ШИШОВА

Д-р инж. Никола Тодоров, доцент, 
tempis@operamail.com

Пояснения:

---1 Кратки биографични данни

 Линдън Ларуш, американски икономист и политик, е роден на 8.09.1922 г. в град Рочестър (щат Ню-Хемпшир, САЩ) в семейство на американски граждани-квакери. Завършва училище, учи в Североизточния университет в Бостън (1940-1942, 1946-1947), служи в Индия и Бирма (1944-1946), работи като икономически консултант. В края на 40-те – началото на 50-те г. името на Ларуш се появява в научните кръгове като непримирим критик на «теорията на информацията» на Винер-Шенън (да не се бърка с компютърната техника и технология), а също и на икономическата «теория на игрите» на Джон фон Нойман. Началото на активната политическа дейност на Ларуш може да се отнесе към границата на 60-70-те г. През 1968 г. той организира в САЩ, а после разпространява и в други страни движението «Национален (по-късно – Международен) съюз на трудовите комитети». Ларуш е известен като автор на сбъдващи се прогнози. Автор на идеята СОИ, впоследствие огласена от Рейгън. Л. Ларуш се изказва срещу действията на финансовите олигарси, виждайки източника на много беди в разрива между финансовия и производствения капитал. Той постоянно се стреми към справедливо световно развитие. През 1974 г. Ларуш основава Международна агенция за новини ЕИРНС, основно издание на която става научно-политическия седмичник – списание “Executive Intelligence Review” («ЕИР», от тук ЕИРНС – ЕИР Нюз Сървис), в което публикува икономически и политически прогнози. Заедно със списанието «ЕИР» издава на английски списанията «Наука ХХI век», «Фиделио» (основно за култура и изкуство), седмичния вестник «Ню Федералист», а на немски език: културно-политическото списание «Ибикус» и седмичния вестник «Нойе Золидаритет». Материали от тези издания се публикуват в сборници на френски, испански и руски. Автор на автобиография «Силата на разума». Информационната служба на ЕИРНС съвместно с Шилеровския институт в Германия и САЩ публикуват и разпространяват по Интернет оперативни издания: ежедневен «Брифинг» и седмичника «Стратеджикъл алерт». През 1977 г. Ларуш се жени за немската журналистка и политик Хелга Цеп, която споделя неговите научни и политически възгледи, но и сама става организатор на ново направление в неговото движение: през 1984 г. създава във Висбаден (тогава ФРГ) Шилеровски институт, сфера на изследване на който става световната политика, икономика, наука, култура, литература и изкуство. Оттогава всички международни конференции се провеждат под «шапката» на «Международния съюз на трудовите комитети – Шилеровски институт». Независими обществени организации под названието «Шилеровски институт» са образувани от привърженици на Ларуш в САЩ, Франция, страните от Латинска Америка, Белгия, Швеция, Австралия, Италия, Индия и в много други страни – общо над 50. През 1976 г. се балотира за президент на САЩ от Партията на труда, кандидат-президент през 1980, 1984, 1988, 1992, 1996, 2000, 2004 г. Чашата на търпението на враговете му вероятно прелива след публичното му обръщение към латиноамериканските и другите развиващи се страни да откажат да изплащат астрономическите си дългове на Международния валутен фонд. През 1988 г. срещу него, тогава кандидат в борбата за поста президент на САЩ от независимото крило на Демократическата партия, са проведени два съдебни процеса. Първият се проваля поради несговорчивостта на съдебните заседатели с властите. Заменени от «нужните хора», те осъждат Ларуш и петима от колегите му уж за нарушение на финансовата дисциплина. Хиляди юристи, парламентаристи, учени и общественици от цял свят се обединяват в международна коалиция за освобождението на Ларуш. Събрани са доказателства, че обвиненията са изфабрикувани и че в действителност той е осъден по политически мотиви. През 1994 г. неговият адвокат, бившият генерален прокурор на САЩ Ремзи Кларк нарича делото на Ларуш «преднамерено коварно» и «неправомерно» съдебно преследване «от страна на правителството на САЩ», както и “огромен фарс” и “фалшификация”. Под натиска на общественото мнение след пет годишно (от 15 годишна присъда) затворничество Ларуш е освободен предсрочно през януари 1994 г. На 27 април 1998 г. «Вашингтон поуст» препечатва статия от списание «Нюзуик», в която се цитира голям списък от известни личности, в това число обществени дейци от САЩ, хвърлени в последните години в американските затвори за неугодни на властите политически възгледи. В този списък е и името на Линдън Ларуш, прекарал в затвора от 1989 до1994 г. Искрен приятел на Русия, Ларуш подготвя голям меморандум «Перспективи за възраждане на народното стопанство в Русия», който е преведен и издаден на руски. Широко разпространение в Русия и други страни получават две негови монографии – «Наистина ли искате да знаете всичко за икономиката?» (1992) и «Физическа икономика» (1997), както и цяла редица научни статии и доклади, публикувани в «Бюлетина на Шилеровския институт за наука и култура». Той е икономист, чиито идеи и възгледи са диаметрално противоположни на монетаристките принципи, прилагани в Русия и България и довели страните ни до безпрецедентна за мирно време икономическа разруха. Ларуш призовава открито да се признае, че теорията на Адам Смит и нейните днешни монетаристки почитатели е неприемлива за възстановяването на икономиката на Русия. Той подчертава, че «свободната търговия» винаги е била «политика, натрапвана от Британия на тези страни, които са били нейни жертви». В разработената от Ларуш научна дисциплина «Физическа икономика»той разглежда икономиката не като отделна т.е. автономно функционираща сфера от човешката дейност, а глобално я свързва с универсалните принципи на развитие на жизнения процес на всички нива – от биологическото до вселенското. Източниците на такъв подход отвеждат в древността (Платон), епохата на Възраждането (Николай Кузански, Леонардо да Винчи), новото време (от Лайбниц, М. В. Ломоносов, А. Хамилтън, Ф. Лист, К. Гаус, Н. И. Лобачевски, Б. Риман до Д. И. Менделеев, С. Ю. Витте, В. И. Вернадски и др.) Феноменът Ларуш като творческа личност е свързан с неговата научно-етическа позиция: за него като учен най-висша ценност е научната истина.

--- 2 Предисловие на преводача

ЛИНДЪН ЛАРУШ: ГЛОБАЛИЗАЦИЯТА Е НАЙ-ГОЛЯМАТА АФЕРА НА XX ВЕК

Светът - теми, политика, личности - Еднополюсен Свят                

ЗА ДА НЕ СЕ ВЪЗЦАРЯТ НА ЗЕМЯТА „НОВИТЕ ТЪМНИ ВЕКОВЕ”…

превод: Диана Павлова   

За съжаление, името на Линдън Ларуш не е достатъчно известно в страната ни. А между другото, този крупен американски икономист е един от главните опоненти на Международния валутен фонд, виден политически и обществен деец, отдал най-добрите години от живота си на борбата със световната финансова олигархия. Тази борба не е била лека: цели пет години Ларуш е трябвало да прекара в затвора, по обвинение в политически заговор. Но по целия свят се надига такава яростна вълна на протест, че се принуждават да пуснат Ларуш на свобода. Сега той е над осемдесет годишен, но както и преди, пълен със сила и енергия, пише статии, книги, дава интервюта.

През 2000 година Линдън Ларуш издигна своята кандидатура за поста президент на САЩ и в редица щати даже изпревари по количество събрани гласове Албърт Гор.

 Много от това, което ние в Русия постигаме с такъв труд и горчив опит, доста по-рано вече е било осмислено от Ларуш и сътрудниците му в основания от тях Шилеровски институт, филиал на който е създаден и в нашата страна. Сега, когато в Русия явно е поет курс на ускорено вграждане в „световното общество”, ще ни е особено полезно да се вслушаме в мнението на Ларуш за глобализацията.

--- 3 "Послеслов" (за една наша марионетка само):