Българските класици за евреите

Жидов гроб
Издайство, измяна позорна
пропусна врага в крепостта
и Царевец як, след упорна
отбрана потъна в кръвта.

На другия ден при пашата,
предател се мръсен яви -
целуна му робски полата
и с вид горделив заяви:

"Преславний войводо,сполучих
услуга да сторя на вас:
Аз портата таз нощ отключих
И Царевец в твойта е власт.

Паша милостиви: награда!
- А, ти ли бе хитрия жид?
Велика награда се пада
на подвига твой бележит.

Без теб тез гявури корави
не бих ги тъй лесно сломил,
пред техните зидове здрави
свет много йощ бих потрошил.

За туй якоглавство земята
с телата им мръсни покрих
Сега и на Юда отплата
достойна да дам аз реших"

И викна на двама войника:
"Убийте туй куче сега!"
Изви се ханджар над мръсника,
отфръкна глава от снага.

Избягаха гадове смрадни,
остана издайника сам.
Затрупан с камъни хладни,
с храчки, проклятия и срам.
Иван Вазов
-------------------

„Както разказва сам Славейков, когато бил момче на 7-9 години, той често ходел с другари да гледа мястото на Кая-баши, през гдето, по предание, най-напред навлезли турци в Търново. Любопитните момчета, като ходели по Картала (Орлов връх) - в ранна пролет, за тамянуги, минзухар и бъкалчец, а лете за слетикоса, гъцабури и лиляк, спирали се при Жидов гроб, разменявали си разкази за падането на Търново в ръцете на турците чрез издайството на някакъв евреин и хвърляли камъни върху грамадата на гроба му за вечно проклятие.“
-------------------

ХРИСТОС ВЪСКРЕСЕ
Ново, свето учение,
идеи велики
проповяда Исус Христос
на земни владики;

а евреи, фарисеи,
сатанските брате,
плачат, викат и молат са:
"Распни го, Пилате!"

Той осъжда почти сичко,
що е садукейско,
той говори, че ще падне
царството юдейско;

той говори, че и робът
е син Саваота...
"Распни его, распни его!
На гора Голгота!"

Хванале го, съдиле го,
после го завеле
между двама разбойници
и там го распеле...

Ех, радват са митарите,
ликуе Юдея:
"Няма вече бунтовникът,
няма Назарея!"

Но я гледай в Ерусалим
станале две чуда:
въскреснал е синът божи,
обесил са Юда.
* * *
Воскръснал си, мъчениче,
тридневен из гробът,
да сабудиш заспалият,
да воскръсиш робът!...

Помогни ти и на свойте
чеда мили, верни,
избави ги от гръцките
калугери черни;

избави ги от турските
страшни кеседжие,
избави ги от техните
братя чорбаджие.

Да воскръсне България,
да падне тиранство,
та да слави името ти
цяло Християнство.
Любен Каравелов

-------------------

Откъс от "Как се превзело Търново без цар" - Петко Р. Славейков

"Знаете ли отде се е превзело Търново най-напред?
..
От Кесиккая до 200 или 180 мерки, разкрача, към Каябаш, дето е сега чешмата, оттам малко възсукано към пладне има една уличка и слазя към източната врата на бабукчийската чаршия. Току насред пътечката или на долния край тя е малко изкривена до бабукчийската чаршия и е навътре; там има една пенджера, току на прозореца железен отвътре има една глава от камък на гроб. Туй е главата на "Адил баба". Той се е вмъкнал в Търново най-напред от Каябаши надолу. Тука са го съзрели най-напред и се спуснали връх него, та го ранили, може би и убили, но подир него наскачали и други много и не могли да ги смогнат и те превзели Търново и останали вътре.
Казват, че на това място го бил навел някой си евреин от градска страна и като паднал там, отишел да го види де е ранен и познава ли го някой от българите, да го гонят, че тук, че там, та тука го стигнали и го убили.
Те не салт от него, но и от другите жидове, що имало в Търново, теглели от тях, додето се разбягали и разместили."

-------------------

От "История славянобългарска" - Паисий Хилендарски

"И разделили се езиците на Хамовото племе на 32 езика. Ной проклел това племе. То се било най-много размножило, от него произлезли най мръсните народи в Африка, но били много от тях и в Азия.....Ханаан бил Хамов син, неговото племе се наричало ханани (от него идва названието на земята Ханаан, днешен Израел). То било най-проклетото между всички племена на земята. От него произхождат седем народа, тук били и циганите."

-------------------

Българският народ и евреите
Ангел А. Радев

Предговор

В България до скоро имаше хора, а може би и днес ще се намерят неколцина,които да твърдят, че за българския народ никога не е съществувал еврейски въпрос. Че през последните години той бил изкуствено поставен и то не толкова като израз на здравите разбирания на българския народ, а като подражание от чужбина.
Тази книга си е поставила точно за задача да докаже, че нашия народ много отдавна е имал разбирането какво еврейски въпрос в България, съществува и трябва да намери своето разрешение. По най-непосредствения начин -- чрез своето народно творчество,българинът е поставил еврейския въпрос във всички негови плоскости - расова, икономическа и социалнополитическа.Тежка е наистина народната дума. Но тя е и справедлива. Нейната справедливост не може да бъде покрита от звъна на монетите, щедро раздавани от евреите, за да прикрият поразиите, които нанасят в живота на нацията.Честта на истинския българин, който се възпява в народното творчество, стои по-горе от всички примамки, с които евреите искат да го отклонят от жизнения
му път.Прочетете искреността и жаждата за самозапазване и национална защита, които лъхат от всяка дума, която народа е посветил на евреите. И сами преценете дали в България и всред здравата част на българския народ съществува еврейски въпрос, или той е изкуствено построение, по подражание на времето. И всички българи ще бъдат убедени, че здравият инстинкт на българската нация много отдавна е прибягнал към своята защита със средствата, които тогава е притежавал.

Кл. Далкалъчев

Българският народ и евреите

Едва ли има друг народ, който да има толкова изтънчено, болезнено чувство за своята народност, както българския. За него опазването на народността, на вярата,на езика, са нещо свято. Българинът през всички минали епохи, както и днешният здраво прикрепен към земята селянин, не говори за християнска вяра, а за българска вяра. За него всеки предател на вярата е и предател на народноста, всеки вероотстъпник е и родоотстъпник. Като имаме предвид тази страна на българската душа, ще ни стане ясно, защо той презира ония чужденци, които са се настанили на неговата земя, не само защото са му чужди по народност, но чужди и по вяра. Той ревниво пази своята самобитност. За него всяко вмешателство в обществения му и патриархален живот е равносилно на предателство към целостта и възхода на нацията. В неговата душа расте вродена ненавист към тия, които искат да се възползват от благодатната му земя, която Бог му е дал и която той е оплодил със своята кръв и пот.
Такова е отношението на нашия народ още от най-ранни времена и към еврейството, съвършено чужд елемент всред неговия патриархален живот.Душата на нашия народ е отразена в неговото народно творчество. По особено изразителен начин той е изказал своето разбиране и отношение по всички въпроси,които са го вълнували. Народното творчество е хранилище на народна мъдрост и
нетленни истини.Народният певец е схванал много добре стремежа на еврейския народ не само към обсебването, но и към разрушаването на националните светини:

“Че се фалил жълт чифутин,
Да собере три илади войска,
Да ги води чиста Света Гора.
Да разбие Хилендар манастир,
Да потроши куни и кърстове,
Да обере злато, бяло сребро”.

(Сборник народни умотворения кн. 5)

В разбиването на манастира и потрошването на “куни и кърстове”, нашият народ символизира стремежа на еврейството към унищожаване на национални духовни и ценности. Манастирът оная светиня, в която се въздава благодарност за божията милост, е обект на грабеж. В обирането на “злато, бяло сребро” е подчертана друга една особеност на евреите-безогледното забогатяване. Дори ако пътят към това богатство води през “Хилендар манастир”. За тях няма почтени и
непочтени средства, има само едно средство и то е: да се забогатее. (За справкавсички валутни афери у нас се вършат изключително от евреи).
Същият мотив, на посегателство към народни светини, е подчертан и в
народната песен-“Еврейче купува Света гора”(Сборник народни умотворения кн. 13
стр. 123).

“Прудава са мамо,
Залага са мамо,
Чиста Света гура,
Никуй ми са мамо,
Найм ни наема,
Да си купи мамо,
Чиста Света гура”.

И кой християнин може да се реши да направи това? Кой може да има
смелостта да може да купи “Чиста Света гура”, нали това е светотатство и богухулство? Нали върху него и целия му род ще се изсипе проклятието божие? Но има един, който не държи на божията клетва”

“Чи са и наелу
Най-младу иврейчи:
То си купи мамо,
Чиста Света Гура”.

Той, ” Най-младу иврейчи: ”, който няма нищо общо с българската самобитност, който няма никаква връзка с духовния живот на българския народ може да посегне и да закупи “Чиста Света Гура”.
Българският народ е особено много ревнив към опазването на своя род.Ненапразно той има поговорки като тая: ”И куче да вземеш гледай да бъде от сой”.Толкова е строг той, когато подбира жених за своята девойка, или невеста за своя момък. Двойно повече е ревнив, ако става въпрос за кръвосмешение с чужда, не българска кръв. Там се изсипва цялото проклятие, не само на близките, но и на целия народ. Женитбата с чужденец или чужденка е срам и позор, особено ако той е и евреин:

“Мама Неделя годева,
За друга вяра аврейска,
Аврейска вяра, чуфутска.
Неделя плаче та неще:
-Неща си, мамо, аврее,
Аврее, пусти чуфуте,
Аврейска вяра галатна”.

(Сборник народни умотворения кн. 14 стр. 51)

В тази копривщенска песен-“Неделя оженват за евреин е показано много ярко накърненото честолюбие на българката, когато искат да я оженят за чужденец, а особено, ако той е и евреин. Тя не иска “Аврее, пусти чуфуте”, защото тяхната вяра е “галатна”-покварена. Но въпреки нейната воля, тя бива оженена за евреин и отведена в еврейската къща. Неделя живее с мисълтта да изтрие от себе си тоя позор, който и е нанесен с тая женитба:

“Злъви, аврейки, аврейки,
Дайте ми влашко ноженце,
Ябулка да си разрежа,
Устата да си разблажа.
И аврейки я слушаха,
Та и ноженце дадоха,
Тя не разряза ябулка,
Но си са в сърце прободе”.

Смъртта за нея е желаната развръзка, отколкото да бъде съпруга на “Аврее,пусти чуфуте”, нейната чест на българка е спасена, тя умира чиста като светица още в деня на сватбата.

“Злъви, аврейки, аврейки,
Скоро майци ми кажете
…………………………. . .
Да пали свещи лойови,
Да пали да се напали,
Да оди да се наоди,
По аврейски гробища”.

Това е отплатата и на нейната майка, която е искала Неделя да се ожени за евреин. Сега “Да пали свещи лойови”, и всеки ден да ходи не по християнски, а “По аврейски гробища”.
Същият мотив оженването на Неделя за евреин е разработен в шуменско, но там тя е обрисувана, като девойка, която се съпротивлява и със сила:

“Девет синджири скъсала,
Дуде ръце и тий вържат,
И девет була скъсала,
Дуде Ниделя прибулат”.

(Сборник народни умотворения кн. 42 стр. 202)