Софийският университет “Св. Климент Охридски” отпразнува онзи ден 125 години от създаването си.

Онзи ден беше и кулминацията на честванията, с които най-старото висше училище в България отбеляза своя празник.

Сайтът www.webometrics.info публикува на всеки шест месеца ранглиста на световните университети. В тази класация са включени и българските университети. Софийски университет "Св.Климент Охридски" - на 777-то място в света 01 Октомври 2010
 "Успехът" на еврейския ректор: Софийският университет от 777 място в света на 610-то.

Проф. д-р Иван Илчев е днешния последен ректор на Софийския университет „Св. Климент Охридски“ от 2007 г., български историк и ...

Кой управлява Софийския университет?

Ще кажете – това е лесен въпрос. Има си ректор, има си Академически съвет, има си и Общо събрание – все известни структури, чиито членове са откриваеми поне по списък на сайта на СУ.

 (а това са първите 4 според  webometrics.info)

Слабо известен факт е, обаче, че чрез промяна на Закона за висше образование от 2007 г., се въведе някакво странно, неясно административно тяло, наречено гръмко Съвет на настоятелите. Ето какво пише в Закона за този съвет:

Чл. 35а. (Нов - ДВ, бр. 41 от 2007 г.) (1) Към всяко държавно висше училище се създава съвет на настоятелите.

(2) Съветът на настоятелите подпомага висшето училище за осъществяване на ефективно и прозрачно управление и за предоставяне на качествено образование и обучение.

(3) (Изм. - ДВ, бр. 74 от 2009 г., в сила от 15.09.2009 г.) Съветът на настоятелите се състои от 7 членове - дарители на висшето училище, личности с активна обществена позиция, представители на работодатели, на съсловни, браншови и професионални организации, представители на студентския съвет и на министъра на образованието, младежта и науката.

(5) (Изм. - ДВ, бр. 74 от 2009 г., в сила от 15.09.2009 г.) Петима от членовете на съвета на настоятелите се избират от академичния съвет по предложение на ректора, а останалите двама се определят съответно от министъра на образованието, младежта и науката и от студентския съвет.

Хубаво, ще си кажем, дарители, филантропи, като братята Евлоги и Христо Георгиеви, с чиито пари е изграден Университета. И все пак, не живеем в 19 век, а меценатството не е особено разпространено, освен ако не носи лична облага. Съмнително е, че протоколи от заседанията на Настоятелството, които по закон трябва да се провеждат веднъж на три месеца, не съществуват не само за широката общественост, а дори и за пряко заинтересованите – студенти, преподаватели и работници на университета. Макар в ЗВО да е записано, че Настоятелството „подпомага висшето училище за осъществяване на ефективно и прозрачно управление”, всякаква информация за взетите решения на практика липсва.

Ето какви още задължения има Съвета на настоятелите, според ЗВО:

Чл. 35б. (Нов - ДВ, бр. 41 от 2007 г.) Съветът на настоятелите дава становище по:

1. основни въпроси, свързани с развитието на висшето училище;

2. проекта на мандатната програма;

3. проекта на бюджет на висшето училище;

4. проекти за приемане, изменение и допълнение на правилника на висшето училище;

5. проектите на предложенията по чл. 30, ал. 1, т. 4 и 12 за броя на приеманите за обучение студенти и докторанти и за размера на таксите за кандидатстване и за обучение;

6. годишния доклад за състоянието на висшето училище, годишния доклад с финансовите и натуралните показатели на висшето училище, годишния финансов отчет и отчета за изпълнението на приходната и разходната част на бюджета;

7. предложения за учредяване на стипендии от висшето училище.

Логичният въпрос е: къде са всички тези становища и защо не са публични?

Да погледнем какво пише и в Правилника на Университета, който трябва да уточнява всички неясноти от Закона. Тъй като няма нищо по-конкретизиращо за дейността на Настоятелството, се спираме на избора на членовете му:

Чл. 31а. (3) Петима от членовете на съвета на настоятелите се избират от Академическия съвет по предложение на Ректора, а останалите двама се определят съответно от министъра на образованието и науката и от студентския съвет. Мандатът на член на съвета може да бъде прекратен предсрочно от органа, който го е избрал или определил.

Дотук добре, остава да разберем кои са избранниците на ректора, министъра на образованието и Студентски съвет. Опитвайки се да намерим подобна информация на сайта на СУ, намираме само едно споменаване на Настоятелството – като единственото структурно звено, което не отвежда към по-информативна страница.

Продължавайки с търсенето попадаме на този списък, като копие на писмо от ректора на СУ проф. Илчев до все още действащия по това време образователен министър Сергей Игнатов:

Виждайки имената на участниците в прословутото Настоятелство си даваме сметка защо, въпреки че тази информация не е скрита, никой не публикува току така този списък. Още повече, че пет от седемте изброени имена е избрал лично ректорът проф. Иван Илчев! За проф. Биолчев знаем, че е част от настоятелството от квотата на Студентски съвет (?!). Кой е човекът на образователния министър не е известно. Ето информация за гореизброените:

Левон Хампарцумян. Банкер, главен изпълнителен директор на „УниКредит Булбанк“, както и председател на Асоциацията на банките в България (АББ). При правителството на Иван Костов е заместник-министър по икономиката, а от 2000 г. става изпълнителен директор на Агенцията за приватизация, малко след което Булбанк е приватизирана, а той става изпълнителен директор. Понастоящем е и член на Управителния съвет на Института за пазарна икономика. Неотдавна става заместник-председател на Управителния съвет на Конфедерацията на работодателите и индустриалците в България (КРИБ).

Петър Кънев. Депутат от БСП. Заместник-председател на Управителния съвет на Конфедерацията на работодателите и индустриалците в България (КРИБ). Бизнесмен. председател на Съюза на печатарската индустрия в България Пред в-к „24 часа” заявява: „Ако искате да си говорим в цветове, бизнесът има един цвят - зеления на долара. Никакъв друг. Ние винаги сме търсили своите права и интереси и който си мисли, че имаме партийна окраска, много се лъже”. Ценно признание. Явно е, че за Кънев участието в Настоятелството е част от правото на бизнеса, който представлява. И право казано, интересът е само един – и той е с цвета на долара. Е, да ни е честито, кой ако не типове като него ще ни онагледяват, че образованието може да бъде стока, носеща зелени печалби.

Даниела Доковска. Адвокат на подсъдимите по делото Октопод, адв. на Стефан Софиянски, Председател на Висшия адвокатски съвет.

Валентин Златев. Мениджър на Лукойл-България и Лукойл-Нефтохим. На първо място по печалба от ВЕИ в България: 19 млн лв. Често спряган за олигарх и за един от най-богатите хора в България. 

Златев има преки интереси в образованието, като прави свой частен университет край Правец, свързан с компанията „Майкрософт”. Така един собственик на частен университет се оказва в управлението на Алма матер. Интересно, като се има предвид опита с доскорошния министър Игнатов като ректор на най-големия частен университет по-преди и произлязлата от това щета за СУ от този период, как ли Златев е успял да помогне на СУ? Или може би е успял да помогне повече на себе си и частните си интереси, вкл. за благото на правешкото университетско чудо?!

Иво Прокопиев

Прокопиев е председател и съакционер в „Алфа финанс холдинг“. макар и да не е титулуван като банкер, това не пречи на Прокопиев да се занимава с финансови услуги, индустрия, строителство, енергетия. Между 2006 и 2010 г. два пъти е председател на КРИБ. През 2010 г. Прокопиев емигрира в Сингапур, завличайки 400 млн. лева чрез фалита на някои свои фирми. 

Измежду много неща, на които Прокопиев е собственик, най-общоизвестно е притежанието му на вестници като „Капитал” и „Дневник”.  Колко ли статии в тези вестници, които се раздават отскоро и безплатно в СУ, пропагандират високо платеното, частно, елитарно образование по света и у нас? И колко статии внушават, че държавното образование трябва да се превърне в скъпо удоволствие само за най-платежоспособните (съответно бедните да се сетят и за някой и друг кредит)? Въпроси много, а в дъното е... Иво Прокопиев.

Светослав Божилов

Български банкер и финансист. Съакционер в СИБанк с Цветелина Бориславова. Израстването му като фигура на българския политико-икономически небосклон започва посредством членство в Управителния съвет на фондация "Отворено общество - България". Впоследствие се изявява като съосновател и акционер в СИБанк. Светослав Божилов съвместно с Иво Прокопиев е съдружник в медийното начинание и проект Re:TV в навечерието на изборите за 41 НС. Той е сред съучредителите на сдружението "Глобална България" (ЮЛ - организация за осъществяване на дейност в обществен интерес според регистрацията), което според някои анализатори е в основата на българския политически проект ГЕРБ.

След толкова банкери, имащи глас по въпроса за студентските такси (чл. 35б, ал.5 от ЗВО), не е чудно защо всяка година те се увеличават. Все пак студентското кредитиране е все по-добре рекламирано в университета. Чудно обаче, щом толкова много финансови експерти дават мнение за бюджета на СУ, защо все не се сеща никой, че парите не достигат? Ако достигат, защо не се управляват качествено, така че да се оптимизира бюджета.

Интересно е да разгледаме политиката по отношение на образованието на две институции, на които част от настоятелите са представители.

Институт за пазарна икономика (ИПИ). Институтът застъпва идеите на радикалния капитализъм (неолиберализъм), като в сферата на висшето образование предлага различни промени с цел приватизация на целия сектор:

Система за рейтинг на университетите – допълване и използване на резултатите за определяне на финансирането;

• Студентски кредити – да се развие студентското кредитиране, като предпоставка за по-достъпно и качеството образование. Студентските кредити са предпоставка за промяна на модела на субсидиране на висшите училища, който очевидно не води до качествено образование.

• Повече свобода за висшите учебни заведения – по отношение на такси и брой студенти. Развитието на висшите училища минава през по-голямата им автономност, в това число и финансова. Разпространението на студентското кредитиране е също фактор за промяна на модела – от субсидии към студентски кредити.

Очевидно от ИПИ смятат, че субсидираното образование трябва да изчезне, следователно да стане самоиздържащо се, което не е възможно да се случи в рамките на държавния сектор. За да бъдат „финансово автономни” университетите, трябва въобще да отсъства държавното финансиране, което от своя страна означава, че основната финансова тежест ще падне върху студентите чрез студентските такси.

КРИБ

Всичко това звучи добре, ако не си давахме ясна сметка какво представлява икономиката в страната ни. Младежката безработица не случайно е една от най-високите в ЕС. Приоритетно развитие на специалности, обвързани с интереса на бизнеса има и сега – примери са математическите факултети, инженерните специалности, както и природните науки. Тоест, пречки пред исканията на бизнеса не стоят. Какво обаче става с останалите, нерентабилните специалности, тези, които не са нужни на пазара? Традиционно, за такива са определяни всички сфери на хуманитеристиката – от история до философия. Можем ли да приемем, че щом не са „пазарно ориентирани” тези специалности са ненужни на обществото ни? Всъщност, именно хуманитарните науки създават така нужното за прогреса на всяко общество критическо мислене – възможността да разбираш процесите, за да можеш да ги променяш. Е, от това бизнесът нужда няма.

Въобще, гореизброените фигури, често свързвани с българската и чуждестранна мафия, с финансови спекули и далавери от всякакъв вид, някак не намират място в представите за академичност.  Остава без отговор въпроса защо ректорът Илчев се е спрял именно на тези „обществено значими” личности – дали поради крещящата нужда от спонсори, превръщайки университета и академичната общност в безгласна стока, съществуваща, за да задоволява всякакви прищевки на хората с големите пари; дали поради личен интерес; дали пък всъщност Илчев не е избраният от настоятелството, за да провежда дадена политика?

Какъвто и да е отговорът, присъствието на Настоятелството трябва да ни притеснява. Хора с подобни биографии и власт, имащи тежест над иначе автономния на хартия университет, не е ясно доколко застъпват университетските интереси. Но по отношение на студентските – със сигурност не.

И така – кой управлява Софийския университет? Кой в действителност? Този въпрос следва да си задаваме всеки път, когато отново ни заговорят за реформи, загриженост за младите, европейски перспективи и т.н. И да гледаме вече истинските материални интереси, които стоят зад нечии изричани думи, официални речи, програми и щедра загриженост. И да започнем да им се противопоставяме.

По http://priziv.org/studenti/koi-upravliava-sofiiskiia-universitet

И така:

"Успехът" на еврейския ректор: Софийският университет на 777 място в света, 3 г. по-късно - 610-то!!!

Илчев е син на акад. Илчо Димитров, женен за еврейката Белла Димитрова. Бащата е бивш министър на образованието, науката и технологиите в 82-то правителство на България. БКП (БСП) функционер. В периода 1979-1981 г. е също ректор на Софийския университет. Работи и като завеждаш отдел "Идеология и агитация" към ЦК на БКП (бел. Н.Т. колко прав е Хенри Форд І, който още през 1920 г. е писал "Не всички евреи са комунисти, но всички комунисти са евреи"), директор на центъра по българистика, зам. председател на БАН.  Два пъти е министър на просветата, науката и културата през 1986-1987 и още веднъж през 1995-1997.

 д-р инж. Никола Тодоров, доцент

Допьлнение:

Евреинът доц. Пламен С. Цветков говори, напр. за „санстефанската измама"...

Евреинът проф. Явор Кавада говори, напр. за грешки в българската история

Как проф. Божидар Димитров чете "Библията...

НАКРАТКО ЗА СЛАВЯНИТЕ и измамата "славянство..."
Институт по история при БАН - Теза:тюрко-славяни, идват от Северното причерноморие, от Кавказ и от Фанагория
П. Добрев