Пореден шок за Българо-мразещите поднесе "Анализът" тези дни, установявайки окончателното значение и смисъл на световноизвестните научнообразователни степени БАКАЛАВЪР и МАГИСТЪР.

Феноменалните резултати от тяхното проучване респектираха дори мен и причиниха дълбок размисъл върху огромната роля, която религиозните възгледи на нашите деди са изиграли преди повече от 1000 години при сформирането на Западната цивилизация. Ето сухите факти по въпроса, обясняващи защо тези титли са били толкова важни за онези "пра"-Българи, които са изповядвали езическа религия:

1. Бакалавър (Бакалавро) = Боколовър (Бо-Колобър, Бо-Колобро: висока жреческа титла при Аварите, които са "пра"-Българско племе, установило се в земите на Панония или днешен Банат преди близо 1500 години). Както виждаме,в този си вид тя представлява висша жреческа степен, образувана от известната ни жреческа титла Колобър (Калушар, Колесар, Хъръзар, Жрец на Слънцето) и представката "По", с която значението й става По-Колобър (Голям или Велик Колобър, "Шеф" на колобрите), Поп-Колобър (Тат-Колобър, Бат-Колобър, Вод-Колобър), сиреч- Таткото (Папата, Господарят, Водачът) на Колобрите или Главният Слънчев жрец. Тази жреческа титла е била много висока наистина, но както ще видим по-надолу, нашите деди са имали по-висока титла дори и от нея:

2. Магистър = Магищар (Маг: Жрец на Небето, Жрец на Седемте богове)! Защо тази титла е по-висока от предходната? Защото Колобърът (Калушарят) е жрец на Слънцето, което е само един от Седемте главни богове, а Магът (Магищарят) е жрец на всичките седем богове взети заедно- Слънцето, Юпитер, Сатурн, Марс, Венера, Хермес (Меркурий) и Месец (Луна), заедно с техния сюзерен Небето. Което означава, че древният езически жрец, за да стане Маг (Магищар), първо е трябвало да стане свещеник на някой от изброените седем богове, по възможност на най-главния, и едва след натрупване на достатъчно опит и знания е получавал правото да се яви на изпит за повишение, което да го направи жрец на върховната Седморка. А повечето Българи, както знаем от ранносредновековните арабски летописи, са били от религията на Магите, чието по-късно проявление е Зороастризма.

Аварите не са били чужденци в нашата империя- бидейки едно от многото "пра"-Български племена, те са имали владетелска титла "Каназауци" (Каназ а-уци [а-буджи]), която е идентична с нашата "Канасубиги" (Канас у-биги). Това става особено ясно когато видим, че Авари = Бавари (Багари), Ивери (Ибери), Азери и Кубери (Служители на Бога на плодородието Кубера, наричан оше Купала [Кибела], Кабира [Кабиръ] и Кавара [Каваръ]). А титлата Магистър, използвана в римското държавно управление, е била наистина много висока и важна,но нейното задължително заемане от представители на жреческото съсловие изменя на първоначалния си замисъл, когато латините налагат елинистично устройство на римското общество и се дистанцират от много свои древни обичаи, за да приемат гръцките.
Следвайки този път в крайна сметка установяваме, че днес вече са известни три висши духовнически титли на нашите езически предци:

1. Жреци на Слънцето- Колобри (Колобъри, Калушари, Коло-гури, Слънце-хора). Точният смисъл на титлата е Коло-хури (Слънцехора, Служители на Слънцето [на Слънчевия бог]). От нея произлизат съвременните Български думи Колебание (раздвояване на съзнанието, клатушкане между две мнения, клатушкане на предсказателната колобърска Розета), Поколебаване и пр., а в някои съседни земи, обитавани някога от големи маси Български бежанци или преселници, тя също е добре застъпена- областта Калабрия (Колобрия) в Италия води името си точно от нея, понеже някога се е намирала само на 75-80 км от България.
2. Жрици на Венера (Вещера)- Вещерки (Вестарки, Весталки [с прех. Р-Л], Вечерки [Жрици на Звездата-Вечерница]), а жреците на Венера, доколкото такива е имало, несъмнено са се наричали Вещери и Вечери. Точното значение на думата Вещери (Веч-щери, Вещ-гури) е Везд-хури (Звезд-хора, Звездни хора, Служители на Звездата-Вечерница). Думите Вещери и Вещерки се срещат и днес в народните говори което предполага,че култът към Венера е бил по-слабо популярен сред нашите деди от култа към Слънцето, затова е бил по-малко преследван и споменът за неговите жреци е могъл да оцелее, без да бъде напълно заличен.
3. Жреци на Небето и на Седемте главни богове, които се движат по него- Магищари (Магистъри, Магистри, Мага-гури, Магове). Името им е във връзка с гръцкото "Мега" (Голям, Велик), но явно гърците са взели тази дума от Белазгите а не сме я ние получили от тях, понеже Мега = Мога и Многа (Могъщ, Можещ човек), а Маг = Мог (Могъщ, Можащ, Можещ) и Бог (Божествен, Богоподобен). Точното значение на цялата дума Магищари (Маги-стари, Магич-ари, Мага-гури) е Мага-хора (Мога-хора, Може-хора, Могъщи хора, Можащи хора, Магьосници), а също и Боги-хора (Служители на Бога, Бога-гури, Богури, Богари), което е пряк синоним на нашето народностно име. Странен феномен открива езиковата археология, когато се опита да реставрира титлата, носена от водача (господаря, папата) на Маговете, понеже получената дума По-Маг (Помаг- изговаря се като "Помак") звучи твърде познато за днешните ни сънародници и обозначава една от многото Български племенни групи (понастоящем ислямизирана), обитаваща предимно Родопите- планина, известна със своите прочути езически храмове в древността! Което изглежда отговаря на въпроса за произхода на наименованието "Помаци".

Тези три жречески титли кореспондират помежду си чрез своите окончания,които при нашите деди изглежда са изговаряни най-често като -шари, -щари и -щери (Калу-шари, Маги-щари и Ве-щери, в ж. род Вещерки), и всяко едно от тези окончания означава Хари (Хори, Ари, Гури) в нашия език. Когато една от тези титли попада у латинците,които не могли да изговорят и изпишат звуковете Щ и Ш, тя се изменила леко и добила онзи вид,който е позволявал безпроблемното й ползване от тях.

Както виждаме от приведените примери и от авангардния световен опит, титлите Боколобър и Магищар твърде често са вървели ръка за ръка, а популярността им е била наистина огромна, щом е успяла да запази спомена за тях до наши дни. Днес те се ползват за обозначаване на две поредни образователни степени, но в древността статутът им не е бил много по-различен, понеже жреците също са били назначавани след продължително и тежко интелектуално обучение, както и след съответен изпит. Което се подразбира от текстовете на древните летописи, твърдящи че при Българите степента на благородството и градиента на заеманата държавническа длъжност се определяли по-често от дарбите, достойнствата и заслугите на човека, отколкото от неговия произход. Което значи, че от езическите ни жреци се е очаквало да знаят наизуст датите на всички религиозни празници, древните митове и епоси, детайлите на всички обичайни ритуали и множество трикове подобни на днешните фокуси, целящи ежедневно да затвърждават вярата на хилядите поклонници в могъществото и силата на почитаните от тях богове. Затова днес факирите и фокусниците често биват наричани МАГОВЕ- понеже владеят част от тайното религиозно изкуство на нашите предци. Затова и образователната титла на днешните Магистри е по-висока от онази на Бакалаврите- понеже са успели да станат "магьосници" в своята професия.

Но защо християнството не е успяло да унищожи спомена за тези водещи езически титли в европейските общества? Обяснението е просто: те са се "интегрирали" лесно в новата религия, когато техните ползуватели стават християни, но не се отказват от високото положение в обществото, което са имали преди това. В "буферния" период между приемането на християнството и неговото окончателно утвърждаване, който е могъл да трае от един до няколко века, е имало достатъчно място за битуване и оцеляване на много езически реликтови култове, титли и обичаи. Виждаме например титлата Капкан (Кавхан), запазена у нас като фамилно име до XV век, макар употребата й като държавническа титла да е преустановена още в XI век. Висшите титли на нашите езически жреци обаче не са успели да оцелеят безпроблемно у нас, което се дължи на следните няколко причини:

1. Налагането в България след 1018 г. на войнстващо "византийско" православие, което се е постарало да заличи голяма част от спомена за езическото минало на народа ни.
2. Бягство на милиони наши сънародници към Западна Европа от религиозните преследвания на Вселенската патриаршия. По онова време инквизицията още не е съществувала, а папската институция е била далеч по-толерантна към нашето арианско християнство от своята православна посестрима в Константинопол.
3. Инфилтриране на голяма част от Българите-катари в различни католически религиозни ордени и особено в Ордена на тамплиерите, който до голяма степен е бил тяхно дело и инициатива, целяща да събере заслуги и да омекоти негативните реакции на папата към техните неканонични от гледна точка на католицизма вярвания.
4. Прогонване на милиони Българи от родината им по време на многовековната османска окупация, съпроводено с периодични масови потурчвания и ислямизиране на големи части от Българското население. Известно е например, че останалите в България богомили (катари, павликяни, гностици, ариани и пр., а явно и По-Маги [Помаки, Помаци]) особено лесно приемали исляма поради значителна близост с неговите възгледи за Божествената и човешката природа и по-голямата му толерантност към техните особени религиозни предпочитания.

Така или инак тези титли променили съдържанието или понижили статуса си в България, докато на запад тяхната слава процъфтяла благодарение дейността на тамплиерите и на първите университети, които били основани като религиозни училища от висшия духовнически клир. Защото много от клириците били преки наследници не на кого да е, а на онези родове,от които традиционно били излъчвани бившите езически жреци, а те желаели да запазят своето заварено високо положение в бързо християнизиращите се европейски общества. Така забравената и отречена от "варваризираните" западноевропейци римска титла "Магистър" била възкресена от нашите преселници и получила нов живот, но вече неразривно и неслучайно свързана с напълно непознатата за древните римляни титла "Бакалавър".

Неоценимите заслуги на нашите деди за сформирането на световната цивилизация са огромни- в пъти по-големи от онези на гърци, египтяни, евреи, китайци, римляни и индийци. Наше задължение и право е да разкриваме истината за тях, да я рекламираме и популяризираме пред света, да я пазим и високо да я ценим. За да стане това обаче, е нужно просвещение- без него каузата на народа ни е изгубена! Просвещението и изваждането на приспания народ от летаргията ще ни помогнат да стъпим отново на пътя към славата и просперитета, за постигането на които е нужно да притежаваме съответното на тях достойнство и самочувствие. Самочувствие, за което имаме покритие повече от достатъчно, но мнозинството от нас все още не го осъзнават. Загова е нужно всеки Българин да се бори ежедневно за разбуждането на приспания от 70-годишното потисничество народ, който ще заслужи своята съдба едва тогава, когато победи силите на злото и стъпи отново на Пътя към Доброто.