На Орешарски му дърпат конците, заяви ББ. 

Лидерът на ГЕРБ ББ в Сливен остро разкритикува властта и настоя, че всъщност не премиерът Пламен Орешарски управлява.

"Вместо полицията да охранява районите в София, където са настанени над 70 процента от бежанците в София, стотици полицаи са заети, за да пазят всички задни входове, където Орешарски трябва да се появи.

Очевидно Орешарски е забравил, че има централни входове, парадни входове, откъдето трябва да влизат управляващите. Всъщност това, откъде влиза Орешарски, показва, че той не е никакъв премиер. На него му дърпат конците. Всъщност държавата я управляват Станишев и Местан. След комунистите винаги идва катастрофа и няма кой да я оправя.",

коментира той вчера в Сливен.

Накъде си с  глЪвЪта Орешарския? Щом и Боко Тиквата проумя: "На Орешарски му дърпат конците"

11.10.2013, МС, Пламен Орешарски на среща с неправителствени организации

"Не е реалистично да удължим мораториума върху изкупуване на земеделска земя от чужденци.",

заяви премиерът Пламен Орешарски на среща с неправителствени организации. В разговора, посветен на земеделието, участваха и тримата ресорни заместник-министри.

Премиерът припомни, че през 2005 година беше подписан договор за присъединяване на страната ни към ЕС с мораториум за продажба на земя на чуждестранни физически лица за срок от 7 години. Срокът изтича до края на тази година и за да се промени договорът, е необходима нова ратификация от останалите страни-членки.

Според Орешарски удължаването на мораториума теоретично е възможно, но на практика не е реалистично да стане. По думите му не бихме могли да очакваме, че всичките 27 страни ще ратифицират евентуално наше предложение за удължаване на договора.

Премиерът добави, че това е урок за всички нас като общество, когато поемаме ангажименти, да мислим върху характера на ангажимента, а в конкретния случай и върху срока.

Орешарски посочи, че няма да бъдем разбрани от нашите партньори заради обстоятелството, че мораториумът засяга физически, но не и юридически лица. По закон и сега е достатъчно да се регистрира фирма, за да се придобие собственост.

Министър-председателят допусна, че става дума повече за психологически страхове.

"За радост земята не може да се изнесе (велика мисъл, казана още през 2001от Сакскобурггота  - бел. Н.Т.). Бих предприел необходимите действия, ако процедурата беше лесна, но когато сте убеден може би на 99,9 процента, че процедурата е трудна и практически невъзможно да стане, не си струва да се оспорва договор",

коментира премиерът.

Представители на неправителствените организации опонираха, че страни като Унгария са се справили със Парламентарната комисия по европейските фондове прецени, че е по-разумно да отложи решението относно искането на „Атака” чужденци да не могат да купуват земеделски земи поне до 2020-та г.

От партията внесоха предложение за налагане на мораториум, който да е в сила до края на десетилетието.

Според договора за присъединяване на България забраната трябва да отпадне в началото на следващата година, което според националистите ще доведе вълна от чужденци, които ще изкупят земите ни на безценица.

Въпреки настояванията на Илиян Тодоров и предупрежденията му, че имаме два месеца до крайния срок, комисията реши да отложи решението си за срок от две седмици. Дотогава ще има становища на останалите парламентарни комисии и най-вече на тази по земеделие, която в случая ще е водеща.

А кой владее земята ни? – въпрос поставен в http://saprotiva.org

Българските ниви масово се изкупуват от големи инвеститори, които на всичко отгоре прибират и огромни субсидии. Така е всъщност в цяла Европа. Което означава, че Старият континент започва да прилича на Латинска Америка.

Знаете ли колко са били малките селски стопанства в Германия през 2010 година? Близо 300 000 – това звучи доста добре, но не и ако знаем, че през 60-те години на миналия век е имало четири пъти повече – 1,25 милиона. В началото на 1990-те години малките стопанства са обработвали близо 124 000 хектара земеделски земи, а през 2007 – едва 20 000 хектара. Затова пък земите, притежавани от големите ферми, са се увеличили от 9,2 млн. на 12,6 млн. хектара.

От всички тези цифри става ясно, че уедряването на земеделски земи напредва все повече. Не само в Германия, а и в цяла Европа. До този извод стига едно изследване, публикувано наскоро от амстердамския Transnational Institute. В него се казва, че в някои европейски държави земята е също толкова неравномерно разпределена, колкото и в Бразилия, Филипините и Колумбия – все страни, в които въпросът за земята предизвиква конфликти, които нерядко прерастват в насилие. Половината от аграрната земя в Европа междувременно е в ръцете на три процента от селскостопанските фирми, а това е истински скандал, смятат авторите на изследването.

Включително и поради това, че този нов „аграрен елит“ получава огромни финансови инжекции под формата публични средства – и то във време, когато всички останали държавни разходи са подложени на масивни съкращения. На всичко отгоре авторите на изследването установяват, че голяма част от тези инвеститори не само имат връзки с глобалната търговия на земеделски стоки, но и се стремят да извлекат печалби от спекулата със земи.

Как се отразяват аграрните субсидии от Брюксел, може да се види много добре в Източна Европа, където уедряването на земеделски земи се засили много през последните години. Когато бившите социалистически страни влязоха в ЕС, тамошните селски стопани бързо фалираха, тъй като нямаха никакви шансове срещу субсидираната от Запада конкуренция. Фактът, че европейските субсидии бяха изплащани предимно на големите ферми, допълнително засили тази концентрация на земи.

В изследването се твърди, че голяма група елитни спекуланти и инвеститори успели да сложат ръка върху земите на тези фалирали земеделци. Любопитното в случая е, че става дума за нов тип инвеститори – например китайски фирми, които отглеждат царевица в България, или пък фирми от Средния Изток, които са засели огромни площи със зърнени култури в Румъния.

Следователно онова, което в Африка, Латинска Америка и Азия от години насам е познато под наименованието „Land Grabbing“ /заграбване на земи/, сега вече се случва и в Европа. Инвеститорите са предимно големи агро-холдинги или финансови фирми, някои от които са от самите страни, а други – от чужбина. Бизнесът им е също толкова непрозрачен, колкото и този на фирми, които инвестират в страни като Етиопия или Камбоджа, се казва още в изследването.

Достъпът до земя е основна предпоставка за осигуряването на европейския суверенитет по отношение на храните, констатират авторите на изследването. Под суверенитет на храните се разбира правото на народите сами да взимат решение за това как да си осигуряват прехраната. Според учените от амстердамския Transnational Institute, земите трябва да са в ръцете на онези, които ги обработват. За да не се превръща земята в стока, държавата би следвало активно да се намеси. Нужна е „политика за преразпределение“, заключават учените. А думите им звучат така, сякаш са по адрес не на Европа, а на Бразилия или Колумбия…

(АГ, ДПА, ДЦ, АЕ, Б. Узунова; Редактор: Д. Попова-Витцел)

Днес да си идиот, спуснат от НС в МС не е никак трудна работа. Доказват го и двамата!

Те ли са идиоти или ние, които ги търпим!

/за Плевен онлайн портал:

д-р инж. Никола Тодоров, доцент